Пловдивска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу А.И.А. за това
че в периода 08.03.2019 г. - 29.05.2019 г. в град Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облата, е
възбудила и поддържала у Х.С.Г., ЕГН ********** заблуждение както следва:
на
08.03.2019 г. в гр.Пловдив, е възбудила и поддържала у Х.С.Г., ЕГН **********
заблуждение и с това й е причинила имотна вреда в размер на 50 лв.
на
08.03.2019 г. в гр.Пловдив, е възбудила и поддържала у Х.С.Г., ЕГН **********
заблуждение и с това й е причинила имотна вреда в размер на 400 лв.
на
13.03.2019 г. в гр.Пловдив, е възбудила и поддържала у Х.С.Г., ЕГН **********
заблуждение и с това й е причинила имотна вреда в размер на 1 200 лв.
на
05.04.2019 г. в гр.Пловдив, е възбудила и поддържала у Х.С.Г., ЕГН **********
заблуждение и с това е причинила на С.Х.Г., ЕГН ********** и на К.И.Г., ЕГН **********
имотна вреда в размер на 19 750 лв.
на 29.05.2019
г. в гр. Пловдив, е възбудила и поддържала у Х.С.Г., ЕГН ********** заблуждение
и с това й е причинила имотна вреда в размер на 300 лв., като общия размер на причинените вреди възлиза на 21
700 лева – престъпление по чл. 209,
ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В
проведеното по делото разпоредително заседание пострадалите лица Х.С.Г., К.И.Г.
и С.Х.Г. са конституирани в качеството си на частни обвинители и граждански
ищци, като за съвместно разглеждане в наказателното производство са приети
граждански искове срещу подсъдимата А., както следва:
Граждански иск от Х.С.Г.
срещу подсъдимата А.И.А. за сумата от 50 лв., представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди от деянието, предмет на обвинението, извършено
на 08.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, до
окончателно изплащане на сумата.
Граждански иск от Х.С.Г.
срещу подсъдимата А.И.А., за сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди от деянието, предмет на обвинението, извършено
на 08.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателно
изплащане на сумата.
Граждански иск от Х.С.Г.
срещу подсъдимата А.И.А., за сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди от деянието, предмет на обвинението, извършено
на 13.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, до
окончателно изплащане на сумата.
Граждански иск от К.И.Г.
и С.Х.Г. срещу подсъдимата А.И.А., с който се претендира сумата от 19 750 лв.,
представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди от деянието,
предмет на обвинението, извършено на 05.04.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на увреждането, до окончателно изплащане на сумата.
В хода на съдебните
прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото
обвинение, с уточнението, че в частта касателно деянията от 13.03.2019 г. и
05.04.2019 г. от формираната по делото доказателствена съвкупност се
установява, че подсъдимата единствено е поддържала заблуждение у пострадалата Г.,
като недоказана е останала и другата й вменена форма на изпълнителното деяние –
възбуждане. Счита, че на подсъдимата следва да се определи наказание по реда на
чл. 54 НК лишаване от свобода, чийто размер да бъде около средния такъв, който
се предвижда за престъплението. Аргументира тезата, че така определеното и
наложено наказание следва да се изтърпи ефективно, доколкото не са налице предпоставките
на чл. 66 от НК. По отношение на
гражданските искове, представителят на Районна прокуратура Пловдив посочва, че
същите са доказани по основание и размер, поради което следва да се уважат.
Представителят
на частните обвинители и граждански ищци – адв. А. излага пространни
съображения за доказаност на обвинението по отношение на всички деяния включени
в продължаваното престъпление, съответно за доказаност на основанието и размера
на предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове. В тази
връзка пледира за постановяването на осъдителна присъда, с която на подсъдимата
А. да бъде определено наказание лишаване от свобода, чийто размер да бъде
ориентиран към максимума, съответно същото да бъде изтърпяно ефективно.
Защитникът на
подсъдимата – адв. Б., предлага подробен прочит на доказателствата по делото,
като не оспорва доказаността на обвинението на деянията от 08.03.2019 г.,
13.03.2019г. и 29.05.2019 г. Акцентира, че единственият спорен въпрос е
доказаността на обвинението касателно деянието от 05.04.2019
г. В тази връзка аргументира тезата, че за разлика от останалите деяния,
включени в инкриминираното продължавано престъпление, изцяло недоказано е
останало това от 05.04.2019 г. , доколкото по отношение на него съществуват
единствено и само гласни доказателства и то на лицата, които са посочени като
пострадали и показанията на свид. Я., по отношение на които изразява съмнения в
тяхната незаинтересованост. Относно индивидуализацията на наказанието намира,
че същото следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, като изтърпяването
му да бъде отложено по реда на чл. 66 НК.
Подсъдимата в личната си защита поддържа казаното
от своя защитник.
В правото си на последна дума изразява съжаление
за стореното, отрича да е взела сумата от 19 750 лева.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата А.И.А. е родена на *** ***, ***, българска гражданка, неграмотна,
безработна, омъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата А. живеела заедно със съпруга си и с осемте
си деца, най – малкото от които било на възраст от 2 години, а най – голямото –
на възраст от 15 години. Финансовите средства на семейството не достигали, като
основните приходи на същото били от социални помощи и детски надбавки, както и
от трудовите доходи на съпруга на А., който единствен работел.
За да си набавя парични средства, подсъдимата А. решила
да предлага срещу заплащане на случайно срещнати хора услугата „разваляне на
магия и врачуване“, като същата била наясно, че не притежава такива
способности. На „врачуване и разваляне на магии“, подсъдимата била научена още
от дете, от бившата си свекърва.
Така, в изпълнение на своите намерения, на 08.03.2019 г., подсъдимата А.
пристигнала в гр. Пловдив, където посетила парк „Цар Симеоновата градина“. Там
случайно срещнала свидетелката Х.Г., която към този период била студентка в
АМТИИ – град Пловдив, първи курс, втори семестър, специалност „Изпълнително
изкуство, поп и джаз“.
Подсъдимата А. се
приближила към свид. Х.Г. и започнала непринуден разговор, в началото на който
свид. Г. не проявила интерес. В даден момент, подсъдимата А. съобщила на свид. Х.Г.,
че същата има направена магия, като
магия била направена и на майка й, питайки я знае ли какво ще се случи
ако не я развали. Така, подс. А. се представила на свид. Хр. Г. с името „Мария“
и й споделила, че умее да разваля магии. Първоначално свид. Хр. Г. подходила с
недоверие към подсъдимата А., но когато последната започнала да й говори уверено за цялото й семейство, за сестра й,
свид. Хр. Г. започнала да вярва, че подс. А. действително притежава
свръхестествени способности, каквито всъщност тя нямала, а просто следяла
реакциите на събеседничката си и се адаптирала съобразно същите. Така, с
помощта на редица думи за бедствия и здравословни проблеми, включително, това
че сестра й ще остане парализирана на легло, че свид. Хр. Г. ще остане без ръце
и крака, че този месец някой от близките ще загине в катастрофа, подсъдимата
убедила А., че над семейството й тегне черна магия и са необходими спешни
действия по развалянето й, за извършването на които е необходимо да бъдат
предоставени парични средства. В резултат на така създаденото заблуждение свид.
