РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2294

 

гр. Пловдив, 07.12.2022 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                             ПЕТЪР КАСАБОВ

                  

при секретаря П. Д. и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 2421 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.К., против Решение № 1413 от 07.07.2022 г. на Пловдивски районен съд, ХІV наказателен състав, постановено по а.н. дело № 1792 по описа на същия съд за 2022 год., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 51082-S005755 от 11.01.2011 год., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „Винарска изба Брезово - България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1 са наложени два броя административни наказания имуществена санкция в размер на по 500 лв. за нарушения по чл. 7, ал. 3, във връзка с чл. 158 от КСО и е прекратено административнонаказателното производство по делото.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че обжалваното съдебно решение е нищожно, като постановено при недопустимо обжалване и се иска произнасяне в този смисъл. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от ответника по касация.

3. Ответникът по касационната жалба – „Винарска изба Брезово - България“ АД не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е било НП № 51082-S005755 от 11.07.2011 год., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „Винарска изба Брезово - България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“ № 1 са наложени два броя административни наказания имуществена санкция в размер на по 500 лв. за нарушения по чл. 7, ал. 3, във връзка с чл. 158 от КСО.

НП е постановено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № S005755 от 11.01.2011 год., съставен от С.С.П., на длъжност инспектор по приходите в ТП на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство е установено, че „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството си на дружество-осигурител с Булстат: ********* и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2:

1) не е спазило срока за внасяне по сметката на ТД на НАП - Пловдив на дължимите осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (УПФ) за периода 01.01.2010 г. - 31.01.2010 г. на работещите в дружеството 35 /тридесет и едно/ лица по трудови правоотношения при условията на трета категория труд в законоустановения срок до 28.02.2010 г. Съгласно чл. 158 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се превеждат едновременно с осигурителните вноски за ДОО. За месец януари 2010 г. възнагражденията са начислени на 23.02.2010 г., но не са изплатени и дължимите вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в размер на 501,90 лв. е следвало да бъдат внесени до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, т.е. до 28.02.2010 г., като след тази датата дружеството се намира в нарушение. Същите не са внесени по сметка на ТД на НАП – Пловдив към момента на съставяне на АУАН.

Размерът на дължимите осигурителни вноски за ДЗПО (УПФ) е установен въз основа на представените от дружеството документи на 12.10.2010  г. в изпълнение на задължение за представянето им с ПИП серия АА № 0061374 от 08.10.2010 г. Нарушението е установено на 12.10.2010 г. при представянето на справки образец Кд 127 и КД 128 в сградата на ТД на НАП – гр. Пловдив, ул. „Чернишевски“ № 3.

2) не е спазило срока за внасяне по сметката на ТД на НАП - Пловдив на дължимите осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (УПФ) за периода 01.01.2010 г. - 31.01.2010 г. на работещото в дружеството 1 /едно/ лице по трудови правоотношения при условията на втора категория труд в законоустановения срок до 28.02.2010 г. Съгласно чл. 158 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се превеждат едновременно с осигурителните вноски за ДОО. За месец януари 2010 г. възнагражденията са начислени на 23.02.2010 г., но не са изплатени и дължимите вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в размер на 46,03 лв. е следвало да бъдат внесени до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, т.е. до 28.02.2010 г., като след тази датата дружеството се намира в нарушение. Същите не са внесени по сметка на ТД на НАП – Пловдив към момента на съставяне на АУАН.

Размерът на дължимите осигурителни вноски за ДЗПО (УПФ) е установен въз основа на представените от дружеството документи на 12.10.2010  г. в изпълнение на задължение за представянето им с ПИП серия АА № 0061374 от 08.10.2010 г. Нарушението е установено на 12.10.2010 г. при представянето на справки образец Кд 127 и КД 128 в сградата на ТД на НАП – гр. Пловдив, ул. „Чернишевски“ № 3.

7. Административните наказания са наложени при тази фактическа и правна обстановка, която в пълнота е възприета и възпроизведена в НП № 51082-S005755 от 11.07.2011 год., издадено от Зам. Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

8. На първо място, ПРС е приел, че жалбата, с която е сезиран, е допустима за разглеждане, предвид произнасянето по ЧКАД № 1215/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

9. За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление и прекрати административнонаказателното производство срещу „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД, районният съд е приел от една страна, че фактическата обстановка е обективно и правилно установена, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и правилно са приложени материалният закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба.

Констатирано е обаче изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване през месец април 2019 г.

За да достигне до този си извод, ПРС е констатирал, че макар АУАН да е бил съставен на ръба на тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН, то процесното НП, издадено въз основа на него, не е връчено по надлежния ред дори към началото на 2022 г. Посочено е, че еднократното посещение на адрес на 12.10.2011 г. се оказва недостатъчно, за да се приеме, че е търсен нарушителят, но като не е намерен на него, са били налице основания за извършено връчване по реда на чл. 58 от ЗАНН на 25.04.2019 г., тъй като в промеждутъка от време не са били извършвани никакви действия по опит за връчване на процесното НП, още повече, че според ПРС са налице данни, че и след 12.10.2011 г. представител на дружеството е бил намиран по адрес на производствения обект за връчване на други документи. Отчетено е, че през м.02.2022 г. представител на дружеството е разбрал за процесното НП, но така и не му е било връчено с аргумента, че вече е влязло в сила, поради връчването му по реда на чл. 58 от ЗАНН с отбелязване от наказващия орган. Посочено е в тази връзка, че погрешно извършеното действие опорочава процеса и следва да се посочи, че още към м.04.2019 г. е била изтекла погасителната давност за административнонаказателно преследване, тъй като по въпросите, изключващи отговорността, какъвто несъмнено е институтът на давността, според нормата на чл. 11 от ЗАНН, приложение намират и разпоредбите на чл. 81, ал. 3, във връзка с  чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 34 от ЗАНН. Позовавайки се на материалите по делото, съдът е приел, че е изтекъл предвиденият от закона абсолютен давностен срок от 4 години и половина, съгласно който независимо от спирането и прекъсването на давността, административнонаказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с ½ предвидения такъв. Така определеният абсолютен давностен срок е установено, че е изтекъл през месец август 2014 г., поради което и няма как лице, извършило административно нарушение, да бъде поставено в по-неблагоприятно положение от лице, наказуемо за извършено престъпление, поради което НП следва да се отмени и административнонаказателното производство да се прекрати.

ІV. За правото:

10. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени в касационната жалбата, са идентични с възраженията, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

12. Съдът констатира, че в оспореното решение има допусната очевидна фактическа грешка при изписване на датата на процесното НП - в конкретния случай процесното НП е издадено на дата 11.07.2011 г., а не както е посочил ПРС на 11.01.2011 г. Допуснатата грешка не внася никакво съмнение относно действително формираната и външно обективирана воля на съда по отношение на НП, което е било предмет на разглеждане, поради което и може да бъде поправена по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК от съда, постановил обжалваното решение, ако възникнат затруднения, свързани с тълкуването му.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, ХIХ касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1413 от 07.07.2022 г. на Пловдивски районен съд, XIV наказателен състав, постановено по АНД № 1792 по описа за 2022 год. на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                   2.