Решение по дело №7741/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 21.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

        АНЕТА ИЛЧЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Илчева ч. гр. д. № 7741 по описа за 2019 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК

Образувано е по частна жалба на длъжника И.Н.Н. срещу разпореждане от 23.04.2019 г. по изп. д. № 20198380401065 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което е отказано намаляването на адвокатското възнаграждение, както и на таксите, индивидуализирани в постановление за разноски от 14.03.2019 г. и ПДИ от 14.03.2019 г.

Жалбоподателят счита, че посочените суми в постановление за разноски от 14.03.2019 г. и ПДИ от 14.03.2019 г. следва да бъдат редуцирани съобразно разпоредбите на НМРАВ. В допълнителна молба посочва, че възразява против таксите по т. 26, т. 1, т. 2, т. 5 ТТРЗЧСИ, срещу сумата, представляваща разноски по гражданско дело, както и срещу определеното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на жалбата от страна на взискателя К.П.В., който я намира за неоснователна. Излага съображения, че няма основания за намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като процесуалният представител на взискателя се е ангажирал и с представителство относно всички изпълнителни действия. Сочи, че присъдените суми за разноски по гражданското дело не са предмет на разглеждане в изпълнителното производство. Счита, че таксите по т. 1, т. 2, т. 5 ТТРЗЧСИ са в минимален размер.

В мотивите си ЧСИ М.Б. намира, че определеното адвокатско възнаграждение съвпада с минималния размер, определен в чл. 36 ЗА. Сочи, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е за сметка на длъжника, който е платил след започване на изпълнението. Излага, че размерите на обикновените такси са точно определени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20198380401065 г. на ЧСИ М.Б. е образувано въз основа на молба на К.П.В. срещу И.Н.Н. за принудително събиране на вземане в общ размер на 5800 лева по изпълнителен лист от 12.03.2019 г., издаден по н. о. х. д. № 5078/2016 г. на СРС, 7 състав. Молбата е депозирана чрез адв. Ц.Д.П.. Представен е договор за правна защита и съдействие за платено в брой възнаграждение в размер на 620 лева. В молбата за образуване на изпълнително дело е направено искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника.

Таксите по т. 1, т. 2, т. 5 ТТРЗЧСИ са определени в общ размер на 108 лева с ДДС, а таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ - на 821,08 лева.

            Настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество е частично основателна.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В случая по делото са представени доказателства, че взискателят е представляван в изпълнителното производство от адвокат, но осъщественото от пълномощника на взискателя процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнително дело. В случая не са извършени други действия от процесуалния представител на взискателя с цел удовлетворяване на паричното вземане. С оглед на изложеното претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение следва да се определи съгласно разпоредбата, регламентираща дължимо възнаграждение за образуване на изпълнително дело. Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за образуване на изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200 лева, до който размер следва да се намалят претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.

На следващо място настоящият състав счита, че в случая следва да се отчете фактът, че образуваното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаното по делото адвокатско съдействие с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл е ТР № 6/2013г. на ОСГКТ на ВКС. В хода на конкретното изпълнително производство освен подадената молба за образуване на изпълнително дело, макар в нея да се съдържа искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника, пълномощникът на взискателя не е извършвал други процесуални действия, свързани с вземането, предмет на изпълнение, поради което съдът приема, че образуваното изпълнително производство не е усложнено от фактическа и правна страна. В тази връзка направеното от страна на длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено. Начислените в полза на взискателя в изпълнителния процес разноски за адвокатско възнаграждение от 620 лева следва да бъдат намалени на 200 лева, което е минималният размер, определен в чл. 10, т. 1 НМРАВ.

По изложените съображения обжалваното разпореждане от 23.04.2019 г. в частта, в която е отказано да бъде намалено адвокатско възнаграждение на взискателя от 620 лева, следва да се отмени и претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя да се уважи до размера от 200 лева.

По отношение на направено в жалбата възражение за неправилно определяне на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съдът приема, че последната действително е неправилно определена от съдебния изпълнител. Съгласно т. 26, б. „в“ ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира пропорционална такса върху събраната сума, която при вземания от 1000 до 10 000 лева е 100 лева + 8 на сто за горницата над 1000 лева. Според забележка 4 към т. 26 ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, както и натрупаната към момента на постановяване на акта на ЧСИ лихва за забава върху вземането - в настоящия случай това е сумата от 7882,90 лева. Ето защо дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, при така определената сума, е в размер на 650,63 лева.

По отношение на таксите по т. 1, т. 2, т. 5 ТТРЗЧСИ съдът намира, че няма основание за тяхното намаляване. Размерът на същите е определен като фиксирана сума и се дължи при осъществяване на съответните действия, които са били извършени по изпълнителното дело.

Неоснователно е и възражението срещу сумата от 800 лева, представляваща разноски по гражданско дело. Същата е част от изпълнителния лист от 12.03.2019 г., въз основа на който е образувано изпълнителното дело и нейният размер не подлежи на преразглеждане в изпълнителното производство, същата е част от вземането, което подлежи на събиране от страна на съдебния изпълнител, а не разноски, които той определя.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на И.Н.Н., ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело № 20198380401065 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС, разпореждане от 23.04.2019 г., в частта, в която е определено адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение за взискателя К.П.В. по изпълнително дело № 20198380401065 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, от 620 лева на 200 лева.

НАМАЛЯВА дължимата от И.Н.Н., ЕГН **********, такса по т. 26 ТТРЗЧСИ по изп. дело № 20198380401065 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ, от 821,08 лева на 650,63 лева.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.04.2019 г. по изпълнително дело № 20198380401065 г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

 

         2.