Р
Е Ш Е Н И Е
N
гр. РУСЕ....07.07................. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.............………….……...ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в публично заседание на.......21 май 2009г. ……………………………………….……….. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
при СЕКРЕТАРЯ.......П.Н...……........и в присъствието
на
ПРОКУРОРА..............................................….………......…………......….....като разгледа
докладваното
от...............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА............…………………......гр.д. N 125 по описа за
Ищецът К.С.К.,***,
твърди, че с ответника са братя, деца на Стоян Крумов К.,***, починал на
08.01.1995г. и М.Н. Корфонозова, б.ж. на гр.Русе, починала на 13.02.2008г. По
време на брака си родителите им придобили в съпружеска имуществена общност,
апартамент и гараж в гр.Русе, по ул.”Ген.Скобелев” №22. След смъртта на баща
им, въз основа на саморъчно завещание и отказ от наследство, майка им М.
Корфонозова, станала изключителен собственик на тези имоти. С нотариален акт за
продажба на недвижим имот №177, т.XXXI,
д.7162/18.08.2004г. на Службата по вписванията при РРС, майка им М.Н. Корфонозова, „продала” на ответника
недвижимите имоти, а именно : Апартамент „А” на третия етаж в жилищния блок,
построен въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя парцел I-3,4 в
кв.101 по плана на гр.Русе, по ул.”Ген.Скобелев” №22, който апартамент се
състои от две стаи, хол, дневна, бокс, сервизни помещения и два балкона, със
застроена площ 92,57кв.м, заедно с принадлежащото му избено помещение №4 със
застроена площ 15,50кв.м, с припадащите му се 13,16%ид.ч от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж, за сумата 29700лв. и Гараж, източен, находящ се в гр.Русе, по
ул.”Ген.Скобелев” №22 със застроена площ 17,50кв.м, за сумата 3200лв., като
продавачката си запазила правото да живее сама до края на дните си в
апартамента. Ищецът твърди, че покупко-продажбата е привидна, тъй като по нея
не са били броени пари от купувача на провачката. Налице е относително симулативен
договор – с тази привидна продажба страните прикрили дарението на имотите,
което дарение наследодателката е искала да направи на ответника. С това дарение
наследодателката накърнила запазената част на ищеца от наследството й, която е
в размер на 1/3 от него. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че
договорът за покупко-продажба на гореописаните апартамент и гараж срещу
сумата 32900лв., сключен с нот.акт №177, т.XXXI
д.7162/18.08.2004г. на СлВп при РРС между наследодателката на страните М. *** и
ответника, е недействителен, поради привидност на съгласието на страните и че
действителен е прикрития /дисимулиран/ договор за дарение на тези недвижими
имоти, както и да намали прикритото дарение до размера необходим за
възстановяване на запазената му част от наследството и да възстанови запазената
част от наследството на М. Стоянова Корфонозова в размер на 1/3 част от него,
при законните последици.
Ответникът Н.С.К.,***, не признава исковете.
Твърди, че договора, сключен между него и майката на страните М. Стоянова Корфонозова
за покупко-продажба на недвижимите имоти Апартамент „А” в гр.Русе, по
ул.”Ген.Скобелев” №22 и гараж – източен, със застроена площ от 17,50кв.м на
същия адрес е действителен. Не може да се счита, че е налице действителен
договор за дарение, тъй като волята на майка му е била да се сключи договор за
продажба и продажната цена е платена, като допълнително ответникът е поел
задължението да се грижи за продавачката, като й осигури необходимото
спокойствие , лекарства, храна и средства за нормално преживяване.Моли съдът да
отхвърли исковете. Претендира разноските по делото.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено следното :
По делото не се спори и от удостоверение за
наследници №007881/11.12.2008г., издадено от Община Русе, се установява, че
страните са братя, деца на Стоян Крумов К.,***, починал на 08.02.1995г. и на М.Н.
Корфонозова, б.ж. на гр.Русе, починала на 13.02.2008г. От представения нот.акт за
продажба на недвижими имоти №177, т.XXXI,
д.7162/18.08.2004г. на Службата по вписванията при РРС /нот.акт №121 от
18.08.2004г., т.V, рег.№4534, дело №546/04г. на
нотариус Албена Маркова, рег.№433/ се установява, че М.Н. Корфонозова е продала
на Н.С.К. собствените си недвижими имоти, както следва : Апартамент „А” на
третия етаж в жилищния блок, построен въз основа на отстъпено право на строеж
върху общинска земя парцел I-3,4 в кв.101 по плана на гр.Русе, по
ул.”Ген.Скобелев” №22, който апартамент се състои от две стаи, хол, дневна,
бокс, сервизни помещения и два балкона, със застроена площ 92,57кв.м, заедно с
принадлежащото му избено помещение №4 със застроена площ 15,50кв.м, с
припадащите му се 13,16%ид.ч от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж, за сумата 29700лв.и Гараж, източен, находящ се в гр.Русе, по
ул.”Ген.Скобелев” №22 със застроена площ 17,50кв.м, за сумата 3200лв. В
нотариалния акт е удостоверено, че продавача е получил изцяло и в брой от
купувача продажната цена- същата е малко по –ниска от данъчните оценки на
обектите, видно от удостоверенията по чл.226 от ДПК, което е обяснимо и с
близкото родство на страните по сделката/. В р.III. е уговорено,
че продавачката си запазва правото да живее сама до края на дните си в
апартамента, предмет на сделката. В р.IV. е
удостоверено волеизявление на купувача, че се задължава да се грижи и осигури
необходимото спокойствие, лекарства, храна и средства за нормалното преживяване на продавача. По
делото не е било спорно, че процесните недвижими имоти са били придобити от
наследодателите на страните в СИО, което се установява и от представените пред нотариуса при сключване на
процесната сделка нотариални актове - нот.акт №129, том I,
н.д.№414/72г. за собственост на жилище на М.Н. Корфонозова и Стоян Крумов К. и
нот.акт №180, т.VI, дело №6923/92г. за собственост на
гараж на Стоян К.. Със саморъчно завещание от 29.10.1994г. бащата на страните е
завещал половината от описаните апартамент и гараж по ул.”Ген.Скобелев” №22, на
съпругата си М. Корфонозова. От съдебно
удостоверение изх.№546/20.02.1996г., издадено от РРС, е видно, че Н.К. и К.К.
са се отказали от наследството на баща си Стоян Крумов К., като отказът е
вписан в специалната затова книга под 011/20.02.1996г. По силата на саморъчното
завещание и отказа от наследство М. Корфонозова се е легитимирала като
изключителен собственик на процесните апартамент и гараж при сключването на
договора с нот.акт№177, т.XXXI, д.7162/18.08.2004г. на СлВп при РРС.
По делото като свидетели са разпитани Домника
Очкова и Димитрина Маркова, посочени от ищеца и Маргарита Краева и Станка
Михова, посочени от ответника. Свидетелката Очкова е заявила, че познава добре
семейството на страните от дълги години – „от момента в който родителите на К.
и Н. ***, тъй като свидетелката и бащата на страните Стоян К. са от едно и също
родно място – гр.Рила. Първоначално Корфонозови живеели в дома на свидетелката.
През всичките години поддържали близки приятелски отношения, дори си направили
вили в едно и също село. Твърди, че когато и двете с майката на страните
останали вдовици, двете се сближили още повече. От М. Корфонозова знае, че
Корфонозова и съпругът й са си направили „ нещо като взаимно дарение…всеки
завещал на другия съпруг….а след смъртта на съпруга й двете деца направили
отказ от наследството на баща си….в нейна полза”. Свидетелката изнася данни, че майката на страните била от
имотно семейство, добре обезпечена материално и от своя леля, която гледала. Установява, че с М.
Корфонозова са обсъждали и това, как да разпределят наследствените имоти между
децата си, дали да правят завещание или др. Свидетелката се консултирала с
нотариус и след един-два дни се обадила на М. по телефона, за да й разкаже за
тази консултация. Тогава Корфонозова й казала, че е решила въпроса с
покупко-продажба, „за да не може трети човек да има претенции”. На въпроса кой
е третия човек, след като има две деца, Корфонозова отговорила, че са си направили
договор с Н.. Свидетелката твърди, че попитала за колко е оценен апартамента и
за колко пари са се разбрали, а Корфонозова й отговорила „колкото ти си видяла
пари, толкова и аз…”. Свидетелката си спомня, че този разговор водили около
2003-2004г., като свързва периода с годината, през която починал нейния
съпруг-2000г., а разговора за уреждане на имотите водили 3-4 години след това
/сделката е сключена на 18.08.2004г./. На тази свидетелка е известно, че
Корфонозови първо купили по едно голямо жилище в центъра на града, за всяко от
децата си и още тогава се получили конфликти между братята. След въпросната
покупко-продажба нищо в поведението на Корфонозова и в стандарта й на живот не
се е променило. Нито тръгнала по лечение и да си купува разни неща, нито е
споделяла, че има спестени пари. По принцип била с добра пенсия и заявявала, че
е добре. На св.Очкова е известно, че М. Корфонозова претърпяла операция от
жлъчка, впоследствие починала.Пред свидетелката Димитрина Маркова майката на
страните казвала, че има намерение да разпредели наследственото имущество по равно
между децата. След време споделила, че е прехвърлила апартамента на големия си
син /Н./, като подписали документ, в който пишело и за пари. Свидетелката Маргарита Краева познава
семейство Корфонозови от 1963г. и твърди, че първо ищецът се е изнесъл от
жилището. До известно време ответникът живял при майка си. После често я
посещавал. През последните години преди да почине здравословното състояние на М.
Корфонозова не било добро и ответникът бил този, който е полагал грижи за нея –
извеждал я на разходка всеки ден, наел жена да я гледа, със съпругата си
правили ремонт по апартамента /според декларацията по чл.25, ал.6 от ЗННД,
приложена в нотариалната преписка и удостоверението за семейно положение, издадено на 28.01.2009г. от Община Русе, същият е разведен от 1992г./. И тази
свидетелка изнася данни, че майката на страните е била добре материално-в
с.Килифарево имала някакви имоти. Освен това родителите на страните осигурили и
двете си деца със жилища. Свидетелката Станка Михова е полагала непосредствени
грижи за М. Корфонозова след като претърпяла операция през м.август 2007г. до
смъртта й, по молба на ответника. Последният предварително осигурявал всичко
необходимо – лекарства, храна. Свидетелката оставала и през нощта, когато
ответникът отсъствувал. Последният подготвил и 80 годишния юбилей на майка си.
Пред свидетелката Корфонозова казвала, че К. само искал и му е давала, а на Н.
приписала апартамента, в който живеела.
Предвид изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за
безспорно установено : Съдът е сезиран с искове по чл.124, ал.1 ГПК за
прогласяване на нищожност на договор като привиден на основание чл. 26, ал. 2 пр. последно от ЗЗД във връзка с
чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и за възстановяване на запазена част от наследство, по
чл.30 от ЗН. В исковата си молба ищецът сочи, че атакуваният договор засяга
правата му на запазена част от наследството на М.Н. Корфонозова, а
действителната сделка между страните по същата била дарение. Съдът намира, че
тъй като самият ищец не е бил страна по сделката, която се атакува, волята на
страните по нея може да се докаже само като се установят обективираните от тях действия по сключването и изпълнението на
договора. Тежестта обаче да докаже твърдяната симулация е изцяло на ищеца, тъй
като при евентуално уважаване на иска, той би извлякъл благоприятни последици за себе си. В случая
съдът е допуснал събиране на гласни доказателства, тъй като ограниченията за
разкриване на симулативност на покупко-продажба на недвижим имот, продаден от
наследодателя на един от наследниците, не се отнасят до другия наследник със
запазена част, тъй като сделката е насочена срещу него. От съвкупната
преценка на събраните доказателства се установява, че продавачката и купувача
по договора не са желали прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот
да бъде извършено възмездно, срещу парична престация. В тази насока съдът
съобразява показанията на св.Очкова,
която установява конкретни обстоятелства в тази насока, и изложеното от нея се
подкрепя от изнесените от св.Маркова и св.Михова данни – „прехвърлила
апартамента, като подписала документ, в който пишело и за пари”……”приписала
апартамента на Н.…”. Съдът кредитира показанията на св.Очкова, тъй като същата
познава семейството от продължителен период от време, била е изключително
близка с майката на страните, има непосредствени впечатления от намерението й
за разпределяне на наследственото имущество и от нея лично е научила за сделката.
Показанията й са безпротиворечиви, логически обосновани, няма данни за
евентуална заинтересованост на свидетелката от изхода на спора и както беше
посочено по-горе, показанията й се подкрепят от
изнесените от свидетелките Маркова и Михова факти за споделеното пред
тях от Корфонозова във връзка с процесния имот. По делото е установено и
обстоятелството, че е осъществена не друга сделка, а дарение на процесните имоти – В конкретиня
случай е
установено по категоричен начин наличието на дарствено намерение,
прикрито от външно изразената воля за сключване на договор за продажба,
независимо, че за разкриването на прикритата сделка може да се направи
извод само посредством посочените частни разговори между
прехвърлителкато и трети лица. Това е така защото при разпита
свидетелите са изяснили конкретно смисъла, който влагат в едно или друго правно
понятие – напр.св.Очкова- „….направили си взаимно дарение, т.е. всеки завещава на
другия;…..направила покупко-продажба, да не може трети човек да има претенции…попитах
я кой трети….”; св.Маркова – „…подписала документ, в който пишело и за
пари….беше много наясно какво е подписала…”; св.Краева – „използуваха парите от
продажбата на вилата, за направят втори апартаменти за
децата…/трансформация/..”, св.Михова-„…на Н. приписала апартамента, на К. е
давала…”, т.е. трябва да се даде и на другия син. Предвид изложеното съдът
приема, че прикритата сделка е дарение. Този извод не се опровергава и от
удостовереното в нотариалния акт, че купувачът се задължава да осигури средства
за нормалното преживяване на продавача, тъй като липсва волеизявление на
продавачката, че имотите се прехвърлят и заради бъдещи грижи, които купувачът
ще полага и средства, които ще осигурява. Това едностранно поемане на
задължение от купувача към прехвърлителката е конкретен израз на благодарност и
готовност да я подкрепя материално и морално при нужда, каквото е обичайното поведение
на дарения към дарителя. Независимо, че свидетелските показания се отнасят само
за жилището, предвид обстоятелството, че тези два имота, предмет на договора,
остават в наследство, а майката на страните е обмисляла и проучвала как да
разпредели именно наследствените имоти, съдът приема, че безвъзмездното
прехвърляне касае и гаража.
По делото не се твърди, и не са представени доказателства, че наследственото имущество на наследодателката
на страните е включвало и други имоти. Изнесените от свидетелите данни навеждат
на извод, че е родителите на страните са притежавали и имоти в други населени места, но приживе са
ги продали - според свидетелите, с
получените пари са помогнали на синовете
си да си купят апартаменти. Ето защо следва да се приеме, че в наследствената
маса са включени само процесните имоти и с дарението им е накърнена запазената
част от наследството на ищеца, която е 1/3 съгласно правилото на чл.29 от ЗН.
По изложените съображения съдът приема, че
сключеният договор за покупко-продажба на недвижимите имоти е нищожен, поради привидност
на съгласието на страните и че с него е прикрит договор за дарение на
процесните имоти. Искът за прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба, на основание чл.26, ал.2,
предл.посл. от ЗЗД следва да бъде уважен, като се признае за установено, че
действително сключената сделка е дарение. С дарението наследодателката е
накърнила запазената част от наследството на ищеца и искът по чл.30 ЗН следва
да бъде уважен.
Предвид изхода на делото, съгласно чл.78 от ГПК ответникът
дължи на ищеца разноските по делото.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договора за
покупко-продажба, сключен с нот.акт №177, т.XXXI,
д.7162/18.08.2004г. на Службата по вписванията при РРС /нот.акт №121 от
18.08.2004г., т.V, рег.№4534, дело №546/04г. на
нотариус Албена Маркова, рег.№433/, по силата на който М.Н. Корфонозова, е продала на Н.С.К.
собствените си недвижими имоти, както следва : Апартамент „А” на третия етаж в
жилищния блок, построен въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска
земя парцел I-3,4 в кв.101 по плана на гр.Русе, по ул.”Ген.Скобелев”
№22, който апартамент се състои от две стаи, хол, дневна, бокс, сервизни
помещения и два балкона, със застроена площ 92,57кв.м, заедно с принадлежащото
му избено помещение №4 със застроена площ 15,50кв.м, с припадащите му се
13,16%ид.ч от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, за
сумата 29700лв.и Гараж, източен, находящ се в гр.Русе, по ул.”Ген.Скобелев” №22
със застроена площ 17,50кв.м, за сумата 3200лв., на основание чл.26, ал.2,
предл.посл. от ЗЗД-поради привидност на съгласието на страните и ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Н.С.К.,***, че действителен е прикрития договор за
дарение.
НАМАЛЯВА дарението от М.Н. Корфонозова, б.ж. на
гр.Русе направено в полза на Н.С.К.,***, на недвижимите имоти – апартамент и
гараж в гр.Русе, по ул.Ген.Скобелев” №22, подробно описани в нот.акт № №177, т.XXXI,
д.7162/18.08.2004г. на Службата по вписванията при РРС /нот.акт №121 от
18.08.2004г., т.V, рег.№4534, дело №546/04г. на
нотариус Албена Маркова, рег.№433, до размера на запазената част на К.С.К.,***
от наследството на М.Н. Корфонозова, поч. на 13.02.2008г., б.ж. на гр.Русе.
ОСЪЖДА Н.С.К.,*** да заплати на К.С.К., от с.гр. 1158,95лв. разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Великотърновския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :