ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1555
гр.
Пловдив, 28 септември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в закрито
заседание на двадесет и осми септември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
като разгледа КАНД № 1339 по описа на съда за 2020г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Образувано е по молба вх.13418/31.08.2020г.,
депозирана от „МЕДИСОФТ 2014“ ООД, чрез адв. М., с която се иска допълване на
Решение № 1410 от 30.07.2020 г., постановено по настоящото дело в частта за
разноските, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред Административен съд – Пловдив.
Твърди се, че поради технически пропуск договорът за
правна защита и съдействие не е бил представен ведно със списъка с разноски, но
е бил сключен към момента на образуване на делото. В тази връзка се иска
произнасяне по направеното искане за присъждане на разноски в целия претендиран размер, като към искането е приложен Договор за
правна защита и съдействие от 17.02.2020г., сключен между „МЕДИСОФТ 2014“
ООД и Адвокатско дружество Димитров,
Петров и Ко. с предмет осигуряване на правна помощ във връзка с обжалване на
Решение № 175 от 30.01.2020 г., постановено по АНД № 7521/2019 г. на ПРС.
Ответникът по молбата – Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти в дадения му от
съда срок за становище оспорва молбата.
Настоящият състав намира, че молбата е подадена от
надлежна страна, в предвидения за това срок, поради което и е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със съдебния акт, чието допълване се иска, съдът се е
произнесъл по същество на спора, като е отменил Решение № 175 от 30.01.2020г.
на Районен съд - Пловдив, XXIII наказателен състав, постановено по АНД №
7521/2019г., като вместо него е постановена отмяна на Наказателно постановление
№ НП-154/27.12.2018г. на Председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, с което на „МЕДИСОФТ
2014“ ООД ЕИК *** на основание чл. 289, ал. 1, във вр.
с чл. 291, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за
извършено нарушение на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за условията, правилата и реда
за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти е наложена
имуществена санкция в размер на 15000лв.
Със същото решение Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти е осъден да заплати
на „МЕДИСОФТ 2014“ ООД ЕИК *** сумата от 587,48 лева разноски по делото.
За да определи посочения по-горе размер на следващите
се разноски, съдът е приел за установено, че в производството пред РС от страна
на жалбоподателя са представени доказателства за извършени разноски, като от
представения договор за правна защита и съдействие се установяват договорени
2591,97 лв. с ДДС, но от представените фактури и банкови извлечения се установяват
реално заплатени 1958,28 лв. с ДДС, тъй като представената фактура №
13833/28.06.2019 г. /л. 60 от АНД № 7521/2019 г. на ПРС/, е с предмет
„Юридически услуги – процесуално представителство във връзка с обжалване на
наказателно постановление НП 154 от 27.12.2018 г. и НП 160 от 27.12.2018 г. на
НСЦРЛП“, т.е. касае плащане за процесуално представителство не само по
оспореното НП, но и по друго такова, поради което и доколкото липсва конкретно
посочване каква сума е платена за всяко едно от двете НП, а и липсват
възражения от насрещната страна, следва да се приеме, че заплащането е по равно
за всяко едно НП. Или, извършените пред ПРС разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение са установени в размер на 1958,28 лв. Пред ПРС дружеството е
претендирало разноски, но със своето решение съдът не е произнесъл по тяхната дължимост, въпреки частичното уважаване на жалбата. При
така установеното е прието, че за производството пред ПРС на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 587,48
лв., съобразно отхвърлената част на жалбата, доколкото в останалата част същият
е имал право да поиска допълване на решението на ПРС в частта за разноските, но
не го е сторил в законоустановения срок.
Като неоснователна е счетена претенцията за присъждане
на разноски в размер на 50 лева за гориво и като такава същата не е уважена,
тъй като разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните
процесуални представители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия
или преписи от документи, телефонни разговори, транспорт и др. подобни не
представляват разноски по смисъла на чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. от ГПК.
Отделно от това е установено, че в представения по делото Договор за правна
защита и съдействие, изрично в чл. 3, ал. 3 е договорено, че възнаграждението
по ал. 1 включва всички разходи, свързани с явяването на упълномощения адвокат
на заседанията по делото /транспорт, настаняване и др./.
По отношение на претендираните
разноски за производството пред Административен съд – Пловдив е констатирано,
че от страна на касатора е представена фактура № 14999/20.03.2020
г. с предмет „Процесуално представителство пред касационна инстанция във връзка
с наказателно постановление НП154 от 27.12.2018 г.“ на стойност 947,62 лв. с
ДДС, но липсва представен договор. С оглед на това, и доколкото е установено,
че със сключения Договор за правна защита и съдействие от 09.05.2019 г. между
Адвокатското дружество и касатора изрично е
договорено в чл. 1, ал. 2, че договорът се сключва за процесуално
представителство пред съда, действащ като първа инстанция съгласно българското
законодателство и в случай, че се наложи осъществяване на процесуална защита и
съдействие пред по-горна инстанция, страните ще сключат отделен договор за
правна защита и съдействие, с който да уговорят конкретните условия и
възнаграждение, при които Адвокатското дружество ще представлява клиента, а
такъв договор не е представен по делото, искането е оставено без уважение, тъй
като липсата на представен сключен между страните договор за касационната
инстанция е прието, че препятства възможността съдът да извърши проверка какъв
е бил договореният размер на адвокатско възнаграждение, съответно заплатеният,
още повече, че в конкретния случай е било налице и изрично възражение от
ответника по касационната жалба за прекомерност за претендираното
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на така установените факти, съдът приема от
правна страна следното:
Безспорно е, че страната, която е спечелила делото има
право на разноски, в този смисъл и приложимата в случая разпоредба на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН е категорична, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Идентична е и разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл.
144 от АПК.
Присъждането на разноски обаче не е автоматична
последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се произнася служебно. За да се
произнесе по дължимостта на разноските, съдът трябва
надлежно да бъде сезиран с искане за присъждане на разноски. Сезирането на съда
е надлежно, когато до приключване на последното съдебно заседание в съответната
инстанция, страната е направила искане за присъждане на разноски – точка 11 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на Общото събрание на гражданска и
търговска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012г.
Следва да се посочи обаче, че по аргумент от чл. 80 ГПК, искането за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя в
производството пред касационната инстанция, за да се приеме за допустимо и
основателно, следва да бъде заявено най-късно до приключването на последното
съдебно заседание, като в този срок следва да бъдат представени и
доказателствата за извършването на претендираните
разноски.
Не е спорно между страните, че в настоящия случай до
приключване на последното съдебно заседание по настоящето дело, доказателства
за договорено от дружеството адвокатско възнаграждение не са представени. Пропускът
на страната до този момент да ангажира доказателства за извършването им не може
да бъде преодолян в производството по реда на чл. 248 от ГПК. Това е така,
защото производството по допълване или изменение в частта за разноските на
съдебния акт, с който приключва производството в съответната инстанция, е
предназначено за отстраняване на допуснати единствено от съда пропуски и грешки
при произнасянето му относно разноските. И тъй като за съда е било невъзможно
да се произнесе по направено искане за разноски с представени единствено
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение без доказателства за
основанието, въз основа на което са направени, т.е. без представен договор за
правна защита и съдействие, искането по чл. 248 от ГПК в подобна хипотеза не би
могло да се приеме за основателно. Още повече, че както е констатирано и в
решението, чието изменение се иска, от страна на ответника е направено
възражение за прекомерност, по което съдът е бил в обективна невъзможност да се
произнесе, с оглед липсата на своевременно представен договор за правна защита
и съдействие.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно точка 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на Общото събрание на гражданска и
търговска колегия на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 6/2012г.
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане -
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка. Или иначе казано, именно поради
приетата свобода на договаряне, ВКС е утвърдил съдебната практика, приемайки,
че на възмездяване подлежат само действително извършените разноски, доказани по
безспорен начин.
Както вече се посочи, в настоящия случай до приключване
на последното съдебно заседание по настоящето дело, доказателства за договорено
от дружеството адвокатско възнаграждение не са били представени, поради което
искането за допълване на решението, постановено по настоящото дело в частта му
за разноските, следва да се приеме за неоснователно.
Мотивиран от изложеното, Административен съд -
Пловдив, ХХ касационен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „МЕДИСОФТ 2014“ ООД, чрез адв. М., с правно
основание чл. 248 от ГПК за допълване на Решение № 1410 от 30.07.2020 г.,
постановено по КАНД № 1339/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив,
ХХ касационен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: