Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 03.07.2015 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 21.05. 2015 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: С.И.
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело № 296 по описа за 2014
година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 4 Д..
Ищецът НАП твърди, че със заповед за
възлагане на ревизия № *********/29.07.2013 г., е възложено извършването на
ревизия на „Н.” ЕООД за установяване на задължения. Посочва, че ревизията е
повторна и се извършвала по указание на Д.”Р.”. Предходната ревизия също била
извършена по указание на Д.”Р.” на основание Заповед за възлагане на ревизия № 1200860/14.02.2012г.,
връчена на представляващия дружеството И.В.Д. на 12.03.2012г.
На 22.03.2012 г. е извършена прехвърлителна
сделка след връчване на Заповедта за възлагане на ревизия от представляващия ,,Н."
ЕООД - И.В.Д. на В.А.Д..
След приключване на ревизионното
производство бил издаден ревизионен акт № *********/03.08.2012г., с които са
установени задължения в размер на главница: 424 596.03 лв. и лихва 77 545.36
лв. Ищецът посочва, че ревизионният акт е обжалван и отменен и върнат за нова
ревизия.
На 29.07.2013 г. бил издаден нов РА №
*********/29.07.2013 г., с който са установени задължения в размер на главница
420 396 лв. и лихва 118 162.35 лв. или общо в размер на 538 558, 35 лв.
Ревизионният акт бил връчен на 22.08.2013 г. на И.В.Д. в качеството й на
представляващ дружеството.
За установените и изискуеми задължения по
ревизионния акт били предприети следните действия:
1. На 23.11.2012 г. постъпило искане за
предварително обезпечаване на задължения от Венета Калоянова на длъжност
гл.инспектор по приходите в качеството и на орган по приходите в Д.”К.” при ТД
-П..
2. Издадено било постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 от Д., с което бил
наложен запор на банкови сметки на дружеството и запор върху МПС - 1 бр.
подробно описани в исковата молба.
3. На 11.03.2013 г. е отправено искане до
Административен съд- гр. С.З. на основание чл. 121, ал. 4 от Д. за продължаване
срока на наложените предварителни обезпечителни мерки.
4. На 21.03.2013 г. е входирано в офиса на
НАП - гр.С.З. определение № 99/19.03.2013г. на административен съд, с което се
удължавал срока на наложените предварителни обезпечителни мерки.
5. На 19.08.2013 г. е издадено постановление
за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от Д..
6. В отговор на запорните съобщения от
банките са уведомили, че сметките на лицето са блокирани, че липсват авоари за
обезпечаване на задължението в О. АД и Ц. АД. В резултат на запорите по
банковите сметки нямало излъчен превод.
7. След получен отговор от ОД на МВР бил
наложен запор върху 1 бр. МПС.
8. Издадена била покана за доброволно изпълнение
на основание чл.182 от Д. за задължение по ревизионен акт, като същата била
връчена на 24.09.2013г. на И.В.Д. в качеството й на представляващ дружеството.
9. На 25.11.2013г. е издадено постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 24/РД-11-537/25.11.2013г. на основание
чл.195,ал.1 от Д., с което бил наложен запор върху 28 бр. банкови сметки в
страната., като от отговорите било видно, че дружеството не е техен клиент.
10. Изпратено е искане на основание чл.212
от Д. до служба по вписванията гр.Ч. за предоставяне на актуална информация на
недвижимите имоти, собственост на ответното дружество, като към отговора на
служба по вписванията бил приложен Нотариален акт № 172/22.03.2012г.,том ІІ,
рег.№ 1088, дело № 370 от 2012г., който удостоверявал извършено вписване по
партидата на дружеството.
На 22.03.2012г., след връчване на Заповед за
ревизия №1200860/14.02.2012г. на представляващия „Н."ЕООД на 12.03.2012г.
бил прехвърлен един брой недвижим имот, собственост на дружеството. Договорът
за продажба бил обективиран с Нотариален акт № **/22.03.2012 г., том І, рег. № 229,
дело № 72 от 2012г. по описната книга на Т.С. И. - нотариус при служба по
вписванията гр.Ч., вписан в регистъра на Нотариална камара под № 575 с район на
действие-гр.Ч. на В.А.Д. подробно описан в исковата молба.
11. Изпратено е и Искане на основание 212 от
Д. до община гр.Ч. за представяне на актуална информация за декларираните
недвижими имоти и МПС.
12. На 21.01.2013г. е изискано удостоверение
за данъчна оценка за прехвърления недвижим имот от „Н."ЕООД на В.А.Д.,
като в удостоверението било записано, че данъчната оценка на прехвърления
недвижим имот е 54 196.70 лв.
13. Изпратено е искане на основание чл.212
от Д. до ОД на МВР за актуална информация относно собственост на МПС и искане
за извършените разпоредителни сделки с МПС след връчване на Заповедта за
ревизия.
От отговорът на ОД на МВР-гр.С.З. било
видно, че четири броя товарни автомобили са прехвърлени от страна на „Н." ЕООД
на 28.02.2012г. с нотариален договор № 782/28.02.2012г. на “Д.” ООД при
нотариус Л.И. с район на действие-гр.Ч..
14. Изпратено е искане на основание чл. 212
от Д. до КТК, като от отговора на контролно-техническата инспекция било видно,
че дружеството няма регистрирана горска и земеделска техника.
15. Изпратено е искане на основание чл. 212
до Централен регистър за особените залози, от които до момента нямало отговор.
16. Изпратено е искане на основание чл. 212
до Агенцията за приватизация, като от отговора било видно, че ответното
дружество не е сключвало договори за приватизационна продажба и не е купувач по
приватизационен договор.
17. На 08.11.2014г. е издадено решение на Д.”О.”
№ 1175/8.11.2013г., с което бил потвърден РА №*********/29.07.2013г.
издаден от В.К.К. - гл.инспектор по
приходите във връзка с обжалване на ревизионен акт от ответното дружество.
18. Издадена била покана за доброволно изпълнение
за частта от ревизионен акт, дължима от дружеството след решението на Д.”О.”.
19. На 21.01.2014г. бил
изискан от сектор „Архив" - РА № *********/29.07.2013г. и решение на Д.”О.”
№ 1175/08.11.2013г. във връзка с предявяване на недействителност по отношение
на извършената възмездна сделка от ответното дружество.
20. На 27.02.2014г. била изготвена от
Централизираните приложения в НАП справка за свързани лица с представляващия „Н."
ЕООД –И.В.Д..
21. На 23.01.2014г. било образувано
изпълнително дело -изх.№0011- 000001/23.01.2014г., връчено с обратна разписка
на 28.01.2014г.
22. На 27.02.2014г. било издадено
Разпореждане за присъединяване към изпълнително дело № 11/2014г.- изх.№ 0011-00003/27.02.2014г.
с общ размер на задълженията по ИД - 562 891.72 лв., от които главница 420
396.03 лв. и лихва 142 495.69 лв.връчено с обратна разписка на 06.03.2014г.
В хода на обезпечителното производство се
установило, че след връчване на Заповед за ревизия на представляващия „Н."
ЕООД е извършена сделка с имуществени права, с които се увреждали интересите на
публичния взискател. Доказателство за това бил процесния Нотариален акт.
Ищецът счита, че по безспорен начин се
установявало, че са налице основанията предвидени в чл.216, ал.1, т.4 от Д..
Моли съда, да обяви за недействителен по
отношение на държавата договор за продажба, обективиран в Нотариален акт №
**/22.03.2012 г., том І, рег. № 229, дело № 72 от 2012г. по описа на нотариус Т.С.
И. - нотариус с рег. № 575, с район на действие гр. Ч., с който “Н.” ЕООД
представлявано от И.В.Д. е прехвърлила на В.А.Д. правото на собственост върху
следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с
предназначение за търговска дейност, площ по документи - 76.400 кв.м. в гр.Ч., ***,
представляващо помещение за търговски обект реално обособено, отделено в
източната част на магазин № 9 на РПК – Ч., находящо се на партерен етаж на
пететажна жилищна сграда,построено с отстъпено право на строеж върху УПИ – ***
в кв.61, представляващ частна общинска собственост, заедно със съответни
идеални части на жилищна сграда и съответните идеални части от отстъпено право
на строеж, обл. С.З., общ.Ч., гр.Ч., ***. Претендира за направените по делото
разноски.
В депозирания отговор на
исковата молба, ответниците считат, че предявения иск е допустим, но
неоснователен и необоснован.
Оспорват обстоятелствата, на които се
основава предявения иск, като считат, че наведените в исковата молба доводи са
неоснователни и необосновани.
Излагат следните съображения:
Действително така, както се твърдяло в
обстоятелствената част на исковата молба на “Н.” ЕООД на основание Заповед за
възлагане на Ревизия №1200860 от дата 14.02.2012 г., връчена на Управителя на
дружеството на 12.03.2012г., била извършена данъчна ревизия, предмет на която
било правилното прилагане на ЗКПО за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2009г. и
ЗДДС за периода 01.01.2007 - 26.02.2011г. Ревизията приключила с издаването на
Ревизионен Акт № ********* от дата 03.08.2012г. по регистъра на ТД на НАП град П.,
който бил обжалван по реда на чл. 152 от Д. пред Директора на Д.”О.” град П..
По подадена жалба, директорът се произнесъл с решение, с което бил отменен
постановения Ревизионен Акт и на основание чл. 155, ал. 4 от Д. върнал
административната преписка на органа издал заповедта за възлагане на ревизия за
извършването на нова ревизия.
Със Заповед за възлагане на Ревизия №
1205372 от дата 09.11.2012г. било възложено извършването на повторна ревизия по
видове задължения и периоди, подробно описани в отговор на исковата молба.
Констатациите на екипа,
извършил ревизията били отразени в Ревизионен доклад № 1301389 от 07.05.2013 г.,
като на основание на същия бил постановен и Ревизионен Акт № ********* от дата
29.07.2013г. Срещу така постановения Ревизионен акт № ********* от дата
29.07.2013г. била подадена жалба до Директора на Д.”О.” град П. при ЦУ на НАП,
който се произнесъл по нея с Решение № 1175 от 08.11.2013 г., с което бил
потвърден изцяло постановения Ревизионен Акт, с който са били установени
задължения по ЗДДС за съответните периоди.
По реда на чл.156 от Д. постановения
Ревизионен Акт №********* от дата 29.07.2013г. бил обжалван пред Административен
съд – гр. П. и било образувано административно дело № 3794/2013г. Към
настоящият момент спорът, предмет на посоченото административно дело бил във
фазата на събиране на доказателства, респ. по същия нямало постановен и влязъл
в сила съдебен акт, с който той да е разрешен окончателно.
Ответниците се позовават на константна
съдебна практика, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на
Върховен касационен съд.
Считат, че в настоящият случай, сочените от Д.
и изведени чрез прилагането на закона, посредством постановените съдебни
решения, предпоставки не са налице.
Твърди се, че публичното вземане, по което
ищецът по специалния отменителен иск се явявал кредитор, следвало да е
установено с влязъл в сила административен акт, респ. влязло в сила съдебно
решение.
В настоящият случай, постановения Ревизионен
Акт № ********* от дата 29.07.2013 г. бил предмет на съдебно обжалване пред
Административен съд – гр. П. - образуваното в тази връзка административно дело
3794/2013 г. по описа на ХТ-ти състав на Административен съд – гр. П., което
било във фазата на събиране на доказателства, респ. по същия нямало постановен
и влязъл в сила съдебен акт, с който той да е разрешен окончателно.
Считат, че не е налице и другата
предпоставка, при наличието на която може да се прогласи за недействителна по
отношение на публичния взискател в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от Д., а
именно: атакуваната сделка да е извършена с намерение да се увреди публичния
взискател.
Изложените в обстоятелствената част на
исковата молба, както и приложените към нея документи не налагали извода, че
между страните по атакуваната сделка е налице намерение за увреждане на
публичния взискател - кредитор. От фактът, че „Н." ЕООД се е разпоредило
със свое имущество не следвал автоматично извода, че сделката е извършена с
намерение да се увреди публичния взискател.
Считат, че предявения от НАП – гр. С., иск с
правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от Д. за обявяването за недействителен по
отношение на държавата Договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт № **/22.03.2012 г., том І, рег. № 229, дело № 72 от 2012г. по описа на Т.С.
- И., Нотариус с рег. № 575 по регистъра на Нотариалната Камара, сключен между
първия и третия ответник, е допустим, но неоснователен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
Със заповед за възлагане на ревизия № *********/29.07.2013
г. е възложено извършването на ревизия на „Н.” ЕООД за установяване на
задължения. Ревизията е повторна и се извършвала по указание на Д.”Р.”.
Предходната ревизия също е извършена по указание на Д.”Р.” на основание Заповед
за възлагане на ревизия № 1200860/14.02.2012 г., връчена на представляващия
дружеството И.В.Д. на 12.03.2012г.
На 22.03.2012 г. след връчване на Заповедта
за възлагане на ревизия № 1200860/14.02.2012 г. е извършена прехвърлителна
сделка от ,,Н." ЕООД на В.А.Д. видно от Нотариален акт № **/22.03.2012 г.,
том І, рег. № 229, дело № 72 от 2012г. по описа на нотариус Т.С. И. - нотариус
с рег. № 575, с район на действие гр. Ч..
След приключване на ревизионното
производство бил издаден ревизионен акт № *********/03.08.2012 г., с който са
установени задължения в размер на главница: 424 596.03 лв. и лихва 77 545.36
лв. Ревизионният акт е обжалван и отменен и върнат за нова ревизия.
На 29.07.2013 г. бил издаден нов РА №
*********/29.07.2013 г., с който са установени задължения в размер на главница
420 396 лв. и лихва 118 162.35 лв. или общо в размер на 538 558, 35 лв.
Ревизионният акт бил връчен на 22.08.2013 г. на И.В.Д. в качеството и на
представляващ дружеството.
На 19.08.2013 г. е издадено постановление за
налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от Д..
Издадена била покана за доброволно
изпълнение на основание чл.182 от Д. за задължение по ревизионен акт, като
същата била връчена на 24.09.2013 г. на И.В.Д. в качеството й на представляващ
дружеството.
На основание чл.212 от Д. до ОД на МВР е
изпратено искане за актуална информация относно собственост на МПС и искане за
извършените разпоредителни сделки с МПС след връчване на Заповедта за ревизия.
От отговорът на ОД на МВР - гр. С.З. е
видно, че четири броя товарни автомобили са прехвърлени от страна на „Н."ЕООД
на 28.02.2012г. с нотариален договор № 782/28.02.2012г. на “Д.” ООД при
нотариус Л.И. с район на действие-гр.Ч..
На 08.11.2014г. е издадено решение на Д.”О.”
№ 1175/8.11.2013г., с което бил потвърден РА №*********/29.07.2013г.
издаден от В.К.К. - гл.инспектор по
приходите във връзка с обжалване на ревизионен акт от ответното дружество.
От заключение на съдебно – техническа експертиза се установява следното:
Пазарната
стойност на процесния Самостоятелен обект в сграда с предназначение - за търговска дейност, площ
по документи 76,40 м2, находящ се в гр.Ч., ***, представляващо помещение за търговски
обект реално обособено,отделно в източната част на магазин № 9 на РПК - Ч.,находящо се на партерен етаж на пет етажна
жилищна сграда, построено с отстъпено
право на строеж върху УПИ ***, кв.61, представляващ
частна общинска собственост, заедно
със съответните ид.ч от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, към 22.03.2012 г., възлиза на 48
000 лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
Първата обективна
предпоставка за уважаване на отменителния иск по чл. 216, ал.1, т.4
от Д. е сделката да е сключена след връчването на заповедта за
възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични
задължения. В случая по делото е представена Заповед за възлагане на ревизия №
1200860/14.02.2012г., която е връчена на представляващия дружеството И.В.Д. на
12.03.2012г. В резултат на извършената ревизия е издаден ревизионен акт №
*********/29.07.2013 г., с който са установени задължения в размер на главница
420 396 лв. и лихва 118 162.35 лв. или общо в размер на 538 558, 35 лв.
Установените задължения представляват публични вземания по смисъла на чл. 162, ал.2, т. 1
от Д.. Атакуваната сделка /договор за покупко – продажба/ е сключена
на 22.03.2012 г., т.е. след връчване на заповедта за възлагане на ревизия,
поради което е налице и второто условие за уважаване на иска чл. 216, ал.1, т.
4 от Д.. Обявяването на дадена сделка за относително недействителна
по реда на чл. 216 от Д.
е поставено в зависимост от резултата от ревизията, за който законодателят е
използвал израза "установени" публични задължения. Посочената разпоредба
не изисква актът, с който са установени публичните задължения - в случая
ревизионния акт /чл. 118, ал. 1, т.
1 от Д./ да е влязъл в сила. Още повече, че съгласно разпоредбата на
чл. 127, ал. 2 от Д.,
след изтичане на 14-дневен срок от връчването му, ревизионният акт подлежи на
принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на Д.. Предвид
обстоятелството, че вземането става изискуемо, поради настъпването на падежа на
задължението, се налага извода, че изискуемостта на публичното вземане по
ревизионния акт настъпва по силата на закона, а именно след изтичане на
14-дневния срок за доброволно изпълнение, считано от датата на връчване на
акта. При приложение на чл. 127, ал. 2 от Д.
вр. чл. 165 от Д.,
определящ издадения ревизионен акт като изпълнително основание преди влизането
му в сила, се налага извода за наличие на годно основание, въз основа на което
е установен размер на задължението, поради което съдът намира възраженията на ответниците
за неустановеност на публичните задължения за неоснователни. В случая съдът
счита, че процесният ревизионен акт № *********/29.07.2013 г. връчен на ,,Н."
ЕООД на 22.08.2013 г., представлява годно изпълнително основание, с което са
установени публични задължения на ,,Н." ЕООД.
Втората специфична предпоставка е сделката
или действието да е извършено с намерение да се увредят публичните взискатели.
В съдебната практика се приема, че посоченото намерение не се предполага и
следва да бъде доказано. В случая, анализирайки доказателствата по делото,
съдът намира, че такова намерение за увреждане е налице, тъй като с атакуваната
сделка ответникът ,,Н." ЕООД е отчуждил имуществено право и по този начин
е намалил актива на имуществото си. Освен това по делото са налице данни, че
ответникът не е заплатил доброволно сумите по подлежащия на изпълнение ревизионен
акт № *********/29.07.2013 г. на ТД на НАП - П., както и че въпреки
предприетите действия по принудително изпълнение, “Н.” ЕООД продължава да дължи
на държавата сумата по акта. Следователно от доказателствата по делото се
установява, че с атакуваната сделка ответникът " “Н.” ЕООД реално е
осуетил събирането на публичното вземане, което недвусмислено сочи на намерение
от негова страна да увреди публичните взискатели. С оглед на това съдът счита,
че са налице всички предпоставки по чл. 216, ал. 1, т.
4 от ЗЗД, обуславящи относителната недействителност спрямо държавата
на атакуваната сделка.
Ето защо предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, като бъде обявен за недействителен по
отношение на Държавата договор за продажба, обективиран в Нотариален акт №
**/22.03.2012 г., том І, рег. № 229, дело № 72 от 2012г. по описа на нотариус Т.С.
И. - нотариус с рег. № 575, с район на действие гр. Ч., с който “Н.” ЕООД е
прехвърлило на В.А.Д. за сумата от 5 000 лв. правото на собственост на
следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с предназначение за
търговска дейност, площ по документи - 76.400 кв.м. в гр.Ч., *** ***,
представляващо помещение за търговски обект реално обособено, отделено в
източната част на магазин № 9 на РПК – Ч., находящо се на партерен етаж на
пететажна жилищна сграда,построено с отстъпено право на строеж върху УПИ – ***
в кв.61, представляващ частна общинска собственост, заедно със съответни
идеални части на жилищна сграда и съответните идеални части от отстъпено право
на строеж, обл. С.З., общ.Ч., гр.Ч., *** на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от Д..
При
иск с правно основание чл. 216, ал.
1, т. 4 от Д.
легитимиран да предяви иска е “съответният публичен взискател” или “публичният
изпълнител”, а легитимирани ответници са: длъжникът и третото лице, страни по
атакуваната сделка. Поради това в настоящия случай пасивно легитимирани по
предявения иск са ,,Н."
ЕООД и В.А.Д., но не и И.В.Д., независимо че същата има качеството на
управител на ,,Н." ЕООД.
Ето защо съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т.
4 от Д. против И.В.Д. е процесуално недопустим и следва да бъде оставен
без разглеждане, а производството по отношение на И.В.Д. прекратено.
На
основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 от ГПК
ответниците “Н.” ЕООД и В.А.Д. следва да бъдат осъдени да заплатят на
ТД на НАП - гр. П. направените по делото разноски в размер на 2 355, 90 лв.,
представляващи направените по делото разноски.
На
основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответниците ,,Н."
ЕООД и В.А.Д. следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на държавата държавна такса в размер на 200 лв.
Воден
от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Държавата, представлявана от Публичен
изпълнител при ТД на НАП град П., ИРМ – С.З. с адрес: град С.З., *** договор за
продажба, обективиран в Нотариален
акт № **/22.03.2012 г., том І, рег. № 229, дело № 72 от 2012г. по описа на
нотариус Т.С. И. - нотариус с рег. № 575, с район на действие гр. Ч., с
който “Н.” ЕООД със седалище и адрес на управление Ч., ***, ЕИК *** е
прехвърлило на В.А.Д. ЕГН ********** с адрес *** за сумата от 5 000 лв.
правото на собственост на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
предназначение за търговска дейност, площ по документи - 76.400 кв.м. в гр.Ч., ***
***, представляващо помещение за търговски обект реално обособено, отделено в
източната част на магазин № 9 на РПК – Ч., находящо се на партерен етаж на
пететажна жилищна сграда, построено с отстъпено право на строеж върху УПИ – ***
в кв.61, представляващ частна общинска собственост, заедно със съответни
идеални части на жилищна сграда и съответните идеални части от отстъпено право
на строеж, обл. С.З., общ.Ч., гр.Ч., *** на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от Д..
ОСЪЖДА “Н.” ЕООД със седалище и адрес на управление Ч., ***,
ЕИК *** и В.А.Д. ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на Държавата сумата от 2 355,
90 лв., представляващи направените по делото разноски.
ОСЪЖДА “Н.” ЕООД със седалище и адрес на управление Ч., ***, ЕИК *** и В.А.Д.
ЕГН ********** с адрес *** да заплатят
по сметка на Старозагорския окръжен съд сумата от 200 лв., представляваща дължима държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Държавата представлявана от Публичен
изпълнител при ТД на НАП град П., ИРМ – С.З. с адрес: град С.З., *** против И.В.Д.
ЕГН ********** с адрес *** иск за обявяване на недействителен по отношение на
ДЪРЖАВАТА на договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № **/22.03.2012 г., том І, рег. № 229,
дело № 72 от 2012г. по
описа на нотариус Т.С. И. - нотариус с рег. № 575, с район на действие гр. Ч.,
с който “Н.” ЕООД със седалище и адрес на управление Ч., ***, ЕИК *** е
прехвърлило на В.А.Д. ЕГН ********** с адрес *** за сумата от 5 000 лв.
правото на собственост на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
предназначение за търговска дейност, площ по документи - 76.400 кв.м. в гр.Ч., ***
***, представляващо помещение за търговски обект реално обособено, отделено в
източната част на магазин № 9 на РПК – Ч., находящо се на партерен етаж на
пететажна жилищна сграда, построено с отстъпено право на строеж върху УПИ – ***
в кв.61, представляващ частна общинска собственост, заедно със съответни
идеални части на жилищна сграда и съответните идеални части от отстъпено право
на строеж, обл. С.З., общ.Ч., гр.Ч., *** като
недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 296/2014 г. по описа на
Окръжен съд – С.З. в тази част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П.ския
апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :