Р Е Ш Е Н И Е
№ 974
Гр. Пловдив, 26.05. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, I отделение, XIV състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева адм. дело № 145 по опис на съда за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Постъпила е жалба от П.П.П., ЕГН **********,***, чрез
адв. Г., срещу заповед № РД-638/27.07.2022 г. на кмета на общ. Карлово, с която
е наредено премахването на строеж: "работилница", находящ се в УПИ Х–617,
на границата с УПИ VII-605 и с УПИ ХI-618, кв.47 по плана на с. В., общ.
К., и административен адрес: ал. „****, с извършител на строежа П.П.П..
В жалбата се твърди, че е налице некоректно и точно
описана ситуация относно наличните сгради, местоположението им, УПИ, в който се
намират, както и, вида и предназначението им. Жалбоподателят счита, че административният
орган не е разгледал възможността за прилагане на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ и §127
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ; не е установена датата на построяване на постройката и
административният орган не е взел под внимание приложената по преписката
декларация от 24.11.2021 т. относно датите на строителство на процесната
сграда. Иска се отмяна на оспорения акт, като неправилен и незаконосъобразен по
доводи, подробно изложени в представеното по делото становище. Претендират се
разноски по делото.
Ответникът по жалбата – кмет на общ. Карлово, чрез
процесуалния представител адв. Ц., изразява становище за неоснователност на
жалбата по доводи, изложени в представените писмени бележки. Претендира
адвокатско възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав
намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на
оспорената заповед, посочен като извършител на процесния незаконен строеж, и в
преклузивния четиринадесетдневен срок от съобщаването. Изложено налага извод,
че жалбата е допустима.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
Във връзка с подаден през м.12.2021 г. сигнал до ДНСК
– София, длъжностни лица от общ. К. са извършили проверка на УПИ X-617, кв.47, находящ се в с. В., ул.
„****, собственост на П.П.П.. Резултатите от проверката са обективирани в
констативен протокол от 09.11.2021 г. (л.68), при което, на място е
констатирано, че от стара постройка, отразена по плана, е останала само външна
тоалетна, отстояща на повече от три метра на имота на П. Б., подател на
сигнала; на мястото на двуетажна полумасивна сграда и навес към нея, е
констатирано наличието на едноетажна полумасивна постройка – същата се ползва
като лятна кухня. Констатирано е също
така, че между старата плевня и лятната кухня са разположени два навеса с
дървена конструкция и покрития от керамични керемиди. Установено е и, че по
цялата дължина на границата между УПИ Х-617 и УПИ XI-618 е разположено допълващо
застрояване; същото застрояване, по късата си част от запад, граничи с имота на
жалбоподателя Б., а функционалното предназначение на постройката е за
работилница и гараж. На проверката не е присъствал собственика на имота.
Във връзка с тази
проверка, от П.П., с писмо изх. № 24-00-75/17.11.2021г. е изискано да представи
в общ. Карлово декларация за годината на построяване, година на премахване и
година на преустройство, за всяка от постройките допълващо застрояване в УПИ
Х-617, по границата със съседния имот УПИ VII-605, кв.47 по плана на с. В.
На 24.11.2021 г. в общ. К.
е депозирана декларация от П.П., с която в качеството си на собственик на имот,
намиращ се в с. В., ул. „****, УПИ Х-617, кв.47 по плана на с. В., последният
декларира коя постройка коя година е изградена, като посочва, че същите не са
преустройвани и не са премахнати до момента.
На 14.12.2021 г. работна
група от общ. К., отдел „УС и ПТ, КРИП и КС“, в присъствието на собственика П.П.,
извършва повторна проверка на строеж: „работилница“, намиращ в УПИ X-617, на границата с УПИ VII-605 и УПИ XI-618, кв.47 по устройствен план на
с. В., общ. Карлово и административен адрес: - ул. „****.
Резултатът от проверката е обективиран в констативен
акт /КА/ № 20/14.12.2021 г. (л.53), в който подробно е описана установената на
място постройка. Посочено е, че строежът е собственост на П.П.П., който е и
изпълнител на същия, като няма възложител, няма строител, строителен надзор и
технически ръководител. Строежът е изграден без одобрен проект, няма
съгласуване с контролни органи, няма разрешение за строеж, протокол за
откриване на строителна площадка и протокол за определяне на строителна линия,
няма заповедна книга. Установено е също така, че работилницата е разположена на
междуимотната граница на УПИ X-617 с УПИ VII-605 и УПИ XI-618, кв.47 по плана нас. В., с
размери в план – 19 м./6.90 м.; постройката е едноетажна масивна. На окомерната
скица са посочени отстоянията до границите му и до съществуващите в него
жилищни сгради и до жилищните сгради в съседните имоти и през улицата,
размерите на строежа в план и във височина.
Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ и е посочено, че строителството е
без необходимите строителни книжа, както и, че КА е основание за започване на
процедура по реда на чл.225а ал.1 от ЗУТ. КА е връчен на П.П. на същата дата
– 14.12.2021 г.
На 20.12.2021 г. П.П. подава възражение с вх. № 94-00-6895
(л.48) против така съставения му КА от 14.12.2021 г., в което декларира, че въпросната
постройка е построена през 1992 г.; същата е търпима, поради това, че е
изградена преди влизане в сила дейности от ЗУТ от 31.03.2021 г.; че обектът е
годен за ползване и не подлежи на премахване, както и, че е вписан в НА № 188, том III, рег. № 4530, д. № 497/2018 г.
(л.96) и НА – поправка № 106, том IV, рег. № 5292, д. № 634/2019
г.(л.94).
Последвало е издаването на процесната заповед №
РД-683/27.07.2022 г. на кмета на общ. Карлово, в която е възприета фактическата
обстановка, изложена в КА, и в която е посочено, че въз основа на представените
доказателства за време на построяване на обекта — работилница, органът не е
приел възражението и го квалифицирал като незаконен по смисъла на чл.225 ал. 2 от ЗУТ, като е посочил, че не могат да
намерят приложение разпоредбите на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР на
ЗИД ЗУТ, предвид годината на построяването и е наредено неговото премахване.
В настоящото производство е допусната и приета без
възражения от страните съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изготвена от вещото
лице инж. Я.Р., която след извършен оглед на процесния имот на място, след
преглед на приложените по делото писмени доказателства и след посещение на архива
общ. К., е констатирала следното:
Действащ ПУП за територията на процесния имот е ПУП -
ПРЗ, одобрен със заповед №325/16.04.2018г. на кмета на Община Карлово. Планът
представлява изменение за част от кв.47 по плана на с.В. относно УПИ VIII-603,
УПИ IX-604 и УПИ Х-617 от предходния план. Одобрено е изменение на регулацията,
с което се обособяват два нови УПИ VIII-603 и УПИ X-617. В Плана за регулации е
предвидено УПИ IX-604 да отпадне, като части от неговата площ се придадат към
всеки от двата новообразувани УПИ така, че УПИ VIII-603 да достигне площ 848
кв.м., а УПИ Х-617 -967кв.м. Одобрен е План за застрояване, в който за
новообразуваните УПИ VIII-603 и УПИ Х-617 е предвидено свободно ниско
застрояване с установена устройствена зона Жм, с устройствени показатели:
Височина до 10м. /3 етажа/, Пзастр. до 60%, Кинт. до 1,2, Позел. над 40%.
В кадастралната основа на плана са отразени две
сгради: двуетажна масивна жилищна сграда, отдалечена от границите на имота и
двуетажна полумасивна стопанска постройка на регулационната граница с УПИ
VII-605, отдалечена от границата с УПИ VIII-603. Полумасивната постройка е
дадена като съставен обект - сграда в средната си част и два навеса до нея от
северозапад и югоизток. Процесният
строеж - Работилница, не е отразен в кадастъра на действащия ПУП - ПРЗ.
На Приложение №2 към СТЕ процесният строеж е ситуиран
върху извлечение от действащия ПУП - План за регулация. На Приложение №3 към
СТЕ процесният строеж е ситуиран върху извлечение от действащия ПУП - План за
застрояване.
1.1.1 Предходен /обезсилен/ ПУП - ПРЗ:
Със заповед №9/06.01.2016г. на кмета на Община Карлово
е одобрен ПУП - ПРЗ. Планът представлява изменение за част от кв.47 по плана на
с.В. относно УПИ VII-605, УПИ VIII-603, УПИ IX-604, УПИ Х-617, УПИ XI-618 и УПИ
ХШ-616,611. Одобрено е изменение на регулацията, с което регулационните граници
между УПИ VII-605 от една страна и УПИ VIII-603, УПИ IX-604 и УПИ Х-617 от
друга, са установени по имотните граници между тях. Същото е направено относно
УПИ VII-605 от една страна и УПИ XI-618 и УПИ ХШ-61б,б11 от друга. Одобрен е
План за застрояване за УПИ VII-605, УПИ VIII-603, УПИ IX-604 и УПИ Х-617.
Предвидено е свободно ниско застрояване с установена устройствена зона Жм, с
устройствени показатели: Височина до 10м. /3 етажа/, Пзастр. до 60%, Кинт. до
0,8, Позел. над 40%. В кадастралната основа на плана са отразени две сгради, на
местата както в действащия ПУП от 2018г., описани по-горе. Тук жилищната сграда
е показана на един етаж, а полумасивната двуетажна стопанска постройка е дадена
с един навес към нея от югоизток.
Процесният строеж - Работилница, не е отразен в кадастъра на този план.
На Приложение №4 към СТЕ процесният строеж е ситуиран
върху извлечение от този предходен /обезсилен/ ПУП - План за регулация. На
Приложение №5 към СТЕ процесният строеж е ситуиран върху извлечение от този
предходен /обезсилен/ ПУП - План за застрояване.
1.3./ Предходен /обезсилен/ ПУП - ЗРП:
Със заповед №187/25.06.1979г. е одобрен ПУП -
Кадастрален, регулационен и застроителн план на с.В. Планът обхваща цялата
урбанизирана територия на населеното място. Процесният имот е отреден за УПИ
Х-617, като северозападната регулационна граница не съвпада с имотната граница
към УПИ VII-605, а отстои на разстояние от 2,60м. до 3,60м., създавайки
предаваемо по регулация място от УПИ VII-605 към УПИ Х-617. В кадастралната
основа на плана са отразени две сгради: едноетажна масивна жилищна сграда,
отдалечена от границите на имота /на същото място както в действащия ПУП/ и
двуетажна полумасивна стопанска постройка на северозападната имотна граница на
имот №617 и на имотната и регулационна граница от североизток към УПИ ГХ-604
/както е показана в действащия ПУП/. Процесният
строеж -Работилница, не е отразен в кадастъра на този план.
На Приложение №6 към СТЕ процесният строеж е ситуиран
върху извлечение от този предходен /обезсилен/ ПУП - План за регулация. На
Приложение №7 към СТЕ процесният строеж е ситуиран върху извлечение от този
предходен /обезсилен/ ПУП - План за застрояване.
1.4./ Преди 1979г.:
Кадастрални планове и планове за улична и дворищна
регулация на с.В., Община К. са предадени на СГКК - Пловдив и не се намират в
архива на общината.
1.5./ За урбанизираната територия на с.В., Община К.
няма одобрени Кадастрална карта и Кадастрални регистри.
От огледа на място експертът е констатирал, че процесната
постройка „работилница" е разположена в югозападния ъгъл на УПИ Х-617. От
северозапад тя е по границата с УПИ VII-605, където съществува плътна ограда с
височина 1,80м. и оградата служи за стена на работилницата. Дублираща стена
няма, а само за визуално отделяне, върху оградата са монтирани шперплатови
плоскости. Късата й страна има дължина 6,53м. Дългата страна на работилницата
по югозападната граница към УПИ XI-618 следва плътна ограда между двата имота,
която е изпълнена от различни по вид тухли - част от кирпич, по-нови на вид
тухли тип „четворка" и по-стари такива с височина 2,10м. Оградата очевидно
е ремонтирана през годините с различни материали. Работилницата тангира с
границата само в източната част с дължина от 10,88м. След това в посока на
североизток оградата и съответно ограждащата сена на работилницата правят чупка
от 34см. и ограждащата стена на работилницата се отдръпва от границата навътре
в процесния имот за дължина от 7,84м. Общата дължина на работилницата по
югозападната граница е 18,72м. За втора къса стена на работилницата, от
югоизток служи тухлената стена на масивен гараж, изпълнен със стоманобетонова
носеща конструкция от колони, греди и покривна плоча. Гаражът е с височина
2,10м., дължината на стената, която служи за ограждане на процесната
работилница е б,52м. Междинната тухлена стена между гаража и работилницата има
отвори без врати и се преминава свободно между двете помещения. От североизток
на процесната сграда - Работилница се намира дворното пространство на имота.
Тази фасада има дължина 18,70м. В нея се намира и единственият вход отвън за
работилницата /освен през гаража/. Монтирана е врата 100/200см. непосредствено
до гаража. Ограждането от тази страна е с панели от етернитови плоскости и
изолация, с обща дебелина 10 см. Панелите достигат до 75 см. над терена, а
нагоре е монтирано остъкление от единично стъкло на стоманена конструкция.
Покривът на процесната работилница е трискатен,
изпълнен от дървена конструкция, с било в средата на ширината на сградата. Наклоните
са към двора и към имотната граница от югозапад, а третият скат е с наклон на
северозапад. Използвани са хоризонтални надлъжни греди с диаметър Ф160мм. От
вътрешната страна на фасадното остъкление към двора са монтирани 6 броя дървени
колони с диаметър Ф160мм. на разстояния от по 3,00м. една от друга. Между
колоните, на височина 2,60м. от пода е монтирана хоризонтална надлъжна дървена
греда. При срещуположната страна, по дългата стена на работилницата от
югозапад, надлъжната греда е монтирана върху оградата по имотната граница. По
късата страна към гаража дървената конструкция е стъпила върху неговата
покривна плоча. При срещуположната къса страна е монтирана греда между една от
колоните и оградата. Монтирана е билна греда в средата на работилницата, а в
края от северозапад с две наклонени греди е оформен трети скат към имотната
граница от тази страна. При билото височината е 3,60м., а по двете къси страни
2,60м. Между надлъжните греди са монтирани напречни греди по наклоните през
около 70см. и без дъсчена обшивка отгоре е положена за покривно покритие
трапецовидна ламарина.
Процесната постройка се ползва като работилница за
изработка на стоманени изделия - огради, рамки за остъкляване и др. За нея е
осигурено електрозахранване, няма водозахранване.
Вещото лице е установило и техническите данни за
строежа, а именно: -застроена площ на процесния строеж - 121,62 кв.м.; - височина
до стрехата - 2,40 м.; - височина при оградата от югозапад - 2,60м.
На Приложение №1 към СТЕ е дадено заснемане на
процесния строеж с размерите му от заснемане на място. Показани са съседни
съществуващи сгради в имота - отразени и неотразени в кадастралната основа на
действащия ПУП, но заварващи се на място, както и имотните /регулационни/
граници в близост до процесния строеж.
Вещото лице да дефинира строежа по смисъла на §5/ т.38
от ДР на ЗУТ, вкл. дали според техническите характеристики и външни признаци
може да се прецени периодът на изграждане или поне ориентировъчен период, като
надземна постройка и съгласно определението в т.38 от §5 на ДР на ЗУТ е
„строеж".
По делото е приложена нотариално заверена декларация
/л.17/, в която за работилницата е посочена година на изпълнение 1982 г.
Огледът на място, според вещото лице, показва, че физическото състояние на
постройката предполага такъв период на изграждане, тъй като има овехтяване на
дървените елементи, ограждащите панели към двора и остъклението, като са
извършвани поддържащи ремонти през годините, основно за предпазване от течове
от дъжд на покривното покритие. Според вещото лице, ориентировъчният период на
изпълнение може да се прецени като повече от 25 години, но сочи, че с оглед не
може да се определи година на изпълнение с абсолютна точност.
Експертизата сочи, че изследването на постройката по
отношение на възможността за установяване на режим на „търпимост" е в
следните правни рамки: С обнародването на ЗУТ в ДВ, бр.1 от 02.01.2001г. е в
сила §16 от ПР на ЗУТ и се въвеждат понятията "допустим" и
"търпим" строеж относно строежи, изградени без строителни книжа в
определени от закона времеви периоди. Възможностите за обявяване на строеж в
режим на търпимост са предвидени в ЗУТ и неколкократните му изменения и
допълнения.
• §16,
ал.1 от ПР на ЗУТ за строежи, изградени до 07.04.1987г. /в сила от
02.01.2001г.-ДВ, бр.1 от 2001г./, които са "допустими" и могат да
бъдат определени като "търпим строеж". Разпоредбата дава легално
определение на понятието "търпим строеж".
• §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обн. ДВ, бр.82/2б.10.2012г., в сила от 26.11.2012г. за
строежи, изградени без строителни книжа преди 31.03.2001г., които са
"допустими" и могат да бъдат определени като "търпим
строеж", като посочва и определението за "търпим строеж".
Посочва се, че експертизата може да изследва строежа
само по отношение на неговата „допустимост".
а./ Към годината на изпълнение:
Съгласно приложената по делото нотариално заверена
декларация /л.17/, годината на изпълнение на процесния строеж е 1982г.
Действащи към този период са ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и „Наредба №5 за ПНТСУ
от 1977г". Процесният строеж изпълнява изискванията на чл.119 от ППЗТСУ.
Допустимостта на процесния строеж следва да се
разглежда по плана от 1979г. и правилата и нормативите към 1982г. В
застроителния план е предвидено само основно застрояване с ниско свободно
жилищно застрояване, без да е предвидено допълващо застрояване. Процесната
постройка не представлява второстепенна постройка, каквито са летните кухни,
леките постройки за отоплителни материали и беседките, тъй като е работилница за
изработка на стоманени изделия. Тя може да се разглежда като стопанска
постройка по смисъла на чл.121 от ППЗТСУ /отм./. Съгласно чл.225, ал.1 от ППЗТСУ /отм./, за построяването й е било
необходимо издаване на разрешение за строеж. Като анализира разпоредбите на ППЗТСУ /отм./
вещото лице налага извода, че процесната постройка не е била допустима по
действащия ПУП - ПРЗ към 1982г. и по правилата и нормативите към тази година.
6.1 Съгласно ЗУТ:
По действащия ПУП - ПРЗ, одобрен през 2018г.,
процесната сграда попада в зоната с ширина 3,00м., определена без застрояване
съгласно ограничителните линии на застрояване. Процесната постройка може да се
разглежда като допълващо застрояване на две граници /между 3 имота/ и за нея не
може да се ползва реда на чл.41, ал.2 от ЗУТ. Следва да се процедира ПУП - ПРЗ
за предвиждане на допълващо застрояване. Като разположение постройката е
допустима съгласно чл.42, ал.2 от ЗУТ - второ изречение. Тя е разположена до
плътни огради от югозапад и северозапад към съседните имоти от тези страни.
Същевременно не е разположена на уличната регулационна линия или между нея и
сградата на основното застрояване. Не е разположена и на калкана със стена на
жилищна сграда в съседен имот. Височината й е 2,60м. при стрехата и 3,б0м. при
билото, което е допустимо за постройка на допълващото застрояване.
Изводът на експерта от горните констатации е, че процесната постройка е допустима като
допълващо застрояване по правилата на ЗУТ с процедиране на ПУП - ПРЗ.
Като посочва подробно относимите разпоредби на ЗУТ,
вещото лице отбелязва, че проучването на изискванията на правилата и
нормативите към годината на изпълнение и към настоящия момент съгласно ЗУТ
показва, че процесният строеж не е бил
допустим към 1982г., но е допустим като допълващо застрояване по ЗУТ с
процедиране на ПУП-ПРЗ за предвиждане на стопанска постройка, разположена на
две регулационни граници със съседни урегулирани поземлени имоти.
В констативната част на експертизата е дадено подробно
описание на всички подробни устройствени планове за територията на процесния
имот - действащи и предходни /обезсилени към момента/. Там е описано
предвиждането по всеки от регулационните и застроителните планове. Дадено е
отразяването на съществуващите сгради в имота в кадастралната основа на всеки
план.
Вещото лице, разглеждайки хипотезата, дали постройките
са със селскостопанско предназначение, дали строежите са допълващо застрояване
по чл.44 и по чл.4б, ал.1, като се изследва хипотезата на чл.147, ал.1 отЗУТ/Чл.147в
сила от 09.03.2018г. (1) (Доп. -ДВ, бр.65 от2003г.; изм., 6р.61 от 2007г., в
сила от 27.07.2007г.; изм., бр.54 от 2011г.) и за кои строежи не се изисква
одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж,
посочва, че постройки със селскостопанско предназначение са тези, които
обслужват производството на селскостопанска продукция и имат непосредствена
връзка с обработването на земеделски земи - складове за инвентар, посадъчен
материал и сечива, добив на продукция - складове за амбалаж и готова продукция
и др., включително и такива за животновъдство. Процесната работилница не е постройка от такъв вид.
Отбелязва също така, че съгласно чл.147, ал.1 от ЗУТ,
в редакциите до последната в ДВ, бр.16/2021г., за стопански постройки със селскостопанско
предназначение и допълващото застрояване по чл.44 и чл.4б, ал.1 се издава разрешение за строеж без за това
да е необходимо одобряване на инвестиционни проекти. В последната редакция
в ДВ, бр.1б/2021г. този ред е презвиден за всички постройки на допълващото
застрояване /с даденото изключение/. Както беше казано по-горе, процесната
работилница не представлява стопанска постройка със селскостопанско
предназначение и не попада в разпоредбата на чл.44 от ЗУТ. По начина на фактическо ползване - като постройка за работилница, тя
може да бъде характеризирана като стопанска постройка на допълващото
застрояване. За строежа може да се приложи чл.147, ал.1 от ЗУТ в неговата
последна редакция и да се изисква издаване на разрешение за строеж без
одобряване на инвестиционни проекти.
В съдебно заседание експертът
доуточнява, че по действащия план съвпадат имотните и регулационните граници,
като процесната постройка е изградена на регулационната линия, както и, че няма
предвидено никакво допълващо застрояване в никой от урегулираните ПИ. Сочи също
така, че ако се предвиди такова, трябва изменение на плана за всички имоти.
Съдът кредитира експертизата като компетентна,
обективна и безпристрастна, неоспорена от страните.
В хода на съдебното
производство към делото са приобщени: - постъпили на 04.04.2023 г. от ответника
доказателства под опис (л.159 и следв.); постъпила от ответника на 05.04.2023
г. извадка от действащия регулационен план в обхват между УПИ X-617, на границата с УПИ VII -605 и УПИ XI-618 , кв. 47 по плана на с. В., с
рег. № 94-00-4332/03.04.3023 г. (л.156) и постъпили на 11.04.2023 г. от
процесуалния представител на ответника писмени доказателства – преписка относно
одобряване на ПУП – ПРЗ за частично урегулирани ПИ (л.203).
При така установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Нормата на чл.168 ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания за оспорване на
административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено
от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, или на части от тях,
което налага извода, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в писмена форма и обективира волеизявления, с които се засягат пряко и
непосредствено права на настоящия жалбоподател. Т. е. в случая е налице
индивидуален административен акт и, като такъв, той трябва да отговаря на
изискванията на чл.59 ал.2 от АПК. Това се отнася в пълна степен и за
актовете издавани по ЗУТ. В случая формата е спазена и не се налага отмяна на
акта на това основание.
Относно съответствието й с
административнопроизводствените правила настоящия съдебен състав намира, че не
са налице съществени нарушения на същите, които да са достатъчно основание за
отмяната й. Констативният акт по чл. 225а ал.2 от ЗУТ е огледно доказателствено средство,
за което единственото условие в закона е, актът да бъде връчен на
заинтересуваните лица, като видно от самия КА, същият е връчен лично на
жалбоподателя на 14.12.2021 г. Жалбоподателят е възразил срещу констативния
акт. В процесната заповед и обсъдено представената декларация от 24.11.2021 г.
от П. и въз основа на нея, ответният орган е приел, че работилницата не е
търпим строеж и подлежи на премахване. С оглед на изложеното, при осъществената
проверка не се установя съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, довели до нарушаване правото на защита на адресата на акта.
За преценката относно законосъобразността на акта
релевантна е и правната квалификация на изграденото на място, което според съда
безспорно съставлява строеж по смисъла на §5 т.38 от ЗР на ЗУТ. В тази смисъл и
съдът приема за установено, че разпоредената за премахване "работилница"
по начина по който същата е индивидуализирана в съставения КА, самата заповед,
и в приетото заключение на вещото лице, което, от своя страна, потвърждава
напълно характеристиките дадени от административните органи, представлява
строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ.
Напълно неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че е налице некоректно и неточно описана ситуация относно наличните сгради,
местоположението им, УПИ, в който се намират, както вида и предназначението им,
и това е така, тъй като безспорно се установи, вкл. и с приетата по делото СТЕ,
че процесната постройка е изградена по регулационната линия; не е отразена в
ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № 187/25.06.29179 г. на с. В., както и не е отразена и в
действащия в момента ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № 325/16.04.2018 г.; Няма
изготвен ПУП към момента на изграждането му, както и по настоящем; не е нанесен
в регулационния план на гр. К., както и няма удостоверение за търпимост,
издадено от общ. К. Наред с това се установи и безспорно, че процесният строеж
не отговаря и на изискванията за височина. Безспорно се установи също така, че
процесната постройка може да се разглежда като допълващо застрояване на две
граници и за нея н може да се ползва реда на чл.41 ал.2 от ЗУТ, а следва да се
процедира ПУП – ПРЗ за предвиждане на допълващо застрояване.
Неоснователно е
възражението, че административният орган на е разгледал възможността за
прилагане на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като,
видно от оспорения акт, административният орган е посочил изрично, че „Спрямо гореописания строеж са неприложими
хипотезите на търпимост, въпреки подаденото възражение … за годината на
построяване на работилницата, а именно: §16 ал.1 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от
ПЗР на ЗИДЗУТ“. Отделно от това, експертизата е категорична, че процесният
строеж, макар и да изпълнява изискванията на чл.119 от ППЗТСУ /отм./, същият не отговаря на правилата и
нормативите, действали към 1982 г., а и в застроителния план е предвидено само
основно застрояване с ниско свободно жилищно застрояване, без да е предвидено
допълващо такова. Установи се и безспорно, че работилницата представлява
стопанска постройка по смисъла на чл.121 от ППЗТСУ /отм. /, а съгласно чл.225
ал.1 от ППЗТСУ /отм./ за построяването й е било необходимо издаване на разрешение
за строеж, каквото няма издадено.
В заключението си, вещото лице е посочило, че процесният
строеж не е бил допустим към 1982 г., но е допустим като допълващо застрояване
по ЗУТ с процедиране на ПУХП – ПРЗ за превиждане на стопанска постройка,
разположена на две регулационни граници със съседни УПИ, какъвто обаче няма. В
този смисъл експертът е категоричен, че няма предвидено допълващо застрояване в
никой от урегулираните ПИ, а ако се предвиди такова, трябва изменение на плана
за всички имоти.
Неоснователно е възражението в насока, че сегашният
одобрен проект за частично изменение на застроителния и регулационен план за
парцели VII-605, IX- 604, VIII-603 и X-617, кв.47, като парцелната граница
е незаконосъобразен и обстоятелствата, описани в заповедта, че работилницата е
разположена между имотната граница на УПИ X-617, на границата с УПИ VII-605 и УПИ XI-618, кв. 47 по плана на с. В., са
неточни и некоректни. И в този смисъл експертизата е категорична – постройката
е разположена на вътрешната регулационна линия, но няма покритие от другата
страна в съседния имот, по-висока е и няма процедиран план като ЗРП, КЗСП или
КЗР в група с такива съседни парцели, съгласно Наредба № 5/1977 г.
Неоснователно е възражението и в насока, че
административният орган не е взел предвид декларацията на П. от 24.11.2021 г.,
с която декларира годините на изграждане на отделните постройки в имота. Доказването на годината на изграждане на
строежа е в доказателствената тежест на жалбоподателя, на който изрично, с
Определение № 235/27.01.2023 г., е указано, че носи доказателствената тежест да
установи твърденията в жалбата, което той не е сторил успешно в настоящото
съдебно производство, предвид съпоставката със събраните по делото писмени
доказателства и при липсата на гласни такива, в подкрепа на твърденията за
годината на изграждане на работилницата.
Неоснователно е
възражението и, че не е изследвано обстоятелството дали настоящият
строеж не се явява такъв на допълващо застрояване. Предвид факта, че в
застроителния план от 1982 г. е предвидено само основно застрояване с ниско
свободно жилищно застрояване, безспорно не може да се приеме за допълващо
застрояване, тъй като липсва процедура за изработка на ПУП – ПРЗ.
Съгласно чл.225а ал. 1 от ЗУТ на премахване подлежат строежи от четвърта
до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, или на части от тях, а
според чл.225 ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва: в несъответствие с предвижданията на действащия
подробен устройствен план; без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен
проект по чл.154, ал.2, т.1, 2, 3 и 4; със строителни продукти, несъответстващи
на изискванията по чл.169а ал.1, или в нарушение на правилата за изпълнение на
строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната
сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на
строежа в съответствие с изискванията на този закон; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на
акт по чл.142 ал.5 т.8; в нарушение на изискванията за строителство в територии
с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна
устройствена защита по чл.10 ал.2 и 3. Т. е., за да бъде един строеж незаконен
по смисъла на закона, е достатъчно безспорното установяване дори само на една
от посочените хипотези от компетентен за целта орган. Следва да се съобрази и чл.137 ал.3 от ЗУТ, че строежите се изпълняват в
съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни
проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно закона (чл.148 ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от
общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147 ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж /измежду които, каза
се, не е процесният такъв/, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение
на строежите, изчерпателно изброени в чл.151 ал.1 от закона /какъвто не е
разглежданият строеж/.
В случая, според съда, с констативния акт от 14.12.2021
г. по отношение на разпоредената за премахване стопанска постройка е установена
липсата на одобрен проект; съгласуване с контролни органи; разрешение за строеж;
протокол за откриване на строителна площадка; протокол за определяне на
строителна линия и ниво; заповедна книга. Както се посочи по-горе, в случая не
касае за строеж по смисъла на чл.147 ал.1 т. 1 във връзка с чл.44 ал.1 и/или чл.46 от ЗУТ и по отношение на спорния строеж се
е изисквало одобряване и на инвестиционен проект и издаване на разрешение за
строеж, но, дори и да се квалифицира строежът като такъв по чл.147 ал.1 т.1 от ЗУТ и за него да не се изисква
одобряване на инвестиционни проекти, то безспорно се изисква издаване на
разрешение за строеж, а такова няма, което е достатъчно основание, за да бъде
квалифициран същият като незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ.
В този смисъл, посочи се по-горе, според вещото лице, процесната
работилница не представлява стопанска постройка със селскостопанско предназначение
и не попада в разпоредбата на чл.44 от ЗУТ. Пак според експерта, по начина на
ползване – като постройка за работилница, тя може да бъде характеризирана като
стопанска постройка на допълващо застрояване, като за строежа може да се
приложи чл.147 ал.1 от ЗУТ и да се изиска издаване на разрешение за строеж без
одобряване на инвестиционни проекти.
Предвид изложеното съдът
намира, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен и, като
такъв следва да бъде оставен в сила, а жалбата, като неоснователна, бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 1 250.00
(хиляда двеста и петдесет) лева, съобразно представения договор за правна
защита и съдействие от 01.03.2023 г. (л.240).
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив,
XIV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.П., ЕГН **********,***, против заповед
№ РД-638/27.07.2022 г. на кмета на общ. К.
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН **********,***, да
заплати на общ. К. сумата от 1 250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева,
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Р
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: