Решение по дело №346/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл).

Делото е образувано по жалба от Д. Р. Ч. от [населено място], подадена чрез пълномощник, срещу Заповед №123/25.04.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, на [длъжност] в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр.Кърджали, считано от 25.04.2025 г.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, поради липса на надлежни мотиви, както и поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и с неговата цел. Жалбоподателката сочи, че в оспорения акт не са изложени фактически основания, обосноваващи наличието на несъвместимост с изпълняваната служба. Сочи също, че нито едно от основанията за несъвместимост по чл.7, ал.2, т.2 от ЗДСл, не е било налице към датата на прекратяване на служебното й правоотношение, респ. не е била длъжна да уведомява органа по назначаването за такива обстоятелства. Иска отмяна на оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба.

Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в писмено становище, представено от пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Счита, че заповедта е надлежно мотивирана от фактическа и правна страна. Счита също, че безспорно е установено наличието на несъвместимост с изпълняваната служба по чл. 7, ал. 2 от ЗДСл, поради което служебното правоотношение е било законосъобразно прекратено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателката.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Не се спори по делото, че считано от [дата], жалбоподателката е била назначена на [длъжността], в [отдел] при Областна дирекция на ДФ „Земеделие”- гр.Кърджали, като считано от [дата], същата е била преназначена на [длъжност] в горепосоченото звено.

Със Заповед №1842/12.08.2024 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, на основание чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл, служебното правоотношение с жалбоподателката е било прекратено, считано от 13.08.2024 г., поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения.

С Решение № 1601/28.11.2024 г. постановено по адм.д. № 366/2024 г. по описа на Административен съд – Кърджали, във връзка с подадена от Д. Ч. жалба, горната заповед е отменена. С окончателно Решение № 2948/20.03.2025 г., постановено по адм.д. № № 1112/2025 г. на ВАС, решението на АС-Кърджали е оставено в сила.

Във връзка с горните съдебни решения и подадено от Д. Ч. заявление с вх.№02-090-6500/2980 от 31.03.2025 г. за заемане на предишната длъжност, със Заповед № 122/25.04.2025 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл, жалбоподателката е била възстановена и допусната до работа на заеманата по служебно правоотношение длъжност: [длъжност], в [отдел] при Областна дирекция на ДФ „Земеделие”- гр.Кърджали.

Със Заповед №123/25.04.2025 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, предмет на настоящия спор, на основание чл. 107, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 27, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката, считано от 25.04.2025 г. В заповедта е посочено, че държавния служител не е изпълнил задължението си да уведоми органа по назначаването за несъвместимост с изпълняваната служба в срока по чл.27 от ЗДСл. Заповедта е получена от жалбоподателката на 07.05.2025 г., връчена чрез куриер, видно от приложено известие за доставяне.

Според приложена по делото справка за актуално състояние на Сдружение ***, Д. Р. Ч. е вписана, с още няколко физически лица, като управляващ посоченoто сдружение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в установения от закона срок и от лице с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка за законосъобразност по чл. 168 от АПК, съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган -изпълнителният директора на Държавен фонд „Земеделие“, който по силата на чл. 10, т. 9 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, се явява и орган по назначаване на държавните служители в ДФЗ.

В случая, служебното правоотношение с жалбоподателката е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, според който органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27 от ЗДСл.

Съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗДСл, когато по време на осъществяване на служебното правоотношение за държавния служител възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 7, ал. 2 от този закон, той е длъжен в 7-дневен срок от настъпване на това основание да уведоми органа по назначаването за несъвместимостта с изпълняваната служба.

Видно от съдържанието на процесната заповед, като причина за прекратяването на служебното правоотношение е посочено неизпълнение на задължението за уведомяване на органа по назначаване за несъвместимост с изпълняваната служба, в срока по чл. 27 от ЗДСл. В заповедта, в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, не е посочено въз основа на кои факти и обстоятелства органът е приел, че за държавния служител са налице основания за несъвместимост с изпълняваната служба, които същия е следвало да декларира пред него. В оспорената заповед е визирана нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, в която изчерпателно са изброени хипотези, въвеждащи ограничение за лицата, заемащи държавна служба, да участват в търговски дружества по смисъла на ТЗ. В акта за прекратяване на служебното правоотношение обаче, не са изложени никакви конкретни факти, въз основа на които е прието възникване на някое от основанията по чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл, пораждащо задължение за уведомяване по чл. 27 от закона. Излагането на фактически основания в административния акт е от съществено значение, тъй като само по този начин адресатът на акта може да упражни ефективно правото си на защита, като обори фактическите основания, послужили за издаване на заповедта. Липсата на конкретни фактически основания кое точно обстоятелство по чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл е възникнало, за да се породи задължение за уведомяване на органа по назначаването по чл. 27 от закона, неизпълнението на което задължение поражда основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, препятства и съда да осъществи ефективен контрол за законосъобразност.

По изложените съображения, процесната заповед е издадена при неспазване на установената от закона форма, поради липса на конкретни фактически основания за издаването й – отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Основателни са и възраженията за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради липсата на материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение, на основание чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. Както се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл изчерпателно са изброени обстоятелствата, които пораждат несъвместимостта като законово ограничение за назначаване или изпълняване на държавна служба. В т. 2 на чл.7, ал.2 е установена забрана за назначаване за държавен служител на лице, което е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация. Освен посочената по-горе липса на мотиви относно конкретната хипотеза, приета от органа за осъществена, видно от представената от ответната страна справка за актуално състояние на Сдружение ***, жалбоподателката има качеството на управляващ сдружението, регистрирано по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. В нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл обаче, не е предвидена забрана за участие на държавен служител в сдружение с нестопанска цел, поради което по отношение на жалбоподателката не се установи и наличие на несъвместимост по посочената разпоредба, респ. за нея не е възникнало и задължението по чл.27 от ЗДСл., за уведомяване органа по назначаване.

С оглед горното, тъй като не се установи наличието на хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 4 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката, съдът приема, че оспореният акт е незаконосъобразен и поради противоречието му с материалния закон - отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при неспазване на установената от закона форма, поради липса на конкретни фактически основания за издаването й, както и в противоречие с материалния закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, предвид своевременно направеното искане и на основание чл.143, ал.1 АПК, на жалбоподателката следва да се присъдят и деловодни разноски в размер на 800 лв. с ДДС, произтичащи от договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения ДПЗС от 19.05.2025 г. Предвид фактическата и правна сложност на спора и процесуалната активност на процесуалния представител, неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото е и под минимума, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №123/25.04.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на основание чл.107, ал.1, т.4, във вр. с чл.27, вр. с чл.7, ал.2, т.2 и чл. 108 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с Д. Р. Ч., като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, с административен адрес: [населено място] ***, [улица], да заплати на Д. Р. Ч. от [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], деловодни разноски в размер на 800 лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.