Р Е Ш Е
Н И Е № 85
Гр.
Сливен, 27.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното
от съдия Иглика Жекова КАНД № 74 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1265 по описа на
Районен съд - Сливен за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета от
АПК.
С
Решение № 369/30.12.2021 г., постановено по АНД № 1265/2021 г. на Районен съд -
Сливен е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство серия К, № 4157809, издаден от ОД на МВР
Сливен, с който на Н.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 21
ал. 2, във вр. с ал. 1 и на основание чл. 189 ал. 4,
във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 6 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 750,00 (седемстотин и
петдесет) лева.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Н.С.Г., който
го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат твърдения за неправилност и необоснованост
на съдебния акт. Твърди, че електронният фиш не бил връчен по надлежния ред, с
което се нарушавало правото на защита на санкционираното лице. Бил напълно
лишен от възможността да посочи лицето, извършило нарушението или да заплати
глобата в намален размер. Разпоредбата на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН визирала
наказателните постановления, но била приложима и при електронните фишове,
поради което нейното нарушаване в случая съставлявало съществено процесуално
нарушение. Последното не можело да се санира в хода на съдебното обжалване и
следвало само на това основание фишът да се отмени като незаконосъобразен.
Липсата на отбелязване на толеранс в скоростта на движение, издател и дата на
съставяне на акта също лишавало фиша от възможността да породи целените с него
правни последици поради незаконосъобразност. Твърди още, че нарушението не било
доказано, не били ангажирани годни доказателства за участъка от пътя с въведено
ограничение в скоростта, както и такива досежно позиционирането на АТСС, респ.
на ситуирането на автомобила спрямо пътния знак. Счита, че в случая е следвало
да се състави АУАН и издаде наказателно постановление, предвид присъствието на
контролен орган в служебния автомобил при установяване на нарушението. Моли
съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и потвърдения с него електронен
фиш, с претенция за разноски.
В с.з.
касационният жалбоподател Н.Г., редовно и своевременно призован, не се явява.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно
призован, не се представлява. В писмено становище оспорва касационната жалба и
моли съда да я отхвърли, като остави в сила първоинстанционното решение, с претенция
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и
гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които се установява следното от
фактическа страна:
На 25.10.2020 г. в 09:30 часа по път I-6 км. 363+500 в района на
община Твърдица в посока от гр. София за гр. Бургас при движение с лек
автомобил Субару Форестър с
рег. № ВТ8418КВ било извършено административно нарушение за скорост, установено
и заснето с АТС „TFR1-M 584“,
като водачът на лекия автомобил управлявал същия със скорост от 132 км/ч при
разрешена за пътния участък от 60 км/ч. На
основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 6 от Закона за движението
по пътищата бил издаден Електронен фиш сер. К № 4157809
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство в размер на 750,00 (седемстотин и петдесет) лева на Н.С.Г. (посочен
във фиша като с., на когото е р. МПС) за нарушение по чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Адресатът на фиша Г. бил издирван за
неговото връчване, чрез посещение по постоянен адрес, но не бил открит от служител
на МВР, видно от Докладна записка от 30.12.2020 г. Наказващият орган приел, че
електронният фиш е връчен по реда на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН и били предприети
действия по принудително събиране на задължението за глоба чрез НАП.
Към
преписката са представени и приобщени към доказателствата по делото пред
първата съдебна инстанция снимков материал с отразени в същия локация, скорост
на движение на заснетия и идентифициран автомобил, лимит на скоростта, дата и
час (клип № 13810), Протокол № 5-44-19 от проверка на мобилната система за
видеоконтрол TFR1-1M № 4835,
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег. №
405р-10143 с дата на използване 25.10.2020 г., Протокол за извършено обучение
от 22.05.2012 г., Докладна записка от 30.12.2020 г., извадка от АИС АНД.
За да
потвърди Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:
При
постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено на посочената
дата и час, както и че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е
всички представени по делото доказателства и всички възражения на жалбоподателя,
в която връзка е направил подробен анализ на относимите
материалноправни и процесуални норми, като е приел законосъобразност
на санкционния акт и е потвърдил същия като такъв.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните
съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка,
като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От
доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен
и категоричен начин, че на 25.10.2020 г. в 09:30 часа по път I-6 км. 363+500 в
района на община Твърдица в посока от гр. София за гр. Бургас при движение с
лек автомобил Субару Форестър
с рег. № ВТ8418КВ, с. на настоящия касационен жалбоподател е извършено административно
нарушение за скорост, установено и заснето с АТС „TFR1-M 584“, като автомобилът
е управляван със скорост от 132 км/ч при разрешена за пътния участък от 60 км/ч.
Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена в пътен участък с
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч, което налага извода за допуснато
от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива,
въведен с чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за
движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на
превозни средства при управление на автомобила да превишават строго фиксирани
стойности на скоростта, като допустимата максимална стойност на в случая е
въведена като ограничение до 60 км/ч. В процесния случай касационният
жалбоподател е у. лекия автомобил със скорост над допустимата за участъка от
пътя, което е установено по безспорен и категоричен начин от събраните
доказателства, в т.ч. и от приобщения по доказателствата снимков материал.
В
касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на електронния
фиш, които не се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Касационната
инстанция не споделя доводите в касационната жалба, че невръчването на
електронния фиш съставлява съществено процесуално нарушение, довело до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Връчването на
административен акт, в т.ч. санкционен такъв не е елемент от процедурата по
издаване на същия, за да се приеме за допуснато от наказващия орган процесуално
нарушение. Със същото се дава възможност за право на обжалване, посочено в
закона, а в процесния случай засегнатото лице се е възползвало от тази
възможност и жалбата е разгледана по същество пред компетентната съдебна
инстанция – Районен съд. Връчването на
акта предпоставя процесуалната възможност на неговия адресат да защити правата
си по указания в закона ред и в настоящия случай тази възможност е реализирана
пълноценно. Първоинстанционният съд е приел жалбата, с която е сезиран за
процесуално допустима и е разгледал същата, като се е произнесъл по всички
наведени в същата възражения и доводи. Що се отнася до изложените в
касационната жалба съображения, другите процесуални възможности, предоставени
от законодателя в нормата на чл. 189 санкционираното лице би могло да реализира
в друго по характер производство, чиито процесуални правила са урегулирани с
норми на Административнопроцесуалния кодекс,
регламентирани в дял втори, глава седма. В процесния случай касационният
жалбоподател е предпочел да реализира засегнатите си права по съдебен ред и
неговото оплакване, както се отбеляза по – горе, е било разгледано от
компетентен съд, с което правото на защита е реализирано пълноценно от Г..
На
следващо място, касационният състав преценява като неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че липсата на дата на издаване и издател на електронния фиш
съставлява съществено процесуално нарушение. Задължителните реквизити на
електронния фиш са изчерпателно уредени от законодателя в специалния Закон за
движението по пътищата, съобразно чиято норма на чл. 189 ал. 4 изр. второ,
електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
плащане. Видно от съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези нормативно
установени реквизити са налице, следователно така издаденият санкционен акт
отговаря в пълна степен на законовите изисквания за форма и съдържание, за да
бъде приет за валиден.
Необоснована
е и извършената в жалбата аналогия между снимковия материал и електронния фиш с
АУАН и наказателно постановление. Актовете за установяване на административно
нарушение като волеизявления на администрацията са регламентирани в Глава
Трета, раздел II от ЗАНН, с конкретизация към задължителните реквизити в
нормата на чл. 42, а наказателните постановления – в раздел IV и съответно –
чл. 57, в който законодателят е
императивно е указал задължителното съдържание на наказателното постановление.
Двете разпоредби са неотносими и неприложими към
електронния фиш, доколкото последният съставлява друг вид санкционен акт, чието
прилагане е нормирано в чл. 39 ал. 4 от ЗАНН. Съгласно този текст, за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Нормата на
чл. 85а от с.з. сочи, че доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39 ал. 4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата. С оглед тази законова
делегация, пряко приложим е чл. 189 ал. 4 от Закона за движението по пътищата,
съгласно който при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „Автоматизирани технически средства и
системи”, дадена в текста на § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП, това са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат както стационарни,
така и мобилни; последните са прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Следователно,
позоваването от жалбоподателя на чл. 34 от ЗАНН в контекста на гореизложените
твърдения е некоректно и тази разпоредба е неприложима при този вид санкционни
актове.
Обжалваното
пред настоящата съдебна инстанция решение е подробно, обосновано и съответно
като изводи на всички събрани по делото доказателства. Мотивите на Районния съд
напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо
да бъдат приповтаряни. Горните изводи мотивират настоящата касационна инстанция
да приеме, че обжалваното решение не е
постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният
съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и
правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба
оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован
извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна,
жалбоподателят е о. състава на а. н., за което е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което и
постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по –
горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при
анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в
касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
В
атакуваното решение Районен съд - Сливен е направил обоснован извод за
законосъобразност на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 4157809, издаден от
ОД на МВР Сливен, с който на Н.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение
по чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал. 2 т. 6
от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 750,00 (седемстотин и
петдесет) лева.
По
изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
При
този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се присъди в размер на 80,00 лева, определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и се възложи в тежест на
касационния жалбоподател.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 369/30.12.2021 г. на Районен съд - Сливен, постановено по АНД
№ 1265/2021 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Н.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР – Сливен разноски по делото
в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.