Протокол по дело №119/2022 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 128
Дата: 28 ноември 2022 г. (в сила от 28 ноември 2022 г.)
Съдия: Дафинка Тодорова Чакърова
Дело: 20225400200119
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 128
гр. См., 24.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
и прокурора Н. С. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Дафинка Т. Чакърова Наказателно
дело от общ характер № 20225400200119 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура - См. се явява окръжния прокурор Н. С..
Подсъдимият С. А. З., редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв. В. П..
Защитникът му а. Д., редовно призована, не се явява.
Пострадалите М. Д. Б. и С. Ж. Б., редовно призовани, се явяват
лично.
Пострадалите М. С. Б. и Ж. С. Б., редовно призовани, не се явяват.
За пострадалите М. Д. Б., С. Ж. Б., М. С. Б. и Ж. С. Б. се явява адв. К.
Т., редовно упълномощена от а. Ж..
а. Ж., редовно призован, не се явява.
Пострадалият Е. С. Б., редовно призован, се явява лично.
СЪДЪТ докладва, че призовката на пострадалият С. С. Б. е върната в
цялост с отбелязване, че същият е починал. При извършена служебна справка,
чрез Електронната система в Национална база данни се установи, че С. С. Б.
е починал на 12.09.2022 година.
Постр. Е. Б. - Нека адвоката да ме представлява.
Адв. Т. - След проведения разговор с пострадалият Е. Б. се разбрахме,
че той желае да участва, но не желае да има адвокат.
1
СЪДЪТ разясни на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ОТВОДИ НЕ ПОСТЪПИХА.
Прокурор С. - Считам, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото. Предлагам да дадете ход на Разпоредително заседание.
Адв. Т. - Предлагам да дадете ход на Разпоредителното заседание.
Постр. М. Б. - Да се даде ход на делото.
Постр. С. Б. - Да се даде ход на делото.
Постр. Е. Б. - Да се даде ход на делото.
Адв. П. - Госпожо Председател, считам че няма пречки да бъде даден
ход на Разпоредителното заседание.
Подсъдимият С. З. - Да се даде ход на делото. Желая делото да бъде
разгледано в отсъствието на упълномощения от мен защитник а. Д..
Съдът докладва постъпила Молба от пострадалите лица М. Б., С. Б., М.
Б. и Ж. Б. за конституирането им в качеството на частни обвинители в
настоящото производство, както и молба за конституирането им в качеството
на граждански ищци, с молба да бъде приет за съвместно разглеждане
граждански иск срещу подсъдимият С. З. с правно основание чл. 45 от ЗЗД,
във връзка с чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на престъплението, за което е привлечен
подсъдимият С. З., като в петитума на исковата молба молят съдът да осъди
подсъдимият С. З. да заплати на гражданския ищец М. Б. сумата от 20 000
лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
причиняването на смърт на нейния съпруг Ж. С. Баски, ведно с дължимата
законна лихва върху тази сума, считано от 18.10.2018 г. до окончателното им
изплащане; подсъдимият С. А. З. да бъде осъден да заплати на гражданския
ищец С. Ж. Б. сумата от 10 000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие причиняването на смъртта на неговия баща
Ж. С. Б., ведно с дължи законна лихва върху тази сума, считано от 18.10.2018
г. до окончателното плащане; подсъдимият С. А. З. да бъде осъден за заплати
на гражданския ищец М. С. Б. сумата от 10 000 лева - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, реализирани вследствие причиняването на
смъртта на нейния дядо - Ж. С. Бавски, ведно с дължимата законна лихва
върху тази сума, считано от 18.10.2018 г. до окончателното им плащане и
2
подсъдимият С. А. З. да бъде осъден да заплати на гражданския ищец Ж. С.а
Б. сумата от 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие
причиняването смъртта на нейния дядо Ж. С. Б., ведно с дължимата законна
лихва върху тази сума, считано от 18.10.2018 година до окончателното им
плащане.
Постр. Е. Б. - Желая да бъда конституиран само в качеството на частен
обвинител.
Прокурор С. - Във връзка с докладваните току-що молби за
конституирането на пострадалите лица като частни обвинители в настоящото
производство, считам че всички които са предявили искане за
конституирането им като частни обвинители имат процесуална легитимация
за това и предлагам да бъдат конституирани като частни обвинители.
По отношение на лицата, които желаят да бъдат конституирани като
граждански ищци в настоящото производство, считам че молбата изхожда от
лица, които по смисъла на чл. 64 от НПК имат качеството на пострадали,
причинени са неимуществени вреди от престъплението, предявен е
своевременно граждански иск, така че считам че няма процесуални пречки да
бъдат конституирани като считам, че е процесуално допустим гражданския
иск. Предлагам да бъдат конституирани като граждански ищци пострадалите,
които са посочени в молбата.
Адв. П. - Уважаема госпожо Председател, с оглед докладваните от вас
две молби от четиримата наследници на пострадалото лице за
конституирането им като частни обвинители и граждански ищци, изразявам
следното становище:
По отношение на първата молба – за конституирането им като частни
обвинители. Аз считам, че същата е допустима, като не се противопоставяме
на упражненото от наследниците на това право, с искането да бъдат
конституирани като такива.
По отношение, обаче, на молбата за конституирането им като
граждански ищци, ние се противопоставяме на същата. Така депозираната
молба, чисто формално са спазени изискванията на чл. 85 от ГПК, но считам
че разглеждането на същата, предвид естеството на претенцията, ще затрудни
и забави развитието на наказателното производство. В разпоредбата на чл. 82,
ал. 2 от НПК, законодателят е отчел акцесорният характер на гражданския
3
иск, като е приел за недопустимо същият да бъде приет в случаите, в които
той би затруднил развитието на наказателното производство. Така
разчетената разпоредба е разширена в съдебната практика по приложението й,
като всякога когато претенциите касаят факти и обстоятелства, които не са
били предмет на разглеждането на наказателното производство до този
процесуален етап, се приема че биха затруднили развитието му в бъдеще. А
когато се касае за причинени имуществени вреди, които са съставомерни
елементи, то това основани не би съществувало, но в случая се касае
единствено и само за претърпени от деянието неимуществени вреди. Касае се
по същество за четири отделни искови претенции от четиримата пострадали,
доказването на които безспорно ще забави наказателния процес. Още повече,
че в случая с Исковата молба са представени доказателства, които касаят
единствено активната легитимация на страните в процеса, но не и такива,
които касаят основателността и размера на претендираното обезщетение.
Безспорно такива доказателства, в случай че бъдат приета за съвместно
разглеждане и четирите предявени граждански искова, ще следва да бъдат
доказвани в бъдещото протичане на наказателното производство, което
безспорно ще забави и затрудни развитието на наказателния процес.
Друг аргумент, във връзка с изложеното от мен становище, е и факта, че
следа да бъде отчетено правото на подсъдимия да поиска и заяви желание за
развитие на наказателното производство по реда на Глава 27 от НПК, се
преклудира до откриването на съдебното следствие, което означава че с
разпоредителното заседание не се изчерпва тази негова възможност. А самото
съкратено съдебно следствие е предвидено от законодателя именно с цел
бързина на наказателния процес, и в случай, че подзащитният ми заяви това
свое желана, то ангажиране на доказателства, касаещи основателността на
предявените граждански претенции обективно ще затруднят процеса.
Ето защо, аз ще Ви моля да не допускате разглеждането на предявения
граждански иск и четиримата молители да не бъдат конституирани като
граждански ищци в наказателния процес.
Адв. Т. - Уважаема госпожо Председател, поддържам изцяло
предявените молба както за конституиране на поверениците ми като частни
обвинители, така и в качеството на граждански ищци, съгласно представената
искова молба. Считам, че не са състоятелни възраженията на защитата, тъй
4
като предметът на доказване в гражданския иск, част от него е именно
престъпното деяние, което ще е предмет на наказателното производство.
По отношение на вредите, които се твърди, че търпят пострадалите и
претендираният от тях размер, ние сме представили доказателства с исковата
молба и сме направили доказателствени искания, които са искания за разпит
на двама свидетели, които по никакъв начин не биха забавили наказателното
производство. Установяването на търпените неимуществени вреди, в случая
не е от такова естество, че да забави производството по настоящото дело,
дотолкова че да не бъде приет за разглеждане гражданския иск. Отделно от
това, считам че за да може да се упражни правото на подсъдимия за
разглеждане на производството по реда на Глава 27 трябва да бъде
пренебрегнати правата на пострадалите да предявят своя граждански иск по
настоящото дело. Моля все пак да приемете за разглеждане гражданския иск
в настоящото производство.
Прокурор С. - Слушах внимателно възраженията на защитника на
подсъдимият С. З., както и становището, което изрази процесуалния
представител на пострадалите, като считам, че има резон във възражението,
което беше повдигнато пред Вас от страна на защитата, дотолкова доколкото
в действителност се касае за усложнени обстоятелства във връзка с
гражданската претенция. Няма да се спирам подробно на изложеното от адв.
П. в тази насока, което току-що изслушахме, но в крайна сметка НПК
действително не допуска разглеждане на граждански иск ако приемането на
гражданския иск за съвместно разглеждане в наказателния процес, би довело
до забавяне на процеса и отлагане на делото. Аз бих повдигнал въпросът дали
няма да влезне в противоречие с чл.84, ал.2 от НПК, доколкото граждански
иск не може да се предяви в съдебното следствие, когато е предявен по реда
на ГПК. Тук също е спорен въпроса. Доколко представените към исковата
молба съдебни решения за присъдено обезщетение попада в хипотезата, която
Ви цитирах току-що – чл. 84, ал. 2 от НПК. Там имаме претенция, която е
насочена към подателят ЕТ „М. М.“, но обезщетението е дадено на същите
страни за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на това деяние.
Там го разглеждаме като деликт, но то покрива същите фактически
обстоятелства и същите елементи от субективна страна на престъплението, за
което е повдигнато обвинение в настоящото производство. Това, че сега
претенцията се насочва срещу подсъдимия З., само по себе си не променя
5
характера на търпените вреди. Те са претендирани от същите страни пред
граждански съд, за същите неимуществени вреди от едно и също деяние, т.е.
формулирано като престъпление, само разглеждано като деликт. Така, че това
е от една страна. От друга страна, възражението за това, че все пак
направените искания за събиране на допълнителни доказателства - гласни
доказателствени средства, разпит на двама свидетели, които да доказват
търпените от пострадалите неимуществени вреди във връзка със смъртта на
техния наследодател, само по себе си може да се приеме като пречка за
приемането му в наказателния процес, изхождайки от разпоредбата на НПК,
която не допуска приемането на съвместно разглеждане в наказателния
процес на граждански иск, когато това би довело до отлагане на делото.
Наличието на тези обстоятелства по-скоро ми дава основание да приема, че
възражението на защитника на подсъдимия е основателно. Дотолкова
доколкото Вие ще се произнесете с определение след като изслушате всички
въпроси в разпоредителното заседание и няма да го направите към настоящия
момент, Вие ще имате възможност да възприемете и евентуални и искания за
провеждане на съдебното следствие по реда на особените правила – Глава 27,
Глава 28 или Глава 29, така че ако са налице предпоставки за разглеждане на
делото и по този ред, тогава със сигурност ще бъде основателно възражението
категорично и становището ще бъде още по-категорично - да не се приема за
съвместно разглеждане, ако са налице предпоставки за разглеждане на
съдебното следствие по реда на особените правила.
Адв. Т. - Моля да имате предвид, че предявения граждански иск е
различен от този, който е бил разглеждан в гражданското производство. Още
повече, като се има предвид, че предявените преди искове са били частични,
т.е. в момента се предявява част от претендираната в преходното
производство сума, както и самият прокурор уточни, става въпрос за
граждански иск, който е бил предявен по реда на ГПК.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
Разпоредителното заседание, тъй като неявяването на редовно призованите
пострадали лица не е пречка за даване ход на делото, същите имат
упълномощен повереник.
По отношение на направените искания за конституиране на страни в
производството, съдът ще се произнесе след изслушване на страните по
6
въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на Разпоредителното заседание.
Сне се самоличността на подсъдимият както следва:
С. А. З. - роден на **.**.**** г. в гр. См., с поС.ен адрес гр. См., ул. “Д.
Сл.” № 16, българин, български гражданин, вдовец, неосъждан, образование –
средно, работи в ЕТ „М. М.“ гр. См., с ЕГН **********.
Съдът постави на обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Прокурор С. - По въпросите по чл. 248 от НПК изразявам следното
становище:
По т. 1 - делото е подсъдно на Окръжен съд – См., като изхождам че е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 4, предл. 1,
във вр. с ал. 1, предл. 2 от НК и съгласно правилата за определяне на родовата
и местна подсъдност, деянието за което е повдигнато обвинение е подсъдно
като такова на първа инстанция пред Окръжен съд, а по местоизвършването
на престъплението това е Окръжен съд – См., затова счита че делото е
подсъдно на Окръжен съд – См.. По т. 2 считам че не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. По тези въпроси
прокурорът е извършил служебна проверка и при произнасянето си по реда
на чл. 242 от НПК не са променени обстоятелствата към настоящия момент,
след внасяне на Обвинителния акт, така че считам че не са налице и
предпоставки за прекратяване или пък спиране на наказателното
производство. По т. 3 – считам, че на ДП не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване процесуалните правила било на обвиняемия или на някой от
пострадалите в лицето на наследниците на пострадалия Б.. По т. 4 – дали са
налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила.
Към този момент аз считам, че не са налице такива предпоставки, доколко по
реда на Глава 27 все пак инициативата е предоставена на подсъдимия и
неговия защитник. Ако бъде направено подобно изявление, аз бих променил
становището си. На този етап, аз считам, че след като не са постъпили такива
искания, не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
7
особените правила. По т. 5 – считам, че не са налице предпоставки за
разглеждане на делото при закрити врати. Делото само по себе си не
предполага включването на резервен съдия или съдебен заседател, като
изхождам от неговата фактическа и правна сложност, считам че не се налага
привличането на резервен съдия или съдебен заседател. По отношение на
защитник, излишно е да се обсъжда и това, тъй като и на Досъдебното
производство в качеството на обвиняемия подсъдимият е бил упълномощил
защитник. В днешно съдебно заседание видяхме, че е упълномощил и втори
защитник, така че не се налага Съдът да назначава такъв. По отношение на
вещи лице, преводач на чужд език и т.н., считам че това не е относимо към
настоящото, нито пък е налице извършване на съдебни действия по
делегация. По т. 6 - няма мярка за процесуална принуда, действаща към
момента, тъй като взетата първоначална мярка за неотклонение „Подписка“ е
отменена от прокурора, тъй като поведението на подсъдимия, в качеството му
на обвиняем още на досъдебната фаза е показало, че той по никакъв начин не
се е отклонил или опит да се отклони от наказателния процес, така че е
излишно да коментираме необходимостта от мярка. Държавното обвинение
счита, че няма нужда от такава. Нямам искане за събиране на нови
доказателства към този момент.
Адв. Т. - Уважаема госпожо председател, считам че делото е подсъдно
на Окръжен съд – См. и не са налице основания за прекратяване или спиране
на производството по настоящото дело. По отношение на т. 3 – считам, че не
е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е довело до нарушаване на процесуалните права на някои от
страните в производството. Считам, че не са налице предпоставки за
разглеждане на делото по реда на особените правила. Няма основание за
разглеждане на делото при закрити врата, няма основания за привличане на
резервен съдия, съдебен заседател, за назначаването на защитник, вещо лице,
не са относими въпросите относно привличането на тълковник, преводач,
както и за извършване на съдебно-следствени действия по делегация. Също
считам, че няма основание за вземане на мярка за неотклонение.
По отношение на т. 7 - имам искане за разпит на един свидетел, във
връзка с установените по делото характеристични данни на подсъдимият,
което е довело до квалификацията на обвинението, по което е подведен
подсъдимия, а именно свидетел, който е видял самия инцидент. Мога да кажа
8
сега трите имена и адреса. Свидетел, който е видял поведението на
подсъдимия след настъпването на инцидента и може да даде сведения как и в
какъв момент е указал помощ, какво е било поведението на подсъдимия
непосредствено след инцидента, тъй като според доверителите ми
подсъдимият не е указал помощ и това може да се установи с разпит на
сочения свидетел.
Във връзка със събиране на доказателства, поддържаме направените с
Исковата молба доказателствени искания и моля с оглед т. 8 да се насрочи
делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Постр. Е. Б. - Не мога да взема отношение по въпросите, които се
обсъждат в Разпоредителното заседание. Предоставям на съда.
Адв. П. - Уважаема госпожо председател, от името на подзащитния ми
изразявам следното становище по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК, а
именно:
Считам делото както за родово, така и за местно подсъдно на Окръжен
съд – См.. По т. 2 считам, че към момента не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. По т. 3, считаме че
в хода на Досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на страните в процеса. По отношение на т. 4 от НПК,
касаещо наличието на основание за разглеждане на делото по особените
правила, в конкретния случай предвид настъпилия резултат от
престъпленията, е в забранителната хипотеза на 381, ал. 2 от НПК, поради
което сключеното споразумение е недопустимо в настоящото производство.
По отношение на искане за провеждане на делото по реда на съкратено
съдебно следствие, към този момент подзащитният ми не е оформил такова
решение. Тъй като аз съм встъпила в процеса на един по-късен етап, се
опитах подробно да му разясня каква е възможността му и какъв е реда на
протичане на производството по реда на Глава 27 от НПК, като към този
момент в него няма оформено решение за преМ.ване на делото по този ред, но
пък възможността му да поиска предварително изслушване, съобразно
практиката и процесуалния закон се претендира едва с откриване на
съдебното следствие, но така или иначе към този момент не са налице такива
основания. По т. 5 разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
9
резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и извършване на съдебно-следствени действия по
делегация, считам че няма такива предпоставки за предприемане на действия
в производството. По отношение на т. 6 към настоящия момент, взетата в ДП
мярка за неотклонение е отменена, но с оглед процесуалното поведение на
защитника ми, считам че не са налице такива предпоставки за вземане на
мерки за процесуална принуда. Искане за събиране на нови доказателства
нямаме на този етап.
Прокурор С. - Във връзка с направеното искане от процесуалния
представител на пострадалите - техния повереник, в днешно съдебно
заседание за призоваване и разпит на свидетел-очевидец доколкото аз
разбрах, за деянието в конкретния случай във връзка с обстоятелствата,
които са довели до приложението на ал. 4, на чл. 123, аз считам че искането е
основателно. Нещо повече! Съдът както и органите на ДП, съгласно основния
принцип заложен в чл. 13 от НПК, са длъжни да изяснят обективната истина
със средства на наказателния процес. Съдебната практика приема, че във
всички случаи когато е налице свидетел-очевидец, той следва да бъде
разпитан за това, което е възприел. Аз отчитам, че това е съществен пропуск
на органите на ДП и в случая на органите на МВР, защото разкриването на
престъплението е тяхна функция, но аз наблюдавах случая, така че приемам,
че вината е и моя, че не съм настоявал, ако действително има още едни
свидетел-очевидец на деянието. Но при наличието на такъв и при възможност
да бъде разпитан, аз настоявам също да бъде призован този свидетел и с оглед
изпълнението на функциите на Съда да бъде изяснена обективната истина със
средствата на НПК. Така че по това искане, аз се присъединявам и предлагам
съда да го уважи и съответно да бъде призован и разпитан този свидетел, след
като се твърди, че той е възприел дори самото настъпване на телесните
увреждания, съответно впоследствие смъртта на постр. Б., което е от
съществено значение за разкриване на обективната истина.
Адв. П. - Госпожо председател, нека преди да дадете думата на
подзащитният ми дали е съгласен с изразеното от мен становище, да ми
дадете възможност 5 минути да разговаряме.
Прокурор С.: Не възразявам.
Адв. Т.: Не възразявам.
10
Съдът обяви пет минути почивка.
Заседанието продължи в присъствието на всички страни.
Адв. П. - Госпожо Съдия, след разговор с подзащитният ми, установих
че при обсъждане с другия защитник на възможността за преМ.та по
редуцираните процедури по реда на НПК, ние не сме разяснили коректно на
подзащитният ми всъщност каква е същността на тази процедура. След
дадената ми възможност за такъв разговор, той категорично заяви, че желае
производството да премине по реда на съкратеното следствие по т. 2 на чл.
371 от НПК. Той лично ще го заяви, моя е грешката, нека той също да вземе
становище, поради което в отговорите на въпросите по т. 4 моля да бъде
коригирано, че подзащитният ми – подсъдим по делото, изразява съгласие
производството да премине по реда на съкратеното съдебно следствие, като
моля да бъде дадена възможност на подзащитния ми лично да изрази това.
Подс. З. - Аз съм го казал на другия адвокат, просто стана едно
разМ.ване с адв. П., защото аз с адв. Д. съм контактувал и просто не знам как
е станало. Поддържам казаното от адв. П. по въпросите по чл. 248 от НПК.
Желаем делото да се разгледа по съкратеното производство.
Прокурор С. - Отново ще взема отношение по въпросите по чл. 248 от
НПК, доколкото беше заявено пред нас от подсъдимия и неговият защитник,
че желае производството да протече по реда на Глава 27 от НПК. Считам, че
при тези обстоятелства изцяло, както изразих и по-рано в преценката на
подсъдимия е да направи такова изявление, а то от своя страна ангажира съда
със задължение делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.
С оглед на тяхното изявление, аз считам че становището ми изразено по-рано
по реда на чл.248, ал.1, т. 4 от НПК следва да претърпи промяна, и в случая
давам становище, че са налице основания и условия за провеждане на
съдебното следствие по реда на особените правила, по-конкретно по чл. 371,
т. 2 от НПК доколкото беше изразено лично такова становище от подсъдимия
и неговия защитник.
Адв. Т. - Госпожо председател, моето становище е същото, тъй като с
изразеното по-рано считам, че с оглед на това, че не е допуснат свидетел-
очевидец предоставям на съда.
Съдът намира, че делото съгласно правилата за родова и местна
подсъдност, съгласно повдигнатото обвинение спрямо подсъдимият е
подсъдно на Окръжен съд - См.. Не са налице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство. В хода на ДП не е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемият и на пострадалите лице
и техните наследници. Не са налице основания за разглеждане на делото при
закри врати и привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач и извършване на съдено-
следствени действия по делегация. Спрямо подсъдимият към настоящия
момент не е взета мярка за неотклонение и не е налице основание за вземане
на такава.
11
По т. 4 в днешно съдебно заседание бе направено искане за разглеждане
на делото по реда на Глава 27 и по-конкретно чл. 371, т. 2 от НПК. При
направено такова изявление от страна на подсъдимият и неговия защитника,
съдът не разполага с процесуална възможност да коментира дали искането е
основателно или не, както и да преценява дали делото да се разгледа по
исканата процедура или не, а също така законодателят не е дал възможност за
обвързващо мнение на останалите участници в производството относно това
дали съдът да постанови разглеждане на делото по особените правила, поради
което ще следва делото да бъде разгледано по реда на Глава 27 от НПК, като
съгласно разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, предварителното изслушване
по реда на Глава 27 ще следва да бъде извършено незабавно след
Разпоредителното заседание.
По направеното искане за конституиране на страни в производството,
съдът намира че искането за конституиране на частни обвинители е
допустимо и основателно, поради което ще следва да бъдат конституирани в
качеството на частни обвинители пострадалите М. Д. Б., С. Ж. Б., М. С. Б., Ж.
С. Б. и Е. С. Б..
По отношение на направеното искане за конституиране на пострадалите
в качеството на граждански ищци и приемането за съвместно разглеждане в
настоящото производство на граждански иск, предявен от пострадалите М. Б.,
С. Б., М. Б. и Ж. Б. срещу подсъдимият С. А. З., съдът намира, че молбата ще
следва да бъде оставена без уважение, тъй като в самата искова молба е
направено искане за събиране на допълнителни доказателства, което ще е
основание за отлагане на делото, т.е. налице са основания за отлагане на
делото и затрудняване на наказателното производство, а съгласно чл.88, ал.2
от НПК разглеждането на граждански иск не може да стане причина за
отлагане на наказателното производство. Освен това, бе направено искане и
съдът постанови производството да бъде разгледано по реда на Глава 27 от
НПК, и съгласно разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК към предварително
изслушване се пристъпва незабавно, а с исковата молба е направено искане за
призоваване на свидетели, което също е пречка за приемане на исковата
молба за разглеждане в настоящото производство.
С оглед гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Делото е подсъдно на Окръжен съд - См..
Не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство.
На досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници.
Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебни заседатели, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник, или извършване на съдебни-
12
следствени действия по делегация, вземане на мярка за процесуална принуда.
Не взема спрямо подсъдимия С. А. З. мярка за неотклонение.
Постановява делото да бъде разгледано по.реда на Глава 27 и по-
конкретно по чл. 371, т. 2 от НПК, като на основание чл. 252, ал. 1
постановява предварителното изслушване да бъде извършено незабавно след
приключване на Разпоредителното заседание.
Конституира в качеството на частни обвинители М. Д. Б., С. Ж. Б.,
М. С. Б., Ж. С. Б. и Е. С. Б..
Оставя без уважение молбата на пострадалите М. Д. Б., С. Ж. Б., М. С.
Б., Ж. С. Б. за конституирането им в качеството на граждански ищци и
приемане за съвместно разглеждане на предявеният от тях граждански иск
срещу подсъдимият С. А. З. за заплащане на причинени неимуществени вреди
в следствие на извършеното престъпление на основание чл. 45 от ЗЗД, във
връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Определението по чл.248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК подлежи на
протестиране и обжалване пред ПАС, в 7-дневен срок, считано от днес.
Определението по отношение на отказа пострадалите лица да бъдат
конституирани в качеството на граждански ищци и отказа да се приеме за
съвместно разглеждане на граждански иск подлежи на обжалване в срока на
обжалване на присъдата.
Адв. Т. - Госпожо Председател, аз бих могла да отменя
доказателствените искания и да оттегля искането за събирането на гласни
доказателства, за да може да се приложи съдебна практика в случая, така че и
да може да бъде разгледан и присъединен гражданския иск за разглеждане, да
не се събират гласни доказателства за имуществени вреди, а да приложите
чл.161 от ГПК.
Съдът обяви, че вече се е произнесъл по направените искания и не са
налице основания за отмяна на постановеното.
Съдът пристъпи към предварително изслушване на страните по реда на
Глава 27 от НПК.
На основание чл. 372, ал.1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия
правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от
ДП и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се
ползват при постановяване на присъдата.
Подсъдимият С. З. - Разбирам правата си. Признавам изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не
се събират доказателства за тези факти.
Прокурор С. - С оглед току-що направеното самопризнание от страна на
подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, аз предлагам да прочетете
определение на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, че при постановяване на
присъдата съдът ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за
фактите изложени в обвинителния акт, тъй като самопризнанието се подкрепя
от събраните на ДП доказателства.
13
Адв. Т. - Присъединявам се към казаното от представителя на
държавното обвинение.
Адв. П. - Госпожо съдия, с оглед направените самопризнания и съгласие
от подзащитният ми производството да протече по реда на чл. 272, т. 2 от
НПК, след като съдът му разясни правата, аз ще ви помоля да се произнесете
с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК.
Частният обвинител Е. Б.: Съгласен съм с изразеното становище от
прокурора и адвокатите.
Съдът намира, че направеното самопризнание от страна на
подсъдимият С. А. З. се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, поради което ще следва да обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради
което и на основание чл. 372, ал. 4 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
Обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното
самопризнание от подсъдимият С. А. З., че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Прокурор С. - Считам, че са налице предпоставки за откриване на
съдебното следствие, затова предлагам да откриете съдебното следствие.
Адв. Т. - Моля да откриете съдебното следствие.
Частния обвинител Б. - Да се открие съдебното следствие.
Адв. П. - Госпожо Председател, няма пречки. Моля да бъде открито
съдебното следствие.
Подс. З. - Да се открие съдебното следствие.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки да се даде ход на
съдебното следствие и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Дава ход на съдебното следствие.
Съдът докладва, че производството пред Окръжен съд См. е
образувано по внесен Обвинителен акт срещу С. А. З., с който същият се
обвинява в това, че на 18.10.2018г., около 12.00 ч., в производствена база
на ЕТ „М. М.“, намираща се в района на Индустриална Зона „Уст.“,
землище на гр. См., като „Ръководител обособено производство“ към
фирма ЕТ „М. М.“ гр. См., поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
- работа с мотокар - в нарушение на:
- чл. 126, т. 5 и т. 6 от Кодекса на труда - при изпълнение на
работата, за която се е уговорил не е спазил техническите и
технологичните правила; не е спазил правилата за здравословни и
безопасни условия на труд; - чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни
14
условия на труд - не се погрижил, въпреки че е бил длъжен, за здравето и
безопасността на другиго (постр. Ж. Б.), пряко засегнат от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции, чл. 34 ЗЗБУТ- в 13 съответствие със своята квалификация не
е използвал правилно предоставено му транспортно средство - мотокар;
- Наредба № 10/07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари:
Приложение № 1, т. 12 към чл. 7, т. 1 - допуснал е превоз на хора върху
виличните рогове на мотокара, а те не са предвидени за тази цел от
производителя - като върху виличните рогове на мотокара е поставен
дървен палет, а на палета постр. Ж. Б., издигнат на височина около 2
метра;
- Приложение № 1, т. 23 към чл. 7, т. 1 от цитираната Наредба
10/07.12.2004г. - е извършвал работа с технически неизправен мотокар
(нефункционираща ръчна спирачка); - т. 3, раздел II от длъжностна
характеристика на длъжността „Ръководител обособено производство“ -
не е осигурил безопасността на труда като лично е управлявал технически
неизправен мотокар (нефункционираща ръчна спирачка) и същевременно
допуснал превоз на човек върху виличните рогове на мотокара, а те не са
предвидени за тази цел от производителя - като издигнал на височина
около 2 метра постр. Ж. Б., който бил стъпил върху поставен върху
виличните рогове на мотокара дървен палет, предприел движение с
мотокара назад, при който пострадалия Ж. Б. загубил равновесие и
паднал, а по-късно починал и по този начин, по непредпазливост, е
причинил смъртта на Ж. С. Б., с ЕГН **********, като след деянието
деецът е направил всичко, зависещо от него, за спасяване на пострадалия,
подал незабавно сигнал до „Телефон за спешни повиквания 112“ и оказал
първа помощ - престъпление по чл. 123, ал. 4, предл. I-во от НК, във
връзка с ал. 1, предложение ІІ-ро от НК.
Подс. З. - Разбирам обвинението. Признавам се за виновен.
Прокурор С. - Считам, че делото е изяснено от фактическа страна и
предлагам да приключите съдебното дирене и дадете ход на съдебните
прения.
Адв. Т. - Уважаема госпожо Председател, присъединявам се изцяло
към държавни обвинител моля да преминем към производство по
съществото на съкратеното съдебно следствие.
Частният обвинител Е. Б. - Моля да приключи делото.
Адв. П. - Госпожо съдия, също считам, че делото е изяснено от
фактическа и правна страна. Нямаме искане за ангажиране на
доказателства извън предмета на обвинението, поради което Ви моля да
приключите съдебното следствие и да бъде даден ход по същество.
Подс. З. - Моля производството по делото да приключи.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, ще следва
да се прочетат и приобщят към доказателствения материал по делото
15
събраните писмени доказателства по ДП № 8/2018 г. по описа на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура - См. и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Прочита и приобщава към доказателствения материал събраните
писмени доказателства по ДП № 8/2018 г. по описа на Окръжен следствен
отдел при Окръжна прокуратура - См..
Приключва съдебното следствие.
Дава ход на съдебните прения.
Прокурор С. - Уважаема госпожо Председател, считам че в хода на
наказателното производство – досъдебната фаза и проведеното съкратено
съдебно следствие, са събраните доказателства, от които могат да се
направят следните изводи:
Има извършено престъпление от общ характер с правна
квалификация чл. 123, ал. 4, пред. І-во, във връзка с ал. 1, предл. ІІ-ро от
НК, по начин, време и място така както е записано подробно в
обстоятелствената част на Обвинителния акт. Според мен само три
въпроса са съществени: на първо място – това което казах има ли
извършено престъпление със съответната правна квалификация;
следващия въпрос, на който следва да си отговорим е: извършено ли е
деянието виновно, в случая – да, и този въпрос е утвърдителен и третият
въпрос, на който следва да си отговорим е дали е извършено от
подсъдимия – налице ли е причинно-следствена връзка между деянието и
дееца. Считам, че и на този въпрос следва да се отговори с да, като имам
предвид следните съображения:
На първо място, по отношение на време, място и начин на
извършване на деянието, т.е. наличието на всички обективни признаци,
предвидени във фактическия състав на чл. 123, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК.
Доколкото сме в производство по съкратено съдебно следствие, и още по-
конкретно - по реда чл. 371, т. 2 от НПК, подсъдимият в хода на
предварителното изслушване пред съдебния състав потвърди, че признава
изцяло фактите, които са описани в обстоятелствената част на
Обвинителния акт. От друга страна съдът е задължен, с оглед
разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК, да се позове на направеното
самопризнание и на съответните доказателства, които са събрани на ДП,
които го подкрепят. В този смисъл, аз считам, че събраните на
досъдебната фаза гласни доказателствени средства, писмени
доказателства, изготвените заключения по назначените експертизи,
проведен е следствен експеримент, да не ги изброявам всички, те са
описани подробно в Обвинителния акт, подкрепят изцяло направеното
самопризнание от подс. З. и те очертават елементите на престъплението
квалифицирано по чл. 123, ал. 4, във връзка с ал. 1 от НК.
Какво предвижда всъщност законодателят? Законодателят
предвижда причиняване по непредпазливост, в резултат на немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, смърт на лице, в случая на
16
пострадалия Б.. Доколкото управлението на мотокар представлява правно-
регламентирана дейност в обстоятелствената част на Обвинителния акт
съм се постарал да изложа достатъчно подробни аргументи в тази насока,
като само ще маркирам, че управлението на мотокар само по себе си е
уредено в нормативни актове и изисква специална квалификация, за да
може да се предостави възможност на определено физическо лице да
управлява. Той трябва първо да е преМ.л съответните курсове, да е бил
надлежно удостоверен, с издаването на съответния сертификат, че той
може да управлява такъв мотокар.
Отделно от това, в Наредба № 10 от 7.12.2004 година за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електро и
мотокари, подробно са разписани права и задължения на лицата, които
работят с такива мотокари или електрокари. Безспорно е, че дейността с
мотокари е правно-регламентирана дейност. Това е едно от изискванията
на законодателя да бъде квалифицирано деянието по реда на чл. 123 от
НК.
На следващо място, аз считам, че са доказани и другите елементи от
обективна страна, а именно, че е налице немарливо изпълнение на тази
правно регламентирана дейност от страна на подсъдимия. В какво се
изразява немарливостта, небрежността, която от законодателят се
преценява като такава в нейната форма – престъпна небрежност.
Подсъдимият след като е преМ.л съответния курс и е придобил право да
управлява мотокар, той е съзнавал, че следва да предприеме всички мерки
за безопасност при работа с мотокар. Освен, че той има такава
правоспособност за управление на мотокар, той е притежавал и съответно
други задължения, които са по силата не неговата длъжност, която е
заемал – ръководител на производство, в длъжностната характеристика
той има и такова задължение в т. 3, раздел ІІ - да осигури безопасността
на труда.
В случая изрично Съдът ги изчете всички нормативни актове, които
са нарушение от подсъдимия. Аз ще ги цитирам в тяхната текстова част,
ще посоча чл. 126, т. 5 и т. 6 от КТ, чл. 33 от Закона за здравословно и
безопасно изпълнение на труд, във връзка с чл. 34 от Защита и безопасни
условия на труд. Наредба № 10/2004 г. за осигуряване на здравословна
безопасност при работа с електро и мотокари, която бих казал, че
очертава основните задължения и съответно фиксира и основните,
нарушения, специфичните изисквания, които е нарушил в тази наредба и в
резултат на тези нарушения е допуснал и причиняването на смърт по
непредпазливост. Общите изисквания, които са в Кодекса на труда и
здравословните условия на труд няма да ги коментирам, те многократно
са застъпени в съдебната практика, но това което има значение към
настоящото производство е именно специалната разпоредба на т. 12 към
чл. 7, т. 1 от Приложени № 1 към Наредба № 10/2004 г., която не допуска
превоз на хора върху виличните рогове на мотокара, ако те не са
предвидени за тази цел от производителя.
17
От доказателствата събрани на ДП, приобщени по надлежния ред в
хода на съденото следствие се установява, че мотокарът не е бил пригоден
за превоз на хора. За да е пригоден за превоз на хора, съгласно
цитираната наредба, мотокарът следва да е оборудван със специален кош,
има логика в това нещо, тъй като превозът на товари е различно и създава
съвсем други рискове от превоза на хора с мотокар. Щом производителят
е предвид специален начин, по който може и само по него по този начин
може да се превозват хора, а именно: специален кош, това е следвало да
бъде съобразено и от подс. Б.. Той не би следвало да допуска по какъвто и
да било друг начин за превоз или за повдигане с виличните рогове, или
въобще за качване на тези вилични рогове на хора. Очевидно в случая
това изискване не е било спазено. По преценка на постр. Б. и на подс. З. е
формирано едно решение – неправомерно, да се постави палет и по този
да се осигури площадка, на която да стъпи пострадалия Б., и повдигайки
виличните рогове на съответната височина да достигне недостъпните със
стълбата повърхности, които да бъдат боядисани. В обстоятелствената
част на Обвинителния акт съм посочил изчерпателно какви рискове са
поели по този начин. След като не е имало специален кош, рискът е бил
изключително висок и той е бил съзнаван от подс. З.. Няма как да се
обезпечи безопасността на лице, което е стъпило по този начин, по който
те са го направили и то на височина около и над 2 метра. Най-малкото
задвижване на мотокара в каквато и да е било посока, води до загуба на
равновесие от страна на този, който се намира на виличните рогове, макар
и да е стъпил на палет. Никакво друго обезопасяване не е имало. И това е
логично да се получи такъв дисбаланс при движение на мотокара.
Очевидно, в конкретния случай е имало надценяване на възможностите и
подценяване на риска. Мотокарът е бил изправен и това е съзнавал подс.
З., той се е движил напред назад, това е установено от следствения
експеримент, повдигащият механизъм е бил изправен, имал е нужното
налягане да държи виличните рогове вдигнати на съответната височина,
включително и с товар на тях, в случа с тежестта на пострадалия Б.. Това,
което е било неизправно на мотокара, неконстатирано и от държавното
обвинение в Обвинителния акт е, че не е работила ръчната спирачка.
Крачната спирачка обаче е била изправна. При това положение
фиксирането на мотокара при запален двигател на неравна повърхност е
следвало да се извърши с крачната спирачка. Доказателствата по делото
сочат, че освен с крачната спирачка лично върху която е упражня натиск
подс. З. е имало допълнително обезопасяване с камък, поставен зад предна
лява гума на мотокара. Това, доколкото все пак са ограничени към гласни
доказателствени източници, сочи че този камък е бил поставен от
пострадалия Б. като допълнителна укрепа. В крайна сметка, подс. З. не е
изпълнил задължението си да не напуска, т.е. да не слиза от мотокара,
който също е задължение на мотокаристта когато има вдигнат товар с
виличните рогове, в случая когато е повдигнат човек на виличните рогове,
но в един момент, в резултат на възникналата необходимост да бъде
променено положението на мотокара, именно придвижването на мотокара,
18
се е получила и тази маневра, която всъщност е довела до фаталния край.
Категорично не е била целяна от подсъдимия. Не случайно обвинението е
по чл. 123, т.е. за непредпазливо деяние. Не говорим за никакъв умисъл от
страна на подс. З.. Така или иначе фактите сочат, че мотокарът е бил
задвижен и то назад, при което се е получило загуба на равновесие, тъй
като лявата гума се е покатерила върху този камък, укрепващ мотокара,
това е довело до дисбаланс на самия мотокар и оттам на пострадалия
Баски, който в резултат на загубата на равновесие е паднал от височина 2
метра и са настъпили травматични увреждания, които съгласно
заключението на вещото лице по изготвената медицинска експертиза, са
били несъвместими със живота. Фактите по делото сочат, че от обективна
страна така са се случили събитията. Фактите се потвърждават и от
следствения експеримент, както казах и от няколко заключения на
Съдебно-техническата експертиза, при която вещите лица потвърждават,
че това е механизма за настъпване на произшествието.
По отношение на авторството на деянието, пак казвам, че редът по
който протече съдебното следствие – съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подсъдимият призна изцяло фактите.
Неговото самопризнание следва да бъде прието от съда, той признава че
той е управлявал мотокара, той е съдействал за разкриване на обективната
истина. При това положение и след като липсва каквато и да е била друга
версия, доказателствата не очертават друг извършител на деянието, а
именно той е бил единственият, който е управлявал този мотокар. Това го
потвърждават и показанията на св. М. М., че именно той е бил
правоспособен да управлява и на него му било възложено само той го е
използвал този мотокар, както и другия такъв наличен в базата на
предприятието. По отношение на авторството, аз считам че
доказателствата са категорични и тези факти и обстоятелства, изложени
от държавното обвинение бяха признати от подсъдимия по-рано в хода на
предварителното изслушване.
По отношение на третия въпрос, дали деянието е извършено
виновно. Деянието, според държавното обвинение е извършено виновно
от подс. З. при форма на вина – непредпазливост, в нейната разновидност
- престъпна небрежност, която в случая е предвидена от законодателя като
немарливо изпълнение на правно-регламентираната дейност. А какво
включва тази вина? Тази вина предполага, че деецът е следвало да
предвиди вероятното настъпване на общественоопасните последици на
деянието и той не ги е предвидил. В резултат на допуснатите от подс. З.
нарушения, пак казвам подробно описани в обстоятелствената част на
Обвинителния акт и фиксирани отделни норми в диспозитива на
обвинението, в резултат на нарушение на тези нормативни правила, и в
резултат на проявената небрежност, немарливост в случая, се е стигнало
до настъпване на обществено опасните последици, а именно: причиняване
на смъртта по непредпазливост на постр. Б..
Освен това, след като падането е било факт, нараняванията са
настъпили, доказателствата сочат, че подс. З. е направил всичко, което е
19
било по силите му, за да укаже първа помощ на пострадалия, той е подал
сигнал на тел. 112, с което е уведомил съответно компетентните органи
да осигурят специализирана медицинска помощ. Такава е била извикана
незабавно и изпратена на мястото, но за съжаление медицинския екип не е
бил в съС.ие да го спаси и въпреки указаната специализирана медицинска
помощ се е стигнало до летален изход. Това обаче предполага
предложението на ал. 4, на чл. 123, която е по-благоприятна норма, която
отчита поведението на дееца при извършване на деянието.
Като изхождам от всичко изложено по-горе и като имам предвид, че
изложеното в обстоятелствената част на Обвинителния акт се подкрепя
изцяло от доказателствата, които са събрани на досъдебното
производство, предлагам да признаете подс. С. А. З., със снета
самоличност за виновен, в това че на 18.10.2018 г. в производствена база
на ЕТ „М. М.“, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана
дейност, представляваща източник на превишена опасност – работа с
мотокар и в нарушение на разпоредбата на чл. 126, т. 5 и 6 от КТ, чл. 33 от
ЗЗБУН, чл. 34 ЗБУТ, Наредба № 10 от 7.12.2004 година за осигуряване на
здравословна безопасност при работа с електрокари и мотокари, по-точно
Приложение № 1, т. 12, чл. 7, т.1 като е допуснат превоз на хора на
виличните рогове на мотокара, те не са били предвидени за тези цел от
производителя, и съответно т. 3, раздел ІІ от длъжностната
характеристика не е осигурил безопасност на труда, като лично той е
управлявал технически неизпрания мотокар – нефункционираща ръчна
спирачка, и е допуснал превоз на човек на виличните рогове на мотокар, а
те не са предвидени за тази цел от производителя, издигайки го на
височина около 2 метра пострадалия Ж. Б., предприел движение назад,
при който посрадалият е загубил равновесия и паднал, по-късно починал,
като по този начин по непредпазливост е причинил смъртта на Ж. Б. и е
направил всичко зависещо от него, за да спаси пострадалия -
престъпление по чл. 123, ал. 4 предл. І-во, във връзка с ал. 1, предл. ІІ-ро
от НК.
По отношение на вида и размера на наказанието. Законодателят е
предвидил в разпоредбата по чл. 123, ал. 4 от НК, наказание „Лишаване
от свобода“ до 3 години, препратката на изр. 1 на ал. 4, към ал. 1 и ал. 2,
без долна граница. Вида на наказанието, аз предлагам да се определи при
превес на смекчаващите обстоятелства, които изрично съм ги посочил и в
Обвинителния акт - чисто съдебно М.ло на обвиняемия, добрите му
характеристични данни и съответно да бъде отчетено съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия Б.. Съдебната практика е
категорична, че това би следвало да даде отражение върху наказателната
отговорност на дееца когато деянието е извършено при независимо
съпричиняване от страна на дееца, както и от страна на пострадалия. В
случая е доказано по категоричен начин, че работодателят е предоставил
на пострадалия Б. средства за защита, които осигуряват безопасност и в
момента на инцидента постр. Б. по своя преценка не е ползвал предпазни
средства. Отделно от това постр. Б. самостоятелно или съвместно с подс.
20
З., но при всички и с негово съгласие се е качил на виличните рогове на
мотокара, като е съзнавал много добре, че не е обезопасен. Няма кош за
превоз на хора, стъпвайки само на този дървен палет, издигайки го на
височина без никакви други укрепвания. Имало е възможности за
укрепване, но не са предприети никакви такива и това е съзнавано както
от подсъдимият, за които говорих по-горе, така и от пострадалия Ж. Б..
Той доброволно се е съгласил на тези условия, приемайки и евентуалните
последици, които за съжаление в случая са фатални. В крайна сметка това
води до съпричиняване на вредоносния резултат и това също следва да
бъде отчетено от съда.
Като ги отчитам и аз, и вземайки предвид обществената опасност на
деянието, обществената опасност на дееца, аз обществената опасност на
деянието няма да преценям като имам предвид, че при настъпила смърт тя
винаги е висока. Разбира се не е съизмерима с умишленото причиняване
на смърт и това също трябва да бъде отчетено. Обществената опасност на
дееца считам, че е ниска. Същият очевидно се разкайва за деянието си, за
това че е допуснал подобна небрежност в действията си, а отделно от това
те са били близки с пострадалият Ж. Б., работили са дълги години заедно
и са имали са по-специални, приятелски отрошения, така сочат
доказателствата. В крайна сметка степента на обществената опасност на
дееца, с оглед на неговите характеристични данни, е ниска.
Предвиденото наказание, само по себе си - до 3 години лишаване от
свобода, задължава съдът да прецени размерът на наказанието, и
съответно да приложи и редукция на наказанието с 1/3, като се има
предвид, че съдебното следствие протече при съкратено съдебно дирене и
подсъдимият призна изцяло фактите и обстоятелствата в
обстоятелствената част на Обвинителния акт. Аз предлагам, при отчитане
на всички тези обстоятелства – обществената опасност на деянието, на
дееца и всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, да определите
наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а след
това ще трябва да редуцирате. Това съдът следва да го прецени при
определяне на наказанието, като редукцията следва да се приложи след
като определи това наказание. Но задължение на Съда е да приеме, да
отчете всички тези обстоятелства – смекчаващите обстоятелства и
отегчаващите обстоятелства. Предлагам наказанието да бъде „Лишаване
от свобода“ около и под средния размер, който предвижда разпоредбата
на чл. 123, ал. 4 от НК, като считам, че следва да бъде приложена и
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, т.е. считам, че не е наложително за
поправянето и превъзпитанието на дееца, той да търпи реално
наказанието, а целите на наказанието за поправяне и превъзпитание на
дееца, както и за постигане на генералната превенция за възпиране на
другите членове на обществото за извършване на подобно деяние, могат
да бъдат постигнати и с едно условно осъждане, с изпитателен срок от
изпитателен срок от 3 години. С оглед на горното, предлагам да
постановите Вашият съдебен акт.
Адв. Т. - Уважаема госпожо Председател, фактическата обстановка
21
бе подробно изяснена от представителя на държавното обвинение, така че
няма да я преповтарям. Същата се установява от събраните по делото
доказателства, както направените самопризнания на подсъдимия.
Единствено ще взема отношение по въпросите за видът и размера на
наказанието, което считаме, че следва да бъде наложено на подсъдимия,
като в тази връзка моля да имате предвид, че в случая е налице едно
действително грубо нарушение, не едно, редица груби нарушения, както
на правилата за осигуряване на безопасните условия на труд от страна на
дългогодишен служител, с богата практика в тази област, в това
направление, поради което за това е бил отговорен за осигуряването на
тези безопасни условия на труд, както и допускане управлението на
технически неизправно моторно превоз средство, каквото е мотокара и
возенето на човек върху него, без никакво обезопасяване и поставянето на
въпросния работник в един очевиден риск за неговия живот. Всичко това
е допуснато от човек, както вече споменах с богат професионален опит, от
което би следвало едно изключване и предотвратяване на подобни
ситуации. Подсъдимият съзнателно е допуснал на работа пострадалият Б.
без никакви предпазни средства, напълно съзнателно е приел да управлява
мотокара, знаейки че е технически неизправен, въпросният мотокар не е
бил предназначен от производителя за извозването на хора и не е
осигурил обезопасяване на своя колега по изискване на покривът, който е
трябвало да довършат. В случая, опитът който има подсъдимият на
практика го мотивира да прецени целия този очевиден риск и да бъде
избегнат изключително тежък резултат отнел един човешки живот на
работник, който е приемал да работи, да помага на бившите си колеги,
защото е имал нужда да издържа своето семейство – внучката си е
трябвало да завърши образованието си. Поради това считам, че наличието
на установените в хода на ДП характеристични данни, изключителни
характеристични данни, които да доведат до приемането, че са налице
превес на смекчаващи вината обстоятелства. Напротив! Считам, че
именно професионалната квалификация, която има подсъдимия и въпреки
тази професионална квалификация и опита, който е имал допуска
нарушение, говорят именно за превес на отегчаващи вината
обстоятелства, поради което считам, че наложеното наказание следва да
се доближава до горната граница, съгласно разпоредбите на чл. 123, ал. 4
от НК, като след редукцията размерът на наказанието да бъде 1 година
„Лишаване от свобода“, като считам че същото следва, с оглед постигане
целите на генералната превенция, да бъде ефективно. Както споменах
става въпрос за фатален резултат. Многобройни са случаите на трудови
злополуки, които работници, извършващи строително-монтажни работи
биват допускани на работа без да използват лични предпазни средства,
това е ноторно известен факт, поради което считам, че именно заради
това, не само с оглед личната, но и с оглед генералната превенция, следва
да бъде наложено едно ефективно изтърпяване на наказанието. В този
смисъл моля за Вашият съдебен акт.
Частният обвинител Е. Б. - Предоставям Съда да реши. Нямам
22
претенции.
Част. обв. М. Б. - Поддържам казаното от нашия защитник.
Част. обв. С. Б. - Поддържам казаното от нашия защитник.
Адв. П. - Уважаема госпожо Председател, предвид вида и характера
на производството, по което протича настоящото дело, аз няма да се
спирам подробно на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Считам, че държавното
обвинение коректно и последователно изложи всички факти и
обстоятелства, за които са събрани доказателства в хода на ДП, като им
даде коректна и съответстваща на тези факти правна квалификация.
Действително, подзащитният ми заедно с пострадалият Б. са
дългогодишни служители в дружеството. Същите са били изключително
близки приятели, колеги, поради което този инцидент е изключително
тежък и трагичен, както за близките на пострадалия, така и за обвиняемия.
Вече четвърта година същият ежедневно изживява стреса от случилото се,
като това е и причината в хода на ДП той да не е давал подробни
обяснения вече в качеството си на обвиняем, но безспорен е фактът, че
именно неговите своевременни действия, неговите показания дадени като
свидетел в хода на ДП изцяло са съдействали и допринесли за разкриване
на фактите и обстоятелствата около трагичният инцидент. Аз считам, че
този факт следва да се отрези и да вземе едно централно място при
преценката, която уважаемия съд ще направи относно наказанието, което
следва подзащитният ми да изтърпи за случилото се. Действително той е
бил правоспособен и той е имал правото да управлява мотокара,
действията около управлението на който са станали и причина за
настъпване на фаталния резултат. Следва да се има предвид, че в случая
конкретния ден нямаме извършване на дейности по извозване на хора и
придвижване на този мотокар, както твърди частното обвинение. В
конкретния случай този мотокар не е използван по предназначение, а е
използван от подзащитния ми и пострадалото лице, затова защото именно
последната врата, последният елемент, който е следвало да бъде боядисан
във фаталния ден е бил на много неудобно място и реално по друг начин
нямало как пострадалия Б. да стигне до мястото, което е трябвало да
боядиса. Именно затова, те съвместно са взели решение мотокарът да бъде
използван не по своето предназначение, а като стълба с цел пострадалият
да може да стигне до мястото, което е следвало да боядиса. Ето защо, в
случая се касае за едно постигнато съвместно съгласие между пострадалия
и подсъдимия за осъществяване на предложените им трудови функции по
този начин. Вероятно, у пострадалият е имало някакво съмнение, че
въпросният мотокар има някакъв технически проблем, което е станало
причина именно пострадалият да постави камък под предно ляво колело, с
цел да предпази от някакви евентуални инциденти или изпускане на
ръчната или крачната спирачна система. За съжаление, вероятно това,
което той е предполагал се е случило и в конкретния случай. От
заключенията, извършени от вещите лица в хода на ДП, се установява, че
действително има няколко хипотези за това какъв е механизма този
23
мотокар да тръгне назад, като държавното обвинение възприема един от
възможните механизми, но действително отговорността в случая на
подзащитният ми не е свързана пряко с механизма на настъпване на
самото произшествие, а именно с несъобразяване и пренебрегване на
правилата, визирани в специалните наредби, които е следвало да бъдат
съблюдавани при извършване на тези действителна дейност, която е
източник на повишена опасност, което в конкретния случай няма спор. Не
бих се съгласила с частното обвинение с факта, че се вменява един вид
като умишлено действие фактът, че подзащитният ми е допуснал
пострадалия Б. да се качи без да се обезопаси. Безспорно по делото се
установя, че работодателят е предоставил всички възможни предпазни
средства, поради което считам, че не би могло да се вмени като вина на
подзащиният ми. Факт е, че той е допуснал качването на пострадалия Б.
без предпазни средства. В случая нямаме нито заставяне, нито някаква
заповед тази дейност да бъде осъществена по този начин и да бъдат
предприети конкретните действия от пострадалия, без същият да
предприе нужните меки за обезопасяването си. Ето защо, считам че
напълно коректно държавното обвинение се позовава на безспорните
факти, които говорят за съпричиняване на настъпилия вредоносен факт,
който считам, че следва да бъде отчетен наред с всички други,
смекчаващи отговорността обстоятелства. В конкретния случай, Вие ще се
запознаете с материалите по делото, не бих могла да се съглася със
становището, че в случая отегчаващи отговорността обстоятелства. Така и
посоченото в Обвинителния акт като отегчаващо отговорността
обстоятелства, а именно: невземане под внимание на изрично вменени
задължения в длъжностната характеристика на позащитният ми, считам че
не следва да бъдат преценени като отегчаващи отговорността
обстоятелства, защото именно това несъблюдаване на изискванията е
намерило отражение в запълващите бланкетна норма на чл. 123 от НПК,
разпоредби от специалните наредби, свързани с осъществяване от тази
правно-регламентирана дейност.
Ето защо, аз считам че в конкретния случай наказанието следва да
бъде определено при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК, тъй като в случая
са налице едновременните условия на ал. 1-3 на чл. 58а, и условията на чл.
55 от НК, поради което аз ще Ви моля при преценка относно вида и
размера на наказанието да се съобразите с тази разпоредба и така
предвиденото наказание „Лишаване от свобода“ за срок до 3 години,
предвид факта, че за него няма специален минимум в закона, да бъде
заменено с по-лекото предвидено от закона наказание “Пробация“ с
определяне на двете задължителни мерки.
Също така считам, че са налице всички законови предпоставки и за
приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като ще Ви моля в
случай, че не приемете нашето становище и искане относно вида на
наказанието, то в случай, че същото бъде определено при условията на ал.
1-3, а именно наказание „Лишаване от свобода“ след неговата редукция с
1/3, съобразно с предвиденото в закона, то изтърпяването на същото да
24
бъде отложено. Считам, че по този начин изцяло ще бъдат изпълнени
целите на закона, свързани както с индивидуалната, така и с генералната
превенция. В случая наистина се касае за един недопускан, предполагам,
от подзащитният ми фатален инцидент. Той в действията си в момента не
е осъзнавал своята грешка. Вероятно има доза самонадеяност при
предприемане на тези действия с мотокара, но в крайна сметка считам, че
в никакъв случай едно реално изтърпяване на предвиденото наказание, би
осъществило в по-голяма степен индивидуалната и генерална превенция.
В този смисъл аз ще Ви моля за Вашия съдебен акт.
Съдът предостави възможност за лична защита на подсъдимият.
Подс. З.: Няма какво да допълня. Поддържам това, което каза моя
защитник.
Съдът даде последна дума на подсъдимият С. З..
Подс. З. - Господин Съдия, признавам се за виновен. Наистина
направил съм грешка. Моля за минимално наказание.

Съдът се оттегли на съвещание, като обяви, че ще се произнесе с
присъда в 13.30 часа.
След проведеното съвещание, съдът обяви присъдата си публично, в
присъствието на страните, като им разясни, че същата подлежи на
протестиране и обжалване пред Апелативен съд Пловдив, в 15-дневен
срок, считано от днес.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието бе закрито в 13.30 ч.
Съдия при Окръжен съд – См.: _______________________
Секретар: _______________________
25