№ 20581
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110116106 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. И. Т., ЕГН
**********, адрес -..., чрез адв. М. М., със съдебен адрес ..., против „Вивус.БГ“ ЕООД (с
предишна фирма „4финанс“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З.Р. и А.М.- управители, с
която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащането на
сумата в размер на 959,60 лв., представляваща недължимо платена като „Такса за
удължаване на срока за връщане на общо дължимата сума“, предвидена в Договор за кредит
№ **********/28.05.2020 г., Общите условия и анексите към него, ведно със законната лихва
от 24.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцата и ответника бил сключен
Договор за кредит № **********/28.05.2020 г., по силата на който дружеството отпуснало
кредит в размер на 500 лв. при ГПР в размер на 49,70 % и ГЛП- 41 %, като ищцата следвало
да заплати и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 89,90 лв. Съгласно
клаузата на чл. 11 от Общите условия към договора била предвидена допълнителна услуга
„Удължаване на срока за връщане на кредита“ срещу заплащането на такса съобразно
Тарифата на Кредитора.
Поради невъзможност да върне цялата сума ищцата е подписала Анекс на 27.06.2020 г.
за удължаване на срока по договора, по силата на който срокът бил удължен с 30 дни срещу
заплащане на такса в размер на 110 лв.
Сочи се, че на 10.07.2020 г. ищцата сключила анекс за допълнителна сума към
договора за кредит, по силата на който ответното дружество предоставило сумата от 400 лв.
при ГПР от 50 % и ГЛП от 40,97 %. Впоследствие ищцата подписала нов Анекс за
удължаване срока на връщане на отпусната сума с 30 дни срещу такса в размер на 193,10 лв.
На 30.07.2020 г. ищцата сключила Анекс за допълнителна сума в размер на 400 лв. при
ГПР от 49,7 % и ГЛП от 40,97 %, като на 26.08.2020 г. подписала Анекс за удължаване срока
за връщане на отпусната сума с 30 дни срещу такса от 279,50 лв.
На 22.10.2020 г. ищцата сключила Анекс за удължаване срока за връщане на отпусната
сума с 14 дни срещу такса от 187 лв.
1
На 19.11.2020 г. ищцата подписала Анекс за удължаване срока за връщане на отпусната
сума с 14 дни срещу такса от 190 лв.
Сочи се, че по сключените пет анекса за удължаване срока към Договор за кредит №
**********/28.05.2020 г. ищцата е заплатила сумата в общ размер на 959,60 лв., като същата
е платена при начална липса на основание поради нищожност на основание чл. 10а, чл. 19,
ал. 4 ЗПК във вр. чл. 22 ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146
ЗЗП. Поддържа, че допълнителните такси по процесния договор и анексите към него
представляват такива, свързани с усвояване и управление на кредита, което било в
нарушение с нормата на чл. 10а ЗПК. Твърди се, че в случая било налице накърняване на
добрите нрави, тъй като се постига значителна нееквивалентност в насрещните престации на
страните. Нарушавал се принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения, тъй като заплатените такса представлявали 80 % от стойността на отпусната
сума по кредита. Поддържа се, както договорът за кредит, така и последващите анекси към
него са нищожни на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Сочи се, че така предвидените такси за
предоставяне на допълнителни услуги уговарят на практика заплащането на едно
допълнително възнаграждение. Счита процесните клаузи, уреждащи заплащането на такси
за допълнителни услуги, за неравноправни, тъй като не са индивидуално уговорени. Заявява,
че се стига до заобикаляне на закона, тъй като таксите не са включени в размера на ГПР.
Твърди се, че заплащането на таксите по анексите е следвало да бъдат предвидени в ГПР
като елемент от общите разходи по кредита. Моли за уважаване на иска. Претендира
присъждане на разноски.
С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
С молба с вх. № 121309/11.04.2024 г. ищцата, чрез процесуалния си представител,
моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа исковата молба. Прилага
списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника
възнаграждение за юрисконсулт.
В открито съдебно заседание от 16.05.2024 г. ищецът не се явява и не изпраща
договорен представител.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира насрещна искова молба, чрез
пълномощника си юрк. Ива Иванчева, в която са инкорпорирани възражения по
основателността на исковата претенция и реално съдържа и отговор на исковата молба. Със
същия моли за отхвърлянето на иска, като излага подробни съображения, че договорът за
кредит и анексите към него са действителни и не са налице сочените от ищцата основания са
нищожност- договорът и анексите съответстват на нормите на ЗПК и не съдържат
неравноправни клаузи.
С насрещната искова молба „Вивус.БГ“ ЕООД и 2 бр. уточнителни молби ответникът
моли да бъде осъдена А. Т. да му заплати сумата от 1300 лв., представляваща незаплатена
главница по договор за кредит № ********* от 28.05.2020 г., Анекс за допълнителна сума от
10.07.2020 г. и Анекс за допълнителна сума от 30.07.2020 г., и сумата от 471,63 лв.,
представляваща мораторна лихва от датата на последното плащане по кредира- 02.02.2021 г.,
до 25.04.2024. В условията на евентуалност- в случай че клаузата „Удължаване на срок“ бъде
обявена за нищожна, моли за присъждане на сумата от 532,67 лв., представляваща
мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 27.06.2020 г. до до 25.04.2024 г.
С насрещната искова молба (отговора) / НИМ/ процесуалният представител на
„Вивус.БГ“ ЕООД представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото.
По делото е постъпил отговор на насрещна искова молба от А. Т., чрез процесуалния
си представител, с който оспорва НИМ като неоснователна. Твърди, че възнаграждението за
удължаване срока на договора е следвало да бъде отразено в размера на ГПР. От това
следвало, че посоченият в договора ГПР не съответствал на действително прилагания. С
възнаграждението за допълнителната услуга се целяло едно допълнително оскъпяване на
2
договора за кредит, като по този начин се заобикаляло ограничението, поставено в чл. 19, ал.
4 ЗПК. Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит бил изцяло
недействителен. Моли за отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание от 16.05.2024 г. ответникът не изпраща законен или
договорен представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявен е иск по чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на
пълно и главно доказване, че е заплатила процесната сума в полза на ответното дружество.
В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за задържане на
полученото.
По предявените от „Вивус.БГ“ ЕООД срещу А. И. Т. насрещен осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86 ЗЗД
ищецът по насрещните искови претенции е следвало да установи наличие на валидно
сключен между страните по делото договор за потребителски кредит в съответствие със ЗПК
и ЗЗП; усвояване на сумата от страна на кредитополучателя; изискуемост на вземането и
размер на същото; изпадането в забава на ищеца за плащане и размер на мораторната лихва.
В тежест на ответника по насрещните искове, при установяване на горепосочените
обстоятелства, е било да установи погА.ване на процесните задължения.
С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелствата:
Между страните по делото е сключен Договор за кредит № **********/28.05.2020 г.,
по силата на който дружеството ответникът е отпуснало кредит на ищцата в размер на 500
лв. при уговорен ГПР в размер на 49,70 % и ГЛП- 41 %, като ищцата следвало да заплати и
такса за експресно разглеждане на документи в размер на 89,90 лв.
Съгласно клаузата на чл. 11 от Общите условия към договора била предвидена
допълнителна услуга „Удължаване на срока за връщане на кредита“ срещу заплащането на
такса съобразно Тарифата на Кредитора. Поради невъзможност да върне цялата сума ищцата
е подписала Анекс на 27.06.2020 г. за удължаване на срока по договора, по силата на който
срокът е удължен с 30 дни срещу заплащане на такса в размер на 110 лв. На 10.07.2020 г.
ищцата е сключила анекс за допълнителна сума към договора за кредит, по силата на който
ответното дружество предоставило сумата от 400 лв. при ГПР от 50 % и ГЛП от 40,97 %.
Впоследствие ищцата е подписала нов анекс за удължаване срока на връщане на отпусната
сума с 30 дни срещу такса в размер на 193,10 лв. На 30.07.2020 г. ищцата е сключила Анекс
за допълнителна сума в размер на 400 лв. при ГПР от 49,7 % и ГЛП от 40,97 %, като на
26.08.2020 г. е подписала Анекс за удължаване срока за връщане на отпусната сума с 30 дни
срещу такса от 279,50 лв. На 22.10.2020 г. ищцата е сключила Анекс за удължаване срока за
връщане на отпусната сума с 14 дни срещу такса от 187 лв. На 19.11.2020 г. ищцата
подписала Анекс за удължаване срока за връщане на отпусната сума с 14 дни срещу такса от
190 лв.
Съгласно чл. 11 от Общите условия кредитополучателят има право да поиска да бъде
удължен срока за връщане на кредита.Удължаването на срока е допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставя по искане на кредитополучателя, съобразно
тарифа на кредитора.
С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е установено,
че ищцата се е възползвала неколкократно / пет пъти/ от допълнителната услуга за
удължаване срока за връщане на кредита по Договор за кредит № **********/28.05.2020 г.,
като за всеки път е била начислена такса в размер съгласно тарифата на ответното
дружество.
3
Сключеният между ищцата и „Вивус.БГ“ ЕООД договор е потребителски, поради
което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като
според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
В частност преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 11, ал. 1
от договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в
частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки- съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнА. както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288
ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В разглеждания случай са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9,
11 и 12 и 20 ЗПК.
Същевременно настоящият съдебен състав приема, че начислените в договора и
анексите към него въз основа на Общите условия такса за бързо разглеждане и такса за
удължаване на срока са свързани с усвояване и управляване на кредита и са начислени в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Правната норма на чл. 10 а, ал. 2 от
ЗПК установява забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и
управление на кредита, поради което начисляването на такава в противоречие със закона и е
недължима от ответника. Неравноправността на клаузите в посочената хипотеза
представлява частен случай на противоречие с добрите нрави, а като допълнителен аргумент
за това е и обстоятелството, че размерът им е несъвместим и с краткия срок за погА.ване на
задължението за връщане на заетата сума от 14, респ.- 30 дни. Затова такива такси са
неоснователно начислени в тежест на ищеца като част от платените от него за погА.ване
кредита суми.
Таксите за тези услуги, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по
договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът
е изпълнил насрещното си задължение- да извърши дейността или да предостави услугата,
като освен това е следвало да бъдатв включени в ГПР, а в случая това не е сторено.
Фактически таксата за бързо разглеждане не касае за такса за извършване на
допълнителна услуга, а за вземане, което се плаща заедно с вноската за главница и лихва,
което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора освен лихвата. В
конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща
4
длъжникът и която е печалба за кредитора. След като тази такса е нищожна, тя не се дължи
от ответника.
Нищожна е и уговорката за плащане на таксата за удължаване на срока, като
противоречаща на закона. Изрично чл. 10а от ЗПК предвижда, че не се събират такси за
управление на кредита. Таксуването на кредитополучателя за отсрочване/разсрочване на
вноски е незаконно.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл. 21, ал. 1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. По този начин ответното дружество е
извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР. Това е в
нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по
договора за потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната
лихва. Договорът за потребителски кредит е недействителен и кредитополучателя дължи
само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и
други разходи по кредита. Не са необходими специални знания, за да се стигне до извода, че
при включване на таксите за удължаване срока на договора, ГПР ще надвиши значително
пет пъти размера на законната лихва.
Видно от приложените по делото разписки, ищцата по делото е заплатила следните
суми- 110 лв. на 27.06.2020 г.; 193,10 лв. на 27.07.2020 г.; 279,50 лв. на 26.08.2020 г.; 187 лв.
на 22.10.2020 г.; 190 лв. на 19.11.2020, като във всяка една от разписките като основание за
плащането е посочено удължаване на кредит/ срока,името на ищцата и ЕГН.
Ето защо съдът счита предявения иск от ищеца по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
изцяло доказан по основание и размер, доколкото по делото беше безспорно установено, че
ищцата е заплатила сумата в общ размер на 959,60 лв. при начална липса на основание въз
основа на нищожна клауза, уреждаща заплащането на „Такса за удължаване на срока за
връщане на общо дължимата сума“, предвидена в Договор за кредит №
**********/28.05.2020 г., а ответникът, от своя страна, не установи основание за
задържането/ получаването й.
По предявения от „Вивус.БГ“ ЕООД срещу А. И. Т. насрещен осъдителен иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК съдът
приема следното:
Както се изясни, въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките СРС
приема, че макар формално процесният договор за потребителски кредит да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10- годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето- чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от
ЗПК, поради което предявеният главен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В тази
хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (в този смисъл
са Решение № 2428 от 25.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3706/2023 г., Решение № 261440 от
04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24
5
от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е
специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор. Това би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния
ПК- в този смисъл е и постановената трайна съдебна практика ( Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по
т. дело № 1023/2020 г., на ВКС, I т. о. и Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело №
3620/2021 г. на ВКС, III г. о., Определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. на
ВКС, II т. о., Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т. о. и др.).
Както бе установено вече по делото, между страните не се спори, че на ищцата е
предоставена в заем сумата от 500 лв. във връзка Договор за кредит №
**********/28.05.2020 г., което се потвърждава и от приложената от ответника Разписка за
извършено плащане от 28.05.2020 г.
По делото са приложени и доказателства за сключени 2 бр. анекси от 10.07.2020 г. и
30.07.2020 г. за предоставяне на допълнителна сума, съгласно които на ищцата била
предоставена допълнителна сума по кредита в размер на по 400 лв. и по двата анекса. За
установяне на извършените парични преводи във връзка допълнително отпуснатите суми
ответното дружество е приложило Разписка за извършено плащане от 10.07.2020 г. в размер
на 400 лв. и Разписка за извършено плащане от 30.07.2020 г. в размер на 400 лв.
Следователно по делото безспорно беше установено, че размерът на отпусната
главница от „Вивус.БГ“ ЕООД в полза на А. И. Т. е в общ размер на 1300 лв., като доколкото
по делото не бяха представени доказателства за погА.ването й, то съдът счита, че следва да
бъде уважено искането за осъждане на ищцата да заплати чистатат стойност на кредита в
размер на 1300 лв.
С оглед изложеното следва да се уважи искът по чл. 23 ЗПК за осъждане на А. И. Т.
да заплати сумата от 1300 лв. на ищеца по насрещната исковия претенция- „Вивус.БГ“
ЕООД, като искът за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на присъждане на сторените
разноски за първоначалния иск, като същият е доказал такива в размер на 50 лв. за платена
държавна такса.
В производството ищецът е бил представляван безплатно от адв. М. В. М., АК-
Пловдив, с адрес на кантора- ..., съгласно Договор за правна защита и съдействие от
17.03.2022 г., намиращ се на л. 111 от делото. Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
в полза на адв. М. В. М. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв., към което следва да се прибави ДДС в размер 80 лв., доколкото по делото са
представени доказателства за регистрация по ДДС.
По насрещния иск право на разноски имат ответната страна съразмерно уважената
част от исковите претенции. Ответникът е сторил разноски за сумата от 102 лв. за заплатена
държавна такса, като е претендирал юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва
да бъде определен на 100 лв. Следователно съгласно уважената част от насрещната искова
претенция следва да му се присъдят разноски в размер на 147,46 лв.
Въпреки че ответникът по НИМ има правото на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК съгласно отхвърлената част от насрещната искова претенция, съдът не следва да се
6
произнА. по този въпрос, тъй като не е отправено искане за присъждане на такива.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД / предишно наименование „4финанс” ЕООД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №
52-54, представлявано от З.Р.- управител, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД да
заплати на А. И. Т., ЕГН **********, адрес -..., сумата от 959,60 лв., представляваща
недължимо платена като „Такса за удължаване на срока за връщане на общо дължимата
сума“, предвидена в Договор за кредит № **********/28.05.2020 г., Общите условия и
анексите към него, ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. И. Т., ЕГН **********, адрес -..., на основание чл. 23 ЗПК да заплати
на „ВИВУС.БГ“ ЕООД / предишно наименование „4финанс” ЕООД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от З.Р.- управител, сумата от 1300 лв., представляваща чистата стойност на
по сключения между страните Договор за кредит № ********* от 28.05.2020 г., Анекс за
допълнителна сума от 10.07.2020 г. и Анекс за допълнителна сума от 30.07.2020 г., ведно със
законната лихва от 20.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВИВУС.БГ“ ЕООД / предишно наименование
„4финанс” ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от З.Р.- управител, срещу А. И. Т., ЕГН
**********, адрес -..., насрещен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 471,63 лв., представляваща мораторна лихва от датата на последното плащане по
кредира- 02.02.2021 г., до 25.04.2024 г., евентуално- за присъждане на сумата от 532,67 лв.,
представляваща мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 27.06.2020 г. до
до 25.04.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД / предишно наименование „4финанс” ЕООД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №
52-54, представлявано от З.Р.- управител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заплати на А. И.
Т., ЕГН **********, адрес -..., сумата от 50 лв., представляваща направените по настоящото
дело разноски за държавна такса по първоначалния иск.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД / предишно наименование „4финанс” ЕООД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №
52-54, представлявано от З.Р.- управител, да заплати на АДВ. В. М., АК- Пловдив, с адрес
на кантора- ..., сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с включено
ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на А. И. Т. по
първоначалния иск на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА А. И. Т., ЕГН **********, адрес -..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „ВИВУС.БГ“ ЕООД / предишно наименование „4финанс” ЕООД/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №
52-54, представлявано от З.Р.- управител, сумата от 147,46 лв., представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по насрещния иск.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7