№ 117
гр. В.П. 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П. III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20213610100621 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искови претенции с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр.
чл. 84, ал 3 от ЗЗД от Б. В. Д. срещу АЛ. М. АЛ. за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени от ищеца в резултат на извършено от ответника непозволено
увреждане, изразяващо се в нанесен от ответника на 21.10.2018 год. удар в главата на ищеца
и обиди, ведно с лихвата за забава върху главницата от 21.10.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 55
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – за извършени прегледи и
рентгенография, ведно с лихвата за забава върху тази сума от 23.10.2018 год. до
окончателното изплащане.
Ищецът сочи, че на 21.10.2018 год. бил назначен за асистент съдия на футболна среща,
проведена на стадиона в гр. В.П. между отборите на ФК „В.П.“ – гр. В.П. и ФК „В.“ – гр. В..
Излага, че на футболния мач като публика присъствА. футболистите от ФК „К.“ – с. К.,
които отправяли обидни думи („простак“, „продажник“, „идиот“ и др.) към съдиите на мача.
Ищецът твърди, че в 84-тата минута на мача, докато стоял на поста си на страничната линия,
ответникът, който бил част от публиката, се насочил към него и му нанесъл удар с глава в
задната част на неговата глава. Сочи, че в резултат на удара зА.тнал назад, почувствал се
замаян, но довършил футболната среща. Твърди, че като се прибрал вкъщи и през
следващите дни в продължение на 1 седмица болката в главата и замаяността продължили,
чувствал гадене, имал световъртеж и оток в лявата част на главата. Релевира, че след като
посетил медицинско заведение и му направили рентгенова снимка, било констатирано
сътресение на мозъка – лека степен. Ищецът навежда твърдение, че във връзка с депозирана
1
от него тъжба срещу ответника е образувано ч.н.х.д. № 34/2019 год. по описа на РС – В.П.
което било прекратено, а делото било изпратено на Районна прокуратура по компетентност.
Излага, че във връзка с деянието било образувано ДП № 336/2019 год. по описа на РУ – В.П.
което към датата на депозиране на исковата молба е висящо. Освен изпитаните болки след
инцидента, ищецът сочи, че е изпитал неудобство пред колегите си футболни съдии. Освен
това част от публиката започнала да му се присмива и да употребява обидни думи по негов
адрес, което усилило притеснението му от създалата се ситуация. Предвид всичко изложено
моли искът му да бъде уважен в претендираните размери. Претендира съдебните разноски,
сторени по делото.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и заедно с процесуалния си представител
като поддържа исковата претенция.
В срока за отговор ответникът заявява, че не отрича, че във връзка със събитията от
21.10.2018 год. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и
т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Навежда твърдение, че по време на футболния мач той и
ищецът са си разменяли реплики и между тях възникнА. пререкания. Ответникът отрича да
е нанесъл удар с глава в областта на тила на ищеца, тъй като по негови твърдение е бил пред
ищеца, а не зад него. Релевира, че дори да се приеме, че е имало нанесен удар, той е бил
само един и не е рефлектирал върху работата на ищеца. Акцентира, че след инцидента не са
били сигнА.зирани нито полицията, нито бърза помощ за оказване на неотложна медицинска
помощ. Обръща внимание, че ищецът е посетил лекар 2 дни след инцидента. Счита, че не са
ангажирани доказателства, от които да се установява периодът и интензитетът на
претърпените болки и страдания, нито връзката между тях и нанесения му удар. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за лихви. В случай, че исковите
претенции бъдат уважени, моли съдът да намА. поисканото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
В последното по делото открито съдебно заседание ответникът не се явява лично, за
него се явява редовно упълномощеният му процесуален представител, който поддържа
отговора на исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
С решение № 22 от 07.03.2022 г. по НАХД № 64/2022 г. на ВПРС ответникът АЛ. М.
АЛ. е бил признат за виновен в това че на 21.10.2018 г. в гр.В.П. област Ш., по хулигански
подбуди причинил на длъжностно лице при изпълнение на функциите му /асистент – съдия
на футболна среща между отборите на ФК“В.П.“ и ФК“В.“/ Б. В. Д. от гр.Ш., лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, в
следствие на контузия на главата, лек оток и палпаторна болезненост в лявата
задушнотилна област, лекостепенно сътресения на мозъка без загуба на съзнание –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1 и т. 12 вр. с чл.130, ал.1 от НК, като А. е бил освободен от
наказателна отговорност и му било наложено наказание "глоба" в размер на 1500 лв.
Съгласно представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 284/22.10.2018
2
г., издадено от съдебен лекар при „МБАЛ Ш.“ АД, при прегледа било констатирано: лек
оток и палпаторна болезненост в лявата задушнотилна област в главата на ограничена площ
с диаметър 3,5 см. Предвид оплакванията на пострадалото лице за главоболие, световъртеж,
гадене лекарят, осъществил прегледа го е насочил към консулт с неврохирург.
Съдебномедицинското удостоверени е допълнено на 23.10.2018 год. след извършен преглед
от неврохирург, като е отразено, че няма данни за ВЧН (вътречерепно налягане) и МРД
(менингорадикулерно дразнене). ЧМН (черепномозъчни нерви) – б.о. (без отклонения). НСР
(нарушение(я) на сърдечния ритъм) – двустранно еднакви, живи Ромберг положителен, без
латерА.зация. Посочено е, че не се установяват патологични рефлекси. Поставена е
диагноза: Контузия на главата. Сътресение на мозъка. Извършена е рентгенография на
череп, но не са констатирани травматични изменения на черепните кости. Заключението е,
че се касае за лек оток и палпаторна болезненост в лявата задушнотилна област в главата.
Сътресение на мозъка – лека степен, като уврежданията могат да бъдат получени по време и
начин, съобщени от пострадА.я/ по време на работа като футбулен съдия на 21.10.2018 г.,
около 17:00ч., бил ударен с глава по главата от непознат мъж, замаяла му се главата, олюлял
се, не е паднал на земята. Не е търсил медицинска помощ/.
Видно от представената по делото фактура № **********/22.10.2018 год. за извършения
преглед ищецът е заплатил 35 лева. Съгласно приложената фактура № **********/
23.10.2018 год. извършената рентгенография на череп е на стойност 20 лева.
Към материА.те по делото са приобщени докладни от ищеца, в качеството му на
асистент-съдия на срещата по футбол за първенство на АФГ- гр. Ш. между отборите на ФК
„П.“, гр. В.П. и ФК „В.“, гр. В., проведена на 21.10.2018 год. в гр. В.П. от Ив. Ж. – делегат
на срещата и К.К. – главен съдия на срещата. В трите доклада е посочено, че в 84-та минута
от мача, след отбелязване на третия гол за отбора домакин, лице от публиката нанесло удар с
глава на ищеца. В доклада на К. е отразено, че лицето му е познато като състезател на ФК
„К.“ и се казва А..
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водените от ищеца
свидетели.
Свидетелите К.К. (главен съдия) и Й.Й. (футболен съдия) сочат, че познават ищеца от
години. И двамата са били очевидци на инцидента от 21.10.2018 год. Категорични са, че към
края на мача в 84-тата минута човек от публиката излязъл на стадиона, насочил се към
ищеца и го ударил в областта на главата с глава. Единодушни са свидетелите, че ищецът не
е бил подготвен за удара, тъй като бил с гръб към нападателя си. Свидетелите сочат, че
освен удара с глава, ищецът е бил ритнат и с крак в областта на краката. Заявяват, че след
удара ищецът не се чувствал добре, но въпреки неразположението му мачът продължил,
като ищецът не потърсил медицинска помощ непосредствено след инцидента, но се оплакал,
че изпитва болки в главата. Свидетелите си спомнят, че през цялото време на мача
публиката се държала неприлично и отправяла обидни думи и закани към съдийската
бригада. И двамата свидетели твърдят, че ответникът и част от публиката отправяли обидни
думи към всички съдии на мача, включително и към ищеца. Свидетелите излагат, че поради
болките в главата и притеснението си след случката известен период от време ищецът не
3
участвал като съдия в мачове. Според свид. К. този период продължил около 1 месец.
Свидетелят допълва, че познава ответника като футболист от години и не се изненадва от
действията му, сочи, че поведението му на терен е агресивно. Навежда твърдение, че на друг
мач зрители от публиката напомнили ситуацията от 2018 год., в която на ищеца били
нанесени удари по главата и крака.
Свидетелят Ж. (делегат към БФС), който също е присъствал на срещата от 21.10.2018
год., потвърждава казаното от другите двама свидетели, като допълва, че освен удара по
главата и крака, видял ответника да нанася на ищеца и ритник в областта на бъбреците.
Сочи, че медицински преглед не е бил извършван, но докторът поговорил с ищеца.
Свидетелят твърди, че ищецът изглеждал зашеметен и неразположен, имал болки в главата
и бъбреците, но с оглед обстоятелството, че нямало резервен съдия за срещата, мачът
продължил още няколко минути до края на редовното време. Свид. Ж. излага, че след
инцидента на ищеца били необходими 2-3 месеца да се адаптира и да възобнови участието
си в мачове като асистент съдия. Свидетелят си спомня, че по време на мача публиката е
отправяла обидни думи към главния съдия, но не е чул обидни думи, адресирани към ищеца.
Всички свидетели по делото са присъствА. по време на инцидента и са били преки
очевидци на случилото се. Същите не са заинтересувани от изхода на делото, показанията
им са вътрешно непротиворечиви, житейски логични, напълно кореспондират с останА.те
събрани по делото доказателства, поради което съдът намира, че изложеното от тях факти
може да послужи при изграждане на решаващите му изводи.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с
правно основание чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 45 от ЗЗД, урежда задължение на всяко лице да
поправи вредите, които виновно е причинило другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
За да бъдат основателни предявените искове, трябва в обективната действителност да са
настъпили следните юридически факти (материални предпоставки): 1) деяние (действие или
бездействие); 2) противоправност; 3) вреди; 4) причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди
(вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата
следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното
противоправно поведение на делинквента) и 5) вина на делинквента. Обективните елементи
от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като
субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за
оборване на законовата презумпция от страна на ответника – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Изрично в чл. 413, ал. 3 от НПК е посочено, че предходната
4
разпоредба се прилага и за актовете на районния съд по глава 28 (освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание) и глава 29 (решаване на
делото със споразумение). Освен това, съгласно разясненията, дадени в т. 15 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК
решението по чл. 78а от НК, с което наказателния съд освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание е приравнено по значение
на влязла в законна сила присъда.
Предвид изложеното съдът намира, че нормата на чл. 300 от НПК следва да се тълкува
разширително и намира приложения в настоящия казус. Съобразно нормата на чл. 300 от
ГПК приобщеното по делото решение № 22 от 07.03.2022 г. по НАХД № 64/2022 г. на
ВПРС, влязло в законна сила на 23.03.2022 год., има значение на присъда, съгласно чл. 383,
ал.1 от НПК и е задължително за съда относно това дА. е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Съдът следва да приеме за установено, че на
21.10.2018 г. в гр.В.П. област Ш. по хулигански подбуди ответникът е причинил на ищеца,
който има качеството длъжностно лице, при изпълнение на функциите му /асистент – съдия
на футболна среща между отборите на ФК“В.П.“ и ФК“В.“/ лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, в следствие на
контузия на главата, лек оток и палпаторна болезненост в лявата задушнотилна област,
лекостепенно сътресения на мозъка без загуба на съзнание, като деянието е извършено
виновно при умишлена форма на вината, т.е. извършването на противоправното деяние и
виновността на дееца, са установени по безспорен начин.
От ангажираните писмени и гласни доказателства безспорно се доказаха и нанесените
на ищеца травматични увреждания и причинната връзка между деянието и вредите от него.
Спор е нА.це досежно размера на вредите, претърпени от ищеца, настъпили в резултат
на противоправното поведение на ответника.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, общи и
специфични за отделния спор правнорелевантни факти, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението – характер и степен на увреждане, начин
и обстоятелства, при които е получено, последици, степен на интензитет. Като база за
определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още икономическият
растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде
източник за обогатяване на пострадА.я.
В конкретния случай, видно от приложено по делото съдебномедицинско
удостоверение на съдебен лекар на ищеца е поставена диагноза: Контузия на главата.
Сътресение на мозъка. Констатирани са били лек оток и палпаторна болезненост в лявата
5
задушнотилна област в главата на ограничена площ с диаметър 3,5 см. Ищецът се е оплаквал
от главоболие, световъртеж, гадене в резултат на удара по главата, поради което е
извършена рентгенография на череп, от която не са констатирани травматични изменения на
черепните кости. Установява се от приобщеното писмено доказателство, че при прегледа
ищецът не е съобщил за нанесения му ритник по крака, нито за ритника в областта на
бъбреците (за нА.чието на последния удар свидетелства единствено разпитания по делото
свидетел Ж.), което налага извода, че Д. е изпитал болка само при нанасянето им и кратък
период след това.
Не отговаря на истината наведеното в отговора на исковата молба твърдение, че ищецът
потърсил медицинска помощ 2 дни след инцидента, поради което можело да се приеме, че не
е пострадал в толкова голяма степен. Напротив, доколкото ударът с глава е нанесен на
футболната среща, проведена на 21.10.2018 год., ищецът се е консултирал с лекар още на
следващия ден сутринта в 9 часа (видно от отразеното в съдебно медицинското
удостоверение). Ирелевантно е дА. ударът е бил нанесен в областта на тила на ищеца или в
областта на лицето му, но съдът намира за необходимо да отбележи, че приложените
писмени доказателства и събраните гласни такива потвърждават изцяло тезата на ищеца.
Установи се от събраните гласни доказателства, които съдът кредитира, че ритъмът на
работа на ищеца в качеството му на асистент съдия е бил нарушен вследствие на инцидента
за около 1 месец, но след това последният се е върнал към тази своя дейност.
За съда няма съмнение, че събитието от 21.10.2018 год. е оказало негативно въздействие
върху психическото състояние на ищеца, причинило му е стрес и притеснение, но от
събраните по делото гласни доказателства се установява, че преживеният стрес е бил
преходно състояние, продължило за недълъг период от време.
Не бяха ангажирани доказателства във връзка с твърдението на ищеца след инцидента
да е станал обект на злорадни коментари от страна на свои колеги. Напротив, от събраните
гласни доказателства се установи, че всички са се отнесли с разбиране към ищеца и
ситуацията, в която е изпаднал, дА. са му времева възможност да се възстанови физически и
психически от преживения стрес, като не са го ангажирА. с участие в мачове окол 1 месец
след инцидента.
От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, обаче, че по време на
мача публиката е употребявала обидни думи и е подсвирквала по адрес на съдиите,
включително по адрес на ищеца, като свид. К. излага, че е бил съдия на друг мач по време
на който зрители от публиката напомнили инцидента от 21.10.2018 год.
Предвид изложеното, съдът намира за установено, че вследствие на противоправното
деяние на ответника на 21.10.2018 год., ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се както в болки и страдания, вследствие на удара в главата, както и чувство на
неудобство и унижение, че е осъществено на публично място и е станало достояние на
много хора. Д. е пострадал, докато е упражнявал дейността си като асистент-съдия на
футболната среща, на публично място - стадиона в град В.П. в присъствието на много хора.
Случилото се е станало достояние и на хора от професионалната му сфера.
С оглед материА.те по делото и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, преценявайки
6
целия комплекс от обстоятелства: негативните преживявания за ищеца, характера,
интензитета и продължителността им, обстоятелството, че ударът е нанесен в много уязвима
част от тялото на човека – главата, като тази травма би могла да даде негативно отражение в
състоянието на ищеца в бъдеще, настоящата инстанция намира, че претенцията на ищеца за
обезвреда на неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на 3500 лв., като за
разликата до пълния му размер от 6000 лв. следва да се отхвърли, като недоказана.
Безспорно доказана е претенцията за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер
на 55 лева, за което са представени надлежни писмени доказателства, ето защо претенцията
в тази част се явява изцяло основателна и доказана и като такава следва да се уважи.
По отношение на иска по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съдът
намира следното: Безспорно при непозволено увреждане лихвите се дължат от деня на
събитието, когато е извършено увреждането. Съгласно чл. 86 от ЗЗД, лихвите се дължат от
деня на забавата. При непозволеното увреждане, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, се дължат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Лихвите тогава
се явяват компенсаторни, а не мораторни, и те се дължат като допълнение на обезщетението
от деня на събитието, защото съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без
покана. Ето защо върху уважената част от иска за неимуществени вреди, следва да бъде
присъдена законната лихва, считано от деня на причиненото увреждане – 21.10.2018 год.
Законната лихва върху претенцията за обезвреда на причинените имуществени вреди следва
да се начисли от 23.10.2018 год., в какъвто смисъл е искането на ищеца.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането за лихви, доколкото исковата молба е депозирана на 21.10.2021
год., видно от пощенското клеймо, т.е. в рамките на 3-годишния срок.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 557,20 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса, съобразно уважената част на иска.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника също се следват разноски, съобразно
отхвърлената част от претенцията в размер на 247,70 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал 3 от ЗЗД АЛ. М.
АЛ. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.Н., обл.Т., ул.“К.”№2 ДА ЗАПЛАТИ
на Б. В. Д., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., ул. „В.Д.“ №9 сума в
размер на 3500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание, вследствие на извършено от ответника на
21.10.2018 г. в гр. В.П. престъпление от общ характер, извършено по хулигански подбуди,
представляващо лека телесна повреда, наказуемо по чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. първои т. 12,
предл. първо, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, за което е бил признат за виновен с решение №
7
22 от 07.03.2022 г. по НАХД № 64/2022 г. на ВПРС, влязло в законна сила на 23.03.2022 г.,
ведно със законната лихва от деня на увреждането – 21.10.2018 год. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния й предявен размер от
6000 лв., като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД АЛ. М. АЛ. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес с.Н., обл.Т., ул.“К.”№2 ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. Д.,
ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., ул. „В.Д.“ №9 сума в размер на 55
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за
извършени преглед и рентгенография, вследствие на извършено от ответника на 21.10.2018
г. в гр. В.П. престъпление от общ характер, извършено по хулигански подбуди,
представляващо лека телесна повреда, наказуемо по чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. първои т. 12,
предл. първо, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, за което е бил признат за виновен с решение №
22 от 07.03.2022 г. по НАХД № 64/2022 г. на ВПРС, влязло в законна сила на 23.03.2022 г.,
ведно със законната лихва от 23.10.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗЗД АЛ. М. АЛ. ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. Д.
направените по делото разноски в размер на 557,20 лева, съобразно уважената част т
претенцията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЗЗД Б. В. Д. ДВА ЗАПЛАТИ на АЛ. М.
АЛ. направените по делото разноски в размер на 247,70 лева, съобразно отхвърлената част
от претенцията.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
8