№ 4256
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20251100503612 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Дженерали застраховане“ АД срещу
решение № 20409/11.12.2023г., постановено по гр.д. № 24576/2023г. по описа на СРС,
62-и състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1654/31.01.2025г., в
частта, в която предявеният срещу ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД иск с
правно основание чл. 411 КЗ, е отхвърлен за разликата над сумата 18 727 лева до
пълния предявен размер от 20 753.89 лева, представляваща регресно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по щета № *********, във връзка с ПТП от
25.10.2022г., настъпило в гр. София, на бел. „Александър Малинов“ и бул. „Андрей
Ляпчев“, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за горницата над сумата 213.68 лева
до пълния предявен размер от 236.99 лева – обезщетение за забава за плащането на
същата главница за периода от 31.03.2023г. до 05.05.2023г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно
решение в обжалваната част. За да отхвърли частично регресния иск СРС приел, че
дължимото обезщетение при тотална щета, каквато била процесната, следвало да се
определи като от действителната стойност на автомобила в размер на 24 949 лева се
приспаднат 25% запазени части, при което обезщетението се равнявало на 18 712.15
лева. Решението в тази му част било неправилно, тъй като в случая останките от
автомобила били реализирани за сумата 5 010 лева, при което съгласно заключението
1
на вещото лице по т. 4 било, че стойността на застрахователното обезщетение била 19
939 лева. Към нея следвало да се добавят и ликвидационните разноски, на които
ищецът имал право. Претендира и мораторна лихва върху пълния размер на
регресното вземане. Моли постановеното от СРС решение да бъде отменено в
обжалваната част, а предявените срещу ответника искове – изцяло уважени.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Застрахователят по ГО следвало да възстанови действителната стойност на автомобила
и не можело да му се вменява задължение да изплаща обезщетение в по-голям от
нормативно определения размер. Смисълът на закона бил да се възстанови
имуществото в състоянието от преди увреждането, защото именно това състояние
било засегнато от делинквента. Позовава се на чл. 193 КЗ. Моли решението на СРС да
бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски пред въззивния съд.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира постановеното първоинстанционно решение
за правилно на въведените във въззивната жалба основания, а въведените със жалбата
твърдения – за напълно неоснователни, по следните мотиви:
Като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна
сила в частта, в която СРС уважил предявените искове.
Единственият спорен пред настоящата съдебна инстанция въпрос е досежно
размера на дължимото от ответника обезщетение за тотална щета.
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в
2
състоянието му отпреди деликта. При кредитиране на неоспореното заключение на
САТЕ съдът приема, че е налице тотална щета, тъй като стойността на разходите за
възстановяване на МПС в състоянието отпреди деликта (25 251.31 лева) надхвърля
действителната стойност на самото МПС (24 949 лева).
При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът намира, че от
пазарната стойност на увредения автомобил към датата на ПТП, следва да бъде
приспадната стойността на запазените части на автомобила, намиращи се във владение
на застрахования. Запазените части нямат качеството на увредено имущество и на
застрахования не се дължи обезщетение за тяхната равностойност. Отделно за
застрахования като техен собственик съществува възможността да реализира приход на
парични средства чрез продажбата им, което е релевантен начин за обезщетяването му
за повредата на автомобила като цяло. Настоящият съдебен състав намира, че
правилно СРС е възприел варианта на вещото лице по отговора му на седма задача,
определил застрахователното обезщетение именно с приспадане на пазарната стойност
на запазените части (6 237 лева), при което застрахователното обезщетение се
определя на 18 712 лева. Към последната сума следва да бъдат прибавени
ликвидационните разноски от 15 лева. Следователно задължението на ответника по
регреса възлиза на общата сума 18 727 лева, до който размер искът по чл. 411, вр. чл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ се явява основателен и правилно е уважен от пърноинстанционния
съд.
От доказателствата по делото се установява, че застрахованият „Лизингова
къща София лизинг“ ЕАД на 04.01.2023г. упълномощил ищеца-застраховател
„Дженерали застраховане“ АД след изплащане на застрахователното
обезщетение по процесната щета № *********/2022г. да извършва всякакви сделки на
управление и разпореждане със застрахованото МПС, в т.ч. да се разпорежда с възли и
детайли от него, да прекрати регистрацията му и др. На 10.01.2023г. застрахователят
съставил ликвидационен акт по щетата, с който определил обезщетение по
имуществената застраховка в общ размер 25 748.89 лева, което да бъде изплатено на
застрахования „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД. Сумата 25 748.89 лева
застрахователят изплатил на застрахования на 17.01.2023г., видно от преводното
нареждане на л. 41 от преписката на делото на СРС. По делото е представено преводно
нареждане от 06.02.2023г., от съдържанието на което се установява, че на същата дата
ищецът получил от „Ауто груп 3“ ООД сумата 5 010 лева. Като основание на превода в
документа е посочено закупуване на автомобил „Пежо Партнер“ по щета №
*********/2022г. На следващия ден – 07.02.2023г. ищецът съставил ликвидационен акт
за същата сума, от продажбата на „останките“ от автомобила.
При кредитиране на неоспореното заключение на САТЕ по делото се
установява, че ищецът реализирал „останките“ от автомобила при цена, по ниска от
3
пазарната такава - 6 237 лева. Настоящият съдебен състав приема, че ищецът не може
да извлича за себе си изгодни последици от същото обстоятелство, претендирайки
ответникът да му заплати по регреса сума в по-голям размер от полагащия му се такъв
при съобразяване на приложимите пазарни цени на запазените части.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение задължението за лихва за забава, съдът не намира
основание за промяна изводите на СРС по този въпрос, доколкото при въззивната
проверка съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269
ГПК.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено в обжалваната част на основание чл. 272 ГПК, като на основание
последната норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от
първоинстанционния съд.
По разноските:
При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемият-ответник. Същият претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, което съдът определя в минимален
размер от 100 лева. Същото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде
присъдено.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20409/11.12.2023г., постановено по гр.д. №
24576/2023г. по описа на СРС, 62-и състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 1654/31.01.2025г., в частта, в която предявеният от „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК030269049, срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 411 КЗ, е отхвърлен за разликата над сумата 18
727 лева до пълния предявен размер от 20 753.89 лева, представляваща регресно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение по щета № *********, във връзка с
ПТП от 25.10.2022г., настъпило в гр. София, на бел. „Александър Малинов“ и бул.
„Андрей Ляпчев“, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за горницата над сумата
213.68 лева до пълния предявен размер от 236.99 лева – обезщетение за забава за
плащането на същата главница за периода от 31.03.2023г. до 05.05.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Дженерали застраховане“ АД,
ЕИК030269049, да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********,, сумата
100 лева – разноски по делото, сторени във въззивното производство пред СГС.
4
Като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна
сила в частта, в която предявените искове са уважени.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5