№ 5935
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110152538 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
289817/17.10.2023 г./ на **** срещу М. Т. С., с която са предявени установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с
абон. № ***, а именно: 221.81 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от
м. 05.2019 г. до м. 08.2019 г., ведно със законната лихва от 19.05.2023 г. до окончателното
плащане; 60.90 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 04.05.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
27323/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и за исковото производства.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот,
към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за
имота, като собственикът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от **** по реда за дялово разпределение.
Излага, че ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че представеното съобщение към
фактура обхваща и период, в който тя вече не е била собственик на имота и не е ползвала
топлинната енергия в него – от 04.09.2019 г. до 30.09.2019 г. Оспорва реалната доставка на
топлинна енергия през исковия период при твърдения, че имотът не е бил ползван, поради
1
което счита, че твърдяното потребление на топлинна енергия е извършено след 04.09.2019
г., когато владението е било предадено на новите собственици. Акцентира, че по делото не
са представени фактура за исковия период, документ за извършения отчет от топлинния
счетоводител, изравнителна сметка и изходните данни за потребление на топлинна енергия,
послужили за издаване на фактурата. Възразява, че не е била уведомена за претенциите на
дружеството. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца **** изразява становище, че дяловото
разпределение за процесния имот през исковия период е извършвано в съответствие с
нормативната уредба, поради което исковете са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27323/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение
срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената по
договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изискуемост на
вземането, както и настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на
погасителната давност. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните
обстоятелства е в тежест на ищеца.
В случая с Определение № 4836/31.01.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно наличието през периода от м. 05.2019 г. до м. 08.2019 г. на облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните за процесния имот.
Договорът за продажба на топлинна енергия съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се
регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от **** на
клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, и касае доставка
на топлинна енергия до следния обект: апартамент № 219, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. 122, вх. Г, ет. 11, с абон. № ***.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на
претендираната цена, са представени по делото съобщение към фактура за периода от м.
05.2019 г. до м. 09.2019 г. от ищеца и писмени доказателства от третото лице – помагач на
2
ищеца и е прието заключение на съдебно-техническата експертиза.
От заключението на вещото лице Л., ведно с неговата корекция, се изяснява следното:
За процесния период редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на
абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в
сградата. Топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е
преминал проверка, приключила със заключение за съответствие. На абоната не е
начисляван разход на топлинна енергия за сградна инсталация, общи части и отоплителни
нужди, защото през процесния период сградата е топлоснабдявана с необходимите
количества топлинна енергия само за нуждите на битовото горещо водоснабдяване. Поради
неосигуряване на достъп за отчет на водомера за топла вода на клиента е начисляван
служебен разход на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в зависимост от
броя на ползвателите – в случая за 1 бр. ползвател, като е изчисляван и специфичен разход
на топлинна енергия за подгряване на 1 куб. м. топла вода. Изчислената от вещото лице и
начислената на абоната от **** топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване през
процесния период съвпадат, а дяловото разпределение е извършено в съответствие с
нормативната уредба. Стойността на потребената топлинна енергия за исковия период
възлиза общо на 367.74 лв. /с вкл. ДДС/, като тя е изцяло за битово горещо водоснабдяване.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза ведно с неговата
корекция като обективно, компетентно и обосновано. То корелира с представените от
третото лице – помагач писмени доказателства.
Ответницата възразява, че претендираната от ищеца стойност на доставена топлинна
енергия касае последващ период, в който жилището е било прехвърлено на трети лица.
Действително по делото се установява, че на 04.09.2019 г. тя е продала имота на трети за
настоящия спор лица. За доказване липсата на реално потребление на топлинна енергия в
имота през исковия период ответницата представя справка от ****, но тя съдържа данни за
последен извършен в имота отчет от проверител на 02.07.2019 г., което е почти 2 месеца
преди края на исковия период. Поради това отразеното в справката минимално потребление
по водомера за топла вода не опровергава верността на експертните изводи. Същевременно
съгласно чл. 61, ал. 5 от приложимите общи условия преди промяна на собствеността или
правото на ползване предишният и новият собственик или ползвател имат право да поискат
и да получат от продавача справка за всички дължими суми за топлинна енергия към
момента на промяната, но в случая ответницата не твърди да е поискала такава, респ. не
представя такава справка по делото, от която евентуално да се установи никакво или по-
малко потребление на топлинна енергия през исковия период от установеното въз основа на
заключението на съдебно-техническата експертиза.
На следващо място, ответницата възразява, че към датата на отчитане на
потреблението за процесния период тя не е била собственик на имота и не би могла да
осигури достъп до същия, поради което уважаването на исковата претенция поради
неосигурен достъп би било несправедливо. Установеното обстоятелство, че трети лица са
били собственици на имота към датата на обявените от **** дати на отчет, означава, че те не
3
са осигурили достъп до имота за отчет. Независимо от това съдът намира възражението на
ответницата, че при това положение реалната доставка на топлинна енергия за периода до
покупко-продажбата и нейното количество и стойност не следва да се определят по
правилата за неосигурен достъп, за неоснователно, защото макар тя действително да не е
разполагала с възможност да осигури достъп за отчет, за **** не е съществувала друга
нормативно установена възможност за извършване на дяловото разпределение. Нещо повече
– в случая ответницата не твърди и не доказва е да упражнила правото си на рекламация по
чл. 70, ал. 8 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, според която
разпоредба рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите, допълнителен
отчет на уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в
изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август, като
след изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на
изравнителната сметка. При това положение прилагането на реда по чл. 70, ал. 4 вр. чл. 69,
ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването е законосъобразно.
Ако ответницата счита, че заради неосигуряването на достъп от новите собственици на
имота неправилно са й начислени задължения за топлинна енергия, тя би могла да предяви
претенциите си към тези лица.
Преценявайки заключението на съдебно-техническата експертиза и документите за
извършено дялово разпределение, представени от третото лице – помагач на ищеца, съдът
намира, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот.
Ответницата дължи цената на реално потребената топлинна енергия в нейния имот през
исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид стойностите,
които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата
цена съдът кредитира напълно заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е
отчетено именно реално доставеното количество топлинна енергия през периода, чиято
стойност възлиза на сумата от 367.74 лв., която надвишава размера на претендираната от
ищеца главница, отразена и в представеното съобщение към фактура.
По възражението на ответницата за изтекла погасителна давност съдът намира
следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
4
От друга страна, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
Въпреки указаната му в доклада доказателствена тежест ищецът не сочи доказателства
за наличието на други обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната
давност за вземането.
Всичко изложено означава, че с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 19.05.2023 г., погасени по давност са вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия за целия исков период, защото падежът на последното месечно
задължение /това за м. 08.2019 г./ е бил на 15.10.2019 г., поради което независимо от
спирането на давността по силата на закона тя е изтекла, считано от 24.12.2022 г.
Предвид изложеното искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
следва да бъде отхвърлен поради погасяване на главното вземане по давност. На основание
чл. 119 ЗЗД неоснователен и е искът за мораторна лихва.
По разноските:
Въпреки изхода на делото на ответницата не се дължат разноски, защото не е доказала
извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове от
****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, срещу М. Т. С., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ****, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните
суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ***, а именно: 221.81 лв. –
5
стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 08.2019 г., ведно
със законната лихва от 19.05.2023 г. до окончателното плащане; 60.90 лв. – мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 04.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27323/2023 г. по описа на СРС, 85
състав
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6