Р Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 22.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Татяна
Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 551 по описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 339517-F370853 от 04.06.2018 година на Директора на Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – Пловдив, с което на
„Анджела 2014” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със
съдебен адрес:***, чрез адвокат С.Ш., представлявано от управителя И.М.А., за три
нарушения на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ)
са наложени административни наказания „Имуществена санкция” съответно в размер
на 550 лв., 550 лв. и 300 лв.
Дружеството-жалбоподател
моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен, незаконосъобразен и
постановен при нарушения на материалния и процесуалния закони.
В
съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател
не изпраща представител. За него се
явява адвокат С.Ш., която пледира за отмяна на обжалвания акт. В дадения срок представя Писмено становище, в което навежда
множество доводи, водещи според нея до незаконосъобразност на обжалвания акт.
В
съдебната фаза се ангажират
доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО)
(въззиваемата страна) -
Директорът на ТД
на НАП – Пловдив, редовно призовани, изпращат
представител – Старши юрисконсулт Станимира Хаджииванова, която
сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални
нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Дружеството-жалбоподател
въз основа на Фактура № 9 от 05.07.2017 година за сумата от 30 000 лв. предава
в брой на 18.08.2017 година на представител на „Борка БД” ЕООД с ЕИК ********* сума
в размер на 1 100 лв. с Разходен касов ордер (РКО) № 31, сума в размер на 1 100
лв. с РКО № 32 и сума в размер на 600 лв. с РКО № 33, като сумите са предадени
в град Свиленград, област Хасково, осчетоводени са по кредита на сметка № 501
„Каса” срещу дебита на сметка № 401 „Доставчици” и представляват част от
парична престация съгласно приложения в кориците на делото Договор за възлагане
на строително-монтажни работи от 25.04.2017 година, сключен между „Борка БД”
ЕООД - изпълнител и дружеството-жалбоподател - инвеститор, по силата
на който инвеститорът дължи на изпълнителя сумата в размер на 80 959.38 лв.
с ДДС за извършване на услугата изпълнение на строително-монтажни работи на
обект „Хотел УПИ VІІ-1524, кв. 89а, град Свиленград”. Посочените суми са
внесени в последствие по сметката на „Борка БД” ЕООД. Във връзка с извършвана
проверка е изпратено Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице с дата 13.09.2017
година. В отговор на което дружеството-жалбоподател депозира в офис на ТД на
НАП – Пловдив, а именно: в град Хасково на дата 14.09.2017 година Писмо,
придружено с Фактурата
от 05.07.2017 година, РКО, описани по-горе и хронология на сметки 501 и 401.
За посочената проверка е съставен Протокол №
П-16002617149644-073-001 на дата 31.10.2017 година, в който е възпроизведена
горната фактическа обстановка.
В кориците на делото е приложен Акт за прихващане или
възстановяване (АПВ) № П-16002617138089-004-001 от 01.09.2017 година, видно от
който посочените по-горе факти са станали известни на АНО на дата 28.08.2017
година, когато документи, касаещи процесната Фактура № 9 и плащанията във
връзка с нея, са получени и заведени в Деловодството на АНО. Именно това е и
датата (28.08.2017 година), на която актосъставителят Ж.К. се запознава с
представените документи, доказващи, че процесните плащания са платени от
дружеството-жалбоподател в брой, а не по банков път, както изисква ЗОПБ.
Служителите на АНО указват
на управителя на дружеството да се яви за съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН). За целта е изпратена на
електронния адрес за кореспонденция и по пощата нарочна Покана до управителя. Известието за доставяне се връща с
отбелязване, че документите не са потърсени, а дали документите са получени по
електронен път няма информация. Наличен е и Протокол в кориците на делото,
видно от който служители на АНО са търсили представител на
дружеството-жалбоподател по седалището на последното, но не са открили
управителя или друго лице, упълномощено за контакт с органите на НАП.
Предвид констатираните плащания в
брой на суми на стойност под 10 000 лв., представляващи част от парична
престация по Договор, чиято стойност надвишава 10 000 лв., на основание
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и в кръга на службата си,
свидетелят Ж.С.К. – Главен инспектор по приходите в НАП при ТД –
Пловдив, офис Хасково, съставя против дружеството-жалбоподател АУАН с № F370853 от 26.01.2018 година. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите Б.В.Д. и
В.Я.Д.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическите нарушения, свързани с неизпълнение на задължението плащанията на
територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по
платежна сметка, когато касаят суми на стойност под 10 000 лв., представляващи
част от парична престация по Договор, чиято стойност надвишава 10 000 лв.,
както и на обстоятелствата по извършването им. Посочено
е, че нарушенията са открити на 31.10.2017 година. А досежно квалификацията, нарушенията правно
квалифицира с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, която вписва за
нарушена. След изпратена нарочна Покана по пощата и върнато Известие за
доставяне с отбелязване, че пратката не е потърсена, АУАН е редовно предявен и
връчен на дата 13.04.2018 година на представител на дружеството-жалбоподател – З.Д.Б.с
Пълномощно, приложено в кориците на Административнонаказателната преписка (АНП),
която не вписва възражения против констатациите, изложени в него. В цитираното Пълномощно изрично е посочено, че управителят на
дружеството-жалбоподател упълномощава З.Д.Б.да я представлява пред държавни
органи като има право да се подписва като нейн пълномощник.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок постъпва Възражение, в което е посочено, че причината за извършеното плащане „на ръка” е
изявено желание в този смисъл от страна на дружеството-изпълнител, за да могат
да изпълнят поетите договорни задължения в срок.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Директорът на ТД на НАП - Пловдив издава процесното НП № 339517-F370853
от 04.06.2018 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
изцяло фактическите констатации, изложени в
АУАН, както и правната квалификация на нарушенията,
дадена от контролния орган – чл. 3,
ал. 1, т. 2 от ЗОПБ и налага на
дружеството-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в размер съответно на
550 лв., 550 лв. и 300 лв.
НП
е редовно връчено на представител на дружеството-жалбоподател - З.Д.Б.с Пълномощно, приложено в кориците на АНП, на 30.08.2018 година,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно
оформена – датирана и подписана.
Както
в АУАН, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател
е извършило нарушения по чл. 3, ал. 1, т. 2
от ЗОПБ, тъй като е извършило плащания на територията на страната в брой след като касаят суми на
стойност под 10 000 лв., представляващи част от парична престация по
Договор, чиято стойност надвишава 10 000 лв. За тези
нарушения на основание чл. 5, ал. 1
от ЗОПБ на нарушителя са
наложени административни
наказания „Имуществена санкция” съответно в
размер на 550 лв., 550 лв. и 300 лв.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от ЗОПБ, АУАН
по този закон се съставят от органите на НАП, а НП се
издават от Изпълнителния директор на НАП
или от оправомощени от него длъжностни лица. Материалната
компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за
нарушения по ЗОПБ е установена предвид факта, че Ж.С.К. заема длъжността Главен инспектор
по приходите в НАП при ТД – Пловдив, офис Хасково, както и от приложената в кориците на делото Заповед № ЗЦУ
– 1582 от 23.12.2015
година на Изпълнителния директор на НАП, видно от която органите по
приходите имат право да съставят АУАН по посочения закон. Видно от
приетата като доказателство по делото Заповед № ЗЦУ – ОПР - 17
от 17.05.2018
година на Изпълнителния директор на НАП, Директорите на ТД на НАП имат
право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗОПБ.
Налични са по делото Справки от Търговския регистър
относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател и на дружеството-изпълнител,
Протокол от Общо събрание на дружеството-жалбоподател от 08.07.2017 година,
Пълномощно на съдружника М.А.и копие от Лична карта на свидетеля Г.А..
По делото е допуснато и разпитано в процесуалното
качество на свидетел лицето Г.Н.А., която потвърди горната фактическа
обстановка и посочи причините, наложили пращане в брой, а именно с оглед
искането от страна на дружеството-изпълнител „Борка
БД” ЕООД и с оглед спешност при изпълнение на
договорените между двете дружества задължения.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание, проведено на 16.10.2018 година свидетели – Ж.С.К., Б.В.Д. и В.Я.Д.. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на посочените трима свидетели, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите
Ж.С.К., Б.В.Д. и В.Я.Д. да имат личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания
за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено
поради служебното им качество – служители на ТД на НАП - Пловдив, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател.
Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на тримата посочени свидетели
не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по
делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с
кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителните
деяния на процесните нарушения и тяхното авторство, времето и мястото на
осъществяването им, като потвърждават фактическото им извършване от дружеството-жалбоподател,
с оглед установените факти на неизпълнение на задължението плащанията на територията на страната да се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато касаят суми на стойност
под 10 000 лв., представляващи част от парична престация по Договор, чиято
стойност надвишава 10 000 лв. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Съдът кредитира и показанията на
свидетеля А., тъй като те кореспондират с останалия доказателствен материал,
върху който Съдът изгради изводите си.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да
е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст видно от датата на
пощенското клеймо, поставено на плика, с който е изпратена Жалбата за
депозиране в Регистратурата на Районен съд – Свиленград (последният ден от
срока за обжалване е неработен ден, Жалбата е предадена в пощенската станция в
първия следващ работен (присъствен) ден), от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично управителят
на дружеството-нарушител, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент
от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд. Ето защо
същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Преценена по
същество, Жалбата е неоснователна.
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната
процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. За пълнота следва да се посочи, че представител на дружеството-жалбоподател
не е присъствал при съставяне на АУАН и същият е съставен при условията на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН след като служителите на АНО са предприели всички възможни
действия за осигуряване присъствието на представител на дружеството-жалбоподател
при съставяне на АУАН. Дори
да се приеме, че при съставянето на Акта е допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила и по-специално на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
то не е довело до ограничаване правото на дружеството-нарушител да се защити във
връзка с отразените в Акта констатации, въз основа на които е била ангажирана и
неговата административнонаказателна отговорност, тъй като Актът (според
приложените по делото материали) на 13.04.2018 година е бил подписан (и
надлежно връчен) на надлежно упълномощен представител, който е имал възможност
да се запознае с него. С оглед на изложеното и тъй като поради тази причина не
се явява съществено, това нарушение не е довело и до незаконосъобразност на НП,
издадено въз основа на него. Т.е. дружеството-жалбоподател
е организирало адекватно защитата си срещу процесното НП с факта на депозиране
на Възражение и Жалба срещу същото. Съществени са само тези нарушения, които
ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат. Което в случая не е така.
В този
ред на мисли следва да се посочи, че наведените в Писменото становище на
адвокат Ш. доводи, че АУАН не бил предявен на лице, притежаващо представителна
власт са неоснователни. Но дори и да се приеме, че не налице някакво нарушение,
то не е съществено с оглед мотивите, изложени в горния абзац, касаещи
същественото процесуално нарушение.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и
чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самите нарушения са описани, както словесно, така и с
посочване на правната им квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършените
административни нарушения и да организира адекватно защитата си.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 6, ал. 1 от ЗОПБ и чл. 47, ал. 1, б. „а”,
вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 6, ал. 1 от ЗОПБ. Актовете,
с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от органите
на НАП. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 26.01.2018
година актосъставителят Ж.С.К. е заемала длъжността Главен инспектор по
приходите в НАП при ТД – Пловдив, офис Хасково. Предвид изложеното
актосъставителят Ж.К. безспорно се явява орган на НАП,
която има правомощията по чл. 6, ал. 1 от ЗОПБ,
т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по посочения закон. Лицето,
подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността Директор на ТД на НАП - Пловдив, чиято материална
компетентност да издава НП за нарушения по ЗОПБ се доказва от приетата
по делото №
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018
година на Изпълнителния директор на НАП,
т.е.
той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 6
от ЗОПБ – Изпълнителния директор
на НАП по надлежния ред с административен акт
- Заповед.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. От АПВ е
видно, че АНО е бил известен за нарушението и за нарушителя още на дата 28.08.2017
година (датата, на която са постъпили документи, касаещи процесните нарушения и
нарушителя) в Деловодството на АНО. АУАН е съставен в срок, тъй като става дума
за нарушение
на нормативен акт, уреждащ мерките срещу изпирането на пари и се прилага ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН, където е предвидено че АУАН се
съставя в 6-месечен срок. Във връзка със
ЗОПБ са приети промени във Валутния закон и Закона за мерките срещу изпирането
на пари, като са приведени в съответствие разпоредбите на посочените закони с
въведеното ограничение плащания над 15 000 лв.
да се извършват само по банков път. Чрез плащането по
банков път се постигат целите на Закона за мерките срещу изпирането на пари,
посочени в чл. 3.
В Мотивите към проекта на ЗОПБ е посочено, че в Директива
2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване на
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и
финансиране на тероризма, в § 18 от Преамбюла
й е изтъкнато, че използването на плащания на големи суми в брой многократно се
е оказвало уязвимо за изпирането на пари. Държавите–членки на Европейския съюз,
които позволяват плащания в брой над определен стойностен праг, трябва да
прилагат специални мерки срещу изпирането на пари. Същевременно европейското
законодателство не възпрепятства и дори насърчава Държавите-членки
да приемат по-строги разпоредби, за да се справят по-успешно с риска, свързан с
изплащането на големи суми в брой.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването
на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на дружеството-жалбоподател и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
В контекста на
тези правни съображения, Съдът прие, че процесното НП се явява изцяло
законосъобразен акт от процесуалноправна страна. От тук, съответно липсват
формални основания за неговата отмяна.
Правилна
е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
Съгласно
чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ,
плащанията на територията на страната се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по Договор,
чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. ЗОПБ
въвежда лимити на извършваните разплащания с цел да ограничи прехвърлянето на
парични средства в наличност между физическите лица, юридически лица, както и
между частно-правните субекти и Държавата,
без да е налице възможност за реално проследяване на движението на средствата.
Същото видно от мотивите към законопроекта е въведено с цел да въведе отчетност
и проследимост на паричните потоци, включително за нуждите на приходната
администрация. В допълнение, посочения нормативен акт се явява и една от
мерките срещу изпирането на пари, в която именно връзка и съгласно Директива
2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, допустимо и
легитимно е поставянето на предел на разплащанията в наличност въобще. Предаването на парична сума представлява „плащане”.
Предвид липсата на легална дефиниция на понятието „плащане”,
Съдът почерпи доводи в тази насока от Тълкувателно
решение (ТР) № 3 от 18.05.2012 година
на ВКС, касаещо периодичните плащания, според което под „плащане”
следва да се разбира именно задължение за предаване на пари или други заместими
вещи. От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установиха всички елементи от описания фактически
състав. Поради това, при
доказано авторството на деянието и елементите от обективната страна на нарушенията - установени от показания на разпитаните свидетели и писмените
доказателства, дружеството-жалбоподател правилно и законосъобразно е било наказано от АНО и на посоченото правно
основание е ангажирана
админиситративнонаказателната му отговорност
за три нарушения на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ.
Горните изводи на Съда не се променят
предвид наведеното от страна на дружеството-жалбоподател във Възражението,
както и от свидетеля А., твърдение, свързано с причината за извършените
плащания в брой, тъй като то е ирелевантно за настоящия правен спор.
Ирелевантно за настоящия правен спор е и обстоятелството, че в последствие
процесните суми са приведени по сметката на „Борка БД” ЕООД. Съдът не възприема
за достоверно и наведеното от страна на свидетеля А. твърдение, че извършеното
плащане в брой представлява всъщност упълномощаване от нейна страна на едно
лице да внесе пари по банковата сметка на „Борка БД” ЕООД, тъй като в
процесните РКО изрично е посочено основанието за извършените плащания, а
именно: плащане по Фактура № 9/05.07.2017 година. В този ред на мисли са
неоснователни твърденията на адвокат Ш., наведени в Писменото й становище.
Деянията са съставомерни от обективна
страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ООД, доколкото се касае за
обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна
на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на юридическото лице е обективна
и не подлежи на изследване от субективна страна - установяването на
предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна страна, влече
съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от
15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева).
Административнонаказателният
състав на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ предвижда налагане на наказание на
този, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3 от ЗОПБ.
Съответно нормата на чл. 3 от ЗОПБ императивно регламентира плащанията на
територията на страната над определена стойност или по Договори
над определена стойност, да се извършват само чрез превод или внасяне по
платежна сметка. Разпоредбата на чл. 5,
ал. 1 от ЗОПБ предвижда
по отношение на юридически лица наказание „Имуществена санкция” в размер 50 на сто от общия размер на направеното
плащане. Административните наказания
са правилно и законосъобразно определени
както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран по посочения начин. Правна
възможност за намаляване на наложените административни наказания не съществува, предвид фиксираният размер на санкцията, поради което
по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето им под този минимум. Така
наложените с обжалваното
НП наказания Съдът намира за справедливи
и съответстващи на извършените
нарушения, както и за правилни с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди дружеството-нарушител
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно ТР № 1 от
12.12.2007 година по тълк.н.д.№
1/2005 година на ВКС, преценката „маловажност
на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се
включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретните случаи като маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена изрично от АНО. Отсъствието на
изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално
нарушение. Извод, следващ по
аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната
норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно
нарушение, процесните деяния не разкриват обществена опасност, по-ниска от
обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което
не съставляват маловажни случаи, според Съда. И това е така, както поради техния формален характер – за
съставомерността им не е предвиден
и не се изисква настъпване на вредоносен резултат (обществените
отношения, регулирани с нарушената правна норма, като такива насочени към
охрана на фискалната политика на страната и политиката за
борба с прането на пари, се считат за засегнати в необходимата степен,
оправдаваща санкционирането на нарушителите със самия факт на извършване на
нарушението), така и поради
наличието не само на смекчаващо (липсата на
данни в кориците на делото за други подобни нарушения),
но и на отегчаващи (става дума за три нарушения) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушенията като маловажни, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по
чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е
издадено НП.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно НП № 339517-F370853 от 04.06.2018 година на Директора на ТД на НАП
– Пловдив, с което на „Анджела 2014” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя И.М.А., за три нарушения на чл.
3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ са наложени административни наказания „Имуществена
санкция” съответно в размер на 550 лв., 550 лв. и 300 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)