Р Е Ш Е Н И Е
№
19.09.2016 година, град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
и при секретаря Р.И.,
при участието на Младши прокурор Евгения Стефанова,
като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело №357 по описа на Съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид:
Предявенити
искове са с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на Държавата и Общините за вреди (ЗОДОВ).
Гр.дело №357/2016 година по описа на Районен съд - Свиленград е образувано
въз основа на Искова молба, подадена от М.С.С.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат В.О. и С.М.С. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Т. К., против Прокуратурата на
Република България с адрес: град София, бул.”Витоша” №2.
Твърди
се в Исковата молба, че срещу двамата ищци било
образувано Досъдебно производство (ДП) – сл.д.№29/2014 година по описа на ДАНС-Н21-Хасково, в
последствие заведено в ДП №27/2015 година по описа на ОСлО
при Окръжна прокуратура – Хасково, по което били привлечени като обвиняеми
лица.
На 11.11.2014 година двамата ищци твърдят, че са били
задържани. На 12.11.2014 година били привлечени в процесуалното качество на
обвиняеми като първият от тях бил обвинен за престъпление по чл.354а, ал.2,
изречение второ, вр.ал.1, изречение първо, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК; а вторият – по чл.354а, ал.2, изречение второ, т.4, вр.ал.1, изречение
първо, вр.чл.29, ал.1, б.”а”, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК. На
14.11.2014 година по отношение на двамата била взета най-тежката мярка за
неотклонение, а именно „Задържане под стража” от състав на Окръжен съд –
Хасково. На 20.11.2014 година състав на Апелативен съд – Пловдив отменил
съдебния акт на първоинстанционния Съд и на всеки от двамата ищци била
определена мярка за неотклонение „Подписка”. С Постановление от 23.11.2015
година на Прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково било прекратено
наказателното производство срещу двамата ищци по ДП №27/2015 година на
основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, влязло в сила на 03.12.2015 година.
Ищците сочат, че в процесуалното качество на обвиняеми съдействали
за разкриване на обективната истина по всякакъв начин.
В резултат на действията на Прокуратурата на Република
България от продължилото около 1 година ДП понесли значителни неимуществени
вреди. При определяне на претендирания размер на неимуществените вреди взели
предвид и 9-те дни, през които били с мярка „Задържане под стража”.
Първият от тях - М.С.С., изпитвал силни душевни страдания от
факта на задържането; бил под постоянен стрес и напрежение; чувствал се
подтиснат и отчаян; изпитвал страх и тревога от възможността да бъде осъден на
наказание „Лишаване от свобода” за дълъг срок и на сериозна финансова санкция,
която предвиждал състава на повдигнатото му обвинение; след задържането му
изпаднал в шок и силен стрес, не можел да спи и да се храни от притеснение;
след освобождаването му продължил да изпитва тревога, неудобство и негативни
емоции, което се отразявало зле на психиката и поведението му; превърнал се в
нещастен, потиснат и унижен мъж и съсипан психически човек; понасял
ограниченията, които качеството на обвиняем му налагало; дискредитирал се пред
близки, приятели и познати; всички го обсъждали, тъй като случаят с обвинението
и задържането му бил широко медийно разгласен; чувствал се опозорен; нямал
желание за трудова и социална реализация; затворил се в себе си; охладнели
отношенията му с приятелката му и т.н.
Вторият от тях - С.М.С., сочи че преживял тежко задържането и
обвинението за тежко умишлено престъпление; след предишното си осъждане и предсрочното му
условно освобождаване възвърнал уважението и доверието на хората; след
арестуването и обвинението изпаднал в отчаяние и психически се сринал; бил в
постоянен стрес и напрежение от това че отново бил подведен под наказателна
отговорност и от опасността да изтърпи и наказанието по предишното осъждане, за
което бил предсрочно условно освободен; престанал да общува с хората, тъй като
постоянно го обсъждали в негативен план и ехидно му подмятали, че е замесен в
канал за дрога; изоставил и неглижирал работата си и
т.н.
От Съда се иска да бъде осъден ответникът да заплати на първия от ищците сумата в размер на 15 000 лв. и на втория - сумата в размер на 12 000 лв., представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.12.2015 година (датата на влизане в сила на Постановление от дата 23.11.2015 година за частично прекратяване спрямо ищците на наказателното производство) до окончателното изплащане на сумите.
Двамата ищци претендират разноски по делото. Представени са Списъци на разноските.
В
едномесечния срок за Отговор ответникът е депозирал такъв чрез Евгения Стефанова – Младши прокурор в Районна прокуратура -
Свиленград. Намира исковете за допустими, но неоснователни поради недоказаност
на претендираните вреди както по характер, така и по размер, липсвала пряка
причинно-следствена връзка между обвинението за престъпление от общ характер и
твърдяните претърпени неимуществени вреди; а от друга страна наказателното
производство било приключило в разумен срок, вземането на мярка за неотклонение
„Задържане под стража” налагало извода за търпени вреди не само от органите на
Прокуратурата на Република България; предишното осъждане на С.С. сочело на
по-нисък интензитет на търпените от него вреди; в приложените копия на статии
от вестници и електронни сайтове не се съдържали изявления на органите на
Прокуратурата на Република България. Сочи се за приложение на разпоредбата на
чл.5 от ЗОДОВ. Алтернативно се иска от Съда да намали размерите
на обезщетенията, в случай на присъждане на такива, с оглед разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика по аналогични случаи, включително и
тези на ЕСПЧ, липсата на по-значителни вредни последици за ищците и тъй като
обстоятелствата, изложени в Исковата молба сочели на обичайно претърпени
неудобства от воденото наказателно производство и претендираните
размери на обезщетенията не били съобразени с икономическите условия.
Не се претендират разноски по делото.
В
съдебно заседание, ищците С.,
редовно призовани, не се явяват. Чрез процесуалния си представител – адвокат
В.О.
поддържат предявените искове. В
дадения срок адвокат О. представя Писмени бележки, в които подробно обосновава
основателността на исковете.
В съдебно
заседание, ответникът Прокуратурата на Република България чрез Младши
прокурор
Евгения Стефанова от Районна
прокуратура - Свиленград поддържа Отговора на
исковата молба и оспорва исковите претенции.
Съдът,
след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
С Постановления от 12.11.2014 година по ДП №29/2014 година по описа
на ДАНС-Н21-Хасково, в последствие заведено в ДП №27/2015 година по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Хасково, ищците С. са привлечени като обвиняеми за престъпление
съответно по
чл.354а, ал.2, изречение второ, вр.ал.1, изречение първо, вр.чл.20, ал.2,
вр.чл.18, ал.1 от НК – за първия от тях и по чл.354а, ал.2, изречение второ,
т.4, вр.ал.1, изречение първо, вр.чл.29, ал.1, б.”а”, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18,
ал.1 от НК – за втория от тях. На същата дата са разпитани и в процесуалното
качество на обвиняеми.
Със Заповеди от
дата 11.11.2014 година двамата ищци са задържани за 24 часа, а с Постановления
от 12.11.2014 година – за 72 часа.
На
14.11.2014 година с Определение №479, постановено по НЧД №640/2014 година, по
отношение на двамата ищци в настоящото производство е взета най-тежката мярка
за неотклонение, а именно „Задържане под стража” от състав на Окръжен съд –
Хасково. На 20.11.2014 година състав на Апелативен съд – Пловдив отменя
съдебния акт на първоинстанционния Хасковски окръжен съд и на всеки от двамата
ищци определена мярка за неотклонение „Подписка” с Определение №469,
постановено по ВНЧД №453/2014 година.
По ДП са извършени множество процесуално-следствени
действия, включително повторни разпити на двамата обвиняеми С. и на 11.11.2015 година с Протоколи да предявяване
на разследване разследването по ДП им е предявено.
С Постановление от 23.11.2015 година на Прокурор при
Окръжна прокуратура – Хасково прекратява наказателното производство срещу
двамата ищци по ДП №27/2015 година на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК и са отменени взетите мерки за неотклонение
„Подписка”.
Постановлението е влязло в сила на 03.12.2015 година. В мотивната
част на цитирания Прокурорски акт е посочено, че не са събрани доказателства,
които по един безспорен, несъмнен и категоричен начин да посочат, че
обвиняемите С. за извършили престъпленията, за които са им били повдигнати
обвинения.
За доказване на неимуществените вреди, по
искане на ищцовата страна бяха допуснати до разпит в
процесуалното качество на свидетели
лицата С.С.П. и А.П.К..
От
показанията на свидетеля П., майка на първия ищец (,
който живеят заедно) и бивша съпруга на втория ищец се установява, че двамата
ищци са били задържани 9 дни, през които период били в много тежко състояние (М.С.
бил изключително
съкрушен, не искал да говори, бил с наведена глава, срамувал се), което
допълнително се влошавало от огромното медийно внимание, което им се обръщало. След
освобождаването им напрежението в семейството все повече и повече нараствало
предвид възможността несправедливо да ги признаят за виновни. М.С. се сгодил месец - месец и
половина преди задържането му и правили планове за сватба,
която и до настоящия момент не се осъществила. Когато М.С. излезнал от ареста бил друг човек -
бил
изключително притеснен, угрижен, не искал да говори, не излизал, приятелите не
го търсели, а и той нямал
желание да
говори с хората. Тръгнал веднага към полето, за да намери утеха и
да
да бъде сам със себе си с трактора. След това го обхванала меланхолия - не искал да ходи да оре,
спрял да ходи да оре, гледал с нежелание на
предстоящата работата, мислел само за това, че го очакват много
дълги години затвор. Започнали и кавги в къщи, дразги с приятелката му, изнервила се обстановката - възникнало недоверие между него и приятелката
му.
Преди задържането му М.С. бил изключително трудолюбив, занимавал със земеделие,
учил, завършил Математическата
гимназия в град Хасково, след това „Стопанско управление” в град Велико Търново, не пиел, не пушел, бил добър човек с хубава ценностна
система. За влошаване на състоянието му допринесъл и факта, че случаят бил изключително разгласен по медиите – свикали
се
пресконференции на МВР, Главния секретар, случаят се отразявал по телевизии,
радио, интернет, вестници. В Свиленград хората подмятали, че М.С.
е спечелил парите си с трафик на наркотици. Приятелката му
отначало го подкрепяла, но в последствие и в нея се прокраднало някакво съмнение и му е казвала, че ако
наистина нещо се докаже няма да стои и да го чака да излезе от затвора. М.С. спрял и да ходи на работа и изпаднал в депресия. В един момент
много трудно намирал работници, тъй като му отказвали. В
резултат на задържането и повдигнатото му обвинение бил накърнен
авторитета и реномето на М.С. - хората го избягвали, а тези които
отиваха при него отивали, за да научат някаква клюка.
Свидетелят сочи, че винаги когато бил за разпит отивал със страх, че нещо може да е изфабрикувано и отново
да бъде задържан.
От показанията на свидетеля А.П.К., братовчед
на първия ищец и племенник на втория ищец се установява, че след
освобождаването му С.С. бил изпаднал в
нервно състояние - не бил себе си, не се
хранел, трудно разговарял, отслабнал, не му се работело, не излизал от дома си – само гледал
през прозореца, било го срам, изпаднал в депресия, не го посещавали приятели. Казвал, че няма за
какво да работи и че го обвиняват за неща, с които няма никаква връзка. Споделил със
свидетеля, че
се съмнява, че всичко е нагласено и че си търсят жертва и той е най подходящата
такава. Опасявал се, че може да влезе отново в затвора. След
като излезнал от затвора се върнал към живота - създал си работа,
започнал да се занимава отново със земеделие, увеличил декарите, които
обработвал,
общественото мнение в града било много добро за
него. След като го задържали, в града започнали да говорят, че
тровил децата като случаят бил разгласен по всички медии.
Състоянието на М.С. било абсолютно същото.
В кориците на делото се приложени множество извадки от
вестници (местни и централни) и от интернет-пространството,
касаещи посоченото ДП и развитието му, свързани с ищците.
При така установените фактически положения и
въз основа на събраните гласни и
писмени доказателства, Съдът
достига до следните правни изводи:
Предявените против Прокуратурата на
Република България искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Настоящото производство
е родово и местно подсъдно
на Районен съд – Свиленград съгласно разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ
и видно от Удостоверенията за настоящ
адрес на ищците, приложени в кориците на делото.
Прокуратурата на Република България е пасивно легитимирана да
отговаря по предявените
искове, тъй като първоначалните действия са
предприети от ДАНС
с извършените
оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване. Независимо, че ДП
е образувано от ДАНС
всички предприети действия по разследването са съгласувани и разрешени от Окръжна прокуратура - Хасково
предвид процедурата по НПК.
Според т.5 от Тълкувателно решение №3/2005 година
на ОСГК на ВКС по т.д.№3/2004 година,
Данъчната администрация и
Прокуратурата на Република България са пасивно легитимирани по исковете, предявени
от граждани за претърпени вреди от незаконосъобразни административни актове и от
незаконни действия и бездействия на длъжностните лица при или по повод
изпълнението на административна дейност - чл.1 от Закона
за отговорността на Държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДВПГ) и
от деликтите по чл.2 от ЗОДВПГ (сега ЗОДОВ). Структурните звена на Прокуратурата на Република България
не са надлежна страна по предявените искове по чл.2, т.1 - т.6 от ЗОДВПГ (сега
ЗОДОВ), но могат да я представляват по
право и да участват в образуваните граждански дела срещу нея.
За пълнота трябва да се
посочи, че следва да се
изследват всички претърпени от ищците вреди, включително и
във връзка с взетата в рамките на наказателното преследване мярка за
неотклонение „Задържане
под стража”.
Наказателното преследване може да е свързано с налагането на различни мерки за
неотклонение, които накърняват по различен начин и в различна степен свободата
на обвиняемия и причинените от тях вреди са част от вредите, причинени с повдигането на неоснователно
обвинение. В случая е без значение дали постановените мерки са били процесуално
законосъобразни към момента на налагането им, когато е установено, че обвинението
е неоснователно. Причинените от така наложените мерки вреди, подлежат на
обезщетяване и имат значение за размера на общото обезщетение. В този смисъл
подлежат на обезщетяване причинените неимуществени вреди от наложената мярка за
неотклонение „Задържане
под стража”,
доколкото такива са действително налице.
С Исковата молба ищците
претендират
обезщетения
на претърпени неимуществени вреди,
свързани с незаконно повдигнати обвинения в извършване на престъпления и с
незаконно „Задържане
под стража”. При взета мярка за
неотклонение „Задържане
под стража”
и изменението й в по-лека (в
случая „Подписка”)
и изменението й
при инстанционен
контрол в течение на наказателното производство, това не дава основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди самостоятелно на това правно
основание. В тази насока са и
задължителните постановки на цитираното по-горе в
настоящото изложение Тълкувателно
решение №3/2005 година –
според т.13
от което, Държавата отговаря за вреди по чл.2, т.1 от ЗОДВПГ (сега чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ), когато „Задържането под стража” е отменено
като незаконно, независимо от развитието на ДП и съдебно такова - в тези
случаи обезщетението се определя самостоятелно и ако лицето е
оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, Държавата
отговаря по чл.2, т.2 от ЗОДВПГ (т.3 по сега действаща разпоредба от ЗОДОВ) и
обезщетението за неимуществени вреди от деликтите
по посочената разпоредба
включва
и обезщетението от незаконно наложената мярка „Задържане под стража”.
Съгласно разпоредбата на
чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вредите причинени на граждани от Прокуратурата „при
обвинение
в извършване на престъпление, ... ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето ...”, като се дължи обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Правната норма на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ визира фактически състави, при които отговорността
на Държавата се ангажира за вреди, които са причинени на
гражданите от разследващите органи, Прокуратурата или Съда при
обвинение в извършване на престъпление, ако образуванато наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или, че извършеното деяние не е престъпление.
Субект на отговорността по чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ може да бъде само
орган, който е оправомощен да повдига и поддържа обвинението по наказателни
дела за престъпления от общ характер, какъвто орган е Прокуратурата на Република България. Доколкото
Прокуратурата е образувала ДП и под нейн контрол е
извършено разследването, тя е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове (както вече бе посочено
по-горе в настоящото изложение). Прокурорът е държавният орган, който проверява
съставлява ли деянието престъпление, като е длъжен да даде правилната
квалификация на деянието, да извърши проверка има ли основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство, събрани ли са всички доказателства,
необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от
тези доказателства и да отстоява обвинението в наказателния процес. И в този
смисъл обвинението в престъпление винаги е неоснователно, когато образуваното
срещу лицето наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление.
За възникването на
отговорността по чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ е необходимо да е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление и прекратяване на
наказателното производство, като отговорността произтича от задължението на
Прокуратурата да повдига и поддържа в Съда обвинението по
наказателни дела, както и от задължението да доказва и установява виновността
на привлечените към наказателна отговорност лица.
Предвид събраните по делото доказателства Съдът намира, че
е налице фактическият състав, за да се ангажира отговорността на Прокуратурата
по предявените искове, с които ищците претендират неимуществени
вреди. От една страна е налице повдигане на обвинение по
отношение на двамата ищци с Постановления от 12.11.2014 година за привличане на обвиняеми, с които е ангажирана
наказателната отговорност на ищците за извършване
на престъпления съответно по чл.354а, ал.2, изречение
второ, вр.ал.1, изречение първо, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК – за
първия от тях и по чл.354а, ал.2, изречение второ, т.4, вр.ал.1, изречение
първо, вр.чл.29, ал.1, б.”а”, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК – за втория
от тях.
От друга страна, с Постановление от 23.11.2015 година на Окръжна прокуратура - Хасково, влязло в сила на 03.12.2015 година наказателното
производство срещу ищците е прекратено. За да прекрати
наказателното производство Прокуратурата е приела, че не
са събрани доказателства, които по един безспорен, несъмнен и категоричен начин
да посочат, че обвиняемите С. за извършили престъпленията, за които са им били
повдигнати обвинения.
За да определи размерите на дължимите обезщетения съобразно
критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД,
Съдът
следва да съобрази тежестта на преживяванията на всеки от ищците, конкретните прояви на тези преживявания, както
и да отчете при определяне размера на обезщетенията за
неимуществени вреди срокът на воденото срещу ищците наказателно
производство. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, който принцип е
закрепен и в нормата на чл.4 от ЗОДОВ.
Доказателства за тежестта на преживяванията и конкретните им
прояви се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени
от ищците. От показанията свидетелите С.С. П. (, които Съдът преценява с приложението на чл.172 от ГПК и кредитира като логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи на другите събрани по делото
доказателства) и на А.П.К. (, които Съдът кредитира като подкрепящи се от останалите събрани по делото
доказателства, преки, обективни и логични), се установява, че в
периода от образуването на наказателно производство и до приключването му ищците са
търпяли душевен дискомфорт, причинен им от воденото срещу всеки от тях наказателно производство. Били са притеснени и
депресирани, които им състояния се дължали на обстоятелството, че се
притеснявали от изхода на делото. Видно от приетите като
доказателства по делото
материали от ДП №27/2015 година на ОСлО при Окръжна
прокуратура – Хасково, представляващо преписка №2103/2014
година по описа на Окръжна
прокуратура - Хасково, Прокуратурата на Република България, съгласувано с Прокурор от
Окръжна прокуратура - Хасково повдига обвинения на С.М.С. и М.С.С. като до влизането в сила на Постановлението на 23.11.2015 година С. са имали качество на обвиняеми. Обвиненията са се отразили
неблагоприятно върху здравословното и емоционалното им
състояние, което се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели, показанията,
на които, както вече бе посочено, Съдът кредитира изцяло. Отразило се и на дейността, която са извършвали. Поради
висящото обвинение ищците не са имали
желание за работа, което оказало влияние като
цяло на семействата им и отношенията в тях. Отделно от това следва да се отбележи, че за били задържани за 9 дни чрез
различни процесуални способи – Заповед за задържане за 24 часа, Постановление
за задържане 72 часа и взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Всички тези процесуални действия, предприети по отношение на двамата обвиняеми С.
– ищци в настоящото производство, са получили голяма медийна популярност. След
освобождаването им всеки от двамата е бил викан за повторни разпити.
Въз основа на гореизложеното и предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, Съдът счита, че е налице
основанието за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Вината в случая не се изследва и доказва, тъй като
отговорността е обективна и невиновна. С влязло в сила на 03.12.2015 година
Постановление наказателното производство срещу ищците е прекратено, който факт
сам по себе си е достатъчен за възникване отговорността на Държавата, в лицето
на нейните правозащитни органи, които дължат обезщетение за неимуществени
вреди, размерът на които
обезщетения следва да се съобрази с конкретните факти и обстоятелства и с
обичайно приетият в практиката справедлив размер. По отношение на възражението
на Прокуратурата на Република България за това, че липсва
пряка причинна връзка между образуваното наказателно производство и търпяните
от ищеца вреди, чиято репарация се търси в настоящото производство, следва да
се маркират съждения в общ порядък. Връзката между проявили се факти -
положителни или отрицателни с настъпилия резултат следва да се определи като
връзка на причинност. Или, за да е налице причинна връзка следва да се прецени
дали резултатът би бил настъпил и в случай,
че ответникът действа в съответствие със закона. Съдът счита, че предприетите
от ответника действия по образуване на ДП срещу ищеца, привличането им като
обвиняеми, задържането им за срок от 24 часа
и 72 часа и искането за вземане по
отношение на тях на марка за неотклонение „Задържане под стража” и
фактическото им задържане макар и
само за 9 дни и настъпилите вреди,
вследствие същите са все факти, които са установени от събраните по делото
доказателства и не могат да бъдат игнорирани.
Иначе казано налице е причинно-следствена връзка между претърпените от ищците душевни болки и страдания, изразяващи се в душевен и емоционален
дискомфорт в резултат на предявените им обвинения, във
връзка с които обвинения наказателното преследване срещу ищците е продължило за период от 11.11.2014 година до 03.12.2015 година – датата, на която Постановлението
за прекратяване е влязло в сила.
При определяне размерите на обезщетенията за претърпените от ищците неимуществени вреди, на първо място следва да бъде отчетена
продължителността на наказателното преследване спрямо обвиняемите -
ищци в настоящото производство. Наказателното производство е
продължило около 1 година от привличането като обвиняеми до влизане в сила на Постанавлението
за прекратяване на наказтелното производство. Този срок, Съдът
в настоящия си състав не намира за неразумен, тъй като съгласно чл.234 от НПК
срокът за приключване на ДП е 2 месеца, който може да се продължи с още 4
месеца и в изключителни случаи също е предвидено, че може да се удължава – в
настоящия случай явно органите на ДП са се възползвали от всички предвидени в
процесуалния закон възможности, тъй като видно от материалите от ДП, които са 6
тома, през цялото това време са извършвани някакви процесуално-следствени
действия, т.е. не се е бездействало, за да се приеме че срокът на ДП е неразумен.
Наред с това следва да бъде отчетена
и тежестта на обвиненията по воденото срещу ищците наказателно преследване, като за престъплението, за което е бил
привлечен в качеството на обвиняем първият ищец - за престъпление по чл.354а, ал.2, изречение
второ, вр.ал.1, изречение първо, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК, са предвидени наказания „Лишаване от
свобода” за срок от 5 до 15 години и „Глоба” от 20 000
лв.
до 100 000 лв. и за втория ищец – за престъпление по
чл.354а, ал.2, изречение второ, т.4, вр.ал.1, изречение първо, вр.чл.29, ал.1,
б.”а”, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК, са предвидени същите наказания.
От събраните по делото
гласни доказателства се установява, че в резултат на повдигнатото им обвинения, през
периода на разследването ищците са претърпяли неблагоприятни
последици, изразяващи се в накърняване на душевното им спокойствие,
накърнено е било чувството им за достойноство, и уронване на
авторитета им. При определяне размерите на обезщетенията, следва да бъде
отчетено и това, че за част (9 дни) от посочения по-горе период по отношение на
ищците е била взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража” и в последствие „Подписка”. Взе
се предвид и обстоятелството, че случаят е бил разгласен в медийното
пространство. При определяне размера на обезщетението по отношение на М.С. Съдът
отчете и фактите, че е млад човек, който навлиза в живота, в т.ч. семейния такъв, че е неосъждан,
добрите му характеристични данни, декларирания годишен доход в размер на
10 000 лв., с
формирано в обществото име на добър човек и с поведение, отличаващо се с
уважение към семейството; а по отношение на С.С. – вече веднъж е бил осъждан
на наказание „Лишаване от свобода”, част
от което е изтърпял ефективно, притеснението че ако бъде признат за виновен ще
изтърпи и остатъка от срока на това наказание в размер на 4 години 11 месеца и
21 дни, сравнително добрите му характеристични данни и декларирания годишен
доход в размер на 12 000 лв. Т.е. следва да се отчетат както претърпените от
ищците страдания и в пряка връзка на причинност с
образуваното срещу тях наказателно преследване, привличането им в качеството
му на обвиняеми и задържането им под стража -
психически шок, негативна реакция на близки и познати, така и разумния срок, в които е приключило
производството (чл.6, §1 от ЕКПЧОС) и обстоятелството, че
по отношение на същите наказателното преследване е било прекратено без
да се развие съдебна фаза, но и факта, че същото не е следвало да бъде въобще
образувано при липса на достатъчно данни за извършването му от ищците, с което и биха се преодоляли негативните като
резултат за последните преживявания. Само при съобразяване на тези
данни би се стигнало до справедливо възмездяване на вредите.
Отчитайки изложените по-горе обективни
критерии, включени в състава на основанието по чл.52 от ЗЗД, Съдът счита, че в
полза на ищците следва да бъдат присъдени обезщетения за
неимуществени вреди в размер на 8 000 лв.
за М.С.С. и 6 000 лв. за С.М.С., до които размери предявените искове следва да бъдат уважени. Така
посочените размери на обезщетенията според Съдът кореспондират както с писмените, така и с
гласните доказателствата по делото и са съобразени с приетия в
съдебната практика справедлив размер при подобни правни казуси. Исковете в останалите им части до пълните предявени размери съответно
от 15 000 лв. и
12 000 лв.
са
прекомерно завишени и не са съобразени с посочените
по-горе обективни критерии за определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди, по смисъла на ЗОДОВ. Претендираните от ищците размери съответно
15
000 лв. и 12 000 лв. не се доказват от събраните в
настоящото производство писмени и гласни доказателства и не кореспондират с фактите и
обстоятелства, установени по делото, поради което следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Относно перетендирата законна лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди - лихвата се дължи от момента на влизане в сила на Постановлението
за прекратяване на наказателното производството. Постановлението от 23.11.2015 година на Окръжна
прокуратура – Хасково, с което е
прекратено наказателното производство срещу ищците е влязло в сила на 03.12.2015 година. С оглед изложеното претенциите за присъждане на законна лихва,
считано от 03.12.2015 година до окончателното изплащане
на сумите се явяват неоснователнш и следва да се уважат.
От ответника се подържа и
възражение по чл.5 от ЗОДОВ - за съпричиняване на вредоносния
резултат/изключителна вина на ищците за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване/изключителна вина следва поведението на ищците, наред с противоправното деяние на ответника, да е противоправно
и именно това поведение да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
След като ответникът не е посочил и конкретности
- действия или бездействия, извършени от ищците, чиято противоправност да се преценява, то не може да се приеме,
че именно тези противоправни действия или бездействия са опосредили настъпилия
резултат. Изводът е, че заявените възражения за съпричиняване - частично или
пълно на вредоносния резултат са неоснователни.
Относно разноските:
По
делото се констатираха действително направени разноски от страна на ищеца М.С.
в общ размер на 1 015 лв. за адвокатско възнаграждение и държавни такси за образуване
на делото и за Съдебно удостоверение съгласно приложените Пълномощно и Списък
на разноските; а от страна на ищеца С.С. -
в общ размер на 900 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса за образуване
на делото съгласно приложените Пълномощно и Списък на разноските.
С оглед изхода на спора,
съобразно уважените и отхвърлените части от искове и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК следва в полза на ищеца М.С. да се присъдят част
от направените по делото разноски
в размер на 541.33
лв., а в полза на ищеца С.С. – 450 лв.
Мотивиран така и на основание чл.235 от ГПК и чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, Съдът
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България с адрес: град София, бул.”Витоша” №2, на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.С. с ЕГН **********
***, сумата в размер на 8 000 лв. (осем хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - социален и
емоционален дискомфорт, в резултат на неправомерно повдигане
на обвинение за престъпление по чл.354а, ал.2, изречение
второ, вр.ал.1, изречение първо, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК по ДП
№29/2014 година по описа на ДАНС-Н21-Хасково, в последствие заведено в ДП
№27/2015 година по описа на ОСлО при Окръжна
прокуратура – Хасково, представляващо преписка №2103/2014 година по
описа на Окръжна прокуратура - Хасково, приключило с Постановление
за прекратяване на наказателно производство от 23.11.2015 година на Прокурор от Окръжна прокуратура - Хасково, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2015 година до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 15 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: град София, бул.”Витоша” №2, на
основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.С. с
ЕГН ********** ***, сумата в
размер на 6 000
лв. (шест хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - социален и
емоционален дискомфорт, в резултат на неправомерно повдигане
на обвинение за престъпление по чл.354а,
ал.2, изречение второ, т.4, вр.ал.1, изречение първо, вр.чл.29, ал.1, б.”а”,
вр.чл.20, ал.2, вр.чл.18, ал.1 от НК по ДП №29/2014
година по описа на ДАНС-Н21-Хасково, в последствие заведено в ДП №27/2015
година по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура –
Хасково, представляващо преписка №2103/2014
година по описа на Окръжна прокуратура - Хасково, приключило с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 23.11.2015 година на Прокурор от Окръжна прокуратура - Хасково,
ведно със законната лихва, считано от 03.12.2015 година до окончателното изплащане на
сумата, като искът в останалата
част до пълния предявен размер от 12 000
лв. ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: град София, бул.”Витоша” №2, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.С. с ЕГН **********
***, сумата в размер на 541.33
лв. (петстотин четиридесет и един лева и тридесет и три стотинки),
представляваща част от направените разноски пред първата
инстанция като искането в останалата част до пълния предявен размер от 1 015 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: град София, бул.”Витоша” №2, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.С. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет
лева), представляваща част от направените разноски пред
първата инстанция, като искането в останалата част до пълния предявен размер от 900 лв. ОТХВЪРЛЯ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от получаване на Съобщението
от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящото Решение да се
връчи на страните по делото, заедно със Съобщението за постановяването му на основание
чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)