№ 214
гр. Велико Търново , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми октомври, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000244 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 39 от 22.01.2020г. по т.д. № 36/ 2019г. по описа на
Великотърновски окръжен съд, е осъден "Застрахователно дружество
ЕВРОИНС“ АД-гр. София да заплати на Ж.С.С. от гр.П. сумата 200000 лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от смъртта на съпруга й Г.С.С., починал при
пътно - транспортно произшествие на 13.09.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от момента на настъпване на ПТП - 13.09.2018г., до
окончателното изплащане на сумата. Осъден е "Застрахователно дружество
ЕВРОИНС“ АД-гр. София да заплати на Ж.С.С. от гр.П., като майка и
законен представител на малолетното дете В. Г. С. от гр.П. сумата 200000 лв.
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от смъртта на баща му Г.С.С., починал при
пътно - транспортно произшествие на 13.09.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от момента на настъпване на ПТП - 13.09.2018г., до
1
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 17 400 лв. -
претърпени имуществени вреди, произтекли от смъртта на Г.С.С., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от момента на настъпване на ПТП -
13.09.2018г., до окончателното изплащане. Осъден е "Застрахователно
дружество ЕВРОИНС“ АД-гр. София да заплати на адвокат Й.Й., ВТАК,
личен номер от ЕРАРБ **********, парична сума за адвокатско
възнаграждение, за оказаната безплатна правна помощ на Ж.С.С.-лично,
както и като майка и законен представител на малолетното дете В. Г. С., в
размер на 9 878 лв. Осъден е "Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД-
гр. София да заплати по сметка на Окръжен съд гр. В. Търново сумата 16 696
лв. – държавна такса, както и 500 лв. - разноски за вещи лица.Решението е
постановено при участието на конституираното по делото трето лице помагач
на страната на ответника - "ЗК ЛЕВ ИНС" АД-гр.София.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
"Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД-гр. София чрез юрисконсулт
Св.М., срещу решението на ВТОС в частта, с която е осъдено дружеството да
заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди-частично за сумата
над 100000лв. до 200000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва и
разноските, както и в частта за присъденото обезщетение за имуществени
вреди в размер на 17400лв. изцяло. Счита, че решението в обжалваните части
е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че
присъденият размер на обезщетенията за неимуществени вреди не отговаря на
изискванията на справедливостта, установената съдебна практика по сродни
дела, обществено-икономическите условия на живот, както и на
доказателствата по делото. Счита, че обезщетенията са определени в
прекомерен размер и надхвърлят в значителна степен обезщетенията,
присъждани от съдилищата. Счита, че не са изложени съображения от
първоинстанционния съд по какъв начин установените по делото факти
обуславят определяне на неимуществени вреди в значително по-висок размер
от обичайните при идентични хипотези на смъртта на близък човек.
Неправилно съдът при определяне размера на обезщетенията за
неимуществени вреди взел предвид само част от критериите без да бъдат
обсъдени и останалите такива, за да се направи преценка дали обуславят сума
в по-висок или нисък размер. Неправилно първоинстанционният съд не
2
подложил на подробен анализ действително установената фактическа
обстановка, поради което неправилно бил определил размера на
обезщетенията. Размерът на обезщетенията не бил съобразен с минималната
работна заплата за страната към момента на ПТП, която била индиция за
икономическото състояние на обществото.Не били обсъдени и други
съществени обстоятелства от значение за размера на обезщетенията за
неимуществени вреди като: личността на починалия, стандарта на живот в
страната, лимитите на застрахователните обезщетения към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Неправилно съдът присъдил и
обезщетение за имуществени вреди, тъй като видно от съдебно-
икономическата експертиза, пострадалият не е разполагал с нетен доход към
датата на настъпване на събитието и по-рано. Необосновано бил уважен искът
в пълния му размер без да са налице доказателства за доходите на починалия.
