Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Д., 02.10.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Д. РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на десети
септември две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар
Г. Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 5172 по
описа за 2018г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Търговско дружество "Водоснабдяване и
канализация-Д." АД, ЕИК **, град Д., бул. "Т. м." № **, е предявило против А.И.К., ЕГН ********** ***, по
реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване вземанията си, за които е
издадена заповед № 2142 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 28.09.2018г. по ч.гр.д.№ 3825 по описа на ДРС за 2018г., а именно:
- 1 083,81 лева, представляваща дължима
сума по предоставени услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни
води в град Д., ж.к. ”Д.” бл. **, вх. **, ет. *, ап. **, за периода
04.05.2017г. – 02.07.2018г., ведно със
законната лихва върху нея от 27.09.2018г. до окончателното плащане;
- 66,92 лева, представляваща законна лихва
за забава за всяко едно непогасено фактурирано месечно задължение след изтичане
на 30-дневния срок за плащане, за периода 06.07.2017г. – 27.09.2018г.
Претендираните права произтичат
от следните обстоятелства: ответникът е ползвател на услуги на ищцовото
дружество и има открита индивидуална партида – кл.№ ** за обект в град Д., ж.к.
”Д.” бл. **, вх. **, ет. **, ап. **. Ищецът е изпълнявал задължението си да
водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника. Инкасатор
на оператора ежемесечно е отчитал потреблението на длъжника и е отбелязвал в
карнета съществуващата консумация по водомер, който е бил изправен. Така
определено, задължението на абоната за периода 04.05.2017г. – 02.07.2018г. е
1083,81 лева (конкретизирано по издадени в периода фактури). Тъй като длъжникът
не е изпълнил задълженията си в 30-дневен срок от издаване на фактурите, той
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислено от датата
на забава за всяко непогасено главно задължение до датата на подаване на
заявлението. Обезщетението е изчислено за периода 06.07.2017г. – 27.09.2018г. и
възлиза на 66,92 лева.
Ответницата оспорва исковете.
Твърди, че между нея и ищеца няма сключен договор, защото тя не е потребител на
доставяните от ищеца услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВиК системи, съответно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора. Възразява, че
потреблението не е отчитано въз основа отчитане на водомера, защото в карнета,
представен от ищеца са отразени различни начини на отчитане. Оспорва размера на
главното вземане. Оспорва представения от ищеца карнет. Оспорва и начисленото
количество обща вода като изтъква, че отчитането на общия водомер не е
извършвано редовно, а и че изчисленията не са точни, защото и индивидуалния
водомер не е редовно отчитан. Твърди, че издадените от ищеца фактури не са й
връчени и затова оспорва задължението си за обезщетение за забава.
В хода на производството и след
задължаването му да представи всички документи, въз основа на които е открита
партидата на ответницата, ищецът е заявил, че партидата на ответницата е
открита през 2005г., като в архива на дружеството няма данни при какви обстоятелства
е станало това, но наличието на материално правоотношение между страните следва
да се приеме за доказано предвид водените между страните други граждански дела
за различни периоди, извършваните от ответницата плащания и подписването от нея
на предписание № **/16.05.2016г. Също в съдебно заседание ищецът е уточнил, че
потребените количества вода са остойностени при прилагане на методиката за
повреден водомер по чл. 20, ал. 3 от ОУ, защото от 2016г. е дадено предписание
за смяна на водомерите (повредени).
Д. районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца по ч.гр.д.№
3825/2018 г. по описа на Районен съд - Д. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 2142/28.09.2018г. срещу ответницата за
следните суми: - 1
083,81 лева, представляваща дължима сума по предоставени услуги –
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води в град Д., ж.к. ”Д.”
бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, за периода 04.05.2017г. – 02.07.2018г., ведно със законната лихва върху нея от
27.09.2018г. до окончателното плащане; -
66,92 лева, представляваща законна лихва за забава за всяко едно непогасено
фактурирано месечно задължение след изтичане на 30-дневния срок за плащане, за
периода 06.07.2017г. – 27.09.2018г.; - 75 лева, представляваща разноски.
В срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта. Заявителят е предявил
исковете си в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, след указание на съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Облигационното отношение, което
ищецът твърди, че съществува, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. Приложение намират разпоредбите
на ЗЗД относно продажбата (чл. 183 и сл.) и относно изпълнението (чл. 63 и
следващите, чл. 79, ал. 1, пр. 1). С решение ОУ-09/11.08.2014г. на
ДКЕВР са одобрени действащите през процесния период Общи условия, които ищецът
е представил по делото.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. потребители на
ВиК-услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване (вкл. чрез концесия) на водоснабдявани имоти и/или имоти,
от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; на жилища и нежилищни имоти
в сгради - етажна собственост; на водоснабдявани обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Според чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ОУ потребители са физическите
лица - собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж върху
имотите от посочения вид, а според чл. 2, ал. 3 от ОУ потребител може да бъде и
наемател за времето на наемното правоотношение. Не се изисква за придобиване
качеството на потребител да се подава някакво изрично писмено заявление. Облигационната
връзка между потребителя и ВиК-оператора възниква по силата на нормативната
уредба от момента, в който едно лице придобие качеството на потребител по
смисъла на цитираните норми. Изискването за подаване на заявление по чл. 59,
ал. 2 от ОУ от 2014г. (аналогичен на чл. 57, ал. 2 от ОУ от 2006г. – преди
действащи) не променя този факт – то е формално изискване в процедурата по
откриване на партида на потребител, но не подаването на заявлението и
откриването на партидата създават облигационното правоотношение по доставка на ВиК-услуги
– то възниква от момента на придобиване на качеството на потребител, което е
функция на придобиването на вещни права върху водоснабдения имот - право на
собственост, право на строеж и право на ползване, респ. в посоченото изключение
на чл. 2, ал. 3 от ОУ възниква за наемателя по наемно правоотношение между него
и титуляра на вещно право върху имота. Наредба №4/14.09.2004г. определя като
потребители само лица, които са титуляри на вещни права върху имотите, вкл. и
относно ползвателите има предвид притежатели на вещно право на ползване, учредено
им в съответната форма, а не ползване на някакво облигационно основание (напр.
заем за послужване). Същото е възприето и в ОУ от 2014г. - в чл. 2, ал. 3 от тях
е регламентирано, че наемателят може да придобие качество на потребител при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота
лично декларира съгласие пред ВиК-оператора или представи декларация с
нотариална заверка на подписа му. Общите условия, в съответствие с Наредба
№4/2004г., считат за потребители единствено титулярите на вещни права върху
водоснабдените имоти (право на собственост, строеж и ползване) и само по
изключение наемателите за определен период с изричното съгласие на носителите
на горните вещни права върху наетите имоти. С оглед изложеното, облигационното
правоотношение по доставка на ВиК-услуги между потребителя и ВиК-оператора
възниква с факта на придобиване на вещно право (на собственост, строеж и на ползване).
По това правоотношение операторът е доставчик, а собственикът (съответно суперфициарът,
ползвателят) е потребител на ВиК-услуги, като отношенията между тях се уреждат
от действащите публично известни ОУ, без да е необходимо сключване на
индивидуален договор между страните или някакво изрично приемане от потребителя
на ОУ.
Наведеният от ищцовото дружество факт, че от 2005г. и през целия процесен
период партидата на имота в се е водела на името на ответницата, което е видно
от представените по делото карнети, фактури, предписание, е ирелевантен за
спора. Не се установява откриването на партидата на името на ответницата да е станало
въз основа на подадено от нея заявление, основано на документ, удостоверяващ правото
й на собственост върху имота или вещни права на строеж и ползване.
Представената от Агенция по вписванията, Служба по вписванията – Д., справка за
имота от 13.10.1997г. до 14.05.2019г. показва придобито по силата на договор от
08.11.1978г. (вписан на 03.05.2007г.) право на собственост върху имота от И.К.К.;
вписана договорна ипотека на 03.05.2007г. с ипотекарни длъжници И.К.К. и В. С. К.;
отбелязано подновяване на ипотеката на 02.05.2017г. със същите ипотекарни
длъжници. Ищецът не е установил в архива на дружеството документи, въз основа
на които през 2005г. за титуляр на партидата е записана ответницата, а според
доказателствата по делото друго лице е собственик на имота от 1978г., като
върху него същото лице е учредило договорна ипотека през 2007г. (след датата на
откриване на партида на ответницата). Няма данни за подадено от нея заявление
за откриване, промяна или закриване на партидата на процесния имот на нейно
име. Липсват документи, които да установяват наличие на законово основание за
записване на ответницата за титуляр на партидата. Както вече бе посочено, облигационното
правоотношение между потребител и ВиК-оператор не възниква от момента на
откриване на съответната партида, а от момента, в който се придобива качеството
на потребител, т.е. от момента на придобиване на вещно право на собственост, строеж
или ползване, респ. от възникване на наемно правоотношение и подаване на
нужната декларация по чл. 2, ал. 3 от ОУ. Ищецът следваше да докаже, че през
процесния период ответницата е била собственик, суперфициар или ползвател с
учредено право на ползване върху водоснабдения имот, респективно наемател на
имота, но доказателства в тази насока не бяха представени. Липсват
доказателства за извършвани доброволни плащания от страна на ответницата на
задължения за предходни периоди, но дори и такива да са налице, наред с факта
на подписване на предписание № ***/16.05.2016г., те не заместват липсващите
пораждащи правоотношението факти, а именно наличието на качеството потребител
на ВиК услуги. Ищецът е изтъкнал също, че между настоящите страни са били
водени и други граждански дела, по които е имало постановени осъдителни за
ответницата решения, но не е представил преписи от влезлите в сила актове, а
съдът не ги е обявил за служебно известни му факти.
С оглед изложеното възражението на ответницата за липсата на пасивна
материалноправна легитимация в нейно лице е основателно. При липсата на
доказателства за това, че тя е била собственик, суперфициар или ползвател с
учредено право на ползване върху водоснабдения имот, респективно наемател на
имота, за нея не е възникнало задължение по чл. 33, ал. 2 от ОУ – да заплаща
дължимите суми за ползваните в имота ВиК-услуги.
На следващо място вземането на ищеца за процесния период не е доказано по
основание и размер. Според изложеното в исковата молба, инкасатор
на оператора ежемесечно отчитал потреблението на длъжника и е отбелязвал в
карнета съществуващата консумация по водомер (един), който бил изправен.
В хода на производството ищецът е уточнил, че
потребените количества вода са остойностени при прилагане на методиката за
повреден водомер по чл. 20, ал. 3 от ОУ, защото от 2016г. е дадено предписание
за смяна на повредени водомери (два). Според приетите заключения на вещото лице
задълженията за процесния период за доставени ВиК услуги са определени на
основание чл. 26, ал. 2 от ОУ – според средномесечния разход за съответиня
период от предходната година и начисленията не са извършени правилно. От
данните в представения по делото карнет се установява, че от 18.02.2015г.
жилището е било без достъп, а от 16.05.2016г., когато е издадено предписание № ***,
е било отразено с повреден водомер. Според показанията на свидетелката Т.О.,
след издаване на предписанието за смяна на повредените водомери, това се
отразява в компютърната система на ВиК оператора, при липсата на достъп до
водомерите за извършване на реален отчет в карнета се отбелязва „без достъп“, а
софтуерният продукт начислява служебно консумацията, която се нанася от
инкасатора преди следващия отчет. При липсата на доказателства за монтиране на
нови водомери в жилището и след изтичане на срока на даденото предписание за
тяхната подмяна, през процесния период количествата вода следва да се определят
по правилото на чл. 25, ал. 8 от ОУ. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ, при
установяване на повреда в индивидуален водомер на потребител, представителят на
ВиК-оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за
срока на отстраняването и, като демонтира пломбата на холендъра. През периода
на повредата, според чл. 20, ал. 3 от ОУ, до изтичане срока на предписанието по
ал. 1, количествата изразходвана вода се определят по реда на чл. 26, ал. 2 от
ОУ, т.е. според средномесечния разход за съответния период от предходната
година за срока на предписанието по чл. 20 от ОУ, а при липса на средномесечен
разход по реда на чл. 25, т. 8 - по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател. При неизпълнение на предписанието и след изтичане на срока на предписанието,
разходът на вода се определя отново по реда на чл. 25, т. 8 от ОУ, който не е
спазен от ищеца.
Ищецът, носещ доказателствената тежест за установяване дължимостта на сумата,
претендирана като стойност на отчетени (според исковата молба), съответно на служебно
начислени (според поддържаното в съдебно заседание) кубици вода, не е установил
при условията на пълно и главно доказване основанието – обстоятелствата, от
които произтича претендираното от него вземане - ответницата няма качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 2 от ОУ; начислените количества вода
не са въз основа извършен реален отчет на работещ водомер; изчислените
количества вода са при неправилно приложение на чл. 26, ал. 2 от ОУ. Претенциите
на ищеца за установяване на негови вземания за неплатена цена на реално
ползвани ВиК-услуги са неоснователни, доколкото се констатира,че претендираните
главници не са цена на реално потребена и отчетена вода, а са цена на служебно
начислени количества, които обаче са остойностени по неправилна методология. В
тежест на ответницата не е възникнало задължение да заплати претендираните от
нея суми, поради което искът за сумата от 1083,81 лева подлежи на отхвърляне, а като последица
следва да бъде отхвърлен и искът за обезщетение за вреди от забавеното
изпълнение за сумата от 66,92 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответницата има право на разноски в размер на 80 лева депозит за вещо лице и
460 лева платено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Д.
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Водоснабдяване
и канализация-Д." АД, ЕИК **, град Д., бул. "Т.м." № **, против А.И.К.,
ЕГН ********** ***, по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване вземанията
на ищеца, за които е издадена заповед № 2142 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 28.09.2018г. по ч.гр.д.№ 3825 по описа на ДРС
за 2018г., а именно:
- 1 083,81 лева, представляваща
дължима сума по предоставени услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване
на отпадни води в град Д., ж.к. ”Д.” бл. **, вх. **, ет.**, ап. **, за периода
04.05.2017г. – 02.07.2018г., ведно със
законната лихва върху нея от 27.09.2018г. до окончателното плащане;
- 66,92 лева, представляваща
законна лихва за забава за всяко едно непогасено фактурирано месечно задължение
след изтичане на 30-дневния срок за плащане, за периода 06.07.2017г. –
27.09.2018г.
ОСЪЖДА"Водоснабдяване
и канализация-Д." АД, ЕИК **, град Д., бул. "Т. м." № **, да
заплати на А.И.К., ЕГН ********** ***, разноски в размер на 80 лева депозит за вещо лице и 460
лева платено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ :