Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/03.05.2019г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
в открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 737/2018 год. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145,
ал.1 от АПК, вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Г.М.Г.
***, срещу ЗППАМ № 18-0851-000858/06.11.2018г. на началника на сектор “ПП” при
ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е неправилна, тъй като следва едно порочно НП, което е обжалвано пред районния
съд. Твърди, че производството по налагане на ПАМ не може да се води, докато не
приключи производството по обжалване на НП. Счита за неверни описаните в заповедта
фактически обстоятелства, че е управлявал автомобила си и е отказал да бъде
проверен с техническо средство за употреба на алкохол. Не отрича, че в деня на
проверката е употребил алкохол, но твърди, че не е управлявал автомобила си, тъй
като един негов приятел го е докарал в града, поради което и не е подлежал на
проверка за употреба на алкохол. Оспорва редовността на съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП. Счита, че при издаването им са допуснати
нарушения на материалния закон и административнопроцесуалните правила,
изразяващи се в неизясняване на фактическата обстановка по спора. Твърди, че не
е извършил каквото и да е нарушение на правилата за движение по пътищата,
поради което и незаконосъобразно му е наложена процесната мярка. Иска отмяна на
заповедта или прилагане на по-благоприятна за него разпоредба.
Ответникът по жалбата – началникът
на сектор “ПП” при ОД на МВР-Добрич, не изразява становище по нея.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения :
Предмет на оспорване в
настоящото производство е заповед № 18-0851-000858/06.11.2018г. на началника на
сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП на жалбоподателя Г.М.Г. е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на СРМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от
18 месеца.
Заповедта е мотивирана с
обстоятелството, че срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че на 06.11.2018г., около 00:40 часа, в гр.Добрич,
на ул. “Орфей”, до бл.1 на ж.к. “Балик”, в посока ул. “Димитър Ковачев” като
водач на МПС управлява лек автомобил - Опел Зафира с рег.№ ТХ3427АН, като при
проверка от органите на полицията отказва да бъде проверен с техническо
средство за употреба на алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване №0003852.
Актът е предявен на жалбоподателя при условията на отказ, удостоверен с подписа
на един свидетел съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН, като едновременно със
съставянето му са иззети СУМПС на водача и друг АУАН. Въз основа на така
съставения акт е издадена и процесната заповед, а малко по –късно и НП №
18-0851-002376/27.11.2018г., с което жалбоподателят е наказан с глоба в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Липсват данни по делото за влизането в сила на НП.
От показанията на разпитания по
делото св. Веселин П.се установява, че в деня преди проверката двамата с Г. отишли
с колата на втория до вилната зона на гр.Балчик. Там Г. пийнал повечко, поради
което се наложило той да управлява автомобила до гр.Добрич. Тръгнали късно през
нощта, приблизително в полунощ. Жалбоподателят бил седнал на предната дясна
седалка, като по пътя заспал. На Балчишкото кръгово в града П.завил надясно за
ж.к. “Балик” и спрял в една пресечка вляво, до първия блок вдясно, в близост до
една гумаджийница. Жалбоподателят продължавал да спи. Свидетелят не успял да го
събуди, поради което заключил колата и си тръгнал, като оставил ключа в
панталона му.
Според показанията на другата група
свидетели - Д.Д., Й.К. и Д.Б., и тримата полицейски служители в ОДМВР – Добрич,
на 06.11.2018г. св.К. и св.Б. били назначени в наряд, нощно дежурство. Заедно с
тях в служебния автомобил бил и командирът им Н.К.. Около полунощ тримата забелязали
автомобил, който се движел бавно, криволичейки по околовръстното шосе за гр.
Балчик, след което завил надясно към ж.к. “Балик”. Полицейските служители го
проследили и когато завил наляво по ул. “Орфей”, подали светлинен и звуков
сигнал, при което водачът спрял. Един от дежурните полицаи се насочил към
автомобила, при което видял как водачът, който бил сам в купето, се преместил
от шофьорското място на предната дясна седалка и се заключил, отказвайки да
отвори и да се представи. Автопатрулът докладвал за случая на оперативния дежурния
център, при което пристигнал дежурен по КАТ (св.Д.Д.). В негово присъствие
водачът отказал да отключи колата, за да бъде проверен за употреба на алкохол. Поради
това катаджията си тръгнал, а по нареждане на дежурния патрулният наряд останал
да чака водачът да излезе от автомобила или да потегли. След около час – час и
половина водачът излязъл от автомобила и потеглил по улицата. Бил видимо пиян,
едва се движел, клатушкал се силно и се подпирал на колите по пътя. Полицаите
го оставили да се отдалечи на известно разстояние от автомобила, за да не може
да се върне и да се заключи. След това се приближили до него, поискали личните му
документи, както и да бъде проверен за употреба на алкохол, но той отказал.
Развикал се, обиждал, заплашвал, държал се агресивно, което принудило полицаите
да го задържат с помощта на белезници и физическа сила. Чрез дежурния
оперативен център извикали отново дежурния по КАТ, но и пред него водачът
отказал да даде проба за алкохол. После с патрулната кола отвели лицето в
сградата на Първо РУ при ОДМВР – Добрич, където установили самоличността му, а
св.Д. му съставил процесния АУАН, където като час на извършване и установяване
на нарушението бил вписан часът на първата проверка за употреба на алкохол.
При съпоставката между двете
групи свидетели съобразно изискванията на чл.172 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК съдът
счита, че следва да кредитира като обективни и достоверни показанията на
полицейските служители, които са преки очевидци на станалото и имат лични
наблюдения и впечатления от поведението на жалбоподателя. Действително
актосъставителят Д. не е видял лично Г. да управлява автомобила, но е бил пряк свидетел
и на двата му отказа да бъде тестван за алкохол с техническо средство, за което
всъщност му е съставил и акт за установяване на административно нарушение.
Показанията и на тримата полицейски служители са последователни, логични,
взаимнодопълващи се и не се опровергават от показанията на доведения от
жалбоподателя свидетел. Ако се съди по думите му, П.е в близки приятелски взаимоотношения
с Г., което поражда основателни съмнения в неговата безпристрастност и
обективност. Показанията му са неубедителни и лишени от всякаква логическа обоснованост,
поради което съдът ги счита за неистинни. Дори и да се приеме, че П.наистина е
докарал жалбоподателя в града, то показанията му по същество не си противоречат
с показанията на другата група свидетели, защото, първо, удостоверяват, че Г. действително
е бил пиян, и второ, възпроизвеждат впечатленията му до момента, в който е оставил
жалбоподателя в ж.к. “Балик”, но не и след това. При липсата на точни и
убедителни данни кога двамата са пристигнали в града е невъзможно да се
определи колко време е минало до полицейската проверка и какво се е случило между
момента, в който свидетелят П.е оставил Г. в квартала, и момента, в който
полицейският патрул е засякъл автомобила на жалбоподателя да се движи по
околовръстното шосе. Не може да се даде вяра и на твърденията на жалбоподателя,
че не бил управлявал автомобила, че по време на проверката полицаите го
заварили заспал на предната дясна седалка, където го бил оставил неговият
приятел Парушев, защото всички те са израз на защитната му позиция и са
неправдоподобни. От показанията и на четиримата свидетели, а и от признанията
на самия жалбоподател е видно, че той е бил изключително пиян, което изключва
обективността и точността на възприятията му. С оглед на изложеното съдът възприема
като меродавни единствено показанията на полицейските служители и въз основа на
тях счита за безспорно установено, че в посочените в АУАН ден и час
жалбоподателят е управлявал автомобила си, като при извършена проверка от
контролните органи е отказал да бъде проверен с техническо средства за употреба
на алкохол.
От служебно известната на съда заповед
№ 357з-815/19.04.2017г. на директора на ОД на МВР – Добрич е видно, че началникът
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, с правомощия за цялата
територия, обслужвана от ОД на МВР – Добрич, е упълномощен да прилага принудителни административни мерки по чл.171,
т.1 от ЗДвП.
При тези фактически
обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена
от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на
предоставените му правомощия съгласно заповед № 357з-815/19.04.2017г. на
директора на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание. В
заповедта е цитирана приложимата законова разпоредба, регламентираща условията
за налагане на ПАМ - чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП (редакция - ДВ, бр.77/2017г.).
Действително в разпоредителната част на акта не е посочено от кой закон е тази
разпоредба, но това не е съществен пропуск, водещ до ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя, защото от заглавието и обстоятелствената част на
заповедта е видно, че тя е издадена на основание чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП. В
заповедта са изложени и фактическите основания, които са мотивирали
административния орган да издаде процесната заповед, включително чрез
препращане към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е
неразделна част от административната преписка. Съгласно съдебната практика
мотивите могат да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг
подготвителен документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния
акт. Описаните в АУАН фактически обстоятелства съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за налагане на принудителната административна мярка,
поради което не са налице съществени нарушения на изискванията за мотивираност
на административния акт по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, във вр. чл.172, ал.1 от ЗДвП.
В производството по издаване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила или нарушения на материалноправните
разпоредби и целта на закона.
Текстът на чл.171 от ЗДвП в приложимата
му редакция предвижда за осигуряване на безопасността на движението и за
преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни
административни мерки, една от които е временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач, който отказва да бъде проверен с техническо
средство или да даде кръвна проба за употреба на алкохол, до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца – б.“б“ на чл.171, т.1
от ЗДвП, като двете хипотези на отказ са дадени алтернативно и е достатъчно
наличието на една от тях, за да се приеме, че е осъществен фактическият състав
на законовата норма.
Следователно необходимите материалноправни
предпоставки за прилагане на мярката по този текст е лицето да е водач на МПС и
при проверка да е отказало да бъде тествано с техническо средство за употреба
на алкохол, което в случая безспорно е налице. От съдържанието на АУАН и от
безпротиворечивите и убедителни показания на полицейските служители е видно, че
на инкриминираните дата, час и място Г. е управлявал автомобила си и е спрян за
проверка от дежурен автопатрул, при която е отказал да бъде проверен с
техническо средство за употреба на алкохол, като му е издаден и талон за
медицинско изследване. АУАН е редовно съставен по предвидения за това ред и
отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.42 от ЗАНН, поради което се
ползва с презумптивна доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП. Ето
защо, в тежест на жалбоподателя е било да опровергае верността на отразените в акта
фактически обстоятелства, което той не е сторил. Показанията на единствения
доведен от него св. П.не са кредитирани от съда като обективни и достоверни с
оглед на близките им приятелски отношения. Освен това те предхождат по време
извършената полицейска проверка и не дават никаква представа за поведението на
жалбоподателя, след като свидетелят го е оставил в колата и си е тръгнал. С
оглед на това, следва да се приеме, че презумпцията за истинност на акта не е
оборена с годни доказателствена средства, поради което правилно и
законосъобразно административният орган е приел, че удостоверените с него факти
и обстоятелства отговарят на обективната истина. Констатираното с акта
нарушение е основание за прилагане на мярката при условията на обвързана
компетентност, поради което началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич не
е имал право на преценка дали да издаде обжалваната заповед или не. Това следва
и от естеството на принудителните мерки, чиято основна и непосредствена задача
е да пресекат продължаването и довършването на конкретното закононарушение и да
предотвратят извършването на друго с възможни по-сериозни последици. Преценката кога и какви мерки да бъдат наложени е
направена от самия законодател, който е приел, че се касае за особено тежки
нарушения с висока обществена опасност на деянието и дееца, които неминуемо
застрашават безопасността на движението по пътищата, поради което изискват
прилагането на по-строги мерки на държавна принуда.
Без правно значение е дали
издаденото въз основа на АУАН НП е порочно или не, дали е обжалвано или не и
дали е влязло в сила. Прилагането на принудителни административни мерки по ЗДвП
е самостоятелно административно производство с различни по вид и съдържание правни
последици от производството по административно наказване, независимо че и в
двата случая става дума за форма на държавна принуда. Принудителните мерки са
действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна
норма, докато административните наказания – по прилагане на нейната санкция.
Административните наказания могат да се налагат само ако е извършено
административно нарушение, докато принудителните административни мерки могат да
се прилагат не само при извършени закононарушения, но и при непосредствена
опасност от такива закононарушения. Именно затова принудителните административни
мерки и административните наказания са обособени в отделни раздели и глави
както в общия Закон за административните наказания и нарушения, така и в
специалния Закон за движението по пътищата. Следователно налагането на
процесната мярка не зависи от изхода по административнонаказателното
производство, образувано срещу жалбоподателя. Противното разбиране, че
административният орган е бил длъжен да изчака резултата от обжалването на НП, противоречи
на правната природа на принудителните административни мерки, които изискват
бързина и ефективност на прилагането им, за да могат да бъдат постигнати целите
на закона.
При безспорността на основния
правнорелевантен факт – отказ на водач на МПС да бъде проверен с техническо
средство, правилно и законосъобразно административният орган е упражнил
публичното си субективно право да наложи принудителна административна мярка по
чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП. Действително в заповедта не е посочен конкретен
срок на действие на ПАМ, но това не е съществено закононарушение. Предвидената в чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП ПАМ се прилага
под прекратително условие – “до решаване на въпроса за отговорността на водача
на МПС, но за не повече от 18 месеца”. При произнасянето на компетентния орган
относно осъществяването на
административната или наказателната отговорност на водача или след изтичане на
нормативноопределения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпването на прекратителното условие, с което е
обвързано действието й.
Административната принуда е
държавновластническа принуда, която се реализира като крайно средство за
обезпечаване изпълнението на правните норми, които техният адресат не желае да
изпълни доброволно. Приложената ПАМ има превантивен и преустановителен характер
– да прекрати извършването на нарушението и да предотврати настъпването на
вредни последици от него, както и извършването на други правонарушения от
страна на водача. С временното отнемане на СУПМС е изпълнена и непосредствената
цел на закона да се преустанови управлението на автомобил от водач, който
отказва да бъде тестван за алкохол, и да се гарантира живота и здравето на другите
участници в движението.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваната заповед е правилна и
законосъобразна и не са налице основания за отмяната й по смисъла на чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Страните не са
претендирали разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по
дължимостта им.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.Г. ***,
срещу ЗППАМ № 18-0851-000858/06.11.2018г. на началника на сектор “ПП” при ОД на
МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП на жалбоподателя
е наложена принудителна административна мярка –
временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Административен съдия: