Решение по дело №880/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по искова молба на „Вимарс“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ***, представлявано от Н. М. Б. срещу Министерство на иновациите и растежа, ЕИК ***, с адрес [населено място], [улица], с искане за присъждане на сумата от 16343.81 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-1.002, дължим върху главницата от 59670.00 лв., за периода от 29.10.2021 год. до 19.03.2024 год.

В исковата молба се излага, че на 31.07.2017 г. между страните е сключен ДБФП, предвиждащ отпускане на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 388 800 лв., представляваща 90.00% от общите допустими разходи по проект за разработване на иновативен продукт. В изпълнение на договора, на 27.09.2019 г., бенефициентът отправя до ръководителя на УО искане за окончателно плащане. Заявените с финалния отчет разходи възлизат общо на 66 300 лева, от които 59 670 лева безвъзмездна финансова помощ и 6 630 лева собствено финансиране. С Решение от 27.05.2020 г., издадено от Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващ орган, поради регистрирана нередност, е определена финансова корекция, съставляваща сто на сто от предоставената безвъзмездна финансова подкрепа със средства от ЕСИФ по Договора. С Решение № 10910/28.10.2021 г. на Върховен административен съд, след предприето съдебно обжалване, решението на УО е отменено като незаконосъобразно. На 29.10.2021 г. от страна на бенефициента д е отправена покана за незабавно плащане по финален отчет по ДБФП. На 29.06.2022 г. до Министерство иновациите и растежа (след отделянето му от Министерство на икономиката), е отправена покана за заплащане на извършените разноски и отчетените разходи по ДБФП. Твърди се още, че считано от 28.10.2021 г. настъпва изискуемостта на задължението за изплащане на финансовата помощ. Окончателно плащане в размер на 59670 лв., е одобрено от УО на 12.03.2024 г., като същото е извършено на 19.03.2024 г.

В съдебно заседание, чрез пълномощник, ищецът поддържа претенцията си, като отправя искане за нейното уважаване в цялост.

Ответникът - Министерство на иновациите и растежа, чрез пълномощник, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на иска, което мотивира с последиците от отмяна на акта за финансова корекция – същите не предполагат възникване на парично вземане, а продължаване на производството по верификация на разходите. В случая, наличието на сигнала за нередност обуславя невъзможност на верификация на разходите. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 31.07.2017 г. между Министерство на икономиката (Управляващ орган) и „Вимарс“ ООД (бенефициент) е сключен договор № № BG16RFOP002-1.002 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г., по силата на който ръководителят на управляващия орган предоставя на бенефициента безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 388 800 лв., представляваща 90% от общите допустими разходи по Проект № BG16RFOP002 – 1.002 – 0523 за разработване на иновативен продукт - виртуален 3D симулатор за подготовка, обучение и оценка на морски навигатори ViMarS.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 27.09.2019 г. чрез системата ИСУН, до ръководителя на УО, от страна на бенефициента е отправено искане за окончателно плащане. Отчетените с финалния отчет разходи възлизат общо на 66 300 лева, от които 59 670 лева безвъзмездна финансова помощ и 6 630 лева собствено финансиране.

На 31.10.2019 г. в Министерство на икономиката е регистриран сигнал за нередност, по който е извършена проверка по реда на Наредбата за администриране на нередности по ЕСИФ.

С Решение РД-16- 407/ 27.05.2020 г. на Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващ орган, е определена финансова корекция по ДБФП в размер на 380 050.37 лв., представляваща сто на сто от предоставената безвъзмездна финансова подкрепа със средства от ЕСИФ по Договор № BG16RFOP002 – 1.002-0523- С01.

След предприето съдебно обжалване от страна на „Вимарс“ ООД, с Решение № 425/ 05.04.2021 г., постановено по адм. д. № 1255 по описа на АдмС – Варна за 2020 г., е отменено Решение РД-16- 407/ 27.05.2020 г., в частта по т. 1, с която е определена финансова корекция в размер [рег. номер].33 лв. (от общо 380050.37 лв.).

Решение № 10910/ 28.10.2021 г., постановено по адм. д. № 6694/ 2021 г. на Върховен административен съд, решението на УО е отменено изцяло.

След постановяване на решението на ВАС, от страна на „Вимарс“ ООД, чрез системата ИСУН, до УО е отправена покана за плащане, в 3- дневен срок, на следните суми: 59 670.00 лв. - по финален отчет по Договор № BG16RFOP002 – 1.002-0523- С01; 11261.24 лв. – съдебни разноски по адм. д. № 6694/ 2021 г. на ВАС; 10732.95 лв. – разноски по адм. д. № 1255/ 2020 г. на АдмС – Варна.

С Постановление от 01.12.2023 г. на Европейската прокуратура - офис [населено място] наказателното производство по досъдебно производство № 134/2021 г. по описа на ГДНП, пр. пр. 1.000095/21 по описа на Европейската прокуратура, е прекратено.

С Решение № РД – 02 – 16 – 199/ 01.03.2024 г. на ръководителя на УО, е приключена нередност с НИН ОПИК20/20/ЕФРР/249/ 02.

С писмо изх. № 26-Б – 589/ 12.03.2024 г., бенефициентът е уведомен, че УО верифицира обща сума на допустимите разходи по финалния отчет в размер на 66300.00 лв., от които 59670.00 безвъзмездна финансова помощ.

Сумата от 59670.00 лв. е изплатена от УО към „Вимарс“ ООД на 19.03.2024 г., видно от приложеното към уточнителна молба с. д. № 6226/ 29.04.2024 г. платежно нареждане.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 19ж, ал. 1 АПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В настоящата хипотеза, отношенията между страните произтичат от ДБФП, сключен на 31.07.2017 г. между ръководителя на управляващия орган и „Вимарс“ ООД. Предмет на договора е предоставяне на бенефициента безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 388 800 лв., представляваща 90,00% от общите допустими разходи по проект за разработване на иновативен продукт - виртуален 3D симулатор за подготовка, обучение и оценка на морски навигатори.

Касае за административен договор, а повдигнатият съдебен спор цели уреждане последиците от изпълнението на поетите със същия задължения. Този извод се налага, по следните съображения:

Съгласно определението, дадено в чл. 19а, ал. 1 - 3 АПК административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации, сключен по въпроси от значим обществен интерес, само когато е предвидено в специален закон. Договорът урежда правата и задълженията на всяка от страните по правоотношението в определена правно регламентирана сфера на обществените отношения. При наличието на административен договор, страните следва съобразяват поведението си освен с действащата нормативна уредба, но и с произтичащите от същия права и задължения.

Съгласно дефиницията по § 1, т. 1 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г.), административен договор е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт. Споровете по сключени между бенефициента и ръководителя на управляващия орган административни договори се решават съобразно неговите клаузи и приложимите за съответния програмен период нормативни разпоредби от правото на Европейския съюз и от националното материално право. Съобразно приложимата нормативна регламентация - чл. 19ж АПК и чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, споровете, чийто предмет са валидността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори, се разглеждат от компетентния административен съд, по реда на дял трети от Административнопроцесуалния кодекс.

Искът е предявен от активно легитимирано лице – бенефициент по административния договор.

Наведените в исковата молба твърдения за накърняване на имуществената сфера на ищеца обосновават наличие на правен интерес от избраната форма на искова защита.

Гореизложеното обуславя извод за допустимост на иска.

Разгледана по същество, допустимата искова претенция неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД длъжникът изпада в забава от деня, следващ деня, в който вземането му е станало изискуемо. Правото на кредитора да получи обезщетение в размер на законната лихва, при забавено изпълнение от страна на длъжника, е регламентирано от разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявения иск се свързва с провеждане на пълно и главно доказване от ищеца на следните предпоставки: сключен между страните Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-1.002 от 31.07.2017 г., в процесния период от 29.10.2021 г. до 19.03.2024 г.; 2. заявяване за плащане на извършени разходи в твърдения размер, в предвидените в договора ред и срокове; 3. настъпване на изискуемостта на задължението на ответника за изплащане на финансовата помощ (изпадането в забава). Визираните предпоставки следва на налице в кумулативно единство.

На първо място липсва спор по делото относно договорната обвързаност между страните, в рамките на процесния период от 29.10.2021 г. до 19.03.2024 г., по силата на ДПБФП BG16RFOP002-1.002 от 31.07.2017 г. Безспорен и ненуждаещ се от доказване по делото е и факта на заявяване от „Вимарс“ ООД към Министерство на икономиката (към настоящия момент Министерство на иновациите и растежа), на сумата от 59 670 лв. за окончателно плащане по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 процедура чрез подбор № BG16RFOP002-1.002 от 31.07.2017 г.

Спорен по делото е въпросът за момента на настъпване на изискуемостта на задължението на ответника за изплащане на финансовата помощ. По този въпрос решаващия състав приема следното:

По силата на процесния административния договор, от страните са поети насрещни задължения. Последиците при неизпълнение на тези задължения, при липса на изрична уговорка, следва да бъдат уредени от обективни правни норми, приложими по отношение на този договор.

Съгласно чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ (редакция ДВ. бр. 101 от 22 декември 2015 г.) междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Според тази редакция на разпоредбата, УО извършва плащането в 90-дневен срок от постъпване на искането на бенефициента. С актуалната редакция на коментираната норма – ред. ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., този срок е съкратен на 80 дни. Във всички случаи, срока по чл. 62, ал. 1 е инструктивен, а не като императивен.

Същевременно, налице е както договорна, така и нормативно предвидена възможност за УО да провежда процедури за администриране на финансови корекции, като проверява допустимостта на подлежащите на възстановяване разходи, направени от бенефициента във връзка с изпълнявания проект, да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от бенефициента заявка за междинно или окончателно плащане, както и да поиска възстановяване на част или на цялата помощ, при определени условия.

При приключване на започната процедура по административноправен или съдебен ред с влязъл в сила административен или съдебен акт, както е в разглеждания случай, управляващият орган издава нов акт, с който приключва процедурата по администриране на нередности (чл. 29, ал. 1, т. 2 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове). След издаването на акта, с който приключва процедурата по администриране на нередности, започва да тече инструктивния срок за извършване на плащането по чл. 62, ал. 1, изречение второ ЗУСЕФСУ. В този смисъл е и Решение № 8371 от 14.08.2023 г. по адм. д. № 10607/ 2022 г. на Върховен административен съд, ІІІ о.

В случая, в предвид момента на възникване на задължението за УО, приложима е актуалната редакция на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ (ДВ бр. 51/ 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.). Видно от писмените доказателства, решението за приключване на процедурата по нередността датира от 01.03.2024 г., от който момент тече и 80 – дневния срок за плащане на помощта към бенефициента. Липсва спор, а и се установява от приложеното като писмено доказателства платежно нареждане, че плащането на бенефициента е извършено на 19.03.2024 г., т. е. в рамките на нормативно предвидения инструктивен срок.

По изложените съображения, се налага извод че в случая предпоставките, предвидени в хипотезата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на обезщетение за забава, не са осъществени. Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

На основание чл. 143, ал. 4 АПК, с оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят и разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, възлиза на 150.00 лева.

Воден от горното, съдън

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Вимарс“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ***, представлявано от Н. М. Б. срещу Министерство на иновациите и растежа, ЕИК ****, с адрес [населено място], [улица], иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16343.81 лв. (шестнадесет хиляди триста четиридесет и три лева и осемдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забавено изпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-1.002, дължимо върху главницата от 59670.00 лв., за периода от 29.10.2021 год. до 19.03.2024 год.

ОСЪЖДА Вимарс“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ****, представлявано от Н. М. Б. да заплати на Министерство на иновациите и растежа, ЕИК ****, с адрес [населено място], [улица]сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14- дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.