Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2020г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, трети
касационен състав, в публично съдебно заседание
на втори юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
участието на секретаря Теодора Чавдарова
и прокурора А. А,
като
разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД № 1221/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Р.Л.Й. от гр. Варна, чрез адв. Й.А. срещу
решение № 430 от 10.03.2020 г. на ВРС,
постановено по нахд. № 5844 /2019 г., по описа на ВРС, 13 състав, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/
№18-0819-002088/14.06.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Варна
сектор ПП, с което на Р.Л.Й., ЕГН ********** е наложено административно
наказание: глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 100 лева,
както и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „а“ от ЗДвП. С
решението Р.Л.Й., ЕГН ********** е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата
от 100 лв. /сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се поддържа, че
постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради
допуснати нарушения на материалния закон, като се излагат конкретни доводи за
това. Твърди, че в АУАН и НП е възпроизведен текста
на сочените за нарушени разпоредби, без да бъдат посочени обстоятелствата при
които са извършени нарушения. Наказващият орган не е изложил в пълнота
обстоятелствата и фактите около нарушението. Въззивният съд неправилно тълкувал
разширително разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП. Счита, че се касае за случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК, което изключва ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дееца. Релевира, че са налице основанията за прилагане на чл.
28 от ЗАНН. По изложените съображения моли да се отмени оспореното решение. В условие на евентуалност
моли да се намалят наложените от АНО наказания лишаване от право да управлява
МПС и глоба до предвидения в закона минимум.
Ответната страна – ОД на
МВР – Варна, не се явява представител, а в писмени бележки изразява становище
за неоснователност на касационната жалба. Моли въззивното решение да бъде
оставено в сила, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП
счита жалбата за неоснователна, поддържа, че въззивното решение е правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред
Районен съд Варна е образувано по жалба на Р.Л.Й. от гр. Варна против НП № 18-0819-002088/14.06.2018
г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Варна сектор ПП, с което на Й. са
наложени административни наказания: глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
глоба в размер на 100 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „а“ от ЗДвП.
Въззивния съд е приел за установено
следната фактическа обстановка: на 20.03.2018г., около 05.30 часа Й. управлявал
лек автомобил с ДК№ *********, предоставен му за ползване като таксиметров
автомобил, по „*********“ в посока бул.“********“. На около 200 м. след
ресторант „********“ по време на движението на автомобила се отклонил в ляво и
се блъснал челно в бетонна стена. Били нанесени материални щети, както на
автомобила така и на бетонната стена. След настъпване на ПТП водачът Й.
изоставил автомобила и се отправил в неизвестна посока. ПТП настъпило на
пътното платно по Алея Първа, част от което било отделено за паркиране на
автомобили. Бил подаден сигнал в сектор ПП, от където на мястото на инцидента
били изпратени служителите свид. Ф. и С.. След като полицейските служители
огледали пострадалия автомобил, извършили справка за собствеността на
автомобила и установили собственикът му. Последният от своя страна дал данни за
лицето, което го управлявало – Р.Й., който бил намерен по-късно през деня. При
снемане на обяснения Й. не отрекъл, че е допуснал ПТП. Въз основа на тези констатации
актосъставителя приел, че при управление на МПС са били нанесени имуществени
щети по автомобила и бетонната стена, а водачът е напуснал без да остане на
място и да установи щетите. За това бил
съставен АУАН, в който нарушенията били квалифицирани по чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал.
1, т. 3 б. »а» от ЗДвП. В акта Й. не вписал възражения, и не
депозирал такива в писмен вид. Въз основа на АУАН било издадено процесното НП.
В него АНО възприел изцяло фактологията описана от актосъставителя и
санкционирал Й. за това, че като участник в движението нанася имуществени вреди
на автомобил и бетонна стена и относно
обстоятелствата за ПТП го напуска, не остава на място за да установи щетите.
Сезираният
със спора съд в мотивите си е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и със законоустановените реквизити, в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд е приел, че по безспорен
начин се установява извършването на двете нарушения, като правото на защита на Й.
е реализирано в цялост.
Разгледана по същество,
жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от
касатора основания за отмяна /съдът разглежда тези от тях, които съставляват
касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, съобразно препращащата норма
на чл. 63 от ЗАНН/.
При постановяване на
решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно задължението по чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, приложим по препращане
от чл.84 от ЗАНН. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е
обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя,
коментирал е свидетелските показания, като е посочил дали ги кредитира.
По приложението на материалния закон,
съдът прецени следното: отговорността на касатора е ангажирана за извършено
нарушение на чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "а"
от ЗДвП.
Норма - чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗДвП,
регламентира общото задължение на участниците в движението, да не създават
пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на
хората. В процесния случай това е безспорно установено, видно от показанията на
разпитания по делото свидетел Ф., МПС-то
е претърпяло съприкосновение с бетонна
стена на обособен паркинг, не е било в движение и е създавало пречки за
останалите водачи. Ходовата част е била много ударена и е имало теч на гориво.
Имало е щети и по бетонната стена. По алеята е имало движение и тъй като част
от алеята е била затворена,
автомобилите са се движили през паркинга. Следователно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора за нарушение на посочената
норма и санкционирането й с глоба в абсолютния размер по чл. 185 от ЗДвП.
Съгласно втората норма - чл. 123, ал. 1,
т. 3 б. "а" от ЗДвП, водачът на ППС, който е участник в
пътнотранспортно произшествие е длъжен: когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието. От събраните по делото гласни доказателства, както и от
обясненията на самия водач Й. се установява, че при управление на МПС същият се
е блъснал в бетонната стена. В резултат на съприкосновението са налице
материални щети по автомобила и бетонната стена. Съгласно § 6, т. 27 от ДР на
ЗДвП "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е
пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването
му, съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие"
е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Предвид изложеното
настоящия съдебен състав приема за безспорно установено, че касаторът е
участник в ПТП, при което са настъпили имуществени вреди. След произшествието Й.
е изоставил автомобила си, като не е предприел никакви други действия. Съгласно
ЗДвП при подобна ситуация водачът е длъжен да спре и да установи последиците от
произшествието. От дадените писмени обяснения на касатора става ясно, че той е
установил нанасянето на щети, т.е. за същия е възникнало задължение за оказване
на съдействие за установяване на щетите. Оказването на съдействие може да
включва попълване на двустранен констативен протокол или изчакване на
служителите на КАТ за съставяне на протокол за ПТП, предоставяне на данни за
самоличността си и за задължителната застраховка "Гражданска
отговорност", уведомяване на собственика на увреденото имущество,
предоставяне на автомобила за оглед от страна на полицейските органи и др., но
такива действия не са извършени от нарушителя. Съдът не споделя доводите на
касатора, че ВРС е тълкувал разширително нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
"а" от ЗДвП, тъй като водачът не е бил длъжен да остане на мястото на
произшествието. Последното задължение според касатора е за нарушение на чл.123 ал.1
т.2 б."а" от ЗДвП. В случая изобщо няма
спор, че не е налице тази хипотеза, тъй като безспорно от процесното
произшествие няма пострадали хора, а има единствено настъпили материални щети.
Нарушение по чл.123 ал.1
т.3 б."а" от ЗДвП ще бъде извършено,
ако водачът, който е участник в ПТП е спрял, установил е, че има последици от
произшествието, но си е тръгнал без да уведоми собственика на пострадалия
автомобил, без да предостави данни за самоличността си и за задължителната
застраховка "Гражданска отговорност", без да участва в съставянето на
констативен протокол или без да уведоми контролните органи на МВР, без да
предостави автомобила си за оглед и без да посочи местопроизшествието, за да
бъде извършен и там оглед. Не е спорно между страните, че Й. е напуснал
местопроизшествието, което е само с материални щети, без да окаже съдействие за
установяване на вредите от ПТП, с което е допуснал нарушение на разпоредбата на
чл.123 ал.1
т.3 б."а" от ЗДвП. Факта, че от момента
на извършване на ПТП - 05.30ч. до момента на установяване на водача от ПП –
11.00ч. са изминали повече от 5 часа, през които водачът не е успял да установи
връзка със собственика на МПС, Пътна помощ или КАТ, обосновава извод, че Й. е
осъществил вмененото му нарушение по чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП
от субективна страна виновно (бил е длъжен и е могъл да предвиди настъпването
на вредоносния резултат). В този аспект са
неоснователни доводите на касатора за наличието на случайно деяние по смисъла
на чл. 15 от НК, тъй като конкретни твърдения и доказателства за това не са
заявени и представени както в административнонаказателното производство, така и
при съдебното оспорване. Следователно дадената от АНО правна квалификация е
правилна и съответства на установената фактическа обстановка.
Правилен е извода на ВРС и за липса на
допуснато съществено нарушение на процедурата по издаване на АУАН, съставен от неочевидец, в присъствието
само на един свидетел, без да са посочени точен адрес и ЕГН. С оглед факта, че АУАН е бил връчен по надлежния ред, с което не е било ограничено правото на
защита на нарушителя и възможността, която дава ЗАНН да се издаде НП и при нередовност
на акта, стига нарушението, нарушителят и неговата вина да са доказани по
несъмнен начин, какъвто е настоящият случай, настоящата инстанция
счита за неоснователно касационното възражение за наличието на допуснато съществено нарушение при издаването на НП.
Неоснователно е възражението на касатора
във връзка с размера на наложеното наказание, че въпреки че е наказван за други
нарушения по ЗДвП, това не следва да е причина за налагане на наказание над
минималния размер. От приложената по делото справка за нарушител е видно, че Й.
има налагани множество наказания за извършени нарушения на ЗДвП. Съдът счита,
че наложеното от АНО наказание за второто нарушение, в размер, малко над
минималния е съответно на извършеното от касатора нарушение и само то в случая
би могло да изпълни целите предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН. Не са налице
основания за намаляването на наказанието до предвидения в закона минимум и
предвид факта, че касаторът извършва дейност по таксиметров превоз на пътници и
като професионалист е следвало да управлява автомобила си със завишено
внимание.
Настоящата инстанция не споделя довода на
касатора за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП,
поради липса на мотиви за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Чл.53
от ЗАНН
задължава административнонаказващият орган да направи извод за неприложимостта
на чл.28
ЗАНН преди издаването на
НП. В чл.57
от ЗАНН
обаче, не е предвидено изискване да се излагат мотиви
относно извършената преценка за маловажност на деянието, поради което тяхната
липса, сама по себе си не води до незаконосъобразност на НП.
Видно от гореизложеното обжалваното решение
не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1
от ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка
на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност
и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане за разноски на ответника по касация на основание чл. 63, ал.3
от ЗАНН
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37
от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5
от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е с фактическа
или правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в минималния предвиден в нормата размер от 80 лева.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 430 от 10.03.2020 г. на ВРС,
постановено по нахд № 5844/2019 г., по описа на ВРС, 13 състав, с което е
потвърдено НП №18-0819-002088/14.06.2018
г., издадено от Началник група към ОД на МВР-Варна сектор ПП, с което на Р.Л.Й.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание: глоба в размер на 20 лева
на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
административно наказание глоба в размер на 100 лева, както и лишаване от право
да управлява МПС за 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „а“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р.Л.Й., ЕГН **********
да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: