РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. К., 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225100500095 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 от ГПК.
С решение № 36/17.02.2022 г., постановено по г. д. № 568/2021 г. по
описа на Районен съд - М. е отхвърлен предявения от ЗД “Б. И.“ АД, ЕИК
**** против Ш. Х. С. иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца
243,20 лева, представляваща изплатеното от ЗД “Б. И.”АД застрахователно
обезщетение в размер на 218,20 лева и ликвидационни разноски в размер на
25 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД “Б.
И.”АД със застрахователна полица № BG/02/************ и щета №
1810015***, по която ЗД „Б. И.“ АД е изплатило по банков път на ЗАД „А.“
АД за настъпили имуществени вреди по лек автомобил „П.“, модел „407“ с
ДК № ***, вследствие на ПТП, настъпило на 07.04.2018 г. в гр. К., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
25.06.2021 г. до окончателното й погасяване, като неоснователна. С
решението ЗД "Б. И.“ АД, ЕИК **** е осъдено да заплати на Ш. Х. С.
разноски по делото в размер на 400 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
1
Недоволен от постановеното решение е останал жалбодателят ЗД „Б.
И.“ АД, ЕИК ****, който чрез представител по пълномощие адв. М.Г. го
обжалва като неправилно и необосновано. Счита, че първоинстанционният
съд не е взел под внимание всички установени по делото факти и не ги е
отчел в тяхната съвкупност. Излага съображения. Иска решението да бъде
отменено, вместо което да се постанови ново, с което предявеният от ЗД „Б.
И.“ АД иск по чл. 500 КЗ да бъде уважен. Претендира за присъждане на
направените в двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от въззиваемия Ш.
Х. С., чрез представител по пълномощие адв. С.М., с който въззивната жалба
се оспорва като неоснователна. Иска се обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира се присъждане на направените разноски в двете
съдебни инстанции. С отговора не се представят доказателства и не се правят
доказателствени искания.
В открито съдебно заседание жалбоподателят ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ****,
редовно призован, не изпраща представител. С молба вх. № 1671/16.06.2022 г.
(п. кл. 15.06.2022 г.) е приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемият Ш. Х. С., не се явява,
представлява се от адв. М., който поддържа отговора на въззивната жалба.
Иска да бъде потвърдено решение № 36/17.02.2022 г., постановено по гр. д. №
568/2021 г. по описа на Районен съд – М. като правилно, обосновано и
законосъобразно.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на
обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и
допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивнaтa жалба е подадена в срок, от лицe, имащо интерес от
обжалването, поради което е допустима.
Окръжният съд като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по подадена искова
молба, с която е предявен иск по чл. 500, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането. Ищецът ЗД „Б. И.“ АД е заявил, че на 07.04.2018г. в гр. К.,
на бул. „В. К.“ срещу дом № *, било реализирано ПТП с участието на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран” с ДК № ****, собственост на
С. А. С. и управляван от Ш. Х. С., и лек автомобил марка „П.“, модел „407” с
2
ДК № ****, със собственик и водач П. В. К.. Според представения протокол
за ПТП № 1575686/07.04.2018г., съставен от органите на КАТ, причините за
произшествието се дължали по вина и противоправно поведение на водача Ш.
Х. С., който при управление на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Шаран“ с ДК № *****, не спазил необходимата дистанция и блъснал отзад
лек автомобил марка „П.“, модел „407” с ДК № ****, който намалявал
скоростта си, поради включване в кръстовище с кръгово движение.
Вследствие на ПТП били нанесени материални щети по лек автомобил марка
„П.“, модел „407“ с ДК № ****, застрахован по застраховка “Каско” и
„Злополука“ в ЗАД „А.” АД със застрахователна полица № 0306X0286***, с
валиден срок на действие от 09.04.2017 г. до 08.04.2018 г.
Въз основа на уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско
на МПС“ ОТ 10.04.2018 г. в ЗАД „А.“ АД била заведена щета с №
10318030103*** от собственика на увредения лек автомобил марка „П.“,
модел „407“ с ДК № **** - П. В. К.. С доклада по нея се установило, че
щетите, които били причинени на лек автомобил „П. 407“ с ДК № ****, в
резултат на ПТП са в размер на 255,09 лева.
На 20.04.2018 г. ЗАД „А.” АД платило по банков път на собственика на
увредения автомобил П. В. К. сумата в размер на 255,09 лева чрез преводно
нареждане за кредитен превод.
На основание чл. 412 от КЗ, с изплащането на застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на ПТП, станало
на 07.04.2018г., застрахователят ЗАД „А.“ АД предявил претенция срещу ЗД
„Б. И." АД в размер на 270,09 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 255,09 лева и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева. В компанията била заведена щета №
1810015***, за сумата в размер на 218,20 лева, която ЗД „Б. И.“ АД
изплатила по банков път на ЗАД „А.“ АД.
Лек автомобил „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК № **** бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД "Б. И.”АД със
застрахователна полица № BG/02/************, с валиден срок на действие
от 12.02.2018 г. до 11.02.2019г. Съгласно протокол за ПТП №
1575686/07.04.2018г. Ш. Х. С. управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма - над 1,2 промила. Ищецът заявил
чрез исковата си молба, че на основание чл. 500 от КЗ, има право да получи
платеното застрахователно обезщетение.
С писмо с изх. № РГ-00315/08.04.2019 г. ответникът бил уведомен да
заплати претендираната сума, като в случай, че задължението не бъде
погасено в срок ще бъде заведен иск по чл. 411 и чл. 500 от КЗ, във връзка с
чл. 45 от ЗЗД. Ето и защо за ЗД “Б. И.” АД възникнал правния интерес за
предявяване на претенциите си по съдебен ред.
С оглед на изложеното, се иска да се осъди ответника Ш. Х. С. да
заплати претендираната сума в размер 243,20 лева, представляваща
3
изплатеното от ЗД “Б. И.”АД застрахователно обезщетение в размер на 218,20
лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната
лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното
изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото,
включително заплатеното.
С отговора на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск по
основание и размер. Не отрича, че на 07.04.2018 г., около 12.00 ч. в гр. К., но
не на бул. “В. К.“ срещу дом №*, както погрешно се твърдяло в исковата
молба, а на ул. “М.“ срещу магазин „Айнес“, настъпило процесното ПТП с
нанесени материални щети, които били незначителни. Водачката П. К.
заявила, че няма смисъл да викат органите на МВР и да губят време с
подписване на двустранен протокол, защото колата й имала застраховка
„Каско“, която щяла да покрие щетите. След като се разбрали ответникът
потеглил към автобусната спирка на пазара в гр. К., където го чакала
съпругата му С. А. С.. Обяснил й какво се е случило и тя предложила да
шофира, за да не се натоварва допълнително. Причината за ПТП, отразена и в
Протокол за ПТП № 1575686/07.04.2018 г. била недостатъчната дистанция
между управлявания от ответника автомобил и този, управляван от П. К..
Възразява по отношение на констатирания алкохол, на който се позовава
ищецът. Твърди , че протоколът е съставен в 13,50 ч., т.е. близо два часа след
ПТП, като едва при съставянето му, а не в момента на произшествието,
ответникът бил тестван с техническо средство Дрегер. Изложил е становище,
че към момента на ПТП, шофьор на автомобила била съпругата му С. А. С., а
не той. Било образувано досъдебно производство № 246/07.04.2018 г. по
описа на РУ на МВР - К., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, по което
бил привлечен като обвиняем. В хода на разследването било установено, че
при извършването на ПТП в 12.06 часа на 07.04.2018 г. Ш. Х. С. управлявал
автомобила, но проверката за алкохол не била извършена тогава, а близо два
часа по-късно. С Постановление от 09.07.2018 г. било прекратено
образуваното наказателното производство по досъдебно производство №
246/2018 г. по описа на РУ на МВР – К., водено за престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК, поради недоказано обвинение. Препис от постановлението било
изпратено по компетентност на РУ на МВР - К. за продължаване на
административно производство с оглед разпоредбите на ЗДвП.
На 30.08.2018 г. въз основа на съставен АУАН № 052335/07.04.2018 г.
било издадено наказателно постановление № 18-1300-000869/30.08.2018 г., с
което на ответника, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП /причиняване на
ПТП поради неспазване на дистанция, била наложена глоба в размер на 200
лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП /водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие/, глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца.
4
В отговора на исковата молба, ответникът заявява, че когато
управлението на МПС под въздействие на алкохол с концентрация в кръвта
над допустимата по закон норма, не е доказано по надлежния ред и
компетентните органи не са наложили съответните наказания за
престъпление или административно нарушение, то позоваването на него за
обосноваване на регресна претенция било лишено от правно основание.
Затова счита, че предявения иск с правно основание чл. 500 от КЗ следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на
представените от страните доказателства и е приел за установени фактически
обстоятелства, съответстващи на събраната доказателствена съвкупност.
Доколкото във въззивното производство не са представени нови
доказателства и не са установени нови фактически положения, настоящият
състав възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Основният спорен въпрос по делото е установено ли е по несъмнен
начин наличието на предпоставката, ангажираща регресната отговорност
съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. първо КЗ на причинилия ПТП виновен
водач, а именно дали при настъпването на пътнотранспортното произшествие
е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Доказването на тази предпоставка е в тежест на ищеца, при условията на
пълно и главно доказване. В тази връзка следва да се посочи, че в
проведеното съдебно дирене от ищеца не е представено каквото и да е
доказателство, от което да може да бъде направен такъв извод. Представени
от тази страна в производството са писмени доказателства относно валидни
застрахователни полици, образувана застрахователна преписка по щета и
плащането й, установяващи развитието на отношенията между водача на
увредения лек автомобил, респ. между двете застрахователни дружества, но
не и такива, които да установяват необходимата предпоставка, обуславяща
основателността на регресната претенция. В т.ч. в представения от ищеца
констативен протокол за ПТП от 07.04.2018 г., съставен в 13,50 ч., като
причина за настъпването на ПТП с материални щети е посочена неспазване на
дистанция между двата автомобила, като не съответства на твърдението на
жалбодателя, че в този протокол има данни водачът на МПС, причинил ПТП
да е сторил това под въздействието на алкохол над допустимите граници.
Други доказателства, установяващи надлежно наличието на алкохол в кръвта
на ответника в момента на причиняване на ПТП, няма категорично
представени от ищеца. От друга страна, от представените от ответника
доказателства във връзка с направените оспорвания на твърдяните в исковата
молба обстоятелства, а именно: постановление за привличане на обвиняем от
26.04.2018 г. по ДП № 246/07.04.2018 г., постановление за прекратяване на
наказателно производство по ДП № 246/2018 г. по описа на РУ-К. от
5
09.07.2018 г., водено за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като
недоказано; АУАН от 07.02018 г. и НП от 30.08.2018 г., се установява, че е
прието от разследващите органи за недоказано на 07.04.2018 г. ПТП с
материални щети да е причинено от водача С. при управление на МПС след
употреба на алкохол над допустимите граници, поради което му е наложено
административно наказание за причиняване на ПТП с материални щети
поради неспазване на дистанция и напускане на произшествието при
разногласия. Но и във втората хипотеза на наложено административно
наказание следва да се посочи, че само при наличие на данни за предприети
мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той
виновно се отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието за
регресна отговорност на застрахования, но каквато не е настоящата хипотеза.
С оглед липсата на категорични данни, от които да се направи извод за
доказаност на предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на
застрахования по чл. 500, ал. 1, т. 1 предл. първо КЗ, то и исковата претенция
на ищеца се явява недоказана, до какъвто правилен извод е достигнал
първоинстанционният съд.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно.
При този изход на делото в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените във въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Окръжен съд - К.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36/17.02.2022 г., постановено по гр.д. №
568/2021 г. по описа на Районен съд – М..
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ****, със адрес гр. С., бул. „Д. Б.“ № *,
да заплати на Ш. Х. С. с ЕГН **********, от с. К., общ. М., със съдебен адрес:
гр. К., бул. „Б.“ № *, адв. С.М., направените във въззивната инстанция
разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1,
т. 3 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7