РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. София , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ в публично заседание на
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110207215 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от *********, с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление: *************** представлявано от управителя **********,
срещу наказателно постановление № 42-0000233 от 01.03.2018 г., издадено от
началник ОО „АА“ – София, с което за нарушение по чл. 88, т. 7, пр. 1 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, на основание чл. 104, ал. 5 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтПр), му е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя,
който обжалва същото, като твърди, че то е незаконосъобразно,
неоснователно и постановено в нарушение на процесуалните и материалните
разпоредби. Изложени са подробни съображения. Моли съда да отмени
изцяло НП, алтернативно – да намали размера на наложеното
административно наказание.
В съдебно заседание жалбоподателя не се представлява. Постъпила е
молба от адв. Толева – процесуален представител на жалбоподателя, която не
1
възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие, поддържа жалбата и
моли за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. Претендира
разноски, включително и за производството пред АССГ, приложен е списък
на разноските.
Въззиваемата страна – Началник ОО „АА“ – София в съдебно заседание
не се представлява и не е изразено становище по същество на спора.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна
и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Свидетелят Г. Т. Ж., на длъжност „инспектор“ при ОО „АА“ гр. София
и колегата му Данаил Стоев - специалист, извършили комплексна проверка на
****** ЕООД, притежаващ международен лиценз за превоз на товари. В хода
на проверката с известие № 81-00-29-1581 от 26.10.2017 г. свид. Ж. изискал от
проверяваното дружество да представи в ОО „АА“ гр. София на посочена в
известието дата – 06.11.2017 г. посочените в известието документи.
Екземпляр от известието бил връчен на упълномощеното от проверяваното
дружество лице – С. Е. на същата дата.
На 06.11.2017 г. свидетелят Ж. съставил констативен протокол за
извършена комплексна проверка, в който посочил, че проверявания период
бил от 01.12.2016 г. до 30.09.2017 г.; ППС, с които се извършва дейността на
дружеството-жалбоподател назначените водачи и други обстоятелства. Като
извод е посочено, че превозвачът не е инструктирал водачите да спазват Регл.
№№ 561/2006 г.; 165/2014 г., като не представя книга за инструктаж съгласно
чл. 88, т. 7 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ. Със съставения
констативен протокол била запозната упълномощената от превозвача С. Е.,
което обстоятелство последната удостоверила с подписа си в протокола.
При горните обстоятелства на същата дата 06.11.2017 г., свидетелят Ж.,
в присъствието на Д.Г. С., съставил на дружеството жалбоподател акт за
установяване на административно нарушение серия А-2017, бланков номер №
244524, в който като нарушение вписал това, че на 06.11.2017 г., около 16:20
часа, в гр. София, ул. „Витиня“ № 1, в ОО „АА“ – София, след извършена
2
комплексна проверка относно транспортната дейност за периода 01.12.2016 г.
до 30.09.2017 г. във връзка с писмо с рег. № № 81-00-29-1581 от 26.10.2017 г.,
на фирма ****** ЕООД, притежаваща международен лиценз за превоз на
товари № 4831, валиден до 20.12.2025 г., извършва следното нарушение: 1.
Превозвачът не е инструктирал водачите да спазват Регламент (ЕО) 561/2006
г.; Регламент (ЕС) 165/2014 г. в книга за инструктаж. С описаното в АУАН,
актосъставителят приел, че дружеството жалбоподател е нарушил
разпоредбата на чл. 88, т. 7 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Екземпляр от акта бил връчен на упълномощеното лице С. Е. на същата дата,
която не вписала възражения в него.
Допълнителни възражения дружеството жалбоподател не направил и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, поради което и въз основа на съставения
АУАН, Началник ОО „АА“ гр. София, издал оспореното наказателно
постановление, в което възпроизвел фактическите констатации по акта, като
на жалбоподателя на основание чл. 104, ал. 5 от ЗАвПр му е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Видно от заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, началниците на
областните отдели „Автомобилна администрация“ са оправомощени да
издават наказателни постановления за нарушения по ЗАвП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителя св. Г. Т. Ж., потвърждава
констатациите по АУАН, като заявява, че е констатирал нарушението поради
това, че дружеството не е предоставило книга за инструктаж на водачите на
товарни автомобили. Твърди, че с цитираното по-горе известие е била
изискана такава книга. При предявяване на свидетеля на известие № 81-00-29-
1581 от 26.10.2017 г., същият потвърждава, че това е известието, с което са
изискали документи от фирмата, като сам констатира, че книга за инструктаж
на водачите не фигурира в списъка на исканите документи.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по
делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административно наказателната преписка, както и тези събрани в хода на
делото и в хода на съдебното следствие, както и показанията на свидетеля Г.
Т. Ж..
3
Въз основа на изложената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът
следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление е
компетентно длъжностно лице да издава НП за нарушения на подзаконовите
нормативни актове по прилагане на ЗАвПр. Атакуваното наказателно
постановление е от категорията на обжалваемите, като жалбата е депозирана
в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, като съображенията на съда за
това са следните:
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел (индивидуализиран
чрез посочване на трите му имена, ЕГН и адрес), с което е нарушено
изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН, но неспазването на това изискване не
представлява съществено нарушение, водещо до опорочаване на процедурата
по съставяне на акта, тъй като съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, достатъчно е
актът да бъде подписан от актосъставителя и поне един от свидетелите.
Независимо от горното, съдът констатира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, обосноваващи незаконосъобразност, както на съставения акт, така
и на издаденото въз основа на него наказателно постановление.
АУАН не отговаря на императивните изискванията на чл. 42, т. 3 от
ЗАНН, респ. наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не съдържат дата и място на извършване на
нарушението.
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че на 06.11.2017 г. в гр. София, в
ОО „АА“ – София, жалбоподателят не е инструктирал водачите да спазват
4
посочените регламенти. На първо място, очевидно е, че въпросния
инструктаж не би могъл да бъде осъществяван в сградата на ОО „АА“ –
София, а друго място, където да се твърди, че е извършено нарушението, не е
посочено. Също е очевидно, че датата на нарушението не може да е датата
06.11.2017 г., доколкото това е датата, на която е приключила проверката, а
очевидно нарушението касае минало време. Не са посочени никакви
индивидуализиращи обстоятелства относно нарушението като например кои
водачи не е инструктирал, кога и къде е следвало да ги инструктира.
Отделно от изложеното, видно от приложеното по делото известие от №
81-00-29-1581 от 26.10.2017 г., от дружеството жалбоподателя е изискано на
посочената дата да се яви в ОО „АА“ гр. София и да представи посочените в
известието документи. От приложения по делото констативен протокол се
установява, че на 06.11.2017 г. се е явила упълномощената С. Е. и е
представила исканите с писмото документи. От текста на самото известие се
установява, че книга за инструктаж на водачите не е искана от дружеството.
По делото не се събраха доказателства, от които да може да се установи, че
такава книга е изискана от дружеството жалбоподател, напротив, самият
актосъставител заяви, че исканите документи са посочени именно в
цитираното известие, където книга за инструктаж на водачите не е посочена.
Ето защо АУАН и НП не отговарят и на императивните изисквания на чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито АУАН, нито НП съдържат
описание на нарушението и обстоятелствената при които е било извършено.
От гледна точка на материалния закон – не се установи по безспорен
начин да е извършено соченото нарушение на чл. 88, т. 7 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. на МТ. Това е така, тъй като от една страна липсата на адекватно
описание на нарушението в АУАН и НП е пречка решаващият съд да направи
проверка за това, от друга страна, се установи, че извършването на
твърдяното нарушение от жалбоподателя е установено чрез непредставяне на
книга за инструктаж на водачите, която въобще не е била изискана от
проверяваното лице. Ето защо съдът прие, че вмененото на дружеството
нарушение не се доказа от обективна страна.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че оспореното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
5
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски, които се
присъждат по реда на АПК. Жалбоподателят е направил искане да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, за което е представил и списък на
разноските.
С оглед изхода на делото – отмяна на НП, то в тежест на ОО „АА“ -
София следва да бъдат възложени сторените от жалбоподателя разноски за
настоящото производство, както и за това пред АССГ по КНАХД №
1936/2021 г. в общ размер на 720.00 лева, заплатени от него за адвокатско
възнаграждение (по 360 лв. за всяка инстанция).
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № 42-0000233 от 01.03.2018 г.,
издадено от началник ОО „АА“ – София, с което на ******* ЕООД, за
нарушение по чл. 88, т. 7, пр. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, на
основание чл. 104, ал. 5 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), му е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2000.00 лева.
ОСЪЖДА ОО „АА“ - София при ИА „АА“ да заплати на ********
ЕООД, с ЕИК *******, сумата в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административно процесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6