Р Е Ш Е Н И Е № 260352
10.09.2020 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на първи юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 17715 по описа на същия съд за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
В исковата си молба , ищцовото дружество „ Кредит Инс „
ООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул.
Цар Борис ІІІ № 19, вх. В ет. 1 ап. 6 иска да бъдат призовани на съд
заедно с ответника П.И.И., ЕГН *********, като се установи със сила на пресъдено
нещо по реда на чл. 422 от ГПК
съществуването на негово вземане против ответника по силата на договор, за
следните суми: 300 лева – неплатена главница по заем, 27 лева
договорна лихва за периода от 28.09.2016г. до 31.05.2017г., 20.20 лева законна
лихва
за забава, начислена за периода от 28.10.2016 г.
до 31.05.2017 г.,
и 102.39 лева такса „гарант“ по договора, начислена в тежест на ответника за
периода от 28.09.2016г . до 31.05.2017г.
Ищецът черпи права от два твърдяни договора.
Твърди се в исковата молба, че между него и
ответника е сключен във формата на електронен документ, чрез сайта на
дружеството на адрес ……, договор за потребителски кредит
„Екстра“ № …..По силата на договора ответникът получил назаем сума от 300 лв.,
които трябвало да върне на три равни
месечни вноски, всяка от които с падеж на двадесет и осми ден от месеците от
октомври до декември 2016г включително. Договорено било кредиторово възнаграждение в
размер на 27 лева ,изчислено като еквивалент на 36 % от главницата на годишна
база, и по силата на чл. 4 от договора ,
кредитополучателя поел задължение да заплаща на кредитодателя такса „Гарант“,
срещу задължение на кредитодателя да ангажира дружество – гарант за връщането
от И. на вноските му по кредита. Възнаграждението за гаранта било договорено в
размер от 102.39 лева , като по този
начин, общия размер на дължимите от И. плащания станал 429.39 лв. Ответника не
извършил никакви плащания по договора, чийто срок изтекъл на дата
28.12.2016г.
Ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично
задължение за остатъка от вземането си, издадена по ч. гр. дело № 8428/2017 год.
по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ бр.състав
. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Затова се
иска от съда да постанови решение , с което да признае за съществуващо вземането на ищеца по договора за следните
суми: 300 лева – главница , ведно със законната лихва от датата на подаването
на заявлението в съда – 07.06.2017г. , 27 лева договорна лихва за целия период
на договора, 102.39 лева договорна такса „гарант“ , начислена за париод от
28.09.2016г. до 31.05.2017г, и 20.20 лева законна лихва за забава от
29.10.2016г до 31.05.2017г. Евентуално , в случай , че не се установи да има
договор, иска и връщане на сумата от 300 лева, като дадена без основание, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на самата искова
молба - 08.11.2018г до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът оспорва исковете, като е депозирал отговор
своевременно. Отрича съществуването на договора, тъй като по него нямало
плащане на заемната сума в полза на И.. Част от клаузите в договора за кредит
били неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Предвид договора за гаранция, оспорва се ищеца да е носител на
правото да получи възнагражданието по този договор. Твърди нарушения на чл. 11 ал. 2 от ЗПФУР,
при което договора бил недействителен на
основанието по чл. 22 от ЗПК. Моли се
исковете да бъдат отхвърлени.
Искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД, чл.
6 и следващите от ЗПФУР, чл. 9 и сл. от ЗПК, чл. 79, чл. 86 от ЗЗД и чл.422
от ГПК, евентуално – чл. 55 ал. 1 от ЗЗД
доколкото се твърди за вземането си ищецът да разполага със заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е възразено в срока по чл. 414 от ГПК.
Искът е недопустим в частта си, в която се иска установяване на вземане за сума от 27 лева
договорна лихва по договора. Такова вземане не е заповядано в издадената по
частното дело № 8428/18 заповед за
плащане. Доколкото отсъства и искане ответника да се осъди да заплати тази сума,
производството по това искане следва да се прекрати, поради липса на
интерес.
По
допустимата част съдът приема следното:
Ищецът, комуто е
възложено доказването дали твърдяното облигационно правоотношение съществува
между страните, извежда правата си от договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, а самата финансова услуга е заем за потребление. Съдът не
отрича сключването на договора:
На
л. 11 от делото е представено копие от договор за потребителски кредит „Екстра“
№ …., досежно който договор ищецът претендира да е сключен между страните по
реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние ( ЗПФУР).
Твърденията му за наличие на договор се потвърждават при условията на пълно
главно дозавне от разписката на л. 9 от
делото под номер № ….., от която личи , че И. е получил с
основание „договор № ….. , плащане на сума от 300 лева, като самото
плащане е осъществено на същата дата. Разписката, макар и представена от ищеца, е изходящ ( съставен ) от трето
на спора лице частен документ, и съдът няма причина да не възприеме твърдяното плащане за осъществено. Независимо от начина ,
по който страните по договора постигат съгласие , съществуването на договора за заем се обуславя и от реалното
предяване на заемната сума; обратно, удостоверяването на получаване на сума от
300 лева от ответника по силата на
договор е достатъчно да доведе до извод за съществуването на такъв.
Плащане на главницата по договора се дължи, след като ответникът не доказва
плащане на същата в полза на ищеца. Дължи се , на основание чл. 86 от ЗЗД , и
законната лихва върху главницата от датата на забавата – 28.09.2016г. до
окончателното изплащане на вземането ; изчислена по размера си за процесния
период, тя е на стойност от 17.91 лева ,до който размер иска по чл. 86 от ЗЗД е
основателен.
Трябва да се каже също така , че по делото
отсъстват данни , третото на
спора лице – гарант „ да е изпълнило задължението си по договора за гаранция. Последният
не може да бъде противопоставен на длъжника, който не е страна по него , а на свой ред, клаузата, с която в договораза
кредит се договаря право на кредитора да избере гарант и насрещно задължение на
длъжника да плати такса за гаранцията, е неравноправна, защото води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя.
Договорената такса „гаранция“ е дължима при всички положения , независимо от
това , дали длъжникът изпълнява точно задължението си по договора за кредит, и
затова договорката за заплащане на таксата е нееквивалентна. Плащане по нея не
се дължи.
Съдът няма да се произнася по евентуално
съединения иск за неоснователно обогатяване, не се сбъдна процесуалното условие
, под което е предявен ( отричане на договора от страна на съда ).
Разноските по делото са в тежест на ответника , пропорционално на
уважената част от исковете, включително тези , направени за издаване на заповед.
Така, общия размер на направените от ищеца разноски е 1050 лева, като
пропорционално на уважената част, дължат се 742.46 лева (……). Ответната страна
не е направила разноски – била е представлявана от назначен от съда особен
представител, чиито хонорар е внесен от ищеца.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява производството по иска на „ Кредит Инс „
ООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул.
Цар Борис ІІІ № 19, вх. В ет. 1 ап. 6 , да се установи по отношение на П.И.И., ЕГН **********, съществуването на вземане за сума от 27
лева договорна лихва по договор за кредит „Екстра“ № …. за периода от 28.09.2016г. до
31.05.2017г., поради
недопустимост на иска.
Признава за установено по отношение на П.И.И.,
ЕГН **********, че в отношенията между
страните , дължи на „ Кредит Инс „ ООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София, бул. Цар Борис ІІІ № 19 вх. В ет. 1 ап. 6, плащане на следните суми по договор за
кредит „Екстра“ …., за които е издадена
заповед за плащане № … по частното дело № 8428 по опис на ПРС за 2017г. : 300 лева –
неплатена главница , ведно със законната лихва от датата на подаването на
заявлението в съда – 07.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането , и
17.91 лева обезщетение за забава за периода от
29.10.2016г до 31.05.2017г, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ да се установи
вземане съобразно същия договор за сума от
102.39 лева- такса „гарант „ , както и в частта касателно обезщетението
за забава – над размер от 17.91 лева до пълния предявен размер от 20.20 лева,
като неоснователни.
Осъжда П.И.И., ЕГН **********,***, да
заплати на „ Кредит Инс „ ООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Цар Борис ІІІ № 19 вх. В ет. 1 ап. 6, сумата от 742.46
лева разноски по двете производства.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните. В частта , в която производството е прекратено, то има характер на
определение и съответно се обжалва с частна жалба пред състав на ПОС , в срок
от една седмица от датата на уведомлението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП