№ 14455
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110140805 по описа за 2022 година
Производството по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е по искова молба на Л. В. С. с ЕГН **********, адрес ... (ищца)
чрез процесуалния представител адвокат Е. И. от Пловдивската адвокатска колегия.
Ищцата твърди, че през 2019 г. е сключила с ответника договор за кредит, по силата на
който ответникът й предоставил сума в размер на 3 000 лева, а ищцата се задължила да
възстанови сумата с фиксирана лихва в размер на 40, 10 % при годишен процент на
разходите 48, 36 %. Страните освен това уговорили, че договорът за заем трябва да
бъде обезпечен чрез поръчители, които да отговарят на редица условия, както и че при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение ...получателят дължи
неустойка в размер на 3 910 лева и 36 стотинки. Ищцата признава, че е усвоила изцяло
заетата сума, но намира, че не дължи заплащане на уговорената неустойка. Развива
подробни доводи, че неустойката съставлява „добавък“ към договорната лихва, че е
налице скрита печалба, с която ответникът се е обогатил в нарушение на добрите
нрави и неравноправно, че е налице е нееквивалентност между насрещните престации,
че е налице заобикаляне на императивното ограничение на годишния процент на
разходите по потребителските кредити съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че
уговорената неустойка противоречи на добрите нрави и поради обстоятелството, че е
изгубила типичната си обезпечителна функция в светлината на разясненията, дадени с
Тълкувателно решение по тълк. дело № 1 от 2009 г. на ОСТК на ВКС. Иска от съда да
прогласи нищожността на клаузата на т. 4 от параметри и условия от договор за кредит
от 13. 11. 2019 г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща
материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното
равноправие и нарушаваща чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и да осъди ответника да върне
сумата 50 лева, представляваща платена без основание неустойка по договора за
кредит ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата. Претендира разноски с отделно електронно
изявление.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответника „...“ ООД, ЕИК ....
Той освен това не изпраща представител в първото открито съдебно заседание.
След като съобрази процесуалното поведение на страните и представените
доказателства, съдът направи следните вероятностни изводи.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за
последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение
спрямо него. Освен това от писмените доказателства по делото следва да може да се
направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
С електронното изявление от 13. 03. 2023 г. ищцата е поискала постановяването
на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът не е подал отговор на
исковата молба. Освен това той не изпрати представител в първото открито съдебно
заседание, макар и да беше редовно призован и съдът да го беше предупредил за риска
от постановяване на неприсъствено решение още с връчването на преписа от исковата
молба и приложенията, включително преписа от разпореждане № 96028 от 11. 10. 2022
г. (л. 37).
Предпоставките за постановяването на неприсъствено решение са налице:
ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК (с връчването на преписа от
разпореждането по чл. 131 ГПК на 02. 02. 2022 г. – л. 32 от делото), бил е редовно
призован за първото открито съдебно заседание, в което съдът е дал ход на делото (л.
51 от делото) и нито се е явил лично, нито е изпратил представител, нито е направил
искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Същевременно ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Що се отнася до
вероятната основателност на предявените искове, съдът приема следното.
С исковата молба са предявени два кумулативно съединени иска. Първият е за
прогласяването на нищожността на уговорка от договор за потребителски кредит и е с
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Вторият е ответникът да бъде осъден да върне дадена при
начална липса на основание парична сума и е с основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД. В подкрепа на твърденията, въведени с исковата молба, ищцата е представила и
документи, приобщени от съда като писмени доказателства по делото. От тяхната
анализа поотделно и съвкупно с необходимата за настоящото неприсъствено решение
степен на вероятност може да се приеме, че на 13. 11. 2019 г. страните сключили
индивидуален договор за потребителски кредит № ..... По силата на така сключения
договор ответникът отпуснал в полза на ищцата сумата 3 000 лева, а тя поела
задължение да възстанови сумата ведно с договорна лихва в размер на 40, 10 % на 23
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер 359 лева. Към тези съществени
задължения по договора за кредит, който следва да се приеме за потребителски,
страните добавили и едно несъществено задължение на ищцата да предостави лично
обезпечение – две физически лица солидарни длъжници с осигурителни доходи не по-
ниски от 2 000 лева, които да полагат труд по безсрочен трудов договор и да имат
„чисто кредитно минало“ (чл. 25). Ако ищцата не представела това персонално
обезпечение в самия ден на сключването на договора за потребителски кредит, се
сбъдвало условието на т. 4 от условията и параметрите на договора (така страните са
обозначили титулната част на договора), според което тя дължала неустойка в размер
на 3 910 лева и 36 стотинки. Съдът приема за много високо вероятно за ищцата да е
2
било практически невъзможно да изпълни задължението за предоставяне на
уговореното персонално обезпечение. При това положение вероятно неустойката по
договора за потребителски кредит е трябвало да се приеме за разход по кредита по
смисъла на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към ЗПК и е трябвало да бъде
включена в годишния процент на разходите. Пропускайки да сторят това, страните
вероятно са нарушили императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото при
включването и на неустойката, сама по себе си по-голяма от главницата, годишният
процент на разходите по кредита надхвърля 100 %. Наред с това пропускът на
страните да изчислят по този начин годишния процент на разходите вероятно е
попречил на ищцата-потребител да прецени правилно икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът обосновано предполага, че уговорената
неустойка е и неравноправна (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП). Съдът също така намира за
доказано с необходимата степен на вероятност, че неустойка, уговорена в толкова
голям размер, значително надхвърля вложената в нея от страните обезпечителна
функция и нарушава добрите нрави, в частност онези от тях, които уреждат
добросъвестността в икономическите отношения и забраната за несправедливо
облагодетелствуване (предвид разясненията, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение №
1 от 2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г. на ОСТК на ВКС). При това положение искът
за установяването на нищожността на съответната уговорка е вероятно основателен.
Понеже уговорката не е елемент от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит – страните биха го сключили, дори и тя да не фигурираше в
договора – тази конкретна уговорка може да бъде прогласена за нищожна без да се
прогласява нищожността на целия договор (чл. 26, ал. 4 ЗЗД). Понеже ищцата е въвела
редица основания за прогласяването на нищожността й, съдът намира, че е достатъчно
да прогласи нищожността на първото въведено основание, което очевидно трябва да
бъде прието и за главно – противоречие с добрите нрави.
Предвид вероятната нищожност на уговорката за заплащането на неустойка,
съдът приема за доказано с необходимата степен на вероятност и обстоятелството, че
ищцата е заплатила в полза на ответника сумата 50 лева, представляваща вноска по
нищожна уговорка за неустойка, при начална липса на основание. Затова и вторият
кумулативно съединен иск също следва да бъде уважен като вероятно основателен.
Разноски. При този изход на делото съдът следва да присъди в полза на ищцата
сторените от нея разноски. Те се изразяват в заплатената държавна такса в размер на
206 лева и 41 стотинки и банковата комисиона в размер 3 лева и 8 стотинки. Що се
отнася до адвокатското възнаграждение, понеже съгласно договора за правна защита и
съдействие на ищцата е била предоставяна безвъзмездна правна помощ, то адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде заплатено в полза на
процесуалния й представител. Предвид броя на исковете и съобразно правилото на чл.
2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
предвид приложимата към момента на сключването на договора за правна защита и
съдействие редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 от нея, адвокатското възнаграждение възлиза
на 803 лева и 73 стотинки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за
3
задълженията и договорите в отношенията между ищцата Л. В. С. с ЕГН **********,
адрес ..., и ответника „...“ ООД с ЕИК ..., поради противоречие с добрите нрави
уговорката за неустойка по т. 4 от параметрите и условията от индивидуален договор
за потребителски кредит № .... от 13. 11. 2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите ответника „...“ ООД с ЕИК ..., да върне на ищцата Л. В. С. с ЕГН
**********, адрес ..., сумата 50 лева, представляваща платена вноска по нищожна
уговорка за неустойка, ведно със законовата лихва от 26. 07. 2022 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ответника „...“ ООД с ЕИК ..., да заплати в полза на ищцата Л. В. С. с
ЕГН **********, сумата 209 лева и 49 стотинки, представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ответника „...“ ООД с ЕИК ..., да заплати в полза на адвокат Е. И.,
член на Пловдивската адвокатска колегия, адрес град .., сумата 803 лева и 73
стотинки, представляваща адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ.
Решението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4