Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 03.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 6603/2019година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** срещу А.Л.Т., ЕГН **********
с адрес ***, като кредитополучател и М.Л.К., ЕГН ********** ***-р Железкова № 51, ет. 2, ап. 62, като поръчител за признаване
за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане солидарно срещу ответниците
за сумите, както следва: 19519,71лева, представляваща просрочена
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 17.08.2015г., от която
3459,54лева просрочена главница с падежи от 01.01.2016г.
до 01.12.2018г. и 16060,17лева предсрочно изискуема главница, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението-
13.12.2018г. до окончателното погасяване на задължението; 6523,73лева, представляваща изискуема договорна лихва по т.8 от
договора за периода 01.12.2015г. до 13.12.2018г. вкл.; 517,01лева, представляваща просрочена наказателна лихва по т.19 от
ОУ към договора за периода 01.01.2016г. до
13.12.2018г.вкл.; 120лева
представляваща разходи при изискуемост по чл.8 ОУ вр.чл.
14 от договора, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 9427/17.12.2018г. по ч.гр.д. № 18886/2018г.
по описа на ВРС солидарно срещу ответниците и г.м.м.,
ЕГН **********, спрямо която заповедта за изпълнение е влязла в законна сила,
на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, съединен в евентуалност с искове с
правно основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за осъждане ответниците солидарно да заплати на ищеца сумите, както
следва: 19519,71лева, представляваща предсрочно изискуема главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 17.08.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба-
30.04.2019г., до окончателното погасяване на задължението; 6523,73лева, представляваща неплатена договорна лихва за периода
01.12.2015г. до 13.12.2018г.вкл; 517,01лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода
01.01.2016г. до 13.12.2018г.вкл.; 120лева, представляваща дължима такса
изискуемост.
В исковата молба банката ищецът твърди, че на 17.08.2015г. с ответницата Т.
е сключен договор за кредит за текущо потребление. По силата на договора,
банката е предоставила кредит в размер на 20хил.лева. Връщането на отпусната
сума е следвало да стане в срок до 17.08.2025г. от датата на усвояване.
Усвояването на сумата е извършено на същата дата чрез банков превод по посочена
в чл. 4 от договора разплащателна сметка. Неразделна част от договора са били и
приетите и подписани от ответницата ОУ и приложимата Тарифа за лихвите, таксите
и комисионните в сила към деня на съответното плащане. На същата дата с
ответницата К. е бил сключен договор за поръчителство, с който е обезпечено
изпълнението на договорните задължения на кредитополучателя. В договора за
поръчителство е било конкретно посочено обезпеченото задължение, а поръчителят
е бил запознат с ОУ към договора, погасителния план и другите условия по
договора. Договорено било олихвяването да е с променлив преференциален лихвен
процент в размер на 10,5% годишно, формиран от стойността на 6-месечен Софибор /от 0,986% към датата на сключване на договора/ и
фиксирана преференциална надбавка от 9,514% при изпълнение на условията по
програма „ДСК Партньори“. При нарушаване на посочените условия за сключване на
договора, кредитополучателят губи преференциите изцяло или частично, като
приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката,
съгласно условията. Съгласно промоционални условия по
стандартен кредит за текущо потребление обезпечен с поръчителство и програма
ДСК партньори, преференциалният лихвен процент се прилагал, когато за времето
на издължаване на кредита, кредитополучателят изпълнява изискването да има
открита разплащателна сметка в банката, от която да се издължава кредита и да
превежда трудовото си възнаграждение по разплащателна сметка в банката. Ако два
последователни месеца тези изисквания не са спазени, то всички лихвени отстъпки
се отнемали. Максималният размер, до който можело да достигне лихвеният процент
бил променливия лихвен процент приложим по стандартните потребителски кредити в
размер на 6-месечния Софибор към съотв.
дата и фиксираната стандартна надбавка в размер на 13,964%. Лихвеният процент
се променял с промяната на 6-месечния Софибор в
сроковете и условията посочени в ОУ към договора. На основание чл.19.1 ОУ при
забава в плащането на месечната вноска от деня следващ падежа й, частта от
вноската, представляваща главница се олихвявала с договорения лихвен процент
увеличен с надбавка за забава от 10 процентни пункта. Надбавката не се
прилагала, ако кредитополучателят погаси вноската до седмия ден следващ падежната
дата. На основание чл. 19.2 ОУ, при допусната забава в плащанията повече от
90дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем и се олихвявал с
договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава от 10процентни пункта.
Твърди, че след сключване на договора, само първите четири вноски са били
внесени на падежа съобразно погасителния план. Вноската с падеж 01.12.2015г. е
била внесена на 15.12.2015г., а след 01.01.2016г.
плащането по договора е било преустановено. На основание чл.19.2 ОУ банката е
ползвала правото си да направи цялото вземане по кредита предсрочно изискуемо.
Изявлението й е било получено от кредитополучателя на 08.08.2018г.
чрез ЧСИ рег. № 716 по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С получаване на изявлението
от кредитополучателя се сочи да е настъпил ефектът на предсрочната изискуемост
и по отношение на поръчителите, които се твърди да не е необходимо да бъдат
изрично уведомявани за това. На
основание чл. 8 ОУ вр. чл. 14 от договора и Тарифата
за лихвите, таксите и комисионните прилагани от банката, се сочи ответниците да
дължат и 120лева такса разходи по изискуем кредит. За събиране на вземането си,
банката се снабдила със заповед по чл. 417 ГПК и изп.лист,
срещу която двамата ответници възразили, което обоснова и правния интерес от заявяване
на настоящата искова молба срещу тях. Твърди, че към датата на подаване на
заявлението 13.12.2018г. е налице забава в плащането на общо 36вноски. В
евентуалност, ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е обявена
надлежно предхождащо подаване на заявлението, с исковата молба се прави такова,
поради което и в евентуалност се заявява осъдителна претенция за същото
вземане. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М.К. е ангажирала писмен отговор. На
първо място, исковете се оспорват като недопустими. В тази връзка се сочи, че
след като в договора е уговорена автоматична предсрочна изискуемост, то банката
е следвало да упражни съдебно правата си в 6-месечния срок от първото нередовно
плащане /15.01.2016г./ или от датата, на която счита, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. След като това право не е упражнено в срока по чл. 147 ЗЗД, то банката е загубила правата си спрямо ответницата поръчител. На следващо
място оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не е уведомена относно
неизпълнението на задълженията на кредитополучателя и за настъпила предсрочна
изискуемост. Възразява относно размера на дълга. Сочи неравноправност на
клаузите за договорната лихва допускащи възможност за едностранна корекция на
лихвения процент, довело до завишаването му във вреда на кредитополучателя. По
отношение на наказателните лихви се сочи, че те следва да се начисляват от
получаване изявлението за предсрочната изискуемост. Искането е за прекратяване
производството спрямо ответницата, респ. отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата А.Т. е ангажирала писмен отговор.
Исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва да е надлежно уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост. Доколкото пък поръчителят изобщо не е бил
уведомен се сочи да са нарушени правата му по чл. 147 ЗЗД. След като в договора
е уговорена автоматична предсрочна изискуемост, то банката е следвало да упражни
съдебно правата си спрямо поръчителите в 6-месечния срок от първото нередовно
плащане, т.е 15.01.2016г. и при положение, че това право не е упражнено в срока
по чл. 147 ЗЗД, то банката е загубила правата си спрямо поръчителите. Възразява
относно размера на дълга. Сочи неравноправност на клаузите за договорната лихва
допускащи възможност за едностранна корекция на лихвения процент, довело до
завишаването му във вреда на кредитополучателя. По отношение на наказателните
лихви се сочи, че те следва да се начисляват от получаване изявлението за
предсрочната изискуемост. Затова и оспорва да дължи сумите в така посочените
размери. Искането е за прекратяване производството спрямо поръчителите и
отхвърляне на исковата претенция спрямо нея, с присъждане на сторените
разноски.
В съдебно заседание чрез процесуален представител
исковата молба се поддържа. Ответниците редовно
уведомени не се явяват и не се представляват.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на
страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с
правно основание чл. 422 ГПК, съединени в евентуалност с осъдителни искове по чл.
79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасени от ответниците задължения по Договор за кредит за текущо потребление от
17.08.2015г. обезпечен с поръчителство на трето лице вземането, по
който се сочи да е обявено за предсрочно изискуемо в цялост, поради настъпване
на предвидените в ОУ предпоставки за това. Правният интерес от търсената защита
се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 18886/2018г.
по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
и срещу която двете ответници са надлежно възразила в срок. По делото са
приобщени материалите по ч.гр.д. № 18886/2018г.
по описа на ВРС, от което се установява, че в полза на ищеца в
настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
ответниците за заплащане на сумите, предмет на настоящата искова претенция
солидарно със г.м.м.,
като поръчител. Спрямо последната заповедта по чл. 417 ГПК е
стабилизирана, доколкото не е подадено възражение в срок.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: валидна
облигационна връзка по Договор за кредит за текущо потребление от 17.08.2015г.
сключен с А.К. обезпечен с поръчителство на трето лице- М.К.; усвояване
отпуснатата сума по него от кредитополучателя; настъпване на сочените
предпоставки уговорени в договора даващи основание на банката да обяви
предсрочната изискуемост на вземанията, произтичащи от договора, за което
кредитополучателят е бил уведомен надлежно на 08.08.2018г.;
дължимост на сумите за главница, договорни, наказателни лихви, такси и то в
посочените от ищеца размери; изпълнение
на задълженията на банката, произтичащи
от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора;
договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и
обичайна печалба.
От представените по
делото писмени доказателства се установява следното: На 17.08.2015г. между
банката и А.Т., като кредитополучател, респ. М.К. и Галина Манушева,
като поръчители е бил сключен договор за кредит за текущо потребление обезпечен
с поръчителството на трето лице. Със заявка за ползване на преференциален
лихвен процент по кредит за текущо потребление от същата дата, А.Т. е заявила
желание да ползва лихвена отстъпка срещу задължение да осигурява по
разплащателната си сметка в банката месечни постъпления на работна
заплата/пенсия. По силата на договора банката е предоставила в заем парична
сума от 20000лева. Сумата е следвало да се усвои в срок до 17.09.2015г.,
безкасово по разплащателна сметка на кредитополучателя с № BG 11 STSA9300**********. Връщането на кредита е уговорено в срок от 120месеца, считано
от неговото първо усвояване. Падежната дата е първо число на месеца. В т. 8 е
предвидено, че кредитът се олихвява с преференциален лихвен процент от 10,5%
годишно или 0,03% на ден, формиран от стойността на 6-месечен Sofibor/Eurobor 0,986% и фиксирана преференциална
надбавка от 9,514% при изпълнение на условията по програма ДСК Партньори
подробно описани в приложение № 2. В случай на нарушаване на условията на
кредита, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично, и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на
надбавката съгласно условията. Максималният размер на лихвения процент, до
който може да стигне при неизпълнение на условията, е променливият лихвен
процент приложим по стандартните потребителски кредити в размер на 6-месечен Sofibor/Eurobor към съотв.
дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,964%. При всички положения
крайният лихвен процент не може да е по- нисък от 8,514%. ГПР е 12,18% и може
да бъде променян при предпоставките предвидени в ОУ. В чл. 14 е предвидено
задължение за плащане на такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които ДСК прилага по извършвани услуги на клиента, с която
клиентът е декларирал, че е запознат към деня на сключване на договора. На
същата е сключен и договор за поръчителство с М.К. и Галина Манушева
за обезпечаване изпълнението на задълженията по договор от страна на
кредитополучателя. Съгласно чл. 19.1 ОУ при забава на плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежа, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10процентни пункта. В случай, че кредитополучателят погаси месечната вноска
до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава се заличава. Съгласно чл. 19.2 ОУ при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10процентни пункта. Правото на
банката да превърне кредита в предсрочно изискуем е регламентирано в чл. 20 ОУ,
като в т.1 такъв е случаят при всяко неплащане в срок на уговорените погашения
за лихва и/или главница, на което условие банката се позовава в случая.
Приложение № 2 към договора касае промоционалните
условия по стандартен кредит за текущо потребление обезпечен с поръчителството
и изпълнение на условията по програма „ДСК Партньори“ и условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма „ДСК Партньори“. Съгласно условията
/т.2/, банката отпуска кредит за текущо потребление с преференциални лихвени
проценти, ако за времето на издължаването му, кредитоискателят изпълнява
кумулативно условията за включване в програмата, а именно: да има открита
разплащателна сметка в банката, от която да се издължава кредитът и да превежда
трудовото си възнаграждение или пенсия по разплащателната сметка на банката.
Изпълнението на последното условие се счита за изпълнено, ако има кредитен
оборот по- голям или равен на 50% от средно тримесечния доход удостоверен или
получен по сметка на банката, но не по- малко от погасителната вноска по кредита,
увеличена със средствата за издръжка на един член от семейството. При
изпълнение на условията, клиентът има право на 1% лихвена отстъпка. В раздел
условия за ползване на лихвена отстъпка по новоразрешен
кредит за текущо потребление при закупуване на застрахователен продукт е
предвидено ползване на лихвена отстъпка от 0,5 процентни пункта от лихвения
процент по т.2, условие за което е кредитополучателят да закупи някоя от
изрично посочените застраховки предлагани от „Групама
застраховане“ ЕАД. В случая ответницата е сключила такава застраховка, за което
е издаден сертификат № 4005000114625. Застрахователната премия по нея е
уговорено да се дължи на месечни вноски с конкретно посочени падежи и размери. В
раздел „Отнемане на лихвени преференции/отстъпки“ е уговорено, че при
нарушаване на условията по т.2, кредитополучателя губи право да ползва
лихвените отстъпки изцяло или частично. Тогава лихвеният процент се променя
съобразно изпълнените условия и максималният размер, до който може да достигне
е променливият лихвен процент по стандартните потребителски кредити. Съгласно
т.9.1, когато в продължение на два последователни месеца не постъпи работна
заплата/кредитен оборот или пенсия по разплащателната сметка, отменят се всички
лихвени отстъпки. Приложимият лихвен процент се увеличава и остатъкът по
кредита започва да се олихвява от датата на неизпълнението с приложимия лихвен
процент по кредита увеличен с 2 процентни пункта. Представени са като
приложение към договора погасителен план и Тарифата на банката.
Предвид изложеното и
доколкото ответниците не са оспорили така представените документи, то следва да
се приеме, че процесният договор за банков кредит и
този за поръчителство към него са валидно сключени, като кредитополучателят /ответницата
Т./ е усвоила пълната отпусната сума. Усвояването е извършено еднократно по
посочената в договора разплащателната сметка на ответника Т., което съобразно
направеното осчетоводяване е станало на 17.08.2015г., т.е в деня на сключване
на договора. Поетото от банката задължение по договор за банков кредит за
отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и
съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на
заверяване разплащателната сметка на заемателя, като за
доказване на този факт не е необходимо издаване на нарочен документ / така в
решение № 125 от 12.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК/. По
силата на сключения договор за поръчителство и на основание чл.138 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ, поръчителят се е задължил спрямо кредитора
на кредитополучателя да отговаря за изпълнение на неговото задължение,
включващо главница, лихви, неустойки и разноски- така чл. 1 от същия. Договорът
валидно обвързва страните и е в съответствие с разпоредбата на чл.140 ЗЗД,
според която поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на
вземането. С подписването му поръчителят се е съгласил да отговарят за дълга
съобразно предвидените в него условия и размери на кредитните задължения - арг. от чл.147, ал.2 ЗЗД.
За установяване размера
на претенцията по делото е изслушано и прието заключението на в.л. С. по
изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като даващо отговор на всички
поставени му задачи, съобразно направените уточнения при изслушването му,
неоспорено от страните, изготвено компетентно, въз основа на събраните по
делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, бива
възприето в цялост от съда. От заключението на в.лице се установява, че сумата
по кредита е била усвоена от ответницата Т. по разплащателната сметка посочена
в чл. 4 от договора с № BG 11 STSA9300**********, на която тя
е титуляр. Това е станало на 17.08.2015г. Съгласно погасителния план,
задълженията по договора са: 20хил.лева главница, 12121,23лева редовна
договорна лихва и такси от 1264,40лева, каквито реално не са били начислявани
от банката. Извършените плащания по договора са общо четири пълни вноски, като
от петата са платени частично 101,37лева редовна лихва от общо 171,37лева. След
частичното погасяване на петата вноска с падеж 01.01.2016г.
плащания по договора от ответницата не са установени. В рамките на действието
на договора, банката е променяла лихвения процент, както следва: за периода
17.05.2015г. до 14.01.2016г.- 10,5%, както е уговорено в договора, а след това
за периода 15.01.2016г. до 31.03.2016г.- 10,108% предвид промяна в 6-месечен
индекс Sofibor; за периода
01.04-14.07.2016г.- 11,608%- увеличаване с 1%, предвид неполучаване на заплата
по банкова сметка ***,5% поради прекратяване договор за застраховка; за периода
15.07.2016г. до 14.01.2017г.- 11,345% предвид промяна в 6-месечен индекс Sofibor; за периода 15.01-14.07.2017г.- 11,340% предвид промяна в 6-месечен индекс
Sofibor, 15.07.2017г.-
14.01.2018г.- 11,282% предвид промяна в 6-месечен индекс Sofibor и 15.01-13.12.2018г.-11,177% предвид промяна в 6-месечен индекс Sofibor. Така, към 13.12.2018г., задължението по кредита е 19519,71лева главница,
6523,73лева редовна лихва за периода 01.12.2015г. до 13.12.2018г. и наказателна
лихва от 516,95лева за периода 15.01.2016г. до 13.12.2018г. Ако се приеме, че
кредитът е станал предсрочно изискуем размерът на възнаградителната лихва за
периода 01.12.2015г. до 08.08.2018г. е 5772,25лева.
Размерът на наказателната лихва за периода 01.01.2016г.
до 08.08.2018г. е 399,81лева, а за периода
08.08-13.12.2018г. изчислен само с надбавка от 10% е 688,61лева. Размерът на
задължението за възнаградителна лихва при начисляване на първоначално
уговорения лихвен процент от 10,50% за периода 01.12.2015г. до 13.12.2018г. е
6217,69лева, а за периода 01.12.2015г. до 08.08.2018г.-
5511,72лева.
В казуса, ищецът
основава претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на
вземането, за което ответниците са били надлежно уведомени. Последните обаче възразяват
това да е така. В т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК бе разяснено, че в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането произтичащо от
договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита. В случая от заключението на в.л. по изслушаната съдебно- счетоводна
експертиза стана ясно, че последното плащане предхождащо датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК- 13.12.2018г., е извършено на 15.01.2016г., с което е
погасена частично възнаградителна лихва. Иначе казано кредитът е бил редовно
обслужван до 01.01.2016г., към която дата са били
погасени задълженията по 4бр. пълни вноски и пета частично. Следователно, към
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 13.12.2018г. са били
настъпили предпоставките на чл.19 от ОУ към договора и в полза на банката е
възникнало правото да обяви цялото си вземане за предсрочно изискуемо. Това
право на банката е било упражнено преди подаване на заявлението. Изявената воля
на кредитора в този смисъл е достигнала до кредитополучателя, чрез надлежно
връчено уведомление преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Връчването е
извършено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК от ЧСИ рег. № 716. От приложените към
заповедното производство книжа е видно, че кредитополучателят е уведомен по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, чрез залепване на уведомление от ЧСИ на 23.07.2018г.
по постоянен и настоящ адрес на кредитополучателя. Удостовереното е от ЧСИ
залепване на уведомление, с конкретно посочване на причините, поради които е
приложен този ред на уведомяване и надлежно спазване на процесуалния ред
относно броя на посещенията на адреса, в т.ч. за неприсъствен ден /14.07.2018г./.
Направен е опит на 25.07.2018г. и за връчване чрез работодател, но връчването е
останало неуспешно, доколкото управителят на „Юропропъртис
БГ“ е заявил, че лицето е напуснало работа. Удостоверено е и че ЧСИ е правил
опит да осъществи контакт с длъжника по телефоните посочени в договора за
кредит. Следователно, спазена е процедурата и банката е сторила всичко възможно
и необходимо, с оглед откриване на длъжника и неговото лично уведомяване. Моментът,
в който е настъпила предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника- кредитополучател, при доказано осъществени обективни
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Т.е релевантна е датата,
на която изявлението на банката е достигнало до длъжника. В случая залепването
на уведомлението по постоянен и настоящ адрес е от дата 23.07.2018г., съответно
двуседмичният срок е изтекъл на 06.08.2018г. и от 07.08.2018г. следва да се
приеме, че длъжникът е редовно уведомен, предвид че в уведомлението липсва
предоставен срок за доброволно изпълнение, каквото право принципно има банката.
