М О Т И В И
Към присъда по НЧХД № 628/2015 г. по описа на
КРС
Наказателното
производство е образувано по повод внесената тъжба от В.С.Ш., ЕГН **********
***, с която е повдигнал обвинение срещу Т.Т.Т., ЕГН
********** ***, П. обл., затова,
че на 24.10.2015 г. в с. Д., П. област е причинил на В.С.Ш. *** телесна
повреда, изразяваща се причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето, вследствие нанесения на Ш. удар с юмрук в областта на десния хълбок-
престъпление по чл.130 ал.2 от НК, както и за това, че на същата дата и място е
причинил на В.С.Ш. *** телесна повреда, изразяваща се причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето, вследствие преминаване на предна лява
гума от управляван от Т.Т.Т., ЕГН **********
автомобил върху дясното стъпало на Ш., с което е причинено на Ш. затруднено движение на снагата за период от 2-3
дни- престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
С
влязло в сила на 18.02.2016 г. разпореждане е прекратено производството по
делото само по отношение на твърдяното в
частната тъжба престъпление- причиняване на разстройство на здравето,
изразяващо се в затруднено движение на снагата за период от около 2-3 дни,
вследствие на преминалия през крака на тъжителя В.Ш. автомобил, управляван от
подсъдимия Т.Т.,
поради неотстраняване на нередовност в тъжбата досежно
посоченото деяние.
В съдебно заседание частният
тъжител В.Ш., чрез процесуалния си представител адв. Ш. поддържа внесената
тъжба и повдигнатото с нея и подлежащо на разглеждане обвинение. Представят се
доказателства. Излагат се доводи за наличие на достатъчно доказателства за
виновността на подсъдимия, поради което се пледира за осъждането му.
Подсъдимият
Т.Т., участва лично в процеса и с упълномощения си
защитник- адв. Т.. Лично и чрез защитника си пледира, че не е извършил
престъплението, за което е обвинен с тъжбата. Представя доказателства. Иска се
от съда да бъде оправдан.
С
тъжбата е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя
Ш. като пострадал от твърдяното с тъжбата престъпление по чл.130 ал.2 от НКс предмет нанесения удар от подсъдимия в хълбока на
частния тъжител срещу подсъдимия Т. , за сумата от 1200 лв., представляващи
обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди- болки и
страдания, ведно с законната лихва върху сумата от датата на причиняване на
увреждането- 24.10.2015 г. до окончателното и изплащане.
Тъжителят
чрез неговият процесуален представител пледира предявения граждански иск да
бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
Подсъдимият
и защитника му пледират предявения граждански иск да бъде оставен без уважение
като неоснователен и недоказан.
Съдът,
като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства, събрани по
делото- обясненията на подс. Т., показанията на
свидетелите И.М., М.А., Е.К., Г.Г.,
К.С., Д.Т., Т.П., М.В., М.С.; прочетените и приети на
осн. чл.283 от НПК писмени доказателства по делото-
съдебномедицинско удостоверение, характеристична справка на тъжителя,
характеристична справка на подсъдимия, справка за съдимост на тъжителя, справка
за съдимост на подсъдимия, справка от РП- К., справка от РУ на МВР- К., справка
от РП- К., справка от РП- К. отн. прокурорска
преписка, от преписка № 1786/2015 г. на РП- К.- постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 25.10.2015 г., протокол за доброволно
предаване, протокол за предупреждение- 2 бр., разписка, неясно копие от писмен
материал, посочен като листовка в писмото от ОИК,
листовка със заглавие „четири години стигат“, листовка, касаеща
лицето И.Н., както и жалба от В. Ш. ***,
решение № МИ-322/25.10.2015 г. на ОИК- К., 3 бр. епикризи на подсъдимия, копие от образно изследване на
подсъдимия; разкъсани листи, находящи се в найлонова
торба и част от преписка № 1786/2015 г. на РП- К., приетото по делото заключение
на съдебномедицинска експертиза, съдът намира за установено следното:
Подсъдимият
Т.Т.Т., ЕГН ********** е роден на *** ***, П. обл. *****.
Частният
тъжител В.С.Ш., ЕГН ********** е роден на *** г. в с. Д., П. обл. ****. **** е. Има завършено **** образование. **** е на с.
Д., П. обл. Живущ ***. Не е осъждан- реабилитиран.
Бил е осъждан със следните присъди:
-с
присъда по НОХД № 156/2005 г. по описа на КРС, влязла
в сила на 14.02.2008 г., изменена с решение по ВНОХД
№ 1641/2007 г. на ПОС е осъден за престъпления по
чл.205 ал.1 т.1 вр. чл.201 вр.
чл.20 ал.4 от НК, като му е наложено едно общо най- тежко наказание наказание глоба в размер на 1000 лв.
Последиците
от осъждането са заличени с настъпила реабилитация по право на осн. чл.86 ал.1 т.3 от НК, считано от 11.02.2010 г.
На
25.10.2015 г. следвало да се проведат местни избори за кметове на общини и
населени места, а на 24.10.2015 г., събота, бил ден за размисъл преди изборите.
Кандидат за кмет на Община К. бил св. К., а кандидати за кмет на с. Д. били
тъжителя Ш. и св. П..
На
24.10.2015 г. св. К. получил сигнал от тъжителя Ш.,*** се разпространявали
агитационни материали чрез листовки, които уронвали престижа на двамата от
страна на подс. Т.. Сигналът бил подаден и до
предизборния щаб на кандидата К., където бил възприет и от св. М. и св. А.-
двамата членове на предизборния щаб на кандидата за общински кмет. За подадения
сигнал било уведомено РУ на МВР К., а за с. Д. незабавно тръгнали св. К. и
шофьора, управляващ автомобила му- св. С., които пътували в посока от с. В.,
както и свидетелите М. и А.,*** пристигнали първо св. К. и неговия спътник- св.
С., а непосредствено след тях от гр. К. пристигнали и свидетелите М. ***
северния му край, в близост до автобусна спирка бил заварен в автомобила си „****“
подс. Т. заедно със св. П., която седяла на предна
дясно седалка. Автомобилът на подсъдимия бил паркиран. През това време в
близост до мястото се намирал и тъжителя Ш., който посочил на св. К.
автомобила, в който били подс. Т. и св. П.. През това
време автомобилът, управлявал от подс. Т. бил
приведен в движение, при което св. К. му направил знак да спре. След спирането
възникнала разправия по повод разпространение на агитационни материали, като
св. К. поискал от подс. Т. да извади от автомобила си
листовките, които се виждали през стъклото на прозореца. По това време тъжителя
Ш. се намирал от дясната страна на автомобила, управляван от подсъдимия. Подс. Т., който бил в автомобила си и рязко потеглил, качил
се върху тротоара, за да заобиколи стоящия пред него
св. К., а на тротоара се намирал тъжителя Ш., като едната гума на автомобила и
засегнала дясното му стъпало.
След
автомобила на подс. Т. веднага тръгнали св. Ш., който
управлявал личния си автомобил, св. М.С., който управлявал автомобила на св.
К., както и св. А. и М. с автомобила на св. А., но управляван от св. М..
Последните двама свидетели спрели за кратко, за да проверят какво е състоянието
на св. К., за когото имали опасения, че може да е контузен от внезапното
потегляне на подсъдимия, след което продължили след автомобила на подс. Т.. Последването на
подсъдимия било предприето във връзка с евентуално находящи
се в автомобила агитационни материали и тяхното запазване до пристигане на
полицейските органи.
Подс. Т., движейки се в посока към с. В.
по главната улица на с. Д., като възприел, че бил последван от други
автомобили, които се опитвали да го спрат, завил вдясно, в странична улица след
центъра на с. Д.. Св. С. преценил, че може да премине по друга улица, за да се
изравни с автомобила на Т., което и направил. Междувременно, автомобилът със
свидетелите А. и М. следвайки автомобила
на подс. Т. успели да го засекат, поради което
последния спрял. През това време зад автомобила на подсъдимия спрял с
автомобила си и тъжителя. Малко след тях пристигнал и автомобила, управляван от
св. С., който спрял отстрани вдясно на автомобила на подсъдимия. Тъжителят Ш.
слязъл от автомобила си и се отправил към предна лява врата на управлявания от
подсъдимия автомобил като поискал обяснения от него относно агитационните и
уронващи престижа му материали. Тъжителят и подсъдимия били един срещу друг,
като подсъдимия бил в автомобила си и не слизал. Тогава тъжителят се обърнал
странично към шофьорската врата на автомобила на подсъдимия, правейки крачка
встрани. През това време подс. Т. излязъл от
автомобила си и нанесъл удар с дясната си ръка в дясната поясно-
кръстна област на тъжителя Ш.. След това отново се качил в автомобила си и
потеглил рязко, като с маневра преминал покрай спрелите около него автомобили и
намиращите се наоколо хора. В резултат от нанесения удар Ш. изпитал болка и се
превил, като от удара изпаднал и телефона му от десния джоб на панталона, който
малко по- късно бил намерен от св. В., живуща ***, и върнат от нея.
Веднага
след автомобила на подсъдимия тръгнал с автомобила св. С., който тъкмо слизал
от току-що спрелия автомобил, управляван от него, а след него тръгнали и
другите два автомобили. Автомобилът на М. и А. вече бил управляван от св. А..
Последвало отново спиране на автомобила на подс. Т.
*** близост до ромската махала на селото и свада между него и св. С., които
поискал подс. Т. да остане на място, докато дойде
полиция. През това време св. П. слязла от автомобила на подсъдимия и си
тръгнала.
На
мястото пристигнали няколко минути по- късно полицейските служители-
свидетелите Г.Г. и К.С.. На полицейските служители подс. Т. предал доброволно находящите
се в багажника на автомобила му листовки, а именно- пачка с листовки с
информация за И.Н. и надпис в червена лента „Да подкрепим един добър човек и професионалист-
да гласуваме с № 6“, шест пачки със стикери с картинка на „Мечо пух“ и надпис
„Четири години стигат“, и две пачки със снимки и надпис „Кметът“. За това бил
съставен протокол за доброволно предаване. След това подс.
Т. *** бил отведен в РУ на МВР – К. за обяснения.
По
случая била образувана преписка № 1786/25.10.2015 г. на РП- К., приключила с
постановление от 25.10.2015 г. за отказ да се образува досъдебно производство,
поради липса на установено престъпление против политическите права на гражданите.
Преписката била изпратена на ОИК- К. с оглед
нарушение на изборното законодателство. По преписката бил съставен протокол за
предупреждение на подс. Т. да не разпространява
агитационни или каквито и да е материали и листовки в деня за размисъл, както и
да не пречи по никакъв начин на гражданите да осъществяват избирателното си
право във връзка с предстоящите местни избори.
Във
връзка със случая тъжителят Ш. *** на 24.10.2015 г., като същата била оставена
без разглеждане, поради невъзможността комисията да отиде на мястото на
нарушението и да състави констативен протокол.
От
заключението на изготвената и приета по делото съдебно- медицинска експертиза
се установява, че на тъжителя Ш. в резултат от нанесения му удар в дясна поясно- кръстна област е била причинена повърхностна
контузия в същата област без засягане на вътрешни органи и без допълнителни
усложнение, която е довела до болка и страдание без причиняване на разстройство
на здравето. Това травматично увреждане било придружено с изживяване на болки и
страдания, които били с умерен интензитет в началния период след травмата и
отшумявали обичайно за около една седмица, като постепенно намалявали и
изчезвали без остатъчни явления. Вещото лице уточнило в заключението си, че
използваната в тъжбата дума „хълбок“, описваща мястото на причиняване на удара
на тъжителя е неточна, като в медицината се използвало понятието поясно- кръстна
област за описваното място от тъжителя в допълнителната му молба към тъжбата,
уточняваща мястото на нанасяне на удара. Поясно-
кръстната област била разположена в дясно от гръбначния стълб между крилото на
тазовата кост и долните ребра 10-11-12, и съответстваща на описанието на
мястото на удара, дадено от тъжителя с допълнителна молба към тъжбата. Тази
анатомична област от тялото била мекотъканна, без
костна подложка и била налице възможност за леко хлътване при нанесен удар с
твърд, тъп предмет. Това условие било посочено в литературната справка на
експертизата като предпоставка и възможност за нанасяне на подобен удар, особено
през дрехите, без да останат видими следи по кожата. В съдебно- медицинската
практика били срещани случаи, при които липсвали видими травматични увреждания
по кожата, а са били нанесени от удари с ръка в различни части от тялото. Това
се обяснявало с редица фактори като неголямата кинетична енергия от нанесените
удари с ръка, особено при отворена длан, широката плоскост на удрящата
повърхност, липсата на изразени ръбове, ъгълът под който се нанасят ударите и
омекотяващото действие на коса и дрехи. При нанасяне на удари с ръка в
коремната област, поради липсата на костна подложка и известна еластичност на
тъканите, предната коремна стена има възможност да хлътне на известно
разстояние към коремната кухина и да не останат видими травматични увреждания
по кожата.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства- обяснения на подсъдимия и показания на разпитаните по делото
свидетели И.М., М.А., Е.К., Г.Г.,
К.С., Д.Т., Т.П., М.В. и М.С..
Обсъждайки
обясненията на подс. Т., съдът отчита
обстоятелството, че същите имат характера едновременно на доказателствено
средство и средство за защита. В по- голямата си част, тази която не касае
пряко предмета на делото, а именно нанесена телесна повреда на тъжителя,
обясненията на подсъдимия съответстват на останалите гласни доказателства,
макар и описани от него през призмата на субективната му оценка за случилото
се. В тази част, съдът ползва обясненията му като доказателствено
средство. Подс. Т. отрича изцяло да е ударил тъжителя
в поясно- кръстната област. Налице са обаче
свидетелските показания на очевидци на деянието- св. М. и св. А., които
подкрепят изцяло твърдените в тъжбата обстоятелства относно нанесеното телесно
увреждане, предмет на делото. Налице са и свидетелски показания не св. С., св.
К. и св. В., които подкрепят показанията на очевидците, доколкото посочените
свидетели не са преки очевидци на инцидента, но техните показания съответстват
на изложеното от двамата очевидци за обстоятелствата от съответния времеви
отрязък, за който последните депозират показания. Поради изложеното, съдът
намира обясненията на подс. Т. в частта им, в която
отрича да е нанесъл телесно увреждане на тъжителя Ш. за израз на защитната му
функция в процеса, поради което и същите не следва да бъдат кредитирани с
доверие и ползвани при постановяване на присъдата.
Показанията
на свидетелите И.М., М.А., Е.К. и М.С. съдът
кредитира. Показанията на посочените свидетели се явяват депозирани без интерес
от изхода на делото. Съдът не установи наличие на отношения между посочените
свидетели, които да са се отразили на обективността на показанията им.
Обстоятелствата, за които свидетелстват са основани на преките им възприятия, а
показанията им са депозирани под страх от наказателна отговорност. Свидетелите
М. и А. като очевидци установяват категорично нанесения удар от подс. Т. на тъжителя Ш.. Показанията на посочените
свидетели относно този главен факт на доказване по делото са безпротиворечиви помежду си и последователни. Съответстват и на механизма на причиняване
на увреждането, възприет в съдебно- медицинското заключение на вещото лице.
Проведените очни ставки между свидетелите М. и С., и С. и А. не установяват
противоречия относно значимите факти на доказване по делото, а допълват
първоначално депозираните от тях показания, като ги уточняват и изясняват.
Свидетелите К. и С., макар и да не са очевидци на нанесената телесна повреда,
потвърждават фактическата обстановка, изложена от М. и А. относно фактите и
обстоятелствата, предшестващи, съпътстващи и последващи главния факт на
доказване по делото.
Прави
се възражение от страна на защитата на подс. Т., че
свидетелите- очевидци М. и А. не предоставят категорични показания относно
механизма на причиняване на телесната повреда. И двамата свидетели заявяват
категорично, че подс. Т. е ударил с ръка „в хълбока“
тъжителя Ш., докато същия е бил обърнат странично към подсъдимия. Времетраенето
на спирането, при което е нанесен процесния удар е
било кратко, налице е била суматоха във връзка с опита да бъде спрян автомобила
на подсъдимия, а от страна на последния да осуети спирането. При това положение
нормално и логично е свидетелите М. и А. да не са стояли статично, за което
свидетелстват същите, така че да могат да възприемат с най- големи подробности
начина, по който е причинен удара на тъжителя. От друга страна същите са се
намирали пред тъжителя и подсъдимия, така че не би било и възможно да могат да
възприемат дали ръката на подсъдимия е била свита в юмрук или отпусната при
нанасяне на удара. Обстоятелствата относно посочения факт, за които М. и А.
депозират показания, са в достатъчна степен ясни и категорични, така че да е
възможно да се направи извод и оценка за действията на подсъдимия.
Показанията
на св. П., съдът ползва частично. Показанията на свидетелката относно броя на
спиранията по време на следването на подсъдимия противоречат на останалите
гласни доказателства, кредитирани от съда, поради което и в тази част не се
ползват. Обсъждайки показанията на св. П. в горепосочената част, съдът взе
предвид нейното състояние към този момент, което същата описва като значително
притеснение от случващото се, в резултат от което дори няма спомен по кои улици
на селото са преминали по време на движението. При това положение съдът поставя
под съмнение категоричността на заявеното от нея, че не се спирали никъде, дори
за кратко, до мястото, където тя е слязла от автомобила на Т. и си е тръгнала,
т.е. мястото, където са били заварени участващите в инцидента впоследствие от
полицейските служители. Тези притеснения на свидетелката от друга страна, съдът
намира, че са били свързани преди всичко с положението и на кандидат за кмет на
с. Д., като същата няколко пъти в показанията си заявява, че случилото се е
имало за единствено за цел да я дискредитира в това и качество. Не това обаче е
причината, установена по делото за преследването, а опита да бъде спрян подс. Т. във връзка със съмненията за агитация и
разпространение на материали, уронващи престижа на други кандидати за кмет в
деня за размисъл преди изборите. Показанията на свидетелката относно
поведението на свидетелите на М., А., С. и тъжителя Ш., в частта, в която
заявява, че то било такова, че помислила, че ще набият Т. представлява
единствено субективна оценка на свидетелката, която обаче се явява несъответна
на установените по делото факти, а и едностранчиво поднесена. Не се установи от
доказателства да са били демонстрирани действия от страна на свидетелите по
отношение личната неприкосновеност на подс. Т..
Подобно обстоятелство не се установява и от неговите обяснения. От друга страна
показанията на свидетелката в посочената част се явяват и обслужващи защитната
позиция на подсъдимия, доколкото по делото се установи, че агресивно поведение
по отношение спирането на автомобила на подсъдимия е било налице от тримата
свидетели и тъжителя с оглед запазване на преносими в него вещи, за които
свидетелите са счели, че имат отношение към разпространението на агитационни и
уронващи престижа материали. По делото се установи и агресивно поведение от страна
на подс. Т. по отношение на участниците в инцидента
още от потегляне на управлявания от него автомобил на централната улица на
селото до момента на окончателното му спиране и идването на полицейските
служители. За тези обстоятелства обаче свидетелката- очевидец на действията не
депозира показания. Поради изложеното съдът не кредитира показанията и в
обсъжданата част.
Съдът
кредитира изцяло показанията на полицейските служители- св. Г., К.С. и Т..
Тримата свидетели описват действията си по служба, които са предприели във
връзка с подадения сигнал за агитация и
разпространение на материали, уронващи престижа на кандидати за кметове
в деня за размисъл преди кметските избори през 2015 г. Показанията на тримата
свидетели относно действията им се подкрепят от другите гласни и писмени
доказателства по делото, поради което съдът ги ползва при постановяване на
присъдата си.
Съдът
кредитира с доверие и ползва показанията на св. В., тъй като същите са ясни,
последователни и безпристрастно депозирани. Същата установява, че до контейнер
за смет на съседна улица намерила мобилен телефон, който впоследствие разбрала,
че е на тъжителя Ш..
Писмените
доказателства по делото, прочетени на осн. чл.283 от НПК, съдът ползва изцяло, тъй като същите са пряко относими
към обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Съдът не ползва като
доказателство по делото приложена към преписката от ОИК-
К. листовка на л. 167 от делото, поради невъзможността да се установи
съдържанието и. Приобщените по делото разкъсани листи, находящи
се в найлонова торба и представляващи част от преписка № 1786/2015 г. на РП- К.
нямат характера на веществено доказателство, както заведен материала в служба
деловодство на съда, а представляват разкъсан писмен материал, който след
прочитането му не се установи да има връзка с предмета и страните по делото,
поради което и не се ползва от съда.
Заключението
на изготвената съдебно- медицинска експертиза съдът кредитира, тъй като същото
е изготвено от вещо лице- специалист в съответната област, което е отговорило
пълно и точно на поставените му въпроси. Отговори на поставените му въпроси
касаят пряко обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Заключението
установява вида, характера и механизма на нанесената на тъжителя телесна
повреда.
При
така установената и приета от съда фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, тъй като на 24.10.2015 г. в с. Д., П. обл., е причинил на В.С.Ш., ЕГН ********** лека телесна
повреда, изразяваща се в причинена контузия в дясната поясно-
кръстна област, довела до причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез
нанасяне на удар с ръка в дясната поясно- кръстна
област на тъжителя, като пряка и непосредствена последица от удара е нанесената
повърхностна контузия в поясно- кръстната област.
Нанесеният удар е причинил на тъжителя Ш. болка и страдание без
разстройство на здравето и представлява лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.2 от НК. Налице е причинно- следствена връзка между поведението на
подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, а именно травматичното увреждане.
Съдът
приема, че увреждането на тъжителя е нанесено от подс.
Т. чрез удар с ръка. Доказателствата ръката на подсъдимия да е била свита в
юмрук при нанасяне на удара не се събраха, като и в уточняващата молба към
тъжбата тъжителят не твърди подобно обстоятелство. Механизмът на нанасяне
на удара с ръка върху поясно- кръстната област на тъжителя и вида на причиненото
увреждане са подробно засегнати от вещото лице в изготвената и приета по делото
съдебно- медицинска експертиза и съответства на установените по делото
обстоятелства.
Деянието
е извършено от подсъдимия виновно при форма на вина пряк умисъл. Същият е
съзнавал, че нанася удар в поясно- кръстната област
на пострадалия и е предвиждал, че от него ще настъпи увреждане, като е целял
този резултат.
Прави
се възражение от страна на защитата на подсъдимия, че липсват установени обективни находки относно
причиненото телесно увреждане. Същото е неоснователно. Видно от заключението на
съдебно- медицинската експертиза по делото при удар с ръка в областта на поясно- кръстната област, която е мекотъканна
и без костна подложка, особено през дрехи е възможно да не останат видими следи
по кожата.
Прави
се възражение от страна на защитата на подсъдимия, че лисвали данни за така
нанесеното на тъжителя нараняване в останалите приобщени по делото
доказателства, извън свидетелските показания и съдебно- медицинската
експертиза. По делото е налице съдебно- медицинско удостоверение, издадено на
тъжителя на 27.10.2015 г., в което е била фиксирана единствено контузия на
дясното стъпало в предната му част. Липсват посочени данни за контузия в поясно- кръстната област. Видно от заключението на съдебно-
медицинската експертиза обаче при повърхностно контузия в посочената област,
без засягане на вътрешни органи и без допълнителни усложнения обичайния период,
през който продължават болките и страданията е в началото след травмата, като
същите постепенно намаляват и изчезват без остатъчни явления в рамките на около
седмица. Медицинското свидетелство на тъжителя е било издадено на 27.10.2015
г., т.е. три дни след нанасянето на контузията, като болките и страданията вече
са били със затихващ характер с оглед обичайния възстановителен период. При
гореописаните характеристики на нараняването и периода на възстановяване е
възможно увреждането да не бъде фиксирано при липсата на обективни данни върху
кожата.
Прави
се възражение и за липса на данни за процесното
увреждане в приобщените по делото писмени доказателства. Действително в
приобщените по делото писмени доказателства липсват данни за процесното телесно увреждане. Тези доказателства обаче
представляват част от преписка, работена и изготвена от полицейските служители
във връзка с нарушения на политическите права на гражданите и изборното
законодателство. Тази преписка не е имала за предмет да изследва деяния, извън
обхвата на престъпленията от общ характер. Посетилите по сигнал инцидента
полицейски служители, свидетелстват, че са взели отношение приоритетно във
връзка с направеното оплакване за разпространение на агитационни и уронващи
престижа на кандидатите за кметове материали. Липсата на данни за нанесено на
тъжителя телесно увреждане в посочената преписка или в жалба до ОИК е без значение за наказателния процес, доколкото
нанесения удар, автора му и причиненото вследствие на него увреждане, подлежат
на доказване с всички средства, допустими и предвидени в НПК, като такива доказателства
се събраха в настоящото производство.
Предвид
гореизложеното съдът призна подс. Т. за виновен в
извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК, тъй като на 24.10.2015 г. в с. Д., П. обл.,
е причинил на В.С.Ш., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в
причинена контузия в дясната поясно- кръстна област,
довела до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът намери, че са налице всички кумулативни предпоставки,
предвидени в разпоредбата на чл.78а от НК за
освобождаването му от наказателна отговорност. Престъплението по чл.130 ал.2 от НК е умишлено и е наказуемо с лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. Подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност чрез приложението на
този институт, пълнолетно лице е, и от
деянието няма причинени съставомерни имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни
предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът
счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно-наказателна такава, като му се наложи
административно наказание глоба в предвидения законов диапазон от 1000 до 5000
лв.
При
индивидуализиране на наказанието и определяне на размера на глобата съдът
отчете като смекчаващо вината обстоятелство липсата на предишни осъждания.
Наред с това подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност с оглед
установените добри характеристични данни- същият е семейно и трудово ангажиран.
От друга страна съобрази вида и характера на конкретно причинената телесна
повреда, които са и определящи за обществената опасност на деянието. Последната
не засяга в значителна степен здравето на пострадалия. Поради изложеното, за
извършеното от подсъдимия, съдът му определи административно наказание при
наличието само на смекчаващи вината обстоятелства, в размер на минималния,
предвиден в закона- глоба в размер на 1000 лева. Според съда именно това
наказание вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и най- добре би
изпълнило целите, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК.
Предявения
от пострадалия В.Ш. граждански иск за причинените му от престъплението
неимуществени вреди в размер на 2000 лв. намира правното си основание в
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен да репарира
вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение. Установено по
делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление, пострадалият
Ш. е претърпял неимуществени вреди- болки и страдание, които са непосредствена
последица от деянието. С оглед на изложеното съдът счете, че предявения
граждански иск е основателен, но завишен по размер. Досежно неговия
размер, според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, същият следва да се определи по
справедливост. В резултат на извършеното от подсъдимия посегателство на
пострадалия е причинено едно травматично увреждане, което е предмет на
разглеждане в настоящото производство. В тази връзка подлежат на обезщетяване
причинените неимуществени вреди, поради което и като съобрази травматичното
увреждане- повърхностна контузия в дясна поясно-
кръстна област и претърпени болки и страдания и периода на оздравяването, който
е сравнително кратък- една седмица, установено от заключението на съдебно-
медицинската експертиза по делото, като
болките и страданието са били с умерен интензитет и то в началния период след
травмата, т.е. първите няколко дни от общия оздравителен процес от около 7 дни,
съдът прие, че справедливият размер на обезщетението следва да бъде определен
на 500 лева, като над този размер предявения граждански иск се явява завишен,
поради което за разликата над 500 лева до пълния предявен размер от 1200 лева
искът се отхвърли като неоснователен и недоказан. По тези съображения, съдът
осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец В.Ш. сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
престъплението. Сумата присъди ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на деянието 24.10.2015 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия съдът възложи направените
по делото от частния тъжител и граждански ищец разноски в размер на 1162 /хиляда сто шестдесет и два/
лева, предвид приложеното по делото адвокатско пълномощно и вносни
бележки за образуване на дело и заплатен депозит за назначаване на съдебно-
медицинска експертиза. На същото основание съдът осъди подсъдимия да заплати по
бюджета на съдебната власт, вносими по сметка на КРС,
сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, която е 4 % върху уважения размер на иска, но не по-малко от
50 лв., както и сумата от 100
/сто/ лева, представляваща пътни разноски на вещо лице, заплатени от бюджета на
съдебната власт.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