№ 703
гр. Стара Загора, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20235530100370 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Г.” ЕАД, гр. Г. твърди в исковата си молба, че
вземанията му за главници и лихви произтичали от факта, че ответницата, като потребител
на топлинна енергия за процесиите месеци, доставяна от ищеца за имот, находящ се в гр. Г.,
..., не заплатила на установените падежи цената й в размер на посочените суми, а именно: за
месец 01.2020 г. - 18,12 лв.; за месец 02.2020 г. - 30,25 лв.; за месец 03.2020 г. - 35,49
лв.; за месец 04.2020 г. - 14,93 лв.; за месец 08.2020 г. - 20,67 лв.; за месец 11.2020 г. - 14,24
лв.; за месец 12.2020 г. - 26,03 лв.; за месец 01.2021 г. - 20,79 лв.; за месец 02.2021 г. -
21,38 лв.; за месец 03.2021 г. - 21,03 лв. ; за месец 04.2021 г. - 5,55 лв. ; за месец 07.2021
г. - 29,92 лв.; за месец 11.2021 г. - 3,24 лв.; за месец 12.2021 г. - 18,89 лв.; за месец
01.2022 г. - 29,65 лв.; за месец 02.2022г. - 26,02 лв.; за месец 03.2022г. - 25,75 лв.; за месец
04.2022г. - 8,24 лв.; за месец 06.2022г. - 14,31 лв., или общо сума в размер на 384,80 лв.
главница. От забавата за изпълнение на горепосочените парични възражения възникнало
правото на кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД върху
всяко главно вземане в размер общо на 55,70 лева. С цел събиране на горепосоченото
парично задължение и на основание чл. 154 от Закона за енергетиката, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1, ГПК, по което било
образувано ч.гр.дело 20225530104918 по описа на Районен съд - гр. Стара Загора и била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Срещу издадената заповед за изпълнение
постъпило възражение от ответника, с оглед на което ищецът, прави следните уточнения.
Претендираната главница в размер на 384,80 лв., представлявала сбор от суми, дължими от
ответника за всеки от месеците, посочени в исковата молба. Дължимите суми били
1
формирани от натрупани суми за топлинна енергия за част от отоплителен сезон 2019/2020г.,
както и целите отоплителни сезони 2020/2021 г., 2021/2022г., която била незаплатена и
потребена, видно от изготвените уравнителни сметки за същата. Това задължение на
длъжника да заплати посочените суми произтичало от чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, тъй като той бил ползвател или собственик на жилище, което се намирало в
сграда - етажна собственост с работеща абонатна станция, като дължимите суми били
начислени съобразно с действащата през процесния период нормативна уредба.
Непрекъснатостта на сградната инсталация не позволявала обособяване на отделни части от
инсталацията, спрямо които можел конкретния абонат да се откаже от сградна инсталация
отделно, тъй като частта сградна инсталация по своята функционална същност била обща, а
и заплащането на сумите било изрично предвидено в чл. 153 от ЗЕ. В тази насока било и
Тълкувателно решение 2/2016г. от 25.05.2017г. на ОСГК на ВКС, като по силата на същото
за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, се прилагали разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречали на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби
на Закона за защита на потребителите. С промените от 14.12.2001 г. в Закона за
енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ), съгласно чл. 112 „в”, ал. 2, започвала да се
разпределя част от постъпилата топлинна енергия в сграда - етажна собственост, като
количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. На 09.12.2003 г. бил
обнародван и влязъл в сила Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно чл. 143, ал. 1 и 3 на
всички потребители (собственици и ползватели) се разпределяла топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на жилищата им по проект. В
чл. 153, ал. 1 ЗЕ било дадено определение и за понятието потребител на топлинна енергия -
това били всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в топлофицирана
сграда - етажна собственост. С постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, което имало
задължителен характер, съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС било дадено тълкуване
на чл. 153, ал. 6 ЗЕ с цел уеднаквяване на съдебната практика. С решение № 221 от
11.07.2011г. по т.д. № 5/2010 г., II т.о., ВКС било прието, че собственикът или титуляр на
вещното право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на
закона се смятал потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в
общите части на сградата топлинна енергия. В Закона за енергетиката не било предвидено
сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното
дружество. Тъй като ЗЕ уреждал продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител”
било равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от Закона за енергетиката, респективно
чл. 106а, ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала
при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането
им в сила бил налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия
между топлопреносното предприятие и битовия потребител. По този начин ответниците
били обвързани в облигационно правоотношение с ищеца по силата на влезлите в сила и
сега актуални „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация - Г.” ЕАД на потребителите в град Г.” от 2008 г. За отоплителен сезон
2
2019/2020г., включващ месеците януари 2020г., февруари 2020г., март 2020г. и април 2020г.,
за използвана топлинна енергия, ответницата дължила сума в размер на 99,09 лв. За
отоплителен сезон 2020/2021г., включващ месеците ноември 2020 г., декември 2020 г.,
януари 2021 г., февруари 2021 г., март 2021 г. и април 2021 г., за използвана топлинна
енергия, ответницата дължала сума в размер на 109,02 лв. За отоплителен сезон 2021/2022 г.,
включващ месеците ноември 2021 г., декември 2021 г., януари 2022 г., февруари 2022 г.,
март 2022 г. и април 2022 г., за използвана топлинна енергия, ответницата дължала сума в
размер на 111,79 лв. За уравняване на изразходената, отчетена и консумирана топлоенергия
се изготвяли уравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон. След края на
отоплителни сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г. са изготвени уравнителни
сметки от месец 08.2020 г., месец 07.2021 г. и месец 06.2022 г., които били положителни, т.е.
начислената прогнозна топлоенергия била по - малко от реално консумираната и дължима,
поради което ответникът дължал съответно за месец 08.2020 г. сума в размер на 20,67 лв., за
месец 07.2021 г. сума в размер на 29,92 лв. и за месец 06.2022г. сума в размер на 14,31 лв.
След калкулиране на изравнителните сметки ответницата дължала сума в размер на 64,90
лв. След събирането на дължимите суми от отоплителните сезони: съответно: 99,09 лв. за
сезон 2019/2020г., 109,02 лв. за сезон 2020/2021г., 111,79 лв. за сезон 2021/2022г. и след
прибавяне на сумата, получена от уравнителните сметки от отоплителните сезони в размер
на 64,90 лв., се формирало задължение в размер на 384,80 лв., което било и търсената и
дължима главница по настоящия иск. Падежите за отделните отоплителни сезони, съгласно
чл. 154, изр. 2, ЗЕ настъпвали след изготвяне на изравнителните сметки, а топлинната
енергия се заплащала в срок до 30 дни след съответния месец за доставката й, като след
изтичането на срока, абонатът изпадал в забава и дължал обезщетение в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Начислената лихва за месеците от отоплителен сезон, при който
изравнителната сметка била отрицателна, в последствие се премахвала с отрицателна лихва
за месеца на изравнителната сметка. Поради изпадането в забава ищецът прави искане и за
начисляване на мораторна лихва в размер на 55,70 лева, на основание чл. 32 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, както следва: 4,75 лв. лихва
върху сумата от 18,12 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 10.10.2022 г.; 7,69 лв. лихва върху
сумата от 30,25 лв. за периода от 01.04.2020 г. до 10.10.2022 г.; 8,79 лв. лихва върху сумата
от 35,79 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 10.10.2022г.; 3,54 лв. лихва върху сумата от
14,93 лв. за периода от 01.06.2020 г. до 10.10.2022 г.; 4,31 лв. лихва върху сумата от 20,67 лв.
за периода от 01.10.2020 г. до 10.10.2022 г.; 2,53 лв. лихва върху сумата от 14,24 лв. за
периода от 01.01.2021 г. до 10.10.2022 г.; 4,40 лв. лихва върху сумата от 26,03 лв. за периода
от 01.02.2021 г. до 10.10.2022 г.; 3,35 лв. лихва върху сумата от 20,79 лв. за периода от
01.03.2021 г. до 10.10.2022 г.; 3,26 лв. лихва върху сумата от 21,38 лв. за периода от
01.04.2021 г. до 10.10.2022 г.; 3,03 лв. лихва върху сумата от 21,03 лв. за периода от
01.05.2021 г. до 10.10.2022 г.; 0,75 лв. лихва върху сумата от 5,55 лв. за периода от
01.06.2021 г. до 10.10.2022 г.; 3,21 лв. лихва върху сумата от 29,92 лв. за периода от
01.09.2021 г. до 10.10.2022 г.; 0,25 лв. лихва върху сумата от 3,24 лв. за периода от
01.01.2022 г. до 10.10.2022 г.; 1,28 лв. лихва върху сумата от 18,89 лв. за периода от
3
01.02.2022 г. до 10.10.2022 г.; 1,77 лв. лихва върху сумата от 29,65 лв. за периода от
01.03.2022 г. до 10.10.2022 г.; 1,33 лв. лихва върху сумата от 26,02 лв. за периода от
01.04.2022 г. до 10.10.2022 г.; 1,10 лв. лихва върху сумата от 25,75 лв. за периода от
01.05.2022 г. до 10.10.2022 г.; 0,28 лв. лихва върху сумата от 8,24 лв. за периода от
01.06.2022 г. до 10.10.2022 г. .; до 10.10.2022 г.; 0,08 лв. лихва върху сумата от 14,31 лв. за
периода от 0.08.2022 г. до 10.10.2022 г. Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 106, том I, peг. № 1939, дело № 105 от 2008 г., ответницата заедно с А. К. К. дарила
процесния имот, в който била консумирана топлоенергия, отдадена от сградна инсталация,
като си запазила правото на ползване на същия. С представяне на посочения Нотариален акт
за дарение на имота на своите деца в топлофикационно дружество, ответницата през 2008 г.
разкрила партида на свое име като ползвател на имота. Правилно дължимите суми се
търсели от нея в това й качество, като тя не оспорвала това обстоятелство в заведено срещу
нея съдебно производство за дължимите суми за същия имот, но за предходен период. В
Районен съд - гр. Г. за дължими суми за периода месец 06.2012г. - месец 06.2014г. било
заведено ч.гр.д. 795/15г. по описа на PC - Г.. По това дело ответницата признала
дължимостта на сумата, като същата била заплатена. По същото дело ответницата
представила и възражение, в което подробно описала възраженията си досежно търсените
суми от дружеството във връзка е размера и основателността на сумите, като липсвало
оспорване на причината за търсене на сумите от нея. В представеното възражение тя
описала имота, като: „...собствения ми имот”. Настоящите суми били за нов период, което
било и причина за претенцията на ищеца. Тя се базирала на неплатени и дължими суми за
същия имот и на същото основание, но за различен период, следващ периода, търсен,
признат и платен по горепосоченото производство. Партидата на имота продължавала да се
води на ползвателката К. С., а не на надарените от нея В. К.а и М. К.а, тъй като този факт
нямал правопораждащо действие за ищеца до момента, в който в дружеството не била
подадена молба за промяна на партидата. Съгласно общите условия на ищеца и конкретно
чл. 57, ал. 1 от същите: „При промяна на собствеността или вещното право на ползване
новия и предишния собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30 -
дневен срок заявление за откриване, промяна или закриване на партида по образец, към
което са приложени копия на документи, удостоверяващи придобиването или
прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване на имота.”.
Предвиденият ред и задължението, вменено на ползвателите на топлинна енергия от ищеца
за промяна на партидата в 30 - дневен срок от промяната на собствеността, имали за
първоизточник невъзможността на ищеца да бил наясно и да знаел за всички промени на
собствеността в отопляваните имоти. Извършените промени на собствеността могли да
бъдат узнати от ищеца, само ако бъде подадена молба с копие на акта. До момента на
представяне на тези документи за ищеца не съществувала нито правна, нито фактическа
възможност да знаел кой бил точния собственик или ползвател на имота към всеки един
момент, като той се ръководил само от представените му документи, като и към настоящия
момент партидата се водила на лицето - ползвател представило копие от акта, поради липса
на поискана промяна на партидата от него или от друго лице (собственик или ползвател).
4
Ако ответникът имал възражения в тази насока можел да представи законовопредвидените
документи, вследствие на които партидата щяла да бъде отписана от негово име и записана
на друго лице, но за в бъдеще (от датата на подаване на молбата за промяна на титуляра на
партидата). Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че К.
И. С. дължи на „Топлофикация - Г.” ЕАД, сумата от 384,80 лв. - главница, представляваща
сбор от вземанията за неизплатена топлоенергия за следните месеци: 1, 2, 3, 4, 8, 11, 12 за
2020 г.; 1, 2, 3, 4, 7, 11, 12 за 2021 г. 1, 2, 3, 4, 6 за 2022 г., сумата от 55,70 лв. -
представляваща лихва за забава върху всяко от просрочените задължения от датата на забава
до 10.10.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410, ГПК в съда до окончателното й изплащане, както и направените
разноски.
Ответницата К. И. С. оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия,
който факт бил изцяло недоказан. Оспорва, че посоченото количество топлинна енергия не
било доставено, нито потребено от ответницата и не следвало да бъде заплащано. В случая
не можело да се приеме, че ищецът установил по делото основанието, на което било
извършено осчетоводяването на дължимите от ответницата суми, респ. че доказал, че
счетоводните записвания били извършени на базата на годна документация,
противопоставима на ответницата. Липсвали доказателства, от които да се установява, че
през исковия период в имота на ответницата реално била доставена топлинна енергия от
ищеца. Топлинната енергия била движима вещ по смисъла на чл.110, ал.2 ЗС и относно
доставката й важали правилата на договора за продажба. Разпоредбата на чл.200, ал.2 ЗЗД
обвързвала възникването на задължението на купувача за заплащане на цената с предаването
на вещта от продавача. В случая от доказателствата по делото не се установявало, че през
процесния период абонатната станция, обслужваща сградата, в която се намира имотът на
ответницата, е работила и доставяла топлинна енергия. Не било установено също така дали
средството за измерване, монтирано в абонатната станция е преминало съответната
проверка, респ. че топлинната енергия, доставяна в сградата е измервана от технически
изправно средство за търговско измерване. Представените към исковата молба счетоводни
документи представлявали частни свидетелстващи документи, които ползвали ищцовата
страна, поради което нямали материална доказателствена сила и ответницата ги оспорвала.
Не били представени доказателства и за количеството топлинна енергия, която била
доставена до обекта на ответницата. Ответницата моли съда да отхвърли претендираните от
"Топлофикация-Г." ЕАД искови претенции, като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По
този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
5
– възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 4918/2022 г. по описа на Старозагорския районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
2212/28.10.2022 г. за сумата 384,80 лева за главница, представляваща неизплатено
задължение за доставена и използвана топлинна енергия към 10.10.2022 г. по партида №
21506 на името на длъжника, както следва: за месец 01.2020г. – 18,12 лв.; за месец 02.2020г.
– 30,25 лв.; за месец 03.2020г. – 35,49 лв.; за месец 04.2020г. – 14,93 лв.; за месец 08.2020г. –
20,67 лв.; за месец 11.2020г. – 14,24 лв.; за месец 12.2020г. – 26,03 лв.; за месец 01.2021г. –
20,79 лв.; за месец 02.2021г. – 21,38 лв.; за месец 03.2021 г. – 21,03 лв.; за месец 04.2021 г. –
5,55 лв.; за месец 07.2021г. – 29,92 лв.; за месец 11.2021г. – 3,24 лв.; за месец 12.2021г. –
18,89 лв.; за месец 01.2022г. – 29,65 лв.; за месец 02.2022г. – 26,02 лв.; за месец 03.2022г. –
25,75 лв.; за месец 04.2022г. – 8,24 лв.; за месец 06.2022г. – 14,31 лв.; с 55,70 лева –
мораторна лихва, както следва: върху сумата от 384,80 лева, както следва: 4,75 лв. лихва
върху сумата от 18,12 лв. за периода от 01.03.2020г. до 10.10.2022г.; 7,69 лв. лихва върху
сумата от 30,25 лв. за периода от 01.04.2020г. до 10.10.2022г.; 8,79 лв. лихва върху сумата от
35,79 лв. за периода от 01.05.2020г. до 10.10.2022г.; 3,54 лв. лихва върху сумата от 14,93 лв.
за периода от 01.06.2020г. до 10.10.2022г.; 4,31 лв. лихва върху сумата от 20,67 лв. за
периода от 01.10.2020г. до 10.10.2022 г.; 2,53 лв. лихва върху сумата от 14,24 лв. за периода
от 01.01.2021г. до 10.10.2022г.; 4,40 лв. лихва върху сумата от 26,03 лв. за периода от
01.02.2021г. до 10.10.2022г.; 3,35 лв. лихва върху сумата от 20,79 лв. за периода от
01.03.2021г. до 10.10.2022г.; 3,26 лв. лихва върху сумата от 21,38 лв. за периода от
01.04.2021г. до 10.10.2022г.; 3,03 лв. лихва върху сумата от 21,03 лв. за периода от
01.05.2021г. до 10.10.2022г.; 0,75 лв. лихва върху сумата от 5,55 лв. за периода от
01.06.2021г. до 10.10.2022г.; 3,21 лв. лихва върху сумата от 29,92 лв. за периода от
01.09.2021г. до 10.10.2022г.; 0,25 лв. лихва върху сумата 3,24 лв. за периода от 01.01.2022г.
до 10.10.2022г.; 1,28 лв. лихва върху сумата от 18,89 лв. за периода от 01.02.2022г. до
10.10.2022г.; 1,77 лв. лихва върху сумата от 29,65 лв. за периода от 01.03.2022г. до
10.10.2022г.; 1,33 лв. лихва върху сумата от 26,02 лв. за периода от 01.04.2022г. до
10.10.2022г.; 1,10 лв. лихва върху сумата от 25,75 лв. за периода от 01.05.2022г. до
10.10.2022г.; 0,28 лв. лихва върху сумата от 8,24 лв. за периода от 01.06.2022г. до
10.10.2022г.; 0,08 лв. лихва върху сумата от 14,31 лв. за периода от 01.08.2022г. до
10.10.2022г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
14.10.2022 г., до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило
възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова
молба.
Ищецът претендира вземане по договор за доставка на топлинна енергия, сключен
при условията на чл.153, ал.1 от ЗЕ. По делото е представено извлечение от сметка за имот в
гр. Г., ..., партида № 21506 с описани задължения за периода за периода от месец 01.2020 г.
до месец 06.2022 г., в което извлечение като носител на задълженията е посочена
ответницата К. И. С.. Представен е и нотариален акт за дарение на недвижим имот №
6
106, том I, рег. № 1939, дело № 105/04.07.2008 г. на нотариус Й.П., от който е видно, че
ответницата си е запазила пожизнено правото на ползване върху апартамент, находящ се в
гр. Г., ....
Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Следователно за пораждане на правоотношение между страните за доставка на топлоенергия
не е необходимо сключването индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, тъй като правната връзка между тях възниква по силата на закона.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. От
представения по делото нотариален акт се установява, че ответницата е титуляр на вещно
право на ползване върху имота, за който се твърди, че е била доставена топлинна енергия от
ищеца.
Исковата претенция обаче се основава изключително на счетоводни записвания на
ищцовото дружество, които при условията на чл.182 ГПК могат да имат доказателствена
стойност, но само ако са редовно извършени. Редовното водене на счетоводството от гледна
точка на първичната счетоводна документация обаче е оспорено от ответницата, което
налага пълно доказване от страна на ищеца, че счетоводството е редовно водено. Тъй като
редовността на счетоводните записвания е предпоставка за доказателствената сила на
същите, страната, която се позовава на такива счетоводни записвания, е длъжна да докаже,
че счетоводните записвания са редовни, т. е. че се основават на документация, която може да
се противопостави на противната страна. Не би могло да се поддържа, че в тежест на
последната е да докаже оспорването на редовността на счетоводните записвания, защото
самите записвания не носят подписа й. Едва след като се установи, че счетоводните
записвания се основават на документи, които носят подписа на страната, на която се
противопоставят, или пък на официални и други документи, които я задължават, в такъв
случай вече е в нейна тежест да докаже оспорването на тези документи /в този смисъл е
решение № 1991/10.08.1957 г. по гр.д.№ 3941/57, ІV г.о. на ВС/.
В случая не може да се приеме, че ищецът е установил по делото основанието, на
което е извършено осчетоводяването на дължимите от ответницата суми, респ. че е доказал,
че счетоводните записвания са извършени на базата на годна документация,
противопоставима на ответницата. Липсват доказателства, от които да се установява, че през
исковия период в имота на ответницата реално е била доставена топлинна енергия от
ищеца. Топлинната енергия е движима вещ по смисъла на чл.110, ал.2 ЗС и досежно
доставката важат правилата на договора за продажба. Разпоредбата на чл.200, ал.2 ЗЗД
обвързва възникването на задължението на купувача за заплащане на цената с предаването
на вещта от продавача. В случая от доказателствата по делото не се установява, че през
процесния период абонатната станция, обслужваща сградата, в която се намира имотът на
7
ответницата, е работила и доставяла топлинна енергия. Не е установено също така дали
средството за измерване, монтирано в абонатната станция, е преминало съответната
проверка, респ. че топлинната енергия, доставяна в сградата, е измервана от технически
изправно средство за търговско измерване. Липсват доказателства дали в имота на
ответницата е бил монтиран уред за измерване, поради което и не могат да бъдат направени
изводи относно спазването от ищеца на Методиката за дяловото разпределение към Наредба
№ 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването при изчисляване обема на дължимата
топлоенергия и подгрята вода. Липсват данни относно начина, по който е извършено
дяловото разпределение, поради което също не може да се установи дали са спазени
нормативните изисквания за това. Назначените по делото съдебни експертизи са останали
неизпълнени поради невнасяне на депозит за възнаграждения на вещите лица от самия
ищец.
По тези съображения съдът намира, че от доказателствата по делото не се
установява съществуването на вземането на ищеца за сумата 384,80 лева за главница,
представляваща неизплатено задължение за доставена и използвана топлинна енергия към
10.10.2022 г. по партида № 21506 на името на длъжника, както следва: за месец 01.2020г. –
18,12 лв.; за месец 02.2020г. – 30,25 лв.; за месец 03.2020г. – 35,49 лв.; за месец 04.2020г. –
14,93 лв.; за месец 08.2020г. – 20,67 лв.; за месец 11.2020г. – 14,24 лв.; за месец 12.2020г. –
26,03 лв.; за месец 01.2021г. – 20,79 лв.; за месец 02.2021г. – 21,38 лв.; за месец 03.2021 г. –
21,03 лв.; за месец 04.2021 г. – 5,55 лв.; за месец 07.2021г. – 29,92 лв.; за месец 11.2021г. –
3,24 лв.; за месец 12.2021г. – 18,89 лв.; за месец 01.2022г. – 29,65 лв.; за месец 02.2022г. –
26,02 лв.; за месец 03.2022г. – 25,75 лв.; за месец 04.2022г. – 8,24 лв.; за месец 06.2022г. –
14,31 лв.; с 55,70 лева – мораторна лихва, както следва: върху сумата от 384,80 лева, както
следва: 4,75 лв. лихва върху сумата от 18,12 лв. за периода от 01.03.2020г. до 10.10.2022г.;
7,69 лв. лихва върху сумата от 30,25 лв. за периода от 01.04.2020г. до 10.10.2022г.; 8,79 лв.
лихва върху сумата от 35,79 лв. за периода от 01.05.2020г. до 10.10.2022г.; 3,54 лв. лихва
върху сумата от 14,93 лв. за периода от 01.06.2020г. до 10.10.2022г.; 4,31 лв. лихва върху
сумата от 20,67 лв. за периода от 01.10.2020г. до 10.10.2022 г.; 2,53 лв. лихва върху сумата от
14,24 лв. за периода от 01.01.2021г. до 10.10.2022г.; 4,40 лв. лихва върху сумата от 26,03 лв.
за периода от 01.02.2021г. до 10.10.2022г.; 3,35 лв. лихва върху сумата от 20,79 лв. за
периода от 01.03.2021г. до 10.10.2022г.; 3,26 лв. лихва върху сумата от 21,38 лв. за периода
от 01.04.2021г. до 10.10.2022г.; 3,03 лв. лихва върху сумата от 21,03 лв. за периода от
01.05.2021г. до 10.10.2022г.; 0,75 лв. лихва върху сумата от 5,55 лв. за периода от
01.06.2021г. до 10.10.2022г.; 3,21 лв. лихва върху сумата от 29,92 лв. за периода от
01.09.2021г. до 10.10.2022г.; 0,25 лв. лихва върху сумата 3,24 лв. за периода от 01.01.2022г.
до 10.10.2022г.; 1,28 лв. лихва върху сумата от 18,89 лв. за периода от 01.02.2022г. до
10.10.2022г.; 1,77 лв. лихва върху сумата от 29,65 лв. за периода от 01.03.2022г. до
10.10.2022г.; 1,33 лв. лихва върху сумата от 26,02 лв. за периода от 01.04.2022г. до
10.10.2022г.; 1,10 лв. лихва върху сумата от 25,75 лв. за периода от 01.05.2022г. до
10.10.2022г.; 0,28 лв. лихва върху сумата от 8,24 лв. за периода от 01.06.2022г. до
10.10.2022г.; 0,08 лв. лихва върху сумата от 14,31 лв. за периода от 01.08.2022г. до
8
10.10.2022г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
14.10.2022 г., до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 2212/28.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 4918/2022 г. по описа на
Старозагорския районен съд. С оглед на това предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТ ищецът дължи разноски за адвокатско възнаграждение
за един адвокат на ответницата, което следва да бъде определено от съда съобразно
разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА. На основание чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвоката на ответницата се
дължи сумата 400 лв. – възнаграждение в исковото производство. Не следва в полза на
ищцата да се присъждат разноски за адвокат в заповедното производство, тъй като по
делото не са представени доказателства за заплащане на уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Г.” ЕАД, гр. Г., ..., ЕИК *********,
представлявано от В.К., против К. И. С. от гр. Стара Загора, ... иск за установяване на
вземането за сумата 384,80 лева за главница, представляваща неизплатено задължение за
доставена и използвана топлинна енергия към 10.10.2022 г. по партида № 21506 на името на
длъжника, както следва: за месец 01.2020г. – 18,12 лв.; за месец 02.2020г. – 30,25 лв.; за
месец 03.2020г. – 35,49 лв.; за месец 04.2020г. – 14,93 лв.; за месец 08.2020г. – 20,67 лв.; за
месец 11.2020г. – 14,24 лв.; за месец 12.2020г. – 26,03 лв.; за месец 01.2021г. – 20,79 лв.; за
месец 02.2021г. – 21,38 лв.; за месец 03.2021 г. – 21,03 лв.; за месец 04.2021 г. – 5,55 лв.; за
месец 07.2021г. – 29,92 лв.; за месец 11.2021г. – 3,24 лв.; за месец 12.2021г. – 18,89 лв.; за
месец 01.2022г. – 29,65 лв.; за месец 02.2022г. – 26,02 лв.; за месец 03.2022г. – 25,75 лв.; за
месец 04.2022г. – 8,24 лв.; за месец 06.2022г. – 14,31 лв.; с 55,70 лева – мораторна лихва,
както следва: върху сумата от 384,80 лева, както следва: 4,75 лв. лихва върху сумата от 18,12
лв. за периода от 01.03.2020г. до 10.10.2022г.; 7,69 лв. лихва върху сумата от 30,25 лв. за
периода от 01.04.2020г. до 10.10.2022г.; 8,79 лв. лихва върху сумата от 35,79 лв. за периода
от 01.05.2020г. до 10.10.2022г.; 3,54 лв. лихва върху сумата от 14,93 лв. за периода от
01.06.2020г. до 10.10.2022г.; 4,31 лв. лихва върху сумата от 20,67 лв. за периода от
01.10.2020г. до 10.10.2022 г.; 2,53 лв. лихва върху сумата от 14,24 лв. за периода от
01.01.2021г. до 10.10.2022г.; 4,40 лв. лихва върху сумата от 26,03 лв. за периода от
01.02.2021г. до 10.10.2022г.; 3,35 лв. лихва върху сумата от 20,79 лв. за периода от
01.03.2021г. до 10.10.2022г.; 3,26 лв. лихва върху сумата от 21,38 лв. за периода от
01.04.2021г. до 10.10.2022г.; 3,03 лв. лихва върху сумата от 21,03 лв. за периода от
01.05.2021г. до 10.10.2022г.; 0,75 лв. лихва върху сумата от 5,55 лв. за периода от
9
01.06.2021г. до 10.10.2022г.; 3,21 лв. лихва върху сумата от 29,92 лв. за периода от
01.09.2021г. до 10.10.2022г.; 0,25 лв. лихва върху сумата 3,24 лв. за периода от 01.01.2022г.
до 10.10.2022г.; 1,28 лв. лихва върху сумата от 18,89 лв. за периода от 01.02.2022г. до
10.10.2022г.; 1,77 лв. лихва върху сумата от 29,65 лв. за периода от 01.03.2022г. до
10.10.2022г.; 1,33 лв. лихва върху сумата от 26,02 лв. за периода от 01.04.2022г. до
10.10.2022г.; 1,10 лв. лихва върху сумата от 25,75 лв. за периода от 01.05.2022г. до
10.10.2022г.; 0,28 лв. лихва върху сумата от 8,24 лв. за периода от 01.06.2022г. до
10.10.2022г.; 0,08 лв. лихва върху сумата от 14,31 лв. за периода от 01.08.2022г. до
10.10.2022г. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
14.10.2022 г., до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 2212/28.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 4918/2022 г. по описа на
Старозагорския районен съд, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-Г.” ЕАД, гр. Г., ..., ЕИК ********* да заплати на
адвокат Д. В. М. от АК – П., с адрес: гр.П., ..., сумата 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10