Р Е Ш Е Н И Е
№ 1306
31.10.2018 г., гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
VІІ-ми гр.състав, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХОВА
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа в.гр.дело № 2231 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Пловдив, VІІ гр.с., докладвано от
съдия Виделина Куршумова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал. 2 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба вх.№ 44379/13.08.2018г. от Г.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника адв.И.Ч., длъжник по изпълнително дело № 20188210401392 по
описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821 от КЧСИ, против отказа на частния съдебен
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изпълнително дело №
20188210401392 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821 от КЧСИ на осн.чл.433,
ал.1, т.1 от ГПК.
В жалбата се релевират оплаквания срещу отказа на
ЧСИ П.Илиев да прекрати изпълнителното дело. Инвокират се доводи, че на
05.07.2018г. в 9.46 ч., преди образуване на изпълнителното дело, Г.М. е внесал
на взискателя по изпълнението по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК дължимата
сума от 755 лева чрез експресен паричен превод № PS400001URB9S
на „Български пощи”АД. Посочва се, че
изпращането на запис чрез телепоща включва и SMS-известяване на получателя от страна на пощенската
станция и е бил предоставен телефонния номер на Н.М.. Поддържа се, че веднага
след нареждане на превода, по гр.д.№ 8990/2017 г. на ПРС, 13 с-в, е била
депозирана молба с приложен заверен препис от разписката по превода. Към
момента на внасяне на молбата, изпълнителният лист не е бил получен от Н.М..
Твърди се, че при получаването му, взискателят безспорно е узнал за наличните
по делото доказателства за внасяне на дължимата сума в негова полза. Посочва,
че при справка в деловодството на ЧСИ П.Илиев е установено, че молбата за
образуване на настоящото дело е депозирана в 13.22 ч. на 05.07.2018 г.Поради
това се излагат твърдения, че добросъвестно е изпълнено зъдължението, съобразно
хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК – да внесат за взискателя дължимата сума
и да направят необходимото за своевременното известяване на взискателя за
плащането.Относно становището на взискателя (с молба от 30.07.2018 г.), че релевантно за приложението на чл.433, ал.1,
т.1 от ГПК било плащането на дълга, се посочва, че е релевантно не погасяването
на дълга, а неговото внасяне. Излагат се и обстоятелства относно предоставяната
от „Български пощи”АД услугата SMS известяване и се
твърди, че чрез нея взискателят е бил известен за плащането. Искането към
въззивния съд е да отмени отказа на ЧСИ да прекрати цитираното дело на
основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Към жалбата са приложени следните
документи, които са били представени на ЧСИ: системен бон и служебен бон от
05.07.2018 г. изд. от „Български пощи” ЕАД за приемане на паричен превод за сумата от 755 лв. с подател Г.Н.М. и
получател Н.Н.М.; системен бон и
служебен бон от 05.07.2018 г. изд. от „Български пощи” ЕАД за приемане на
паричен превод за сумата от 755 лв. с
подател М. Г. М. и получател Н.Н.М.; молба по гр.д.№ 8990/17 г. на 13 гр.с. на
ПРС от Г.Н.М. и М. Г. М.; снимка; 2 бр. разписки от 27.07.2018 г. от „Български
пощи”ЕАД за получаване на сумата от 755 лв. от Н.Н.М..
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение
от взискателя Н.Н.М., ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат М.Р.. Посочва
се, че искането за прекратяване на изпълнителното дело е частично основателно
само по отношение на присъденото вземане, но не и по отношение на разноските по
изпълнението. Посочва се, че взискателят не е уведомяван за това, че длъжникът
му е изпратил пари по поща, нито от самия длъжник, нито от пощите, нито от съда.
Възразява се, че „Български пощи”ЕАД не предлагат услугата за уведомяване със
СМС, както и се оспорват като недоказани твърденията на длъжника, че
взискателят е бил уведомен за плащането. Поддържа се, че взискателят е бил
уведомен за изпратения запис на 27.07.2018 г., когато е била връчена молбата на
длъжника и същият ден е посетил пощенската станция и е получил парите, пратени
от длъжника. Поради това заявява, че едва от този момент може да се приеме, че
вземането е погасено и е налице основание за прекратяване на изпълнителното
производство в тази му част. Доколкото обаче плащането било извършено след
образуване на изпълнителното дело, длъжникът дължал пълният размер на
разноските по изпълнението. Посочва се и обстоятелството, че длъжникът имал и
публични задължения към ТД на НАП Пловдив. По тези съображения прави искане
жалбата да бъде оставена без уважение.
В
мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Петко
Илиев излага подробни доводи срещу твърденията на
жалбоподателя и счита жалбата за неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Изпълнителното производство по изп.дело №
20188210401392 е образувано по молба на Н.Н.М. срещу Г.Н.М., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 04.07.2018 г. от Районен съд Пловдив на основание
чл.404, ал.1 и чл.405, ал.1 от ГПК въз основа на Решение № 472/12.02.2018 г. по
гр.д.№ 8990/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив и Решение №
890/25.06.2018 г. по в.гр.д.№ 985/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
С молба с вх.№ 34692/12.07.2018 г. длъжникът е
поискал от ЧСИ Петко Илиев да прекрати изпълнителното дело на осн.чл.433, ал.1,
т.1 от ГПК. В молбата си е посочил, че на 05.07.2018г., в 9.46 ч., преди
образуване на изпълнителното дело, Г.М. и М. М. са внесли за взискателя - по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК –
дължимите суми. Всеки от двамата е заплатил в полза на Н.М. по 755 лв. или общо
1 510 лв. чрез 2 бр.пощенски записа (експресни преводи с телепоща № PS400001URB9S и № PS400001URBЕХ), за които взискателят е бил уведомен чрез SMS – известяване от
пощенската станция. Посочил е, че веднага след нареждане на преводите, по
гр.д.№ 8990/2017 г. на ПРС, 13 с-в, е депозирал молба с приложени заверени
преписи от разписките по пощенските записи, както че момента на внасяне на
молбата изпълнителният лист все още не е бил получен от Н.М.. Към тази молба
длъжникът е приложил системен бон и служебен бон от 05.07.2018 г. изд. от
„Български пощи” ЕАД за приемане на паричен превод за сумата от 755 лв. с подател Г.Н.М. и получател
Н.Н.М.; системен бон и служебен бон от
05.07.2018 г. изд. от „Български пощи” ЕАД за приемане на паричен превод за сумата от 755 лв. с подател М.Г. М. и
получател Н.Н.М.; Разпореждане от ТП на НОИ гр.Пловдив за отпускане /изменение/
на пенсия, молба по гр.д.№ 8990/17 г. на 13 гр.с. на ПРС от Г.Н.М. и М. Г. М..
С молба вх.№ 38089/30.07.2018 г. длъжникът е
представил по изпълнителното дело Удостоверение № 136/27.07.2018 г. на
Централна пощенска станция-Пловдив, съгласно което сумата от 755 лв. е
изплатена на Н.Н.М. на 27.07.2018 г.
По изпълнителното дело е постъпила молба вх.№
38258/30.07.2018 г. от взискателя, с която е заявил, че искането е основателно
само по отношение на присъденото вземане, но не и по отношение на разноските по
изпълнението. Представил е 2 бр. разписки от 27.07.2018 г. от „Български
пощи”ЕАД за получаване на сумата от 755 лв. от Н.Н.М..
Със съобщение изх.№ 42704/02.08.2018 г., получено
от длъжника на 08.08.2018 г., длъжникът е уведомен, че задължението му по
изпълнителното дело е редуцирано, като към 02.08.2018 г. актуалният размер на
задължението му е 769, 84 лв., от които: 400 лв.- разноски по изпълнителното
дело и такси и разноски от 369, 84 лв. с ДДС, съгласно Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ.
Със съобщение изх.№ 42703/02.08.2018 г. на ЧСИ
П.Илиев е съобщено на длъжника, че молба с вх.№ 34692/12.07.2018 г. е оставена
без уважение. Това съобщение за отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство е получено от длъжника на 08.08.2018 г., срещу което е депозирал
жалбата на 13.08.2018 г.
При тези данни Пловдивският окръжен съд прави следните
изводи:
По
допустимостта на жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение. В
случая жалбата изхожда
от длъжника по
изпълнително дело, с нея се
обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство и
същата е подадена
в срока по
чл.436, ал.1 от ГПК.
Ето защо, въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана
страна, която има правен интерес от обжалването, срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
По делото няма спор, че на 05.07.2018г. е
образувано изп.дело № 20188210401392 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег.№ 821 от
КЧСИ по молба на Н.Н.М. срещу Г.Н.М. за вземане в размер на 755 лв.
Не се спори и относно обстоятелството, че на
същата дата 05.07.2018 г. длъжникът Г.Н.М. е превел на взискателя Н.Н.М. сумата
в размер на 755 лева чрез Централна Пощенска станция – Пловдив, която сума е получена
от взискателя на 27.07.2018 г.
Повдигнатият пред съда спор се заключава в това дали
с превода на задължението по изпълнителния лист, извършено чрез пощенските
служби в деня на образуване на изпълнителното дело, е осъществен фактическият
състав на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство.
По този въпрос настоящият съдебен състав прави
следните изводи:
Целта на изпълнителното производство е да се постигне по принудителен начин неосъщественото доброволно изпълнение от
страна на длъжника. Когато
задължението на длъжника е за престиране на парична сума, неговото изпълнение
се осъществява чрез плащане на кредитора. С плащането се задоволява легитимният
интерес на кредитора, поради което отпада основанието за удовлетворяване на
вземането му по реда на принудителното изпълнението, не следва да се образува
изпълнително производство, а образуваното такова се прекратява.
Съгласно нормата на чл.
433, ал.1, т.1 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява при представяне от длъжника на 1) разписка от взискателя, надлежно заверена, или 2) квитанция от пощенската станция, или 3) писмо
от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или
внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Тълкуването на цитираната норма води до извода, че
изпълнителното производство се прекратява, когато интересът на кредитора е бил удовлетворен преди образуване на
изпълнителното дело. Съгласно посочената норма, извършеното плащане се доказва посредством
издадена от взискателя разписка или с удостоверяване на
извършено плащане
от
институции, на които по закон е възложена такава удостоверителна функция (за
банките – това е Законът
за кредитните институции, а за пощенските станции – Законът за пощенските
услуги, тъй като пощенските оператори могат да удостоверяват извършването
на неуниверсална пощенска услуга, каквато представлява паричния превод).
Настоящият съдебен състав намира, че задължението
следва да е погасено преди образуване на изпълнителното дело, поради което при представяне на разписка от взискателя и квитанция от пощенската станция, разписката/квитанцията следва да
удостоверяват, че "сумата по изпълнителния лист е платена", а в
случая на представяне на писмо от банка – че "сумата по изпълнителния лист
е внесена" за взискателя. Извод за това се прави от материлноправните разпоредби в Закона за
задълженията и договорите. По смисъла на чл.
68, б. „а“ от ЗЗД, паричните
задължения са „носими“ и задължението следва да бъде изпълнено в брой в местожителството на кредитора по време на изпълнение
на задължението, т. е. на адреса или в седалището му. Съобразно това общо
правило, в чл.
97, ал. 1, изр. второ от ЗЗД е предвидено, че когато предмет на задължението
е парична сума, длъжникът може да се освободи от отговорност като вложи
дължимата сума в банка по местоизпълнението на задължението. Когато плащането се извършва безкасово – чрез платежни операции, чието изпълнение налага заверяване/задължаване на
платежна сметка, то плащането се смята за завършено със заверяване сметката на
кредитора, т. е. от момента на преминаването на сумата в патримониума на
кредитора (чл. 75, ал. 3 от ЗЗД).
По тези съображения, съдът намира, че превеждането на
задължението чрез пощенската станция не обосновава неговото погасяване докато
същото не бъде получено от кредитора. В случая, правилото на чл. 97, ал. 1, изр. второ от ЗЗД не се прилага.
Пощенските станции не са овластени нито от закона, нито
от кредитора да получават изпълнението (чл. 75, ал. 1 от ЗЗД). Те осъществяват
само съобщително-преводна дейност по отношение на преведените за друго лице
суми, които до получаването им са на разпореждане на изпращача. При условие, че получателят не може да бъде открит или откаже да получи изпратените суми,
неизплатените суми в записа се връщат
обратно в станцията на подаването. Ето защо, задължението не се смята за
погасено и не е налице основание за освобождаване на длъжника от отговорност,
каквото е предвидено при влагане на дължимата сума в банка, където отказът на
кредитора да се разпореди с предоставената сума е правно ирелевантен с оглед
действието на освобождаването от отговорност.
Поради това съдът счита, че при заплащане на
задължението чрез пощенски запис следва да се представи квитанция от пощенската станция, че сумата по пощенския запис е изплатена на
получателя, а ако плащането е по банков път – че сумата е внесена по банкова
сметка. ***,
че задължението е погасено, предвид настъпилото разместване на ценности в
имуществените сфери на длъжника и кредитора, което от своя страна обезсмисля
наличието на изпълнително дело. Ето защо, не е достатъчно представянето на
доказателства за изпращане на сумата с пощенски запис, както е в настоящия
случай, тъй като това не е равносилно на плащане.
При тези изводи е ирелевантно да се коментира дали
взискателят е бил надлежно уведомен за извършения превод, тъй като е безспорно,
че задължението не е било погасено при образуване на изпълнителното дело.
Воден от горното настоящият въззивен състав приема, че отказът на ЧСИ Петко Илиев да
прекрати изпълнителното производство по изп.дело № 20188210401392 по молба на длъжника Г.Н.М. на осн.чл.433, ал.1,
т.1 от ГПК, се явява законосъобразен.
Поради това, жалбата на Г.Н.М. срещу отказа на ЧСИ Петко Илиев да прекрати изпълнителното производство по изп.дело № № 20188210401392 следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
В
настоящото производство не се претендират разноски, поради което такива не се
присъждат.
Мотивиран
от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№
44379/13.08.2018г. от Г.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника
адв.И.Ч., длъжник по изпълнително дело № 20188210401392 по описа на ЧСИ Петко
Илиев с рег. № 821 от КЧСИ, против отказа на частния съдебен изпълнител да
прекрати принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20188210401392 по
описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821 от КЧСИ на осн.чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.