РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. , 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на седми май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20221220101082 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба
предявена от Ф. М. Б. от с.Р., обл.Бл. против М. Ш. Б. от с.Р., обл.Бл.. Иска се
на основание чл.227, б.”в” от ЗЗД, при условията на евентуалност на
основание чл.227, б. „а” от ЗЗД, да бъде постановено решение, с което да бъде
отменена за 1/2 (една втора) идеална част сключения между ищцата и
ответника договор за дарение, материализиран в нотариален акт № 79,том
VII, дело № 12969 от 29.12.2009 година по описа на нотариус В. Б., рег.№ 507
по регистъра на НК, с район на действие - PC гр.Гоце Делчев, който е вписан
в Службата по вписвания под вх.рег.№ 3273/29.12.2009г, акт № 193 , том XIII,
парт.№ 8270, 8271, 8272, поради недаване на издръжка, от която дарителката
се нуждае, както и поради направен опит да я удуши и да отнеме живота ѝ.
Правното основание е по чл. 227, б.„в“ от Закона за задълженията и
договорите, при условията на евентуалност – по чл. 227, б.„а“ от ЗЗД.
Твърди се от ищцата, че ответника е неин син. С нотариален акт №
79,том VII, peг. № 12969, дело №1181 от 29.12.2009 г. по описа на нотариус В.
Б., гр.Г.Д. тя и вече покойният ѝ съпруг Ш. Ал. Б. дарили на ответника
1
собствения си недвижим имот, представляващ СИО, а именно: УПИ -парцел
XV, имот пл. № 31 от кв. 11 по плана на с. Р., с площ за имота по скица от 530
кв.м., с площ за имота по документ за собственост от около 403 кв.м., ведно с
построените в имота масивна жилищна сграда, със застроена площ от 56 кв.м.
и стопанска постройка със застроена площ от 24 кв.м. Дарителите си запазили
правото да ползват една стая от приземният етаж. На 18.01.2020 г. починал
съпругът на ищцата и тя живее сама в една стая от имота, който дарили на
сина си. Здравословното ѝ състояние е доста влошено, както от хронични
заболявания, така и след изключително тежко преболедуван COVID19. Макар
да живеят в една и съща къща, ответникът нито веднъж не посетил ищцата, за
да види дали има нужда от нещо. Почти не разговаря с нея и я подминава.
След смъртта на съпруга ѝ, разходите на ищцата за отопление, за лекарства,
за електричество се увеличили, а тя разполага единствено с доход от пенсията
си, която е в минимален размер. Синът ѝ работи и като земеделски
производител и тютюнопроизводител и като строител, работи и в чужбина на
сезонна работа. Но освен, че не проявява никакво синовно внимание и
уважение към ищцата като негов родител, той проявил към нея физическа и
психическа агресия и насилие, като отправил заплахи, че ще я удуши, и
същевременно я хванал за шията и я стискал, удрял главата ѝ и я блъскал,
нанесъл ѝ наранявания, но същевременно всял в нея страх за живота ѝ.
Ищцата потърсила защита по реда на ЗЗДН и РС Гоце Делчев постановил
решение № 6451 от 04.02.2021 г. и заповед № 6451/ 04.02.2021 г. по гр.д. №
533/2020г., с които задължил ответника да се въздържа от всякакви действия
на физическо и психическо насилие над ищцата. Ищцата изпратила покана
ответника да ѝ заплаща 400 лева за издръжка, при което на 08.11.2022 г.,
ядосан, синът ѝ започнал да блъска с юмруци по вратата на стаята ѝ, да я
принуждава да премахна дървата за огрев, които е поставила на двора на дома
си, да освободи втората стая на първия жилищен етаж, в която има поставен
багаж. Заканил се, че ако не спре да го разкарва по съдилищата, някой ще
умре от тази къща, която заплаха ищцата възприела като насочена към нея.
Заканил се, че ще преустанови захранването на стаята ѝ с електрическа
енергия и ще преустанови достъпа ѝ до ВиК инсталацията. Синът ѝ бил
придружен от своята съпруга, която го приканвала: „Ритни вратата и я
строши. Влезни да й кажеш“. Крещяла на ищцата :„проститутка“, държала
дървена точилка в ръката и замахнала към главата ѝ, за да я удари. Ищцата се
2
уплашила и за известно време се преместила да живее в друго жилище. За
този случай тя отново подала молба в PC Гоце Делчев по реда на ЗЗДН, по
която било образувано гр.д.№995/2022 г. и с решение №47/13.02.2023 г.,
постановено по това дело, са задължени ответника и съпругата му да се
въздържат от домашно насилие спрямо ищцата, както и им се забранява да
доближават нея, стаята ѝ и местата ѝ за социални контакти. Ответника не се
отзовал на отправената от ищцата покана за заплащане на издръжка, поради
което е предявен настоящия иск.
Ответника не представя писмен отговор в определения от закона
едномесечен срок и не изразява становище по иска.
В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на
ответника прави възражение за недопустимост на предявените искове, както и
оспорва предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата Ф. Б. е майка на ответника М. Ш. Б., двамата живеят в една
къща.
На 29.12.2009 г. ищцата и съпругът ѝ Ш. Б. дарили на ответника
собствения си недвижим имот, представляващ СИО, а именно: УПИ -парцел
XV, имот пл. № 31 от кв. 11 по плана на с. Рибново, с площ за имота по скица
от 530 кв.м., а по документ за собственост - около 403 кв.м., ведно с
построените в имота масивна жилищна сграда, със застроена площ от 56 кв.м.
и стопанска постройка със застроена площ от 24 кв.м., като си запазили
правото да ползват една стая от приземният етаж. За дарението бил съставен
нотариален акт № 79, том VII, peг. № 12969, дело №1181 от 29.12.2009 г. по
описа на нотариус В. Б., гр.Г. Д..
През 2019 г. ищцата и съпругът ѝ Ш. Б. предявили против сина си иск
за разваляне на извършеното дарение. Иска им бил отхвърлен, тъй като не
доказали, че са имат нужда от издръжка, която нужда е с траен характер,
както и не са доказали размера на доходите си, докато ответника е доказал, че
доходите му не позволяват да предостави исканата издръжка без да се
постави в по-неблагоприятно положение от дарителите.
На 18.01.2020 г. починал съпругът на ищцата и тя живее сама в една
3
стая от имота, който дарили на сина си. След смъртта на съпруга си ищцата
получавала подкрепа единствено от дъщерите си, докато сина ѝ се държал
грубо с нея. Същевременно гонел и заплашвал сестрите си, когато отивали да
видят майка си.
През 2022 г. ищцата отправила до ответника покана да ѝ заплаща
издръжка в размер на 400 лева месечно за задоволяване на различните ѝ
потребности. Във връзка с искането, го поканила да се яви в 15.00 часа на
09.11.2022 г. в кантората на нотариус В. Б., гр.Г. Д., за да уредят доброволно
отношенията си. Нотариалната покана била получена от ответника, но той не
се явил на посочената дата в нотариалната кантора, за което е представен
констативен протокол № 96, том 2, рег. № 10813/09.11.2022 г. на нотариус
Бумбарова.
Установи се по делото, че ищцата е с влошено здраве, страда от
множество заболявания, част от които хронични. От приетата по делото
етапна епикриза от 13.01.2022 г. се установява, че Ф. Б. страда от
неинсулинозависим диабет, стенокардия, както и през 2021 г. е преболедувала
от COVID-19 и пневмония. Освен това е представена и етапна епикриза от
20.02.2024 г., в която е посочено, че ищцата страда от хипертонична сърдечна
болест, без застойна сърдечна недостатъчност, от други видове стенокардия,
неинсулинозависим захарен диабет, епилепсия, гранд мал припадъци,
увреждане на между прешленните дискове и синдром на раздразненото черво,
с диария. Тези болести налагат редовен прием на лекарства. По делото е
представено и експертно решение на ТЕЛК Благоевград, с което на ищцата е
определена 70% трайно нарушена работоспособност поради заболяването ѝ
от епилепсия – генерализирани тонично-клонични гърчове, терапевтично
резистентни.
Пенсията на ищцата към м.12.2022 г. е в размер на 590.71 лева (л.104-
106), като включва личната ѝ пенсия от 396.95 лв. и добавка от 193.76 лв., а
към м.12.2023 г. е в размер на 583.19 лева, като включва личната ѝ пенсия от
444.58 лв. и добавка от 138.61 лв.(л.92-95). Според представената по делото
справка на л.149 по делото, за 2022 г. тя е получила и помощ от Дирекция
„Социално подпомагане” гр.Гоце Делчев в размер на 523.55 лв. за отопление
и допълнителни средства в размер на 100 лв. на основание т.2 от РМС №
500/19.07.2022 г., а за 2023 г. е получила помощ в размер на 546.95лв. за
4
отопление. През 2022 г. Ф. Б. е получила еднократна помощ в размер на 150
лв. от Община Гърмен.
Ответника от своя страна заяви, че през 2022 г. е работил около 4
месеца във Франция с месечно възнаграждение от 100 евро. През 2023 г. също
работил във Франция за около 4 месеца и половина със същото
възнаграждение от 1000 евро на месец.
Според представеното писмо от НОИ за периода от 24.09.2023 г. до
23.01.2023 г. М. Ш. Б. е получавал обезщетение за безработица. Съгласно
получения СЕД U004, компетентната институция във Франция е
удостоверила осигурителен период за времето от 02.05.2022 г. до 24.07.2022
г. и от 25.07.2022 г. до 23.09.2022 г. Посочена е причина за прекратяване на
заетостта - „дата на изтичане на договора“. В СЕД U004 е потвърден брутен
доход през периода от 25.07.2022 г. до 23.09.2022 г. в размер на 3301.87 евро
и за периода от 02.05.2022 г. до 29.07.2022 г. в размер на 5232.93 евро. С
разпореждане № 011-00-1919-3 от 19.05.2023 г. на Б. е отпуснато парично
обезщетения за безработица за периода от 24.09.2022 г. до 23.01.2023 г. в
размер на 85,71 лв. дневно. На 14.06.2023 г. на лицето е изплатено
обезщетението за целия период (от 24.09.2022 г. до 23.01.2023 г.) в размер на
7028.22 лева общо. От 25.01.2024 г. ответника отново е регистриран като
безработен, но към 15.03.2024 г. няма подадени документи от лицето,
касаещи изплащане на парично обезщетение за безработица.
Представено е писмо от Държавен фонд Земеделие, според което на М.
Б. е получил финансово подпомагане за лица отглеждали тютюн през периода
2007-2009 г. в размер на по 2014.46 лева за 2021 г., 2022 г. и 2023 г. За да
получи подпомагането, ответника е декларирал, че продължава да извършва
земеделска дейност.
С нотариален акт № 14, том 1, рег. № 434, дело 14 от 27.02.2023 г. на
нотариус К. М. гр. Г. Д. вписано в Служба по вписванията гр. Гоце Делчев с
вх. №754/27.02.2023 г., дв.вх.рег. № 754, акт № 192, том III, дело 601/2023 г.,
парт. кн. 6270- 6272, ответникът продал на сина си М. М. Б. недвижимия
имот, получен по дарение от родителите му, а именно УПИ -парцел XV, имот
пл. № 31 от кв. 11 по плана на с. Р., с площ за имота по скица от 530 кв.м., а
по предходен документ за собственост – около 403 кв.м., ведно с построените
в имота масивна жилищна сграда, със застроена площ от 56 кв.м. и стопанска
5
постройка със застроена площ от 24 кв.м.
По делото са разпитани свидетели, като свидетелите К. Ст. и Ив. Ст.,
ангажирани от ищцата обясняват, че отношенията между ищцата и ответника
са влошени. Ответника не полага грижи за майка си, не позволява и на
сестрите си да се грижат за нея, като ги гони и заплашва, когато отидат да се
видят с нея. През 2020 г. ответника влязъл в стаята на майка си и започнал да
я души, поради което тя образувала дело по Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН). По делото била издадена заповед, забраняваща на ответника
да се доближава до майка си. През 2022 г. М. осъществил ново насилие над
майка си и било образувано ново производство по ЗЗДН, по което също била
издадена заповед срещу него. Заради поведението на сина си ищцата често
отива да живее за известно време в дома на свид. Ст. в с.Огн.. След известно
време отново се връща в дома си, за да не притеснява свидетеля. Ищцата има
здравословни проблеми, като част от цената на лекарствата се поема от
Здравна каса, а останалата част се плаща от нея. Свидетелката Ст. закупува
едно от лекарствата ѝ от Сърбия, като цената на 1 кутия, която е достатъчна
за месец, е 27 лв. Свидетелката Ст. обяснява, че брат ѝ заплаща цената на
дължимата за цялата къща вода, а майка ѝ заплаща изцяло цената за
потребената ел.енергия, която е между 15 и 40 лв. на месец. Ищцата се
отоплява на дърва, които се осигуряват от свидетелката и сестрите ѝ, като
също така наемат хора да ги нарежат. Цената на необходимите за отопление
дърва е 800 лв. на година, а от Дирекция „Социално подпомагане“
възстановяват сума от 500 лв.
Свидетелите Ш. и Б., ангажирани от ответника, твърдят, че не са
виждали сестрите на ответника да се грижат за майка си. Не знаят ответника
да не е допускал сестрите си в къщата.
Свид. Ш. заявява, че само веднъж, през есента на 2023 г. е виждал
свидетелката Ст. и една от другите сестри да нареждат дърва в двора на
къщата. Около два месеца преди разпита му в с.заседание (проведен на
13.02.2024 г.), ответника потърсил от Ш. в заем 1300 лв., като обяснил, че му
трябват за издръжка на майка му. Ш. му дал парите, а около месец след това
попитал ищцата дали има претенции към сина си за пари, а тя му отвърнала:
„Той няма никакви пари, какви пари да ми даде“. Скоро след това Б. отишла
при свидетеля и му казала, че е получила парите от сина си.
6
Свидетеля Б. заявява, че е съсед на страните и знае, че ответника не е
тормозил майка си. Тя веднъж му се оплакала, че сина ѝ много я тормози, но
той знае, че това не е така, той не е видял такова нещо. Миналата есен свид.
Ст. го ангажирала да нацепи дърва за огрев на ищцата, за което му било
заплатено от свидетелката.
По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза,
заключението на вещото лице по която е, че всички получени средства от
ищцата за периода от 29.12.2009 год. до 29.12.2022 год. са в размер на
31956.21 лв. Средствата необходими ѝ за посрещане на нуждите от първа
необходимост, а именно храна, облекло, отопление, данъци и медикаменти,
съгласно изследване на НСИ за неотложния разход на едно домакинство за
периода от 29.12.2009 год. до 29.12.2022 год. са в размер на - 70 204.65 лв.
Следователно разликата в размер на 38 248.44 лв. са допълнителни средства
необходими на ищцата за задоволяване на потребностите й от храна,
медикаменти, облекло, отопление и данъци за периода от 29.12.2009 год. до
29.12.2022 год.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е компетентно
изготвено, отговаря пълно и точно на поставените въпроси, поради което го
кредитира изцяло.
По настоящото дело е прието като доказателство гр.д. № 533/2020 г. по
описа на РС Гоце Делчев. Същото е образувано по молба от Ф. М. Б. против
М. Ш. Б., с искане за защита от домашно насилие. С решението по делото е
прието, че на 14.07.2020 г. ответникът влязъл в стаята на молителката,
държейки в ръка призовка, и започнал да ѝ крещи, че заради нея го викат в
съда. След това започнал да я блъска, хванал я за шията и ѝ заявил, че ще я
удуши, и никой няма да разбере какво е станало с нея, няма свидетели. После
я ударил по главата с призовката, блъснал я на леглото и излязъл. Изложено е
в решението, че не са установени следи по гърлото на молителката, което не е
основание за отхвърляне на молбата, тъй като ако стискането не е било твърде
силно, следи не биха останали.С решението по делото М. Ш. Б. е задължен да
се въздържа от всякакви действия на физическо и психическо насилие,
отправяне на закани, заплахи, физическа разправа или други форми на
насилие, насочени срещу Ф. М. Б., както и му е забранено да приближава Ф.
Б., стаята която последната обитава към момента в общото им жилище, както
7
и местата ѝ за социални контакти и отдих, за срок от 6 месеца.
По молба на Ф. Б. за защита от домашно насилие, насочена против М.
Ш. Б. и съпругата му А. Ахм. Б., е образувано и гр.дело № 995 по описа за
2022 г. на РС Гоце Делчев. С решението по делото е прието, че на 08.11.2022
г. ответника М. Б. се заканил на молителката, че ако не спре да го разкарва по
съдилищата, някой ще умре от тази къща, която закана тя възприела като
насочена към нея. Също така ѝ се заканил, че ще преустанови захранването на
стаята, обитавана от молителката, с електрическа енергия и ще преустанови
достъпа ѝ до ВиК инсталацията. По същото време А. Б. обиждала
молителката и замахнала с дървена точилка към главата ѝ. Поради това
ответниците са задължени да се въздържат от извършване на домашно
насилие над Ф. Б., както и им е забранено да се доближават до Ф. Б., до
стаята, която последната обитава в общото жилище на страните в с.Рибново,
както да доближават местата ѝ за социални контакти и отдих за срок от 18
месеца.
За да приеме за установена горната фактическа обстановка, съдът взе
предвид и свидетелските показания в тяхната цялост и взаимна връзка. При
това не дава вяра на показанията на свидетелите Ш. и Б., че между страните
няма влошени отношения, тъй като противоречат на показанията на другите
двама свидетели, но най вече на данните за осъществено домашно насилие от
страна на ответника спрямо ищцата през 2020 г. и през 2022 г., относно които
има влезли в сила съдебни решения.
Съдът не дава вяра на обясненията на ответника по отношение на
размера на получаваното от него възнаграждение във Франция, като в тома
отношение взема предвид данните получени от НОИ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Налице е активна и пасивна процесуална легитимация – установи се, че
между страните по делото е сключен договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 79,том VII, peг. № 12969, дело №1181 от
29.12.2009 г. по описа на нотариус В.Б., гр.Г. Д., вписан в Служба по
вписванията гр. Гоце Делчев с вх.рег. № 3273/ 29.12.2009 г., акт № 193, том
ХІІ, дело № 2696, парт. № 8270, 8271, 8272. Договора е сключен от една
страна от ищцата Ф. М. Б. и съпругът ѝ Ш.т Ал. Б., в качеството на дарители,
8
а от друга страна с ответника М. Ш. Б., в качеството на надарен по договора.
Налице е правен интерес от предявяване на настоящия иск: Ищцата твърди,
че има нужда от издръжка, която е поискала да ѝ бъде заплащана от
ответника, но последния отказал, както и се твърди, че ответника направил
опит да я удуши и да отнеме живота ѝ.
Предвид приетото за установено по делото, предявеният иск с правно
основание чл. 227, ал.1, б. „а“ от ЗЗД е недопустим на основание чл.227, ал.3
от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.227, ал.3, изр.1 от ЗЗД искът може да се
предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни
основанията за отменяване на дарението. Ответника е осъществил домашно
насилие по отношение на ищцата, при което я хванал за шията и ѝ заявил, че
ще я удуши на 14.07.2020 г. Настоящият иск за отмяна на дарението е
предявен на 07.12.2022 г. – повече от две години след опита за душене.
Срокът предвиден в чл. 227, ал. 3 от ЗЗД е преклузивен и за него съдът следи
служебно (решение № 186 от 25.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5147/2016 г., IV
г. о.)
За пълнота съдът намира, че следва да упомене, че твърденията на
ищеца, изложени в исковата молба, са за това, че ответника е осъществил
домашно насилие спрямо нея, като я хванал за шията и я стискал, което тя
възприела като опит да я удуши. Опитът за убийство съставлява умишлено
престъпление от общ характер, и като такова следва да бъде установено с
влязла в сила присъда. Извън редовния способ за доказване, че едно лице е
извършило престъпление – с влязла в сила осъдителна присъда по
наказателно производство, установяване на престъпно обстоятелство от
гражданския съд е допустимо само при предявен иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК
при наличието на посочените в тази разпоредба предпоставки за неговата
допустимост. В конкретния случай не беше доказан извършен опит за
убийство, нито с влязла в сила присъда, нито по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК.
В мотивите на решението по гр.д. № 533/20202 г. на РС Г.Делчев е изложено,
че не са установени следи по гърлото на молителката, което не е основание за
отхвърляне на молбата, тъй като ако стискането не е било твърде силно, следи
не биха останали. Ако стискането не е било достатъчно силно, за да останат
следи, то явно не може да се направи извод за осъществен опит за убийство,
макар да е налице осъществено домашно насилие.
9
С оглед изложеното производството по този иск следва да се прекрати
като недопустимо.
Предявеният иск с правно основание чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД е
допустим, същия е депозиран в срока по чл.227, ал.3 от ЗЗД, от легитимирана
страна имаща правен интерес от предявяването му и срещу надлежен
ответник.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД дарението може да
бъде отменено, когато надареният откаже да дава издръжка на дарителя, от
която последния се нуждае. Доколкото дарението е по начало безвъзмезден
договор той не създава пряко задължение за издръжка на дарителя. При
определени обстоятелства обаче, каквито са възникналата след сключването
му нужда от издръжка на дарителя и потърсената от него помощ от
надарения, законът добавя задължение за последния да се отзове и да окаже
исканата помощ. В този случай задължението на дарения вече не е само
морално, но и правно задължение. Виновното неизпълнение на това
задължение представлява израз на непризнателност от страна на дарения,
която закона санкционира с отмяна на дарението. Смисълът на закона в този
случай е чрез отмяната на дарението изпадналият в нужда дарител да
възвърне в патримониума си дареното, получавайки с това възможност да
задоволи възникналата своя нужда от средства за живот. За да бъде уважен
иск с правно основание чл.227 от ЗЗД, следва да са налице кумулативно
следните предпоставки: 1. ищцата да е изпаднала в крайна нужда; 2. да е
искала издръжка от надарения и 3. дареният да е отказал и 4. дареният да е в
състояние да даде исканата издръжка.
По отношение на първата предпоставка – нужда на дарителя от
издръжка:
На първо място, нуждата от издръжка трябва да е трайна, т.е. нуждата
му да не е случайна и временна. На второ място, е необходимо дарителя да е
изпаднал в такова състояние, че да няма средства за своето съществуване,
което да застрашава живота и здравето му, като единствения начин да излезе
от това състояние е издръжката на надарения.
В настоящото производство се установи, че Ф. Б. страда от
10
хипертонична сърдечна болест, без застойна сърдечна недостатъчност, от
други видове стенокардия, неинсулинозависим захарен диабет, епилепсия,
гранд мал припадъци, увреждане на между прешленните дискове и синдром
на раздразненото черво, с диария. Отбелязано е в епикризата на ищцата, че
тези болести налагат редовен прием на лекарства. По делото е представено и
експертно решение на ТЕЛК Благоевград, с което на ищцата е определена
70% трайно нарушена работоспособност поради заболяването ѝ от епилепсия
– генерализирани тонично-клонични гърчове, терапевтично резистентни. От
кредитираната по делото съдебно - икономическа експертиза се установява,
че сумата, необходима за ежемесечна издръжка на ищцата към края на 2022
г., когато е предявен иска, е в размер на 699.08 лв., като доходите на ищцата
от пенсия и добавка са в размер на 520.71 лв. за м.11.2022 г. и 590.71 лв. за
м.11.2022 г., поради което допълнително необходимите средства на ищцата са
в размер на 178.37 лв. за м.11.2022 г. и 108.37 лв. за м.12.2022 г. Към
м.12.2023 г. дохода на ищцата от пенсия е в размер на 583.19 лв., но няма
данни за нуждите ѝ в този период. Ако се приеме, че те са такива, каквито са
били към м.12.2022 г., то към м.12.2023 г. на ищцата са необходими
допълнителни средства в размер на 115.89 лв.
Следователно е налице първата предпоставка за уважаване на иска, а
именно ищцата е изпаднала в трайна нужда от издръжка.
В исковата молба се твърди, че ищцата е отправила до ответника покана
за заплащане на издръжка, но той е отказал да дава такава. По делото е
представена покана, отправена от ищцата, получена от ответника на
08.11.2022 г., от която се установява, че Ф. Б. е поискала от сина си М. Б. да ѝ
заплаща месечно 400 лева за задоволяване на различните ѝ потребности.
Ответника не твърди и не доказва, че е предприел някакви действия за
заплащане на издръжка. Предвид което следва да се приеме, че ответника е
отказал да заплати исканата от ищцата издръжка. Следователно са налице и
втората и третата предпоставка за уважаване на иска, а именно дарителката е
поискала от дарения издръжка и той да е отказал да дава такава.
Предвид приетото в тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2013г., ОСГК, следва да се обсъди дали дареният има
достатъчно средства, за да дава поисканата му издръжка.
По делото се доказа, че ответникът е имал доходи от трудово
11
възнаграждение, за труд полаган във Франция през 2022 г., в размер на
8534.80 евро за периода от 02.05.2022 г. до 23.09.2022 г. За периода от
24.09.2022 г. до 23.01.2023 г. му е отпуснато обезщетение за безработица в
размер на 85.71 лв. дневно или общо 7028.22 лв. Обезщетението му е
изплатено на 14.06.2023 г. През 2023 г. ищеца отново е работил във Франция,
което се установи от показанията на свидетелите, както и от собствените му
обяснения. Не се събраха доказателства за доходите му, но според
обясненията дадени от М. Б., той е работил около 4 месеца и половина, като
възнаграждението му е било каквото е било и в предходната 2022 г. Макар
ответника да твърди, че месечното му възнаграждение е било в размер на
1000 евро и през 2022 и е получавал същото възнаграждение и през 2023 г.,
вземайки предвид данните за възнаграждението му през 2022 г. постъпили от
НОИ, то месечното му възнаграждение през 2023 г. е било около 1650-1740
евро или за 4.5 месеца възнаграждението е общо 7425 – 7830 евро. Освен това
ответника получава и финансово подпомагане за лица отглеждали тютюн
през периода 2007-2009 г. в размер на по 2014.46 лева годишно.
За пълнота следва да се упомене, че за да получи финансово
подпомагане то ДФЗ ответника е декларирал, че продължава да се занимава
със земеделие, т.е би следвало да има допълнителни доходи и от тази
дейност. Тъй като няма данни за размера им, съдът не ги взема предвид.
С оглед горното ответника е получил доход в размер на 8534.80 евро
или 16718.22 лева за 2022 г. от трудово възнаграждение и 2014.46 лева от
финансово подпомагане. За 2023 г. е получил доход в размер на около 7425
евро или 15314.15 лева от трудово възнаграждение, 7028.22 лв. от
обезщетение за безработица и 2014.46 лева финансово подпомагане. Или за
2022 г. дохода му е 18732.68 лева, а за 2023 г. дохода му е в размер на
24356.83 лева.
Така ответника е разполагал със сума от 1561.06 лева месечно за 2022 г.
и от 2029.74 лева месечно за 2023 г., с които да посрещне нуждите си от
храна, облекло, за заплащане на битови консумативи и лечение. Тази сума е
достатъчна, за да може ответника да посрещне нуждите си и да отделя от
доходите си, за да подпомогне издръжката на майка си, без да среща
затруднение, макар и сумата която би следвало да ѝ заплаща, да е по-малка от
претендираната от нея в изпратената му покана. Но ответника не е направил
12
опит да постигне спогодба относно сумата, която да заплаща за издръжка на
майка си, а с бездействието си е показал, че не желае да заплаща издръжка.
Независимо от обстоятелството, дали ответника разполага с достатъчно
доходи или не, по аргумент на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД той не следва да се счита
освободен от отговорност към ищцата, защото задължението му произтича от
закона и се основава на морална необходимост. След като дарителката е
изпаднала в материална затрудненост, надареният е бил длъжен да я
подпомогне в издръжката, а възможностите за предоставяне на издръжка
имат отношение към размера на същата съобразно обема на подареното. По
делото обаче, не са представени доказателства ответника да е бил в толкова
тежко материално положение, че като предостави необходимите средства за
допълване на необходимото за издръжката на ищцата, сам да изпадне в по-
тежко положение от тях. Напротив, както се прие по-горе, той би могъл да
дава издръжка, без затруднение. Още повече, установи се, че ответникът не е
правил никакви опити да трансформира задължението си към ищцата в пари
или по друг начин – чрез грижи, респ. по този начин да прояви признателност.
Целта на основанието за отмяна предвидено в чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД е
при липса на възможност дарителят да получи издръжка от надарения,
подареното да се върне в неговия патримониум, за да може да се ползва за
набавяне на необходимите средства.
С оглед горното, доколкото са налице всички изискуеми от закона
предпоставки по чл. 227, ал. 1, буква „в“ от ЗЗД, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен,
а като последица - атакуваният договор да се отмени, но само до
прехвърлената от ищцата 1/2 идеална част.
Съгласно чл. 227, ал. 5 от ЗЗД отмяната на дарението не засяга правата,
които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването
на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с
което се е обогатил. В настоящото производство е установено, че преди
вписване на исковата молба, извършено на 07.09.2023 г. видно от входящ
номер на Служба по вписванията гр.Гоце Делчев, с нотариален акт № 14, том
1, рег. № 434, дело 14 от 27.02.2023 г. на нотариус К.М. гр. Г. Д. вписан в
Служба по вписванията гр. Гоце Делчев с вх. №754/27.02.2023 г., дв.вх.рег. №
754, акт № 192, том III, дело 601/2023 г., парт. кн. 6270- 6272, ответникът
13
продал на сина си М. М. Б. недвижимия имот – предмет на процесното
дарение. Съобразно цитираната разпоредба правата на третото лице, в случая
М. М. Б., не се засягат от отмяната на дарението, но ответника следва да
заплати обезщетение за онова, с което се е обогатил. Последният е
прехвърлил имота, но ако той бе в неговия патримониум, отмяната на
дарението би довела до възможността ищцата да получи за него пазарната му
стойност към датата на отмяна на дарението, т. е. с тази сума дарителката е
обедняла за сметка на обогатяването на надарения и за нея е налице правната
възможност да претендира обезщетение обедняването, на основание чл. 227,
ал. 5 от ЗЗД. Такъв иск обаче не е предявен в настоящото производство,
затова съдът независимо от изхода по искът за отмяна на дарението не се
произнася по присъждане на обезщетение за вреди.
Ищцата е сторила в настоящото производство разноски в размер на 50
лева за държавна такса, 1000 лева за възнаграждение на адвокат, както и 200
лева за възнаграждение на вещо лице или в общ размер на 1250 лева, които
следва да се присъдят в тежест на ответника, съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Прекратява като недопустимо производството по иска на Ф. М. Б. от
с.Р., обл.Бл. против М. Ш. Б. от с.Р. обл.Бл. на основание чл.227, б. „а” от ЗЗД
да бъде отменена за 1/2 (една втора) идеална част сключения между ищцата и
ответника договор за дарение, материализиран в нотариален акт № 79,том
VII, дело № 12969 от 29.12.2009 година по описа на нотариус В. Б., рег.№ 507
по регистъра на НК, с район на действие - PC гр.Гоце Делчев, който е вписан
в Службата по вписвания под вх.рег.№ 3273/29.12.2009г, акт № 193 , том XIII,
парт. № 8270, 8271, 8272, поради направен опит да я удуши и да отнеме
живота ѝ.
Отменя договора за дарение, материализиран в нотариален акт №
79,том VII, дело № 12969 от 29.12.2009 година по описа на нотариус В.Б., рег.
№ 507 по регистъра на НК, с район на действие - PC гр.Гоце Делчев, който е
вписан в Службата по вписвания под вх.рег.№ 3273/29.12.2009г, акт № 193 ,
том XIII, парт. № 8270, 8271, 8272, с който Ф. М. Б. с ЕГН ********** от с.Р.,
14
обл.Бл. е дарила на М. Ш. Б., ЕГН ********* от с.Р., обл.Бл. Урегулиран
поземлен имот - парцел XV, имот пл. № 31 от кв. 11 по плана на с. Рибново, с
площ за имота по скица от 530 квадратни метра, а по документ за собственост
- около 403 квадратни метра, ведно с построените в имота масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 56 квадратни метра и стопанска постройка със
застроена площ от 24 квадратни метра, по отношение на 1/2 (една втора)
идеална част от описания в договора недвижим имот
Осъжда М. Ш. Б., ЕГН ********* от с.Рибново, обл.Благоевград да
заплати на ответника Ф. М. Б. с ЕГН ********** от с.Р., обл.Бл. сумата от
1250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща сторените по делото
разноски.
Решението в прекратителната си част, в която има характера на
определение, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок с частна жалба
пред Окръжен съд - Благоевград.
Решението в останалата част може да се обжалва с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок от деня на получаване на
съобщението и за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
15