Р
Е Ш Е Н И Е № 30/15.3.2021
г.
гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на осемнадесети
февруари 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2. ВАНЯ СТОЯНОВА
при
Секретаря Стела Гюмлиева и с участието на прокурора Димитринка
Георгиева, като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 10 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Главния архитект на община Ямбол С.К.Ж. против Решение №
260121 от 01.12.2020 г. по АНД № 1095/2020 г. на
ЯРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП)
№ Я-19 от 06.10.2020 г. на Началника на РДНСК-Ямбол. Със санкционния акт е
ангажирана административнонаказателната отговорност
на С.К.Ж. в качеството му на Главен архитект на община Ямбол за извършено
нарушение на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, като на основание чл. 232, ал. 1, т. 2,
предложение трето от с.з. му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000
лева.
В жалбата се
сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което
се иска отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно
постановление. Излагат се подробни съображения по съществото на спора, като се
оспорват изцяло изводите на съда досежно
законосъобразността на санкционния акт, включително констатациите, нарушението
и наложената санкция. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
В съдебно
заседание касаторът, редовно и своевременно призован,
не се явява, но се представлява от адвокат Пламена С., редовно упълномощена, която
поддържа жалбата на посочените в нея основания и изложените там доводи, като
заявява претенция за разноски съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
За ответника
по касацията – РДНСК, гр. Ямбол, редовно призован, се явява М.В., Главен
експерт, редовно упълномощена, която застъпва тезата за неоснователност на
жалбата и иска съдът да я отхвърли, респ. – да остави в сила атакуваното
решение. Счита, че при разглеждане на делото в ЯРС не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения; решението е постановено в
съответствие със събраните по делото доказателства, въз основа на които
правилно и законосъобразно районният съд е потвърдил процесното
НП. Твърди, че в конкретния случай още към датата на одобряване на проектите
заявителите Д. и Т. Т.и не са имали качеството на възложители по смисъла на чл.
148, ал. 4 от ЗУТ, тъй като за одобряване на инвестиционните проекти са
представили нотариален акт за собственост върху 29,20 кв.м, а искането е за разрешаване
на преустройство на обект с обща площ 44,38 кв.м. В този смисъл според процесуалния
представител на ответника по касацията разрешението за строеж безспорно е
издадено на лица, които нямат качеството на възложители, въз основа на одобрени
в нарушение на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗУТ инвестиционни проекти, поради което
счита, че на Главния архитект правилно и законосъобразно е наложено
административно наказание „глоба“. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ЯОП изразява становище за правилност и законосъобразност на решението на ЯРС
и иска оставянето му в сила. Счита, че при съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
не е ограничено по никакъв начин правото на защита, а от друга страна е
приложен правилно и материалният закон.
ЯАС, първи
касационен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на
наведените в жалбата отменителни основания и относно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя се преценя като
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното
решение - предмет на касационна проверка, ЯРС е потвърдил НП № Я-19 от
06.10.2020 г., издадено от Началника на РДНСК-Ямбол, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на С.К.Ж. в
качеството му на Главен архитект на община Ямбол за извършено нарушение на чл.
148, ал. 4 от ЗУТ, като на основание чл. 232, ал. 1, т. 2, предложение трето от
с.з. му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
Първата
съдебна инстанция приема, че в административнонаказателното
производство по издаване на АУАН и НП не са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице, както и че наказателното постановление е законосъобразно от материалноправна страна.
За да
постанови своя съдебен акт, ЯРС е събрал всички необходими доказателства при
строго спазване на процесуалните правила; обсъдени са всички гласни и писмени
доказателства и са изложени подробни съображения за това кои от доказателствата
съдът е кредитирал като безспорни и потвърждаващи законосъобразността на
оспореното наказателно постановление. Приетата за установена фактическа
обстановка е правилна, напълно се подкрепя от така събраните доказателства,
поради което и се споделя от касационната инстанция. В подкрепа на изводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани
доводи, изведени въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства,
приложимия закон и становищата на страните.
ЯАС в
настоящия си състав намира, че правилно и законосъобразно Ямболският районен
съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното пред
него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
санкционираното лице в степен да доведат до неговата отмяна и е обсъдил
доводите на страната. Действително, АУАН и НП са издадени от компетентни органи
в предвидените от закона срокове, същите са надлежно предявени на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана.
В случая АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя в съответствие с
визираните в чл. 40 от ЗАНН правила – лицето е било надлежно поканено да
присъства при съставянето на акта, като е оформена съответна покана за това,
получена лично от Ж., но същият не се явил за съставяне на АУАН. В този смисъл
по аргумент на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН актът законосъобразно е съставен в
отсъствие на нарушителя и това обстоятелство изрично е отразено в съставения
акт, с който е установено вмененото нарушение. Настоящият съдебен състав
споделя и извода на първата инстанция, че в конкретния случай АУАН е съставен
при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН въз основа на Констативен протокол №
РС-086/28.07.2020 г., който има качеството на официален удостоверителен документ.
Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган и отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, като е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал.
1 от с.з.
Съдът в
настоящия си състав намира също, че са изпълнени изискванията на закона за
индивидуализация на вмененото нарушение, тъй като и в АУАН, и в издаденото въз
основа на него НП изчерпателно са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; правилно е посочена правната квалификация на нарушената
разпоредба на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ, като по ясен и категоричен начин е
описано, че това нарушение – издаването на разрешение за строеж, е било
извършено в разрез със закона, защото посочените в РС като възложители лица
нямат това качество по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ за пълния обем на
разрешеното строителство от 44,38 кв.м поради факта, че липсва титул за
собственост за разликата от 15,18 кв.м. При това положение, правилно ЯРС е
приел, че описаното по този начин нарушение по никакъв начин не създава
неяснота за какво точно е била ангажирана отговорността на лицето, респ. – че
не е нарушено правото му на защита.
Верен и
съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че правилно и
законосъобразно така описаното нарушение е подведено под нормата на чл. 232,
ал. 1, т. 2, предложение трето от ЗУТ, предвиждаща налагане на глоба в размер
от 1 000 лева до 5 000 лева на длъжностно лице, което съгласува, одобри или
издаде строителни книжа в нарушение на ЗУТ, на актовете по неговото прилагане и
другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на
действащите устройствени планове. В тази връзка не
може да бъде споделено застъпеното и пред касационната инстанция становище, че
липсва състав на нарушение по съображенията, изложени в атакуваното съдебно
решение, които ЯАС споделя изцяло, поради което не следва да ги преповтаря.
Неоснователно е и възражението на касатора, че за
разликата от 15,18 кв.м има издаден Акт за узаконяване № 3/20.02.1990 г., към
който е приложена схема, видно от която обособеният обект на Т. Т. и Д. Т. е в описаните
в документа им за собственост граници, но с различна площ. Актът за узаконяване,
както правилно е посочил в своя съдебен акт първоинстанционният
съд, не би могъл да установи собствеността на незаконния строеж, тъй като узаконяването
касае единствено техническия статут на обекта-предмет на узаконяването (в този
смисъл е и константната съдебна практика). Отделно от това, дори да се приеме,
че с АУ № 3 от 20.02.1990 г. е направено заснемане на площ от 44,38 кв. м, то издаденият
след него нотариален акт № 15/24.07.1990 г. е съставен и удостоверява
собственост върху таванското помещение от 29,20 кв. м, а не върху площ от 44,38
кв. м. Не се споделят и доводите на касационния жалбоподател, че не следва да
носи административнонаказателна отговорност предвид
отмяната на процесното строително разрешение. Със
Заповед № ДК-11-Я-001 от 03.08.2020 г. на Началника на РДНСК-Ямбол издаденото
от Главния архитект разрешение за строеж за съответния обект е отменено като
незаконосъобразно, същата не е оспорена от засегнатите страни, което сочи на
извод, нарушението на жалбоподателя е доказано по категоричен начин. Този извод
е верен, предвид следното: по отношение на главния архитект, в качеството му на
издател на разрешението за строеж, заповедта за отмяната му с правно основание
чл. 156, ал. 3 от ЗУТ се явява контролен акт, постановен от орган на ДНСК при
упражненото му правомощие за служебен контрол – чл. 156, ал. 1 от ЗУТ. Предвид
това и след отмяната на чл. 216, вр. изм. на чл. 215,
ал. 5 ЗУТ (ДВ, бр. 25/2019 г.), главният архитект на общината не разполага с
изрично предоставено правомощие да обжалва акта за отмяна на издаденото от него
разрешение за строеж. Съдебноадминистративното
производство в случая не е способ за разрешаване на спорове между различни
държавни органи в това им качество. Въведеното изключение от това общо правило,
по силата на което главният архитект в качеството му на орган по чл. 216, ал. 1
от ЗУТ разполагаше с активна процесуална легитимация, е отменено с новата редакция
на чл. 215, ал. 5 от ЗУТ (ДВ бр. 25/2019 г.) Предоставената съгласно
предходната редакция на нормата изрична процесуална легитимация на главния
архитект е отнета, предвид което правото на оспорване не може да бъде надлежно
упражнено от него по отношение контролния акт на органите на ДНСК, издаден по
реда на чл. 156, ал. 3 ЗУТ и образуваното въз основа на такава жалба съдебно
производство би било недопустимо. При липса на данни заповедта да е оспорена от
засегнатите страни, следва извод за категорична установеност досежно извършителството на
вмененото нарушение.
При
категорична установеност за осъществен състав на административно нарушение по
чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ от наказаното лице, обосновани са изводите на
първата инстанция досежно наложеното наказание и
неговия размер в съответствие с предвиденото в посочената санкционна норма. Както
правилно е възприел в своя съдебен акт ЯРС, за налагането на наказание по този
текст е достатъчно само едно допуснато нарушение на нормите на ЗУТ при издаване
на разрешението за строеж, каквото несъмнено е извършил касационният
жалбоподател, след като е съгласувал и одобрил инвестиционен проект в разрез
със законовите изисквания за това и въз основа на проекта е издал процесното строително разрешение, т.е. налице са две
нарушения на нормите на ЗУТ при издаване на разрешението за строеж, тъй като свързаната
с издаването му процедура се състои от два етапа: първият - в съгласуване и
одобряване на технически или работни инвестиционни проекти, а вторият - в
издаване на разрешение за строеж по реда на чл. 148, ал. 4 от ЗУТ. В конкретния
казус наказаното длъжностно лице първо е извършило съгласуване и одобрение на
инвестиционния проект в нарушение на закона (чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗУТ) и въз
основа на така незаконосъобразното съгласуване и одобрение е издал
незаконосъобразно разрешение за строеж, т.е. доколкото изпълнителното деяние е
едно и се осъществява от обективна страна с издаването на разрешение за строеж,
то за него следва да се наложи само едно административно наказание, което в
случая е правилно определено по вид и размер – глоба в предвидения в нормата
минимум от 1 000 лева.
По изложените
съображения настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от
посочените в касационната жалба пороци - същото е съобразено с материалния
закон и процесуалните правила и следва да бъде потвърдено.
При този изход
на спора за ответника по касация се следват претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт, чийто размер следва да бъде
определен в минималния предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ размер от 100 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, ЯАС, първи касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260121 от 01.12.2020 г. по АНД № 1095/2020 г. на
ЯРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление №
Я-19 от 06.10.2020 г. на Началника на РДНСК-Ямбол.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
не се чете
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ не се чете
2./п/
не се чете