Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 244 от 15.12.2023 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 285 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба от Г.В.А.,
с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат Р.П.,
срещу Ревизионен акт № Р-22001022005524-091-001/09.05.2023 г., издаден от
органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите (ТД на НАП) Бургас,
потвърден с Решение № 991/14.07.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на
НАП. С посочения ревизионен акт по отношение на А. са установени задължения за
годишен и авансов данък за едноличен търговец по Закона за данък върху доходите
на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2020 г. в размер на 447 лева, ведно със
законната лихва в размер на 86,46 лева, за задължителни осигурителни вноски по
Кодекса за социално осигуряване (КСО) за периода от 01.01.2020 г. до
31.08.2021 г. в размер на 1706,76 лева, ведно със законната лихва в размер на
455,30 лева, и за задължителни осигурителни вноски по Закона за здравното
осигуряване (ЗЗО) за периода от 01.01.2020 г. до 31.08.2021 г. в размер на 689,60 лева, ведно със законната лихва в
размер на 183,98 лева. В жалбата са изложени съображения за нищожност и
незаконосъобразност на ревизионния акт съответно поради липса на компетентност
на органа, възложил ревизията и на органите, извършили същата, както и поради
липса на предпоставки за извършване на ревизията по особения ред на чл.
122 и сл. от ДОПК. Претендира се отмяна на ревизионния акт.
Страните не се явяват и не се представляват в съдебното заседание по делото. С молба с вх. № 4463/16.11.2023 г. адвокат Р.П. поддържа жалбата и претендира присъждане направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение съгласно представения списък. Със становище с вх. № 4468/16.11.2023 г. юрисконсулт С С – процесуален представител по пълномощие на ответника, оспорва жалбата като неоснователна, прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 657,46 лева.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по издаване на процесния ревизионен акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001022005524-020-001/19.10.2022 г., издадена от Г П – началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП Бургас, упълномощена със Заповед № РД-01-245/05.05.2022 г. на директора на ТД на НАП София, въз основа на Заповед № З-ЦУ-753/05.05.2022 г. на заместник изпълнителния директор на НАП и Заповед № ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП. Определени са обхватът на ревизията, срокът ѝ – три месеца от връчването на заповедта (последната е връчена на Г.А. по електронен път на 02.11.2022 г.), и ревизиращите органи по приходите – Р К Т – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Ж П Ш – главен инспектор по приходите. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-22001022005524-020-002/31.01.2023 г. срокът на ревизията е удължен до 02.03.2023 г., а със ЗИЗВР № Р-22001022005524-020-004/14.02.2023 г. – до 31.03.2023 г. Със ЗИЗВР № Р-22001022005524-020-003/01.02.2023 г. като ревизиращ орган е посочена и К Т Д – главен инспектор по приходите, а със ЗИЗВР № Р-22001022005524-020-005/09.03.2023 г. като ревизиращи органи са посочени Р К Т (ръководител на ревизията) и К Т Д. На 13.04.2023 г. е изготвен Ревизионен доклад № Р-22001022005524-092-001 (връчен на А. по електронен път на 18.04.2023 г.). В същия е посочено, че Г.А. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ и през ревизирания период е извършвал дейност като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон – електронна търговия с велосипеди. За придобитите доходи през 2020 г. той е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 1000И0124079/26.08.2021 г. с попълнено приложение № 2 „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ”, като е декларирал нетни приходи от продажби в размер на 33 500,64 лева и общо разходи към тази дейност в размер на 80% от получената сума, или 26 800,51 лева. За 2021 г. е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. № 1000И0137869/15.04.2022 г. с попълнено приложение № 2, като е декларирал нетни приходи от извършваната търговска дейност в размер на 480 и нулев размер на разходите към тази дейност. В ревизионния доклад са обосновани изводи за дължими от А. задължения за годишен и авансов данък за едноличен търговец по ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 447,78 лева, за задължителни осигурителни вноски по КСО за периода от 01.01.2020 г. до 31.08.2021 г. в размер на 1706,76 лева и за задължителни осигурителни вноски по ЗЗО за периода от 01.01.2020 г. до 31.08.2021 г. в размер на 689,60 лева. Срещу доклада не е подадено възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.
На 09.05.2023 г. от Г П – началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП Бургас (орган, възложил ревизията), и Р Т – главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас (ръководител на ревизията), е издаден процесният ревизионен акт. Същият е връчен на Г.А. по електронен път на 17.05.2023 г. Ревизионният акт е обжалван по административен ред и е потвърден с Решение № 991/14.07.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, връчено на А. по електронен път на 26.07.2023 г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
При извършване на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок, ревизионният акт е издаден съобразно правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Мотиви са изложени и в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Публичните вземания са конкретизирани по основание, размер и субект.
В случая Г П – началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП Бургас, в качеството ѝ на орган, възложил ревизията, и на орган, издал ревизионния акт, както и Р Т – главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, в качеството ѝ на ръководител на ревизията и на орган, издал ревизионния акт, както и Ж П Ш и К Т Д – главни инспектори по приходите в ТД на НАП Бургас, в качеството им на ревизиращи органи, са определени като органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, със Заповед № З-ЦУ-753/05.05.2022 г., издадена от Г. Д – заместник изпълнителен директор на НАП, на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК, оправомощен от изпълнителния директор на НАП със Заповед № ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. Със Заповед № З-ЦУ-1867/19.10.2022 г. изпълнителният директор на НАП е определил лицата, по отношение на които следва да бъде извършено контролно производство по данъчно-осигурителен контрол (жалбоподателят е посочен в приложението към заповедта) от служители, определени в Заповед № З-ЦУ-753/05.05.2022 г., за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, като е разпоредено контролните производства да бъдат възложени от началниците на сектори, посочени в Заповед № З-ЦУ-753/05.05.2022 г. и определени от директора на ТД на НАП София със Заповед № РД-01-245/05.05.2022 г., издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Г Пе посочена под № 1 в Заповед № РД-01-245/05.05.2022 г. на директора на ТД на НАП София. Заеманата от нея длъжност към момента на издаване на заповедта – началник на сектор „Ревизии” в отдел „Ревизии” към дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, отговаря на изискванията на заповедта на заместник изпълнителния директор на НАП. Заповедта на директора на ТД на НАП София не е ограничена със срок и е била действаща към датите на издаване на заповедта за възлагане на процесната ревизия и на заповедите за изменението ѝ, както и към датата на издаване на ревизионния акт. Материалната компетентност на органа, възложил ревизията, произтича от нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Заповедта за възлагане на ревизията, заповедите за изменението ѝ, ревизионния доклад и ревизионния акт са подписани от посочените като техни издатели органи по приходите с валиден квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, приравнен на саморъчен съгласно чл. 13, ал. 4 от същия закон.
Обжалваният ревизионен акт обаче е незаконосъобразен поради неправилно установяване на задълженията на ревизираното лице по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК. Определянето на данъчната основа за облагане с данъци и размерът на същите са нормативно установени. Единствено при наличие на някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 – 8 от ДОПК и при спазване на правилата по чл. 122, ал. 2 и 4 от ДОПК законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За тази цел основанията за преминаване към ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.
В случая от
органите по приходите не е доказано наличието на твърдяното от тях основание за
провеждане на ревизионното производство по реда на чл. 122 и сл.
от ДОПК, а именно – данни за укрити приходи
от трудова дейност на Г. А. (т.е. основанието по чл. 122, ал.
1, т. 2 от ДОПК). За
придобитите доходи през 2020 г. и 2021
г. А. е подал годишни данъчни декларации по чл. 50
от ЗДДФЛ съответно с вх. № 1000И0124079/26.08.2021 г. и вх. № 1000И0137869/15.04.2022 г., с попълнени
приложения № 2, като е декларирал нетни приходи от извършваната
търговска дейност съответно в размер на 33 500,64
лева и 480 лева. Както е посочено и в Решение
№ 991/14.07.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с което
е потвърден процесният ревизионен акт, необосновано органите по приходите са преминали към извършване на
ревизията за определяне на задължения по ЗДДФЛ и за задължителни вноски по КСО
и ЗЗО по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, доколкото облагаемият доход за
Г.А. за ревизирания период е своевременно деклариран, т.е. не може да се
приеме, че са налице данни за укрити приходи, и в случая са налице условията за
определяне на задълженията по общия ред. Неправилното извършване на ревизията
по особения ред води до неприложимост не само на оборимата презумпция за
вярност на фактическите констатации в ревизионния акт, но и на презумпцията
по чл. 123, ал. 1 от ДОПК за наличие на облагаем доход при
определяне на основата по реда на чл. 122, ал.
2 от ДОПК (вж. в т. см. Решение
№ 9423/10.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2023 г., VIII о., Решение
№ 8878/26.09.2023 г. на ВАС по адм. д.
№ 1161/2023 г., VIII о. и Решение № 2691/14.03.2023 г. на ВАС по адм.
д. № 4993/2022 г., VIII о.). При липсата на твърдяното от органите по приходите
основание за провеждане на ревизионното производство реда на чл. 122 и сл.
от ДОПК, а именно – данни за укрити приходи
от трудова дейност на Г.А., същите не са имали основание съгласно
чл. 124а от ДОПК да установят и задължения за задължителни осигурителни вноски по
КСО и ЗЗО върху осигурителен доход, определен по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК.
По изложените съображения обжалваният ревизионен е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този
изход на спора и на основание чл. 161, ал.
1, изр. 1 от ДОПК Националната агенция за приходите следва да бъде
осъдена да заплати на Г.А. направените от него разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева. Възражението на процесуалния
представител по пълномощие на ответника по чл. 161, ал. 2 от ДОПК е
неоснователно, тъй като предвид материалния интерес заплатеното от А. адвокатско
възнаграждение е в по-нисък размер от минимално определения
размер съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22001022005524-091-001/09.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 991/14.07.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Г.В.А., с ЕГН **********, сумата в размер на 650 (шестстотин петдесет) лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: