№ 1352
гр. Велико Търново, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110103168 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от "Енерго–Про
Продажби" АД – град Варна срещу С. Д. А. обективно и кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца
развива съображения, че ответникът е потребител на ел. енергия за недвижим имот,
находящ се в ***, за който е разкрита партида с клиентски № ********** и абонатен №
**********, както и че страните се намират в договорни отношения, регламентирани
от ОУ на ДПЕЕ, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди, че в периода от 06.03.2022
година до 05.06.2022 година ответникът е консумирал ел. енергия в горепосочения
обект на обща стойност 246.66 лева и за която са издадени посочените в исковата
молба фактури. Посочва, че абонатът не е изпълнил задължението си за плащане на
сумите по фактурите, въпреки настъпилата изискуемост на същото, поради което
дължи и обезщетение за забава в размер на 3.15 лева, считано от падежа на всяка една
от фактурите до 08.07.2022 година. Твърди, че въз основа на подадено от дружеството
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е образувано Ч.гр.д. №
1942/2022 година на ВТРС и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
за претендираните суми, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Направено е искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 246.66 лева -
представляваща стойност на консумирана, но незаплатена ел. енергия в процесния
1
обект за периода от 06.03.2022 година до 05.06.2022 година, както и сумата в размер на
3.15 лева - мораторна лихва върху нея за периода от падежа на всяка една от фактурите
до 08.07.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски
както за исковото, така и за заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно – лично на ответника по делото, но
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на същата.
С молба, вх. № 18473 от 05.10.2023 година на ВТРС, процесуалният
представител на ищцовото дружество е заявил, че ответникът е заплатил
претендираните по делото главница и мораторна лихва, като остават неплатени
единствено разноските по делото, като е направено искане предявените по делото
искове да бъдат отхвърлени поради плащане и на ищеца да бъдат присъдени
направените разноски, доколкото ответникът е станал повод за завеждане на делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът е потребител, а ответникът – доставчик
на електроенергия за обект, находящ се в ***, както и че потребяваната в обекта ел.
енергия се заплаща по партида с клиентски № ********** и абонатен № *********.
Видно от приложените по делото Извлечение за фактури и плащания към
01.12.2022 година; Фактури №№ ********** от 15.06.2022 година, ********** от
15.04.2022 година и ********** от 16.05.2022 година; Справка за потреблението към
02.12.2022 година и Извлечение от сметка към 08.07.2022 година /л. 6-13/, на С. Д. А. е
начислена за плащане сумата в размер на 246.66 лева, представляваща цена на
ползвана и незаплатена ел. енергия за периода от 06.03.2022 година до 05.06.2022
година за обект в ***, за който имот е разкрита партида с клиентски № ********** и
абонатен № *********, и за която е начислена и лихва за забава в размер на 3.15 лева,
за периода от падежа на всяка една от фактурите до 08.07.2022 година.
По делото са представени и ОУДПЕЕ на "Енерго-Про Продажби", Решение №
ОУ-061 от 07.11.2007 година на ДЕКЕВР, Извадка от вестник "Черноморие" и
"Дневник" от 30.11.2007 година, Извадка от вестник "Черно море" от 15.02.2017 година
и от "Труд" от 15.02.2017 година /л. 14-26/.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1942 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2022 година се установява, че във връзка с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 02.08.2022 година е издадена Заповед №
787 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. Д. А. за
сумата в размер сумата 246.66 лв. - главница за незаплатена електрическа енергия по
фактури, издадени за периода от 15.04.2022г. до 15.06.2022г. за обект с абонатен №
2
********* в ***, с клиентски № **********; сумата от 3.15 лева - мораторна лихва,
представляваща сбора на мораторната лихва на всяко едно вземанията от дата на
падежа по всяка една фактура до 08.07.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.08.2022г. до изплащане
на вземането, както и направените в заповедното производство разноски общо в размер
на 75.00 лева. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание, т.е. дължимостта на суми, начислени за реално доставена и потребена ел.
енергия за обект в ***, с клиентски № ********** и абонатен № *********, както и
акцесорната претенция за мораторна лихва за забава върху тази сума. В този смисъл, за
да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно
доказване ищецът да установи наличието на валидна облигационна връзка с ответника
по договор за продажба на ел. енергия при публично известни ОУ, че ответникът има
качеството на потребител на електроенергия - собственик или ползвател на
недвижимия имот, за който е начислена процесната енергия за процесния период, че
същият е присъединен към електропреносната мрежа, че реално е доставил на
ответника в процесния обект посочените в представената фактура количества ел.
енергия, както и размера на вземанията си за главница и мораторна лихва,
включително изпадането на ответника в забава по отношение на главния дълг.
В случая по делото, горните обстоятелства не са спорни между страните, а и се
установяват от приложените по делото писмени доказателства. С молба, вх. № 18473 от
05.10.2023 година на ВТРС, процесуалният представител на ищцовото дружество е
заявил, че ответникът е заплатил претендираните по делото главница и мораторна
лихва, като остават неплатени единствено разноските по делото. В проведеното на
12.10.2023 година съдебно заседание ответникът заявява, че ще заплати и разноските,
които са останали по делото.
Предвид всичко изложено по-горе и доколкото ищецът по делото признава, че
ответникът е заплатил изцяло претендираните в настоящото производство главница и
мораторна лихва, респективно - ответникът заявява, че сумите ще заплати и разноските
3
по делото, и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да съобрази
извършеното в хода на процеса плащане, респективно – предявеният по делото иск
следва да бъде отхвърлен на това основание. В този смисъл са и разясненията, дадени в
т. 9 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК.
Доколкото обаче ответникът е станал повод за завеждане на делото, претенцията
на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/
се явява основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на
деловодни разноски общо в размер на в размер на 175.00 лева, от които 75.00 лева -
внесена държавна и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, респективно - за
заповедното производство дължи заплащането на разноски в размер на 75.00 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ" АД, със
седалище и адрес на управление град Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна
тауърс Г, с ЕИК ********* срещу С. Д. А. от ***, с ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за приемане за установено по отношение на дружеството, че ответникът му
дължи сумата в размер на 246.66 лева /двеста четиридесет и шест лева и шестдесет и
шест стотинки/ - представляваща стойност на консумирана, но незаплатена ел. енергия
за обект в ***, с клиентски № ********** и абонатен № ********* за периода от
06.03.2022 година до 05.06.2022 година, както и сумата в размер на 3.15 лева /три
лева и петнадесет стотинки/ - мораторна лихва върху главницата за периода от падежа
на всяка една от фактурите до 08.07.2022 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.08.2022
година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед № 787 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.08.2022
година по Ч.гр.д. № 1942/2022г. по описа на Районен съд - Велико Търново, поради
плащането им в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. Д. А. от ***, с ЕГН ********** да заплати на "ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, със седалище и адрес на управление град Варна, бул. "Владислав
Варненчик" № 258, Варна тауърс Г, с ЕИК ********* сумата в размер на 175.00 лева
/сто седемдесет и пет лева/, представляваща направените от дружеството в исковото
производство съдебни разноски, както и сумата в размер на 75.00 лева /седемдесет и
пет лева/, представляваща направените от дружеството заповедното производство
съдебни разноски.
4
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да бъде приложено по
Ч.гр.д. № 1942/2022 година на Районен съд - Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5