О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2019 г.
гр.
***
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско
дело № 30 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. №
8691/19.03.2019 г. от Б.К.О., чрез адв. М.Р., с искане за допълване в частта за
разноските на Решение № 163/11.02.2019 г. по настоящото дело. Претендира се
присъждане на разноски в полза на молителя, съобразно представен списък по чл. 80
от ГПК и доказателства за тяхното извършване.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор от Прокуратура на Република България, чрез прок. Нина Величкова, с който се поддържа направеното в последното съдебно заседание възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за присъждане на разноски в производството е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Производството е образувано пред ВРС, по искова
молба от Б.К.О., подадена чрез пълномощника й – адв. М.Р. против ***, с правно
основание на предявените искове чл.2 ал.1 т.2, 3 и 7 от ЗОДОВ, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000лв., представляваща
обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди и сумата от
49 200лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди,
всички в резултат от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл.282 ал.2
вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК по ДП № 233/2012г. и ДП № 324/2014г.,
двете по описа на ОД на МВР – ***, прекратено на 08.07.2015г., на основание
чл.24 ал.1 т.1 от НПК, ведно със законната лихва от 08.07.2015г. до
окончателното изплащане на сумите.
Съдът
се е произнесъл с Решение № 163/11.02.2019 г., с което е осъдил *** да заплати на Б.К.О. на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 12 000лв., представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди в
резултат от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл.282 ал.2 вр.ал.1
вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК по ДП № 233/2012г. и ДП № 324/2014г., двете
по описа на ОД на МВР – ***, прекратено на 08.07.2015г., на основание чл.24
ал.1 т.1 от НПК, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2015г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск за разликата над 12
000лв. до 50 000лв. и за лихвата върху нея, както и иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2 ал.1 т.2 и т.7 от ЗОДОВ,
както и сумата в размер общо на 27 711,74лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат
от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20
ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК по ДП № 233/2012г. и ДП № 324/2014г., двете по описа
на ОД на МВР – ***, прекратено на 08.07.2015г., на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, от които 27 111,74лв. – обезщетение за неполучено трудово възнаграждение и
600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно
със законната лихва, считано от 08.07.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлил
предявения иск за разликата над 27 711,74лв. до 49 200лв., възлизаща на сумата от 21 488,26лв., от които
6988,26лв. - обезщетение за неполучено трудово възнаграждение и 14 500лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение и за присъждане на лихва върху тази сума.
При постановяване на
решението си, ВОС не се е произнесъл относно сторените в производството
разноски.
Съобразно
разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като
съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на
разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по
правилата на чл. 78 от ГПК.
Искането
за присъждане на разноски е направено своевременно от ищцата, чрез процесуален
представител, в последното открито заседание, проведено по делото, когато е
представен списъци по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от
16.01.2018 г.
Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК
(лист 303), Б.К.О. претендира присъждане на
разноски в производството, включващи 25.00 лв. държавна такса за образуване на
делото, 150.00 лв. депозит за вещо лице, 450.00 лв. депозит за вещи лица,
400.00 лв.доплащане депозит за вещо лице и 4800.00 лв. адвокатски хонорар.
Извършването на разноски в претендираните размери
се установява с представените платежни документи: преводно нареждане от 05.01.2018
г. за внесена държавна такса в размер на 10.00 лв., преводно нареждане от 14.03.2018
г. за внесен депозит в размер на 450.00 лв., преводно нареждане от 19.04.2018 г. за внесен депозит
в размер на 150.00
лв., преводно
нареждане от 21.05.2018 г. за внесен депозит
в размер на 400.00
лв. и договор за правна защита и съдействие, съдържащ разписка за заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 4800.00 лв.
Насрещната
страна Прокуратура на Република България, чрез прок. Нина Величкова
своевременно е направила възражение за прекомерност на претендираното от Б.К.О. адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Възражението е основателно и претендираното
възнаграждение следва да бъде редуцирано до минималното такова, определено
съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При цена на предявените искове в размер на 99 200.00 лв.
общо, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 3506.00,25 лв., поради
което следва да се редуцира до този размер.
В
настоящото производство ВОС е приел, че исковите претенции са основателни до
размера от 39711.74 лв. общо и неоснователни за горницата до 59 488.26 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Б.К.О. има право да иска заплащане
на разноските, направени по делото, съразмерно с уважената част от исковете.
Дължимите разноски, определени пропорционално на уважената част възлизат на 1807,84
лв. и в този размер следва да бъде уважено искането по чл. 248 от ГПК като
решението бъде допълнено в тази част.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 163/11.02.2019 г., постановено по гр. дело № 30/2018 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:
ОСЪЖДА *** да заплати на Б.К.О., ЕГН **********,***, к.к.”***”, *** сумата от 1807,84 лв. /хиляда осемстотин и седем
лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща сторени разноски в
производството, съразмерно с уважената част от исковите претенции, на основание
чл. 78, ал. 1 вр. ал. 5 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: