О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е №
гр.
Плевен , 22.12.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд
, търговско отделение ,в публично
заседание на дванадесети
декември , през
две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : С. ДАНЧЕВ
При секретаря А.Д. , и в присъствието на Прокурора…,като разгледа
докладваното от Съдията Данчев
т.д. №235 по описа за 2012 г. и
за да се произнесе взе предвид:
Производство по чл. 729 от ТЗ.
Синдикът в производството по несъстоятелност на „ **** „ *** /в несъст./ - Б.М. е представил първа частична сметка за
разпределение на осн. чл. 721 , ал.1 от ТЗ ,която е
била поставена на таблото на съда на
12.10.2016 г., а на същата дата е била обявена и в търговския регистър. С оглед на това срокът по чл. 727 от ТЗ за
подаване на възражения срещу тази сметка за разпределение изтича на 26.10.2016
г.
В рамките на този
срок по чл. 727 от ТЗ са постъпили следните възражения срещу частичната сметка
за разпределение :
1.Възражение от Национална агенция за
приходите.
Този кредитор възразява
срещу разпределянето на сумата 168 744лв. в полза на кредитора „*****“ *** .
Кредиторът ,подал възражението сочи ,че освен недвижимите имоти върху които са
учредени ипотеки в полза на Банката , синдикът
е осребрил и движими вещи ,които са били възложени на купувача за сумата 177 480 лв. ,като част от тази сума , а
именно – 168 744лв. синдикът е разпределил в полза на „*****“***.Сочи се
,че приетите вземания на Банката са обезпечени с две договорни ипотеки
,както и с особен залог върху вземания ,вписан в ЦРОЗ, но НЕ
И СЪС ЗАЛОГ върху продадените от синдика движими вещи.
Поради това ,че не
е налице прието обезпечение на вземането на Банката върху продадените движими вещи – асансьори и ескалатори ,то е
следвало получените от това суми да
бъдат разпределени в полза на кредитори
с приети НЕОБЕЗПЕЧЕНИ ВЗЕМАНИЯ
съобразно поредността им и по правилата на чл.
722 от ТЗ.
Освен това НАП сочи , че след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност са възникнали и не са били платени на падежа им публични
вземания за държавни такси –главници в размер на 26 285лв. по изпълнителен лист
от 04.10.2016 г. на ПлОС,които се ползват с
приоритет спрямо възникналите до датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност необезпечени вземания за главници –чл. 722, ал. 1т. 7 от ТЗ. Тези
вземания според подалия възражението кредитор е следвало да бъдат включени в
сметката за разпределение.
Поради това този
кредитор счита ,че от сумата 168 744 лв. получена от осребряването на движими
вещи от масата на несъстоятелността , сумата 59 540,07 лв. следва да отиде за
пълно удовлетворяване на приетите публични вземания по чл. 722 , ал.1 т. 6 от ТЗ /разлика между приетите публични вземания и предвидените за удовлетворяване
по частичната сметка -35 887 лв./ , а
така също сумата 26 285 лв. пък следва
да бъде разпределена в полза на НАП за пълно удовлетворяване на публичните вземания
–главници за държавни такси по изпълнителен лист от 04.10.2016 г. издаден от
ОС-Плевен.
2. Възражение от „****** „ ***.
Сочи се ,че
дружеството е предявило иск по чл. 694 от ТЗ по т.д.**0/ 2013г. на ПлОС , като първоинстанционният съд е отхвърлил иска , но с решение № 46/ 02.03.2016г. на
Апелативен съд-В.Търново първоинстанционното решение е било отменено и искът е бил уважен в цялост – за сумата 80
173,38 лв. , ведно със законната лихва от 27.03.2012г. , както и за сумата
8017,33лв. неустойка , а така също и за деловодни разноски – 6558,66 лв. в
заповедното производство , за първа
инстанция в размер на 7058,66 лв. и разноски за въззивната инстанция в размер на 1603,47 лв. Сочи се, че има подадена касационна жалба
срещу това решение на ВТАС като предстои произнасяне по допускането на
касационното му обжалване. Като се позовава на чл. 726 от ТЗ , „****** „ *** счита ,че е следвало в
частичната сметка за разпределение да
бъде заделена съответната сума за оспореното по съдебен ред вземане , а
съгласно чл. 726,ал.2 от ТЗ пък е следвало при оспорено обезпечение или
привилегия ,вземането да се включи като необезпечено до разрешаване на спора
като се задели сумата ,която кредиторът би получил за обезпечено вземане/ по-нататък подалият
възражението сам сочи ,че в случая не е налице хипотезата на чл. 726,ал.2 от ТЗ
/ .
Поради това се
прави искане за корекция на частичната сметка за разпределение като от сумата 7
974 712 лв., получена от осребряване на ипотекирания в полза на „ *****“ *** недвижим имот бъде заделена сумата 88
190,71 лв. –цена на доставени и монтирани в недвижимия имот 4 бр. ескалатори ,която сума да бъде запазена
по специалната сметка на синдика до приключване на производството по иска
по чл. 422 от ГПК предявен от „****** „*** .
3.Постъпило е в срока по чл. 727 от ТЗД
и възражение от длъжника „**** „ *** чрез ******я Д.К. .
Първата част от
това възражение касае вземането на „*****“*** и
е свързана с извършеното от поръчителите по договор за кредит, сключен с
„*****“ *** погасяване на сумата общо
715 258,68 лв. чрез извършване на публична продан на недвижими имоти на двамата
поръчители –Д.К. и Я.К. ,като се сочи ,че в сметката за разпределение не е
посочено каква част от дълга към Банката е погасена с тази сума ,като е
направено само механично приспадане от общия размер на дълга , а е следвало да
се изчисли каква част от разноските ,лихвите и главницата се погасяват с тези
погашения.Сочи се ,че това е важно за определяне размера на законната
лихва,която синдикът посочва че не е включена в неговите изчисления.
Сочи се също така
,че синдикът не е съобразил и извършеното разпределение в полза на НАП в размер на 50388,00 лв. на суми постъпили по
изп.дело № 745/ 2013г. на ЧСИ М.Б. в резултат на
което вземането на НАП следвало да бъде намалено с посочената сума .
Подобен порок се
сочи и по отношение вземането на „*****“***,включено
в първи ред за удовлетворяване ,като се сочи
,че има извършено плащане в полза на Банката в размер на 14412,00 лв.
,което също така не е съобразено от синдика , като следва да се установи в
какъв размер всяко едно вземане / по договора за кредит и по договора за
поръчителство / е удовлетворено и каква част от тези вземания остава дължима.
Освен това се
изразява становище ,че при изготвянето на сметката синдикът неправилно бил
намерил ,че вземанията на поръчителите
Д.К. и Я.К. следва да бъдат включени като кредитори на мястото на „*****“ ***
,но като необезпечени такива . Счита се ,че доколкото погасяват обезпечено с ипотека задължение ,те се суброгират
в изцяло в правата на кредитора ,вкл. и
в правото му на обезпечен кредитор и по тази причина следвало да бъдат включени
като кредитори от първи ред по чл. 722 от ТЗ.
4. В срока по чл. 727 от ТЗ е постъпило
и възражение от Д.В.К. .
Сочи ,че в резултат
на извършена продажба на негов недвижим имот поради това ,че е поръчителствал
за задължението по договора за кредит с „*****“*** за цена от 497 518,04лв.
, тази сума била заплатена на Банката и
с това било извършено частично погасяване на дълга и тази сума е била
приспаднатата от общия размер на вземането на Банката в изготвената частична
сметка за разпределение.Във вр. с това счита ,че неправилно синдикът е включил
вземането на поръчителя като необезпечено,след
като е било погасено обезпеченото с ипотека вземане на Банката.Като
сочи нормата на чл. 146 от ЗЗД , счита ,че следва вземането му на встъпил в
правата на удовлетворения кредитор ,да бъде включено в частичната сметка за разпределение като
вземане по чл.722,ал.1 т.1 от ТЗ и от получената от продажбата на недвижимия
имот сума да му бъде разпределена част,
съразмерна на изпълнената от него част от задължението на длъжника към Банката.
И тук се поддържа
възражението в смисъл,че при съставянето на сметката ,синдикът не е посочил
каква част от дълга е погасена с посочената по-горе сума , а само механично е
приспадната от общия дълг , а е следвало да се изчисли и посочи каква част от
разноски ,лихви и главница се погасяват с извършените от солидарните длъжници погашения.
Поддържа се и
твърдението за порок по
отношение вземането на „*****“***,включено в първи ред за
удовлетворяване ,като се сочи ,че има
извършено плащане в полза на Банката в размер на 14412,00 лв.,което също така
не е съобразено от синдика , като следва да се установи в какъв размер всяко
едно вземане / по договора за кредит и по договора за поръчителство / е
удовлетворено и каква част от тези вземания остава дължима.
5.В срока по чл. 727 от ТЗ е постъпило и
възражение от Я.Д.К..По съдържанието си то е идентично с възражението
на Д.К.,поради което няма да бъде повторно излагано тук.
І. Постъпило е писмено становище от синдика Б.М. по всички
подадени възражения :
По възражението на „****** „ *** синдикът
счита,че то не е основателно .Изразява мнение,че въпросните асансьори и 4 бр. ескалатори , доставени от „****** „ *** са монтирани в сградата и като трайно
прикрепени са станали неразделна част от нея, след като същата е била пусната в
експлоатация след спазване на всички необходими изисквания на контролиращите
органи. Счита се ,че вземането на
дружеството е било трансформирано в парично и като такова е било и заявено в
производството по несъстоятелност ,като първоначално е било включено в списъка
с неприети предявени вземания , а след като е налице решение на ВТАС от
02.03.2016 г. по въззивното обжалване на решението на
ПлОС по т.д.**0/ 2013г. ,което е било възобновено на осн. чл. 637,ал.3 от ТЗ,
синдикът в доклада си , съпътстващ
сметката за разпределение , е посочил че вземането на „******“*** е
спорно и го е включил като такова на осн. чл.
722,ал.1 т. 8 от ТЗ като необезпечено , но
доколкото с тази сметка се разпределят средства само между кредитори по чл. 722, ал.1
т. 1 и т. 6 от ТЗ , то не е било нужно да се заделят суми по спорното
вземане,което е от следващ ред.
По възражението на длъжника „**** „ ***, чрез ******я Д.К. ,синдикът
е изразил становище ,че то е неоснователно. Сочи се ,че вземанията на „*****“***
, които фигурират в списъка с одобрени от съда по несъстоятелността вземания
произтичат от две различни основания : 1./ От договор за кредит № 435
/04.07.2008 г. и девет анекса към него и 2. / от три договора за поръчителство от 18.08.2009
г. ; от 29.03.201`0 г. и от 28.02.2011г. с които „****“ *** се е задължило да
отговаря за вземанията на Банката по договор за кредит № 339 от 25.07.2007 г. и
10 анекса към него. ,като по първото основание одобреното вземане на Банката е
в размер на 9 159 308,40 лв. ,
а по второто основание – 854 985,96 лв.
Сочи се ,че за обезпечаване на
вземанията по договора за кредит № 435/ 2008 г. „**** „*** е учредило в полза на
Банката –кредитор две договорни ипотеки
–първа по ред ипотека върху правото на строеж върху УПИ № Х-КОО в кв. 10 по
плана на гр.София , отразено в нот. акт **88, том І
рег.№ 3386 дело **81 на нотариус В. А. и втора по реда ипотека върху УПИ №
Х-КОО в кв. 10 по плана на гр.София, отразена в нот. акт
№ 91 том ІІ рег. №6282 д.№ 252 на
нотариус М. Г. . Сочи се ,че доколкото
сумата 7 974 712 лв. е постъпила
от продажбата на недвижимия имот, представляващ „сграда за комплексно обществено
обслужване –**** Сити Център „ ,която е реализирана в изпълнение на учреденото
право на строеж върху УПИ № Х-КОО в кв. 10 по плана на гр.София,то прихода от
тази продажба следва да покрие
натрупаните задължения на „****“*** към
кредитора „*****“ *** по договора за кредит № 435/ 04.07.2008 г. вземанията по който са обезпечени с ипотека, а не по
договор за кредит № 339/ от 25.07.2007 г. по който договор за събиране вземанията
пък са били продадени от ЧСИ имотите на Д.К. и Я.К. ,който са били ипотекирани
именно във вр. с този договор № 339 / 2007 г., а не във
вр. със вземанията по договор за кредит № 435/ 2008 г. Сочи
,че с разпределението , извършено от ЧСИ
към „*****“ се редуцира само вземането на Банката, произтичащо от
договор за кредит № 339 / 2007 г., докато вземането ,произтичащо от договор за
кредит № 435/ 2008 г. не се променя и остава в приетия от съда размер -9 158
308,40лв. ,поради което и цялата сума от продажбата на недвижимия имот отива по
частичната сметка за разпределение за частично погасяване вземанията на Банката от този договор за кредит.
По възражението от Я.К. и Д.К. становището на синдика е ,че тези
възражения са неоснователни доколкото сумите ,които са получени вследствие на продажбата
от ЧСИ на недвижими имоти, собственост на двамата поръчители са
отишли за погасяване задълженията на „****“ *** към ***** *** произтичащи от договор за кредит № 339/ от 25.07.2007 г. и 10 анекса
към него , а не за погасяване вземанията на банката ,произтичащи от договор за
кредит № 435/ 2008 г. който е обезпечен с ипотека в полза на Банката върху
недвижими имот, предмет на извършената от синдика продажба в производството по
несъстоятелност. Поради това се счита ,че чрез извършеното частично погасяване
на задължения на „**** „ *** към „*****“ *** ,произтичащи от необезпечения с ипотека върху учреденото право на строеж върху УПИ № Х-КОО
в кв. 10 по плана на гр.София договор за кредит № 339 , поръчителите не
встъпват в правата на Банката, произтичащи от обезпеченото с въпросната ипотека
вземане , касаеща
процесния недвижим имот ,който е бил продаден , а встъпват в правата на кредитора, произтичащи от другия договор за кредит №339 /
2007 г. ,който ,обаче не е обезпечен с ипотека върху процесния
недвижим имот.
По възражението на НАП ,становището на
синдика е ,че то е неоснователно.Синдикът сочи ,че е третирал
монтираните в сградата три бр. асансьори и 4 бр. ескалатори като неразделна
част от сградата , а не като отделни движими вещи, поради което сумата получена
от продажбата на сградата включва и тези нейни принадлежности,тяхната стойност
е включена в себестойността на изградените отделни недвижими имоти в
сградата и се разпределя в полза на ипотекарния кредитор, а не подлежи на разпределение като
получена от продажбата на отделни самостоятелни
движими вещи . Затова той е разпределил в полза на необезпечения кредитор НАП с
поредност на вземането по чл. 722,ал.1 т. 6 от ТЗ сумата получена само от продажбата на
изброените в придружаващия частичната сметка доклад движими вещи , а това са
следните движими вещи : бетоново стопанство Обеля , Багер товарач „Фадрома Хидромек“ ,фургон и
дизелов електроагрегат., които са на обща стойност именно 35 887
лв.,колкото е разпределена в полза на НАП.за частично погасяване на вземането и в размер на 95 427,07 лв.
ІІ. Становище от „*****“ *** по подадените възражения .
В него се сочи ,че
в производството по несъстоятелност синдикът е извършил продажба на недвижими
имоти собственост на длъжника „**** „*** , които се намират в „сграда за комплексно обществено обслужване –****
Сити Център „ и които са
били ипотекирани за обезпечаване задълженията произтичащи от договора за кредит
№ 435/ 04.07.2008 г. ,докато вземанията
на Банката, произтичащи от договор за кредит № 339 / 2007 г. са били обезпечени
с учредени от трети лица,различни от длъжника, обезпечения и по тази причина средствата ,получени от продажбата на имотите на тези трети лица
отиват за погасяване задълженията по договор за кредит № 339/ 2007 г., а
не по договор за кредит № 435/ 2008
г.
Признава се ,че промени по отношение размера на вземанията на
„*****“*** са настъпили само по отношение на
договора за кредит № 339/ 2007 г.
– от сумите, постъпили от продажбата на собствените имоти на лицата Д.К. и Я.К.
за които Банката разполага с ипотеки първи по ред и които обезпечават именно
вземанията и по договор за кредит № 339/ 2007 г. Това се отнася както за имота на Я.К. от
чиято продажба е получена сумата 185 074,22лв. и с постановление на ЧСИ М.Б.
тя е разпределена в полза на „*****“ *** за частично погасяване на вземането и
по договор № 339 / 2007 г. ,така и за имота на Д.К. ,който също така е бил
продаден и от него е получена сумата 497 518,04лв. която с постановление
на ЧСИ М. П. е разпределена в полза на „*****“
*** за частично погасяване на вземането
и произтичащо от договор № 339/ 2007 г., т.е. същественото е , че с
разпределените две суми се погасяват вземания на Банката произтичащи от договор
№ 339/ 2007 г., а не вземанията и
произтичащи от другия договор за кредит № 435/ 2008 г. ,които са обезпечени с
ипотека върху продадения от синдика недвижим имот- обектите в „сградата за
комплексно обществено обслужване –**** Сити Център „.
Тези съображения ,развити в становището на „*****“***
са относими както за възражението на „****“*** ,така и за възраженията на Д. и Я.
К.и.Изложени са конкретни съображения и изчисления относно актуалния размер на
вземанията на Банката произтичащи от договора за кредит № 339/ 25.07.2007
г.,които обаче, според съда остават
извън прекия предмет на настоящото производство ,доколкото с частичната сметка
за разпределение изобщо не се касае за погасяване вземанията на Банката
произтичащи от договор за кредит № 339 / 25.07.2007 г., а само до вземанията и
произтичащи от договор за кредит № 435/04.07.2008 г. Както сочи самият подател
на становището,направените уточнения относно актуалния размер на вземанията на
Банката по договор за кредит № 339/ 25.07.2007 г. касаят последващи
разпределения , а не толкова настоящата сметка за разпределение.
По отношение
възраженията, подадени от Д. и Я. К.и се
изразява становище ,че те не са допустими ,доколкото подалите ги изобщо не са
кредитори на длъжника „****“ *** с предявени и приети в настоящото производство
по несъстоятелност вземания ,нито дори със спорни вземания за които да се
заделят суми при разпределението,тъй като те не фигурират в нито един от съставените
от синдика списъци с приети или неприети ,нито пък такъв списък е бил одобрен
от съда в производство по чл. 692 от ТЗ. Поради това те според подалия становището кредитор изобщо не са легитимирани да подадат
възражения срещу съставената частична сметка за разпределение. Акцентира се
върху това ,че изложеното в доклада на синдика , съпътстващ сметката за разпределение
относно това дали Д. и Я. К.и имат някакви
вземания и дали са встъпили в правата на частично удовлетворен кредитор не може
да замести предвидения в ТЗ ред за предявяване
и приемане на вземания в производството по несъстоятелност. Поради
това си счита ,че те следва да бъдат оставени без разглеждане.
По възражението
подадено от НАП е изразено становище, че в едната си част –що се касае за тепърва заявеното с
възражението и вземане в размер на 26 285 лв. ,това възражение било недопустимо ,доколкото такова вземане
досега не е било предявено от НАП пред синдика ,респ. прието от него. Поради
това след като досега то нито е било посочено като прието ,респ
като неприето от синдика и да е станало
спорно –предмет на висящо производство по чл. 694 от ТЗ ,то за такова вземане
не следва нито да се разпределят ,нито да се заделят суми за неговото
удовлетворяване. Сочи се ,че не може в
това производство с определението си по възраженията срещу сметката за
разпределение съдът тепърва да се произнася инцидентно дали съществува такова
ново вземане на НАП или не.
По същество е
изразено становище ,че то е и неоснователно в тази част, доколкото не попада в
хипотезата на чл. 721,ал.3 от ТЗ на която норма се позовава НАП ,тъй като
задължението за заплащане на държавна такса ,каквото е претендираното
, не възниква по волята на самия длъжник и във връзка с негово волеизявление за
което да е необходимо и синдикът да даде съгласието си., а възниква по силата
на закона при настъпване на определени предвидени в закона предпоставки.
Отделно от това се
излагат съображения ,че досега не било налице определение на съда по несъстоятелността
с което да е одобрен списък ** с предявените и приети от синдика вземания в
частта му , касаеща вземанията на НАП ,поради което
то нямало качеството на прието вземане по чл. 693 от ТЗ , а това пък поставяло под въпрос легитимацията на НАП
по чл. 728 от ТЗ да прави възражения срещу частичната сметка за разпределение.
По същество е
изразено становище ,че считаните от НАП
за отделни движими вещи - 3 бр. асансьори и 4 бр. ескалатори ,макар да са им
дадени отделни оценки съобразно решението на общото събрание на кредиторите,
всъщност към датата на продажбата ,извършена от синдика нямат качеството на
отделни движими вещи , а представляват обслужващи самостоятелните обекти в
сградата и попадат в предмета на обезпечението на банката ,тъй като след
монтажа им в сградата те са станали общи части на осн.
чл. 38, ал.1 от ЗС,където изрично се сочат асансьорите в една сграда като обекти и инсталации които имат
режим на общи части ,като при това изброяването не е изчерпателно , а касае
всичко друго ,което по естеството си или по предназначението си служи за общо ползване. В качеството си на общи части те не
представляват самостоятелни обекти на разпоредителни сделки , а се подчиняват
на вещноправния режим на отделните самостоятелни обекти и съпътстват
последните при извършено разпореждане с тях. Сочи се ,че това правило важи и
при учредяването на ипотека върху самостоятелните обекти на сградата ,защото
при евентуалната им продажба те ще бъдат придобити от приобретателя
заедно със съответните им общи части ,дори последните да не са изрично описани
в договора за продажба. Позовава се и на чл. 98 от ЗС според който
принадлежността следва главната вещ , освен ако не е уговорено или постановено
друго , както и на правилото на чл. 110 , ал.1 от ЗС. Позовават се на посоченото в нотариалния акт
на нотариус М.Г. според който всеки от
описаните в него собствени на „**** „ *** обекти се ипотекира заедно със съответните ид.части
от общите части на сградата. Поради това и те влизат в обхвата на обезпечението и получената от тяхната продажба сума следва да се разпредели в полза на
обезпечения с ипотека кредитор-„*****“ ***. Поради това се счита че сумата
168 744 лв. получена при продажбата на процесните асансьори и ескалатори
правилно е разпределена за удовлетворяване вземанията на Банката , произтичащи от договор за кредит № 435/ 2008
г., обезпечен с първа по ред ипотека върху процесния недвижим имот ,към който
те са трайно прикрепени.
По възражението от
„****** „ *** е изразено становище ,че то е
изцяло неоснователно ,тъй като този кредитор със спорно вземане няма
никаква привилегия ,която да налага удовлетворяване на вземането му в ред първи
на осн. чл.
722, ал.1 т.1 от ТЗ от цената на реализацията
на учреденото в полза на Банката-кредитор
обезпечение . Акцентира се върху това , че с молбата за предявяване на
вземането му в размер на 80173,38 лв. представляваща неплатена част от цената
на доставените от него ескалатори по договор за доставка и монтаж от 14.07.2009
г. ,както и вземането за законна лихва върху тази сума, считано от 27.03.2012г. и вземането за неустойка в размер на 8 017,33лв. не е посочено да има някакво обезпечение или привилегия с които да се ползват тези
заявени вземания. Такава привилегия обезпечение
не е била предмет на произнасяне и от съда по предявения от този кредитор установителен иск, в т .ч. и с решението на Апелативен
съд-Велико Търново. Счита се ,че нормата
на чл. 726 от ТДЗ не установява някаква привилегия в полза на кредитора с
оспорено вземане в резултата на което то
да следва да се удовлетвори в ред първи
по чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ от цената на продаденото обезпечение ,учредено в
полза на друг кредитор,различен от кредитора с оспорено вземане. Сочи се ,че
чл. 726 от ТЗ не следва да се разглежда откъснато от установената в чл. 722 ,
ал.1 от ТЗ поредност
за удовлетворяване на вземанията . Според
този кредитор вземанията на „****** „ *** подлежат на удовлетворяване по реда
на чл. 722 , ал. 1 т. 8 от ТЗ като необезпечени вземания, възникнали преди
датата на откриване на производството по несъстоятелност.
Заедно с това се
сочи ,че ако „****** „ *** счита ,че процесните асансьори и ескалатори не
съставляват част от масата на несъстоятелността с оглед уговорката в договора
за доставка и монтаж за запазване собствеността върху тези вещи до заплащане на
цената им ,то е следвало да предяви иск с правно осн.
Чл. 621 от ТЗ във вр. с чл. 440 от ГПК за
установяване че конкретното имущество не е част от масата на несъстоятелността
,каквото претенция не е предявена. Във вр. с това се
сочи ,че не е допустимо в настоящото производство, касаещо частичната сметка за
разпределение да се разглежда и решава спорен въпрос за правото на собственост
върху процесните вещи.
Съображения
на съда :
1.По Възражението от Национална
агенция за приходите.
Най-напред ,Съдът приема ,че това възражение е
подадено от кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 693 от ТЗ ,като не
споделя изложеното в становището на „*****“ ***,че не било обявено в ТР
определение на съда с което съдът да се е произнесъл по списъка с приети
вземания в частта му, за приемане
вземането на НАП. Съдът вече се е занимавал изрично с този въпрос в рамките на
определението си ,свързано с допускане до разглеждане на предложения в
производството по несъстоятелност оздравителен план и конкретно по въпроса дали
този план е предложен в срок. По този
повод съдът е посочил ,че с определението си
от 21.02.2014г., постановено по
т.д.№ 235/ 2012г. се е произнесъл и по
последното от множество възражения
срещу вземания, включени в списък ** на приетите от синдика Б.М. вземания
срещу длъжника „**** „*** , което възражение е било подадено от „**** „*** срещу приетите вземания на „*****
„ ***, посочени в т.1 от списък №1 на
приети и неприети вземания на кредиторите на ”****„ ***, съставен от синдика Б.М. за който
списък е извършено вписване в Търговския регистър под № 20130322143843. С това определение съдът е приел ,че
възражението е частично
основателно що се отнася до общия размер
на приетите вземания на „*****“*** ; до
размера на приетото вземане за наказателна лихва по договор за кредит № 435/ 04.07.2008 г.,както и до размера на
вземанията по договора за кредит № 339/ 25.07.2007 г. и трите
договора за поръчителство за главница
,договорна лихва,наказателна лихва и законова лихва за забава ,поради което е извършил промени т.1 от списъка на приетите вземания на „*****“*** срещу „****“ ***. Преди това съдът е постановил други отделни
определения ,с които е разгледал последователно и всички други възражения срещу
вземанията,включени в списък ** ,съставен от синдика.
По този начин съдът
се е произнесъл по всички постъпили възражения срещу вземанията ,включени в
списък ** ,т.е. изчерпен е бил предмета на производството по чл. 692 ,ал. 3 и 4 от ТЗ ,чието начало е поставено с
подадените възражения срещу
законосъобразността на този списък ** с оглед на което следва да се счита , че
този списък е одобрен със съответните
изменения що се отнася до тези
вземания за които са били направени възражения и които съдът е счел за
основателни , а за останалите вземания
,включени в същия списък срещу които не са постъпили възражения , следва да се
счита ,че те са одобрени във вида в
който са включени от синдика в изготвения от него списък **. Това последното определение на ПлОС,постановено
на21.02.2014г. на осн.чл. 692,ал.4 от ТЗ, е било обявено
в Търговския регистър на същата дата- 21.02.2014г. с оглед на което оттогава съдът е
съобразявал и срока по чл. 698, ал.1 от ТЗ за предлагане на оздравителен план. Доколкото няма спор ,че вземането на НАП
е включено от синдика в списък ** с
приети вземания и по отношение на него съдът не е постановявал никакво
изменение, то съдът приема ,че и настоящото възражение е подадено от легитимен
кредитор в производството по несъстоятелност,което следва да се разгледа по
същество.
По повод на това
възражение ,което поставя въпроса за това дали 3 бр. асансьори и 4 бр.
ескалатори ,които са монтирани в „Сграда за комплексно обществено обслужване –****
Сити център“ представляват самостоятелни движими вещи по отношение на които „*****“***
няма обезпечение на вземането си или пък същите следва да бъдат третирани като
принадлежащи към „Сграда за комплексно
обществено обслужване –**** Сити център“общи части по отношение на които тежи
учредената в полза на „*****“ първа по ред ипотека ,съдът намира ,че следва да
се съобразят и досега издадените актове
на съда по несъстоятелността,като орган който дава разрешение съгласно чл. 716
от ТЗ за осребряване на имуществото от
масата на несъстоятелността,които пък актове
следва да съобразяват решенията на общото събрание на кредиторите по отношение реда и начина за осребряване
имуществото на длъжника ,което включва и въпросите по какъв начин следва да
стане това осребряване –чрез продажба като цяло или на обособени части на това
имущество.
Във вр. с това
следва да се има предвид ,че събранието на кредиторите на „**** „ ***, проведено по въпросите на чл. 677,т. 8 от ТЗ е
взело решение по т.1 от дневния ред, а
именно продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността да се извърши
по следния начин: Собствените на „****” ***
търговски, офисни и други обекти в сградата, находяща
се в гр. София, район „****”, бул. „***”
№ ,6 и принадлежащите към сградата 3
броя асансьори, 4 броя ескалатори, трафопост, дизелов електроагрегат да се
продават заедно, като обособена част,
а всички останали активи на дружеството да се продават поотделно, както
и решение по т.2 от дневния ред - оценката на имуществото да се извърши чрез
използване на пазарния метод за оценяване като има оценка за всеки отделен
актив, след което да се оформи обобщена оценка на обособената част в сградата
на бул. „***” №6.
От това решение на
събранието на кредиторите според съда става ясна волята на взелите го кредитори въпросните 3 броя асансьори, 4 броя ескалатори
да се третират като принадлежащи към сградата и да се продават заедно с нея ,
като една обособена част от масата на несъстоятелността,независимо от това ,че
оценката на тази обособена част следва да се формира като сума от оценките на
отделните активи,които я съставят.
В съответствие с
това решение на общото събрание на кредиторите е и даденото от съда по
несъстоятелността разрешение на
синдика по чл. 717, ал.2 във вр.
с чл. 717в от ТЗ за продажба на Обособена
част от масата на несъстоятелността , включваща
обектите, намиращи се в „Сграда за комплексно обществено обслужване –****
Сити център „ , в т.ч. и съоръженията ,трайно прикрепени към
имота,сред които в пунктове 74. и 75 от
това разрешение изрично са посочени - Асансьори 3 бр. и Ескалатори 4 бр.Това решение на общото събрание на кредиторите и съответното му разрешение от
съда по несъстоятелността за продажба , дадено на синдика ясно показва по какъв начин тези органи в производството по
несъстоятелност третират въпросните вещи
, а именно - не като самостоятелни движими вещи , а като принадлежности към
сградата ,собственост на длъжника в производството и заедно с нея следва да се
третират като една обособена част с която да се извърши разпореждане от синдика.
Това отношение , според съда отговаря на действителния правен
режим на процесните вещи ,който се регулира от нормите на чл. 38 , чл. 98 и чл.
110 от ЗС. Касае се за вещи
/принадлежности / ,които в резултат на човешко действие са трайно прикрепени
към постройката/ главна вещ / , така че не могат да се отделят от нея без
същественото и увреждане /такова отделяне би осуетило възможността за
ползването и по предназначение / в резултат на което присъединяване
,собственикът на главната вещ придобива и собствеността върху присъединената ,която в случая получава
статут на общи части на сградата -
етажна собственост ,тъй като по своето предназначение служи за общо ползване.
Поради това съдът приема ,че въпросните Асансьори
3 бр. и Ескалатори 4 бр.за които няма
спор,че са монтирани в „Сграда за комплексно обществено обслужване –**** Сити
център „имат статут на общи части на тази сграда, а не представляват
самостоятелни отделни движими вещи.
Поради това
и като се има предвид ,че вземанията на „*****“*** произтичащи от договор
за кредит № 435/ 04.07.2008 г. и приети за удовлетворяване с определение на
съда по несъстоятелността **67/ 21.02.2014г. са
в общ размер на
9 159 308,40 лв. и
че са обезпечени с договорни ипотеки ,
учредени от длъжника върху неговите собствени имоти в „Сграда за комплексно обществено обслужване –****
Сити център,то няма как да не бъде споделено становището на кредитора“ *****“***,че
сумите получени от осребряването на обектите в тази сграда,всеки обект от които
е ипотекиран заедно със съответните ид.части от
общите части на сградата ,следва да отидат за погасяване на вземането на
Банката по този договор за кредит № 435/ 04.07.2008 г. и анексите към него
,което вземане има привилегия по чл.
722,ал.1 т.1 от ТЗ по отношение на осребреното имущество.
Правилно синдикът е третирал като отделни
движими вещи само следните : Бетоново стопанство Обеля –комплект, продадено за
1200 лв. ; багер товарач „Фадрома Хидромек“ , продаден за 25 600 лв. ; фургон ,продаден
за 351 лв. както и дизелов агрегат на
стойност 8 736лв. ,сбора от които се равнява на
35 887 лв. ,които според съставената от синдика частична сметка за
разпределение са предназначени за частично удовлетворяване на вземане на НАП ,което е с поредност
по чл. 722,ал.1 т. 6 от ТЗ и е в общ размер
95 427 ,07 лв. Няма други
продадени движими вещи от масата на несъстоятелността ,така че не стои въпрос
за заделяне на по –голяма от посочената сума за
погасяване вземането на НАП,което синдикът
е посочил ,че е в размер на 95 427,07 лв.,колкото е било предявено
с молбата от НАП вх.№ 2600/ 06.03.2013г./ том.5 от делото/
2.По възражението от „****** „ ***.
„****** „*** е
предявило своите вземания в производството по несъстоятелност с молба вх.№
4119/11.04.2013 г. / л. 108 от том 5 от делото/ в общ размер на 102 556,53
лв. Тези вземания са включени от синдика
в списък № 2 с неприети вземания / вложен на л. 56 ,том 7 от делото / Тези
вземания произтичат от договор за доставка от 14.07.2009 г. ,споразумение от
10.05.2011 г. и изпълнителен лист от 15.06.2012г. удостоверение от ЧСИ
Ст.Якимов,който списък е бил одобрен от съда с определение от 15.01.2015 г.
,обявен в ТР.
Неприетото вземане
на „****** „*** обаче е било предмет на висящо исково производство по т.д.**0/
2013г. ,което след първоначалното му спиране е било възобновено при условията
на чл. 637,ал.3 т.1 от ТЗ.Първоинстанционният съд е
отхвърлил предявеният от „******“ *** установителен иск ,но с решение на ВТАС № 46/ 02.03.2016 г. по в.т.д.№ 4 / 2016 г. на
ВТАС първоинстанционното решение е било
отменено и искът уважен ,като въззивният съд приел за установено на осн.
чл. 422 от ГПК ,че “****“ ЕО*** дължи на
„******“ *** сумата 80 173, 38 лв. на основание договор от
04.07.2009 г. и споразумение от 10.05.2011г. заедно със законната лихва от 27.03.2012г. до окончателното и изплащане както и неустойка в размер на
8017, 33лв. на осн.
чл. 2 от споразумението към договора от
04.07.2009 г. като са присъдени и съответните деловодни разноски за двете
инстанции. С определение № 307/ 15.11.2016 г. решението на ВТАС не е допуснато
до касационно обжалване и следователно е влязло в сила. Това решение съгласно чл. 637,ал. 4 от ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника , синдика
и всички кредитори на несъстоятелността .
Няма спор, че като
кредитор ,чието вземане е било спорно към момента на съставяне на частичната
сметка за разпределение и нейното обявяване в ТР , а вече и като кредитор с
безспорно установено вземане с влязлото в сила решение на ВТАС, „****** „*** е легитимиран да подаде възражение срещу
частичната сметка за разпределение ,съставена от синдика.
Спорният въпрос е за
това следва ли „****** „ *** да участва
в разпределението на средствата, получени
от продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността и по –конкретно на
тези, получени от продажбата на 3 бр. асансьори и 4 бр. ескалатори .
Отговора на този въпрос е свързан с изложеното по –горе
относно характера на тези вещи като общи части на „Сграда
за комплексно обществено обслужване –**** Сити център“ , а не като самостоятелни
движими вещи и факта ,че върху тях също
така тежи учредената от длъжника договорна ипотека в полза на „*****“ ***
,която и дава право на предпочтително
удовлетворение от ипотекирания имот по чл. 722 , ал.1 т.1 от ТЗ, както и от обстоятелството ,че „******“ ***
няма обезпечение или привилегия по
отношение на посочения имот , който е бил осребрен в производството по
несъстоятелност. Такива
обезпечения не са заявени с молбата с която е предявено
вземането от „****** „ ***, нито са били
представени доказателства за
учредяване на каквото и да било обезпечение на вземането на „****** „ *** срещу
„ ****“ *** , нито пък такива въпроси са били предмет на установителния иск по
чл. 422 от ГПК по който има вече влязло в сила решение. Не е предмет на този установителен иск каквото и да било обезпечение на вземането на „****** „ ***.
При това положение
съдът приема ,че няма основание за заделяне на каквато
и да било сума за този кредитор „****** „***
от получената в резултат на осребряване на имуществото от масата на несъстоятелността,представляващо Обособена част от масата на несъстоятелността , включваща
обектите, намиращи се в „Сграда за комплексно обществено обслужване –****
Сити център „ , в т.ч. и съоръженията
,трайно прикрепени към имота,сред които и процесните Асансьори 3 бр. и Ескалатори 4 бр. ,доколкото този кредитор
изобщо не се конкурира с кредитора с привилегия по чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ – „*****“
***, която има учредена договорна ипотека върху обектите в посочения недвижим
имот ,които са били продадени от синдика,
заедно със съответните им принадлежащи общи части .
Съдът приема ,че не е допустимо в рамките на производството по възражения
срещу частичната сметка за разпределение, да разглежда спор относно правото на
собственост върху процесните Асансьори 3
бр. и Ескалатори 4 бр. и че е
недопустимо да се релевира този въпрос с възражението
срещу частичната сметка за разпределение/ всъщност неговото повдигане става
едва в о.с.з. / , а действително би
могъл да бъде разрешен само в едно исково производство по чл. 440 от ГПК
,каквото обаче няма данни да е проведено.
Поради това съдът не намира за необходимо изобщо да обсъжда по-нататък
въпроса с изпълнението на задълженията на страните по договора за доставка и монтаж на 4 бр. ескалатори от 14.07.2009 г.и конкретно клаузата на чл. 5
от договора според която възложителят придобива собствеността върху
ескалаторите след покриване на тяхната себестойност и транспортирането им до
обекта, тъй като този въпрос би могъл да
бъде надлежно релевиран
именно и само в посоченото по –горе
производство по иск по чл. 440 от ГПК какъвто не е предявен и не стои за
разглеждане пред съда.
3.
По възражението от Я.К. и Д.К..
Съдът споделя
изложеното в становището на „*****“*** ,че тези две възражения не са допустими ,доколкото подалите ги лица изобщо не са кредитори на длъжника „****“ ***
с предявени и приети в настоящото производство по несъстоятелност вземания
,нито дори със спорни вземания за които да се заделят суми при
разпределението,тъй като те не фигурират в нито един от съставените от синдика
списъци с приети или неприети вземания ,нито
пък такъв списък е бил одобрен от съда в производство по чл. 692 от ТЗ ,поради
което тези възражения следва да бъдат оставени без разглеждане,тъй като
подалите ги лица не са легитимирани да
подадат възражения срещу съставената частична сметка за разпределение.
Действително няма
спор ,че Я. К. и Д.К. не фигурират в съставените от синдика списъци с
приети ,които са били одобрени от съда
по несъстоятелността.Поради това те не
са придобили качеството на кредитори с приети вземания по смисъла на чл. 693 от ТЗ. Те не фигурират и в списък с
неприети вземания за които впоследствие
да са били предявени претенции по чл. 694 от ТЗ и да имат статут на кредитори
със спорни вземания.
Те двамата изобщо не
са предявили претендираните от тях вземания по реда на глава 43 от ТЗ,която
предвижда формален ред за предявяване на вземанията на кредитори на длъжника в
производството по несъстоятелност ,чието спазване е положителна предпоставка за
да могат те да придобият качеството кредитори с приети вземания с което
качество пък се свързва придобиването на определени права в производството по
несъстоятелност в т.ч. и правото им да участват в разпределението на средствата
, получени при осребряване на масата на несъстоятелността и свързаната с това
възможност да подават възражения срещу съставената от синдика сметка за
разпределение ,ако считат ,че тя не
отразява действителните им права. Нормата на чл. 685,ал.2 от ТЗ вменява
задължение за всеки кредитор да предяви вземането си с писмена молба ,като
посочи неговото основание и размер ,
привилегии и обезпечения както и да представи доказателства в подкрепа на
съществуването на вземането си. Не може да се приеме тезата на подалите
възражението ,че с извършените от тях частични погасявания на задължението на „****
„ *** към „*****“*** те автоматично следва да бъдат третирани като кредитори с
приети вземания ,доколкото безспорно е налице разлика между приетите от синдика
в производството по несъстоятелност вземания на „*****“ и претендираните от двете физически лица –поръчители вземания .Тази разлика е налице както по отношение на
основанието и размера на вземанията , така
и по отношение на техния носител , а това са важните индивидуализиращи признаци с които следва да
се характеризират фигуриращите в съставения от синдика списък приети вземания. Макар чл. 146 от ЗЗД да сочи
,че поръчителят ,който е изпълнил задължението ,встъпва в правата на ,които
кредиторът има срещу длъжника ,то това не означава идентичност на вземането на
платилия дълга поръчител със вземането на Банката –кредитор ,тъй като има
разлика както в основанието на тези вземания ,така и по отношение на самия
кредитор, а в случая е налице разлика и по отношение размера на вземането, доколкото
подателите на възражението не твърдят да са погасили целия дълг , а само част
от него, а това са все индивидуализиращи конкретното вземане признаци ,които го
отличават от приетото вземане на „*****“,съдържащо се в списъка с приетите
вземания ,който е бил одобрен от съда по несъстоятелността с направени от съда изменения.
С определението
си по чл. 729 от ТЗ съдът по несъстоятелността се произнася за това доколко
съставената от синдика сметка за разпределение съответства на съдържащите се в
списъка с приети вземания ,вземания на
кредитори,посочени подробно със всички индивидуализиращи ги признаци –дейност
която няма как да бъде извършена надлежно при положение ,че такива
вземания се заявяват пред съда по
несъстоятелността ,респ. пред синдика едва с възражение срещу сметката за разпределение и не фигурират в
съставените от синдика списъци с приети вземания или пък да имат характер на оспорени
вземания по чл. 726 от ТЗ.
Поради това тези
две възражения следва да бъдат оставени без разглеждане. Поради това не следва
да се обсъждат по същество тези две възражения.В т.см. съдът възприема и
известната му съдебна практика /вж. напр. определение №879/ 13.05.2014 г. на
Пловдивски апелативен съд по в.д.№ 495/ 2014 г. /
4. По
възражението от длъжника „**** „ *** чрез ******я Д.К..
В т.1 и т.2 от това
възражение са изложени съображения , свързани с непрецизно и неправилно
определяне от синдика на актуалния размер на вземанията на „*****“*** ,тъй като
синдикът само механично бил приспаднал общата сума получена от осребряване на
недвижими имоти на Д. и Я. К.и -715 258,68 лв. от вземанията на Банката
,без да е посочено конкретно каква част и от кой точно дълг е погасена ,в т.ч.
не е посочено точно каква част от лихвите ,разноските и главницата са погасени с извършените погашения при
осребряване имуществото на поръчителите- солидарни длъжници. В действителност, обаче в това възражение не
се съдържат твърдения ,че предвидената от синдика с тази частична сметка сума ,която се разпределя за „*****“ ***
надвишава актуалния размер на вземането на Банката към длъжника в
несъстоятелност , нито пък са изложени съображения ,че вземането на Банката за
чието погасяване е предвидена
конкретната сума в частичната сметка от синдика
неправилно е отразено като такова от първи ред по чл. 722, ал.1 т.1 от ТЗ. В т.см. макар да е квалифицирано от
самия му подател като възражение срещу частичната сметка за разпределение ,то
засяга по –скоро въпроси ,свързани със
списъка с приети вземания ,доколкото въпросите за това кои вземания, в какъв
размер и дали и как са обезпечени, са
въпроси решени със списъка с приети вземания ,одобрен от съда по
несъстоятелността, а не въпроси на частичната сметка за разпределение. Съображенията пък изложени в т. 3 от същото
възражение биха могли да се възприемат като свързани с частичната сметка за
разпределение ,доколкото те по съществото си представляват твърдение,че при съставянето на тази сметка
,синдикът не е съобразил действителните вземания на кредиторите в производството
по несъстоятелност и полагащата им се поредност за удовлетворяване ,като е изключил от сметката
за разпределение кредиторите Д. и Я. К.и
,които според подателя на възражението също имат качеството на обезпечени
кредитори ,доколкото се суброгирали в правата на кредитора
след извършените от тях частични погашения на вземанията на този кредитор срещу
„ **** „***. Съдът приема ,че длъжникът
има правен интерес от релевиране на такива възражения
,доколкото за него не е без значение кои са кредиторите му в производството по
несъстоятелност,както и какво непогасено вземане има срещу него всеки от тези
кредитори,поради което не е недопустимо
в тази му част поради това ,че с него се предявявали чужди права –тези на самите Д. и Я. К.и,както счита „*****“***.
По същество, обаче
възражението в тази му част съдът намира за неоснователно ,като се има предвид
,че в резултат на извършените продажби на недвижими имоти ,собственост на Д. и Я.
К.и са извършени частични погашения само на тези задължения на „**** „ към „*****“***
,които произтичат от договор за кредит № 339 от 25.07.2007 г. и 10
анекса към него и от трите договора за
поръчителство от 18.08.2009 г. ; от 29.03.201`0 г. и от 28.02.2011г. с които „****“
*** се е задължило да отговаря за вземанията на Банката по договор за кредит №
339 от 25.07.2007 г. и 10 анекса към него, а не погасяват вземанията на Банката
, произтичащи от договор за кредит №
435/04.07.2008 г.,който всъщност е обезпечен с ипотека по отношение на недвижимия
имот от които са получени средствата ,които се разпределят с тази частична
сметка. Поради това по отношение на
подлежащите на разпределение средства
,получени от осребряване на процесния недвижим имот, посочените две физически лица няма как да
бъдат третирани еднакво с Банката като обезпечени кредитори.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен
съд намира ,че първата частична сметка
за разпределение ,съставена от синдика Б.М.
на осн. чл. 721 , ал.1 от ТЗ ,която е била поставена на таблото на съда на 12.10.2016
г., а на същата дата е била обявена и в търговския регистър и която е вложена на л.39 от том 17 на делото , следва
да бъде одобрена без изменения .Възраженията на НАП , на „**** „*** и на „******
„ *** следва да бъдат оставени без уважение , а възраженията от Д.К. и от Я.К. следва да бъдат оставени без
разглеждане.
Поради това ,
Плевенски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Национална агенция за
приходите - гр.София, ************** срещу първата частична сметка за разпределение,съставена
от синдика Б.М. .
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението на „****** „ *** ,
с ЕИК-********** със съдебен адрес ***/надпартерен
/ ап.10
срещу първата частична сметка за разпределение , съставена от синдика Б.М.
.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението от длъжника „**** „ ***, чрез ******я Д.К. срещу първата частична сметка за разпределение ,съставена от синдика Б.М. .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението на Я.Д.К. ,с ЕГН- ********** ,със съдебен адрес *** срещу първата частична сметка за разпределение.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението на Д. В.К.
, с ЕГН-********** със съдебен адрес *** срещу първата частична сметка за разпределение.
ОДОБРЯВА без изменения
първата
частична сметка за разпределение,съставена от синдика на „**** „*** / в несъст./ - Б.М. на осн. чл. 721 , ал.1 от ТЗ ,която е била поставена на таблото за обявления на съда на
12.10.2016 г., а на същата дата е била обявена и в търговския регистър и която е вложена на л.39 от том 17 на делото.
Определението да се
обяви в Търговския регистър.
Определението може
да се обжалва от длъжника „**** „ *** / в несъст./ и от подалите възражения по чл. 728 от ТЗ : Национална агенция за приходите , „******“ ***
,Д.В.К. и Я.Д.К. ,пред Апелативен
съд-Велико Търново в седемдневен срок от обявяването му в Търговския регистър.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :