Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
гр. В., 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В. Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и
трети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. В.
ЧЛЕНОВЕ: 1. А. П. 2. Д.
В.
при участието на секретаря И. К. след
като изслуша докладваното от мл. съдията
Д. В. въззивно гражданско дело № 282 по описа за 2020 на ОС – В. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по
въззивна жалба на „И.“ ООД, с ЕИК.., представлявано от управителя Н. Д., против
Решение № 680 от 14.05.2020 г. по гр. дело № 861/2018 г. на РС – В.
Излагат се аргументи, че
атакуваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, в резултат на което
се иска от настоящата инстанция да постанови ново, с което да уважи изцяло
предявения иск. Претендират се и
разноските, направени пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок
не е депозиран отговор на въззивната жалба.
Видинският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и
след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и
допустимо, а жалбите, депозирани срещу него, разгледани по същество се явяват
неоснователни.
Делото е
напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви
към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря
и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Правилно са отделени като безспорни
следните обстоятелства от контролирания съд:
На първо място, не е спорно между
страните и се установява от представения по делото Договор за доставка монтаж и
пуск на тръбна мрежа и щрангове до монтажен етаж на климатична система - термопомпа,
че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, сключено
на 15.05.2007г., по силата на което, ищцовото дружество е възложило на
ответното дружество да изпълни доставка, монтаж и пуск на тръбна мрежа на
климатична инсталация на обект - х-л Р., находящ се в гр.В. за което се е
задължило за заплати цена общо в размер на 17 400 лева.
На второ място, не е спорно също
така и се установява от приложеното към ностоящото дело, гр.Д.№ 866/2012г. по
описа на ВРС, че с Решение № 580 от 14.12.2012г., влязло в сила, въззивника „И." ООД –
В. е
осъден да заплати на въззиваемата страна ЕТ „В.– В. Д." сумата в размер на 4350
лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договора за доставка, монтаж
и пуск на тръбна мрежа на климатична инсталация на обект - х-л Ровно, сключен
на 15.05.2007г., ведно със законната лихва за забава, като е установено в
мотивите между същите страни обстоятелството, че изпълнителят е изправна страна
по договора - че е извършил възложената
му работа, а възложителят е останал задължен за заплащане на част от цената на
договора и не е приел извършената работа, без
последния да е направил възражения, поради което се приема, че работата е
приета.
На следващо място, от назначените и
кредитирани експертизи става ясно, че следствие на възникнали течове от
отоплителната инсталация ча обект х-л Р., в гр.В., са причинени щети, за
елиминирането на които са извършени строително - монтажни работи на обща
стойност 8807.62 лева, както и че причината за течовете са пробити тръби, като
в почти всички случаи пробивите са в местата на огъване или непосредствено до
тях; че стандартът и класът на тръбите не е установен, тъй като не са му
представени сертификати от възложителя, както и поради обстоятелството, че
тръбите са положени в скрито и са в изолация, а дефектиралите участъци са
сравнително къси по размер и не носят маркировка. Поради това, причините за
течовете най - вероятно са в използването на тръба, която не отговаря на
стандарт Е… 21003, необходим в случая, както и неправилно манипулиране на с
тръбата на определени места. И още - че възникването на нови
течове става при същите експлоатационни условия и същите параметри на
инсталацията като тези през процесния период, като различното време на
проявление е свързано с различната степен на увреждане на тръбите. Като теоретична възможност за друга причина
за спукването на тръбите, е посочена - локално замръзване на тръби при
екстремно ниски температури и продължително спиране на ел. захранването.
Относно свидетелските показания –
според св.И.Д. щетите настъпили през периода 2009 - 2010г. включително и се
изразявали в спукване на тръбите на климатичната инсталация и възникване на
течове в 12 броя хотелски стаи, които причинили наводняване на стаите и на
долните етажи, а св.П. - че била викана от въззивника като специалист - за
констатиране на щетите, като установявала, че течовете са от спукани тръби на
парното на свивките, както и че течовете били отстранявани от майстори, наети
от ищеца.
По – натам, според св.П.Любенов - работещ
при въззиваемата страна, използваните от възложителя материали били нови, на
фирма „А…", а частите - опаковани в пликове; че тръбите на климатичната
инсталация имали по около 4 бр. „завои" в стая, както и че при свиване на
тръбите използвали т.нар. пружина в случай, че сгъвката е 90 или повече
градуса.
От гласни доказателства,
възпроизведени от св.Д.Л. - работил при въззиваемата страна, се установява, че
работели с вносни материали; че след работата на възложителя останало да се
запълнят каналите, в които били поставени тръбите на климатичната инсталация,
както и че в края оставяли тръбите малко по - дълги, тьй като трябвало да се
постави гипс - картон преди свързването им с крайните уреди – конвектори.
Настоящата инстанция намира за
необходимо да отчете, че въпреки че са събрани доказателства, от които се
изяснява кога са настъпили вредите и какъв е бил техния размер, не би могло
категорично да се заключи каква е причината за тяхното настъпване, доколкото
втората изслушана експертиза не може да
отговори със сигурност на този въпрос, тъй като не са представени сертификати
за извършената работа и същевременно се констатира, че би могло да има и друга
вероятна причина за спукването на тръбите.
По – натам, във въззивната жалба са
наведени възражения, свързани със следните обстяотелства: вложените материали
са собственост на въззиваемата страна и давността трябва да се брои от датата
на настъпването на вредите, респ. от момента, когато ищецът е вложил финансов
ресурс за тяхното отстраняване; процесният договор все още е висящ, тъй като не
е изготвен приемо – предавателен протокол.
На първо място, договорът не е
висящ, тъй като, както вярно е посочил районният съд, изграждайки фактическата
обстановка, в мотивите на Решение № 580
от 14.12.2012г., гр.д. № 866/2012г. по описа на ВРС, между същите страни е
установено обстоятелството, че изпълнителят е изправна страна по договора - извършил е възложената му работа, а
възложителят е останал задължен за заплащане на част от цената на договора и не
е приел извършената работа, без
последния да е направил каквито и да
било възражения, поради което се приема, че работата е приета. Вследствие на
изложеното може да се заключи, че изготвянето на приемо – предавателен протокол
в случая изобщо не е необходим.
Настоящата
инстанция се солидализира с правните изводи на контролирания съд, досежно
изтеклата погасителна давност, /ако
въобще би могло да се приеме, че със сигурност вредите са настъпили, вследствие
на изложените от жалбоподателя причини/ а именно: при предаване,
респективно приемане на работата, поръчващият следва да прегледа извършената
работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения /такива, които са
видими при обикновен преглед на работата/, е длъжен да направи възраженията си
пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в уговорения в
договора срок - чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако са налице скрити недостатъци
или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на
извършената работа или се появят по - късно, поръчващият следва да направи
възраженията си веднага след откриването им или в уговорения между страните
срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията -
съгласно чл. 264, ал.2, изр. 2 и 3 ЗЗД. В посочения смисъл е постоянната
практика на ВКС.
В разглеждания казус въззивника,
като възложител, претендира вреди от некачествена работа и скрити недостатъци,
които са настъпили през периода 2009 - 2011г., но в хода на гражданското
производството по гр.Д.№ 866/2012Г. по описа на ВРС,
провело се след откриване на твърдяните скрити недостатъци от извършената от
ответника работа, възложителят не е направил възражение, тоест не се е
възползвал от правото си по чл.265, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Обстоятелството,
че възложителят е отстранил откритите скрити недостатъци на ремонта едва през
2013 - 2014г., поради липса на парични средства, не го освобождава от
задължението му да извести веднага насрещната страна за откритите недостатъци,
както изисква чл. 264 ЗЗД.
Предвид всичко изложено, следва
категоричният извод, че тъй като скритите недостатъци са открити в периода 2009
- 2010г. включително, а искът за заплащане на разходите, необходими за поправката
е предявен през 2018г., давността за предявяване на правото по чл.265 ЗЗД е
изтекла. Поради това, правилно е възприето, че възражението, направено от
ответника в първоинстанционното производство за погасена по давност искова
претенция е основателно.
По разноските:
Предвид изхода от делото, претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение, доказателства за тяхното действително
изплащане, и липсата на възражение за прекомерност от въззивника, следва да
бъде присъдена на въззиваемата страна цялата сума в размер на 1000 лева.
Водим от
горното, Видински окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 680/14.05.2020 г. по гр. д. № 861/2018г. на
Районен съд – В.
ОСЪЖДА „И." ООД –
В. с ЕИК…, със седалище и адрес на управление: гр.В. х-л "Р., представлявано
от управителя Н. Д. да заплати ЕТ „В. – В. Д.', ЕИК:…
с адрес: гр.В., представляван от В. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: