№ 39
гр. С.З., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седми февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20215500901502 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба от „Р.“ ЕООД – гр. С., *****,
ЕИК *****, за откриване на производство по несъстоятелност по отношение
на „К.В.“ ЕООД - гр. С.З., ******, ЕИК *****.
Кредиторът счита, че са налице основанията по чл.607а, ал.1 от ТЗ във
връзка с чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ по отношение на дружество „К.В.“ ЕООД,
ЕИК - *****, да бъде открито производство по несъстоятелност. Твърди, че
същото не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения,
породени от търговски сделки. Следователно дружеството е
неплатежоспособно.
Във връзка с горното излага съображения, че дружествата „Р.“ ЕООД и
„К.В.“ ЕООД са в трайни търговски отношения.
В изпълнение на направени от „К.В.“ ЕООД заявки за автомобилен
превоз на товари, „Р.“ ЕООД извършило точно, качествено и в срок
възложените транспортни услуги, за които „К.В.“ ЕООД дължало
възнаграждение /навло/ на обща стойност от 26 700 лв. с ДДС, а именно:
1. По заявка № КВ 1-11/17 за автомобилен превоз на товари от гр. С. до
гр. Р. стойността на възнаграждението е 60 лв. с ДДС, за което е издадена
Фактура № **********/03.11.2017 г.;
2. По заявка № КВ 16-1117 за автомобилен превоз на товари от И. до Б.
стойността на възнаграждението е 7920 лв. с ДДС, за което е издадена
Фактура № **********/15.12.2017 г.;
3. По заявка № КВ 07-18 за автомобилен превоз на товари от Б. и Г. до
И. стойността на възнаграждението е 7920 лв. с ДДС, за което е издадена
Фактура № **********/18.01.2018 г.;
1
4. По заявка № КВ 07-18 за автомобилен превоз на товари от Б. до И.
стойността на възнаграждението е 5040 лв. с ДДС, за което е издадена
Фактура № **********/09.02.2019 г.;
5. По заявка № 1518 за автомобилен превоз на товари от И. и И. до Б.
стойността на възнаграждението е 5760 лв. с ДДС, за което е издадена
Фактура № **********/09.03.2018 г.
Въпреки че задълженията по описаните фактури били с настъпил падеж,
„К.В.“ ЕООД не ги заплатило.
Твърди се, че „Р.“ ЕООД е правило множество опити за доброволно
уреждане на отношенията между двете дружества. В тази връзка е била
изпратена до длъжника и писмена покана за доброволно плащане на
задълженията, която била получена лично от управителя на „К.В.“ ЕООД на
27.09.2021г., видно от направеното отбелязване върху самата покана. В
поканата бил предоставен срок от 3 (три) дни от датата на получаване на
същата (т.е. до 30.09.2021г.) за доброволно плащане на задълженията в общ
размер на 26 700 лв.
В дадения срок до 30.09.2021 г. длъжникът не заплатил задълженията си
към „Р.“ ЕООД.
Кредиторът посочва, че управителят на длъжника е отбелязал
собственоръчно върху поканата, че не оспорва, че „К.В.“ ЕООД дължи сумата
от 26 700 лв., но не може да се ангажира със срок, в който задължението ще
бъде погасено. Наред с това в устна комуникация между страните са наведени
аргументи, че длъжникът е в недобро финансово състояние и понастоящем е в
невъзможност да погаси задълженията си и към други свои кредитори.
Твърди се, че към момента на депозиране на молбата по чл. 625 ТЗ
„К.В.“ ЕООД не било погасило дори част от дължимата сума, нито е изявило
желание за постигане на споразумение с „Р.“ ЕООД за
отсрочване/разсрочване на плащането и/или постигане на друго доброволно
уреждане на отношенията между страните.
Поради тези обстоятелства, кредиторът „Р.“ ЕООД счита, че за него е
налице правен интерес да търси защита на правата и законните си интереси по
съдебен ред.
След направена електронна справка в Имотния регистър се установило,
че длъжникът не притежава недвижимо имущество, от продажбата на което
молителят би могъл да удовлетвори вземанията си.
Имайки предвид, че дружествата са в трайни търговски отношения
кредиторът посочва, че разполага с информацията, че дружеството не
притежава и други активи на значителна стойност, които да послужат за
удовлетворяване на вземанията на „Р.“ ЕООД към „К.В.“ ЕООД.
С оглед гореизложеното, счита, че „К.В.“ ЕООД не е в състояние да
изпълни описаните по-горе изискуеми парични задължения /задължения,
произтичащи от сключената между страните търговска сделка/. Поради това,
2
на основание чл. 608, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, по отношение на
длъжника е налице неплатежоспособност.
Алтернативно, предвид горепосочените факти, и вземайки предвид
предполагаемия минимален размер на вземанията на кредитора към
длъжника, счита, че „К.В.“ ЕООД се намира в състояние на
свръхзадълженост, по смисъла на чл. 742, ал. 1 от Търговския закон.
Поради всичко гореизложено, моли на основание чл. 608, ал. 1, т. 1 от
Търговския закон, във връзка с чл. 742, ал. 1 от Търговския закон, във връзка
с чл. 630, ал. 1 от Търговския закон, съдът да постанови решение, с което да
обяви неплатежоспособността, алтернативно свръхзадължеността на „К.В.“
ЕООД, ЕИК - *****, да открие производство по несъстоятелност на „К.В.“
ЕООД, да определи начална дата на неплатежоспособност, свръхзадълженост
на дружеството, да допусне обезпечение чрез налагане на запор на цялото
движимо имущество и на банковите сметки на „К.В.“ ЕООД, както и възбрана
върху недвижимите имоти, които са собственост на длъжника.
В случай че въз основа на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза и събраните доказателства, съдът констатира, че наличното
имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски
в производството по несъстоятелност, то с настоящата молба прави искане по
чл. 632, ал. 1, вр. ал. 4 от Търговския закон, а именно:
Моли, съдът да обяви неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността на длъжника „К.В.“ ЕООД, да определи началната й
дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение
чрез налагане на запор и възбрана, да постанови прекратяване на дейността на
предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре
производството за срок от една година. В случай че в едногодишния срок не
бъде поискано възобновяване на производството, то моли съдът да прекрати
производството по несъстоятелност и да постанови заличаване на длъжника
„К.В.“ ЕООД от Търговския регистър.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и
заключението на назначената съдебно - икономическа експертиза, намира за
установено следното:
По делото е установено, че кредиторът „Р.“ ЕООД във връзка с
извършени транспортни услуги, заявени от длъжника „К.В.“ ЕООД, е издало
пет броя фактури в общ размер на 26700лв., като фактурите са осчетоводени
като вземане от длъжника, начислен е ДДС на продажбите и приходи от
продажба на услуги, като за всяка от фактурите е съставена и счетоводна
статия. По тези фактури не са извършвани плащания и задължението към
момента на образуване на делото е 26 700лв. Тези данни се потвърждават от
представените с молбата писмени доказателства и от извършената проверка
от назначената съдебно – счетоводна експертиза.
Съдебно – счетоводната експертиза е изчислила и коефициентите на
3
обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, като изчислените
коефициенти за ликвидност с данни от отчета за дейността към 31.12.2018г.
на длъжника показват, че към тази дата дружеството не е можело да покрие
краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи; не е можело да
покрие краткосрочни задължения с краткосрочните вземания и наличните
парични средства; не е можело да покрие текущите си задължения с
краткосрочните вземания и наличните парични средства и не е можело да
покрие текущите си задължения с наличните парични средства. Тези
показатели за ликвидност са налице и към 31.12.2019г. и към 31.12.2020г.,
както и към 30.11.2021г.
Вещото лице изчислява и коефициентите на финансова автономност и
задлъжнялост. Посочва се, че получената стойност на коефициента на
финансова автономност с данни от отчета за дейността към 31.12.2018г. на
длъжника е минус 0,20%. Експерта пояснява, че това показва превишение на
задълженията спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не
са обезпечение с имущество на предприятието. Стойността на коефициента на
задлъжнялост към 31.12.2018г. е минус 3,47% и показва зависимост на
предприятието от външни източници на средства. Тези коефициенти, със
съвсем незначителна разлика, характеризират предприятието на длъжника и
съобразно отчета за дейността към 31.12.2019г., а към 31.12.2020 и
30.11.2021г. е налице вече значителна зависимост на предприятието от
външни източници на средства.
Според заключението на вещото лице непогасените задължения на
длъжника към 31.11.2021г. са в размер на 496 280,60лв. съгласно
представените документи активите на дружеството по балансова стойност
към 30.11.2021г. са в размер на 300 000лв., а общият размер на пасивите е
497 000лв. Налице са и непогасени публични задължения в размер на
157 920лв.
Вещото лице е отразило и какви с печалби и загуби дружеството е
приключило 2018г., 2019г. и 2020г. и за периода от 01.01.2021г. до
31.11.2021г. Също така е посочило, че дружеството разполага с парични
средства в размер на 1690лв., които не са достатъчни, за да покрият началните
разноски в производството по несъстоятелност. В тази връзка съдът задължи
кредиторите да изплатят разноски в размер на 10 000лв., необходими за
начални разноски за откриване на производство по несъстоятелност.
Определянето бе публикувано в Търговския регистър и в дадения срок
разноски не бяха внесени.
Съдът намира, че началната дата на неплатежоспособност следва да
бъде 31.12.2018г., към която дата дружеството не е можело да покрива
краткосрочните си задължения с краткосрочните вземания и наличните
парични средства, не е можело да покрие текущите си задължения с
краткосрочните вземания и наличните парични средства и не е можело да
покрие текущите си задължения с наличните парични средства. Към тази дата
4
се установява превишение на задълженията спрямо собствения капитал, т.е.
съществуващите задължения не са обезпечени с имущество на предприятието,
което е зависимо от външни източници на средства.
Налице са предпоставките на чл. 608, ал. 1, т. 1 и т.2 от ТЗ и длъжникът
„К.В.“ ЕООД следва да бъде обявен в неплатежоспособност, тъй като не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено или
отнасящо се до търговска сделка, както и публично- правно задължение към
Държавата, свързано с търговската му дейност. Началната дата на тази
неплатежоспособност следва да бъде 31.12.2018г.
Следва да се постанови решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като
наличното имущество не е достатъчно за покриване на началните разноски и
такива не са предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ. Съдът следва да обяви
неплатежоспособността, да определи началната й дата, да открие
производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на
запор и възбрана, да постанови прекратяване дейността на предприятието, да
обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството.
Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Окръжен съд –
С.З.
РЕШИ:
ОБЯВЯВА „К.В.“ ЕООД - гр. С.З., ******, ЕИК ***** в
неплатежоспособност с начална дата - 31.12.2018г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност спрямо „К.В.“ ЕООД - гр.
С.З., ******, ЕИК *****.
НАЛАГА запор върху цялото движимо имущество и вземанията на
длъжника, както и обща възбрана върху недвижимите му имоти.
ПРЕКРАТЯВА дейността на предприятието на длъжника.
ОБЯВЯВА „К.В.“ ЕООД - гр. С.З., ******, ЕИК ***** в
несъстоятелност.
СПИРА производството по несъстоятелност на „К.В.“ ЕООД - гр. С.З.,
******, ЕИК *****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
5
РЕШЕНИЕТО да се впише в ТРРЮЛНСЦ при Агенцията по
вписванията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването
му в Търговския регистър пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
6