Неправилно първоинстанционният съд определил и началната дата, от която
тече лихвата за забава, без да вземе предвид, че застрахователното събитие е
настъпило при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016г., без да съобрази
разпоредбата на чл.497 ал.1 КЗ. Следвало да се вземе предвид, че увредените
лица не били представили поисканата банкова сметка за изплащане на
обезщетение, а предоставената не отговаряла на изискванията на чл.338 от КЗ.
Моли въззивният съд да отмени решението на ВТОС в обжалваните части и
да отхвърли предявените искове за неимуществени вреди за разликата над
100000лв. до 200000лв. за всеки един от ищците, както и да отхвърли изцяло
предявения иск за имуществени вреди. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответниците по жалба Ж.С., действаща лично и като майка и законен
представител на малолетното дете В.С., чрез адв.Й.Й.. Счита същата за
неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде оставена без
уважение, а решението на ВТОС в обжалваните части да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището
на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
3
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваната част досежно предявените
субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди е
правилно и законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд досежно обезщетенията
за неимуществени вреди, формирани въз основа на установената от този съд
фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния
съд в тази част, които са в съответствие със закона и константната практика.
На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на
предявените субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени
вреди в размера на сумата от по 200000лв. за всеки един от ищците.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, касаещи тази
обжалвана част, съдът намира същите за неоснователни.
Оплакването, че обжалваният съдебен акт е в противоречие с нормата
на чл.236 ал.2 ГПК, като не са обсъдени събраните по делото доказателства, и
е в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, е неоснователно.
Първоинстанционният съд в съответствие с разпоредбата на чл.236 ал.2 ГПК
е изложил мотиви, като се е произнесъл по всички искания и възражения на
страните, извършил е анализ на обсъдените поотделно и в тяхната съвкупност
доказателства по делото, като е изложил и правилни правни изводи въз
основа на правилно установената фактическа обстановка. При определяне
размера на обезщетението съдът е спазил принципа на справедливост,
4
визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е взел предвид и обсъдил всички
релевантни обстоятелства в тяхната конкретика-причинените морални
страдания, тяхната продължителност и интензивност, възрастта и
емоционалните преживявания на лицата, търсещи обезщетение от смъртта на
техния близък, неговата възраст, общественото му положение, отношенията
между починалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени
вреди, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и
Постаановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС, като се е съобразил и със
съдебната практика в сходни случаи, размера на лимитите на
застрахователно покритие по чл.492 КЗ и икономическите условия в страната
към датата на определяне размера на обезщетението. Следва да се има
предвид, че по отношение на последния критерий се взема предвид не
минималната работна заплата, а средната за страната работна заплата, която
за 2018г. по данни на НСИ е 1170 лв.Към датата на ПТП-13.09.2018г.
починалият при процесното ПТП Г. С. е бил на 37 години- в разцвета на
силите си и в най-плодотворната възраст за един човек. Неговата съпруга-
ищцата Ж.С., с която видно от показанията на св.Д. и св.Ф., са имали
прекрасно задружно и щастливо семейство, към датата на ПТП е на 35
години. Техният единствен син-ищецът В.С., отглеждан с много внимание,
радост и любов от двамата /свидетелските показания/, към момента на ПТП е
на 11 години, на прага на една от най-важните за изграждане на личността
възраст-пубертета. И двамата ищци със смъртта на най-близкия човек са
изгубили сериозна опора и подкрепа в живота си във всяко едно отношение,
която са имали до момента на внезапната му смърт. След смъртта на техния
съпруг и баща страдали много, настъпила голяма промяна в техния живот,
тъй като загубили моралната и материалната му подкрепа. Той бил опората и
стълбът в семейството си-бил изключително лъчезарен, отзивчив, грижовен,
трудолюбив и всеотдаен. Бил пример за своя син, който искал да последва
неговите стъпки /Г.С. е футболист/ като стане вратар във футболен отбор.
Обичал много сина си, купувал му футболни обувки, екипировка, ръкавици,
водел го в парка, играели футбол заедно /св.Ф./. Работел допълнително, за да
се грижи за семейството си, което било изпълнено с мир, любов и
разбирателство, и предвид на това загубата му е още по-тежка. Св.Д. излага,
че Ж.С. получила шок след смъртта на съпруга си, не можела да преодолее
загубата, било й много тежко и трудно, детето загубило един прекрасен баща,
5
станало по-затворено и също не можело да преодолее смъртта на баща си,
вече даже не ходело на футбол. Св.Д. излага и че Г. С. помагал много на
своята съпруга, грижели се и отглеждали детето с много любов. След смъртта
на своя баща то е лишено от неговите грижи, внимание и любов точно във
възрастта на израстването и възмъжаването си, които е получавал от него
докато е бил жив. Детето завинаги е лишено от възможността да получи
всичко, което едно дете би могло да получи от баща си-неговата обич,
пример и подкрепа. Смъртта на Г. С. нанесла тежък емоционален удар на
неговите близки, с които преди това имал топли взаимоотношения и живеели
задружно. Тези обстоятелства определят вида на засегната неимуществена
ценност и степента на нейното засягане. Предвид възможно най-близката
родствена връзка между починалия и ищците, ежедневната липса на грижи,
обич и подкрепа, и свързаните с нея непоправими във времето промени в
емоционалния мир на ищците, настоящата инстанция счита, че правилно
първоинстанционният съд е определил справедливият размер на дължимото
обезщетение на всеки един от тях по 200000лв., което обезщетение съдът
счита, че ще възмезди понесените и понасяните и занапред дълго във времето
страдания на ищците, свързани със смъртта на техния близък. С оглед
изложеното, неоснователни са и останалите оплаквания на жалбоподателя
досежно решението в частта за определянето на обезщетенията за
неимуществени вреди.
Решението в обжалваната част досежно предявения иск за обезщетение
за имуществени вреди е частично неправилно по следните съображения:
Съгласно Постановление № 4/ 25.05.1961г. на Пленума на ВС,
обезщетение за имуществени вреди могат да търсят всички, които са ги
понесли, като обикновено това са самите пострадали, а в случай на смърт-
непълнолетните им низходящи /както е в случая/, или пълнолетни, но
неработоспособни низходящи, неработоспособни възходящи, които
действително са били издържани от пострадалия и с неговата смърт са
загубили възможността да получават тази издръжка. Същото разрешение е
дадено и с Постановление № 4/ 23.12.1968г. на Пленума на ВС-при
причиняване на смърт на пострадалия, неговите близки, които са били
издържани и са имали правото на издръжка, търпят имуществени вреди
поради лишаването им от такава издръжка. При определяне на издръжката
6
следва да се изхожда от нормалните разходи за такава издръжка, без да се
вземат предвид разходите, които надхвърлят обичайните. Аналогично е и
разрешението, дадено с Постановление № 4/ 30.10.1975г. на Пленума на ВС-в
случаите, при които лице, което при условията на СК е имало основание да
получава издръжка от свой родител и този родител загине при непозволено
увреждане, се касае до понасяне на една действителна вреда, пряка и
непосредствена последица от смъртта на родителя, поради което и с оглед
разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД причинителят на увреждането и лицето,
което отговаря за действията му, дължат обезщетение за имуществени вреди.
Това е така, както когато загиналият родител е заплащал преди увреждането
издръжка доброволно, така и когато тя е присъдена или само е било налице
основание да се търси такава при условията на СК. Дали да се присъди
еднократно или периодично изпълнение на присъденото обезщетение, е
възложено от закона на съда.
В настоящия случай е безспорно установено, че малолетното дете на
загиналия при ПТП на 13.09.2018г. Г. С.-В. Г. С., е било издържано от него.
Към момента на ПТП бащата е бил безработен /от м.април 2018г. е
регистриран като такъв/, като видно от заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-икономическата експертиза, получаваното от него
обезщетение е в размер средно месечно на 310 лв., а получаваните от него
доходи от трудово възнаграждение и извънтрудов доход за месеците януари,
февруари и март 2018г. са средномесечно-300лв., като извънтрудовите доходи
са получавани и в периода на безработица. Получаваните от съпругата му
доходи /до м.март 2018г. същата е била безработна/ от м.март 2018г. до
м.септември вкл. същата година, са средномесечно 380 лв. От показанията на
св.Д. и Ф. се установява, че починалият Г. С., баща на малолетното дете В.С.,
е работел допълнително, като всяка неделя ходел на село в Павликенския
район при баба си и дядо си да им помага и да извършва земеделска дейност,
трудел се, носел оттам продукти и зимнина. Съгласно чл.143 ал.2 от СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като съгласно чл.142 от СК, размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи /ал.1/, и минималната издръжка на
7
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата
/ал.2/.Към датата на ПТП детето В. е на 10 години /роден е на 28.11.2007г./, а
минималната работна заплата за 2018г. е в размер на 510 лв., т.е.
минималният размер на издръжката е 127,50 лв. Предвид на това, както и
възрастта на детето, доходите на родителите, и този на бащата поотделно,
установените данни, че същият е издържал детето, и макар и с минимални
доходи, е имал и такива от извънтрудова дейност, вкл. и от дейност,
осигуряваща продукция за домакинството, настоящата инстанция счита, че
дължимата издръжка от починалия Г. С. на малолетния му син е в размер на
150 лв. месечно. Периодът от датата на ПТП /13.09.2018г./ до навършване на
пълнолетие на детето В. /28.11.2025г./, през който период същият безусловно
има право на издръжка от своя баща и с неговата смърт е изгубил тази
възможност-да получава издръжка в посочения месечен размер, е
86 месеца и 15 дни, поради което размерът на така определената издръжка за
този период е общо 12975 лв. В този размер се равнява пропуснатата полза от
детето В. за лишаването му от възможността да получава издръжка от своя
баща поради настъпилата му при процесното ПТП смърт. С оглед
изложеното, в този размер следва да бъде уважен като основателен и доказан
предявеният иск за имуществени вреди.
Решението в частта досежно претендираната лихва за забава е също
частично неправилно по следните съображения:
Съгласно чл.497 ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106 ал.3; 2. изтичането на срока по чл.496 ал.1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл.106 ал.3. Съгласно чл.496 ал.1 КЗ срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или
пред неговия представител за уреждане на претенции.
8
Видно от приложената по делото застрахователна претенция на
Ж.С., лично и в качеството й на майка и законен представител на детето В.С.,
чрез пълномощника адв.Й., същата е предявена пред „ЗД Евроинс“ АД и
заведена при него на 05.10.2018г., т.е. срокът по чл.496 ал.1 КЗ е изтекъл на
05.01.2019г. В претенцията е посочена банкова сметка-специална клиентска
сметка на адвокатското дружество на пълномощника адв.Й.. В случая следва
да намери приложение разпоредбата на чл.497 ал.1 т.2 от КЗ, и лихвата за
забава върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди се
дължи от застрахователя, считано от 05.01.2019г. по следните съображения:
Видно от уведомително писмо от 16.10.2018г. застрахователят е поискал от
увредените лица да представят допълнителни документи: заверен препис от
съдебно решение и мотивите към него, прокурорско постановление,
наказателно постановление, всички изготвени в хода на досъдебното
производство автотехнически и съдебномедицински експертизи, банкова
сметка за изплащане на обезщетение, по която титуляр са двете увредени
лица. С уведомително писмо от 08.01.2019г. застрахователят е отказал да
изплати исканите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди с
довода, че не са представени исканите допълнителни документи- заверен
препис от съдебно решение и мотивите към него, прокурорско
постановление, наказателно постановление, всички изготвени в хода на
досъдебното производство автотехнически и съдебномедицински експертизи,
банкова сметка за изплащане на обезщетение, по която титуляр са двете
увредени лица. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС /обективирана в
решение № 167/ 30.01.2020г. по т.д. № 2273/ 2018г. на II т.о. на ВКС/
„непосочването при предявяване на застрахователната претенция на банкова
сметка, по която да се плати обезщетението, не е обстоятелство, което води
до неговата недължимост и не възпрепятства определянето му, поради което
не е основание за отказ за образуване на щета, съответно за определяне на
размера на обезщетението от застрахователя. По реда на чл.106 ал.3 КЗ
застрахователят може да изисква само доказателства за обстоятелства,
относими към основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са
от значение за основателността и размера на претенцията, но и да е налице
обективна възможност за представянето им от увреденото лице“. За да
приключи наказателното производство с влязла в сила присъда, следва да се
развие както фазата на досъдебното, така и фазата на съдебното производство,
9
което обективно е невъзможно да стане в рамките на срока за разглеждане от
застрахователя на извънсъдебната претенция на увреденото лице, заведена в
случая двадесет и два дни след ПТП, при което е настъпила смъртта, от която
произтичат претендираните неимуществени вреди. Съгласно цитираното
решение на ВКС „изготвените в наказателното производство експертизи имат
доказателствено значение само за нуждите на наказателния процес и не
обуславят произнасянето на застрахователя по претенцията, който съгласно
чл.499 ал.1 КЗ определя обезщетението по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при смърт или телесни увреждания на
физически лица, посредством застрахователна експертна комисия при него. С
оглед изложеното, искането на застрахователя за представяне на изготвени в
наказателното производство експертизи и на акта за приключването му не
представляват искане по реда и условията на чл.106 ал.3 КЗ, поради което в
този случай забавата на застрахователя настъпва, съгласно чл.497 ал.1 т.2 КЗ,
с изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ за произнасяне на
застрахователя по претенцията. Следователно, когато не се представят от
увреденото лице доказателства, поради това, че: 1/ застрахователят не ги е
поискал или 2/ поисканите от застрахователя доказателства не отговарят на
условията по чл.106 ал.3 КЗ, срокът по чл.497 ал.1 т.1 КЗ е неприложим, а в
очертаните хипотези се прилага тримесечния срок по чл.497 ал.1 т.2, вр.
чл.496 ал.1 КЗ, течащ от предявяване на претенцията към застрахователя,
чийто начален момент не е обусловен от представяне на доказателствата по
чл.106 ал.3 КЗ“. В случая отказът на застрахователя да определи и изплати
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди се дължи не само на
непредставянето на банкова сметка с титуляр увредените лица, а на
непредставянето на допълнителни документи, посочени по-горе, които не
отговарят на условията на чл.106 ал.3 КЗ, поради което следва да се приложи
чл.497 ал.1 т.2 от КЗ по изложените по-горе аргументи. Прочее, още с
предявяване на претенцията, е представена банкова сметка, макар и на
адвокатското дружество, представлявано от пълномощника адв.Й., като
впоследствие е приложено и нотариално заверено пълномощно от Ж.С.,
действаща лично и в качеството на майка и законен представител на детето
В.С., с което упълномощава адвокатското дружество, представлявано от
адв.Й., да получи обезщетенията, с декларация, че е уведомена, че тя и детето
имат право да получат плащанията лично, но изрично заявяват, че желаят
10
това плащане да се извърши по сметка на адвокатското дружество.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените
субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на по 200000лв. за всеки един от ищците са основателни и доказани в
пълния им претендиран размер. Основателен и доказан е и искът за
обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропусната полза, но в
размера на сумата 12975 лв. Обезщетенията се дължат ведно със законната
лихва, считано от 05.01.2019г. до окончателното им изплащане.
С оглед изложеното, следва решението на ВТОС да бъде потвърдено в
частта, с която са уважени предявените субективно съединени искове изцяло
и на всеки един от ищците е присъдено обезщетение за неимуществени вреди
в размер на по 200000лв. Следва като неправилно да бъде отменено
решението на ВТОС в частта, с която е уважен искът за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 17400лв., само в частта за разликата над
12975 лв., като искът следва да бъде отхвърлен за разликата от тази сума до
пълния претендиран размер от 17400лв. Следва да бъде отменено решението
и в частта, с която е постановено лихвата за забава върху обезщетенията да се
дължи считано от 13.09.2018г., като вместо това бъде постановено лихвата за
забава върху присъдените размери на обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди да се заплати считано от 05.01.2019г. до окончателното й
изплащане. При този изход на делото следва да бъде осъден жалбоподателят
да заплати на адв.Й.Й. адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА съразмерно на
обжалваната и уважена част от исковете съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №
1/ 2004г. в размер на общо 7845 лв. /по 3530 лв. за всеки един от исковете за
обезщетението за неимуществени вреди, обжалвано за размера над 100000лв.
и 785 лв. за иска за имуществени вреди съразмерно на уважената част/.
Следва ответницата по жалба Ж.С. в качеството си на майка и законен
представител на малолетното дете В. Г. да заплати на жалбоподателя
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция досежно
отхвърления размер на иска за обезщетение за имуществени вреди-45 лв. /от
определените съгласно чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ
300 лв./.
Водим от горното, ВТАС
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39 от 22.01.2020г. по т.д. № 36/ 2019г. по
описа на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е осъден
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД- гр. София да заплати
на Ж.С.С., ЕГН *********, от гр.П. сумата 200000 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от смъртта на съпруга й Г.С.С., починал при пътно - транспортно
произшествие на 13.09.2018 г.; и в частта, с която е осъден
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД-гр.София да заплати
на В. Г. С., ЕГН ***********, от гр.П., чрез неговата майка и законен
представител Ж.С.С. от гр.П., сумата 200000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
смъртта на баща му Г.С.С., починал при пътно - транспортно произшествие
на 13.09.2018 г.
ОТМЕНЯ решение № 39 от 22.01.2020г. по т.д. № 36/ 2019г. по описа
на Великотърновски окръжен съд в частта с която е осъден
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД- гр. София да заплати
на В. Г. С., ЕГН ***********, от гр.П., чрез неговата майка и законен
представител Ж.С.С. от гр.П., сумата 17400лв.-обезщетение за претърпени
имуществени вреди само в частта над сумата 12975 лв., вместо което
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.С.С., ЕГН *********, от гр.П. в
качеството на майка и законен представител на малолетното дете В. Г. С.,
ЕГН ***********, от гр.П., иск за обезщетение за имуществени вреди-
пропуснати ползи от неплатена издръжка, претърпени от смъртта на баща му
Г.С.С., починал при пътно - транспортно произшествие на 13.09.2018 г., за
разликата от 12975 лв. до 17400лв. като неоснователен и недоказан.
ОТМЕНЯ решение № 39 от 22.01.2020г. по т.д. № 36/ 2019г. по описа
на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е постановено законната
лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди да се
заплати считано от момента на настъпване на ПТП-13.09.2018г.
12
ПОСТАНОВЯВА законната лихва върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди, присъдени в полза на Ж.С.С. и В. Г.
С., чрез неговата майка и законен представител Ж.С., да се заплати считано
от 05.01.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД,
ЕИК: *********, гр. София 1592, район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“,
№ 43, да заплати на адвокат Й.Й., ВТАК, личен номер от ЕРАРБ
**********, със служебен адрес: гр. П., пл. "Свобода", № 24, ет.1, офис 12, на
основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА сумата общо 7845 лв. /седем хиляди осемстотин
четиридесет и пет лева/-адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Ж.С.С., с ЕГН: *********, от град П., ул. „П.К.Я.“, № 16,
вх.В, да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД,
ЕИК: *********, гр. София 1592, район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“,
№ 43, сумата 45 лв. /четиридесет и пет лева/-разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13