Решение по дело №62/2019 на Софийски окръжен съд

                                                     

                                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 29.05.2019 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА С.А

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.

                                                                                              ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 62 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 171 от 13.11.2018 г., постановено по гр. д. № 79/2018 г. на С.ския районен съд, А.Т.Ш. е осъден да заплати на Г.И.Г. сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от незаконно задържане на собствената на Г.И.Г. петоперационна дърводелска машина за периода от м. април 2013 г. до м април 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. С решението е отхвърлено направеното от ответника А.Т.Ш. възражение за право на задържане на процесната петоперационна машина за посочения период, включително за времето от 10 февруари 2014 г. до април 2017 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото в размер на 1280 лева.

            Решението в частта, с която е уважен предявения иск за заплащане на сумата 2000 лева, е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство като неправилно, незаконосъобазно и постановено при допуснати процесуални нарушения. В жалбата се сочи, че съдът не е разгледал въпроса дали ответникът недобросъвестно е извършил и други поръчки в своя полза освен възложените му от ищеца, и платено ли му е възнаграждение за положения труд. Не бил изяснено от съда и състоянието на доставената от ищеца машина, както и че ответникът е закупил за нея части, необходими за използването й по предназначение. Сочи се, че изводът на съда, че процесната машина е била дадена в заем за послужване на ответника и последният не я върнал, било в пълно противоречие със сключения между страните договор за съвместна търговска дейност, в изпълнение на който ответникът е изработил всички детайли, за което ищецът е трябвало да му заплати за труда.  Сочи се, че след влизане в сила на решение по гр.д. № 380/2015 г. през ноември 2016 г. се дължи обезщетение на основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, но ответникът има право на задържане на процесната дърводелска машина, което е дължимата престация на полагащото му се и незаплатено възнаграждение за труда за изработените поръчки и подобренията, които е направил. Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли предявения иск.

            Ответникът по въззивната жалба не е представил писмен отговор.

            Пред въззивния съд жалбоподателя, чрез процесуалния си представител адв. И., поддържа жалбата. В хода по същество излага довод, че обезщетение по чл. 59 от ЗЗД може да се търси от ответника от влизането в сила на решението по гр.д. № 380/2015 г. през м. ноември 2016 г., когато вземането е станало изискуемо, поради което претендираното обезщетение за пропуснати ползи от 2000 лева следва да се намали. Навежда се и довод, че присъдената от районния съд лихва за забава не се дължи поради липсата на покана от ищеца.

            Ответникът по жалбата, чрез пълномощника си адв. Стоянов настоява за потвърждаване на обжалваното решение

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            С.ският районен съд е сезиран с предявен от Г.И.Г. срещу А.Т.Ш. иск за заплащане на сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от незаконно задържае от ответника на собствената на ищеца движима вещ – петоперативна дърводелска машина, за периода от м. април 2013 г. до м. април 2017 г.

            Ищецът твърди в исковата молба, че през 2000 г. дал на ответника петоперационна дърводелска машина и реквизитите към нея с цел да работи със същата и евентуално да имат обща работа. Такава обща работа не се осъществила по вина на ответника. Ищецът твърди, че с влязло в сила през м. ноември 2016 г. ответникът бил осъден да му върне машината. Ищецът получил машината си чрез съдебен изпълнител едва през м. април 2017 г. Твърди, че в периода от 2000 г. до април 2017 г. ответникът неправомерно задържал машината, поради което му дължи обезщетение за пропуснати ползи в размер на 2000 лева за периода от април 2013 г. до април 2017 г.

            В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не дължи исковата сума, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си за съвместна търговска дейност с него. Ответникът твърди, че в началото на 2000 г. ищецът му отправил предложение да изпълни негови лични поръчки – изработване на рамки за врати, прозорци, кепенци за врати и прозорци за вилата му, шкафове и др., с уговорка след изпълнението на поръчките  ответникът да получи неговия дял от закупената съвместно с ищеца петоперационна машина. Твърди, че след като изработил всички поръчки на ищеца, той не му подсигурил никаква работа и от 02.01.2000 г. до подаване на исковата молба машината не работела по вина на ищеца, който не подсигурявал на ответника никаква работа, поради което ищецът изпаднал в неизпълнение по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Машината в този период амортизирала до м. април 2017 г. Оспорва твърдението на ищеца, че е пропуснал ползи от задържането на машината, във връзка с което се твърди, е ищецът не е правоспособен да работи с тази машина, нито може да я отдава под наем, тъй като машината е остаряла и няма кой да я наеме.

            В първото по делото съдебно заседание пред районния съд ищецът е уточнил, че с ответника имали намерение да правят общ бизнес, за което той се включил със закупуването на машината. Твърди, че не са извършвали общ работа с ответника, който през цялото време ползвал машината. През 2012 г. ищецът си поискал машината от ответника, но последният отказал да му я предаде.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

            С влязло в сила решение от 12.10.2015 г. по гр.д. № 380/2014 г. на С.ски районен съд А.Т.Ш. е осъден на основание чл. 108 от ЗС да предаде на Г.И.Г. владението върху пет операционна дърводелска машина, произведена в завода в гр. Я., с два електромотора, единият на фрезата, другият на циркуляра и абрихта, с тегло около 250 кг., намираща се към момента на предявяване на исковата молба в работилницата на ответника в с. Ш.Д., общ С..

            Според показанията на св. В. С., миналата година заедно с ищеца отишли в работилницата на ответника в с. Ш.Д., за да вземат машината. Натоварили машината в буса на свидетеля.

            Според показанията на св. П. Б., той е виждал машината в гаража на ответника в с Ш.Д. за пръв път през 1994-1995 г. и за последен път през 2008 г. и А. работел с нея. Според свидетеля, той заедно с А. правели изработки с машината по поръчка на Г..

            На въпроси по реда на чл. 176 от ГПК ищецът отговаря, че през 2000 г. доброволно предал машината на ответника, като искал да му помогне, защото той нямал какво да работи.

            Според приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-оценителната експертиза, месечният пазарен наем на петопареционна дърводелска машина, произведена в гр. Я., е 50 лева., или за процесния период от април 2013 г. до април 2017 г. общият размер на наема възлиза на сумаа 2400 лева.

           С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

             Предявен е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД – за заплащане на сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на   собствената му ищеца движима вещ /дърводелска машина/. Тази правна квалификация се извежда от заявените в исковата молба обстоятелства, определящи основанието на исковата претенция, а именно: че ответникът ползва без основание процесната движима вещ в посочения период /което следва от твърдението за „незаконно задържане” на вещта от ответника/, и твърдението за пропуснати ползи за ищеца, равняващи се на исковата сума. С оглед на тези твърдения и отправения петитум за осъждане на ответника да за заплати на ищеца обезщетение за пропуснати ползи, следва да се приеме, че ищецът претендира обезщетение за лишаването му от ползване на процесната вещ -  лично или да получава имуществени облаги чрез отдаването й под наем, което и предвид липсата на друг иск, с който да защити правото си, претенцията на ищеца се основава на общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.

По иска по чл. 59 от ЗЗД в хипотезата, когато се претендира заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собствената на ищеца вещ, в негова тежест е да докаже при условията на пълно главно доказване не само правото си на собственост и фактическото ползване от страна на ответника без основание за това, за исковия период, както и размера на сумата, с която е обеднял поради невъзможност да реализира евентуална наемна цена от вещта и размера на обогатяването.

Ищецът е собственик на процесната дърводелска машина, което е установено с влязлото в сила между страните решение по гр.д.  №380/2014 г. на С.ски РС, с което е уважен ревандикационния иск на ищеца по настоящото дело срещу ответника за процесната дърводелска машина. По делото е безспорно установено, че в процесния период от м. април 2013 г. до м. април 2017 г. фактическата власт върху процесната петоперационна машина /собственост на ищеца/ е упражнявана от ответника. Не е установено последният да е упражнявал тази фактическа власт на правно основание. От ангажираните от ответника /който носи тежестта да докаже основанието за ползване на вещта/ не се установява страните да са се намирали в определени договорни отношения във връзка с процесната вещ. С влязлото в сила решение по гр.д. № 380/2014 г, със сила на пресъдено нещо е установено между страните не само правото на собственост на ищеца, но и липсата на правно основание за осъществяваната от ответника фактическа власт върху посочената вещ. Силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен ревандикационен иск, установява не само, че правото на ревандикация съществува към деня на приключване на устните състезания, но и че то е съществувало и в миналото от деня на неговото възникване, а именно към момента на установеното от ответника владение без основание върху вещта.  С оглед на това действие на постановеното между страните по настоящото производство решение о гр.д. № 380/2014 г. на С.ски районен съд, следва да се приеме за установено, че ответникът без основание е упражнявал фактическата власт върху собствената на ищеца движима вещ /дърводелска машина/ в процесния период от м. април 2013 г. до м. април 2017 г.

С оглед на горното налице са предпоставките за уважаване на предявения по чл. 59 от ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за лишаването на ищеца от ползване на процесната движима вещ в процесния период.  Обезщетението се равнява на средния пазарен наем за вещта в процесния период, който се съизмерява със спестените разходи за ползването на вещта, респ. стойността на ползите, които собственикът би могъл да извлича от нея, било чрез личното й ползване, било чрез отдаването й под наем на трето лице.

Неоснователни са направените с въззивната жалба възражения, свързани с твърденията на жалбоподателя за сключен между страните договор за съвместна търговска дейност и извършени от него, но незаплатени му от ищеца поръчки, както и за извършени от него подобрения на машината. Както бе посочено, извод за наличие на определени договорни отношения между страните във връзка с процесната дърводелска машина не може да се направи от събраните по делото доказателства. Поради това и възражението на жалбоподателя, че е имал право да задържа машината до заплащане на труда и подобренията, не е относимо към преценката за предпоставките на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, на което е основан искът. 

От приетото като неоспорено от страните в първоинстанционното производство заключение на съдебно-оценителна експертиза, месечният пазарен наем за процесната дърводелска машина е 50 лева, а за периода от м. април 2013 г. до м. април 2017 г. възлиза на сумата 2400 лева. С оглед на експертното заключение и предвид диспозитивното начало в процеса, предявеният иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесната вещ е основателен за предявения размер от 2000 лева.

Върху горната сума от 2000 лева ответникът дължи и законната лихва за забава от датата на предявяване на иска, имаща значението на покана, до окончателното й изплащане.

Поради съвпадане на извода на настоящата инстанция с този на първоинстанционния съд за основателност на предявения осъдителен иск, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

            С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и направеното от ответника по жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

           

             По изложените съображения Софийски окръжен съд

 

                                                          Р  Е  Ш  И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА решение № 171 от 13.11.2018 г., постановено по гр.д. № 79/2018 г. на С.ски районен съд, с което А.Т.Ш. е осъден да заплати на Г.И.Г. сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на петоперационна дърводелска машина за периода от м. април 2013 г. до м. април 2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

 

            ОСЪЖДА  А.Т.Ш. да заплати на Г.И.Г. сумата 500 лева за разноски по делото.

            Решението е окончателно.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.