Възражението на ответниците за недопустимост на производството поради изтичане
на срока на чл. 147 ГПК спрямо М.К. като поръчител, съдът приема за
неоснователно. Този въпрос на първо място според настоящия състава касае
основателност, но не и допустимост на претенцията и изисква изследване въпроса
дали е погасена отговорността на поръчителя поради изтичане на 6-месечния срок,
в който кредиторът е следвало да реализира правата си спрямо него по негово
възражение. С ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, се прие, че от момента на
уведомяване на кредитополучателя, целият или неплатеният остатък по кредита става
предсрочно изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по
отношение на поръчителя. Установената съдебна практика /пр. т.д. № 1717/2013г.
на ІІ ТО на ВКС/ приема, че с уведомяването на кредитополучателя настъпва
предсрочната изискуемост на вземането и по отношение на поръчителя, и без да е
необходимо той да се уведомява. Това е и началният момент на течението на
6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би се
погасила, ако към датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за
изпълнение той е изтекъл. В случая, приетата дата на настъпване на предсрочната
изискуемост- 07.08.2018г., налага извод, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК- 13.12.2018г., срокът по чл. 147 ЗЗД не е изтекъл. Банката
е запазила правата си срещу поръчителя и съответно не е загубила иска си срещу
него. Редно е да се посочи, че отнемането на преимуществото на срока по
договора е субективно право установено в полза на кредитора. Преценката дали да
го упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра му,
от което следва и че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта-
неизпълнението на длъжника и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане
преимуществото на срока му.
От заключението на в.л.
стана ясно, че неиздълженият размер на главницата по договора към датата на
настъпване предсрочната изискуемост на вземането /07.08.2018г./ е 19519,71лева,
доколкото по отношение на главницата последваща дата на изискуемостта не влияе
върху нейния размер. В.лице е установило платена парична сума на 30.05.2019г. в
размер на 95,12лева, която обаче е постъпила по изп.дело
131/2019г. на ЧСИ рег. № 894 образувано въз основа на заповедта за незабавно
изпълнение и издадения изп.лист. На основание т.9 от ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, това плащане отнесено в погашение на дълга не
следва да бъде съобразявано по реда на чл. 235 ГПК. Следователно, искането за
присъждане на главницата е доказано в целия заявения размер от 19519,71лева.
Предмет на претенцията е
и редовна договорна лихва претендирана в размер на 6523,73лева за периода от 01.12.2015г.
до 13.12.2018г., т.е. до датата на подаване на заявлението. Тя се дължи на
основание чл. 8 от договора, тъй като кредиторът е предоставил определена сума
на заемателя, който от своя страна се е задължил да
заплати възнаграждение под формата на лихва за времето, през което заемодателят
се е лишил от ползване на паричните средства, т. е. от момента на предоставяне
на паричната сума до датата на нейното връщане в пълен размер. При
трансформиране на вземането по договора за кредит в предсрочно изискуемо обаче
става изискуемо задължението за непогасена главница, както и начислените, но
неизплатени към момента на обявяване на предсрочната изискуемост договорни
лихви, такси и т.н. Съгласно ТР 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на
ВКС, след момента на обявяване предсрочната изискуемост на кредита, размерът на
вземането по договор за кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му. Или за периода 07.08- 13.12.2018г. възнаградителна лихва не се дължи
предвид отпадналото преимуществото на срока, респ. правото на ползване на
кредита занапред. Затова и исковата претенция за възнаградителна лихва следва
да се уважи за периода от 01.12.2015г. до 07.08.2018г., доколкото за този
период вземането е дължимо и надлежно падежирало преди
предсрочната изискуемост съобразно погасителния план.
Ответниците се позовават на неравноправност на клаузата за
възнаградителната лихва- т.8 от договора, допускаща възможност за едностранна
корекция на лихвения процент. Т.е на основанията на чл. 143, т.10 от ЗЗП. В
посочената норма на закона е разписано, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител е всяка уговорка позволяваща
на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание. Съгласно чл. 145, ал.
1 ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява,
като се вземат предвид вида на стоката или услугата- предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването,
както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той
зависи. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално /чл. 146, ал.
1 ЗЗП/. В този аспект при преценка на клаузата на чл. 8 от договора,
съдът намира, че тя не е неравноправна на така заявеното основание. В
съдържанието на самия договор е изрично отбелязано, че кредитът се олихвява с
преференциален лихвен процент от 10,5% годишно, формиран от стойността на
6-месечен Sofibor/Eurobor
0,986% и фиксирана преференциална надбавка от 9,514% при
изпълнение на условията по програма ДСК Партньори подробно описани в приложение
№ 2. От заключението на в.лице се установи, че действително лихвеният процент е
променян, но тези промени са извършвани единствено и само в рамките на
уговореното от страните. Т.е промените са извършвани поради две причини- поради
промяна в 6-месечен Sofibor, при това вкл. в посока намаляване на лихвения процент и поради
неизпълнение условията на кредита кредитополучателят да получава заплата по
банковата сметка и прекратяване на договора за застраховка. От представеното
извлечение от сметката обслужваща кредита за периода 17.08.2015г. до
07.10.2019г. безспорно се установява, че А.Т. е била в неизпълнение на
условията по програма ДСК Партньори, тъй като в периода след 15.10.2015г. не е
получавала превод на работна заплата, а обезщетение за безработица, респ. е
преустановено и плащането на месечните вноски за застрахователна премия по
сключения договор за застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД. Изрично е разписано в
коментираните условия, че при тяхното неизпълнение кредитополучателят губи
правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен
процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката съгласно условията. Следователно,
изрично разписаната в случая възможност за банката да изменя едностранно
размера на дължимата годишна възнаградителна лихва, респ. размера на дължимите
месечни погасителни анюитетни вноски е заложена с оглед начина на индивидуалното
й уговаряне. Посочването на ясни и разбираеми критерии, при които цената на
заетите парични средства може да бъде променена е законово задължение на
банката произтичащо, както от принципа на добросъвестност, така и от текста на чл. 147, ал.
1 ЗЗП. По естеството си това изискване поставено от закона служи
като гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди, както точните
промени, които банката би могла да внесе в първоначално уговорения размер на
лихвата, така и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от
него месечна вноска. Правото на информация за цената на услугите е основно
право на потребителя съгласно ЗЗП и на него е реципрочно задължението на
добросъвестния търговец да даде на потребителя информацията, позволяваща му да
направи своя избор съгласно чл. 5 ЗЗП. В случая с изрична декларация А.Т. е
декларирала, че й е предоставена нужната преддоговорна информация, както и ОУ
прилагани по кредити за текущо потребление и потребителски такива в размер на
20х.лв. със срок от 120месеца за сравняване на различни предложения, с което е
гарантирано правото й да вземе информирано решение за сключване на договора. Така
дефакто правата на ответниците не са били нарушени.
При това положение,
искът за възнаградителна лихва се явява основателен за периода 01.12.2015г. до 06.08.2018г.
вкл. За определяне размера му, съдът взе предвид заключението на в.лице по т.
6, съобразявайки приетата дата на предсрочната изискуемост, считано от
07.08.2018г. Или след извършване на преизчисления от съда с помощта на програмен
продукт Апис финанси, единствено на дължимата
договорна лихва за периода 01-06.08.2018г.вкл., при съобразяване, че размерът
на остатъчната главница е 19519,71лева, а действащият за периода ГЛП е 11.177
/т. 4 от заключението/, размерът на лихвата за този период е 36,36лева. Или
общият размер на възнаградителна лихва за периода 01.12.2015г. до 06.08.2018г.
вкл. е сумата от 5760,13лева, до който искът следва да се уважи, съотв. да се отхвърли за разликата до пълния заявен размер
от 6523,73лева и за периода 07.08-13.12.2018г.
По отношение на
наказателната лихва върху просрочената главница: Същата се претендира в размер
на 517,01лева за периода 01.01.2016г. до 13.12.2018г.
Дължимостта й е предвидена в чл. 19.1 от ОУ към
договора и тя се дължи при просрочие в изплащането на
главницата и е в размер на 10% върху просрочената главница, т.е в размер на
законната лихва. Установено е, че е налице забава в плащанията, доколкото
ответницата е преустановила редовното /цялостното и в срок/ погасяване на
дължимите вноски по погасителен план и последната пълна платена вноска по
погасителния план е тази от 01.12.2015г. Съообразявайки
ТР 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, считано от 07.08.2018г.
по договора се дължи само законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода 01.08.2018г. до 06.08.2018г.вкл.
след извършване на преизчисления от съда с помощта на програмен продукт Апис финанси, при съобразяване, че размерът на остатъчната
главница е 3064,26лева /т.4 от заключението/, наказателната лихва в размер на
законната такава е 5,11лева, или размерът й за периода 01.01.2016г.
до 06.08.2018г. вкл. е 399,48лева. За
периода 07.08-13.12.2018г. се дължи само законна лихва върху просрочената
главница, но такава не е предмет на претенцията, поради което и съдът служебно
няма правомощия да присъди. Исковата претенция следва да бъде уважена за сумата
от 399,48лева за периода 01.01.2016г. до 06.08.2018г.
вкл. и отхвърли за разликата до пълния заявен размер от 517,01лева и периода
07-13.12.2018г. като неоснователна.
Плащане на така
установените по размер задължения ответниците не са твърдяли,
нито се събраха доказателства в този смисъл.
По отношение на сумата от 120лева,
представляваща разход за изискуем кредит. Дължимостта
й се сочи да е уговорена в т. 8 от договора във връзка с т. 6 от Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага по извършени услуги. По
естеството си този вид разход на банката е свързан с дейността по управление на
кредита по смисъла на чл. 10а ГПК. Кредиторът обаче не сочи какъв е видът на
сторените от него разходи по повод настъпилата изискуемост на кредита, още
повече, че правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, той упражнява в
рамките на настоящия исков процес. Така, че искането за присъждане на сумата от
120лева - разход за изискуем кредит, като свързано
именно с управлението на кредита не може да бъде уважено предвид забраната по
чл. 10а, ал.2 ЗПК. Претенцията за разходи за изискуем кредит е в противоречие и
с императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според което при забава на
потребителя законът признава на кредитора право на обезщетение за
неизпълнението /т.е. за всички вреди настъпили от неизправността на длъжника по
облигационната връзка/ в размер само и единствено на законната лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, каквото претенция е заявена. В
заключение тази претенция следва да бъде отхвърлена.
Съдът не дължи
произнасяне по заявените в евентуалност искови претенции, предвид приетата за
доказано настъпила предсрочна изискуемост на вземането.
Исковата претенция следва
да се уважи в посочените горе размери. Главница следва да се присъди, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК- 13.12.2018г.,
така както е било поискано.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 608,13лева
доплатена дължима държавна такса, 500лева за ССчЕ и 300лева
юк. възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ
бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 вр. ал. 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юк.
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 300лева. Или общо размерът на разноските
става 1408,13лева. Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 1355,29лв.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски са в размер на 533,61лева за
платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, общо 583,61лева.
От тях и съобразно изхода на спора, за заповедното производство следва да се
присъдят разноски в размер на общо 561,71лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на поискани и доказани разноски. Липсват доказателства за направени такива, поради
което съдът не присъжда.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** съществува
вземане солидарно срещу ответниците А.Л.Т., ЕГН ********** с адрес ***, като кредитополучател и М.Л.К., ЕГН **********
***-р Железкова № 51, ет. 2, ап. 62, като поръчител за
сумите, както следва: 19519,71лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 17.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на заявлението- 13.12.2018г. до окончателното погасяване
на задължението; 5760,13лева,
представляваща изискуема договорна лихва по т.8 от договора за периода
01.12.2015г. до 06.08.2018г. вкл.; 399,48лева,
представляваща просрочена наказателна лихва по т.19 от ОУ към договора за
периода 01.01.2016г. до 06.08.2018г.
вкл., за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
9427/17.12.2018г. по ч.гр.д. № 18886/2018г. по описа на ВРС солидарно срещу
ответниците и г.м.м., ЕГН **********, спрямо която
заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за разликата над присъдената сума
от 5760,13лева до пълния заявен размер от 6523,73лева и за периода 07.08-
13.12.2018г.; иска за просрочена наказателна лихва по т.19 от ОУ към договора за
периода 07.08.2018г. до 13.12.2018г. за разликата над присъдената сума от 399,48лева до
пълния заявен размер от 517,01лева и за периода 07.08- 13.12.2018г. и за сумата
от 120лева представляваща разходи при изискуемост по чл.8 ОУ вр.чл. 14 от договора, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА А.Л.Т., ЕГН ********** и М.Л.К., ЕГН ********** да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
********* сумата от 1355,29лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно
уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА А.Л.Т., ЕГН ********** и М.Л.К., ЕГН ********** да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
********* сумата от 561,71лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 18886/2018г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената
част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: