РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Силистра, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ
при участието на секретаря Н. Д. Г.
в присъствието на прокурора К. П. Й.
като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело №
20243420100740 по опИ. за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Постъпила е искова молба с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от
ЗОДОВ от С. Ф. И. срещу Държавата, чрез Районна прокуратура - Силистра, в която се
твърди, че:
На 03.01.2023 г., срещу ищеца е било образувано досъдебно производство №
1886 ЗМ 6 / 2023 г. по опИ. на РУ - Силистра, пр. пр. № 4287 / 2022 г. по опИ. на РП -
Силистра, за това, че на 26.12.2022 г., около 23.26 ч., в гр. Силистра, по ул. „Симеон
Велики“, като водач на лек автомобил „БМВ 525“, с per. № LJ20331, е управлявал
въпросния автомобил, след употреба на наркотични вещества - амфетамин, установено
по надлежния ред, посочен в чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и / или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, с тест за установяване на употребата на наркотични
вещества или техните аналози - „Дрегер Дръг тест 5000“, със сериен № ARPK - 0018,
пореден тест № 241 от 26.12.2022 г, т. е. образуваното досъдебно производство е за
престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК. Бил е съставен АУАН, а регистрационните
табели на управлявания автомобил и свидетелство за управление на моторно превозно
средство са били иззети. Дадена е кръвна проба за анализ, като заключението по
назначената съдебно - химическа експертиза, е било че в дадената, биологична проба /
кръв /, не са открити, нито наличие на алкохол, нито на наркотични вещества или
1
техните метаболити, в т. ч. е налице категорично отрицателен резултат за амфетамин.
След всичко това, е било издадено Постановление за прекратяване на
наказателното производство с изх. № 4287 / 22 от 31.10.2023 г.
Заради опИ.ната по-горе ситуация, ищецът повече от десет месеца, не само не е
можел да шофира, защото му е било отнето СУМПС, но трябвало на 15.01.2023 г. да
пътува за Норвегия, където живее и работи, но не можел да тръгне, защото работата
му там е свързана с използване на СУМПС.
По време на цялото разследване, бил силно притеснен, изпитвал непреодолим
страх, а също бил подложен на голямо напрежение и тревожност, поради
обстоятелството, че е обвинен за престъпление, което не е извършил и за което не е
виновен.
Поради изложеното претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер
на сумата от 5 000 лева, както и за защита по образуваното срещу него ДП № 1886 ЗМ
6 / 2023 г. по опИ. на РУ - Силистра, пр. пр. № 4287 / 2022 г. по опИ. на РП - Силистра,
е ползвал адвокатска защита, като претендира заплатения адвокатски хонорар, който
представлява имуществена вреда.
Моли да се постанови решение, с което да се осъди Държавата, чрез Районна
прокуратура - Силистра, да му заплати обезщетение за причинените неимуществени и
имуществени вреди, ведно с разноските направени по настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, Държавата, чрез ОД на МВР - Силистра изразява
следното становище по предявените искове:
Тежестта на доказване лежи върху ищеца и той следва да докаже наличието на
причинени вреди, действията довели до причиняване на вредите и причинно-
следствената връзка между установените вреди и действията на ответниците. В случая
с исковата молба не са ангажирани доказателства за наличието на причинно-
следствена връзка между твърдените имуществени и неимуществени вреди и воденото
досъдебно производство.
Подадената искова претенция, в частта си, срещу действия на служители на
ОДМВР - Силистра е неоснователна, тъй като действията на разследващите органи не
са незаконни и неоснователни, имайки предвид, че действията им се ръководят изцяло
от наблюдаващия прокурор.
За посочените в исковата молба отрицателни преживявания на ищеца не са
представени доказателства, а представляват просто твърдения, свързани със
собствената оценка на ищеца за личността му - чувство за лично достойнство,
авторитет, накърнена чест и добро име в обществото. Никъде в исковата претенция, не
са посочени доказателства, от които да се изведе по безспорен начин извод, че в
действителност са претърпени някакви вреди. Не става ясно, в какво конкретно се
2
изразяват същите. Служителите на ОДМВР-Силистра не са разгласявали информация
относно воденето наказателно производство в средите на близките и приятелите на
ищеца, с което да накърнят по някакъв начин честта и достойнството му, името му
сред обществото и да го унижат по някакъв начин..
Ето защо считат, че исковата молба е неоснователна и недоказана и молят
същата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, Държавата, чрез Районна прокуратура - Силистра
изразява следното становище по предявените искове:
По отношение допустимостта на предявените искове: с оглед цената на
предявените искове намира, че исковата молба е недопустима, т.к. ищецът няма
предявено обвинение, съответно не е придобил процесуално качество на обвиняем.
Оспорват се изцяло исковите претенции по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ както по основание,
така и по размер. Оспорва се иска за обезщетение на неимуществени вреди по
основание и размер. Възразява се срещу наличието на твърдените вреди и
непосредствената им връзка с обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК,
както и техния размер. Ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените
неимуществени вреди, както и те да са пряк резултат от воденото разследване.
Възразява се срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди (в коригираният размер е от 5000.00 лева) като завишен и несъобразен, не е в
съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД. Липсват обстоятелства и доказателства, които го
обосновават. Претендираното обезщетение е силно завишено и не е съответно на
твърдените вреди, на икономическия стандарт в Република България и на утвърдената
съдебна практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ.
От ищеца не са представени никакви конкретни доказателства, че е налице
обвинение в извършване на престъпление и че същото се е отразило върху усещането
му за равнопоставеност с всички членове на обществото, здравето, чувствата и
емоциите му, личния му живот, честта и достойнството му, чувството за собствена
идентичност, че бил превърнат в част от престъпния контингент, както твърди в
исковата си молба.
Претенцията е неоснователна и поради това, че с оглед твърденията и
ангажираните доказателства наказателното производство, проведено в досъдебната
фаза е протекло в разумни срокове, предвид представените писмени доказателства не е
бил привличан в качеството на обвиняем. Също така, неоснователно и недоказано е
твърдението в исковата молба, че този случай образуваното ДП му е попречило да
пътува за Н., където живее и работи поради обстоятелството, че отнетото СУМПС от
органите на ОДМВР -Силистра го е препятствало да реализира трудова дейност.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
3
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от приложеното по делото ДП № 1886
ЗМ 6 / 2023 г. по опИ. на РУ - Силистра, пр. пр. № 4287 / 2022 г. по опИ. на РП –
Силистра, че същото е било образувано на 03.01.2023 г., за това, че на 26.12.2022 г.,
около 23.26 ч., в гр. Силистра, по ул. „Симеон Велики“, е управляван лек автомобил
„БМВ 525“, с peг. № LJ20331, след употреба на наркотични вещества - амфетамин,
установено по надлежния ред, посочен в чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и / или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, с тест за установяване на употребата на
наркотични вещества или техните аналози - „Дрегер Дръг тест 5000“, със сериен №
ARPK - 0018, пореден тест № 241 от 26.12.2022 г, т. е. образуваното досъдебно
производство е за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК. Бил е съставен АУАН, а
регистрационните табели на управлявания автомобил и свидетелство за управление на
моторно превозно средство са били иззети, което не е предмет на настоящото
производство.
Дадена е кръвна проба за анализ, като заключението по назначената съдебно -
химическа експертиза (изготвено повече от 10 месеца по-късно), е било че в дадената,
биологична проба / кръв /, не са открити, нито наличие на алкохол, нито на наркотични
вещества или техните метаболити, в т. ч. е налице категорично отрицателен резултат за
амфетамин.
След всичко това, е било издадено Постановление за прекратяване на
наказателното производство с изх. № 4287 / 22 от 31.10.2023 г.
Установява се от разпита на свидетеля Ю. Ю., че същият познава С. като добър
човек, не пие, не прави такива неща….Работи с него отдавна в Н., бил е шофьор там,
като му взели книжката вече не може да ходи в Н.. Когато в края на 2022-ра година
срещу С. е било образувано ДП ходил при него, баща му се карал, той не бил добре, не
излизал никъде, стоял вътре вкъщи, срамувал се да излезе навън. Казал, че не е вземал
наркотици. Няколко дни, след като са го спрели, трябвало да пътува с него в Н.,
останал тук, защото нямал книжка. В Н. пренасяли багаж от една в друга къща, той
бил шофьор на камион за пренасяне на мебели. С. работил в Н. от години. Докато
излезе резултатът от кръвната проба, С. не работел в България. Баща му го издържал.
Когато се налагало да пътува извън с.Г., ходел с приятел и давал 130-150 лева до В.. С.
споделял че не се чувства добре, т.к. не е използвал дрога. Очаквал е бързо да му
върнат книжката, защото не е виновен. Хората от селото мислели че е престъпник. Не
знае някъде да е пишело че е извършил престъпление. Не е преживял по - тежко
случая, не е ходил в болница и не е вземал медикаменти. Бил на договор в Н. ако не
работиш не получаваш пари. Когато не отидеш за по – дълъг период от време те
4
уволняват. Получавали заплати по банкова сметка. Сега С. пак е в Н., същото работи.
Установява се от разпита на свидетеля Н. Е., че познава С., от едно село са,
добър човек е. Знае, че са му взели книжката, но не вярва да е виновен. След като му
взели книжката страдал, баща му скарал, защото из селото се чуло, но хората не
вярвали да е направил такова нещо. С. щял да отиде в Н. на работа, но заради
книжката не отишъл. Там бил шофьор, пренасял багаж с камион. Докато бил без
книжка не е работил, на село няма работа, баща му го издържал. Когато се е налагало
да пътува извън Г., хващал шофьор или такси. Никъде не е излизал, само в двора на
къщата, но и преди това пак било същото. Не е споделял полицаите или прокуратурата
да са осъществили някакви действия спрямо него. Чул, че ходи на доктор, заради
стрес. Върнал се е в Н. един или два месеца след като му върнали книжката.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
В чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата
за вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на
деянието от лицето или извършеното деяние не е престъпление (защото липсва някой
от елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав). В тези
хипотези елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение. Първата
хипотеза не създава никакво съмнение относно наличието на тази предпоставка. Това е
така, тъй като правомощие само на съда е оправдаване на лице и то се постановява
само в съдебно производство (в съдебната фаза на наказателното производство), което
се образува само въз основа на повдигнато от прокурор обвинение с внесен
обвинителен акт. Съмнение за наличие на посочения елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата предизвикват другите две посочени хипотези, и то само
когато прекратяването на наказателното производство е извършено в досъдебно
производство (ДП).
Досъдебно производство се образува при наличие на предвидени в НПК
предпоставки (чл.207, ал. 1 НПК) - законен повод и наличие на достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер - с постановление на прокурор по чл. 212,
ал. 1 НПК или със съставяне на протокол за първото действие по разследването в
случаите по чл. 212, ал. 2 НПК (при неотложни следствени действия) или в случаите
на бързо производство по чл. 356, ал. 3 НПК. При различните начини за поставяне
началото на наказателното производство са предвидени и различни правила за
привличане на лице като обвиняем: при образуване на ДП по чл. 212, ал. 2 НПК
разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето на протокола за
5
първото действие по разследването срещу него - чл. 219, ал. 2 НПК; при образуването
на бързо производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за
първото действие по разследването срещу него - чл. 356, ал. 4 НПК; при образуване на
ДП по чл. 212, ал. 1 НПК се пристъпва към привличане с постановление на
разследващия орган, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на
лице в извършване на престъпление. С оглед на това при образуване на ДП с
постановление по чл.212, ал. 1 НПК не е предвидено (не е реквизит) посочване в него
на лицето, извършило престъпление, дори да са налице данни за него - чл. 214, ал. 1
НПК.
В конкретния случай, е било образувано бързо производство № 1886 ЗМ-6 /
2023 г. по опИ. на РУ - Силистра, пр. пр. № 4287 / 2022 г. по опИ. на РП - Силистра, за
това, че на 26.12.2022 г., около 23.26 ч., в гр. Силистра, по ул. „Симеон Велики“, е
управляван лек автомобил „БМВ 525“, с peг. № LJ20331, след употреба на наркотични
вещества - амфетамин, установено по надлежния ред, посочен в чл. 1, ал. 3 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и /
или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с тест за установяване на
употребата на наркотични вещества или техните аналози - „Дрегер Дръг тест 5000“,
със сериен № ARPK - 0018, пореден тест № 241 от 26.12.2022 г, т. е. образуваното
досъдебно производство е за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК.
В постановлението за образуване на ДП ищеца не е посочен, но в документите
по делото – докладна записка от 30.12.2022 г., протоколи за разпити на свидетели и др.
е посочено, че именно той е бил водача на МПС. По ДП ищецът не е разпитван и
спрямо него не са осъществявани други процесуални действия.
По досъдебното производство са събирани доказателства – назначавана е
експертиза, разпитани са свидетели, като с постановление изх. № 4287 / 22 от
31.10.2023 г. наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на
деянието
Съдът е наясно с противоречивата практика на съставите на ВКС по
прилагането на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по гр. д. № 932/2022 г., III г. о. на ВКС с
решение № 50009 от 08.02.2023г. и на състава по гр. дело № 3092/2022 г., IV г. о. на
ВКС с решение № 50047 от 10.03.2023 год., постановени по реда на чл. 290 ГПК, като
в резултат съставът по гр. д. № 3925/2023 г. на IV г.о. на ВКС е спрял на основание чл.
292 ГПК производството по делото и е предложил на ОСГК да постанови
тълкувателно решение по въпроса „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени
вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу
неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“,
поради което е образувано тълкувателно дело № 2/2025 г. по опИ. на ВКС, Гражданска
6
колегия, за приемане на тълкувателно решение по горепосоченият материалноправен
въпрос.
Настоящият състав на съда, към момента подкрепя изложеното в решение №
50009 от 08.02.2023 год. по гр. дело № 932/2022 год., ІІІ г. о. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, по поставения въпрос относно наличието на хипотезата на липса
на достатъчно данни за извършено престъпление при прекратяване на съдебно
производство, образувано въз основа на жалба против конкретно лице, в което е
прието, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на
престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не
в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Когато наказателното производство е
образувано срещу конкретно лице, а впоследствие е прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производство е
прекратено и без да му е повдигнато обвинение. Когато досъдебното производство е
образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено
конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този
случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно
производство за конкретното престъпно деяние.
Такава е разглежданата хипотеза. Макар формално производството да се е
водело срещу неизвестен извършител, то е било образувано по сигнал именно срещу
ищеца - при достатъчно данни за конкретното престъпление, което единствено той би
могъл да извърши. С оглед на това, съдът намира, че са налице предвидените в чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предпоставки за отговорността на държавата за причинените на
ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконно образуваното досъдебно
производство.
В тежест на ищеца е да докаже настъпването на вреди от неимуществен
характер, представляващи болки и страдания, засягащи психическото и физическото
му здраве, които да са в причинна връзка с незаконно образуваното срещу него
досъдебно производство. От събраните по делото свидетелски показания се
установява, че ищецът е бил притеснен и стресиран от образуваното досъдебно
производство.
На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка
причинна връзка с незаконосъобразно повдигнатото обвинение за извършено
престъпление. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно
претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Съгласно чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това
7
понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението. Размерът се формира по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД и зависи
от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца.
Без значение е дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни
лица, намиращи се в трудово или служебно правоотношение със съответния
правозащитен орган и дали действията им са били в съответствие с процесуалния
закон. Отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички
законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този
момент доказателства. Това е последица от специално установената от закона
гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане.
При наличие на прекратено досъдебно производство без съмнение за ищеца са
произтекли неимуществени вреди - нормално е наказателното производство да се е
отразило негативно на психиката и личния му живот, фактът на незаконното
обвинение е достатъчен ищеца да претърпи вреди, рефлектиращи върху честта и
достойнството му, през периода на наказателното преследване той има отрицателни
изживявания в тази връзка - незаконното обвинение ограничава възможността му да
води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно,
негативните емоции и страдания в тази връзка не се нуждаят от конкретни
доказателства относно размера им. По делото има и доказателства, че това че ищецът
е работил като шофьор в чужбина, което за периода на ДП не е могъл да осъществява.
Съдът счита, че претърпените от ищеца неимуществени вреди са предимно от
действията на административните органи – задържане в поделения на МВР, временно
отнемане на регистрационни табели на МПС и свидетелство за управление на моторно
превозно средство с издадена принудителна административна мярка, които действия
не са предмет на настоящото производство и върху които действия РП-Силистра не
може да влияе. Освен това видно от проведените действия по образуваното ДП, РП-
Силистра е извършила законосъобразно и в срок необходимите процесуални действия,
като единствено от забавяне на назначената експертиза е определена и
продължителността на разследването – отново обстоятелство, върху което
прокуратурата не може да влияе.
Предвид това съдът смята, че сумата от 500,00 лева за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди от ищеца е достатъчна и справедлива в
разглеждания случай. За разликата над определения размер от 500,00 лева до
претендирания размер от 5000,00 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отношение на претендираните имуществени вреди – по делото няма
доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение по образуваното
8
досъдебно производство, съответно за претърпени вреди. Съответно този иск следва
да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
Въпреки, че по делото съдът е допуснал Държавата първоначално да бъде
представлявана както от ОД на МВР – Силистра, така и от РП-Силистра, с настоящото
решение съдът счита, че процесуален субституент на държавата по искове с правно
осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да е само прокуратурата на РБ. Отговорността на
прокуратурата е обективна, без значение кои от правозащитни органи – съд,
прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията си, са допринесли за
увреждането (Решение № 100 от 08.07.2019 г. по к. гр. д. № 2682 / 2018 г. на ВКС).
По разноските: На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и с оглед изхода на делото
ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски – 10 лева за
заплатена държавна такса и изплатено възнаграждение за процесуално
представителство съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е представил договор
за правна помощ с посочен размер на адвокатското възнаграждение от 2000лв. преди
прекратяване на производството в частта за действията на административните органи
и разделяне на делото, поради което съдът приема че ищеца претендира 1000лв. в
настоящото производство. Предвид направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, следва същото да се намали до размера, посочен в чл.7
ал.2 т.2 от Наредба №1 на ВАдвС – 900лв. Предвид уважената – 500лв. спрямо
отхвърлената (6000лв.) част от исковете, следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 75,83лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. Ф. И., с
ЕГН:**********, с адрес: с.Г., общ.К., обл.С., сума в размер на 500,00 лева (петстотин
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в
резултат на водено срещу него досъдебно производство за престъпление по чл. 343 б,
ал. 3 от НК, което впоследствие е било прекратено, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълният
предявен размер от 5000 лева, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Ф. И., с ЕГН:**********, с адрес: с.Г., общ.К.,
обл.С. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал.1
т.3 пр.1 ЗОДОВ за сумата 1000лв. имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат
на водено срещу него досъдебно производство за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от
НК, което впоследствие е било прекратено, като неоснователен и недоказан.
9
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. Ф. И., с
ЕГН:**********, с адрес: с.Г., общ.К., обл.С., сумата от 75,83 лева, представляваща
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Силистра в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
10