РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Русе, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на 26 януари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
и
с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА
като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 350 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от И.А.Д.
***, депозирана чрез адв.С.С. ***, против Решение № 517 от 29.10.2021 г.,
постановено по АНД № 1333/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 38-0001560 от 07.06.2021 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 6, ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр) и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лева.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на съдопроизводственитге правила.
Иска се отмяна на въззивното съдебно
решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното
постановление.
Претендират се и разноските по
делото.
Касационният ответник оспорва жалбата
като неоснователна и прави искане да бъде потвърдено решението на РРС. Направено
е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въззивният съд е приел за установена
следната фактическа обстановка по делото:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 287602/05.03.2021г. против
жалбоподателя, за това, че на 05.03.2021г., около 17,10 часа, в град Русе, ГКПП
Дунав мост, изход от Р. България, управлявал лек автомобил марка Мерцедес,
модел „Спринтер“, категория М 1, с рег. № ТХ 97 71 ХТ, собственост на Сезгин Юсмен,
като извършвал обществен превоз на пътници - 8 броя, срещу заплащане или
икономическа облага от Република България за Федерална Република Германия, за
което пътника Гюлвер Хамди е заплатила сумата от 130 лева на фирма „Гуси“ ЕООД
за превоза, а Асие Яшарова е заплатила сумата в размер на 520 лева на фирма
„Гуси“ ЕООД за превоз на нея и трите й деца, като по този начин за превоза има
издаден фискален бон на фирма „Гуси“ ЕООД на стойност 900 лева от дата
05.03.2021г., като автомобила не е имал издадено заверено копие към лиценз на
Общността Въз основа на така установеното, актосъставителят е субсумирал
установените от него фактите като нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗАП, извършено от
жалбоподателя. АУАН е подписан от нарушителя, като в него същият е отразил, че
няма възражения. Въз основа на съставения му АУАН било издадено и наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗАП.
За да постанови оспорения в
настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Русе е приел, че при
издаване на НП не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила.
Обсъдил е становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, въз основа на които е приел, че по категоричен начин е
доказано извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1,
изр. 1 от ЗАвПр. Отговорил е аргументирано на всички възражения, наведени в
жалбата и в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя и ги е
отхвърлил. Преценил е, че правилно е приложена санкционната норма. Изложил е и
мотиви за неприложимостта на института на маловажния случай. В заключение
въззивният съд е стигнал до извода, че жалбата е неоснователна, поради което е
потвърдил оспореното пред него наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Решението е правилно.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната
съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на
тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Изцяло се
споделя заключението на въззивната инстанция, според което по делото въз основа
на съвкупния доказателствен материал се налага несъмненият извод за извършено
от наказаното лице административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 6, т. 1, изр. 1 от ЗАвПр. Обосновано,
след правилна оценка на доказателствения материал по делото, районният съд е
приел, че фактическите
констатации в АУАН и НП са напълно обосновани и
се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В касационната жалба са
направени възражения, които се припокриват с тези, изложени в хода на въззивното
производство и на които районният съд е дал мотивиран отговор. Настоящата
инстанция намира за необходимо да допълни следното: Във връзка с довода, че фактическото
описание на нарушението в обжалваното НП не съдържало признаците на състава на
нарушението по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр и като не е съобразил това
обстоятелство въззивният съд бил допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, касационната инстанция намира тези възражения за неоснователни. Обстоятелството,
че останалите пътници в процесния автомобил не били индивидуализирани и разпитани
в хода на административнонаказателното производство, не опорочава по никакъв
начин издаденото НП и не прави деянието несъставомерно. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 93 ал.
1 т. 1 ЗАвПр, същата визира „обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари“, без да се изисква тяхната индивидуализация.
В случая съдържащите се
в административнонаказателната преписка писмени доказателства са били обсъдени
от съда както поотделно, така и в съвкупност с целия доказателствен материал по
делото, включително и като са били съпоставени със събраните гласни
доказателства. По делото не са били ангажирани доказателства, които да
опровергават или дори да поставят под съмнение фактите и обстоятелствата,
описани в АУАН и НП.
На
следващо място следва да се отбележи, че нито въззивния съд, нито настоящата
касационна инстанция е обвързана с Решение № 237/07.07.2021 г. на АС – Добрич
по адм. д. № 104/2021 г. Същото е постановено във връзка с обжалване на заповед
за налагане принудителна административна мярка. Административното
производството по издаването, респективно обжалването на ЗНПАМ, протича по реда
на АПК, като преценката за законосъобразността на заповедта се прави към
момента на издаването й – чл. 142, ал. 1 АПК, на основанията по чл.146 АПК.
Административнонаказателното
производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя се развива по реда на ЗАНН, съответно НПК. Няма законова пречка в
хода на съдебното оспорване на НП да бъдат проверени събраните по преписката
доказателства чрез предвидените в НПК доказателствени средства. В това
производство районният съд по никакъв начин не е обвързан от мотивите на
решението на АС – Добрич, тъй като първо, те се отнасят за законосъобразността
на административен акт, различен от обжалваното НП и второ, в
административнонаказателното производство се преценяват и други доказателства,
освен събраните в производството по налагане на ПАМ.
По изложените съображения следва да се
приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при
оценката на доказателствата и е приложил правилно материалния закон като е
постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 517
от 29.10.2021 г., постановено по АНД № 1333/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.