Р Е Ш Е Н И Е
21.08.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
12.08 2020
на Година
Ели Скоклева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н.а.х. 367 2020
дело № по описа за година.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-5310-000027/ 16.01.2018г., издадено от началника на група при
ОДМВР гр.Кюстендил,група „КПДГПА“ ,с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на
300лв.за нарушение по чл.179,ал.3,т.4 ЗДвП/изм./ и „глоба” в размер на 100лв.
за нарушение по чл.177,ал.1,т.4 ЗДвП на Л.Т.Я. с ЕГН ********** с адрес ***,чрез адв.К.Ч.,като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР
гр.Кюстендил да заплати на Л.Т.Я. деловодни разноски в размер на 300лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Л.Т.Я. ,
обжалва наказателно постановление № 18-5310-000027/ 16.01.2018г., издадено от
началника на група при ОДМВР гр.Кюстендил,група „КПДГПА“ ,с което
са му наложени административни наказания „глоба” в размер на
300лв.за нарушение по чл.179,ал.3,т.4 ЗДвП/изм./ и „глоба” в размер на 100лв.
за нарушение по чл.177,ал.1,т.4 ЗДвП. Прави оплаквания за незаконосъобразност и
моли да бъде отменено, като излага доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Претендира и сторените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административно наказващия
орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства- показанията на
разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 04.01.2018г.жалбоподателят
управлявал лек автомобил по главен път Е-79 посока грБлагоевград. В района на Община Кочериново, км.355+550,
същият бил спрян за проверка от служители на АНО страна, при която било
установено,че на автомобила няма залепен валиден винетен стикер, както и че не носи свидетелство за регистрация на МПС.На
жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушения по чл.139,ал.5 ЗДвП и чл.100,ал.1,т.2 ЗДвП, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление, с
което са наложени посочените по-горе наказания.
С оглед на така установеното,
съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна и съдът отмени наказателното постановление,по следните
съображения:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за
това лице, съгласно заповед 8121з-1138/
01.09.2017г., издадена от министъра на вътрешните работи.
Събраните по делото
доказателства установиха, че в
процедурата по установяване на административните нарушения и съответно налагане
на наказанията са допуснати съществени нарушения на процесуалните правикал
,както и на материалния закон.
Относно нарушението по чл.179,ал.3,т.4 ЗДвП,АУАН е съставен в
нарушение на чл.42,т.4 и т.5 ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата
,при които е извършено в констативната част -управление на МПС без валиден
винетен стикер , обосновава неизпълнение
на задължението, визирано в чл100,ал.2 ЗДвП/ отм./,а не това, визирано в
чл.139,ал.5/изм./ . С оглед обвинителната функция на АУАН противоречието между
словесното описание на нарушението и
посочената като нарушена норма, води до невъзможност за нарушителя да
разбере в какво нарушение е обвинение и съответно да организира защитата си.
Това противоречие е възпроизведено и в наказателното постановление.Обстоятелствената
част на наказателното постановление съответства на тази на АУАН, но наказващия
орган е наложил наказанието, предвидено за осъществяване състава на нарушението
по чл.179, ал.3,т.4 ЗДвП/изм./. Този текст в редакцията си към момента на извършване на
нарушението,съдържа две отделни хипотези
,чието осъществяване ангажират предвидената в него
административнонаказателна отговорност. Такава е се следва за управление
на МПС по републиканската пътна
мрежа,без платена винетна такса, съобразно изискванията на чл.10,ал.1,т.1 ЗП
или ако е залепен винетен стикер с графично оформление, различно от одобрения
вид. Нито в АУАН, нито в НП се съдържа
описание на това нарушения или обстоятелства, които да обосноват елементите от
състава му. В случая, АУАН е съставен за
неизпълнение на задължението,визирано в чл.100,ал.2 ЗДвП/изм./, за което
законодателят е предвидил състав на административно нарушение и съответно
санкция за това в чл.179,ал.5 ЗДвП.
Визираните нарушения на
процесуалните правила са съществени и неотстраними, което налага отмяната на
наказателното постановление в тази част, без съдът да обсъжда по същество.
Що се касае до нарушението по
чл.177,ал.1,т.4 /изм./ ЗДвП ,при издаване на наказателното постановление, АНО е
допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила. АУАН е съставен за непредставяне на свидетелство за регистрация на
МПС, като това словесно описание, макар и лаконично, съответства и на посочената
нарушена правна норма-чл.100,ал.1,т.1 ЗДвП.
При налагане на административното наказание
обаче, макар и обстоятелствената част да съответства на тази в АУАН, АНО е квалифицирал нарушението като такова по
чл.5,ал.3,т.2 ЗДвП-управление на спряно
от движение МПС / което не е описано нито словесно, нито с цифрова квалификация
в АУАН/ и е наложил предвиденото в чл.177,ал.1,т.4/изм./ наказание.
Предвид изложеното,
наказателното постановление е издадено за нарушение, което не е описано в АУАН
и съдът отмени наказателното постановление и в тази част.
На осн.чл.63,ал.3 ЗАНН съдът
присъди на жалбоподателя сторените деловодни разноски в размер на 300лв. за
адвокатско възнаграждение.
По
горните съображения, съдът постанови решението си.