№ 158
гр. Русе , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500384 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „р., ЕИК ***** чрез адв. К.К. АК
Русе срещу решение № 260403 от 07.05.2021 г., постановено по гр. д. №
4964/2020 г. на Русенски районен съд, с което е уважен предявеният срещу
него иск и е осъдено да заплати на о. сумата от 23 038,20 лв., ведно със
законната лихва, считано от 19.05.2020 г. до окончателното й плащане, както
и 921,530лв. съдебно-деловодни разноски и 1221 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Излага оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност. Намира обжалваното решение за постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон. Заявява, че неправилно
районният съд се е позовал на мотивите на влязлото в сила решение по
приложеното гр. д. № 1804/2019 г. на РРС. Твърди, че липсва основание да
бъде ангажирана отговорността на снегопочистващото дружество, за което
излага подробни съображения. Намира, че о. не е оказала необходимото
съдействие за изпълнението на договорните им отношения. Иска отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният срещу
1
него иск да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна о., в който се взема становище за неоснователност на жалбата. Иска се
решението да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена
служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна
инстанция намира, че то е валидно и допустимо, а за да се произнесе по
съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид
следното:
Безспорно е между страните, че въззивникът в настоящото производство
е бил трето лице - помагач на страната на о. в развилото се исково
производство пред РРС по гр. дело № 1804/2019 г., в резултат на което о. била
осъдена да заплати на й.е.н. обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, представляващи претърпени болки и страдания, настъпили в резултат
счупване на шийка на дясна бедрена кост, поради непочистване от заледяване
и сняг на „обслужваща улица”, част от второстепенната улична мрежа,
собственост на о., както следва: 15 000,00 лв. за претърпените болки и
страдания, ведно със законната лихва от датата на инцидента 05.12.2018 г. до
окончателното изплащане, 4 074,52 лв. обезщетение за претърпени
имуществени вреди, 919,00 лв. разноски по делото и 1 102,00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Няма спор и относно обстоятелството, че с платежно нареждане от
30.12.2019 г. о. е превела по банкова сметка на й.е.н. 21 936,20 лв., а на
редовно упълномощения от него адвокат К.С. сумата от 1 102,00 лв.,
представляващи дължими суми по гр. д. № 1804/2019 г.
2
Безспорно е още, че страните в настоящото производство са обвързани
от Договор за обществена поръчка № ЗОП-21 от 01.06.2015 г. с предмет
„Поддържане на чистотата и проводимостта на дъждовните шахти, в това
число снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено
ползване на гр. Русе в съответствие с договора, заданието за обществена
поръчка и офертата” със срок за изпълнение 5 години, считано от датата на
подписването му. По силата на тази облигационна връзка изпълнителят
/въззивник в настоящото производство/ е поел задължението да извършва
дейностите по снегопочистване и зимно поддържане, които включват
снегопочистване на пътната настилка и прилежащите участъци от сервитута
на пътя – площади, тротоари, велоалеи, отбивки и други, изчерпателно
посочени чл. 7, ал. 1, т. 2.2 от договора. Като изключени от обхвата на
договора места от териториите за обществено ползване в чл. 7, ал. 2, т. 2.1. е
посочено, че дейности по обществена хигиена няма да се извършват само в
подлеза на бул. „Х.Б.“ при т. нар. „Печатни платки“. Други изключения не са
били договорени. В ал. 2 на чл. 15 страните уговорили, че ако в резултат от
неизпълнение на задължение по договора от страна на изпълнителя бъде
заведен иск срещу възложителя от трета страна, изпълнителят ще възстанови
на възложителя всички претърпени от него вреди, разноски и/или разходи.
От приобщената към гр. д. № 1804/2019 г. Програма за работа на о.
през зимния период 2018г. – 2019 г., имаща за цел да определи
мероприятията, изпълнителите, сроковете и средствата за своевременното
почистване и зимното поддържане на булевардите и улиците в гр.Русе е
видно, че улица „П.” е включена за почистване по маршрут № 2, където е
посочено, че работят две машини с устройство за третиране на пътната
настилка и гребло за снегопочистване – „м.” с рег.№ **** с широчина на
греблото 3-3.2 метра и „***” с рег.№ **** с широчина на греблото 2,7 - 3
метра, а за прилежащите тротоарни площи – 1 брой ръчен роторен снегорин и
1 брой бобкат.
От ангажираните в настоящото производство доказателства /СТЕ и
показанията на св. Г. – служител на ответното дружество/ се установява, че
движението по процесното улично платно пред блок „К. е еднопосочно и се
използва за паркинг от живущите в блока и отляво, и отдясно. Почистването
на тази обслужваща улица поради тази причина не може да се осъществи с
3
машините, които са били предвидени за маршрут 2 съобразно посочената по-
горе Програма за работа на о. през зимния период 2018 г. – 2019 г., тъй като
ширината на греблата им не позволяват да се навлезе в улицата. Поради
паркиралите там постоянно автомобили на живущите, почистването й е
можело да се осъществи с по-малки машини– тези с гребла широки 2-2,1
метра и 2,7-3 метра, отделно от големите машини, с които почистват главните
улици с интензивно движение и то в случай, че автомобилите са паркирали по
точно определен, указан от вещото лице начин.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
За основателността на исковете, в тежест на ищеца – о., е да докаже
облигационно отношение между страните, по силата на което ответникът е
имал задължение във връзка със снегопочистване и зимно поддържане на
териториите за обществено ползване на гр. Русе, претърпени вреди от страна
на о., вследствие неизпълнение на посоченото договорно задължение, и
размер на вредите.
Безспорно е, че отговорността на о. за причинени на й.е.н. вреди поради
неизпълнение на вмененото й със закон задължение за поддържане и
почистване на общинските пътища, е реализирана в предходен процес пред
РРС по гр. д. № 1804/2019 г., в който възззивникът е бил привлечен и
участвал като трето лице - неин помагач. При това положение в настоящото
производство фактическите констатации относно възникването на деликта,
вината, причинната връзка, вредите на пострадалия и размера на неговото
обезщетение важи задължителната сила на мотивите на съдебния акт, предвид
качеството на ищеца и ответника на подпомагана и подпомагаща страна по
гр. д. № 1804/2019 г. на РРС на основание чл. 223, ал. 2 ГПК. С оглед
наведените във въззивната жалба доводи в тази връзка, следва да се отбележи
следното:
Действително, в мотивите на обжалваното решение
първоинстанционният съд неправилно се е позовал на приетото от РРС в
мотивите по гр. д. № 1804/2019 г. на РРС, че „Р.“ ЕООД не е извършило в
нужното качество, възложените от о. действия за привеждане на пътната
настилка в годно състояние, вследствие на което е настъпил вредоносния
4
резултат като счел, че в процесната улица е можело да навлезе техника на
изпълнителя по договора за обществена поръчка, предвидена за почистване
на тротоарните площи, а именно ръчен роторен снегорин и бобкат. За тези
констатации на съда не важи задължителната сила на мотивите на съдебния
акт. За страните по настоящото дело задължително установено по см. на чл.
223, ал. 2 ГПК се явява възприетото от състава на районния съд по гр.д. №
1804/2019 г., че полученото увреждане е пряка последица от неизпълнението
на задължението на ответника - о. за почистване на пътното платно на
мястото на произшествието. Възраженията на въззивника в този смисъл са
основателни макар и същият да се е позовал на неотносима към настоящия
казус практика на ВКС.
Безспорно между страните е наличието на облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за обществена поръчка № ЗОП-21
от 1.06.2015 г., с който ищецът възложил изпълнението на законовото си
задължение по снегопочистване и зимно поддържане на пътната настилка на
ответника срещу възнаграждение.
Регресната отговорност на изпълнителя пред възложителя, който е
изплатил обезщетение на пострадалия възниква от установените между
възложител и изпълнител отношения по договора за изработка – кои работи
са възложени и дали, кога и как са изпълнени.
Съгласно уговореното в чл. 7, т. 22 от договора за обществена поръчка
№ ЗОП-21 от 01.06.2015 г., изпълнителят е поел задължение да почиства
пътното платно и прилежащите площи като осигурява проходимостта им при
всякакви зимни условия. На практика с отговора си към исковата молба
ответникът не е оспорил обстоятелството, че възложените му работи по зимно
поддържане за процесното улично платно пред блок „К. към 10 часа на
05.12.2018 г. не са били изпълнени. Спорът между страните пред първата
инстанция се е съсредоточил до това защо не са били изпълнени и чия е
отговорността за това. Този спор е пренесен и пред настоящата инстанция.
Основното възражение на въззивника „р. е, че процесният участък не е бил
почистен поради проявено от страна на възложителя- ищец по делото
бездействие, изразяващо се в неосигуряване на условия, за да може да бъде
почистено платното, на което е станал инцидента с й.е.н.. Ответникът –
5
въззивник в настоящото производство е заел позиция, че не е предвидено и не
е договаряно между страните ръчно снегопочистване на конкретното улично
платно.
Тези възражения правилно са били приети за неоснователни от
районния съд. В Договора изрично е посочено, че дейностите по
снегопочистване включват и ръчно снегопочистване, в това число почистване
от лед и ръчно третиране с материали и смеси на тротоари, подходи към
пешеходни пътеки и подлези, т.е. дори и да е било невъзможно тогава
снегопочистването на процесния участък да бъде извършено от
специализирани машини поради наличието на паркирани автомобили, то е
нямало пречка същото да бъде извършено и без механизирана техника. В
сключения на 01.06.2015 г. договор за обществена поръчка № ЗОП – 21 не е
посочено изрично, че дейности по почистване няма да бъдат извършвани там,
за разлика от това, което е предвидено например за подлеза на бул. „Х.Б.“.
При така изложеното се налага изводът, че е налице неизпълнение на
договорното задължение на ответника във връзка със снегопочистване и
зимно поддържане на процесния участък от локалното пътно платно пред
блок „К. така, че същият да бъде проходим при всякакви зимни условия.
Аргумент за това е и настъпилият инцидент с пострадалото лице Йордан
Нягулов, ищец по предходния воден процес с участието на страните в
настоящото производство.
Доказан се явява и размерът на претърпените от страна на възложителя
о. вреди, вследствие на това договорно неизпълнение, а именно 23 038,20 лв.,
представляващи дължими суми по гр. д. № 1804/2019 г. по Решение № 2011
от 03.12.2019 г. изплатени на пострадалия, в т. ч. закъснителните лихви върху
главницата и разноски.
Съгласно уговореното между страните в чл. 15, ал. 2 от договора за
обществена поръчка от 1.06.2015 г., ако в резултат от неизпълнение на
задължение по договора от страна на изпълнителя бъде заведен иск срещу
възложителя от трета страна, изпълнителят ще възстанови на възложителя
всички претърпени от него вреди, разноски и/или разходи.
Доколкото задължението на ответника произтича от договора между
6
страните и същото не е срочно по смисъла на чл. 84, ал.1 ЗЗД, нито на
деликтно основание, изискуемостта настъпва от момента на отправената до
третото лице покана. Поради това, правилно законната лихва е присъдена от
19.05.2020 г.
По изложените съображения решението на районния съд като краен
резултат се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и отправеното искане сторените от
въззиваемата страна разноски с в тежест на въззивника. Такива се
претендират за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал.8 ГПК,
съгласно която разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно приложимата в настоящия
случай разпоредба на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, възнаграждението е от 100 до 300 лева. Предвид конкретните
обстоятелства, които се преценяват при заплащането на правната помощ
съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, юрисконсултското
възнаграждение за о. настоящият състав на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя в размер на 200 лв. при съобразяване на материалния интерес по
делото, че същото е решено в едно заседание, където не са събирани
допълнителни доказателства, както и че не се характеризира с фактическа и
правна сложност.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260403 от 07.05.2021 г., постановено по гр. д.
№ 4964/2020 г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА „Р.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. Р. да заплати на о., представлявана от кмета П.М., адрес: гр. Р. сумата от
200,00 лв. /двеста лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
7
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8