РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Карлово, 04.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20235320102238 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцата Л. И. Й. с ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своя баща И. С. Й. с ЕГН **********, двамата от град С.,
община С., област П., ул. „Х.Д.“ № *** твърди, че ответницата Г. К. Г. е
нейна майка. С решение № 399/01.08.2011 г., постановено по гр. дело №
233/2011 г. на Карловски районен съд бил постановен развод родителите на
ищцата, като по силата на съдебното решение родителските права били
предоставени на бащата, а майката била осъдена да заплаща месечна
издръжка в размер на 150 лева. С решение № 28/21.01.2019 г., постановено по
гр. дело № 1442/2018 г. на Карловски районен съд, присъдената месечна
издръжка в размер на 150 лева била изменена и била присъдена месечна
издръжка в размер на 190 лева. От момента на постановяване на съдебното
решение и до настоящият момент детето живеело при баща си и само той
полагал нужните грижи за него, за да бъде задоволено детето с всичко
необходимо за нормалното си съществуване, като само бащата осигурявал
нейната издръжка с всичко необходимо. Майката Г. Г. епизодично
превеждала месечната издръжка, която била осъдена да заплаща. Бащата
имал минимални доходи, които били крайно недостатъчни, но се справял,
като детето му не било лишено от всичко онова, което е нужно за нормалното
му съществуване. Детето понастоящем било ученичка в *** в СУ „В.Л.“ в
град К.. Бащата осигурявал храна, дрехи и всичко необходимо за комфорта на
детето. Л. била много добра ученичка и с цел нейното израстване като добре
образован човек, бащата правел много разходи. Плащал годишно 1200 лева за
уроци по английски език, Л. била снабдена с всички необходими ученически
пособия. Предвид на това, че Л. била тийнейджър, и това предполагало
разходи, свързани с възрастта й, включително за облекло, подходящо за
1
средата й. Всекидневното пътуване от град С. до град К. се осъществявало с
обществен транспорт, много често и с личен автомобил, което също било
свързано със средства за пътуването. Конюнктурата в момента в страната ни
предполагала наличието на стабилни доходи, за да могат да задоволят изцяло
нуждите на детето. Бащата, въпреки трудностите се справял с
предизвикателствата и тежестта за грижите за детето. При определяне на
месечната издръжка следвало да се вземат предвид не само нуждите на
лицата, които се нуждаят от издръжка, но и финансовите възможности на
задълженото лице. Счита, че майката е в работоспособна възраст и получава
добри доходи, намирала се от доста години в чужбина, притежавала
заведение, от което печелела добре. Присъдената издръжка не отговаряла и на
законовите разпоредби за минимален размер на издръжката, която съм
предявяване на иска била в размер на 195 лева – ¼ от минималната работна
заплата за страната. От 01.01.2024 г. предстояло увеличение на минималната
работна заплата от 933 лева, т.е. минималният възможен размер на
издръжката би бил 233.25 лева месечно. Бащата се справял, но счита, че е
необходимо по-голямо участие на майката в издръжката на детето.
МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката,
постановена с решение № 28 от 21.01.2019 г. по гр. дело № 1412/2018 г. по
описа на КрлРС, влязло в законна сила, като я увеличи от 190 лева месечно на
350 лева месечно, считано от предявяване на иска – 18.12.2023 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до
окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответницата Г. К. Г. с ЕГН ********** от град С., община С., област
П., ул. „Х.Д.“ № *** оспорва иска по размер. Не оспорва обстоятелството, че
ищцата е нейна дъщеря и че е ученичка в *** клас на СУ „В.Л.“ К.. Оспорва
останалите твърдения, изложени в исковата молба. Оспорва обстоятелството,
че за дъщеря им единствените грижи полагал баща й И. С. Й.. Оспорва
обстоятелство, че е заплащала „епизодично“ дължимата издръжка на дъщеря
им, определена с решение № 28 от 28.01.2019 г., постановено по гр.д. №
1442/2018 г. на Карловския районен съд. С посоченото решение ответницата
била осъдена да плаща месечна издръжка на ищцата в размер на 190 лева,
считано от 03.10.2018 г. до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от падежа на плащането до окончателното
плащане. Издръжката, която следвало да плаща, превеждала винаги и
навреме, а не както се твърдяло в исковата молба „епизодично“. Майката на
ответницата, от нейно име превеждала парите с пощенски запис, а в
последната година чрез услуга, предоставена от куриер, преводите били
правени на името на бащата на ищцата И. С. Й.. Майката изпращала пари и за
подаръци, и за Коледа. От пет години, независимо от обстоятелството, че
както ответницата, така и майка й имали определен режим на лични
отношения с детето, бащата и неговите родители окончателно им ограничили
достъпа до ищцата. Ответницата не можела да осъществява никакъв контакт с
нея, нито дори да й изпрати лично на нея някакви средства или подаръци,
както правила преди. Задължението за даване на издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете било безусловно. Това задължение било както за родителя,
при когото живее детето, така и за този, който не полага ежедневните грижи
за него. Размерът на издръжката обаче, следвало да е съобразен с
възможностите на родителите и с нуждите на детето. Действително към
2
настоящият момент дъщеря им пораснала, вече била ученичка в ***** клас и
от постановяване на предишния размер на издръжката изминали пет години.
Претендираният от ищцата размер на издръжката в размер на 350 лева
месечно счита за прекомерно завишен. Не оспорва обстоятелството, че живее
във В., но към настоящия момент била безработна и нямала работа, от която
да реализира доходи. Действително притежавала бар за сандвичи, но след
като през 2020 г. била обявена пандемията от „Ковид 19“, затворили
заведението. След края на мерките го отворила отново, но поради липса на
клиенти, окончателно преустановила дейността му на 30.04.2023 г. От
постановения размер на издръжката през 2019 г., доходите й намалели
значително, което обстоятелство било релевантно и за нейните възможности
да плаща издръжка за дъщеря си в претендирания размер. Ответницата имала
и две други деца, М.К. и А.К., за които полагала грижи и претендираният от
ищцата размер на издръжката се оказвал прекомерно завишен. От друга
страна в исковата молба ищцата твърдяла, че са нараснали нейните разходи,
но не били представени каквито и да било конкретни доказателства,
удостоверяващи това. С оглед на изложеното, счита предявеният иск за
прекомерно завишен относно претендирания размер издръжка.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска за част от
претедираната сума.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от приетите като доказателство
удостоверение за раждане, заверени преписи от решение № 399/01.08.2011 г.,
постановено по гр. дело № 233/2011 г. на Карловски районен съд и решение
№ 28/21.01.2019 г., постановено по гр. дело № 1442/2018 г. на Карловски
районен съд, че ищцата и ответницата са майка и дъщеря, че бракът между
родителите на ищцата е прекратен през 2011 г. и упражняването на
родителските права по отношение на нея е било предоставено на бащата, а
майката е била осъдена да плаща издръжка. Понастоящем присъдената
издръжка, която ответницата да плаща на дъщеря си е в размер на 190 лева
месечно, считано от предявяване на иска – 03.10.2018 г. до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване. Решенето на съда
е влязло в законна сила на 14.02.2019 г. От началния момент, от който е
определена предходната издръжка до предявяване на настоящия иск за
изминали повече от пет години. Ищцата е ученичка в *** клас в СУ „ В.Л.“
град К., навършила е *** години. Представено е удостоверение за доходите на
бащата на ищцата, от което се установява, че същият работи по трудово
правоотношение и за периода от м. 10.2022 г. до м. 09.2023 г. е реализирал
възнаграждение в брутен размер на 16 257.34 лева, получил е обезщетения за
временна неработоспособност в размер на 733.75 лева и е получил нетно
трудово възнаграждение в общ размер на 13858.08 лева, или 1154.54 лева
следно месечно нетно възнаграждение, изчислено на база 12 месеца.
Представено е удостоверение от втори работодател, от което се установява,
че считано от 01.10.2023 г. бащата на ищцата е получил БТВ в размер на
522870 лева, или следно месечно в размер на 1742.90 лева. Установява се от
представените удостоверения за раждане и препис-извлечение от вписване в
регистрите, че ответницата има родени две малолетни деца – А.Т.К., роден на
***** г. и М.К., родена на *** г. От представеното удостоверение от
счетоводни и данъчни консултанти се установява, че ответницата е
стопанисвала бар за сандвичи „С.“ и е преустановила дейността си на
3
30.04.2023 г., както и че към настоящия момент не работи. Представени са
като доказателство системни бонове за суми, изпратени от ответницата във
връзка със задължението й за издръжка.
Във връзка с установяване твърденията на страните съдът е
изслушал свидетели.
В показанията си св. Й., дядо на ищцата по бащина линия сочи, че
внучката му навършила **** години, учела в град К., а живеела в град С. и
пътувала ежедневно с автобус до училище. При липса на редовни курсове на
автобусите, поради възникнал наскоро проблем с транспорта, свидетелят я
водел и вземал от училище с автомобил. Л. посещавала извънкласно езиков
център „Л.“, изучавала английски език и таксата за обучението й била 1200
лева годишно, а учебниците за центъра стрували 170 лева. Купували и
учебниците за училище в началото на годината, после имало допълнителни
разходи. Средствата за осигуряване на облекло, дрехи и всичко, което е
необходимо за нормалното й съществуване поемал бащата на ищцата, а
родителите му му помагали. Бащата на ищцата работел в град П., живеел там
на квартира и разходите били големи. Детето имало тежка форма на акне и
поради тази причина, понеже я обиждали се налагало да купува козметика,
включително декоративна за прикрИ.е на състоянието й. За лечението ходили
при различни специалисти в П. и К., но нищо не помагало за момента.
Лечението се заплащало, здравната каса не поемала част от разходите. Водата
за почистването на лицето струвала около 30 лева, свидетелят не бил наясно
какви препарати изписват на детето, но ги купували, като отделяли между 60
и 80 лева месечно. На Л. били осигурявани и лични средства, защото се
събирали вечер с приятелки, давали и средства за храна през деня, защото
учебните часове приключвали в 14:00 часа и Л. закусвала в голямото
междучасие. Дневно й давали по 10 лева. Освен разходите за уроците по
английски език, в началото на учебната година купували и учебници.
Безплатни били тези до 8-и клас, понастоящем приели някаква промяна за
безплатни учебници и за големите ученици, но през учебната 2023/2024 г. все
още не се прилагала, евентуално за следващата учебна година можело
учебниците да са безплатни. Свидетелят не знаел колко струват учебниците
за ***, купили нови, цената била еднаква за всички. Бащата на ищцата живеел
и в С., и в П.. Когато бил първа смяна, в петък, събота и неделя се прибирал в
С.. Прибирал се и когато с колеги си разменят смени през седмицата.
Ответницата плащала редовно издръжка на ищцата. Сумата, която плащала от
190 лева горе-долу стигала за дневните пари на детето. Бащата на ищцата
нямал други малолетни деца.
В показанията си свидетелката Г., баба на ищцата по майчина линия,
сочи, че Л. в момента на **** години и живее при баба си и дядо си в град С.,
понастоящем е в ***. Ответницата редовно плащала издръжка, а в началото
на годината започнала да плаща по 233.25 лева месечно съобразно изменената
МРЗ. Ответницата превеждала сумите за издръжка по сметка на майка си, а
свидетелката ги изпращала на детето. Преди давали пари на ищцата за
празници – рожден ден, Коледа, но от 6 години нямали контакт с нея,
свидетелката и детето живеели блок до блок, но и тя нямала контакти с
внучката си. Свидетелката също имала определен режим на лични отношения
с детето, но и двата режима не били спазвани, нито с майката, нито с бабата.
Свидетелката нямала представа дали и как са се увеличили разходите на
детето, тъй като нямала контакт с нея. Ответницата живеела в А., не работела
от миналата година. Имала семейство и две малолетни деца, издържал ги
4
съпругът й. преди имали някакво заведение, но заради пандемията Ковид-19
го затворили. След отварянето не потръгнало и го затворили окончателно,
оттогава ответницата престанала да работи. Взели решение ответницата да си
остане вкъщи и да се грижи за децата, защото било трудно с децата когато
посещават училище. Понастоящем децата били на *** и на *** години, били
английски граждани, свидетелката не знаела дали дъщеря й получава помощи
за тях.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от
наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице.
Съгласно нормата на член 143 ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са
трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата
издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в член 142
ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид
възрастта, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и
разходи по обучението му. В настоящия процес са въведени следните доводи
– увеличена възраст на детето във връзка с което са нараснали нуждите му,
специални нужди на детето с оглед дерматологичен проблем и свързаните с
това разходи, както и с оглед съществено изменение в икономическата
обстановка в страната.
ОТНОСНО нуждите на детето:
Съдът намира, че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето
във връзка с обичайния растеж през последните повече от пет години
(изминали към датата на предявяване на иска). Понастоящем Л. е ****
годишна, тийнейджър с нужди, обичайни за възрастта й. От гласните
доказателства – неоспорените показания на св. Й., ценени по реда на чл. 172
от ГПК, се установява, че за ищцата грижи изцяло полагат нейния баща и
неговите родители. Установява се, че Л. се лекува от тежко акне и това освен
с психически дискомфорт, е свързано и с разходи за закупуване на козметика
и медикаменти. Други нужди над обичайните за дете на тази възраст не са
установени в показанията на свидетеля – плащането на учебниците за
училище, посещението на допълнително курсове и заплащането им, не са
извънреден разход, доколкото в последните години посещаването на уроци
извън учебните часове е обичайно за подрастващите. Растежът винаги
предопределя и повече средства за издръжка за обичайните нужди. Фактите,
че нуждите са се увеличили от една страна са обичайните такива във връзка с
растежа, от друга – предвид внезапно изменената икономическа обстановка в
страната считано от първото полугодие на 2022 г. (след влизане в сила на
предходно определената издръжка), при която се наблюдава значително
увлечение в цената на стоки, включително тези от първа необходимост заради
ръст на инфлацията, който е над обичайния, сравнимо с предходни периоди.
Тази тенденция не се променя съществено през 2023 и настоящата години,
въпреки периодите на застой. Установено е, че извън присъдената издръжка,
понастоящем майката не участва с допълнителни средства и личен труд, като
от неоспорените показания на св. Г., ценени по реда на чл. 172 от ГПК се
5
установява, че тя е била изцяло лишена от възможност да контактува с
дъщеря си, дори дистанционно, т.е. неучастието не е поради нежеланието на
ответницата. Свидетелката сочи, че дъщеря й, а и тя самата не са виждали Л.
от около шест години, че и двете имат определен различен режим на лични
отношения с детето и че той не се спазва. Изложеното е достатъчно съдът да
приеме, че искът е доказан по своето основание.
ОТНОСНО възможностите на родителите:
В производството не са доказани промените, които са настъпили с
доходите на родителите през изминалите почти пет години. Понастоящем
бащата получава около средната за област П. работна заплата. Същият живее
и работи в друго населено място, като през седмицата грижи за Л. полагат
неговите родители. Бащата няма задължения за издръжка към други
ненавършили пълнолетие деца. Майката е безработна, живее в чужбина –
Обединеното кралство, и след затваряне на заведението, в което е работила,
същата е останала да се грижи за двете си деца, на *** и *** години.
Средствата за издръжка на домакинството й, включително средствата за
издръжка на Л., осигурявал нейният съпруг. При липса на други обективни
данни за доходите на ответницата както и за стандарта на живот в страната, в
която живее, съдът приема, че същата разполага със средства, еквивалентни
на средната работна заплата. Становището на пълномощника на ищцата, че
майката получава помощи за децата си в размер на по 750 британски лири за
всяко дете месечно са недоказани и не представляват ноторно известен факт,
а дори размерът да е реален, не е установено в процеса дали посочените
помощи представляват семейни такива, или са с конкретна насоченост към
децата, т.е. не може да се установи целта на предоставянето им, за да се
приеме, че същите представляват доход на майката. В същото време следва да
се отчете трудоспособната възраст на майката и факта, че същата е задължена
да издържа и трите си деца, и след като същата е фактически лишена от
възможността да полага преки грижи за ищцата, както поради
местоживеенето си в друга държава, така и поради това, че е изцяло лишена
от контакт с дъщеря си, то същата следва да участва с по-голям дял от
издръжката на Л. от обичайния. При определяне на необходимите средства за
ищцата, съдът отчита обстоятелството, че баща й няма задължение за
издръжка към други лица, разполага с подкрепата на разширения роднински
кръг и че фактически Л. се отглежда от неговите родители, предвид
местоработата му. И за двамата родители не се твърди и установява да имат
здравословни проблеми и пречки да полагат труд, и двамата са в
работоспособна възраст. През изминалия период от време е настъпила
нормативна промяна в размера на минималната работна заплата за страната и
понастоящем минималният възможен размер на издръжката възлиза считано
от 01.01.2024 г. на 233.25 лева, при МРЗ от 933.00 лева.
При това положение съдът приема нарасналите нужди на Л. за
установени и доказани във връзка с обсъдените по-горе фактори –обичаен
растеж и икономическата обстановка в страната. При приетите доходи и
възможности на родителите, съдът приема, че месечно за Л. са необходими и
възможни средства в размер на 600 лева, която сума трябва да се разпредели
между двамата родители. За да определи конкретния размер на увеличението,
съдът взе предвид, че с постановление № 212 на МС от 02.11.2023 г. за
определяне размера на линията на бедност за страната за 2024 г., е определен,
считано от 1 януари 2024 г. размер на линията на бедност за страната 526
лева. В случая родителите получават доходи, които позволяват за детето им
6
да бъдат отделяни средства над линията на бедност, но не й значително
повече, доколкото не са установени никакви специални нужди на ищцата,
които да изискват отделяне на повече средства. От тази сума, ответницата
следва да заплаща издръжка в размер на 310 лева месечно, а разликата от 290
лева да се поеме от бащата, който полага непосредствените грижи. Съдът
определя приблизително еднакви дялове за двамата родители, доколкото
ответницата има две други деца, за които също е задължена да отделя
средства. Искът следва да се уважи до размера от 310 лева, а за разликата до
пълния предявен размер от 350 лева месечно следва да се отхвърли като
неоснователен.
ОТНОСНО разноските:
Ищцата претендира разноски и такива се следват на основание чл.
78 ал.1 от ГПК. Съразмерно с уважената част от иска, на ищцата се следват
разноски в размер на 525.00 лева. За реализирано адвокатско възнаграждение.
Ответницата не е претендира разноски и такива не се присъждат, на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
На основание член 78 ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответницата да заплати държавна такса по сметка на КрлРС върху
увеличената издръжка в размер на 110.40 лева, изчислена като 4% върху
увеличението за 23 месеца.
На основание член 242 ал.1 от ГПК, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката,
постановена с решение № 399/01.08.2011 г., постановено по гр. дело №
233/2011 г. на Карловски районен съд, която Г. К. Г. с ЕГН ********** от
град С., община С., област П., ул. „Х.Д.“ № *** заплаща на непълнолетното
си дете Л. И. Й. с ЕГН **********, действащо със съгласието на своя баща И.
С. Й. с ЕГН **********, двамата от град С., улица „Х.Д. № ***, като я
УВЕЛИЧАВА от 190.00 (сто и деветдесет) лева на 310.00 (триста и десет)
лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.12.2023 г.
до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на
плащането до окончателното плащане, като за разликата над 310.00 лева до
пълният предявен размер от 350.00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание член 78 ал. 1 от ГПК, Г. К. Г. от град С.,
улица „Х.Д. № *** с ЕГН **********, да заплати на Л. И. Й. с ЕГН
**********, действащо със съгласието на своя баща И. С. Й. с ЕГН
**********, двамата от град С., улица „Х.Д. № *** деловодни разноски в
размер на 525.00 (петстотин двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78 ал. 6 от ГПК, Г. К. Г. от град С.,
улица „Х.Д. № *** с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Карлово, държавна такса върху увеличението в размер на 110.40 лева (сто и
десет лева и четиридесет стотинки).
7
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив, на основание чл.315 ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от
05.03.2024 г.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8