№ 73
гр. С.З., 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР М. ХРИСТОВ
Членове:АННА Т. ТРИФОНОВА
ТРИФОН ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от АННА Т. ТРИФОНОВА Въззивно търговско
дело № 20225501000497 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 705/28.07.2022г., постановено по гр.д. №
5506/2021г. по описа на Районен съд – гр. С.З., с което „Е.“ ЕООД е осъдено
да заплати на „С.К.З.“ ЕАД, сумата 1 911.55 лева, представляваща неплатена
цена на продадени стоки и извършени услуги по фактура №
**********/31.05.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
01.12.2021г. до окончателното й изплащане, сумата от 0.53 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
16.06.2021 г. до 01.12.2021 г., както и сумата 1204.84 лева, представляваща
направени по делото разноски и е отхвърлен предявения от „С.К.З.“ ЕАД
против „Е.“ ЕООД, иск с правно осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за сумата над 0.53
лв. до претендираните 97, 71 лв., както и за периода 01.06.2021г. –
15.06.2021г., като неоснователен и недоказан.
Подадена е въззивна жалба от „Е.“ ЕООД против решението в частта, с
която „Е.“ ЕООД е осъдено да заплати на „С.К.З.“ ЕАД, сумата 1 911, 55 лв.,
представляваща неплатена цена на продадени стоки и извършени услуги по
фактура № **********/31.05.2021г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 01.12.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 0.53
1
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 16.06.2021 г. до 01.12.2021 г. Излагат се съображения за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановеното
решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените
оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС изцяло, да се
разгледа спора по същество и да се постанови решение, с което да се
отхвърли иска изцяло като неоснователен и недоказан. Претендират се
разноските. Няма направени доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на „С.К.З.“ ЕАД,
с който се взема становище, че жалбата е частично недопустима, а в частта, в
която жалбата е допустима заявява, че е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение в частта, с която
предявените искове са били уважени. Няма направени доказателствени
искания.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от „С.К.З. ЕАД против
решение № 705/28.07.2022г., постановено по гр.д. № 5506/2021г. по описа на
Районен съд – гр. С.З. в частта, с което е отхвърлен предявения от „С.К.З.“
ЕАД против „Е.“ ЕООД, иск с правно осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за сумата над
0.53 лв. до сумата 89,74лв. Излагат се съображения за неправилност на
обжалваното решение в тази част. Прави се искане да се отмени решението на
РС в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло
предявения иск. Претендират се разноски. Няма направени доказателствени
искания.
В законния срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от
„Е. ЕООД, в който се посочва, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание
чл.327, ал.1 от ТЗ, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „С.К.З.“ ЕАД моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 1911,55лв. - главница,
2
представляваща задължение по фактура №**********/31.05.2021г., сумата от
97,71лв. – мораторна лихва за периода от 01.06.2021г. до 01.12.2021г.,
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски.
Ответникът “Е.” ЕООД гр.С.З., в срока за писмен отговор оспорва
основателността на предявените искове.
По делото е представена фактура № **********/31.05.2021г., на обща
стойност 1 911, 55 лв., с ДДС, за доставени стоки и услуги на „Е.“ ЕООД –
бетон, полагане на бетон с бетонпомпа, и осъществен транспорт с
бетоносмесител. Фактурата е изпратена до получателя по електронен път,
като видно от електронна извадка, получаването й е потвърдено на
01.06.2021г. от управителя на ответното дружество.
Видно от ежедневен рапорт на машиниста, надлежно подписан за
машинист и за технически ръководител, се установява, че на 28.05.2021г.
машинистът К.Д. в полза на посочения клиент – З. Е., е извършил полагане на
16 куб.м. бетон с бетонпомпа, с рег. № ***. На същата дата са издадени два
броя товарителници, от които е видно, че ищецът, в качеството си на
превозвач, с автомобили с рег. номера ** и *** е извозил бетон на обект в с.
З., с получател „Е.“ ЕООД.
С покана за доброволно изпълнение, изх.№ 495/12.11.2021г. ищецът е
поканил ответника в седемдневен срок от получаването на поканата, да му
заплати сумата от 1 911, 55 лв., представляваща дължима цена по ф-ра №
**********/31.05.2021г. Поканата е връчена на 15.11.2021 г.
По делото е изслушано заключение на съдебно техническа експертиза,
от чието заключение се установява следното:
Вещото лице, след запознаване с програмата за проследяване на GPS
устройствата, инсталирани на МПС на ищеца, запознаване със системата GPS
Logistic, и след справка в „А.“ ООД – С., е констатирало, че трите превозни
средства, посочени в товарителниците и в ежедневния рапорт на машиниста
от 28.05.2021г. – бетонпомпа с рег.№ ***, бетоновоз с рег.№ ***, MAN с рег.
№ ***, на 28.05.2021г. са осъществили маршрут през кв. Д., с. З.. Посочва се,
че данните, събрани от GPS тракери, инсталирани със скрит монтаж в МПС,
са достоверни, като не е възможно да бъдат манипулирани. В допълнително
3
изготвеното заключение се посочва, че кв. Д. гр. С.З. е най – близката
разпознаваема локация, която Google поставя като ориентировъчен етикет в
адресите в пътния лист. Тъй като преобразуването на координати в текстов
адрес в GPS системата преминава през софтуер, който не разполага с
подробна текстова адресна карта на по- малките населени места – каквото е
З., софтуерът записва в пътен лист най – близката разпознаваема локация до
координатите, на които е било спирането на МПС-то. Т.е. в този случай е кв.
Д..
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че преди да се отиде в с. З.
автомобилът преминава през кв. Д., като там пътя свършва. Този маршрут
сочи именно GPS системата.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Св. С.Д. работи като счетоводител при ответното дружество. Твърди, че
процесната фактура е била получена при ответника като електронна и е била
осчетоводена. Когато е докладвала на управителя на дружеството за
фактурата, последният уточнил, че фактурата не се отнася за обекта, за който
е. СвидетЕ.та твърди, че не е била наясно за кой обект е била относима
фактура. Съгласно ЗСч е била длъжна да я осчетоводи, без да проверява
данните по фактурата. Електронната платформа по която е била получена
фактурата не позволявала оспорване на същата: „Или потвърждаваш
фактурата, или я отказваш“.
Св. К.Д. работи в ищцовото дружество като шофьор на бетонпомпа.
Твърди, че през м. май 2021г. е доставил на „Е.“ ЕООД, на обект в с. З., общо
2 миксера по 8 кубика бетон, като бетонът „полагахме в основите долу“. За
извършената доставка свидетелят е съставил и подписал представяния по
делото ежедневен рапорт на машиниста от 28.05.2021г.
Св. Н.К. през м. май 2021г. е разтоварил на обект на „Е.“ ЕООД в с. З. 2
бетоновоза бетон по 8 кубика. За извършената доставка свидетелят е съставил
и подписал товарителница от 28.05.2021г.
Св. К.К. твърди в показанията си, че през м. май 2021г. „карахме бетон
за фирма „Енемекс“ на обект в с. З.. Лично свидетелят е закарал 8 куб. бетон,
като е бил втори по ред. Преди него бетон е бил разтоварен от колегата му
Н.К., като бетонът са полагали на основи. За доставките са били издавани
товарителници, като товарителница № 4517/28.05.2021г. е била съставена от
4
свидетеля.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящата съдебна инстанция намира, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за търговска продажба. Съгласно разпоредбата
на чл. 327, ал. 1 от ТЗ с договора за продажба, купувачът се задължава да
плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката. Договорът е
двустранен, възмезден и неформален и всяка от страните може да иска пълно
изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е изпълнила
задължението си точно. За да се приеме, че ответникът дължи на ищеца
претендираната парична сума, ищецът следва да установи факта на сключване
на договора за покупко - продажба и предаването на стоката на ответника, а
последният следва да установи факта на плащане на цената.
В настоящия случай от представените по делото товарителници,
ежедневен рапорт на машиниста, свидетелските показания и заключението на
съдебно техническата експертиза, безспорно се установява, че на 28.05.2021г.
два бетоносмесители на „С.К.З.“ ЕАД са доставили и положили бетон с
бетонопомпа на обект на „Е.“ ЕООД. За транспортирането, доставката и
полагането на бетона е издадена фактура № **********/31.05.2021 г., на
стойност 1 911, 55 лв., в електронен формат, която е получена и надлежно
отразена в счетоводството на ответното дружество. Фактът на получаване и
отразяването на процесната фактура се потвърждава и от показанията на св.
С.Д., която е счетоводител в „Е.“ ЕООД. Отразяването на фактурата в
счетоводството на ответното дружество, представлява признание на
задължението и доказва неговото съществуване. Освен това следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че след получаване на изпратената от
„С.К.З.“ ЕАД покана за изплащане на стойността на процесната фактура,
ответното дружество не е възразило по никакъв начин, че описаните във
фактурата доставка и полагане на бетон не са извършени от ищцовото
дружество.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че по делото е безспорно,
че „С.К.З.“ ЕАД е доставила и положила описаното във фактура №
**********/31.05.2021г. количество бетон на стойност 1 911, 55 лв.
5
Следователно за ответното дружество е възникнало задължението да заплати
уговорената във фактурата цена, съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от
ТЗ. По делото не са представени доказателства, че „Е.“ ЕООД е изпълнил
това задължение, което е в негова тежест съгласно разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
В настоящия случай поради липсата на изрично уговорен в договора
падеж, приложение намира правилото на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, съгласно което,
ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение следва да бъде
изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или на друга покана
за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за
плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са
получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече
от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че
фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
В настоящия случай, датата на която фактурата е била получена и
потвърдена е 01.06.2021г. /видно от приложената електронна извадка/, поради
което от тази дата започва да тече, предвиденият в чл. 303а, ал. 3 ТЗ, 14-
дневен срок за доброволно плащане, който изтича на 15.06.2021 г. Така от
16.06.2021 г., „Е.“ ЕООД е изпаднало в забава за заплащане на стойността на
фактура № **********/31.05.2021г. Размерът на обезщетението за забава за
периода 16.06.2021 г. до 01.12.2021 г./ датата на подаване на исковата молба/ е
89, 74 лв. Първоинстанционният съд, неправилно е изчислил размера на
обезщетението за забава, като е присъдил сума в размер на 0, 53 лв., поради
което „Е.“ ЕООД следва да заплати на „С.К.З.“ ЕАД допълнително сумата от
89, 21 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1 911, 55
лв.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението е
неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от „С.К.З.“ ЕАД
против „Е.“ ЕООД, за заплащане на сумата над 0.53 лв. до 89, 74 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 16.06.2021 г. до 01.12.2021 г.,
поради което следва да го отмени, като вместо него да постанови друго, с
което да осъди „Е.“ ЕООД да заплати на „С.К.З.“ ЕАД сумата от 89, 21 лв.,
6
представляваща лихва за забава за периода 16.06.2021 г. до 01.12.2021 г.
В останалата част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноските:
В първоинстанционното производство, ищецът „С.К.З.“ ЕАД е
направил следните разноски: държавна такса в размер на 80, 35 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 444, 73 лв., депозити за експертиза в
размер на 741 лв. или в общ размер на 1 266, 08 лв.
С първоинстанционно решение съдът е присъдил на „С.К.З.“ ЕАД
разноски в размер на 1 204, 84 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед изхода на делото „Е.“ ЕООД следва да заплати на „С.К.З.“ ЕАД
допълнително разноски в размер на 56, 22 лв. за първоинстанционното
производство.
Във въззивното производство „С.К.З.“ ЕАД е направила следните
разноски: държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 440 лв.
С оглед изхода на делото „Е.“ ЕООД следва да заплати на „С.К.З.“ ЕАД
направените във въззивното производство разноски в размер на 465 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 705/28.07.2022г., постановено по гр.д. № 5506/2021г.
по описа на Районен съд – гр. С.З. в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск от „С.К.З.“ ЕАД против „Е.“ ЕООД, за заплащане на сумата над 0.53 лв.
до 89, 74 лв., представляваща лихва за забава за периода 16.06.2021 г. до
01.12.2021 г. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., *** да заплати на „С.К.З.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., кв. *** сумата от 89, 21 лв., представляваща лихва за
7
забава за периода 16.06.2021 г. до 01.12.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 705/28.07.2022г., постановено по гр.д. №
5506/2021г. по описа на Районен съд – гр. С.З. в останалата обжалваната
част.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., *** да заплати на „С.К.З.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., кв. *** допълнително разноски в размер на 56, 22 лв. за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., *** да заплати на „С.К.З.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., кв. *** направените във въззивното производство
разноски в размер на 465 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8