№ 1589
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100512728 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.06.2021 год., постановено по гр.дело №16163/2020 год. по описа на
СРС, ГО, 81 с-в, „Ц.Г.П.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ф.Е.“ ООД /н./ по искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 327, ал. 1 вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата от 6 981.28 лв., представляваща продажна цена за електрическа енергия,
допълнителни услуги към нея и префактурирани разходи, за които са били издадени фактура
№********** от 30.11.2017 год. за сума в размер на 4 245.68 лв., фактура №********** от
31.12.2017 год. за сума в размер на 2 719.60 лв. и фактура №********** от 30.11.2017 год. за
префактурирани разходи в размер на 16 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.04.2020 год. до окончателното й
изплащане, сумата от 1 006.07 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 4 245.68 лв. за периода от 15.12.2017 год. до 22.04.2020
год. и сумата от 621.03 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главница от 2 719.60 лв. за периода от 15.01.2018 год. до 22.04.2020 год., както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 327 лв.;
ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 344.34 лв., представляваща
държавна такса.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „Ц.Г.П.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че въпреки описаното във
процесните фактури потребление не било ясно въз основа на какво била начислена сума за
1
допълнителни услуги „преф. р-ди – възст. преноса ЕЕ – Центрум Груп“. Между страните
бил сключен договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 21.02.2017 год., като същият бил надлежно
изпълняван от ответника. На 11.12.2017 год. бил уведомен от ищеца, че друга компания ще
придобие ноу-хау експертизата и екипа. Това предполагало последваща процедура по
изясняване и уреждане на бъдещите отношения. Въпреки това не било отправено
предложение за сключване на нов договор. Същият ден бил уведомен, че на основание
постъпило искане от ищеца „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е отстранило
доставчика на ответника от участие в пазара, считано от 00.00 ч. на 02.12.2017 год. В
изпълнение на договора ищецът следвало да изпълни задълженията си по чл. 17, ал. 1 - 3 от
договора и да даде възможност на ответника да предприеме действия, свързани с
ограничаване на вредните последствия от настъпилата промяна. Освен това ищецът не бил
изпълнил и задължението си по чл. 14, ал. 1 от договора да отправи 14-дневно писмено
предизвестие за прекратяване на договора и преустановяване снабдяването на обектите на
ответното дружество с електрическа енергия, в случай на неизпълнение на задължението на
последното да заплати дължимата цена за доставена енергия. Поради това и ответникът
търпял вреди от липсата на оперативно време за реакция и избор на нов доставчик на
електрическа енергия. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете –
отхвърлени.
Ответникът по жалбата „Ф.Е.“ ООД счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че ответникът бил признал извършените от ищеца доставки на
електрическа енергия и допълнителните услуги, както и на префактурираните разходи с
факта на осчетоводяване на процесните фактури в дневниците си за покупки и с
използването на данъчен кредит. Доказателство за това била и справката на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД. Налице били признание и по отношение на съществуването на
облигационно правоотношение. Сочи, че редът за прекратяване на съществуващи договорни
отношения не изменял факта, че ответникът дължи плащане на цената на доставената
електрическа енергия и предоставените допълнителни услуги. Ответникът бил уведомен и
за възникнало задължение за плащане, а и следвало да се има предвид, че с получаването на
препис от исковата молба бил узнал за задълженията си, имал възможност да направи
проверка в счетоводството си и да извърши плащане на процесните суми. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 327 ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно като краен резултат. Във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:
Безспорно е във въззивното производство, че на 21.02.2017 год. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия /търговска продажба – чл. 318 ТЗ/, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги, в т.ч. услугата „Прогнозиране на потреблението“. С
оглед специфичния си предмет сделката се подчинява и на разпоредбите на Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/.
Съгласно разпоредбите на чл. 91, ал. 1 и 2 ЗЕ, сделки с електрическа енергия могат да се
сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и
на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия. Сделките с
електрическа енергия се извършват при спазване на разпоредбите на този закон и Правилата
за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/.
Сделки с електрическа енергия по свободно договорени цени могат да сключват
производителите, включително производителите на енергия от възобновяеми източници за
количествата по чл. 31, ал. 5, т. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници,
търговците на електрическа енергия, доставчиците от последна инстанция, операторът на
борсовия пазар на електрическа енергия и крайните клиенти – чл. 100, ал. 1 ЗЕ /редакция –
Изм. и доп. – ДВ, бр. 56 от 2015 год., в сила от 24.07.2015 год./.
Според чл. 96 ЗЕ, търговци на електрическа енергия /каквото качество има ищецът –
обстоятелство, което е безспорно по делото/ са лицензирани за дейността си лица, които
отговарят на условията на финансово гарантиране на сключваните от тях сделки с
електрическа енергия, определени в правилата по чл. 24, ал. 2, а „краен клиент“ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствено ползване - § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ.
Всеки клиент има право да избира доставчик на електрическа енергия независимо от
това в коя държава – членка на Европейския съюз, е регистриран доставчикът, доколкото
последният спазва правилата по чл. 91, ал. 2, като смяната на доставчика се извършва от
оператора на мрежата съгласно правилата по чл. 91, ал. 2 до три седмици след получаване на
писменото искане на клиента, като тази смяна не се съпровожда с допълнителни задължения
за клиента – чл. 95, ал. 1 – 3 ЗЕ.
В ПТЕЕ – чл. 11, са регламентирани договорите на пазара на електрическа енергия,
между които договор за комбинирани услуги /т. 10/ и рамков договор /т. 13/. Предмет на
договорите по чл. 11, т. 10 са продажбата на електрическа енергия и плащането на всички
използвани от крайния клиент услуги: „достъп до електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа“, „пренос на електрическа енергия през електропреносната
и/или електроразпределителната мрежа“ и „отговорност за балансиране“. В договорите се
уреждат отношенията във връзка с плащането на дължимите суми за мрежови услуги за
3
съответния ценови период – чл. 20, ал. 1 ПТЕЕ, като съгласно ал. 2 и 3 от посочената норма,
тези договори се сключват между търговец на електрическа енергия и краен клиент, за който
се прилага стандартизиран товаров профил, както и краен клиент, за който не се прилага
стандартизиран товаров профил.
В чл. 31, ал. 1 ПТЕЕ е предвидено, че клиенти, регистрирани на пазара по свободно
договорени цени, които сключват договор за комбинирани услуги по чл. 11, т. 10, заплащат
дължимите суми за мрежови услуги на съответния търговец или доставчик от последна
инстанция, а в чл. 31, ал. 2 – че търговците и доставчиците от последна инстанция заплащат
дължимите суми за мрежови услуги на съответния мрежови оператор, независимо дали са
получили плащане от клиента.
Следователно по силата на сключения между страните договор за ответника е
възникнало задължението да заплати цената на активната нетна електрическа енергия и на
услугите „отговорност за балансиране/ – виж чл. 2, ал. 2, т. 10 ПТЕЕ и „прогнозиране на
потреблението“, в случай че такива са били доставени. Не се спори, че това задължение е
следвало да бъде изпълнено до 14-то число на месеца, следващ този на доставките.
По делото е установено въз основа на заключението на вещото лице по допусната и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че ищецът издал процесните
данъчни фактури, които били осчетоводени от ответното дружество и последното било
ползвало данъчен кредит по тях. В този смисъл, разглеждано в неразривна връзка с всички
други доказателства, осчетоводяването на фактурите несъмнено съставлява извънсъдебно
признание на ответника – купувач относно възникването на задължение в негова тежест за
плащане на цената на доставената електрическа енергия и горепосочените услуги /няма
съмнение, че продавачът начислява на купувача дължимите суми за мрежови услуги и
съставя фактура съгласно представената му информация от оператора на съответната мрежа,
към която е присъединен обекта на купувача/.
С оглед липсата на доказателства за плащане, настоящият съдебен състав приема, че
ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания в общ размер на 6 981.28 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
При установените по делото фактически положения – че длъжникът е бил в забава през
исковите периоди, както и предвид липсата на самостоятелни оплаквания срещу
първоинстанционното решение в частта му по предявените искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, то законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявените
акцесорни претенции се явяват основателни до размерите, посочени в обжалваното решение.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи, че обстоятелството
дали за ответника евентуалното са настъпили имуществени вреди поради служебното му
връщане на регулирания пазар на електрическа енергия и заплащането на по-високи цени за
потребената енергия, е неотносимо към преценката за дължимостта на процесните вземания
/претенция за обезщетение за твърдените от ответника вреди не е заявена своевременно в
4
рамките на настоящото производство чрез насрещен иск или възражения/.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 21.06.2021 год., постановено по гр.дело №16163/2020
год. по описа на СРС, ГО, 81 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5