Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/30.06.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА
разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 41/2023 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по чл. 145 и
сл. от АПК, във вр. с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба на З.С.Д., с ЕГН **********,***,
срещу заповед № 23 от 06.01.2023 г. на кмета на община Добрич, с която на
основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗОбС, чл. 40, ал. 2, във връзка с чл.
40, ал. 1, т. 5 и чл. 6, ал. 2, т. 2 и т. 6 от Наредбата за реда и условията за
установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и
разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град Добрич
(Наредбата) е наредено прекратяване на наемното правоотношение с Д.М.Д., ЕГН **********
– съпруг на жалбоподателката, възникнало на основание заповед № 944/13.08.2015
г. на кмета на община Добрич, договор за отдаване под наем на общински жилищен
имот от 21.08.2015 г. и последен анекс от 01.08.2018 г. Твърди се, че заповедта
е незаконосъобразна и се иска тя да бъде отменена. Излагат се доводи за
нарушение на материалния закон и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал.
3 от АПК.
Ответникът по жалбата – кметът на община
Добрич, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена.
Административен съд – Добрич, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице като член на домакинството на наемателя на общинското жилище,
срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения.
От данните по административната преписка
се установява, че със заповед № 944/13.08.2015 г. на кмета на община Добрич е
изменена заповед №178/23.04.1991 г. на кмета на община Добрич, като Д.М.Д., ЕГН
**********, съпругата му З.С.Д. и нейния син П.К.Г.са настанени в общинско
жилище на адрес: град Добрич, жк ХХХХХХХ. Въз основа на настанителната заповед
е сключен договор от 21.08.2015 г. за отдаване под наем на общински жилищен
имот за срок от три години. На 01.08.2018 г. е сключен анекс за удължаване
договора за отдаване под наем с 6 месеца.
Със
заявление рег. № 94Д-00-257#6/13.10.2022 г. Д.М.Д. е поискал подновяване на
заповед и договор за настаняване на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от Наредбата.
Към заявлението е попълнена декларация за имотното и за жилищното състояние от Д.М.Д.,
З.С.Д. и Петко Костадинов Гаврилов.
На
28.10.2022 г. е изпратено писмо с изх. № 94Д-00-257#12/ 28.10.2022 г. от заместник – кмета на община
Добрич, с което заявителят е уведомен, че подаденото от него заявление не се
одобрява и започва процедура по прекратяване на наемното правоотношение за
жилището. В писмото е посочено, че той и съпругата му притежават недвижими
имоти, поради което не отговарят на условията по чл. 6, ал. 2, т. 2 и т. 6 от
Наредбата.
На 16.12.2022 г. е съставен констативен протокол от
комисия, назначена със заповед № 1665/04.11.2021 г. на кмета на община Добрич.
В протокола е отразено, че при извършена служебна проверка е установено, че Д.
и З. Д.и притежават недвижими имоти. Прието е, че тези обстоятелства препятстват
възможността за възникване на ново наемно правоотношение поради отпадане на
условията за настаняване в общинското жилище чл. 40, ал. 1, т. 5 във връзка с
чл. 6, ал. 2, т. 2 и т. 6 от Наредбата.
Въз основа на констативния протокол е изготвено мотивирано
предложение от комисията до кмета на община Добрич за прекратяване на наемното
правоотношение за общинския жилищен имот с изх. № СР-06-1097/20.12.2022 г.
Със
заповед № 23 от 06.01.2023 г. на кмета на община Добрич, издадена на основание чл.
46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗОбС, чл. 40, ал. 2, във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5
и чл. 6, ал. 2, т. 2 и т. 6 от Наредбата, е прекратено наемното правоотношение
между община гр. Добрич и Д.М.Д. като наемател на общинско жилище, находящо се
в гр. Добрич, жк ХХХХХХХ. В мотивите към нея е прието, че са отпаднали
условията за настаняване на наемателя в общинско жилище на основание чл. 40,
ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 2 и т. 6 от Наредбата. Заповедта е
издадена от името на кмета на общината, но е подписана от заместник – кмет ФОС
– Е.Д.съгласно заповед № 17 от 06.01.2023 г. По делото не е представена
цитираната заповед за заместване, както и доказателства за отсъствието на кмета
на общината към датата на постановяване на обжалвания акт.
Заповедта
е връчена на жалбоподателката на 16.01.2023 г., видно от разписка за
връчване.
При
тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предмет
на контрол в настоящото съдебно производство е заповед за прекратяване на
наемно правоотношение за общинско жилище, издадена на основание чл. 46, ал. 2
от ЗОбС. Според тази разпоредба наемното правоотношение се прекратява със
заповед на органа, издал настанителната заповед.
От
данните по делото е видно, че настанителната заповед на жалбоподателката е издадена
от името на кмета на общината при условията на заместване, поради което и при
липсата на предвидена в закона възможност за делегиране на правомощията по чл.
46, ал. 2 от ЗОбС той е единственият компетентен орган да издаде заповед за
прекратяване на наемното правоотношение. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
40, ал. 2 от Наредбата.
От
данните по делото е видно, че обжалваната заповед е подписана от заместник –
кмета на община Добрич Е.Д.на основание заповед за заместване № 17/06.01.2023
г.
Съгласно
мотивите към ТР № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС, ОСС, І и ІІ кол., постановено по
т.д. № 4/2002 г., заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр
на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи,
предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган,
по силата на изрична писмена заповед отсъстващият титуляр нарежда заместването
му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява
правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на
замествания орган.
Трайната
съдебна практика приема, че за да е изпълнен фактическият състав на
заместването, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. изрична
писмена заповед, издадена от съответния компетентен според спецификата на
случая административен орган, с която да е определено лицето, което ще
изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността и 2. доказателства за
отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените функции на титуляря
на длъжността.
В
случая в хода на производството не са представени нито доказателства за
заместването, нито доказателства за отсъствието на кмета на общината към релевантния
момент, въпреки изричните указания на съда при разпределението на доказателствената
тежест между страните, дадени с разпореждането за насрочване на делото. С оглед
на изложеното не може да се направи извод, че издателят на акта е изпълнявал
функциите на кмет на община Добрич, действайки вместо титуляря в хипотезата на
заместване.
По
силата на чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да
установи изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения
административен акт, в т. ч., че е издаден от надлежно оправомощено длъжностно
лице. След като ответникът не е доказал при условията на пълно главно
доказване, че на 06.01.2023 г. е бил в обективна невъзможност да изпълнява
задълженията си на кмет на общината и поименно посоченият заместник - кмет е
бил упълномощен да го замества в съответствие с разпоредбата на чл. 39, ал. 2
от ЗМСМА, то следва да се приеме, че оспорваната заповед е издадена от
некомпетентен административен орган.
Липсата
на компетентност е един от най-тежките пороци, водещи до нищожност на
административния акт, за наличието на който съдът следи служебно на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК. Тъй като нищожният административен акт не поражда
никакви правни последици, няма нужда да се отменя, а следва само да се прогласи
нищожността му. Горното налага процесната заповед да бъде обявена за нищожна,
макар жалбоподателката да не е претендирала това, аргумент за което е и чл.
168, ал. 2 от АПК. Поради констатираната недействителност на акта отпада
необходимостта от обсъждане на другите основания за незаконосъобразност и събраните
в тази връзка доказателства.
При
липса на направени искания за присъждане на разноски съдът не се произнася по
дължимостта им.
Водим
от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Заповед № 23 от 06.01.2023 г. на кмета на община Добрич.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Административен съдия: