№ 2753
гр. С., 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. Н.А ДИМИТРОВА
при участието на секретаря А.Т.
като разгледа докладваното от ЯНА В. Н.А ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110217454 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните надушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „К.“ ООД, ............ срещу наказателно
постановление № 42-0002783 от 04.11.2021 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“), гр. С., с
което на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр) и чл. 53 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 3000 лева – за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3
от Закона за автомобилните превози.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление (НП) е неправилно
и незаконосъобразно. Позовава се на допуснати в хода на производството
нарушения на процесуалните правила, който са ограничили правото му на
защита – липсвало пълно описание на извършеното нарушение. Отделно от
това твърди, че АУАН и НП са били издадени от некомпетентен орган. Иска
от съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не
се представлява.
1
Въззиваемата страна – директорът на РД „АА“, редовно призована, също
не изпраща представител в съдебното заседание.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 12.08.2021г. „К.“ ООД извършило международен превоз на товари.
Превозът бил осъществен с превозно средство с ..............., а товарният
автомобил бил управляван от водача Й.А.С. – ............ г., който обаче не
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. При
извършена впоследствие по сигнал на 05.10.2021 г. тематична проверка на
дружеството от страна на служители на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр. С., сред които бил и свидетелят Г. ЛЮБ. Н., заемащ
длъжността „инспектор“ в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр. С., същият след запознаване с разпечатка от дигиталния
тахограф на превозното средство установил извършения превоз от страна на
жалбоподателя. Проверяващият извършил справка в регистъра на
психологическите изследвания и установил, че водачът Й.А.С. нямал
издадено удостоверение за психологическа годност.
Отчитайки горните обстоятелства, св. Н. съставил срещу превозвача
АУАН серия А-2021 № 297157 от 05.10.2021 г. за нарушение на чл. 7а, ал. 2,
пред. 3 от ЗАвПр. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел
при установяване на нарушението, след което бил предявен на представляващ
нарушителя, който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение било издадено и процесното наказателно постановление №
********* от 14.09.2021 г., с което за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пред. 3 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), на жалбоподателя е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, на
основание чл. 96г, ал. 1, пред. 2 от ЗАвПр.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на свидетеля Г.Н. и приложените по делото писмени
доказателства. Свидетелят лично е извършил проверката и пресъздава
обстоятелства, които пряко и непосредствено е възприел. Обстойно разказва
за извършената проверка и резултатите от нея, като показанията му са
2
логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът им се
доверява изцяло. От друга страна същите последователно се подкрепят от
приложените по делото писмени доказателства и съответстват напълно на
описаното в съставените АУАН и НП. Приложените по делото писмени
доказателства потвърждават изложеното от свидетеля относно извършения
превоз и липсата на валидно удостоверение за психологическа годност на
водача.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от
активно процесуално легитимирано лице. Спазен е предвидения в закона 7-
дневен срок от връчване на НП (препис от същото е връчен на 23.11.2021 г., а
жалбата е депозирана на 26.11.2021 г.), същата съдържа предвидените от
закона реквизити, поради което и се явява редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно чл. 91 и чл. 92 от ЗАвПр
контролът се осъществява от органите на ИА „АА“. В този смисъл
актосъставителят Г.Н., заемащ длъжността „инспектор“ в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. С. е материално компетентен
да състави процесния АУАН по арг. от чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, вр. чл. 92
от ЗАвПр. Административнонаказващият орган, директорът на РД „АА“ – гр.
С., е компетентен да състави обжалваното НП на основание чл. 47, ал. 2 от
ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр и т. I. 6. от Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Същевременно АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН относно сроковете за това. АУАН е съставен в деня на
проверката след констатиране на нарушението и нарушителя, и по-малко от
3
една година след неговото извършване, а наказателното постановление е
издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Допуснати са обаче нарушения на процесуалните правила при съставяне
АУАН и издаване на НП, водещи до ограничаване правото на защита на
нарушителя. В нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН
и НП не е посочен един от основните и най-съществени елементи на
вмененото нарушение – мястото на осъществяването му. Посочено е, че
„превозвачът е допуснал извършването на международен превоз на товар на
12.08.2021 г. с товарен автомобил с рег. № ЛЛЛЛЛЛЛЛ с водач Й.А.С. с дата
на раждане ............... без да притежава удостоверение за психологическа
годност за превоз на товари“, но не е посочено къде (населено място, път,
държава) е осъществен този превоз. Позоваването на товарителница не може
да санира пропуска на актосъставителя и АНО, доколкото мястото на
осъществяване на твърдяното нарушение следва да бъде заявено по ясен,
несъмнен и категоричен начин, а не да почива на предположения. Липсата на
каквито и да е данни за мястото на нарушението е съществено нарушение,
което осезателно е опорочило правото на защита.
На това основание обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
За пълнота на изложението и във връзка с останалите въведени от
жалбоподателя възражение, съдът намира за нужно да отбележи следното:
Съгласно чл. 91 от ЗАвПр, министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи
ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с
българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите,
извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на
отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи
през територията на Република България или пребиваващи на нея. Съгласно
ал. 2 контролът по ал. 1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“. В процесния случай се касае за превоз на
товар, осъществен от МПС с българска регистрация, поради което приложим
е именно този ред. Цитираната разпоредба не поставя изискване превозът да е
осъществен на територията на страната. Разпоредбата на чл. 1, т. 1 от ЗАвПр
4
сочи, че законът урежда условията и реда за обществените вътрешни и
международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от
български или чуждестранни превозвачи, следователно и за извършените
превози в чужбина на пътници и товари българските превозвачи следва да
съблюдават изискванията на ЗАвПр, поради което българският закон е
приложим и за превози в чужбина. Не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН, в която е необходимо съставяне на АУАН в присъствието на „двама
други свидетели“ /тоест такива, които не са присъствали нито при
извършване, нито при установяване на нарушението/, доколкото в случая
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението, което съответства на изискванията на чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно чл. 7а, ал. 2, пред. 3 от ЗАвПр, лицензираните превозвачи и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията
за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни
средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. Налице е пълна правна квалификация на административното
нарушение, макар да няма посочена връзка с чл. 18, т. 3 от Наредба № ЗЗ от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България. Съгласно посочената разпоредба се изисква водачът да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Последната
преповтаря текста на чл. 7а, ал. 2, пред. 3 от ЗАвПр, съгласно който
обществените превози на пътници и товари се извършват само от водачи,
които отговарят на изискването за психологическа годност, за което се издава
удостоверение за психологическа годност. Предвид посоченото разпоредбата
на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвПр не е бланкетна и не препраща към нормите от
Наредба № ЗЗ от 03.11.1999 г. /Така и решение № 4296 от 22.06.2015 г. по
адм. дело № 432/2015 г. по описа на АССГ, VIII-ми касационен състав;
решение № 7932 от 15.12.2015 г. по адм. дело № 8145/2015 г. по описа на
АССГ, I-ви касационен състав; решение № 2985 от 28.04.2017г. по адм. дело
№ 12698/2016 г. по описа на АССГ, X-ти касационен състав; решение № 3608
от 31.05.2018 г. по адм. дело № 2685/2018 г. по описа на АССГ, X-ти
касационен състав и други./
5
Страните не са претендирали разноски в производството, поради което
такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002783 от 04.11.2021 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ (РД „АА“), гр. С., с което на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) и чл. 53 от ЗАНН, на „К.“ ООД,
............, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева
– за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК –пред Административен съд – С. град в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6