Х.Г. решила, че действително има черна магия, поради което предала на
подсъдимата сумата от 50,00 лева
за закупуване на билка с цел развалянето на магията.
Малкият размер на получената сума обаче не удовлетворил
подсъдимата А. и същата решила да бъде по – убедителна в създаването на заблуда
у свид. Х.Г., като й казала, че за да
развали магията трябва да закупи яйце. Така, свид. Г. отишла в
намиращия се наблизо магазин „Триумф“, от където закупила яйце след което се
върнала в парка при подсъдимата А.. Докато свид. Хр. Г. отсъствала, подсъдимата
А. откъснала коренче от здравец от насажденията в парка. След като свид. Хр. Г.
предала на подсъдимата А. яйцето, последната й казала да постави яйцето под
блузата си, което свид. Хр. Г. направила, при което подсъдимата започнала да
изрича различни думи – заклинания под формата на „баене“. В даден момент подсъдимата
поискала яйцето, като с бързи ловки движения, използвайки откъснатия по – рано
корен от здравец придала на яйцето черен цвят. Виждайки „почерненото“ яйце,
свид. Хр. Г. изпаднала в ужас, като това бил и преломният за нея момент в който
същата била окончателно въведена в
заблуждение и изцяло повярвала, че действително има направена черна
магия. За така извършената услуга, подсъдимата А. поискала още пари. Тъй като
свид. Хр. Г. нямала други пари в себе си освен предадената по – рано банкнота
от 50,00 лева, същата отишла до АТМ устройство – банкомат на „Уникредит Булбанк“
до МОЛ „Марково тепе“, където от банковата си сметка изтеглила сумата от 400,00 лева, които още същия ден – 08.03.2019 г.
предала на подсъдимата А.. Двете си разменили телефонните номера, като
подсъдимата казала телефонния си номер – ***, а свид. Хр. Г. й се обадила, за
да може подс. А. да запамети телефонният й номер. Разговорът между двете
продължил, като подс. А. й казала, че са необходими още действия, за да се
развали магията, като за целта са нужни пари. Изрично обърнала внимание, че не
трябва да споделя с никого, в противен случай магията ще се задейства.
Силно притеснена и стресирана от случилото се, още същата
вечер на 08.03.2019 г., свид. Х.Г. решила да се прибере в дома на родителите си
– в град ***, за да се увери, че всички са здрави и че нищо лошо не им се е
случило.
В следващите дни, по инициатива на подс. А. между двете
жени протекла интензивна телефонна комуникация, която имала за цел поддържането на вече създаденото до
момента заблуждение за наличие на магия. В разговорите, подсъдимата се
интересувала от това как е семейството на свид. Г., като непрестанно обяснявала,
че са нужни още пари, тъй като магията била изключително силна. На 10.03.2019 г. свид. Хр. Г. ***,
комуникацията й с подсъдимата А. продължавала, като последната настоявала да се
видят, тъй като магията била много силна и трудно я удържала и за да я развали
били необходими парични средства.
Тъй като свидетелката Г. не работела разчитала на
финансовата подкрепа на родителите си -
свид. К.Г. и свид. С.Г.. Спазвайки указанията на „Мария“/ подс. А. да не
споделя с никого нищо, свид. Х.Г. решила да излъже родителите си, че има
желание да си закупи електрическа китара, като за целта й е необходима сумата
от 1200,00 лева. Същата имала спестени 1000,00 лева, като родителите й решила
да допълнят сумата до 1200,00 лева, които трябвало да изпратят по банковата
сметка на дъщеря си – свид. Х.Г..
Така, на 13.03.2019г.
майката на свид. Х.Г. - свид. К.Г. превела по сметка на дъщеря си сумата от
1200 лева с цел закупуване на китара. Още същия ден свид. Х.Г. изтеглила сумата
от 1200 лева от банкомат, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Александър
Батенберг" и ги предала на подсъдимата А., с която имала предварително
уговорена среща по телефона в „Цар Симеоновата градина“. След като получила парите, подсъдимата
заявила на свид. Х.Г., че до края на деня трябва да й предаде сумата от 500,00
лева, в противен случай сестра й ще бъде парализирана. Обяснила й, че „гори онова нещо“, имайки предвид
направената черна магия. Стресирана от думите на подс. А. и напълно убедена в
тяхната истинност, свид. Х.Г. започнала да търси начин, по който да си набави
исканите от подс. А. парични средства. Първоначално се свързала по телефона със своята
братовчедка – свид. В.К., като я помолила да й заеме сумата от 500,00 лева, но
тъй като свид. Хр. Г., спазвайки указанията на „Мария“ да не казва на никого за
магията отказала да й каже за какво са й нужни тези пари, свид. К. не пожелала
да й ги заеме. Тогава подс. А. посъветвала свид. Хр. Г. да посети офиси за
бързи кредити. Така, свид. Хр. Г. посетила три офиса на фирми за бързи кредити
като и на трите места й бил отказан кредит, тъй като същата не работела, нямала
никакви доходи. Стресирана и отчаяна решила да направи последен опит да се
снабди с исканите пари, като се обадила по телефона на майка си – свид. К.Г. и
й заявила, че са й нужни пари за благотворителност, но опитът й останал без
резултат. Усещайки, че се случва нещо с
дъщеря им, свид. С. и К. Г. решили, че дъщеря им трябва да прекъсне обучението
си в Пловдив и да се прибере в дома си в град ***. В изпълнение на решението им,
в периода 18 – 20.03.2019 г., свид. Хр. Г. напуснала общежитието, което
обитавала и се прибрала в град ***.
Комуникацията по телефон между свид. Хр. Г. и подс. А.
продължила, като последната не спирала да настоява за още пари, обяснявайки, че
магията все още не била развалена и трудно я удържала. Непрестанните телефонни
разговори, съобщения между двете, непрекъснатото „напомняне“ от страна на подс.
А. за това, че ще се случи нещо страшно със семейството на свид. Хр. Г. довели
до силен стрес и предизвикали ситуативно обусловено тревожно състояние у свид.
Хр. Г.. Това състояние се характеризирало с непрестанна тревожност,
неспокойство, страх от това, че във всеки момент може да се случи нещо страшно
със семейството й.
Така се стигнало до датата 05.04.2019 г., когато след поредица обаждания от страна на
подс. А., свид. Хр. Г., възползвайки се от отсъствието на родителите си от дома
им в гр. *** намерила семейните им спестявания - сума в размер на 19 750
лева, които родителите й първоначално съхранявали на рафт в гардероба им, а
впоследствие след като свид. Хр. Г. се завърнала да живее в родния си дом,
преместили под диван в жилището си. Преди да преместят посочената сума под
дивана свид. С.Г., в присъствието на свид. К.Г. преброил парите, като
първоначално ги носил със себе си около десетина дни на работното си място. Непосредствено
преди да ги скрие под дивана, свид. С.Г. отново преброил паричната сума.
Водена от желанието си да „приключи с всичко това“, на
същата дата – 05.04.2019 г.,
свид. Хр. Г. взела горепосочената сума, качила се на влак за гр. Пловдив и се
обадила на подс. А., уведомявайки я, че разполага с пари. Двете жени си
уговорили среща за същия ден отново на мястото, където се срещали и предходните
пъти – в парк „Цар Симеонова градина“ в гр. Пловдив. При срещата, свид. Хр. Г.
предала цялата сума от 19750 лева на подсъдимата А.. Последната взела сумата,
казвайки на свид. Хр. Г., че парите трябва да бъдат изгорени с „онова нещо“,
отново визирайки създаденото от нея заблуждение за направена магия.
След срещата, още същия ден свид. Хр. Г. се качила на
влак за гр. *** и се прибрала в дома си без да сподели каквото и да било с
родителите си.
Въпреки получените до момента парични средства, подсъдимата
А. продължила да контактува със свид. Х.Г. чрез телефонни обаждания и кратки
текстови съобщения, настоявайки за още пари, отново обяснявайки, че магията е
силна и трудно я удържа.
Два дни след 05.04.2019 г., свид. К.Г. и свид. С.Г.
решили да използват част от спестяванията си, за да закупят подарък на по –
малката си дъщеря по повод рождения й ден. Така, свид. К.Г. повдигайки дивана,
установила, че всичките пари липсват. Предвид странното поведение на дъщеря им
и съмненията им, че е станала обект на изнудване, веднага попитали св. Хр. Г.
къде са парите. Тя започнала да ги лъже, казвайки им, че ги е оставила на пейка
в парка, след това променила версията си казвайки, че ги е пуснала в кутия за
благотворителност. Разбирайки, че дъщеря им нищо няма да им каже, свид. К. и С.Г.
преровили вещите й и намерили билет от 05.04.2019 г. за влака до град Пловдив,
както и констатирали, че свид. Хр. Г. има множество обаждания и съобщения от
един и същ телефонен номер от абонат, записан като „Мария“. Това ги мотивирало
да сигнализират полицията, като потърсили съдействие в гр. Пловдив. Била
образувана проверка, като в хода на същата, пред свид. Д.Я., свид. Хр. Г.
разказала всичко за срещите си с подс. А.А..
През месец май 2019 г., подсъдимата А. продължила
многократно да търси по телефона свид. Хр. Г., като обяснявала на последната,
че магията била още действаща и били необходими още 5000,00 лева за развалянето
й. За да бъде още по – убедителна в поддържането на вече създаденото
заблуждение, подс. А. обяснила на свид. Хр. Г., че заради усилията, които
полага за разваляне на магията е загубила бебето си. За случващото се били
сигнализирани органите на реда, като междувременно след даване на надлежно
разрешение била отпочната и експлоатация по приложението на специални
разузнавателни средства.
На 29.05.2019г. подс. А. /“Мария“/ поискала среща
със свид. Хр. Г. с цел предаване на поредна сума за разваляне на магията. Свид.
Хр. Г. се съгласила, като носела със себе си шише с вода, яйце и сумата от 300
лв. в 6 бр. банкноти от по 50 лева за разваляне на магията по поръчение на подс.
А.. Срещата отново била на обичайното място - гр. Пловдив, парк "Цар Симеоновата
градина" до паметника на мечката в 13.30ч. на 29.05.2019г. На място
срещата била осъществена, като подс. А. се поинтересувала влияе ли още зле
магията. Свид. Хр.Г. дала сумата от 300 лв. на подс. А., като последната ги
прибрала в чантата си и заявила, че са необходими още 5000 лв., като от тях
1500 лв. да се дадат другата седмица, за да не се дават „за гроб“. След това
поискала шишето с вода, като преди това свид. Хр. Г., съгласно инструкциите на
„Мария“, следвало да отстрани капачката. След като свид. Хр. Г. подала шишето с
вода, подс. А. сложила носна кърпа върху отвора на шишето и поръчала на свид. Хр.
Г. да повтаря думите й. Когато подс. А. махнала кърпата заявила, че това, което
е в шишето „ядяло семейството“ на свид. Хр. Г.. Последвало плюене върху яйцето
и увиването му с кърпа, по инструкции на подс. А.. След това последната се
поинтересувала има ли в дома на свид. Хр. Г. златни накити, но след отрицателен
отговор, отново посочила, че ще е необходима сумата от 5000 лв., тъй като
магията не била все още развалена. След като свид. Хр. Г. потвърдила, че ще й
даде още 1500 лв. следващата седмица, двете се разделили и подс. А. си
тръгнала.
В този момент подс. А.
/“Мария“/ била задържана от органите на Второ РУ при ОДМВР гр.Пловдив и била
установена нейната самоличност.
Поради възникнал неотложен
случай бил извършен личен обиск и изземване по реда на чл. 164 ал. 1 т.1 от НПК
на подс. А.И.А.. Процесуалното действие започнало в 16.18 ч. на 29.05.2019 г. и
завършило в 17.20 часа на същата дата, при което били намерени и иззети от
дамската чанта на подс. А. 6 бр. банкноти с номинал от по 50лв. всяка, със
серийни номера, както следва: БУ3100013: БП 4186144; БО 9776701: БР 7263867; БГ
1040575; БП 8941184, /като при осветяване с лампа с ултравиолетова светлина,
банкнотите се оцветили в зелено/; 14бр. банкноти всяка е поминал от по 10 лева,
със серийни номера, както следва: БУ 0027926; БП 7680530; БГ 3176932; БО
5415247; БС 6277239; БУ 6594760; БС 2700877: БГ 3372706; БЧ 5212468; БЛ
6928946: БФ 2033919; БС 9011022; БФ 1474467; БФ 8683719 и мобилен телефонен
апарат с марка ,,Самсунг“ с IMEI 356 388 086 578 290.
Посоченото процесуално – следствено действие било одобрено с Разпореждане на
Районен съд гр.Пловдив по ЧНД № 3326/2019г.
След това,
свид. Д.Я. снел обяснения от подс. А..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
недвусмислено установена от показанията на свидетелите Х.С.Г., дадени на съдебна фаза (л. 84 - 89 от съд.
производство) и на ДП ( том
1, л.90 – 92, 93 - 94), прочетени в цялост на основание чл. 281, ал.5, вр.
ал.1, т. 1 и т.2 НПК със съгласие на всички страни; К.И.Г., дадени на съдебна
фаза (л. 90 –91 от съд. производство) и на ДП (том 1, л.98), прочетени отчасти
на основание чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК със съгласие на всички страни; С.Х.Г.,
дадени на съдебна фаза (л. 91 - 93 от съд. производство) и В.К.К., дадени на съдебна фаза (л. 93 от съдебното производство).
Показанията
на гореизброените свидетели се явяват последователни, логически непротиворечиви,
достоверни, подредени и съответстват на останалите доказателствени материали.
Във връзка с релевираните от страна на защитата възражения, съдът държи да
отбележи, че при анализа на показанията на посочените свидетели се подходи с
особено внимание предвид заинтересоваността на свидетелите от изхода на делото.
Действително константа е съдебната практика в разбирането си, че показанията на
свидетели, които се явяват страни в процеса и са пряко заинтересовани от изхода
на делото, както и показанията на свидетели – близки роднини на страна в
процеса следва да се анализират с особено внимание, но в никакъв случай не
следва да се игнорират от доказателствения масив по делото само на това
основание, а следва да се
подложат на внимателен анализ наред с останалите писмени и гласни доказателства
и само ако им противоречат, тогава да се изключат като доказателства по делото.
В конкретния случай в показанията на горепосочените свидетели се съдържат
конкретни факти и обстоятелства, касаещи инкриминираните деяния, т. е те са
относими към предмета на доказване. По мнение на настоящата съдебна инстанция
показанията на коментираните свидетели се намират в отношение на пълно
покриване и взаимно допълване с останалите доказателствени източници по делото,
като в тях липсват противоречия
досежно основните и решаващи факти и обстоятелства по делото. В тази
връзка и отново с оглед възраженията на защитата, съдът намира, че е необходимо
да се отбележи, че показанията
на свид. Х.Г., дадени на ДП, са прочетени в цялост, след получаване на
изричното съгласие на всички страни (включително и защитника, и подсъдимата)
поради наличие на противоречие и поради липса на спомен във връзка с изминалия
период от време. Съдът третира
наличието на противоречия относно точния размер на сумата, предадена на подс. А.
на 05.04.2019 г., както
и липсата на спомен у
свид. Хр. Г. за точните дати на деянията от 13.03.2019 г. и 05.04.2019 г.,
точния размер на сумата, която е предала на подс. А. на 13.03.2019 г. като съвсем логична последица с оглед изминалото
време и специфичното психично
състояния на непрестанна тревожност, в което се е намирала свид. Хр. Г. в
коментирания период. Последното се установява и от приетото по делото без
възражения заключение на изготвената в хода на досъдебното производство
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, която съдът кредитира
изцяло, като изготвена от експерти, притежаващи нужните знания и умения в
съответната научна област и даваща отговор на поставените въпроси в пълнота.
Изслушани в съдебно заседание, вещите лица акцентират, че въпреки
констатираното тревожно състояние в което се е намирала свид. Хр. Г. в
процесния период, категорично не се наблюдават паметови нарушения, нито
интелектуален спад. Конкретно по отношение на неточностите, непълнотите в
хронологията на събитията, изложени от свид. Хр. Г. при разпита й, вещите лица
подчертават, че същите са в резултат от въвличането на свидетелката в спиралата
от емоционален натиск и доколкото личността на същата се характеризира с
нестабилност, неувереност съвсем логична последица от всичко това е паметова
дисфункция, която наред с изминалия немалък период от време от процесните
събития до момента на разпита й пред съда не позволява същата да бъде напълно
прецизна в спомените си. Ето защо съдът кредитира в цялост показанията на свид.
Хр. Г. като изхождащи от лице, което е способно правилно да въпроизвежда
фактите от значение за делото и базира фактическите си изводи и върху тях.
Що се
отнася до прочетените отчасти показания на свид. К.Г., дадени в хода на ДП
относно обстоятелството, дали същата е участвала при преброяването на паричната
сума от 19 750 лева, то съдът вземайки предвид направеното от свидетелката
уточнение в съдебно заседание, че лично не е броила парите, а е присъствала
докато съпругът й ги е броял, намира, че показанията на свидетелката,
включително в коментираната част, дадени в хода на съдебното следствие следва
да бъдат кредитирани поради
което съдът базира и върху тях фактическите си изводи.
Коментираните по – горе свидетелски показания
хармонично си кореспондират с приобщените по надлежния ред писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно: протокол за личен обиск и албум към него,
протокол за освидетелстване с писмено съгласие на лицето, протокол за оглед на
веществени доказателства, банково извлечение – информация за сметка
70001523426979 за периода от 08.03.2019 г. до 20.03.2019 г. с титуляр Хр. Г.; характеристична
справка, справка за съдимист; приемно
– предавателни протоколи и удостоверения за раждане.
Съдът кредитира описаните по - горе писмени
доказателства, тъй като същите са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна
легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите
разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по
настоящето дело.
Относно
показанията на полицейският служител Д.Я.
съдът намира същите за изцяло недопустим доказателствен източник. Показанията на свид. Я. възпроизвеждат възприетото от свидетеля, в хода на
извършени специфични оперативно – издирвателни мероприятия и оперативна
разработка, включително данни от проведена беседа с подс. А. непосредствено
след задържането й. Всеки контакт между лице със статут на задържан и полицията
е официален контакт, предпоставящ защита на правата на
разпитвания, включително право на адвокатска помощ, право да не
се самоуличава и да запази мълчание, както и да получи разяснения
относно последиците на самопризнанието. Не съществува съмнение, че
самопризнанието на подс. А. е
изложено без тези основни гаранции за справедлив процес по чл. 6 от ЕКПЧОС и
само на това основание не би следвало да бъде ценено като елемент
от доказателствената съвкупност. На следващо място същото заключение
следва и от константната съдебна практика, според която беседите, проведени от
полицейски служители със задържани лица, не са доказателствено средство за
установяване на релевантни факти, относими към самопризнание (Решение № 591 от 13.01.2014 г. на
ВКС по н. д. № 1902/2013 г., първо н. о., Решение № 290 от 04. 2016 г. по н. д.
№ 956/2016 г., второ н. о., Решение № 26 от 23.03.2018 г. по
н. д. № 1011/2017 г., трето н. о., Решение № 42 от 20.03.2018 г. по
н. д. № 25/2018 г., второ н. о. и др.). Чрез свидетелските показания на
разпитващия полицейски служител на практика се заобикаля императивната
разпоредба на чл. 105, ал. 2 от НПК, която
изключва доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при
условията и по реда на НПК (делото Д. М. срещу България, жалба № 34779/09,
ЕСПЧ). Отделно от изложеното
дотук, по мнение на настоящата съдебна инстанция по отношение на свид. Я. е
налице и хипотезата на чл. 118, ал. 2 НПК, доколкото същият пряко е участвал
при извършването на действия по разследването, включително и по приложението и
експлоатацията на СРС.
Съдът кредитира веществените доказателствени
средства, изготвени чрез експлоатирани специални разузнавателни средства.
Същите са допустими по смисъла на чл. 172 ал.2 от НПК като способ за събиране и проверка на доказателства. При
спазване на установения от НПК и ЗСРС ред са приложени оперативните способи –
наблюдение, подслушване и белязване на предмети
за изготвяне на веществени доказателствени средства. Точно са изпълнени
задължителните условия за използване на специални разузнавателни средства.
Спазен е предвиденият нормативен ред, очертаващ предварително мотивирано искане
и разрешение от компетентен орган и предписващ надлежното им обективиране на съответен материален носител.
Така, конкретно от разговора, проведен на
29.05.2019 г., се установява, че в същия се съдържа информация, изясняваща
фактите досежно деянието от 29.05.2019 г. Същото се установява и от
свидетелските показания на свид. Хр. Г., С.Г. и К.Г., както и от обясненията на
подсъдимата А..
На
следващо място за изясняване на фактите по делото, конкретно за обективната и
субективна съставомерност на деянието от 05.04.2019 г. изключително впечатление прави телефонният
разговор, проведен на 17.05.2019 г., в който подсъдимата А. настоятелно
обяснява на свид. Хр. Г., че за да спаси семейството й е загубила бебето си,
както и разговора от 26.05.2019 г. стартирал в 16,27 мин., в който подсъдимата А.
съобщава на свид. Хр. Г., че при последната им среща е взела парите без да ги
брои, като е знаела, че са много, но ги е дала на „това нещо“, за да унищожи
това което е било в сестрата на свид. Хр. Г.. Все в тази насока е и разговорът,
проведен на 27.05.2019 г. от 13,27 часа до 13,34 часа между подсъдимата А. и
свид. Хр. Г., в който подсъдимата А. настоява свид. Хр. Г. да положи усилия, за
да намери пари. В тази връзка впечатление прави конкретиката от страна на
подсъдимата А., питайки свид. Хр. Г. не може ли да намери още пари от тези,
които е взела от дома си и които са били много, включително насърчава свид. Хр.
Г. да потърси желаната от нея парична сума на различни места.
В разговор от 26.05.2019 г., започнал в 13,48
часа, подс. А. съобщава на свид. Хр. Г., че е дала „многото пари“, за да се
развали на магията над сестрата на свид. Хр. Г., пояснявайки, че същата била
„измита с тежка вода“. Конкретно впечатление права интереса на подсъдимата за
това къде се намират парите на родителите на свид. Хр. Г., защо не може да ги
намери, „те“ /родителите й/ не ходят ли на работа, не я ли оставят сама вкъщи.
Разговорът продължава с въпроси за това не е ли потърсила пари отново под
дивана на родителите й, докато те не са си у дома, включително се интересува за
това дали майка й и баща и са питали къде са парите и дали свид. Хр. Г. им е
казала, че ги е взела, като важно било, за да се развали магията, отново да
вземе от тези „неброени“ пари.
Като веществени доказателства, съдът цени 6 бр.
банкноти с номинал от по 50лв. всяка, със серийни номера, както следва:
БУ3100013: БП 4186144; БО 9776701: БР 7263867; БГ 1040575; БП 8941184, /като
при осветяване с лампа с ултравиолетова светлина, банкнотите се оцветили в
зелено/, както и 14 бр. банкноти всяка е поминал от по 10 лева, със серийни
номера, както следва: БУ 0027926; БП 7680530; БГ 3176932; БО 5415247; БС
6277239; БУ 6594760; БС 2700877: БГ 3372706; БЧ 5212468; БЛ 6928946: БФ
2033919; БС 9011022; БФ 1474467; БФ 8683719 и мобилен телефонен апарат с марка
,,Самсунг“ с IMEI 356 388 086 578 290.
Съдът счита за нужно да акцентира върху
обстоятелството, че гореизброената и кредитирана от съда доказателствена съвкупност,
еднопосочно, категорично, безпротиворечиво и отвъд всякакво съмнение илюстрира
описаната в настоящите мотиви фактическа обстановка. Така, както беше посочено по – горе от кредитираните
от съда свидетелски показания, ведно с останалите подробно описаните
доказателствени източници се установява хронологията на процесните събития,
възникването и развитието на отношенията между подс. А. и свид. Хр. Г..
По отношение правната природа на обясненията на
подсъдимата, следва
да се има предвид, трайно установеното в съдебна практика
положение, че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа -
като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство,
чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране
фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на
внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави с
целия събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването на
всички тези процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира
или не.
С оглед гореизложените принципни съображения съдът
намира, че не могат да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимата единствено в частта, в която
същата отрича провеждането на среща със свид. Хр. Г. на 05.04.2019 г. и
получаването на сумата от 19 750 лева.
Обясненията на подс. А. категорично се опровергават от
кредитираните от съда показания на свидетелите и останалите, подкрепящи ги доказателствени
материали, включително веществените доказателствени средства, изготвени чрез
експлоатирани специални разузнавателни средства. В случая обясненията
на подсъдимата представляват проявление
на нейната защитна позиция,
поради което съдът приема за безспорно установено, че на 05.04.2019 г. след
изрична уговорка по телефона подс. А. и свид. Хр. Г. ***, парк „Цар Симеоновата градина“, където
свид. Хр. Г. е предала на подс. А. парична сума в размер на 19 750 лева,
собственост на родителите й – свид. С. и К. Г..
Относно
останалите обстоятелства, изложени в обясненията на подсъдимата, а именно за това, че не отрича останалите
инкриминирани деяния от веригата на продължаваното престъпление и размера на
получените суми, доколкото не се конфронтират с останалия кредитиран от
съда доказателствен материал, съдът намира, че обясненията на подсъдимата са годен
доказателствен източник, кредитира ги и базира върху тях фактическите си
изводи.
По отношение изводите за необремененото съдебно минало
на подсъдимата, характеристични данни, нейното социално и семейно положение, съдът
ги изведе въз основа на приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а
именно: свидетелство за съдимост, характеристична справка, удостоверения за раждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така описаната фактическа обстановка се
установява, че подсъдимата А. в периода 08.03.2019 г. - 29.05.2019 г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудила и поддържала у Х.С.Г., ЕГН ********** заблуждение както следва:
на 08.03.2019 г. в гр.Пловдив, е възбудила у Х.С.Г.,
ЕГН ********** заблуждение и с това й е причинила имотна вреда в размер на 50
лв.
на 08.03.2019 г. в гр.Пловдив, е възбудила и
поддържала у Х.С.Г., ЕГН ********** заблуждение и с това й е причинила имотна
вреда в размер на 400 лв.
на 13.03.2019 г. в гр.Пловдив, е поддържала у Х.С.Г.,
ЕГН ********** заблуждение и с това й е причинила имотна вреда в размер на 1
200 лв.
на 05.04.2019 г. в гр. Пловдив, е поддържала у Х.С.Г.,
ЕГН ********** заблуждение и с това е причинила на С.Х.Г., ЕГН ********** и на К.И.Г.,
ЕГН ********** имотна вреда в размер на 19 750 лв.
на 29.05.2019 г. в гр.Пловдив, е поддържала у Х.С.Г.,
ЕГН ********** заблуждение и с това й е причинила имотна вреда в размер на 300
лв.,като общия размер на причинените вреди възлиза на 21 700 лева.
Налице са всички елементи от обективна и субективна
страна на престъплението измама.
От приетата за установена
фактическа обстановка се установява, че подсъдимата е извършила и двете алтернативно предвидени форми на
изпълнителното деяние по чл. 209, ал.1 НК, а именно възбуждане на заблуждение и поддържане на заблуждение.
Утвърдено е в съдебната практика
разбирането, че под възбуждане на заблуждение се има предвид, създаване за първи път в съзнанието на
заблуденото лице на невярна, неправилна представа за конкретни факти от
действителността, като по този начин то бива мотивирано да извърши акт на
имуществено разпореждане, чрез който се причинява нему или на друго лице имотна
вреда. От значение за отграничаване на тази форма на изпълнителното деяние е
обстоятелството, че при възбуждането на заблуждение до момента на
неправомерното психическо въздействие от страна на дееца неверни представи в
съзнанието на заблуденото лице не съществуват. Така - Решение № 191 от
30.10.2017 г. по н. д. № 695 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение, Решение № 550 от 11.11.2010
г. на ВКС по н. д. № 518/2010 г., III н. о., НК, Решение №124/29.07.2019 по
дело №560/2019 на ВКС, Решение № 309 от 8.07.2011 г. на ВКС по н. д. №
1642/2011 г., III н. о., НК, Решение №270/18.12.2018 по дело №1037/2018 на ВКС
Под поддържане на заблуждение пък
се разбира утвърждаването на една вече съществуващата невярна,
неправилна представа за конкретни факти от действителността у
заблуденото лице. Поддържането на заблуждение
може да се осъществи и чрез невербални средства, стига действията или
бездействията на дееца обективно да са от естество да затвърдят вече
създадената неправилна представа за действителността у заблуденото лице-
Решение № 309 от 8.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1642/ 2011 г., III н. о,
Решение № 117 от 30.08.2012 г. по нак. д. № 2989/2011 г. на Върховен касационен
съд
Съдебната практика е категорична, че няма
пречка двете форми на изпълнителното
деяние да се извършват от едно и също лице, което първоначално създава
невярната представа за действителността в съзнанието на заблуденото лице
/възбужда/, а с последващи действия затвърждава тази вече създадена представа
/поддържа заблуждение/. Тоест за съставомерността на формата на изпълнително
деяние поддържане е без значение кой е създал първоначалната неправилна
представа в съзнанието на заблуденото лице. Това може да е бил самия деец и
тогава той върши както възбуждане, така и поддържане на заблуждение; от друга
страна неправилната представа може да е създадена от едно трето лице и деецът
да се възползва от това обстоятелство- в този случай той извършва само поддържане
на заблуждение. Така изрично Решение №270/18.12.2018 по дело №1037/2018 на ВКС,
Решение № 573 от 13.06.2012 г. по нак. д. № 2844/2011 г. на Върховен касационен
съд.
Престъплението е довършено с акта на
имущественото разпореждане- Решение № 26
от 21.03.2013 г. по нак. д. № 2154/2012 г. на Върховен касационен съд.
Доколкото изпълнителното деяние
на престъплението следва да предшества довършването на същото / в случая
настъпването на обществено опасния резултат - вредата за пострадалото лице/ - то
релевантните към възбуждането и
поддържането на заблуждението са само
тези действия на подсъдимия, които предшестват имущественото разпореждане на
заблуденото лице. Така Решение №253/03.04.2018 по дело №853/2017 на ВКС, Решение № 124/08 юни 2015 г., Наказателна
Колегия, трето наказателно отделение, КНД №160 по описа за 2015 г., Решение № 292 от 18.06.2010 г. по н.д. №
193/2010 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 39 от 14.03.2017 г. по н. д. № 1331 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение.
Гореизложените принципни
съображения съотнесени към установените по делото факти налагат следните
изводи:
От доказателствата по делото по несъмнен и категоричен
начин се установява, че на 08.03.2019 г. подсъдимата А. е осъществила формата
на изпълнително деяние възбуждане на заблуждение, тъй като на посочената дата
сама е създала първоначалната невярна представа у св. Хр. Г., че същата има направена магия, като магия била
направена и на майка й, питайки я знае ли какво ще се случи ако не я
развали. Подс. А. се представила на свид. Хр. Г. с името „Мария“ и й споделила,
че умее да разваля магии. Това мотивирало свид. Хр. Г. да предаде сумата от 50
лева за закупуването на билка, с цел разваляне на магията.
Досежно второто
деяние от системата на продължаваното престъпление от 08.03.2019 г. съдът прие
за безспорно установено по делото, че подсъдимата А. е осъществила и двете
форми на изпълнително деяние на престъплението измама, като върху първоначално
създадената невярна представа у свид. Хр. Г., че тегне черна магия над самата
нея и майка й, подсъдимата е надградила
тази невярна представа чрез включването, че черна магия тегне над цялото й семейство и за да се развали
тази магия е необходимо да закупи яйце. След извършването на описания по – горе
„ритуал“ по разваляне на магията чрез използването на яйце, у свид. Хр. Г. било
създадено вече окончателно убеждението, че действително над семейството й тегне
черна магия и подс. А. притежава свръхестествени способности по развалянето й. Поради тази причина съдът призна подсъдимата А.
за виновна в това, че на 08.03.2019 г. в
гр.Пловдив, е възбудила и поддържала
у Х.С.Г., ЕГН ********** заблуждение и с това й е причинила имотна вреда в размер на 400 лв.
По отношение на останалите три деяния от инкриминирания
период – 13.03.2019г., 05.04.2019 г. и 29.05.2019 г., подсъдимата е извършила подробно описаните по – горе
действия по поддържане, затвърждаване на така създадената неправилна представа
в съзнанието на свид. Хр. Г., че над семейството й тегне черна магия, която ако
не бъде развалена ще доведе до парализиране на самата Хр. Г., оставането без
ръце и крака на сестра й. Предвид обхвата на повдигнатото обвинение релевантни
за отговорността на подсъдимата са действията й както по въвеждане в
заблуждение, така и тези по поддържане на заблуждение, като същите се открояват
с особен интензитет и настойчивост.
Видно от доказателствата по делото, подсъдимата А. е провела множество
разговори, изпратила е множество текстови съобщения, идентични по съдържание и
целенасоченост, а именно, че магията продължава да съществува, че същата е много
силна, трудно се удържа и не е била неутрализирана с предадените до момента
парични средства, поради което са необходими още пари, за да се предотврати
настъпването на трагично събитие с някои от членовете на семейството на свид.
Хр. Г..
Всички тези действия по правната си същност представляват затвърждаване
на вече съществуващите у свид. Хр. Г. погрешни представи за действителността,
поради което следва да се приеме, че подсъдимата е извършил формата на
изпълнителното деяние поддържане на заблуждение на всяка една от датите, за
които в обвинителния акт е повдигнато обвинение, с изключение на първото деяние
от 08.03.2019 г. , с което е причинена имуществена вред на свид. Хр. Г. в
размер на 50,00 лева, поради което и на основание чл. 304 НПК подсъдимата
беше оправдана за това на 08.03.2019 г, в гр.Пловдив, да е и поддържала
у Х.С.Г., заблуждение и с това да й е причинила имотна вреда в размер на 50 лв.
Доколкото от доказателствата по делото, държавното обвинение не успя да
докаже успоредно с поддържането на заблуждение, подсъдимата да е осъществила и другата
форма на изпълнително деяние – възбуждане на заблуждение, подсъдимата А. на
основание чл. 304 НПК беше оправдана за това на
13.03.2019 г. в гр. Пловдив, да е и възбудила у Х.С.Г. заблуждение и с това да
й е причинила имотна вреда в размер на 1 200 лв; на 05.04.2019 г. в гр.Пловдив,
да е и възбудила у Х.С.Г., заблуждение и с това да е причинила на С.Х.Г., и на К.И.Г.
имотна вреда в размер на 19 750 лв; на 29.05.2019 г. в гр.Пловдив, да е и
възбудила у Х.С.Г., заблуждение и с това да й е причинила имотна вреда в размер
на 300 лв.
Налице е и особеното изискване за
съставомерност на деянието по чл. 209 от обективна страна, а именно пряка и
непосредствена връзка между акта на
имуществено разпореждане и поддържаното заблуждение. Това е така, доколкото и
при петте деяния свид. Хр. Г. е предала на подсъдимата сумите, предмет на
обвинението, именно водена от създадените и поддържани неверни представи, като
при отсъствие на същите, актовете на имуществено разпореждане не биха били
извършени.
С извършването на акта на
имуществено разпореждане /предаването на сумите предмет на обвинението на подсъдимата/
патримониума на пострадалите се е обеднил с разпореденото /настъпила е вреда/,
а имуществото на подсъдимата, без реално съществуващо правно основание, се е
увеличило, поради което и престъплението се явява довършено, а не е спряло на
фазата на опита.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл като форма на вината - подсъдимата е осъзнавала
обществено опасния характер на деянието, предвиждала е обществено опасните му
последици и пряко ги е целяла.
А. е била наясно, че създавайки и
поддържайки заблуждение у свид. Хр. Г. ще мотивира същата да извърши в нейна
полза акт на неоснователно имуществено разпореждане, съзнавала е че по този
начин ще ощети имуществото й /ще й причини вреда/, като самата тя неоснователно
ще се обогати и пряко е целяла този резултат. Този извод следва по един недвусмислен начин от описаните в
обвинителния акт и признати факти за четири от общо петте деяния в системата на
продължаваното престъпление.
Що
се отнася до релевираните от защитата възражения, че деянието от 05.04.2019 г.
е останало недоказано както от обективна, така и от субективна страна, съдът
намира същите за изцяло неоснователни. На първо място, от горекоментираните
доказателствени източници по един недвусмислен и безсъмнен начин се установява
факта на предаване на инкриминираната сума от 19 750 лева, както и
размерът на същата. В тази връзка съдът изложи подробни аргументи за това, че
кредитира показанията на трите пострадали лица – свид. Хр. Г., свид. С.Г. и
свид. К.Г., които по еднопосочен и безпротиворечив начин си кореспондират с
останалите доказателствени източници, включително веществените доказателствени средства, изготвени чрез
експлоатирани специални разузнавателни средства. От подробно анализираните по –
горе телефонни разговори, проведени между подс. А. и свид. Хр. Г. се установява
освен обективният факт на предаване на инкриминираната сума от 19 750
лева, а така също и субективната съставомерност на деянието, доколкото се
установи по безсъмнен начин, че представното съдържание на умисъла на подс. А.
е включвало и знанието за това, че инкриминираната сума е била собственост на
свидетелите С. и К. Г.. В тази връзка отново следва да се посочи, че
впечатление прави разговорът от
26.05.2019 г., започнал в 13,48 часа, в който подс. А. съобщава на свид. Хр. Г.,
че е дала „многото пари“, за да се развали на магията над сестрата на свид. Хр.
Г., пояснявайки, че същата била „измита с тежка вода“. Не без внимание може да
се остави интереса на подсъдимата за това къде
се намират парите на родителите на свид. Хр. Г., защо не може да ги намери, „те“ /родителите й/ не ходят ли на
работа, не я ли оставят сама вкъщи. Разговорът продължава с въпроси за
това не е ли потърсила пари отново
под дивана на родителите й, докато те не са си у дома, включително се
интересува за това дали майка й и баща й са питали къде са парите и дали свид.
Хр. Г. им е казала, че ги е взела, като важно било, за да се развали магията,
отново да вземе от тези „неброени“ пари. Изложеното води до безсъмнения
извод, че с деянието от 05.04.2019 г. подс. А. е имала ясното съзнание и е
целяла именно да мотивира свид. Хр. Г. да извърши в нейна полза акт на
неоснователно имуществено разпореждане, съзнавала е че по този начин ще ощети
имуществото на родителите й /ще им
причини вреда/, като самата тя неоснователно ще се обогати и пряко е целяла
този резултат.
Доколкото престъплението, за
което е повдигнато обвинение е извършено с 5 самостоятелни деяния, осъществени
на 4 отделни дати, през непродължителен период от време /общо около два месеца/,
като всяко деяние самостоятелно осъществява признаците на престъпния състав по чл.
209, ал. 1 НК и доколкото деянията са извършени при една и съща обстановка, в
изпълнение на общ предварителен и възобновяващ се във времето престъпен умисъл,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите, то цялата инкриминирана престъпна деятелност на подсъдимата
следва да се квалифицира като продължавано престъпление по чл. 26 НК.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За престъпление по чл.209, ал. 1 от НК се предвижда
наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът
намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК в размер на 3
години лишаване от свобода.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направеното
самопризнание за четири от общо петте деяния, включени в продължаваното
престъпление, още на досъдебно производство, поддържано и в съдебно заседание.
Оказаното съдействие за разкриване на обективната истина и изразеното съжаление
за стореното, както и обстоятелството, че подсъдимата е с чисто съдебно минало.
Отчетено беше и нейното усложнено семейно положение, а именно, че същата е
майка на общо десет деца и полага грижи за осем от тях.
Относно частичното признание на фактите още на досъдебно производство и
оказаното съдействие на органите на разследването следва да се отбележи, че
същите безспорно са смекчаващи обстоятелства, както бе посочено и по - горе. В
същото време обаче тяхното значение не бива да се надценява, доколкото
признанието е дошло в момент, когато престъпната схема на подсъдимата вече е
била разкрита, като за виновността й са били събрани достатъчно доказателства
от разпита като свидетели на пострадалите лица, от приложението на СРС. В този
смисъл направеното признание не е имало решаващо значение при разкриване на
престъплението и не е облекчило значително разследващите органи. Така изрично и
Решение № 278 от 19.06.2015 г. по н. д. № 555 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 1-во нак. отделение.
Безспорно, както бе посочено по-горе, смекчаващо обстоятелство е и изразеното
съжаление за стореното. Това обстоятелство обаче също не бива да се надценява,
доколкото в процесния случай се отличава с изключителна упоритост в престъпната
дейност на подсъдимата, като особено впечатление прави начинът на извършване на
процесните деяния. За въвеждането и поддържането на заблуждението у адресата на
същото – свид. Хр. Г. подсъдимата А. е създала убеждението, че притежава
свръхестествени способности и че над семейството й тегне черна магия. През целия период на извършване на процесното
престъпление, подс. А. е настоявала за получаването на парични суми, за да може
да спаси от сигурна смърт и тежки здравословни проблеми семейството на свид. Г.,
както и самата нея. Безспорно за настоящия съдебен състав е, че начинът на
извършване на престъплението разкрива изключително висока степен на обществена
опасност на деянието и на самия деец, доколкото невъзможно е да се пренебрегне
и допълнителния резултат от престъпната дейност на подсъдимата – а именно
влошеното емоционално и психическо състояние на свид. Г., изразяващо се в
непрестанна тревожност, стрес и страх от предстоящи трагични събития.
Като отегчаващо обстоятелство следва да бъдат отчетени особеностите на
инкриминираната престъпна дейност. За съставомерността на извършеното по чл.
209 НК е достатъчно да е извършено и едно деяние и да са причинени вреди само
на едно лице. В конкретния случай обаче се касае за продължавана престъпна
дейност обхващаща 5 самостоятелни деяния и са ощетени патримониумите на 3
отделни лица. Констатираните особености съществено завишават обществената
опасност на извършеното и налагат определянето на по-високо наказание, като
обществена реакция срещу извършеното. Така Решение№ 104/ 13.06.2018 г. по дело
№ 340/2018 г. на ВКС, Решение № 175/ 15.10.2019 г. по дело № 713/2019г. на ВКС,
Решение № 167/19.12.2019 по дело № 678/2019 на ВКС.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете и факта, че по делото
се установява по несъмнен начин, че подсъдимата е осъществила и двете форми на изпълнителното деяние „възбуждане
на заблуждение“, както и допълнителни действия по поддържане на заблуждение. Така
изрично Решение № 102/ 12.08.2019г. по
дело № 185/2019г. на ВКС; Решение № 642 от 10.02.2009 г. на ВКС по н. д. №
674/2008 г., I н. о., НК, Решение № 46 / 11.05.2015 по дело № 1845/2014 г. на
ВКС; Решение № 63/01.04.2019 по дело № 93 /2019 г. на ВКС, Решение № 186/ 29.10.2019
г. по дело № 760 /2019 г. на ВКС; Решение № 248/ 22.01.2020 по дело № 863/2019г. на ВКС
Не на последно място ,като отегчаващо обстоятелство следва да се отчетат
и данните за това, че подсъдимата е използвала част от инкриминираните суми
/1200 лева/ за хазартни игри. За последното е налице изричното признание на
подсъдимата за това обстоятелство. Отделно от това като отегчаващо
обстоятелство съдът отчете и общия размер на имотната вреда – 21 700 лева,
който многократно надвишава размера на минималната работна заплата за 2019 г.,
като тази сума представлява спестяванията от трудови доходи на свид. С. и К.Г.
за период от десет години.
При преценка на гореизложените обстоятелства настоящият състав споделя
трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна тежест. В
този изричен смисъл Решение № 144/20.02.2019г. по дело № 598/ 2018г. на ВКС,
Решение №75/21.08.2018г. по дело №327/2018г. на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017
г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018
г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че така определеното наказание
лишаване от свобода в размер на три години съответства изцяло на степента на
обществена опасност на деянието и дееца, както и на размера на предмета на
престъпно посегателство- 21 700 лева.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че нормата на чл. 55 НК е неприложима, доколкото по делото не са налице
нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само
едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и най – лекото,
предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са
повече на брой от типичните случаи на това престъпление, нито са изключителни
по своя характер, което налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК. Още повече, че по делото е констатирано и наличието на отегчаващи вината
обстоятелства.
Съдът
намира, че така определеното наказание в
размер на три години лишаване от свобода ще съдейства за постигане целите,
както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно
прекомерно да се засягат правата на подсъдимата и да се наруши баланса и
пропорционалността между използваната държавна репресия и преследваните цели.
Налице
са и предпоставките за отлагане на изпълнението на наложеното наказание "Лишаване
от свобода". Подсъдимата не е осъждана, определеното от съда наказание е
три години "Лишаване от свобода" и с оглед постигане целите на
наказанието, и преди всичко за поправянето на подсъдимата, съдът счита, че по
отношение на същата следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, като изпълнението на наказанието
"лишаване от свобода" бъде отложено с изпитателен срок от пет години,
считано от датата на влизане в законна сила на присъдата. Този срок е по-голям от предвидения
законов минимум от три години, но предвид коментираната по-горе по-висока
степен на обществената опасност на дееца и деянието, че същото е извършено при
наличието на множество отегчаващи отговорността обстоятелства, настоящият съд
стигна до извода, че за да се въздейства не само възпитателно и поправително,
но и предупредително, превантивно и възпиращо спрямо подсъдимата е необходимо
изпитателния срок в конкретния случай да бъде максималния такъв.
По
правилата на процеса и на основание чл.
59 ал. 1 т. 1 и т. 2, вр. ал. 2 от НК следва да се приспадне от така наложеното
на подсъдимата А. И.А. наказание
лишаване от свобода времето, през което същата е била задържана по реда на
ЗМВР, НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, мярка за
неотклонение „Домашен арест“ считано от 29.05.2019 г. до 19.11.2019 г.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
По отношение на веществените доказателства - шест броя
банкноти с номинал 50 лева серия и номер, както следва: БУЗ100013; БП 4186144;
БО 9776701; БР 7263867; БГ 1040575; БП 8941184, предадени за съхранение на домакина
на ОД на МВР гр.Пловдив, същите следва
да се върнат на Х.С.Г. ЕГН **********, след влизане
в сила на присъдата.
По отношение на веществените доказателства - четиринадесет
броя банкноти, всяка с номинал от по 10 лева, серия и номер, както следва: БУ
0027926; БП 7680530; БГ 3176932; БО 5415247; БС 6277239; БУ 6594760; БС
2700877; БГ 3372706; БЧ 5212468; БЛ
6928946; БФ 2033919; БС 9011022; БФ 1474467; БФ 8683719 – предадени за
съхранение на домакина на ОДМВР гр.Пловдив и 1 бр. мобилен телефон марка
„Самсунг“ с IMEI
356 388 086 578 290, златист на цвят – предаден на домакина
на II РУ при ОД на МВР гр.Пловдив същите следва да се върнат на подсъдимата
след влизане в сила на настоящата присъда.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
След като намери подсъдимата за виновна в
това, че е извършила от обективна и субективна страна престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът намери
за основателни и така предявените и приети за съвместно разглеждане искови претенции спрямо същата от гражданските ищци – Х.Г., С.Г.
и К.Г..
Исковите претенции бяха доказани по своето своето основание – извършено от подсъдимата А. престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като всяко едно от
деянията, включени в системата на продължаваното престъпление представлява
деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Исковете
бяха установени и по размер, като подсъдимата следва да бъде
осъдена да заплати и законната лихва от датата на всяко едно от уврежданията /всяко
едно от деянията, включени в продължаваното престъпление/ до окончателното й изплащане, доколкото при вреди от непозволено
увреждане лихвата за забава не е мораторна, а компесаторна и се дължи от датата
на деликта до окончателното изплащане на сумата.
Ето защо съдът осъди подсъдимата А.И.А. да заплати на Х.С.Г. сумата от 50 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на извършеното на
08.03.2019 г. от подсъдимата деяние, предмет на обвинението, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.03.2019 г., до окончателно изплащане на сумата; сумата от 400 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на извършеното на
08.03.2019 г. от подсъдимата деяние, предмет на обвинението, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.03.2019 г., до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 1200 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на извършеното на
13.03.2019 г. от подсъдимата деяние, предмет на обвинението, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 13.03.2019 г., до окончателно изплащане на сумата.
По изложените по – горе съображения подсъдимата А.И.А. беше
осъдена да заплати
на К.И.Г. и С.Х.Г. сумата от 19 750 лв., представляваща
обезщетение за причинените им имуществени вреди в резултат на
извършеното на 05.04.2019 г. от подсъдимата деяние, предмет на
обвинението, ведно със законната лихва от датата на
увреждането –
05.04.2019 г., до окончателно изплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед горното си произнасяне и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК
подсъдимата А. следва да бъде осъдена да заплати на К.И.Г., С.Х.Г. и Х.С.Г.
сумата от 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за упълномощения
от тях повереник, сумата от 940 лв.,
представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, както и сумата от 180
лв., представляваща разноски в съдебното производство, по сметка на Районен съд
– Пловдив, в полза на бюджета на ВСС.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимата А. следва д а бъде осъдена да
заплати сумата от 856,80 лв., представляваща разноски на досъдебното
производство по сметка на ОД МВР – Пловдив в полза на бюджета на Държавата.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС