№ 21093
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20211110163676 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното
Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба на М. Р. Н., с която е
предявен осъдителен иск срещу „ЗД ----“ АД за сумата от 5000 лева, предявен
като частичен иск от сума в общ размер от 7000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени и
продължаващи и понастоящем физически болки и страдания, вследствие на
ПТП от 22.06.2021 г., причинено по вина на водач на л.а. марка „-“, модел „-“,
рег. № -, съставляващо покрит застрахователен риск съгласно договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, страна по който е ответникът, ведно
със законната лихва от датата на отказа - 02.10.2021 г., до окончателното
плащане.
Ищецът - М. Р. Н., твърди, че на 22.06.2021 г., около 16.30ч., в гр.
София, при движение по улица без име, в посока от ул. „В-“ към ул. „---“, в
района срещу бл. 486, при управление на л.а. марка „-“, модел „-“, рег. № -,
водачът на автомобила- С. И. М-------, въпреки наличието на пътен знак Б-1, в
нарушение на правилата за движение по пътищата, не е пропуснал
навлизащия отляво срещу пътен знак Б-З и движещ се с предимство
1
мотоциклет „К------“, рег. № --, управляван от ищеца, с което станал причина
за настъпване на ПТП. В резултат на същото на ищеца били причинени
неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на получените при
инцидента увреждания, а именно: контузия на рамо и гръден кош, съмнение
за фрактура на дясна клавикула и 4,5 и 6 десни ребра, които били установени
непосредствено след събитието при преглед в спешното отделение на
УМБАЛ „-----“- гр. София, както и охлузвания в областта на дясната
мишница, по лакътя на дясната ръка, дясната предмишница, лява мишница, по
ляво коляно, лява подбедрица и глезена на левия крак, оток на меките тъкани
в областта на глезена и левия крак, кръвонасядания в областта на дясна
мишница и ляво рамо, установени при преглед на ищеца на 23.06.2021 г.
Вследствие на травмите ищецът търпял и нарушения на съня, станал нервен и
тревожен, изживял стрес и душевни страдания. Твърди и, че виновният за
причиненото ПТП водач към датата на ПТП е бил страна по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/02/121000040815,
сключена с ответника, като последният не е заплатил на ищеца
застрахователно обезщетение за причинените му вреди, въпреки отправената
извънсъдебна претенция. На основание чл. 432 КЗ предявява иск срещу
ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредата с искане за осъждането му да
заплати в полза на ищеца сумата в размер на 5000 лв., представляваща
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпило на
22.06.2021 г. застрахователно събитие, причинено по вина на водач на марка
„-“, модел „-“, рег. № -, гражданската отговорност на който към датата на
ПТП е била застрахована от ответника по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава, считано от
02.10.2021 г., деня на отказа за изплащане на застрахователно обезщетение.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „----“ АД е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
за водача на л.а. марка „-“, модел „-“, рег. № -. Оспорва механизма на
настъпване на процесното ПТП, като счита, че събитието е случайно за
водача на МПС, тъй като за него не е била налице обективна възможност да
предвиди и предотврати настъпването на вредите. При условията на
2
евентуалност, навежда довод за съпричиняване от страна на пострадалия,
който се е движил с превишена и несъобразена с пътните условия скорост.
Оспорва причинната връзка между настъпилото ПТП и твърдяните
увреждания и емоционален дискомфорт, като в тази връзка оспорва
наведените от ищеца твърдения за претърпян стрес и душевни страдания.
Поддържа, че претендираните суми са завишени по размер и не съответстват
на принципа за справедливост. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. Чрез своя процесуален представител адв.
Н.а - Т--- с писмена молба изразява становище, че поддържа исковата молба.
В молбата в обективирано становище по същество на спора. Претендират се
разноски съгласно представен към молба с вх. № 170265/16.06.2023 г. списък
и се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответното
дружество възнаграждение за процесуално представителство.
Ответникът ЗД „----“ АД, редовно призовано за о.с.з., не се явява,
представлява се от юрк. И.. Моли да отхвърлите иска като неоснователен и
недоказан по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба.
Счита, че възраженията по иска са доказани от събраните по делото
доказателства. Оспорва иска по размер, като счита, че за доказаните леки
травми, които са причинени на ищеца при процесното ПТП, претендираната
сума е завишена по размер. Претендира разноски, за които представя списък
по чл. 80 ГПК. Заявява, че в случай, че съдът частично уважи иска, моли да
бъдат присъдени в полза на ответника разноски съобразно уважената част на
исковете. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата
страна възнаграждение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ за
сумата от 5000 лева, частичен иск от сума в общ размер от 5000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
3
претърпени и продължаващи и понастоящем физически болки и страдания,
вследствие на ПТП от 22.06.2021 г., причинено по вина на водач на л.а. марка
„-“, модел „-“, рег. № -, съставляващо покрит застрахователен риск съгласно
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, страна по който е
ответникът, ведно със законната лихва от датата на отказа - 02.10.2021 г., до
окончателното плащане.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ,
може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования.
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в
тежест на ищеца докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на следните материалноправни предпоставки (юридически факти):
1. ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
на увреждащия автомобил
2. противоправното и виновно поведение на водача на увреждащ
автомобил за посоченото място и дата
3. настъпило застрахователно събитие, вследствие на противоправното и
виновно поведение на водача на увреждащ автомобил
4. ищецът да е претърпял вреди - болки и страдания, причинени от
настъпилите от събитието телесни увреждания.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК горепосочените предпоставки
следва да бъдат установени от ищеца, като вината се предполага - арг. чл. 45,
ал. 2 ЗЗД и на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на плащане на претендираните суми в случай, че твърди
такова, както и твърдяното от него основания за намаляване или изключване
на отговорността му.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието за
л.а. марка „-“, модел „-“, рег. № -, е бил валиден към датата на събитието
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника по полица №
BG/02/121000040815. Доказана е първата предпоставка за увредата.
4
Съдът приема за установено по делото, че на 22.06.2021г. около 16.30
часа, в гр. София, водачът на лек автомобил „- -“ с рег.№ - се движи по ул. „---
--“ с посока от ул. „В-“ към ул. „Д-“ и в района на кръстовището с ул. „----“
срещу бл.486 не спазва пътен знак Б1 от ЗДвП и отнема предимство на
движещия се от ляво по пътя с предимство- ул. „----“ мотоциклет „К-“ с рег.№
-, управляван от М. Р. Н.. Причината за настъпване на процесното ПТП от
техническа гледна точка са субективните действия на водача на л.а. „- -“ с рег.
№ -, неспазване на правилата за движение по пътищата и отнемане на
предимство на МПС, движещо се по път с предимство. 22.06.2021 г., около
16.30 часа, в гр. София, на улица без име, при движение в посока от ул. „В-“
към ул. „---“, в района срещу бл. 486, е реализирано пътнотранспортно
произшествие между л.а. марка „-“, модел „-“, рег. № -, управляван от водач
С. И. М-------, и мотоциклет „К------“, рег. № --, управляван от ищеца, в
резултат на което ищецът пострадал.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа
експертиза, кредитирано от съда в цялост като обективно и компетентно
изготвено.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, се установява от
приетия по делото Констативен протокол за ПТП № К-275, съставен на
22.06.2021 г. от пол. инспектор Ал. А-, дежурен ПТП - Отдел „Пътна
полиция“ – СДВР, в който механизмът на ПТП е описан по посочения начин.
Изложеното в документа се потвърждава изцяло от скицата на
местоположението на двете МПС, изготвена от служителите на МВР. (л. 86,
л. 80 от делото).
Механизмът на процесното ПТП се установи от приетото заключение
по извършената съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ). Съдът напълно
кредитира заключението на САТЕ като обективно, компетентно, всестранно и
пълно. Съгласно експертното становище по приетото заключение след
настъпване на събитието не е извършван оглед на местопроизшествието и не
са фиксирани следи, както и няма обективни данни, въз основа на които да се
определи скоростта на движение на мотоциклетиста, поради което в
процесния случай не е възможно да се даде отговор дали ударът е бил
предотвратим за водача на мотоциклета и при какви условия. Експертът
5
обосновава извод, че водачът на л.а. „- -“ е имал възможност да възприеме
идващия от лявата му страна мотоциклет „Кавазаки“ при приближаване на
кръстовището с ул. „----“ и същия е бил предотвратим за него, ако се е
съобразил с пътен знак Б1- „Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
(л. 98 - 101 от делото).
По отношение на застрахования при ответника водач - С. И. М-------, на
л.а. марка „-“, модел „-“, рег. № -, е издаден Акт за установяване на
административно нарушение № 415190 от 22.06.2021г. С наказателно
постановление № 21-4332-014326/14.07.2021г. от СДВР, Отдел „Пътна
полиция“, влязло в сила на 17.09.2022г., на посочения водач С. И. М------- е
наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и по
чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.1,2. от ЗДвП на посоченото лице е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за това, че на
процесната дата при управление на личния си лек автомобил „- -“ с рег.№ - по
улица без име в кв. „---“ от ул. „В-“ към ул. „----“, където в района на
кръстовището със същата се движи срещу знак „Б1“, като не пропуска и
реализира ПТП с навлизащият от ляво срещу знак „Б3“ мотоциклет „К--“ с
рег.№ -, управляван от М. Р. Н., ЕГН: **********, който е пострадал от ПТП
и е прегледан в „-----“, където е установена контузия на гърди, с което
действие виновно е извършил нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от
ЗДвП – не е съобразил поведението си с пътните знаци и маркировка (л. 78 -
79 от делото).
Въз основа събраните доказателства приема за установено, че към
момента на ПТП мотоциклет „К------“, рег. № ---, е бил управляван от ищеца –
М. Р. Н., а лек автомобил „- -“, рег.№ -, е управляван от свидетеля С. М..
Механизмът на ПТП е описан по посочения начин в изготвения от
служителите на МВР констативен протокол, който представлява официален
документ с материална доказателствена сила относно извършените пред
длъжностното лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК), както и от
заключението на САТЕ.
Съдът приема за установено наличието на кумулативно изискуемите
елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и
противоправно, извършено на 22.06.2021 г., около 16.30ч. от застрахования
при ответника водач - С. М., който при управление на л. а. „- -“, рег.№ -,
6
движейки се по ул. „----- с посока от ул. „В-“ към ул. „Д-“ и в района на
кръстовището с ул. „----“ срещу бл.486 не спазва пътен знак Б1 от ЗДвП и
отнема предимство на движещия се от ляво по пътя с предимство- ул. „----“
мотоциклет „К-“, рег.№ --, управляван от М. Р. Н., заради което не могъл да
спре автомобила, при което между л. а. „- -“, рег.№ -, и мотоциклет „К-“, рег.
№ -- възникнал удар, в резултат на което, като пряка, непосредствена
последица настъпили телесни увреждания за ищеца М. Р. Н..
След настъпване на ПТП ищецът М. Р. Н. е транспортиран от автомобил
на ЦСМП до УМБАЛ „-----“ – София, където е прегледан и са извършени
рентгенови изследвания, което се установява от приетите по делото
медицински документи. (л. 11 - 19 от делото).
Съдът не кредитира изложеното от свидетеля М.- водач на автомобила,
участвал в процесното ПТП, който при разпита пред съда заявява, че спрял
преди пресичането на кръстовището и се огледал, както и по време на
движението си при пресичане на кръстовището гледал вляво за идващи
автомобили, доколкото сочената от свидетеля фактическа обстановка не се
установява от каквито и да е доказателства по делото, като съобрази и
заинтересоваността на свидетеля като участник в пътния инцидент. Освен
това свид. М. твърди, че се движил направо, а съгласно САТЕ същия прави
завой на дясно, като не пропуска движещия се по главното шосе мотоциклет.
Няма как да се движи направо, тъй като кръстовището е Т-образно (л.99 от
делото).
Недоказано е възражението на ответника за наличие на принос от
страна на ищеца за настъпване на пътния инцидент. Въз основа на приетата за
установена фактическа обстановка по настъпване на процесното събитие и с
оглед вмененото по силата на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП задължения
за водача да спре на знак Б1 преди навлизане в кръстовището, при
съобразяване на изводите на вещото лице по неоспореното заключение на
автотехническата експертиза, не е налице основание да се приеме, че за
водача на лекия автомобил е било налице случайно деяние, изключващо
възможността да бъде предвидено и предотвратимо процесното събитие, така
и не се установява ищецът да се е движел с превишена и несъобразена с
пътните условия скорост. Ответникът не може да докаже и съпричиняване, а
именно, че ищецът се е движил с превишена скорост. По делото не се
7
установи същото от САТЕ.
Следователно, при съвкупна преценка на събраните писмени
доказателства и при липса на проведено от ответника насрещно доказване се
налага еднозначен извод, че процесното ПТП е било реализирано
противоправно и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) от застрахования при ответното дружество
водач на МПС, поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване на
причинените вреди.
Следователно по делото се установи наличието на ПТП с участието на
увреждащия автомобил, ищецът като водач на мотоциклет. Доказа се
наличието на настъпило застрахователно събитие, което е в резултат на
противоправно поведение на водача на увреждащия автомобил. Доказани са
втората и третата предпоставка за уважаване на иска.
От представената по делото медицинска документация и заключението
на СМЕ (съдебно-медицинска експертиза) се установи, че ищецът е
претърпял физически увреждания – травма на десния горен крайник,
изразяваща се в контузия на дясното рамо, кръвонасядане по външно
страничната повърхност на дясната мишница, кръвонасядане по задната
повърхност на дясната мишница, групирани кръвонасядания с линейна леко
дъговидна драскотина по външно страничната повърхност на дясната
мишница, множество охлузвания по задната повърхност на лакътя на дясната
ръка и по протежение на дясната предмишница, както и травма на левия горен
крайник, изразяваща се в кръвонасядане по горната повърхност на лявото
рамо, групирани линейни драскотини по задната повърхност на лявата
мишница и множество охлузвания по задно външно страничната повърхност
на лявата предмишница. Вследствие на процесния инцидент ищецът получил
и травма на левия долен крайник, множество повърхностни и по-дълбоки
охлузвания по предно външно страничната повърхност на коляното на левия
крак и към горната трета на лявата подбедрица, охлузвания по предно външно
страничната повърхност на глезена на левия крак, със силно изразен оток на
меките тъкани в областта на глезена на левия крак. Получената от ищеца при
произшествието травма на дясно рамо се характеризира със средни по
интензитет болки, които са по-интензивни в първите 5-7 дни и постепенно
стихващи до края на възстановителния период от около 10-14 дни, а
8
останалите травматични увреждания са причинили на пострадалия леки по
интензитет болки, които са преминавали постепенно в рамките на пълния
възстановителния период от около 10-14 дни. Установената при ищеца
контузия на дясното рамо съставлява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а останалите посочени травматични увреждания са
причинили на пострадалия болка и страдание, изпълващи медико-
биологичния признак на лека телесна повреда. Съобразно неоспорените
изводи на вещото лице, при съобразяване и на изложеното от експерта и в
открито съдебно заседание становище във връзка с експертизата,
извършените изследвания не са показали по-тежка травма и направените от
вещото лице изводи се основават на наличната по делото медицинска
документация. Експертът пояснява, че при този механизъм на
пътнотранспортно произшествие е възможно да има и травма на гръден кош,
както и пострадалият да има оплаквания в продължение на около 2-3 седмици
от установената травма на раменната става. Заключението на СМЕ установи и
наличието на причинна връзка между увредите (физическите) и ПТП, а
именно, че вследствие на ПТП ищецът е получил телесните наранявания. В
открито съдебно заседание вещото лице, че може и болките да бъдат
изпитване и до 3 седмици от инцидента (л. 91 – 98, 102 от делото ).
Нуимещствените вреди – болки и страдания от телесните повреди и
процесното ПТП – уплах и страх за живота се установи от свидетелските
показания на майката на ищеца Г---- Н.а. Съдът напълно кредитира
показанията като обективни, логични и последователни. Житейски
обосновано е най-близкият човек до пострадалият да установи периода на
болките и страданията. От свидетелят се установи, че след ПТП ищецът не
изглеждал добре, имал охлузвания, рани, единият му крак бил подут и
почернял, не можел да движи дясната си ръка и бил в шок. След инцидента
ищецът се оплаквал, че изпитва силни болки в рамото, кракът м бил подут и
почернял, както и изпаднал в депресивно състояние от преживения шок.
Посочва, че ищецът изпитвал затруднение при движение и му помагала в
ежедневните дейности в период от около половин месец, както и че
продължава да има оплаквания от болка в дясното рамо. Заявява, че след
инцидента ищецът не посещавал фитнес, на който се отдал. Съдът не
кредитира показанията и твърденията на ищеца, че вследствие на инцидента,
ищецът спрял да се занимава със спорт. Това е така, тъй като майката на
9
свидетелят потвърждава, че още преди ПТП синът й е спрял да се занимава
професионално със спор – плуване и продължил само с фитнес. Свидетелят
установява, че ищецът не шофирал постоянно мотоциклета, а само от време
на време, както и след инцидента ищецът не се е качвал на мотоциклет и
изпитвал страдания. Доказана е предпоставката за наличието на вреди.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени
вреди:
Претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща
имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите,
предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - по справедливост. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Съгласно
ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди настоящият съдебен състав взе предвид характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
(година след инцидента изпитва болки при движение, които постепенно
намаляват) и страдания и период на същите, като отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоционални преживявания (шок, стрес,
10
тъй като е могъл да си загуби живота, никога вече на се качва на
мотоциклет). Съдът отчита и продължителността на възстановителния
период (10-14 дни, максимум 3 седмици), както и младата възраст на ищеца
(27 години при настъпване на ПТП). Съдът съобрази обстоятелствата, че
травматичните увреждания са множество на брой и са свързани със средни по
интензитет болки в непродължителен период от време, както и
обстоятелството, че не е налице медицинска документация ищецът да е
изпадал в безсъзнание и да са установени телесни увреждания, които да
налагат прием на медикаменти и престой в болнично лечебно заведение.
При определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение
съдът отчита и претърпените от ищеца негативни емоционални преживявания
по време на настъпване на процесния инцидент, приетите за доказани от съда
неудобства за ищеца в ежедневните му дейности, както и необходимостта от
чужда помощ през периода на възстановяване и домашно лечение. Съдът
съобрази и обстоятелството, че ищецът продължава и понастоящем да
изпитва болки в раменната става вследствие на травматичните увреди, което е
причина и за промяна на обичайните му дейности и невъзможността да
посещава фитнес за определен период от време.
Следва да се има предвид, че инцидентът е станал по време на COVID
обстановка – лятото на 2021 година, когато вероятността да се заразиш в
болница е все пак е била налице с голям процент. Минималната работна
заплата за юни 2021 година до юни 2022 е 650 лева, а от 01.04.2022 г. – 710
лева. Следва да се отчита, че съдебното решение е постановено към края на
2023 г., като срокът за обжалване ще бъде през 2024 година. Поради което
най-ранната възможна дата за обезщетение на ищеца е през 2024 г., а делото е
заведено през октомври 2021 г. При този факти следва да се вземе предвид, че
обезщетението за вреда, настъпила през 2021 година, ще се осъществи в
период, в който инфлацията е значително по-висока от датата на деликта и
при постановяване на размер близък за вреди през 2021 година, може да не се
стигне до размера на справедливост.
Съдът, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и
при отчитане на конкретните физически и емоционални увреждания,
претърпени от ищеца, както и на по-високата от обичайната степен на
психически стрес и уплах, които същият е изпитал предвид младата си
11
възраст (младеж по смисъла на §1, т.1 ДР към Закона за младежта ), съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди е в размер на сумата от 5 000 лева, поради което
предявеният иск следва да се уважи изцяло.
Ищецът е претендирал присъждане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от 02.10.2021г. до окончателното плащане.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати - 1) изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства от увреденото
лице за установяване на основанието и размера на претенцията му или 2)
изтичането на тримесечния срок по чл.496 КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на КЗ, което не се установява в настоящия случай.
По делото е приета покана в вх. № 0К-404735 от 02.07.2021г. по описа
на ответника, с която ищецът е отправил искане за заплащане на
претендираното застрахователно обезщетение. (л. 7 от делото)
Изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429
КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции). Доказа се, че на
02.07.2021г. ищецът е предявил извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди по застраховката
12
„Гражданска отговорност“ на застрахования при ответника водач на лек
автомобил, както и че, към настоящия момент от ответника му е изплатено
обезщетение. В този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т.
д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК и Решение № 93 от 27.11.2020 г. на ВКС по т.
д. № 2013/2019 г., I т. о., ТК.
Следователно лихва се дължи от момента на уведомяване на увреденото
лице – предявяване на застрахователна претенция, но след изтичане на срока
по чл.429 КЗ. По делото се установи, че ищецът е отправил застрахователна
претенция на 02.07.2021 г., поради което тримесечният период изтича на
02.10.2021 г. От тази дата следва да се присъди лихвата по чл.429, ал.3 КЗ.
С оглед приетата за основателна претенция до размера на сумата 5000
лева, основателно е искането за присъждане на законна лихва върху главното
вземане, считано от 02.10.2021г. до окончателното плащане.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Съгласно представен списък с разноски (л.110 от делото), ищецът
претендира следните разноски: 202.97 лева държавна такса, 604.46 лева за
депозити и за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ. (л. 32, л.76 и л.108 от делото ).
Ето защо ЗД „----” АД, ЕИК ---------, със седалище и адрес на
управление: гр. С-----------, следва да бъде осъдено да заплати на М. Р. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. С---, сумата от 807.43 лева, представляващи разноски
по гр. д. № 63676/2021 г., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Адв. М. Б. Н.а – Т--- претендира адвокатско възнаграждение по чл.38
ЗА. В договора между страните е уговорено, че възнаграждението се определя
по чл.38 ЗА, тъй като ищецът е материално затруднен. Съгласно чл.38, ал.3
ЗА, възнаграждението се определя от съда съгласно НМРАВ. Материалният
интерес е в размер на 5000 лева, поради което адвокатското възнаграждение
се определя по реда на чл. 7, ал.2, т. 2 НМРАВ - 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1000 лв. Горницата е 4000.00 лева. Следователно
възнаграждението за един адвокат е 400 + 10 % 4000 = 800.00 лева. С оглед
изчисляването на адвокатското възнаграждение, възражението за
13
прекомерност не е основателно.
С оглед изложеното, „ЗД „----” АД, ЕИК ---------, със седалище и адрес
на управление: гр. С-----------, следва да бъде осъдено да заплати на адв. М. Б.
Н.а - Т---, с личен № **********, член на САК, с адрес: гр. С-------, сумата от
800.00 лева, представляващи разноски по гр. д. № 63676/2021 г., а именно:
оказана безплатна правна помощ по чл.38 ЗА, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „----” АД, ЕИК ---------, със седалище и адрес на
управление: гр. С----------- да заплати на М. Р. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. С--- сумата от 5000 лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди под формата на физически болки и
страдания, вследствие на ПТП от 22.06.2021 г., причинено по вина на водач
на л.а. марка „-“, модел „-“, рег. № -, съставляващо покрит застрахователен
риск съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“, страна по
който е ответникът, ведно със законната лихва от датата на отказа -
02.10.2021 г., до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗД „----” АД, ЕИК ---------, със седалище и адрес на
управление: гр. С-----------, да заплати на М. Р. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. С---, сумата от 807.47 лева (осемстотин и седем лева и четиридесет и
седем стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 63676/2021 г., на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „----” АД, ЕИК ---------, със седалище и адрес на
управление: гр. С----------- да заплати на адв. М. Б. Н.а - Т---, с личен №
**********, член на САК, с адрес: гр. С-------, сумата от 800 лева (осемстотин
лева), представляващи разноски по гр. д. № 63676/2021 г., а именно: оказана
безплатна правна помощ по чл.38 ЗА, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
14
книжа и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15