Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 831 25.04.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на трети април две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 449 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от Института по земеделие, гр. Карнобат, с ЕИК *******, представляван от директора проф. д-р Д.В., против решение от 25.01.2019 г., издадено от председателя на Патентното ведомство на Република България. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на процесуални правила, изразено в липса на мотиви, и противоречие с материалноправни разпоредби. По същество се иска отмяна на решението.
Делото е изпратено по подсъдност на настоящия съд с определение № 1573 от 21.02.2019 г. по адм.дело № 1883/2019 г. Административен съд- София град. Според настоящия съдебен състав компетентен да разгледа жалбата е АС- Бургас, доколкото с нормата на чл. 50 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (ЗЗНСРПЖ) е предвидена специална подсъдност само за делата, образувани по жалби срещу решения на съставите на Патентното ведомство, но не и срещу решения на председателя на ПВ, а по правилата на чл. 133 от АПК местно компетентен е Административен съд- Бургас.
В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Представя доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение.
Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт. Не заявява становище по жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С решението, предмет на съдебната проверка за законосъобразност, е оставено без разглеждане искането с вх. № 70108969 от 19.12.2018 г., подадено от Института по земеделие- гр. Карнобат, за възстановяване на срока по чл. 42, ал. 3 от ЗЗНСРПЖ за заплащане на втора годишна такса за поддържане действието на сертификат за закрила на нов сорт растение с № 11071. Административният орган е констатирал, че сертификатът е с дата на регистрация 30.09.2015 г. и срокът за заплащане на втората годишна такса е изтекъл на 30.09.2016 г. При тези данни е формирал е извод, че искането за възстановяване на срока е подадено извън едногодишния срок, предвиден в нормата на чл. 49 от ЗЗНСРПЖ, поради което е недопустимо.
Според настоящия съдебен състав решението е законосъобразно. Същото е издадено от компетентен орган- председател на Патентното ведомство, овластен с нормата на чл. 49 от ЗЗНСРПЖ. Издадено е в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Решението е надлежно мотивирано от административния орган. В него се сочи, че искането за възстановяване на срока е депозирано след изтичане на законоустановения едногодишен срок, поради което е недопустимо за разглеждане по същество. Изложените съображения по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни за извършване на съдебната проверка за законосъобразност, поради което доводите на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение, изразено в липса на мотиви, се явяват неоснователни.
Решението е издадено и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е притежател на сертификат с № 11071 за закрила на нов сорт растение- ечемик сорт „Ситара“, издаден на 30.09.2015 г. Съгласно нормата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗНСРПЖ за поддържане действието на сертификата се дължи годишна такса, която следва да се заплаща до последния ден на месеца, в който е издаден (ал. 3), в случая до 30.09. на съответната година. Неплащането на дължимата такса има за последица прекратяване действието на сертификата, като на основание чл. 27, ал. 2 от ЗЗНСРПЖ той може да бъде възстановен в срок до шест месеца от последния ден на месеца, в който е издаден, при заплащане на просрочената такса в двоен размер. По делото няма данни за заплащане на просрочената такса в двоен размер, няма и такива твърдения. Според твърденията на жалбоподателя, таксата за посочения сертификат е заплатена на 06.12.2016 г., т.е. след изтичане на срока по чл. 42, ал. 2 от ЗЗНСРПЖ, поради особени непредвидени обстоятелства, което обуславя правния му интерес да поиска възстановяване на срока за заплащането и́.
В нормата на чл. 49 от ЗЗНСРПЖ е предвидена възможност за възстановяване на пропуснатия срок с решение на председателя на Патентното ведомство, когато пропускането му поради особени непредвидени обстоятелства. Молбата за това следва да се подаде в срок от три месеца след отпадане на причината за пропускането му, но не по-късно от една година от изтичане на пропуснатия срок. В случая искането за възстановяване на срока е следвало да бъде направено до 30.09.2017 г., а е депозирано в Патентното ведомство едва на 19.12.2018 г., след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 49 от ЗЗНСРПЖ. Процесуалното бездействие на притежателя на сертификата да депозира искането в този срок преклудира правото му да иска възстановяване на пропуснатия срок. Ето защо съдът приема, че искането за възстановяване на срока е процесуално недопустимо и законосъобразно е оставено без разглеждане от административния орган, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Института по земеделие, гр. Карнобат, с ЕИК *******, представляван от директора проф. д-р Д.В., против решение от 25.01.2019 г., издадено от председателя на Патентното ведомство на Република България.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия: