Решение по дело №6235/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261821
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20205330106235
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 261821

 

гр. Пловдив, 25.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

 

при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6235 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

            Ищецът Я.Н.Ч. е предявил срещу „Транс Груп Къмпани“ ЕООД обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1) за заплащане на начислено, но неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. април 2020г. в размер на 580 лева– правно основание чл. 128, т. 2 КТ и 2) за заплащане на дневни командировъчни пари в размер на 1450 евро за месеците март 2020г. и април 2020г.- правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 121, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.06.2020 г., до окончателното им изплащане.

Ищецът сочи, че между страните е действало валидно трудово правоотношение, учредено по силата на трудов договор № ******* г. Ищецът заемал при ответното дружество длъжността „******* – 12 и повече тона“. Задълженията му включвали извършване на *************, предимно в страни от ********. През месец април два пъти бил командирован по в страни от ********************, за транспорт на стоки, както следва: от 28.03.2020 г. до 08.04.2020 г. за период от 11 дни и от 10.04.2020 г. до 28.04.2020 г. за период от 18 дни. С работодателя била постигната договорка дневните командировъчни да са в размер от по 50 евро на ден. След извършването на горепосочените курсове, ответникът заплатил на ищеца единствено трудово възнаграждение за месец март 2020 г., не и това за месец април 2020 г. Допълнително, на ответника не му било заплатени и командировъчните пари. Поради изложеното, претендират се горепосочените суми. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „Транс груп къмпани” ЕООД, в който се излагат съображения, че всички дължими суми на работника са изплатени. Според ответното дружество ищецът е бил командирован за срок от 31.03.2020 г. до 07.03.2020 г. за 8 дни и за срок от 10.04.2020 г. до 28.04.2020 г. за срок от 18 дни. Съгласно ордер от 13.03.2020 г., ищецът бил получил командировъчни пари за двете излизания извън територията на *******, а на 08.04.2020 г., по банков път, на ищеца било преведено дължимото трудово възнаграждение за месец април 2020 г. Поради изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не съществува спор, а и се изяснява от приобщените доказателствени материали, че на ***** г. между страните е сключен трудов договор № *****, по силата на който ищецът бил назначен на длъжността „*************************”.

По отношение периода на командироване на ищеца в ****** за месеците март и април 2020г. следва да се посочи следното: към исковата молба е представена командировъчна заповед № **********г. / л. 8/, в която е отразено, че ищецът се командирова за срок от 10 дни в страни от ЕС. С исковата молба е представена и командировъчна заповед № ***** ( не е посочена дата на издаване и не носи подпис на работодателя ), в която е отразено, че ищецът се командирова в ******** за период от 10 дни. Същевременно, ответникът е представил по делото трудовото досие на ищеца, в което фигурират две командировъчни заповеди, които са релевантни за процесните искови претенции. Това са Заповед № **********г. /л. 50/, в която е посочено, че ищецът се командирова за срок от 8 дни в страни- членки на ЕС и Заповед № ******** г. / л. 51/, в която е отразено, че ищецът се командирова в страни от ЕС за период от 18 дни, считано от 10.04.20г. Съдът счита, че за целите на настоящото производство следва да бъдат съобразени именно фигуриращите в трудовото досие на ищеца командировъчни заповеди / л. 50 и л. 51 от делото/. Същите носят подпис на работодателя и са с ясно отразени дата на издаване, начало на командироването и дни, за които работникът се командирова. Допълнително, отразеният период на командироване в командировъчните заповеди, намиращи се на л. 50 и л. 51 от делото, напълно съвпада с отразеното в Пътен лист № ****** / л. 52/ и Пътен лист № ****** / л. 54/. В първия посочен пътен лист е отразено, че е издаден на 30.03.20г. и приключен на 07.04.20г. ( 8 дни), а във втория пътен лист е обективирано, че е издаден на 10.04.2020г. и е приключен на 28.04.2020г. ( 18 дни ). Така посочената периодика съвпада с тази, отразена в заповедите за командироване, намиращи се в трудовото досие на ищеца. Предвид гореизложеното, то съдът счита, че релевантни за настоящото производство са командировъчни заповеди № *******г. / л. 50/ и № ***** г. / л. 51/.

По делото е представен РКО от 13.03.2020г. / л. 75/, в който е отразено, че ищецът е получил на посочената дата сума в размер от 1100 евро, която включва заплата за м. 03.2020г. и част от заплатата за м. 04.2020г., както и командировъчни по заповеди за командироване от 13.03.20г., 30.03.2020г. и 10.04.2020г. Представена по делото е и платежна ведомост за м. 04.2020г. / л. 76- 77/, в която срещу името на ищеца е положен подпис за получена сума за трудово възнаграждение за м. 04.2020г.  Ищецът своевременно е оспорил автентичността на положения подпис и в двата документа.

От приетата по делото съдебно- почеркова експертиза / л. 87- 89/ се установява, че подписът, положен в графа „получил сумата“ в РКО от 13.03.2020г. е изпълнен от ищеца.  В заключението на вещото лице е посочено, че подписът в платежната ведомост за м.04.2020г. не е изпълнен от ищеца.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и компетентно изготвено.

Във връзка с приетото заключение на вещото лице, ищецът е релевирал възражение, че първоначално изписаната сума в РКО от 13.03.2020г., под която ищецът е положил подпис не е била „1100 евро“, а „100 евро“ ( тоест, цифрата „1“ е дописана след полагане подписа на ищеца ). В тази връзка, съдът е допуснал изготвянето на допълнителна съдебно- графологична експертиза / л. 106- 108/, от която се изяснява, че към момента на полагане на подписа на ищеца в РКО от 13.03.2020г. са били изписани текстовете- „Транс Груп Къмпани“ ЕООД, датата „13.03.20г.“, „Я.Ч.“, „100евро“. Вещото лице е посочил, че на по- късен етап, с различна химикална паста са вписани всички останали писмени изявления. Вещото лице е отразил и че е налице дописване на цифрата „1“ в началото на сумата от 1100 евро ( тоест, първоначално, към момента на полагане на подписа на ищеца, цифрата е била „100“ ). Посочено е и че изписаният текст „хиляда и сто евро“ не е изпълнен по едно и също време с изписването на сумата цифром. Допълнително, при защита на заключението в ОСЗ, проведено на 12.04.2021г. /л. 111- 112/ вещото лице пояснява, че първо е изписана цифрата „100“, след което е дописана цифрата „1“ с различна химикална паста. Нещо повече- вещото лице е установил и че цифрата „1“, която е пред цифрата „100“ е изпълнена след като ищецът е положил своя подпис ( цифрата „100“ и подписът са изпълнени със сходна химикална паста, а цифрата „1“ е изпълнена с различна ).

 Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обосновано и компетентно изготвено.

Съобразно изводите на вещото лице, то явно е, че към момента на полагане на подписа на ищеца в РКО от 13.03.2020г. единствено е бил отразен следният текст: „Транс Груп Къмпани“ ЕООД, датата „13.03.20г.“, „Я.Ч.“ и „100евро“. Тоест, в тази си част документът е автентичен. Всички останали изявления са добавени в един по – късен момент ( след като ищецът е изпълнил своя подпис ) и в тази връзка не представляват изявление на ищеца. Съобразно изложеното, от фактическа страна съдът приема, че с РКО от 13.03.2020г. на ищеца е предадена сума в размер от 100 евро. Впрочем, след като се установява, че основанието на което е получена сумата също е изписано след като ищецът е положил своя подпис, то съдът не счита, че сумата от 100 евро е получена от ищеца като заплата, аванс или командировъчни ( както е посочено в долния ляв ъгъл на РКО от 13.03.2020г. ). В тази връзка, съдът счита за нужно да акцентира върху показанията на св. Т. / л. 94/, който макар и да не е присъствал на предаването на сумата от 100 евро на ищеца, също е работил в ответното дружество и посочва, че сума в размер на 100 евро се предоставя на шофьорите, не като аванс или възнаграждение, а с цел да заплатят таксата за преминаване на *****. Свидетелят посочва и че това е установена в дружеството практика и тя се прилага спрямо всички служители. Предвид изложеното от свидетеля, чиито показания съдът кредитира изцяло, се приема, че сумата от 100 евро е предадена на 13.03.2020г. на ищеца с цел да заплати служебни разходи, свързани с осъществяваната от него трудова дейност, а не с цел погашение на задължения за трудово възнаграждение или командировъчни.

По отношение показанията на св. Т. / л. 94 гръб- л. 95/, то съдът не кредитира изложеното от нея. Св. поддържа, че на 13.03.2020г. лично е предала на ищеца сумата от 1100 евро, за което той е положил подпис в разходния касов ордер. Св. сочи и че тази сума я е поискал ищецът като аванс. Изложеното от св. е в пълен противовес с изводите на вещото лице по изготвената допълнителна съдебно- графологична експертиза. Както бе посочено и по- горе, вещото лице подробно разяснява, че цифрата „1“ е добавена пред цифрата „100“, като ищецът е положил своя подпис преди да се извърши това добавяне на изявление в документа. Предвид това, съдът базира своите изводи на обективните находки и констатации на експерта, а не на субективните възприятия на св. Т., които очевидно не кореспондират с установените по делото факти.

По отношение на приетата по делото ССчЕ / л. 72- 74/, съдът я кредитира в частта, в която е отразено, че размерът на БТВ на ищеца за м.04.2020г. възлиза на 732 лв., а нетното му възнаграждение е в размер от 583, 15 лв.

В останалата част, макар и вещото лице да е изготвил заключението обосновано и подробно, то съдът не го кредитира, тъй като експертът е базирал своите изводи на РКО от 13.03.2020г. и е взел предвид отразената в него величина от „1100 евро“. Както вече бе обсъдено, цифрата „1“ е дописана след като ищецът е изпълнил своя подпис, като към момента на полагането му, в посочения РКО не са фигурирали и описаните основания за получаване на сумата в долния ляв ъгъл на документа.

 По отношение на претенцията с правно основание чл. 128, т. 2 КТ: по делото се установи съществуването на трудово правоотношение между страните през процесния период ( м. 04.2020г.). В приложение на установената от чл. 8, ал. 2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване от страна на ответника, съдът приема, че за същия период ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира работната си сила. Следователно, за същия период за работодателя са възникнали задълженията по чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ да начислява и заплаща уговореното възнаграждение за извършената работа.

От първоначално изготвената по делото съдебно- графологична експертиза / л. 87- 89/ се установи, че подписът в платежна ведомост за м.04.2020г. / л. 76- 77/ не е изпълнен от ищеца. Предвид това, съдът приема, че ищецът не е получил дължимото за м. 04.2020г. трудово възнаграждение. Вещото лице е посочил, че нетният му размер е 583, 15 лв., но ищецът претендира сума в размер от 580 лв. С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес ( чл. 6, ал. 2 ГПК), то искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ следва да се уважи именно за сумата от 580 лв. Върху посочената сума се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /04.06.2020г./ , до окончателното й изплащане.

За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че не възприема довода на ответното дружество, че трудовото възнаграждение на ищеца е заплатено с платежно нареждане от 08.04.2020г. / л. 29 от делото/. В посоченото платежно нареждане, като основание за превода е отразено единствено „заплата и командировъчни“, без да е посочено за кой месец се отнася или каква част е дължима за командировъчни и каква за трудово възнаграждение. Доколкото преводното нареждане е от 08.04.2020г., то съдът приема, че то не касае погасяване на задължение за заплащане на трудово възнаграждение за м.04.2020г.  В тази връзка, съвсем резонно, трудовото възнаграждение за м. 04.2020г. би било платимо или в края на месец април 2020г. или в месеца, следващ този, за който се дължи.

Досежно иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр чл. 121, ал. 1 КТ: на осн. чл.121, ал. 1 КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работникът може да бъде командирован за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му месторабота, но за не повече от тридесет календарни дни без негово съгласие. Предвид това, командироването предполага работа по трудовото правоотношение и работникът да е изпратен да я върши в друго населено място, извън постоянната му месторабота. В рамките на настоящия процес бе изяснено, че ищецът е командирован в страни- членки на ЕС за общо 26 дни пред месеците март и април 2020г., за което са издадени командировъчни заповеди № ******* г. / л. 50/- за осем дни командировка и № *****г. / л. 51/- за 18 дни командировка.  Предвид това и на основание чл. 215, ал. 1 КТ, работникът има право да получи пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. В рамките на настоящото производство, ищецът претендира заплащане на обезщетение за дневни пари при командироването. Съобразно чл. 15, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, за покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2. В цитираното приложение № 2, при командироване в страна- членка на ЕС ( без оглед на държавата ) се дължат командировъчни в размер от по 35 евро на ден. В тази връзка, то следва да се посочи, че макар и в двете командировъчни заповеди да е посочено, че на ищеца му се следват по 25 евро на ден, то това е ирелевантно. Дневни командировъчни пари на шофьор, извършващ международни превози му се дължат в размер, не по-малък от определения в Наредбата. ( изрично в тази връзка- Решение № 314/ 17.05.2010г. по гр.д. № 638/ 2009г. на ВКС, III- то г.о. ). Ищецът твърди, че е била налице договореност между него и ответното дружество да му се изплащат дневни командировъчни в размер от по 50 евро, но писмени данни в тази насока не бяха ангажирани. Поради това, следва да се приеме, че на ищеца му се дължат дневни командировъчни в размер от по 35 евро.

            Съобразно изложеното, съдът приема, че дневните командировъчни на ищеца не са му заплатени за периода на командироване от 26 дни през м.03.2020г. и м.04.2020г. Предвид това, за процесния период, на ищеца му се дължи сума в размер от 910 евро ( 26 дни, като за всеки от тях се дължи по 35 евро ). Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 121, ал. 1 КТ следва да бъде уважен за сумата от 910 евро, като за разликата от тази величина, до пълния претендиран размер от 1450 евро искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху сумата от 910 евро се дължи и законна лихва, считано от датата на входиране на исковата молба в съда / 04.06.2020г./ до окончателното й изплащане.

            По предварителното изпълнение на решението:

Разпоредбата на чл. 242 ал. 1 от ГПК предвижда постановяване на предварително изпълнение на решението, когато се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Законодателят не е изброил конкретно кои обезщетения за работа подлежат на предварително изпълнение, поради което следва да се приеме, че такива са всички вземания с характер на обезщетение, които възникват за работника във връзка с изпълнението на неговите трудови функции и работния процес. Вземанията по чл. 242 ал. 1 от ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение, са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване на индивида. Именно предвид това, процесуалният закон разписва, че съдът допуска служебно предварително изпълнение на решението и това принудително изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за взискателя /Определение № 9 от 2011 г. по ч.гр. д.№ 658/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС/. Съобразно гореизложеното, то следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта, с която в полза на ищеца е присъдено трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 215, ал. 1 КТ.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, ищецът има право да бъде възмезден за сторените разноски в настоящото производство. С исковата молба ищецът е поискал присъждането на разноски, като е представен договор за правна защита и съдействие / л.3/, удостоверяващ договарянето и реалното заплащане на посочената сума. Съобразно уважената част от исковете, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сума в размер от 488, 28 лв.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на ответника също се поражда право да бъде възмезден за сторените разноски в настоящото производство. Представени са доказателства за реалното договаряне и заплащане на адвокатски хонорар в размер от 510 лв. / л. 21 / и депозит в размер от 200 лв. за изготвяне на ССчЕ. Съобразно отхвърлената част от исковите претенции, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество сума в размер от 264, 41 лв.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството, следва на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, вр. чл. 3 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 94, 39 лева, представляваща дължима държавна такса върху стойността на уважените искове, както и разноски, предварително заплатени от бюджета на съда в размер от 156, 90 лв. за изготвяне на първоначалната и допълнителната съдебно- графологична експертиза.

Така мотивиран, съдът

           Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Транс Груп Къмпани“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Я.Н.Ч., ЕГН ********** следните суми: на основание чл. 128, т. 2 КТ сума в размер от 580 лева, представляваща начислено, но неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. април 2020г.; на основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 121, ал. 1 КТ сума в размер от 910 евро, представляваща обезщетение за дневни командировъчни пари при командировка на ищеца за 26 дни през месеците март 2020г. и април 2020г, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /04.06.2020г./ до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 121, ал. 1 КТ за разликата от 910 евро до пълния претендиран размер от 1450 евро като неоснователен.

ОСЪЖДА „Транс Груп Къмпани“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Я.Н.Ч., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 488, 28 лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство, съобразно уважената част от исковите претенции.

ОСЪЖДА Я.Н.Ч., ЕГН ********** да заплати на „Транс Груп Къмпани“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер от 264, 41 лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 „Транс Груп Къмпани“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на РС- Пловдив сума в размер от 251, 29 лв., представляваща дължима държавна такса и разноски в производството, съобразно уважената част от исковите претенции. 

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, с която в полза на ищеца Я.Н.Ч., ЕГН **********  е присъдено трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 215, ал. 1 КТ.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

 

Частта на решението, с която е допуснато предварително изпълнение, на основание чл. 244 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев

 

Вярно с оригинала!

КЯ